Анелия продължава поредицата си за Турция – днес сме в Истанбул. Приятно четене:

Истанбул – един пристан, една любов

Еххх, откъде да започна, толкова е казано и изписано за Градът на два континента… Но и мен като повечето магеланци, колумбовци и дагамовци ме обхвана графоманията и ми се ще и аз нещичко да споделя 🙂

Чудна работа е този Истанбул

Чуден с цветовете, миризмите, звуците си. Чуден с начина, по който те грабва още като навлезеш в него, от първите улици, от първите къщи, от причудливите сокаци. Турците знаят как да посрещат своите гости. Има за всекиго по нещо, има хотели по джоба на всеки, ресторанти и кафетерии, стоки и продукти според пълнежа на портмонето. Да се слееш с масата вървящи във всякакви посоки тълпи по улиците е чувство неописуемо, ставаш част от пулсиращото сърце на Истанбул – Имперският град, бил е столица на четири империи – Римска, Византийска, Латинска и Османска. Величествено полегнал на протока Босфора, разпрострял се на два континента, между Черно и Мраморно море, той расте и се развива ежедневно със своите почти 17 млн. население по неофициални данни /по официални е 15 млн./.

Разделя се на 3 основни части: Исторически полуостров, Галата и Новия град. Първите два района се намират в европейската част, а третата – в азиатската. Историческия полуостров е районът Фатих, именно където е Лалели – кварталът на туристите. В 99% от случаите на организирано туристическо посещение на Истанбул – отсядането е в хотел на Лалели. Там хотелите и страноприемниците са стотици, но за разумни цени, приятен интериор, уютни стаи и качествено обслужване ще отлича Бекдаш, Монако и Буюк Шахинлер панорамно ориентирани към Мраморно море.

Ако нямате намерение скоро пак да се върнете в Истанбул, което е малко вероятно – да, обиколете за два дни и половина всички архитектурно-исторически забележителности в Историческата част. Повечето от тях са разположени около площада Султан Ахмет /Римския хиподрум/, където са едноименната джамия или известна още като

• Синята джамия /безплатен вход/;
• Айя София – черква, впоследстие джамия, в наши дни музей /с решение на Ататюрк от 1935 г./, типичен пример на Византийската архитектура и в чуден розовеещ цвят;
• Йеребатан сарнъджъ – Цистерната на базиликата – най-голямото и запазено покрито водохранилище в града. Най-впечатляващото вътре е едната обърната глава на горгоната Медуза, а другата положена странично, Кладенеца на желанията и поразително свежия въздух, въпреки че е под земята /вход 20 лири към днешна дата/;
• Султанския дворец Топкапъ сарай – главният султански дворец, седалището на администрацията на Османската империя в период от 4 века. Комплекса съдържа 4 двора и харем и се е отличавал с големите оръдия около една от портите /която вече не съществува/ откъдето идва и името му – Топкапъ /капъ е врата на турски/, музей от 1924 година. В него са изложени колекция от турски платове от XVI и XVII в., килими, колекции от оръжия и европейски, китайски и японски порцелан. В библиотеката на двореца се съхраняват 22 000 ръчно написани книги. Работи всеки ден без вторник. Забранено е влизането с детски и бебешки колички и снимането вътре в изложбените зали. Заплащат се два входа – 40 лири за основната обиколка и oтделно 25 лири за Харема.

Три колони има на Хиподрума, които можете да разгледате спокойно без да плащате нищо 🙂

• Египетския обелиск /транспортиран по р. Нил от храма в Карнак до Александрия, вторият такъв обелиск се намира в Рим/,
• Ажурната колона – била е покрита с позлатени бронзови плочи, но естествено разграбени през вековете, и между двата обелиска е Змийската колона, тя пък е бронзова и идва от Делфи. Разположени на няколко метра една от друга, трите колони образуват екстравагантна композиция.
• И, разбира се, Алман чешмеси /както си му викат истанбулци/ Фонтанът на Вилхелм ІІ – немският фонтан, подарен от германското правителство през 1900 г., в знак на благодарност за гостоприемството, което е оказал османския султан Абдулхамид II на император Вилхелм ІІ в Истанбул през 1898 година.

Намира се в северния край на хиподрума, точно пред Синята джамия. Всъщност това е една осмоъгълна постройка с купол, като от фронталната страна има малко стълбище, а от другите седем – месингови чешмички с мраморни корита под тях. Разказва се една легенда, че жена която пие от чешмичката ще си хване турски мъж, а ако пие два пъти ще му роди дете 🙂 Най-вероятно туристически „мит“ 🙂

Докато си обикаляте и си разглеждате всички тези прекрасни забележителности можете да си купите печени кестени за 7 лири пакетче от 100 грама или да си гризкате сютлю мисир – млечна царевица за 2 лири. Или прословутите симитчета, които вече са по 1,25 лири /бяха доскоро по 1 лира/.

Чайчето на повечето места по центъра е по 5 лири, ако е от по-непретенциозна лафка – 4, дори на места 3. Продават се всички видове цигари и Давидоф, и Боро, и Дънхил и Кент, така че няма да останете ненапушени J. Една кутия Давидоф Бургунди като показаната на снимката струва 13 турски лири, което е 6,50 лева към днешна дата. Турското кафенце е към 6-7 лири, пак зависи къде сте седнали да го изпиете. Доскоро беше 5.

Ако ожаднеете за свежо фрешче, по улиците предлагат от нар, портокал , мандарини за 8 лири. Аз пих от нар, доста кисело беше, но е много полезен нара за имунната система. Така че кисело- некисело пийте смело за здраве 🙂

От веригите „Кошка“ и „Мадо“ можете да си закупите баклавичка и качествени локуми. (за хората с мръсно подсъзнание – произнася се Мáдо – бел.Ст.) Но е скъпичко там. Микс от баклавички, с различни пълнежи, кутийка от 500 гр. ще ви излезе към 40 лири, че и отгоре. Килото е над 80 лири./специално в Мадо/. Най-добре оставете купуването на прясна и свежа баклавичка от Къркларели на връщане. Там килото е 25 лири. И я вадят топла-топла с тавите.

Наблюдава се едно вдигане на цените в Истанбул. При нас лирата падна под 0,50 стотинки, но пък те вдигнаха цените. Нормално, следят валутните пазари по света, а има и отлив на туристи, заради атентатите и все трябва да се компенсира от някъде.

Литър бензинец, гледах по бензиностанциите, е между 4,5 и 5 турски лири. Все едно 2,25-2,50 лева. Малко по–високо от нас в момента /сега литър А 95 е 1.96 лв. в Източна БГи се вдига стремително нагоре ;)/.

Пак се отплеснах в цени и сравнения, но човек като пътува и за това мисли – за парите. Да ти стигнат, за да се чувстваш добре 🙂

Като казах „атентатите“, има новости в амбиента на Истанбул.

Пред историческите обекти охраната вече е с автомати пред гърдите, а на площад Султан Ахмед и на още две-три места из града видях и бронетранспортьори оградени с мрежа и до тях по 2 – 3 войника за цвят. Вдъхва сигурност тази гледка, но и леко смущение, защото ти напомня за лошият свят, в който живеем и се опитваме да бъдем щастливи.

По-далечко от Султан Ахмед, на брега на Босфора, в квартал Бешикташ /да, като отбора/ е

дворецът Долмабахче /Запълнената градина/.

Красив, приказен, пищен…

Построен през 19 век, той е бил административен център на късната Османска империя. Бил е дом на 6 османски султана и резиденция на Кемал Ататюрк, но той е обитавал само една стая от него, когато е напускал столицата Анкара и е пребивавал в Истанбул. Там е прекарал и последните дни преди кончината си.

Дворецът е отворен за посещения всеки ден без понеделник и четвъртък, между 9 и 15 часа, посещава се само с групи и екскурзовод /организиран тур/. Отива се по-раничко сутринта, за да си гарантирате спокойното разглеждане из красивата градина, харема, библиотеката, церемониалните зали, хамамите, да видите невероятния кристален полюлей /4,5 тона/ и Кристалното стълбище.

Пътят до там е лесен, вземате трамвая за Кабаташ от Султанахмед Мейданъ и слизате на последната спирка на трамвая, като оттам Долмабахче Сарайъ отстои на 10 минути ход пеша. Жетонче за трамвая – 5 лири.

Една от емблемите на Истанбул е кула Галата.

Кулата Галата, моята страст…

Тя и Къз Кулеси /Девичата кула/ навътре в морето са моите истанбулски любови 🙂 Красиви, горди, романтични, не пропускайте да ги разгледате отблизо.

Bereketzade Mahallesi, Galata Kulesi, 34421 Beyoğlu/İstanbul, Турция

Къз кулеси

е мястото за предложения за брак и сватбени селфита на истанбулци. Най-красиво е там във вечерните часове.

(Аз все пак се придържам „Момина кула“, когато става дума за Къз кулеси – бел.Ст.)

Отидете ли до Кулата Галата вече сте почти на

Истиклял – булеварда на младите хора на Истанбул,

на консулствата, на красивите магазини, на безкрайните заведения, театри, кина, галерии, клубове с музика на живо…

А оттам – хоп на

Площад Таксим

с прочутия Паметник на Републиката – Джумхурйет Анътъ. Там освен да си направите селфи пред монумента, можете да се разходите из парка „Таксим“ или да посетите Културния център „Ататюрк“ в близост.

По Истиклял Кадеси по принцип се движи Трамваят на носталгията – традиционния старинен трамвай преминаващ през района. В момента обаче /края на септември 2017/ правят ремонт на релсите и на самата настилка по булеварда и трамваят не се движи.

В десетките пресечици на Истиклял гъмжи от заведения с жива музика, бира, текила, бяло вино и много млади хора, които пеят и си тананикат заедно с музикантите типична турска музика от различните региони на страната, играят хора /бавни, с леки стъпки, хващат се за кутретата, ръцете се изтеглят напред, после се връщат назад, стъпките наподобяват нашето Право хоро. Аз също се включих, хванах се между две млади туркини и си тропнахме весело-весело/, гледат мачове на големи високо закачени телевизори, говорят си, хапват, бодват мезенца, пийват йени ракъ /турска анасонлийка/, подпушват си наргиленца… Страхотна и непринудена атмосфера, с толкова младежки заряд и толкова емоционално място, където религиозните догми и канони са отстъпили пред младежката енергия и дух.

Преди да се покатерите нагоре по стръмните улички към Кулата Галата, към Истиклял Кадеси и площад „Таксим“, и да се гмурнете в нощния живот на Истанбул, поспрете в края на моста Галата, за да дегустирате рибен сандвич.

Балък екмек – еее, няма такава вкусотия.

Да отидеш в Истанбул и да не ядеш рибен сандвич, все едно в Париж да не опиташ лучена супа или в Рим да не хапнеш пица. Струва 8 лири, но цените варират според продавача /туристка сподели с мен, че се опитали да й го продадат за 20 лири, а тя се спазарила за 10/ 🙂 Отивате на

пристанището Каракьой

/слизате по стълбите след края на моста Галата посока Кулата/. Купете си го, вземете си и един чай, седнете на пейките зад десетките рибари и се отдайте на тази невероятна наслада – балък екмек + супер манзара /гледка/ към отсрещния бряг на Истанбул.

Ултра вкусово-зрителен пакет за душата и стомаха 🙂 Всъщност представлява 1/3 франзела срязана на две и напълнена с рибно филе и зеленчуци – зеле, доматче, лук.

Докато си хапвате ще минат и неколцина дечица, които ще искат да ви продадат пакетче сухи кърпички за 1 лира, обръщайки се към вас с „абла, абла“ или „аби, аби“ /како, како или бате, бате/ 🙂 Купете си поне от едно. Няма да обеднеете с 1 лира, а на тях може и да помогне.

Като написах сега „абла“ и „аби“ се сетих да напиша и още две-три турски думи, които може да са ви от полза /турците обичат и им е приятно да чуят чужденец да им каже нещо на техния език/ :

Тешеккюрлер или тешеккюр едерим/Благодаря

• Лютфен/Моля
• Гюнайдън, Ии гюнлер, Ии акшамлар /добро утро, добър ден, добър вечер
• Гюле, гюле/Чао
• Гел, гит/ Ела, отивай
• Афиет олсун/да ви е сладко, бон апетит

Истанбулци омекотяват „р“-то, не се изговаря много твърдо, както и „л“-то.

Навръщане от Каракьой се поспрете на

Египетския пазар – пазара на подправките в Еминьоню

Това е място, което може да посетите, ако сте фен на подправките от цял свят – шафран, кориандър, куркума, канела, кардамон, сусам, анасон, кедрови ядки, сакъз, бадемово и сусамово олио, корени, грудки, розова вода, билки, афродизиаци, разбира се и локуми, кафе, ядки, сушени плодове, парфюми, козметика, има дори и бижута и ориенталски мебели. Има 6 порти, през които можете да навлезете в пазара и да се потопите в тази типично ориенталска атмосфера, да си позяпате и да си купите нещичко за спомен.

Капалъ чарши – Гранд Базар,

е другият голям и най-посещаван пазар в Истанбул. Там има наистина всичко, от пиле мляко. Дрехи, обувки, чанти, бижута – злато, сребо, платина, дори и диаманти, лакомства /баклави, локуми, ядки, близалки, курабийки/, чай, кафе, антики, сувенири, изделия от кожа, красиви лампи като Лампата на Аладин, фенери, свещници, прибори и сервизи за хранене, за сервиране на чай, кафеени сервизи, килими, хавлии, чаршафи, покривала за легла, абе ориенталска съкровищница.

Капалъ чарши е огромен, на неговата територия освен хилядите магазини има джамия, хамам, кино, обменни бюра, полицейски участък, медицински пункт, сладкарници, кафенета, ресторанти, фонтанчета, чешмички. Град в града 🙂

Капалъ чарши се намира между спирките „Беязит“ и „Чемберлиташ“, ако решите да отидете дотам с трамвай, въпреки че няма смисъл, ако сте се настанили в Лалели, защото това са една или две спирки, а е по-добре да вървите и да гледате, да усетите пулса на града. Чаршията има четири големи порти и общо 21 входа. Построена е през 15 век по заповед на султан Мехмед II и доразвита и обогатена от султан Сюлейман Великолепни.

Толкова за тържищата в Истанбул. Има разбира се и

много молове

По-известните са «Форум», мола във Виаланд /турския Дисниленд/, «Хистория алъшвериш меркези» и мола в небостъргача Сапфир. В мола «Форум» мога да отлича един местен бранд – Караджа. В представителния му магазин там се продават много готини неща за дома – сервизи за хранене, чай и кафе, комплекти за сервиране на торти, подноси, прибори, дребна кухненска техника в най-различни цветове, дори и бонбонено розови – миксери, пасатори, чопъри, ютии, завивки, хавлии, възглавнички. Често правят голям индирим, до 30/50 %. Сега, както лирата в БГ е паднала, може да се купи нещо наистина качествено и изгодно за дома оттам.
На края на писанията ми ще отдам няколко заслужени думи за

разходката с корабче по Истанбул Боазъ – Босфора

Нещо без което може и да минете, но пък и е хубаво да се преживее. От корабчето се виждат ясно и двата бряга на Босфора, красивите богаташки къщи /познати ни от турските сериали/ накацали по крайбрежните зони, дворци, крепости, рибарски селища, Долмабахче сарай, джамията Ортакьой, Военната гимназия Кулели, прословутия нощен клуб „Рейна“ – мястото за забавления на златната младеж на Истанбул /за съжаление именно там беше един от зловещите атентати на Нова година 2016/2017, в момента неработещ/, кейовете на кварталите Ортакьой, Арнавуткьой, Бебек – в европейската част, крепостта Румелихисаръ, крепостта и едноименен квартал Анадолухисаръ и кв. Юскюдар – в азиатската част.

С корабчето се минава и под

моста Boğaziçi Köprüsü или Ататюрк –

най-стария /открит през 1973г./ и един от трите моста над Босфора, който свързва европейската с азиатската част. Вторият висящ мост през Босфорския пролив е Fatih Sultan Mehmet Köprüsü „Фатих Султан Мехмед“ строен през 80-те и Yavuz Sultan Selim Köprüsü „Явуз Султан Селим“ – най-новият, трети мост, който свързва Европа и Азия, завършен през 2016г. Струва над 3 милиарда евро, има четири платна и две железопътни линии и любопитен факт е, че „Сименс“ отговарят за системите за контрол на трафика на моста.

(тук съм длъжен да учочня, че първият – Босфорският – мост никога не се е казвал Ататюрк. А в момента даже не се казва и Босфорски мост, а „Мостът на мъчениците от 15 юли“ – в чест на неуспелия преврат срещу Ердоган през 2016 г – бел.Ст.)

Естествено, както и всеки друг световен мегаполис Истанбул не е само туристически атракции, архитектурно-исторически паметници, шопинг и гурме преживявания. Истанбул е град със собствен дух и атмосфера, едно кълбо от емоции, чувства, енергия и емпатия, една мултикултурна смесица от стилове, една ориенталска еклектика, един пристан, една ласка, една любов…

22-23-24 септември 2017 г

Ани Атанасова, Истанбул

Автор: Ани Атанасова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул

Booking.com