окт. 29 2017

Молде – Тиседал, Норвегия (15 част на През Източна Европа с джип)

Продължаваме пътуване с джипа на Георги към нос Северен в Норвегия и назад. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск, разгледахме Мурманск, разходихме се край езерото Ловозеро и бяхме в мъжка компания на чист въздух, след което стигнахме крайната цел на нашето пътуване – Нордкап или нос Северен в Норвегия.

След което тръгнахме обратно на юг, за да стигнем Нарвик, Мушьоен и Молде. Днес от Молде ще тръгнем по Атлантическия път към Тролстинген и Тиседал в Норвегия.

Приятно четене:

Молде – Атлантически път – Тролстинген – Тиседал

Норвегия

част четиринайсета на

През Източна Европа с джип

ДЕН 13

Молде-Атлантик роуд-Тролстинген-Тиседал (дано покаже коректно картата – понякога гугъл мапс прави корекции при ремонт на пътя или при затваряне на някои пътища през зимата)

Карта Молде-Атлантик роуд-Тролстинген-Тиседал (Норвегия)

Карта Молде-Атлантик роуд-Тролстинген-Тиседал )

Понякога картата не се показва коректно, защото проходът Тролстинген (точно под Ондалснес) е затворен зимата и съответно софтуера не позволява да направи маршрут през прохода.

Сутринта станахме рано, защото трябваше да преместя колата от улицата преди определения час. Преместих я пред хотела (бе се освободило едно място)
Хапнахме. В ресторанта ме учуди, че доста народ пътуваше с доста деца – в ресторанта се изсипаха няколко семейства с по 3 – 4 деца всяко. Браво на тях.

Направихме пресортиране на багажа (т.е. измъкване на целия багаж, прибиране на дебелите пуловери и якета и изкарване на по-леки облекла и обувки), защото температурите вече не бяха 2 – 5ºС, а се покачиха до 1215ºС, и надолу щеше да става все по-топло.
Натоварихме обратно всичко и потеглихме. В GPS бях забил

Атлантик роуд

Времето – ами дъжделиво. Не трябва да се отпускаме 🙂 Откакто тръгнахме от България всеки ден ни валя дъжд. Предполагам това е свързано с два фактора:
1. На север по принцип често вали дъжд (явно атмосферата е наситена с влага – относителна влажност на границата на конденза поради ниската температура) (всъщност е заради близостта до Атлантическия океан – източникът на практически всички дръждове над Европа – бел.Ст.)
2. На ден преминавахме 600 – 800+км, и за тази дистанция е нормално да срещнем различни метеорологични условия.

Както и да е – тръгнахме, като от време на време препръскваше.

Молде-Атлантик роуд-Тролстинген-Тиседал (Норвегия)


След петдесеттина километра изведнъж пред нас се откри позната само от снимките гледка.

Мостовете на Атлантик роуд:

Мостовете на Атлантик роуд, Норвегия Мостовете на Атлантик роуд, Норвегия Мостовете на Атлантик роуд, Норвегия Мостовете на Атлантик роуд, Норвегия



Преминахме го на един дъх – докато стъпим на него и излязохме. Нищо работа. Навярно, ако бе лошо времето щеше да е по-интересно :)Абе умеят норвежците да рекламират и събират пари (доколкото разбрах пътя е бил платен доскоро или в определено време, но доколкото виждам при мен май не са ми удържали сума). Обърнахме обратно, и вече започнахме да се оглеждаме по-внимателно 🙂

Атлантик роуд

На ‘входа’ има табела и бариера – явно го затварят при много лошо време.

Мостовете на Атлантик роуд, Норвегия

Спирахме за снимки:

Мостовете на Атлантик роуд, Норвегия Мостовете на Атлантик роуд, Норвегия Мостовете на Атлантик роуд, Норвегия Мостовете на Атлантик роуд, Норвегия Мостовете на Атлантик роуд, Норвегия

На някои паркинги бяхме сами – явно умерихме правилното време :)

Джип – Мостовете на Атлантик роуд, Норвегия
Направихме обиколка по алеята на едно от хълмчетата. Времето бе слънчево за наше учудване, морето – спокойно. Само студения северен ветрец малко разваляше идилията, ама пък вятъра не бе силен.

Атлантик роуд, Норвегия

Атлантик роуд, Норвегия

Атлантик роуд, Норвегия

Имаше и някой друг монумент на загиналите в океана.

Атлантик роуд, Норвегия

Алеята много ми хареса – не бе ‘натрапчива’ – оградките бяха съвсем ниски и можеш да ги прескочиш – предпазват те на местата, където е по-стръмно, а там, където не е стръмно стават ниски само 10см. Хитро измислено – практично и красиво..

Направих снимка и на едно туристическо табло – там от птичи поглед се вижда по-добре мащаба на ‘изделието’:

Атлантик роуд, Норвегия

Тази стена вляво крие барче и тоалетни за туристите. По една случайност ми направи впечатление едва забележима врата.

Паркинг – Атлантик роуд, Норвегия

Върнахме се при ‘самотната кола’ – времето бързо започна да се мръщи.

Паркинг – Атлантик роуд, Норвегия

Тръгнахме и се качихме по последния мост, а небето вече бе решило да полее, че явно нещо се е позасушило в Норвегия.

Молде, Норвегия

Върнахме се в Молде,

а там вече пръскаше, но нямаше дъга.
Гугъл мапс ме водеше да обикалям фиорда, а аз знаех, че има и пряк подводен тунел. Бях проверил в хотела – тунела бил отворен само денем, защото нощем го ремонтирали. Лошо няма – ние пътуваме денем 🙂

Гмурнахме се в тунелчето (само някъде около 2,74 км)

Молде-Атлантик роуд-Тролстинген-Тиседал (Норвегия)

Молде-Атлантик роуд-Тролстинген-Тиседал (Норвегия)

Вътре наистина имаше следи от ремонт – движението в тъмен тесен тунел (явно е старичък тунела) не е много комфортно – гледаш как покрай огледалата хвърчат остри скали и насрещни автомобили на съвсем малка дистанция.
Изхвъркнахме от другия край

на остров Болшоя (или Болсоя)

колкото да се качим на мост (който според мен не отстъпваше на красотата на мостовете на Атлантик роуд, само дето нямаше такива островчета/рифове наоколо) :)

Молде-Атлантик роуд-Тролстинген-Тиседал (Норвегия)

След малко пътя почна да изсъхва – не мога да го разбера това норвежко време 🙂

Молде-Атлантик роуд-Тролстинген-Тиседал (Норвегия)




С това спестихме едни допълнителни 50 – 60 км докато обикаляме фиорда. След минутки спряхме да чакаме ферибота в

Солснес

Общо тунел/мост/ферибот спестихме над 100 км, преминавайки направо.

Корабът дойде веднага и скоро прескочихме и другия фиорд. Този път като се качихме на ферибота погледнаха номерата и ни дадоха брошура за безопасност (явно на местните не раздават такива неща :) )

Карта за безопасност на ферибот (Норвегия)

Карта за безопасност на ферибот (Норвегия)

Та прескочихме фиорда и подхванахме едни местни пътчета – тесни дотолкова, че караш на 10 – 15 см от мантинелата. Когато срещнеш каравана/кемпер – те спират. Виждаш как често на кемперите са им строшени левите огледала.

Общо взето караш здраво хванал волана, защото нямаш място за мърдане повече от +/- 10 см странични дистанции. Но пък ограничението си е пак 80 км/ч.

Интересното в Норвегия бе, че

отговорността за безопасността бе прехвърлена предимно на шофьорите

Свършва участъка с опасност за пешеходците (например град, защото за махалите нямаше никакви ограничения – караш си както извън града). Веднага следва знак ограничение 80 км/ч и край на забраната за изпреварване. Като тези знаци могат да бъдат и пред завой, който можеш да не можеш да преминеш с 80 км/ч и с никаква видимост за изпреварване – ти си шофьора, ти му мисли можеш ли да го вземеш завоя по-бързо, и безопасно ли е да изпревариш.

Направи ми впечатление, и че навсякъде в Европа принципа за означаване на отмяна на ограничението бе направен като за тъпи хора – нов знак с ограничение на скоростта, макар и максимално допустимото по закон. В някои участъци дори надвишаваше максимално допустимото (срещах 90 км/ч). Така няма нужда да мислиш ‘а в този участък с колко ми бе разрешено да се движа’.

Такъв знак съм виждал само на едно място в България, ама си бе ‘хранилка’ за хващане на румънците :) Намираше се някъде между Разград и Русе – 100 км/ч. И малко след него милиционер – ‘абе той знака е 100 км/ч, ама вие не знаете ли, че в България максимално разрешената скорост извън града е 80км/ч (тогава бе такава 😆 )

Та да се върнем на пътуването.
Малкото пътче изискваше сериозно внимание при шофирането, но пък гледките наоколо си заслужаваха:

Езеро, Норвегия Езеро, Норвегия Езеро, Норвегия Езеро, Норвегия Езеро, Норвегия Езеро, Норвегия Езеро, Норвегия Езеро, Норвегия Езеро, Норвегия Езеро, Норвегия

Постепенно езерцата почнаха да се смаляват

Езеро, Норвегия

А ние навлизахме в една долина, оградена с високи скални хълмове. Навярно тук е имало сериозни ледници, които са ‘изяли’ вертикалните стени, а долу е останал наноса.

Ледникова долина, Норвегия

Влизахме все по-навътре в долината, а стените се приближаваха.

Ледникова долина, Норвегия



Много рядко се срещаше някоя къщичка.

Къща в ледникова долина, Норвегия

А пред къщичката – някой друг трол :) Бях споменал за кравите в Норвегия – как се катерят като козички по стръмните склонове. Тук под трола ще забележите овце. Те наистина са като кучета – виждаш ги едни такива живи, игриви – скачат, бягат, играят си. Явно студът ги стимулира 😆

Трол с овце в ледникова долина, Норвегия

Продължихме нагоре по баира, а каменните стени започнаха визуално ‘да притискат’ – толкова високи, стръмни и величествени бяха.. Личеше си U-образната форма, явно изядена от някой ледник навремето.

Ледникова долина, Норвегия Ледникова долина, Норвегия

Красиво…

ц Ледникова долина, Норвегия Ледникова долина, Норвегия Ледникова долина, Норвегия

Пътя вече бе станал доста тесен

Ледникова долина, Норвегия

А до него вървеше поточе. От едно време ме влече водата – видя ли поточе, не мога да не спра, въпреки, че не съм рибар. А това си заслужаваше – виждаш синята вода.

Ледников поток, Норвегия Ледников поток, Норвегия

На времето и нашите потоци май са били такива – колегите из берковския балкан навярно си спомнят СИНИЯ ВИР, който обаче поне при последните ми посещения няма нищо общо със синевата..
Пътчето продължаваше да се изкачва нагоре

Ледников поток, Норвегия

От склоновете отвсякъде се лееше вода и всичко бе влажно.. И се появи знак за опасност – ‘Внимание тролове’ 😉

Ледников поток, Норвегия

Погледнах нагоре – откъдето идваше водата – видя се сериозен водопад, след което водата минаваше под мост.

Водопад, Норвегия Водопад, Норвегия Водопад, Норвегия Водопад и джип , Норвегия

Пътя бе доста тесничък, особено имайки предвид, че по него се движеха много и големи автобуси (кемперите въобще не си вкарваме в сметката) А и завоите станаха острички, но пък асфалта бе равен, а и народа гледаше красотите и не бързаше за никъде… Също като нас :)

Водопад, Норвегия

Гледките започнаха да ни оставят без дъх:

Ледникова долина, Норвегия

Ледникова долина, Норвегия

Така стигнахме до мостчето, обвито с воден прах, където имаше доста народ спрял за снимки

Водопад, Норвегия

Ето тук един фотограф рискува живота си по влажните и хлъзгави камъни заради добрия кадър

Водопад, Норвегия

На тези места трудното е да издебнеш момента да си направиш снимка, без до теб да има някой ухилен турист :) А пък ако е туристка, започват едни тежки въпроси, докато показваш снимката впоследствие :)

Продължихме нататък из завоите ‘с парадна скорост’. На места спирахме заради насрещни автобуси. Но нямаше място да се спре за снимки, затова снимахме ‘от ръка’, а си заслужаваше.

Водопад, Норвегия

Водопад, Норвегия

Трудно е да се представи (особено гледайки снимка) мащабите на гледката– ГРАНДИОЗНА природа!

Водопад, Норвегия

След няколко завоя излязохме на билото и видяхме паркинга на

Тролстинген

Пълен с кемпери, мотори, автобуси. Така изглеждаше изкачването (на бърз ход 😉

Тролстинген, Норвегия

Тролстинген, Норвегия

Trollstigen, 6300 Åndalsnes, Норвегия

По пътя бяхме видели площадки за наблюдение, които висяха над пропастта (виждат се и на някои от по-горните снимки).. Разбира се, че се засилихме натам (тя тълпата туристи си вървеше натам 🙂

Тролстинген, Норвегия

Тролстинген, Норвегия

Норвежците са се постарали – пътеки, мостове (с компенсатори за температурни разлики), стъклени стени на площадките, за да не ти пречат на гледката (а и децата да могат да погледнат без да ги вдигаш).

Тролстинген, Норвегия

Увеличи (реален размер: 1600 x 1457)Тази вадичка захранваше водопада, под който бе моста, където се снимахме.

Тролстинген, Норвегия

Тролстинген, Норвегия

Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)

Отидохме до наблюдателните площадки – гледката си заслужаваше:

Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)

Тролстинген, Норвегия

Тролстинген, Норвегия

Тролстинген, Норвегия

Тролстинген, Норвегия

Тролстинген, Норвегия

Постоянно се борихме с тълпи туристи 🙂

Тролстинген, Норвегия

Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)Това явно е наблюдателната станция на прохода. Зимата тук не се минава – затворено е.

Тролстинген, Норвегия

Взехме някое друго сувенирче за приятели- моторджии (тези тук пак режеха главите от глезена – магнитчето май го продаваха за около 6,50 евро). Намерихме джипката измежду моторите и кемперите 🙂

Тролстинген, Норвегия

Тролстинген, Норвегия

И продължихме нататък. Това явно бе езерцето, което захранваше водопада

Тролстинген, Норвегия

Времето горе си бе както във Варна зимата (само дето в Норвегия имаше повече сняг 🙂 Дъжделиво, мъгливо. Но и красиво.

Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)

Планини, Норвегия

Планини и джип, Норвегия

Пътя бързо ни спускаше надолу:

Планини, Норвегия

Планини, Норвегия

Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)

Скоро се появи свежата зеленина:

Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)

Планини, Норвегия

Планини, Норвегия

Завъртяхме се

покрай фиордите, и отново – ферибот

Опашката бе много голяма, и изчаква по ленти в дясната част на пътя (ферибота бе от лявата и се пресичаше основния път когато дойде ферибот). Казах си, че е абсурд да ни съберат.

Фериботът дойде и започнаха товаренето. Натовариха се тези пред мен, а аз изчаках на паркинга в готовност да тръгна, защото гледам, че рампата вече е практически пълна. Лоад-мастера от екипажа тръгна да се почесва по главата, да ме гледа мен. Ама накрая се реши и ми махна да отида, ама с ‘кос’ подход – да успея да вляза по диагонал на ферибота между борда и последния автомобил.
Явно се притесняваше да не ударя някой автомобил (едва ли се е притеснявал за ферибота) като ме гледа чужденец, защото бе изключително доволен и ухилен като се наместих от раз (и като се разтоварвахме махаше с вдигнат палец :). Това го окуражи, и успя зад мен по същия начин да натовари на другия борд една местна мадама, за която явно това бе голямо предизвикателство, защото изскочи от колата и започна да си я снима 😉 Аз също не пропуснах да поснимам.

Ферибот, Норвегия

Ферибот, Норвегия

Ферибот, Норвегия

Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)
След слизането от ферибота, започна типичната норвежка ‘центрофуга’ – не знаеш нито къде е изток, нито къде е запад.

Фиорд, Норвегия

Просто следваш пътя, който се вие, влиза в тунели (които също се вият понякога), и излизаш от тунела в съвсем друг свят.
Например влизаш в тунел високо над фиорда, където корабчетата се виждат съвсем ниско долу:

Фиорд, Норвегия

Фиорд

Фиорд, Норвегия

И слизаш по зелен хубав път:

Фиорд, Норвегия

Фиорд, Норвегия

Фиорд, Норвегия

Увеличи (реален размер: 1600 x 1199)

в китна махала:

Път и село, НорвегияПът и село, НорвегияПът и село, НорвегияПът и село, Норвегия

В други случаи подминавахме явно курортни селища (голямата сграда бе хотел):

Фиорд и хотел, Норвегия

Движейки се по толкова тесен път, че трябваше да се изчакваме:

Фиорд и път, Норвегия
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)

Спряхме да похапнем покрай пътя – добре уредено и чисто местенце. С тоалетни, мивки и т.н. С хубава гледка.

Фиорд и джип, Норвегия

След което продължихме по

шарената Норвегия 🙂

Слънцето често правеше снимките невъзможни – въпреки, че бе ниско, се въртеше ту отляво, ту отдясно – колкото да влезе в кадър 🙂

Къща, Норвегия

Пейзажа бързо се менеше:

Река, водопад, фиорд, къща, Норвегия Реке, водопад, фиорд, къща, Норвегия

Реки, водопади

Реке, водопад, фиорд, къща, Норвегия Реке, водопад, фиорд, къща, Норвегия Реке, водопад, фиорд, къща, Норвегия Реке, водопад, фиорд, къща, Норвегия

Тунели разбира се не липсваха (не като този преди 2 – 3 снимки, а тунели над 6км. .). В този участък за първи път ми се случи да изпреварвам в тунел с двупосочно движение. Това е разрешено, защото тунела има съвсем прави участъци от над километър.

Някъде в този участък можехме да кривнем с едни 40 км и да преминем през най-дългия тунел в света – 24,5км тунел. .
Но това го разбрах след като се прибрахме в България (отново пролича липсата на подготовка) 😆

Тунел – Норвегия

Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)Изскочиш от другата страна – там камъни вече няма.

Планина – Норвегия

Вода се лееше отвсякъде, дори от места, от които си мислиш че е невъзможно да се лее чак толкова вода – от билото. Явно поради каменистата почва, топящия се лед образува ледени езера горе по платата, които ‘преливат’ към низините в най-неочаквани места.

Виждаш в гората малко бяло петно…

Водопад, планина – Норвегия

…и след малко разбираш, че това си е огромен водопад.

Водопад, планина – Норвегия

Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)
Започнаха доста често да се срещат от кравите-спринтьорки и катерачи 🙂

Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)

Крави край пътя – Норвегия

Крави край пътя

Подминавахме вече по-‘професионално’ изпълнени хотелчета:
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)Хотели край пътя – Норвегия Хотели край пътя – Норвегия


А наоколо имаше вода…

Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)
Планини край пътя – Норвегия

…МНОГО ВОДА 🙂
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)Фиорд край пътя – Норвегия

Имаше и малки пристанища за лодки. При предишното ми идване в Норвегия, местните ми разказваха, че риба имало. Особено като я подгони някой кит във фиорда.

Лодки във фиорд– Норвегия

По някое време започнаха да ми звънят познати и приятели. Първо ми звънна колега, с който поприказвахме доста. Като свършихме разговора погледнах GPS, а той твърдо мърмори ‘обърни обратно’ 😉 Няма ‘преизчисляване на маршрута’ – само ‘обърни при първото възможно място’.
Оказа се, че докато си дрънкаме, ‘главния’ път е направил отклонение наляво, докато движението направо ме е отвел към едно селце, което е крайна точка на пътя. Общо взето врътнахме още едни 20 км докато се върнем на главния път 😉

Село във фиорд– Норвегия

Видя се един пушек по пътя.

Водопад – Норвегия

А се оказа, че това е поредния водопад, до който не можеш да си чуеш мислите 🙂

Водопад – Норвегия

След това се обади един приятел от Берковица, който също ме следеше ‘изкъсо’. И ми казва – ‘абе отпред виждам големи снегове ви чакат’.
Първо предположих, че има предвид снеговете, които преминахме около Тролстинген. И му казвам, че вече сме ги преминали.
Аааа не – аз гледам къде сте и виждам, че скоро ще влезете в снега’. Знам, че гледа гугълските снимки му казвам, че сигурно снимките са зимни 😉

Скокнахме в поредния ферибот (отново без НИКАКВО чакане – просто на ход, и ферибота директно отплава). Наоколо слънчево, красиви фиорди, зелено, водопади през пътя. Постепенно започнахме да се катерим нагоре. Тунелите се редуваха, но започна да се вижда и сняг.

Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)
Тунел и сняг по пътя – Норвегия И повечко сняг:

Сняг по пътя – НорвегияСняг по пътя – Норвегия

И още повече СНЯГ!

Сняг по пътя – НорвегияСняг по пътя – Норвегия
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)

Юлски пейзаж 🙂

Джип и сняг по пътя – НорвегияСняг по пътя – НорвегияСняг по пътя – Норвегия

Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)
Увеличи (реален размер: 2048 x 450)След малко покрай пътя видяхме ратрак да подготвя нещо като писта. Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)

Сняг по пътя – Норвегия

А след това навлязахме в съвсем снежен пейзаж.

Сняг по пътя – Норвегия Сняг по пътя – Норвегия

Спряхме да си направим снимки на фона на петметрова вертикална, отрязана от снегорините пряспа. Общо взето – въпреки късния час (снимките са около 21:00 часа), се възползвахме от слънцето и хубавото време. .

Платото е на около 950 м надморска височина –

затова е толкова снежно 🙂 В един момент платото свърши като отрязано с нож и пред нас се откри голяма долина (отново между две дълги планини).

Спускането – по норвежки – серпантини от над 180 градуса, голям наклон, и разбира се – вода 🙂 Ето два от завоите 🙂

Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)Водопад по пътя – Норвегия Водопад по пътя – Норвегия

Приличат си нали? След няколко такива завоя вече сме на дъното на долината 🙂 Вижда се и пътя, по който слязохме.

Къщи край пътя – Норвегия
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)

Мащабът много лъже – очаквах, след километър правия участък да достигне завоя в долината – дистанцията бе по-голяма

Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)Сняг край пътя – Норвегия Сняг край пътя – Норвегия

Така изглеждаше ‘в движение’:

Отново се завърнахме при спокойните езера и фиордите.

Поради напредналото време (някъде около 22:00 ч наше време) започна да настъпва някакво спокойствие и дори апатия..
Явно се пресищаш от прекрасните гледки. .
Продължаваха да се редят мостчета, тунели, фиорди, изкачвания, слизания, завои. Въртиш се наляво надясно, слънцето виси неопределено (да, на тези ширини вече ще залезе по някое време, но много късно и за малко).

Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)
Фиорди, Норвегия Фиорди, Норвегия

В такава атмосфера наближихме

поредния тунел. И в един момент GPS започна да подсказва – след 300 м завийте надясно по кръговото движение.

Хм. Та то пишеше, че тунела е над 6 км, а бяхме изминали около 4 км – казвам си, че се е объркал поради това че сме в тунел. .
Да да, ама не (както казваше Петко Бочаров 🙂

Кръгово в тунел, Норвегия

Кръгово в тунел

Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)

Завихме по правилния тунел тъкмо и оживено заобсъждахме дали не ни се е привидяло, и след няколко електронно синтезирани знаци (с вид на обикновен знак, но изображението му се сменяше – показваше точната скорост на вятъра), излязохме на голям мост, високо над фиорда.

Мост над фиорд, Норвегия Мост над фиорд, Норвегия
Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)

След което отново директно от моста влязохме в следващия тунел. Където отново преминахме кръгово движение (снимката практически е от него – на първото кръгово стояхме със зяпнали уста и не можахме да реагираме с фотоапаратите 🙂 Ето клипче от цялата случка.

Красотите продължаваха,

Водопад, Норвегия Водопад, Норвегия

Водопад, Норвегия

Увеличи (реален размер: 1600 x 1200)

Но ние вече бяхме уморени, жената мърмореше, а и наближихме дестинацията, която бяхме набелязали за нощувка –

Тиседал

Намерих едно хотелче, имаше места. В него работели в кухнята двама българи (единия от които от Варна), но за съжаление не бяха на смяна.
Питахме за вечеря – „ааа, късно е вече – ей там следващия град (Одда) на около 5 км може да има нещо“.
Отказахме се от вечерята и минахме на собствени запаси. Душ, коняк – деня бе продължителен и тежък. Навярно втория тежък ден след онзи към Полша (Бялисток).
Наредих електрониката да се зарежда, камерата да прехвърля информация на диска, общо взето – вечерното оплитане с кабели.

Бях избрал Тиседал с идеята

да щурмуваме Тролския език (Trolltunga)

И започнахме да разглеждаме брошурата – според нея пътя до Тролтунга е около 10 часа пеш (само пеш), с денивелация на изкачване около 1000 м, опасно ако е мокро, да се вземат запаси от вода, храна, евентуално – палатки ако се влоши времето и т.н.
А прогнозата бе не съвсем благоприятна – очакваше се дъжд. Аз се двоумях – имах удобни високи зимни обувки, но съпругата нямаше удобни обувки и веднага възропта.

Освен това прехода 10 часа означаваше, че трябва да станем много рано, което би било тежко имайки предвид, че вече бе минало полунощ, а и автоматично означаваше удължаване на пътуването с един ден – на следващия ден не би било разумно да се пътува след такъв преход.

Със съжаление трябваше да приема разумното решение и с голямо съжаление да отпадне посещението на този интересен природен феномен.

Тролския език (Тролтунга)

е една скала, която виси издадена над голямо езеро (с вид на фиорд). Навярно сте виждали снимки от това място – езерото е около 900 метра под скалата.

Ако натиснете снимката, ще бъдете пренасочени към страницата на Trolltunga в Уикипедия. Снимката е от там:

Тролски език (Troltunga), Норвегия

Гледайки разписанието по време и оставащите ни километри, взехме решение да се прибираме към България. Така отново, за мое съжаление, отпаднаха от списъка Берген, Kjerag, Осло.

Решението бе взето, и с помощта на конячето заспах като къпан (какъвто и бях, де :)В същото време жената не можеше да заспи, заради чувството за вина, че заради нея няма да качим Тролтунга. А причината не бе в нея – отново пролича недостатъчната ми предварителна подготовка. Но както се казва – за първо такова пътуване трябва да се сблъскаш сам с някои подобни грешки, за да си изградиш стратегия за бъдещи пътувания. .

  • Изминати за деня: 674 км
  • Средна скорост: 58 км/ч
  • Максимална скорост: 117 км/ч
  • Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 13 ч 54 мин
  • Общо изкачени (по височина) 9,9 км
  • Общо спускане (по височина) 9,9 км
  • Максимална надморска височина: 1039 м
Очаквайте продължението

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Норвегия – на картата:

Норвегия



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Молде – Тиседал, Норвегия (15 част на През Източна Европа с джип)”

  1. Дончо каза:

    Моя близка вече четвърт век е в Норвегия.Преди години я попитах – Е,няма ли вече да се прибираш в България? Тя ми отговори – Когато започнат да ми оставят млякото и вестника пред вратата и никой не ги открадне(както е в Норвегия) ще се прибера.Явно няма да я дочакам.

Leave a Reply


Switch to mobile version