юни 26 2009

Пъте(м)пис – Църквите на Охрид

Мисля, че не съм ви споменвал, но редовно издирвам пътеписи не само из българския, но и из македонския интернет. За съжаление там поне досега не можех да попадна на читави пътеписи, които да представя на страниците на нашия сайт, пък и самите македонски пътеписи са сравнително малко (е, най-малкото заради визовия режим). Въпреки малкото количество все пак има добри попадения.

Днес ви представям кратките впечатления на Милутин Станчич от черквите и духовния живот на Охрид. За голяма съжаление съм абсолютно съгласен с автора и мнението му за храмовете в перлата на Македония. Приятно четене:

Пъте(м)пис

Църквите на Охрид

Първомайските събития в Македония са един спецификум, който наистина показва една картина, рядко виждана на други(те) места. Това, което в този смисъл предлага Охрид, е нещо за което думите само малко могат да го отразят. Ама бидейки се предлагат като средство ги използвам в този смисъл. Па нека проговорят, ако не на (хартия), ето и на компютър може. Белким остане едно малко свидетелство и покрай общата заслепеност.

Тази наистина трогателна и в пълнота истинска снимка и прилика я имах за 1 май в и около македонския туристически бисер (Балкански). И покрай факта, че това пътуване всякак не ми беше първо, почувствувах дълбока апатия и затвореност във и около града. Това го говоря без никаква острастеност или (пък) преувеличаване… Помислих да изпратя писмо до домашните медии, но от напред знам, че не ще го обявят. Имат по-важни неща. Картината от охридското крайбрежие все пак намира начин и простор за колаж.

Кажи речи отдавна нямах влизане в някой от

храмовете в Македония,

с оглед на факта, че самите како градеж не предлагат литургическо празнуване в Съборността на Единната Съборна и Апостолска Църква. Но ето, сега реших да намина, да се поклоня, да видяТрябва да напомня, че се чувствува(ше) една такава празнотия, пустош, що ме накара и подтикна да напиша дума-две. От там и едно обичайно подсещане и пред вид за всичките мъчения що ги преживява каноничната Църква, но и Архиепископ Йован, конкретно със събитията във Велес още в самото начало на 2003, кога разколническият Митрополит Тимотей се разпореждаше и ги контролираше тамошните (неистомисленици) за бунт…

Вярвам, че е общо известен (колоритът) при влизането в храмовете — ако не е, подсещам:

Вход с ценоразпис за домашни и чуждестранни посетители в Църква,

от по 50 до 100 денара??? Вътре, туристически (аматьорски) водачи, повърхностност до немай-къде, както и всичко останало. Запалено (току-що) тамянче, за да почувствуват посетителите мирис, бидейки с какво друго ще могат да го изразят своето съществуване като Църква. Безскрупулна лъжа, симулация на Църква…беднотия, празнотия. Същият човек, що е отговорен за тамяна е и касиер на билетите…Най-вероятно е и теолог? Човек за всичко. И цените на свещите са също така покачени, именно заради навалицата, (празник е — първомайски) щом (по)мине, ке се врати на старото, като това що за Охрид и не важи, бидейки в другите дни вратите са буквално затворени! Знам това от личен опит от март месец. Това, че

фреските в Света София се на гръцки език,

това не се гледа, а се тълкува като да е това старо-македонския език; по-важно е да се изтъкне,че МПЦ е наследничка на древната Охридска Архиепископия и Охрид е най-стария град на Балканите?!

Ohrid, , 6322, MK

И докато в Св. София няма певница, (постоле) — то в

Св. Наум

на входа има показано дневно меню, за добра закуска, но, няма служба, а пък на певницата в храма на същия манастир, стои книга ОКТОИХ, която е тука за декорация, да видят людето, че имам(е) книги?! Кой знае от кога си стои книгата там. Още преди Великия пост се заменя за Постния Триод… Само за кой пост тук става дума, тазгодишният или някой друг?

А колко само бедно изглежда самотната работа на продавача на свещи в този манастир, между тълпата туристи и гости в (Хотела). Колко само бедно изглежда и формата запазена от него, с дълга брада, „ревнува“ човека, пъркоси на света, за православен се смята, музика духовна пуща, все едно е ди-джей в някой клуб!

Кога съм вече за музиката, да напомня, че и в

Св.Богородива Перивлепта,

в олтара до самия Престол беше поставена музикална DVD система, за синхронизиране на музикални (духовни) тонове, за още по-хубаво забавление на посетителите. Чорапите и кърпите по иконите няма много да пречат и те се в служба на потвърждаване на идентитетот! На репертоар самия православен каймак (Ковиль, Дивна Любоевич, Валаам…) сите, с които няма единство.

В една такава апатия и пустош, моето заминаване на неделната литургия в Нижеполе, наистина ме озари, та с радост тръгнах на пат към Ставропигиалния манастир на Служба, където служеше отец Моисей с йеродякона Висарион. Още веднъж осъзнавайки и потвърждавайки си го това, което е познато и известно и за ония малко трезвените, наистина голяма работа е що единство добихме, а ни най-малко не сме го заслужили, по се она що може да се види из страната, а е особено видно в Охрид, където хубавината на града е неоспорима, но тя всъщност отразява е разкола видим и за слепите. И гледам, голяма работа е каква Църква имаме, сред опустошението от погубващия разкол, който добива и интензитет.

Автор: Милутин Станчич, през блога на Зимски

Снимка: Зимски

Други разкази свързани с Охрид – на картата:

Охрид


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version