окт. 24 2017

С Голф из Кавказ (5): Гори, Местия, Ушгули и Батуми, Грузия

Published by at 23:37 under Грузия,Иван Стоянов

Завършваме пътуването с Голфа на Иван из Кавказ. То започна с преход през Турция до Грузия, бяхме в Ереван, Армения и при хачкарите в Норатус, бяхме Тбилиси и Шеки, а така също и Баку. Днес сме в Грузия – в Гори, Местия, Ушгули и Батуми

Приятно четене:

Гори, Местия, Ушгули и Батуми, Грузия

част пета на

С Голф из Кавказ

На следващата сутрин подминахме Тбилиси по околовръстния път и поехме по единствената магистрала в Грузия. Следващата ни спирка беше

град Гори,

известен с това, че е

родния град на Сталин

Не беше трудно да намерим родната му къща. Намира се на пъпа на града.

Около нея е изграден павилион с цел да я предпазва.

Къщата на Сталин в Гори – Грузия, С Голф из Кавказ

Ето я отблизо. Съвсем скромна къщурка. Стаята вдясно е била на хазяина, а в тази отляво е живеело семейството на Сталин. Долу вляво се е намирало мазе, където е била работилницата на баща му. Той е бил обущар.

Къщата на Сталин в Гори – Грузия, С Голф из Кавказ

Дори и човек да попадне в Гори по случайност лесно би могъл да се досети, че Сталин е от тук. Не липсваха подсказки:

Сталин в Гори – Грузия, С Голф из Кавказ

Новата верига хипермаркети „Джугашвили“. При покупка над 100 лв. получавате ваучер за почивка в Сибир 😉

Сталин в Гори – Грузия, С Голф из Кавказ

Въпреки процеса на десталинизация, главният булевард в Гори все още се казва така:

Бул.Сталин в Гори – Грузия, С Голф из Кавказ

Бул.Сталин

Решихме да оставим музея за накрая и да се разходим малко. Нямахме някакви очаквания, но всъщност

Гори се оказа много свеж и приятен градец

Дори бих казал, че най-много ни хареса от всички малки градове, които бяхме посетили на това пътуване.

Сградата на общината, която леко напомня на Райхстага.

Общината в Гори – Грузия, С Голф из Кавказ

Общината

Тръгнахме към крепостта, която се виждаше на хълма. Този човек се е модернизирал откъм возило, но сякаш продължава да има някои навици, останали от Жигулата 😉

BMW в Гори – Грузия, С Голф из Кавказ

Крепостта в Гори:

Крепостта в Гори – Грузия, С Голф из Кавказ

Поглед към града:

Гори – Грузия, С Голф из Кавказ

Гори – Грузия, С Голф из Кавказ

Грузинското знае се вее гордо на хълма:

Крепостта в Гори – Грузия, С Голф из Кавказ

В подножието на крепостта видяхме този доста интересен паметник. Представляваше група от рицари, наредени в кръг, като всичките бяха наранени по някакъв начин. После прочетохме, че това бил паметник на грузинските воини, който преди се намирал в Тбилиси край гроба на незнайния войн. Не знам по каква причина през 2009-а решили да го преместят в Гори.

Крепостта в Гори – Грузия, С Голф из Кавказ

И на края влязохме в

музея на Сталин,

който се простираше в една доста монолитна сграда точно зад родната му къща. Присламчихме се за беседа към една руска група.

Фоайето:

Музей на Сталин в Гори – Грузия, С Голф из Кавказ

Сталин си гука с Георги Димитров:

Музей на Сталин в Гори – Грузия, С Голф из Кавказ

Част от писмото на Ленин, с което обяснява, че не би искал Сталин да е негов наследник, тъй като е груб, не търпи възражения и е властолюбив.

Музей на Сталин в Гори – Грузия, С Голф из Кавказ

Пропаганден плакат. Сталин говори пред работници в ЖП завод:

Музей на Сталин в Гори – Грузия, С Голф из Кавказ

Популярният плакат „Майката Родина зове“ Музей на Сталин в Гори – Грузия, С Голф из Кавказ

Семейството на тиранина. По средата имаше цитат на Яков Джугашвили – единият му син.

„Ако повече не видя родината си, моля да предадете на баща ми, че не съм му изменил“.

Музей на Сталин в Гори – Грузия, С Голф из Кавказ

Яков умира в немски плен по време на Втората световна война. Известна е историята, как немците искали да го разменят за техен маршал, който бил държан в руски плен. Сталин отговорил:

„Не мога да разменя лейтенант за маршал“

Победа!

Музей на Сталин в Гори – Грузия, С Голф из Кавказ

Музеят и беседата бяха основно с биографична насоченост. Въпреки това не може да се каже, че личността на Сталин бе представена особено обективно. По-скоро се говореше за него в добра светлина… „модернизирал държавата след смъртта на Ленин“ и т.н. ГУЛАГ, Сибир, Голодомор и тем подобни тук нямаше.

Замислих се за разделението, което може би е налице в грузинското общество. От една страна се забелязваше, че страната е доста по-ориентирана към САЩ и Запада в сравнение със своите съседи. На много места се виждаха координационни центрове на Европейския съюз, а младите предпочитаха да говорят на английски. От друга страна леличката от музея си беше открито червена. Стана дума и за конфликта в Южна Осетия, по време на който Гори е евакуиран. Тя не обвиняваше Русия за събитията, по-скоро хвърляше вината върху осетинците и сепаратистките им настроения. След това започнаха разговори с някои от руснаците за това колко е било хубаво в СССР и се възмущаваха от това, че в Тбилиси били открили музей на съветската окупация.

Тяхна си работа в крайна сметка. Аз нямам отношение, просто представям това, което съм чул и видял 🙂

След Гори трябваше да направим един големичък скок и да стигнем чак до високопланинския

град Местия

в Северозападна Грузия. Искахме да прекараме един ден в природен парк „Сванети“.

Природни красоти по пътя:

Грузия, С Голф из Кавказ

Грузия, С Голф из Кавказ

Снимка на

Местия

от покрайнините на градчето. Повечето населени места в този район изглеждат точно толкова необичайно и впечатляващо. Запазена марка на Сванети са тези кули, които доминират градския пейзаж. Трудно се намира подробна информация за тях, но най-общо са били строени в периода 9-12 век. Служели са основно за отбрана, но много от тях са били и домове същевременно.

Местия – Грузия, С Голф из Кавказ

Съседното на Местия село:

Местия – Грузия, С Голф из Кавказ

Феноменалната природа в

парк Сванети

Парк Сванети – Грузия, С Голф из Кавказ

Парк Сванети

Парк Сванети – Грузия, С Голф из Кавказ

На другата сутрин искахме да отидем до село Ушгули, което се намира още по-нависоко и до където по-голямата част от пътя е черен. Строи се асфалтов път в момента, но покрива само първите 10 от общо 50 км до там. Един скромен клип от пътя ни из природен парк Сванети:

Докато имаше асфалт – всичко точно. После обаче

почна черният път

и след бавно изминати 4 – 5 км стигнахме до извода, че тази отсечка не е по силите на Голф-а. Малко се изсилихме тук… Дори и по някакво чудо да успеем да стигнем и да се върнем сигурно ще ни отнеме едно денонощие. Отделно рискувахме да направим някоя беля на всеки път. За капак имаше и участъци в строеж, където техниката беше разровила и разкаляла всичко. Само един дъждец ни трябваше и си оставахме там.

Парк Сванети – Грузия, С Голф из Кавказ

За щастие още не беше късно за промяна в стратегията.

Върнахме се до центъра на Местия,

където на автогарата беше пълно с джипове, които возят туристи из района. Между другото всичките са японски изпълнения с десен волан 🙂 Разбрахме се с един човек, който ни качи, заедно с един поляк и двама японци. До там и обратно ни струваше по 40 лари на човек (около 30 лв.), така че сделката ни се видя приемлива.

По пътя спряхме да разгледаме тази кула, в която можеше да се влиза.

„Кулата на любовта“

се наричаше 🙂 Как пък решиха, че е на любовта не мога да разбера? Нищо любовно не виждам в нея, но явно хората са по-романтични от мен 😉

Местия, Кула на любовта – Грузия, С Голф из КавказВътре няма нищо интересно.

Местия, Кула на любовта – Грузия, С Голф из Кавказ

Определено не бяхме за този път с нашата кола:

Грузия, С Голф из Кавказ

И така все пак целта ни беше постигнаха.

Достигнахме

Ушгули!

Гимнастиката си заслужаваше. Наистина впечатляващо място. Изобщо тази част на Грузия е уникална по рода си.

Ушгули, Грузия

Нямахме голям късмет с времето. Представям си, че в слънчев ден околността е забележителна. И все пак поне не ни окъпа дъжда, така че останахме доволни 🙂

Ушгули – Грузия, С Голф из Кавказ

Ушгули – Грузия, С Голф из Кавказ

Може би Ви се струва необичайно, но тук си има около 200 човека постоянни жители. Живеят си на 2100 м надморска височина с прасетата и конете, в калта, без асфалтов път. Дори и училище има. Останах с впечатление, че много хора използваха въпросните шофьори на джиповете, за да им носят каквото им е необходимо от Местия.

Грузия, С Голф из Кавказ

Грузия, С Голф из Кавказ

Ушгули – Грузия, С Голф из Кавказ

Панорамен поглед над селото:

Грузия, С Голф из Кавказ

Природата наоколо:

Ушгули – Грузия, С Голф из Кавказ

Свобода и идилия:

Ушгули – Грузия, С Голф из Кавказ

Ушгули – Грузия, С Голф из Кавказ

Грузия, С Голф из Кавказ

Ушгули – Грузия, С Голф из Кавказ

Прекарахме тук около 2 часа. Беше супер, че шофьорът не само ни изчака, но дори се разходи с нас.

Ушгули – Грузия, С Голф из Кавказ

Върнахме се в Местия

и все още имаше светлина за някоя друга снимка наоколо. Един грузински поп:

Местия – Грузия, С Голф из Кавказ

Господарите на грузинските пътища:

Местия – Грузия, С Голф из Кавказ

Крием се от дъжда:

Местия – Грузия, С Голф из Кавказ

Местия по свечеряване. Много хубаво са направили, че осветяват кулите нощно време. Изглеждаха доста ефектно:

Местия – Грузия, С Голф из Кавказ

Отидохме да вечеряме в едно ресторантче на центъра (то не че изборът е огромен), където правеха много вкусно хачапури. По едно време влезе полякът, с когото бяхме ходили днес до Ушгули. Той беше голям свежар всъщност и дори си бяхме мислили да го поканим на бира, но той много бързо офейка след екскурзията. Но ето…съдба. Малко по-късно пък дойде един германец, който бил от хотела на поляка. Така набързо сформирахме весела дружина и си прекарахме една много приятна вечер с интересни разговори. Полякът беше брутален обаче. Имаше малко странно чувство за хумор на моменти и на няколко пъти се изгъбарка брутално с германеца…сещате се по коя тема 😉

Не знам как се стигна до това да говорим за евреи в България, но тъкмо исках да кажа нещо и полякът се обади:
– Оо, но такива няма вече при вас…благодарение на ето този пич тук. – и потупа германеца по рамото. Хем ни беше смешно, хем адски неудобно.

На края се разделяхме на улицата и германецът каза на поляка:
– Мисля, че хотелът ни е натам. Вярвай ми.
– Аа, да…както ви повярвахме през 39-та година.

Горкият германец бе толкова стъписан, че въобще не можеше да отговори по какъвто и да е начин. 😉 (всъщност полякът манипулира – през 1939 г Полша и Германия са си открвени врагове и никой, на никого не е вярвал за нищо – бел.Ст.)

Много беше хубаво в Сванети, ама леко хладничко и мокро. През нощта започна един дъжд, който не спираше и на сутринта. Решихме да отидем на по-топло и поехме към морето 🙂

Един красив пейзаж на слизане от планината:

Сванети – Грузия, С Голф из Кавказ

След няколко часа вече бяхме в перлата на грузинското Черноморие –

Батуми

Тук си беше тъкмо като за нас:

Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ

Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ

Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ

Love is in the air 😉Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ

Уважихме за кратко плажа. Водата не ставаше за къпане, но за излежаване беше много приятно. Легнахме на камъните малко да наместим прешлените и да изравняваме комбайнерския тен 😉

Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ

Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ

Центърът на Батуми

е добре поддържан и много цветен.

Батуми – Грузия, С Голф из КавказСватбари:

Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ

Площадът пред театъра:

Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ

Главният площад на Батуми – площад „Европа“. Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ Батуми – Грузия, С Голф из КавказЗалесяване на покрива. Супер!

Грузия, С Голф из Кавказ

В Грузия безпроблемно се движат всякакви автомобили…или части от такива 🙂

Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ

Крайморската алея с няколкото модерни и високи сгради на нея. На тази най-вдясно е изписана грузинската азбука:

Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ

Батуми е столица на автономна република Аджария.

Тези територии са били под османска власт 200 години, като в това време е имало процес на помохамеданчване на грузинското население. СССР получава Аджария през 1921-а година и се задължава да даде автономен статут на областта с цел запазване правата на мюсюлманите тук. На практика аджарите са еквивалент на помаците в България. В Батуми имаше джамия, но не останах с впечатлението, че аджарите са особено религиозни.

За разлика от другите две бивши автономни области в състава на Грузия – Абхазия и Южна Осетия, тук тече обратният процес – на асоцииране с централната власт в Тбилиси.

Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ

Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ

На крайбрежната алея имаше едно много любопитно съоръжение.

Движещата се статуя на Али и Нино

Вдъхновението идва от азербайджански разказ за трагичната любов на мюсюлманското момче Али и грузинската принцеса Нино.

Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ

Двете статуи се движеха бавно и постепенно се доближаваха:

Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ

На края се сляха в едно, след което отново се раздалечиха:

Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ

Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ

Слънцето залязваше и много исках да отида до най-високата точка в околността, с надеждата да заснема красив залез над Черно море. До там се движеше лифт, но цената ни се стори висока, затова наминахме край близката стоянка на таксита. Те естествено захапаха веднага и започнаха с офертите. Нямаше как да минем и без формалната част:

– Откуда, откуда? Из Польши?

Между другото в Кавказ буквално поне 20 пъти ни питаха, дали сме поляци. Явно като чуят славянски език, който не е руски, автоматично приемат, че е полски. Може би пък имат много полски туристи. Може и от двете по малко 🙂

– Из Болгарии.
– ААА! – скочиха изведнъж таксиджиите, все едно им казах „центъра на Париж“. Наистина много бурно и положително реагираха…чак се изумих.
– Оо, Болгария! Бургас, Созопол!

Знаеха какво има от другата страна на Черно море 😉 Договорихме се с един таксиджия и тръгнахме нагоре. На връщане щяхме да слизаме пеша.

Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ

Стигнахме навреме, за жалост обаче пак пусти облаци. Все пак според мен и така не е толкова зле 🙂

Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ

По-рано през деня видяхме едно място „Traveller’s bar“. Викаме си „А, баш! Тука е за нас!“. Отидохме там вечерта, седнахме на бара и поръчахме по някоя бира. Барманът беше общителен, поразпита ни малко и така. Водехме си някакъв разговор. В един момент нямаше как да не попитам за крайно любопитната находка на хладилника вляво от нас.

Батуми – Грузия, С Голф из Кавказ

– А, това го остави онова момче там. Той мисля, че е от Румъния.

Това пък какво общо имаше? Абе най-вероятно някой си пътешественик е ходил в Македония и просто го е оставил тук знаменцето и толкова. Никой не помни откъде се е взело. По едно време момчето от другия край на бара се обърна към нас:

– Како е тука? Добро, а?

Както се казва „омирам!“ 😉 Гледахме като гръмнати и като се окопитихме отидохме на другия край на бара да се запознаем.

Тео беше на около 22 години, родом от Букурещ. Работи към някаква турска верига казина и така попаднал в град Гевгели в Македония, където работил цели 4 години. Говореше много добре македоно-български. Сега от там го изпратили в Батуми, където живее от една година. Направо невероятна история. Ето това е… свят широк – хора всякакви.

По едно време Тео отиде отзад да пусне малко музика. За наше, меко казано, изумление в бара започнаха ориенталски ритми в акомпанимент на гласа на Тони Стораро, след това пък тръгна Андрея, под възторжените възгласи на грузинците в бара.

– Българската циганска музика е номер едно! – каза ни един грузинец 🙂 🙂

Поседяхме и стана време да си ходим. Сбогувахме се с Тео и му казахме да ни дойде на гости в София.

– Ке дойдам, да. Ке поминам! – отвърна той 🙂

На следващата сутрин

напуснахме Грузия

Границата е само на 15 км от Батуми.

Граничният пункт с Турция край село Сарпи:

Сарпи – Грузия, С Голф из Кавказ

На този етап от пътуването общо взето приключихме с посещаването на градове и забележителности. Предстоеше ни единствено да прекосим отново цяла Турция. Все пак ми се искаше да спрем за кратко в Трабзон.

Трабзон

ми се видя като повечето други големи турски градове – презастроен, без много зеленина, без нещо по-интересно, което да грабне окото.

Трабзон, Турция – С Голф из Кавказ

Това, което беше впечатляващо обаче, бе колко

кипеше от живот този град

В центъра беше страхотно гъмжило. Всеки нанякъде крачи, всеки нещо продава, всеки нещо върши. Много пъстра картинка. На мен тук ми бяха интересни хората и си представям, че и цял следобед можех да отделя да ходя по улиците и да снимам.

Трабзон, Турция – С Голф из КавказТрабзон, Турция – С Голф из Кавказ

Един тъжен дядо, продавач на лимони:

Това просещо циганче също изяви голямо желание да го снимам 🙂

Трабзон, Турция – С Голф из Кавказ

Ваксаджии в центъра на Трабзон:

Трабзон, Турция – С Голф из Кавказ

Пътят минаваше в непосредствена близост до морето. Беше много свежо.

Трабзон, Турция – С Голф из Кавказ

Подминавайки град Самсун

в един момент скоростният булевард бе стеснен и някакъв полицай – регулировчик ни направи знак да отбием встрани. Там имаше цяла тумба от униформени лица. Не изглеждаше като да бяха само редови полицаи. Според нас си имаше и специализирани такива тип ГДБОП. Свалих прозореца на шофьорската врата и един приветливо изглеждащ мустакат чичко (от тези класическите турски чичовци, ако се сещате) започна да приказва някакви неща на турски. Едновременно с това някакъв млад полицай отвори пасажерската врата, вкара си цялата глава вътре и от своя страна доста интензивно започна да джомоли разни работи.

– Опа, ефенди, чакай малко, бе! Шо стана?

Добре, че дойде един друг младок.

– Do you speak English?
– Yes!
– Where are you going? ( 🙂 )
– Back to Bulgaria.
– OK. We will search you car.
– Така кажи, бе, ага! Тарашете на воля!

Явно имаше някаква акция и търсеха нещо. Хвърлиха едно око на колата, след което ни пожелаха приятен път. Мустакатият чичко се усмихна, помаха ни и каза с най-турския възможен акцент:
– Bye, bye!

Следваха още близо 1000 км до границата.

Залези по турските пътища:

Турция, С Голф из Кавказ

Грузия, С Голф из Кавказ

Нощувахме в колата преди Истанбул, а на следващия ден още по обяд бяхме на

Капитан Андреево

Пак нещо им се беше сринала системата и чакахме към час и половина. И тук на митничарите хич не им се вярваше, че сме ходили в Кавказ с цел туризъм. Този път даже отвиха една от вътрешните кори на Голф-а, да видят дали няма нещо под нея. Как ли не ни проверяваха на това пътуване…то не бяха рентгени, кучета, отвертки. Вярно само онова нещо остана, за което се слагат бели ръкавици 😉

Капитан Андреево – граница България - Турция, С Голф из Кавказ

С това приключвам своя разказ. Надявам се да Ви е бил интересен и да съм успял да Ви убедя, че Кавказ е едно страхотно място, пълно с много богата история, красива природа и прекрасни хора. Не вярвайте на слуховете и предубежденията, че там е страшно и опасно! Отидете и изживейте Кавказ сами!

КРАЙ!

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Грузия – на картата:

Грузия



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version