Пътуване до…



« | »

Седмица в Хърватия: Зелената лагуна, Пореч

Започваме разказа на Влади за тагодишната му почивка в Пореч, Хърватия. Приятно четене:

Седмица в Хърватия: Зелената лагуна, Пореч

на почивка

част първа

Пореч – първи впечатления

Ден първи – 01.09.2017 г.

Пътят до Пореч

Пътуване до София

Пристигане в ранен следобед. Следва един мързелив следобед в нашата столица – разходка по пешеходните улици, сладолед на Витошка, разходка по Граф Игнатиев, покрай книжния пазар и покрай сергиите за плодове.

Малко след чейдж бюрото (където можех да сменя куни, но не ми се чакаше на голямата опашка там), виждам едно много приятно заведение на един ъгъл. На Граф Игнатиев 40. В кафенето LIME. Посядам на биричка. Заедно с нея получавам и една купа чипс с кетчуп. На едни меки възглавнички и там прекарвам повече от час. Толкова не ми се ставаше, че накрая последва един голям тагадък през Сердика, по метрото, до гарата, да си взема багажа и от там пак тагадък през метрото, да се добера до стадион Васил Левски, за да бъда на мястото за тръгване.

На биричка с картофки в София

На биричка с картофки в София

Имах около половин час до тръгване. Реших да си активирам роуминг през това време, но нещата са се променили през изтеклата година. Миналата година си бях активирал роуминга буквално на границата, докато чаках да мине проверката. Този път реших още в София. Безкрайно изненадан, когато ми съобщиха, че трябва да посетя най-близкия офис на мобилен оператор… Ами ако нямам време, питам аз? Други били условията, съжаляват и т. н. Останах без роуминг. Ами както искат, така да ме търсят, социални мрежи, WI FI… Така.

Идва автобуса – модерен, син, изрисуван. А отзад пишеше „КРИЧИМ ЕКСПРЕС”. (Спомняте ли си пътеписа за едната седмица в Париж от миналата година – пак с Кричим Експрес?) Качваме се към 13 души и тръгваме към 20 ч. Но само толкова ли пътника? О, нищо не знаете. На Божурище към нас се присъединява една група от 27 деца, между шести и осми клас (някакъв танцов ансамбъл с 4 – 5 възрастни към тях)

Врявата и детския смях не спряха през цялата нощ.

Към това добавям и едно семейство с малко, току-що проходило, дете, което не спря да реве през цялото време. Тъкмо задремем и поутихне малко и детето започва да реве, буди целият автобус… Та ставаме 40 пътника. Ако не беше групата с деца, сигурно нямаше да се събере групата…

Постояхме поне четири часа на наша граница… Доста време, почти до полунощ. Минаваме и тръгваме.

Програмата беше почивка за 5 дена на Зелената лагуна около Пореч (Хърватия)

Без никакво екскурзоводско обслужване (и по-добре, защото ми е до болка позната цялата информация, която биха ми изприказвали по пътя … Само транспорт, 5 нощувки с пет закуски и пет вечери. Пътуваме цяла нощ с 2 – 3 почивки по 15 минути. Съмва се, няма слънце. Облаци и дъжд.

  1. 09. 2017 г. – Ден втори

След дълъг нощен преход и проливен дъжд през деня, наближава времето да пристигнем в хотела. Целият ден беше облачен и на няколко пъти се излива много дъжд. Даже по едно време имах усещането, че върху прозорците на автобуса се излива водопад. Нищо не се вижда. Дори спирахме за няколко минути, докато намалее дъжда.

Пристигаме на Зелената лагуна

точно по времето, когато автобуса трябва да спре за 9 часа след дълъг нощен преход и задължителна почивка след дълго шофиране, поради някакъв недомислен член от закона за туризма (ами ако бяхме на 20 – 30 км, преди хотела, на магистралата ли трябва да стоим ? Или как така един международен автобус по линия до Лисабон да кажем си пътува без да спира за 9 часа никъде…)

Camping Zelena Laguna, 52440, Poreč, Хърватска

Спираме пред хотела, в който ще бъде настанена по-голямата част от групата – деца между шести и осми клас… (детският смях ме преследваше през цялото време по пътя до тук) Следва чакане да дойде моя ред. През това време разглеждах хотела и си вземах брошури и реклами за нещата, които могат да се правят наоколо. И когато той дойде, се оказа, че

не съм за този хотел…

Въпреки че аз си бях избрал точно него и неговото име беше изписан на ваучера, даден ми от агенцията. Трябвало да изчакам да дойде местния представител на туроператора да ни вземе и да ни закара до нашия хотел. И той идва … с един черен Мерцедес с местен шофьор, млад хърватин.

Слагаме багажа и тръгваме с още двама души, двамата шофьори и аз… Та на какъв мерцедес само се возих… Черен, седем местен, последен модел, тъмни стъкла, кожен салон…

Отиваме до един друг хотел, където настаняваме другата двойка. Оставаме само аз и двамата шофьори на автобуса. Карат ни до хотела. Сваляме багажа. Оказа се, че и за този хотел не сме. То имало много хотели от веригата LAGUNA PORECПак товарим багажа, отиваме до следващия и там вече ни настаняват. Хотела се казва LAGUNA MEDITERAN. (3 ***)

За любопитните: http://www.emeraldbg.com/hotel/81502/119/383/63460/466249/LAGUNA-MEDITERAN-3*.html

LAGUNA POREC е верига от хотели, пръснати из цялата лагуна. Има още ZELENA LAGUNA RESORT;

LAGUNA PARENTIUM (4****);

– LAGUNA ALBATROS (4****);

LAGUNA MOLINDRIO (4****) – съвсем близо до дискотеката Библос. (Byblos)

– HOTEL ZORNA (3***);

– LAGUNA ISTRA (3***);

– LAGUNA GRAN VISTA (3***);

HOTEL PLAVI (3***);

– HOTEL DELFIN (2**) – този, който си избрах аз, когато се записвах.

За любопитните: www.lagunaporec.com

Аз съм си награбил от автобуса 4 бири и две минерални води, защото тук са малко по-скъпи, поне за това да не харча, но се оказа, че в стаята няма хладилник… То и климатик нямаше и се чудя как така хотел на морето да няма климатик и хладилник. И минибар нямаше. Казвам ли аз, че туриста трябва да се научи да чете между редовете, когато избира оферта за пътуване? То си пишело:

В стаите:
Хотелът разполага с 332 стаи, разположени в 4 – етажна сграда. Всички стаи са оборудвани с телевизор, телефон, баня с душ, сешоар, сейф (срещу заплащане), Wi Fi. Почистване на стаите и смяна на кърпите – всеки ден. Бебешко креватче (срещу заплащане
)”…

Да виждате да пише климатик, хладилник и минибар?

Хотелът – Брегът на Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Хотела (но не този, който си бях избрал,а този в който бях настанен…)

Хотела отблизо – Брегът на Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Хотела отблизо

Басейна пред хотела – Брегът на Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Басейна пред хотела

Около хотела – Брегът на Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Около хотела

Оставям всичко и тръгвам на разузнаване.

Под хотела е плажът

Там може да се наемат едни водни таксита (като водни колела, само че за малко повече хора) Малко по-натам са велосипедите под наем. На едното място се плащат с банкова карта, (велосипеди с логото на VALAMAR, а на другото място може и в брой. И работи вечер до 18 ч. Тук цената на велосипед за ден е 90 куни, а 90 куни тук са 4 малки бири и едно кафе – аз така ги смятам – малката бира е 20 куни, а кафето е 10 куни. За да се наеме велосипед, се оставя паспорта там. Така е по-сигурно и за тях.

Така изглежда плажа тук – Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Така изглежда плажа тук

Така изглежда плажа тук – Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Брегът на Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Брегът на Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Следвам алеята покрай плажа. По нея минават велосипедисти. Най-доброто е да наемеш велосипед и да обикаляш с него. Тук наоколо е борова гора. Може навсякъде, където си пожелае човек да си разположи кърпата или хавлията и да си почива – в гората, на плажа… То

не е плаж с пясък, по-скоро площадки с каменни плочи

На места има чадъри и шезлонги. И едното и другото е по 25 куни. Някъде са малко повече.

Следва яхтеното пристанище и мястото от където тръгват корабчетата. То е вече в Пореч, докъдето бях стигнал, вървейки около 35 минути без да бързам. По този малък път от Пореч минава и влакчето, което обикаля хотелите, пръснати из цялата лагуна. И който го мързи да ходи се вози на него.

На стотина метра навътре в морето има едно островче –

остров Свети Никола

На него има един голям хотел – Valamar Isabella Island Resort – 4****, а Valamar е верига от хотели, 4 **** и има много хотели от тази верига, но за това по-късно. А какво още има, надявам се да видя през следващите дни.

До там ходи едно корабче за 40 куни за двете посоки и има корабчета до към полунощ през 40 минути: Като го видя, че тръгва от острова, след 5 минути е на Пореч и тръгва веднага. Билети за него се купуват от центъра за туристическа информация, който се намира на пешеходната алея точно до мястото, където се намира корабчето. До него има още няколко по-големи корабчета, които правят целодневни обиколки наоколо. Едната от тях е плаване цял ден от 10 до 17 ч, през което време се плава до Ровини (час и половина) Там се спира за около два часа. После се плава из Лимския залив, след това до Врсар. И там се спира за около час. И вечерта се връща отново на Пореч. И на корабчето има обяд и програма – пеят, свирят на акордеон, играят… Хм, да видим дали ще ми остане време. Цената е 200 куни (27 евро) Да, остана ми време, но за това утре.

А сега да видим какво има тук в Пореч. Намирам менячница (за обмяна на валута) За 40 евро получавам 290 куни. (А два дена по-късно от рецепцията на хотела получих 285 куни) И започвам да

обикалям из Пореч

По едни много тесни улички, едни много малки, кокетни ресторанчета. И всичко е старо. Калдаръма излъскан до блясък от хилядите крака, които минават по него всеки ден. Минах по тесните улички, покрай един площад.

Пореч, Хърватия

Пореч

Гледах, снимах и реших да изям един сладолед. Може пък да е хубав. Избрах си две топки – шоколад и мента. Едната топка е 8 куни. За двете 16 куни. Прекрасен сладолед. Но гледам как след малко ще завали и побързах, защото до хотела има около 35 минути ходене.

Бира – Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

На биричка в Пореч-на върха на една средновековна кула. Основата на чашата е елипса,а отгоре е окръжност

Тук има две казина, а до едното казино пък има

един голям мол

Пред мола един голям червен мотор, много интересен. Я да го снимаме. Я да видим какво има и в мола. Козметика на приземния етаж и нещо като Кауфланд на следващия. Минавам по този етаж и само гледам. Нищо не вземам, нищо не пипам и ръцете ми са отзад на гърба… И когато тръгвам да излизам и

минавам покрай сензорите за сигурност и те писват

Идва охраната и започва да се занимава с мен. Знам, че не нося нищо, което може да бъде взето от там. Имам само таблет, видеокамера и телефон. И охраната ми вика да вадя всичко… Ми то няма какво да вадя… Пуснаха ме. След малко системата пак писна (някой други е минавал)

Продължавам към горните етажи – обувки, спортни стоки. Разглеждам набързо и тръгвам да се прибирам в очакване да видим какво предлагат шведските маси на вечеря в хотела.

Успявам да се прибера и дъжда плисна с пълна сила.

А какво по-хубаво от това да си похапнем, независимо от времето навън.

Няма нищо по-прекрасно от шведски маси в дъждовно време

Ресторанта е пълен с възрастни туристи, които изживяват достойно старините си. Изискано облечени те обикалят и разнасят чиниите из целият ресторант, докато си намерят място за сядане. Табли няма.

Да започнем да похапваме на шведските маси – Брегът на Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Да започнем да похапваме на шведските маси

Я да видим какво ще ядем

Изборът е много труден. От всичко ми се иска да опитам и не ми се тръгва. А и след дългият преход до тук имам нужда от повече храна. Започваме със салатите.

Прави впечатление, че тук има

храна за хора със здрави зъби

разни панирани меса, броколи, корави хлебчета и багети. Има

храна и за хора с по-малко зъби

– грах, руска салата, макарони, спагети, домати, грозде, плодове. Има и

храна за хора без зъби

– картофено пюре, настъргани моркови, лютеница, горчица, кремчета, банани, сладолед. Масите са наредени на няколко места, за да може повече хора да минават едновременно. Първо минавам там, където няма опашка. Едни големи тави със Руска салата, с млечна, зелена… Домати, краставици, парени вурсчета… Имаше и няколко вида риби и миди, но аз не ги обичам.

Да започнем да похапваме на шведските маси – Брегът на Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Избирам си маса и сядам.

На масата бяла покривка (ама не на цялата маса, ами като една широка лента) Салфетка и наредени нож и вилица. Сядам и си ям. Ям си и оглеждам другите туристи – кой как е облечен, кой колко е лаком и кой каква храна разнася. Може пък да видя лакомство, което не съм намерил още.

Ами какво ли ще пием?

Отивам да огледам къде какво има за пиене. Намерих диспенсърите, заредени със сокове, вода, фанта, кока – кола. И още едни заредени с бира. Я да пием бира пък тази вечер – наливам си една. Имам цели два часа за вечеря. Изяждам си всичко, оставям си чинията там и отивам за още. Вземам си друга чиния, в нея си слагам по малко картофено пюре, малко топли меса, готвен грах, варива, лютеница. И още една бира.

Да започнем да похапваме на шведските маси – Брегът на Зелената лагуна, Пореч, Хърватия

Сядам на друга маса.

Изяждам всичко това, оставям си чинията там и отивам при десертите. А там неустоими изкушения – банани, разрязани наполовина по дължина и всеки банан на три парчета. Наредени едно до друго в цялата тава и отгоре залети със два – три сиропа, парфета, кремчета, грозде. Имаше и дини, пъпеши, ябълки, круши, праскови, сливи… Аз си слагам три парчета банан, от двете страни по едно парфе и няколко зърна грозде. Получи се нещо невероятно като комбинация от вкус. И една кока кола.

Сядам на друга маса.

След това отидох при сладоледите. И там два – три вида сладолед в едни метални чашки, като от едно време по нашите сладкарници. И със сладоледа завършвам.

И така, по още една обиколка, бива още нещо да опитаме, когато вече всички са минали и все нещо вкусно е останало. И така, докато вече не остана място за друго. През цялото време между масите обикалят хора от персонала с едни колички, заредени със вана за отпадъци, нови, чисти покривки, вилици и ножове. С невероятна бързина събират свободните чинии, отпадъците във ваничката, чашите и веднага махат покривката ако е мръсна, дори и само петънце да има. Слагат нова, нови салфетки вилица и нож. И отминават. Едната вечер ставам, за да отида да си взема друго нещо и докато се върна, празната чиния и употребените нож и вилица ги няма, на тяхно място сложени нови – все едно че сега за първи път сядам.

А навън си вали през това време.

Общо взето дъждовен период оцелих. Пореч е на 2 – 3 км от тук, няма къде да се ходи. В хотела няма сауна или Спа център, колкото и да ми се иска. Имаше аниматори, които започваха да забавляват децата още от 20:30 ч, та ми оставаше много малко време да ходя да ги гледам. Но само през вечерите, когато не вали. В две от вечерите имаше две музикални групи, които свиреха в салона за танци и забавления. Едната вечер една група с китари свиреха и пееха в салона на рецепцията половин час, преди да отвори ресторанта за вечеря. Но догодина ще гледам да имам време за повече неща. Просто ще си направя по-дълга или двойна почивка някъде тук…

След вечеря няма какво да се прави,

освен да се ровя в интернет и да разглеждам къде какво може да се прави в следващите 5 дена. През нощта се събуждам и от нямане какво да правя, пия бира и ви пиша това 🙂

Утрото наближава, а с него и първата закуска. Да видим какво ще си похапнем там.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Хърватска – на картата:

Другата Хърватска



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   

Posted by on 09.10.2017.

Tags: , , ,

Categories: Владимир Георгиев, Другата Хърватска

One Response

  1. Super destinatziq si izbral Vladi.
    Az sam pochimala edin meset v Rovini ….. nezabravimo e !

    by ivanova on окт. 9, 2017 at 22:22

Leave a Reply


« | »




Последни публикации


Страници



About Пътуване до...

Здравейте, Казвам се Стойчо Димитров и съм единият от двамата администратори на този блог. Другият администратор е Комитата. Сайтът е предназначен да разказва за нашите пътешествия из страната и чужбините, като с удоволствие се публикуват и разкази на други пътешественици. Условията на публикуване са малко по-надолу.. Малко история Сайтът започна работа през май 2006г, но […]more →
Switch to desktop version