май 10 2008

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (4): На път за Азорските острови

Нашите смели пътешественици вече плават в Атлантическия океан. Днес започваме с преживяванията им в безкрайното море на път от Америка към Азорските острови. Иначе ето началото: До Чикаго и назад — през Атлантическия океан (1): Яхта от Чикаго>>>, предишната част: До Чикаго и назад — през Атлантическия океан (2): Ниагара и Ню Йорк>>>, и специалната глава До Чикаго и назад — през Атлантическия океан (3): Яхтата и нейната подготовка>>>
А сега продължаваме с

На път към Азорските острови

първи дни в морето

Четири дни плаваме вече. За съжаление ветровете не са такива, каквито очаквахме, но се надяваме скоро да се оправят.


Последните 2 денонощия бяха труднички за всички — големи вълни, насрещен вятър. Постоянно клатушкане с амплитуди от по 20—30 градуса ляво-дясно, напред-назад. От лодката сме доволни, с нищо не ни е изненадала, няма никакви проблеми, макар, че имаше и доста тежки моменти за нея.
Изминали сме около 280 мили, което е ужасно малко…това трябва да ни е пробега за 2 дена, а пък ние го правим за 4…но това е положението, зависими сме от вятър и други атмосферни условия.
Видяхме всякакви морски създания — китове(доста далече от нас, но все пак се виждаха пръските от издишане), акула (не знам каква, но перката мина съвсем близо до лодката), Емо сутринта е видял костенурка, има и делфини.
Настроението на борда е малко поувяхнало…първо, че се движим бавно, второ е доста джун-джан и всички усетихме влиянието на морската болест. Никой нищо сериозно не е ял, само аз(К) хапнах вчера два сандвича и пийнах една биричка. Стас го дава доста зле, тежко му се отразява морската болест. 3 дни почти не шава, основно лежи. Бисер също за първи път в живота си усеща, че му прилошава. Емо не ще да яде и той, само ябълки хапва. Аз също се усетих, че леко ми прилошава, ама се насилих да хапна и съм много по-добре след това.
Та така…дните си минават бавно-бавно, сушата не се вижда вече от 3 дни, отдалечаваме сме постоянно…като минем средата, ще кажем, че започваме да се приближаваме, но за момента сме в процес на отдалечаване.
Толкоз за сега, че пестим батерии все пак.
Аааа да…да не забравя — Христос воскресе! Честит Великден на всички.

Дни до 05.05.2008

А така… сега е безветрие, та имам шансовете да понапиша малко за приключението до момента.
Последните дни, а както се вижда и по прогнозата за следващите, времето ще е общо взето с нас. Сега сме малко в безветрие, но очакваме съвсем скоро да почне да подухва от запад-югозапад, което е идеален за нас вятър.
От както сме тръгнали сме изминали малко повече от 1000 мили, което всъщност е доста бавно, но за съжаление сме много зависими от времената, а пък до момента те бяха срещу нас. Или беше прекалено силен вятър или беше насрещен вятър… реално сме имали само 2—3 дни каране по права линия, в желаната посока. Малко над средата сме като разстояние, но все още си има доста път напред.
Настроението на борда е отлично, похапваме съвсем прилично, влязохме в някакъв наш си ритъм. Няколко нощи подред вече автопилота си върши отлично работата и ни се удава възможност да спим нормално, само някой поглежда от време на време за кораби и промени в атмосферните условия. Разминаваме сме с някой и друг кораб, говорим си с хората по станцията, радват ни се какви сме идиоти:), ама вече свикнахме. Още от България като тръгвахме всички ни се чудеха какво ни е прихванало. Корабите ни дават прогнози, ама те съвпадат с тези, които ние си дърпаме през интернет.
Установяваме, че когато е тихо и спокойно и няма много работа става малко скучно, но се разнообразяваме.
Днес направихме първо къпане в океана. Водата е топличка, а цвета е просто неописуем (маслено син). Е, бързо се качихме обратно, че всички си имаме по едно на ум с акулите и разни други същества… от известно време не сме виждали никакви риби и други гадини. От вчера се опитвам да хвана риба, ама нищо не става.
Вчера изгледахме един филм (Shooter), ей така малко за разнообразие. Не си заслужава — поредната американска боза. Но поне ни върна в къщи и към цивилизацията. Почти всеки ден се чуваме с един или друг по сателитния телефон (телефона е 011881631583244, ако някой иска да ни търси, държим го включен от 18 до 19 часа БГ време всеки ден), взимаме си метеорологични прогнози и като цяло комуникацията е на ниво. Имаме си и онази джаджа, която праща поща на разни хора къде сме, та да не ни мислят толкова.
В свят на комуникациите съм убеден, че се живее по-лесно отколкото преди 100-на години. Навигацията ни е с GPS — имаме 4 на борда и общо взето това решава най-трудния проблем на едновремешните мореплаватели, а именно: къде сме и накъде отиваме. Сателитният телефон ни държи във връзка с близки и познати, FindMeSpot-a казва всеки ден на всички къде сме.
Малко за лодката — до момента сме с много положителни впечатления, доста лека и определено — състезателна лодка. Гледаме да не я товарим излишно, че доста път ни чака, та за това сме по-бавни от възможностите й. Освен това доста сме я натъпкали с багажи — само водата и горивото са към 1 тон! Много добре се държи и в тежки времена — имахме няколко пъти възможността да се уверим в това — с ветрове от около 40 възела, като се движихме с най-малкото платънце, което имаме. От тук-там пуска по малко вода като вали дъжд, ама малко по-малко запушваме такива места със силикон и хубаво уплътняване, когато времето позволява.
Като цяло не оставам с впечатлението някой да е много затъжен или да иска веднага да слиза и да се прибира. Всички са малко притеснени от времето, че ще ни се поудължи цялата операция, но се надяваме натам времето да ни позволи по-бързо придвижване. На Гибралтар ще има лека смяна на екипажите, предполагам, че от текущия ще остана само аз (Косьо), пък ще дойдат баща ми (Сашо), Кърни (Людмил) и евентуално още някой, ако Стас продължава да страда от тая морска болест.
Ами толкоз за сега, да не се оливам. Ние продължаваме напред, надяваме се до Азорите да стигнем за около седмица, седмица и малко. Там сигурно ще поседим 1—2 дена и после за около седмица и малко до Гибралтар. От там вече ще видим как са нещата, дано да е по-бързичко, макар че Средиземно море е известно с проклетия си нрав.
Край на дневника, а сега малко литературно отклонение или бълнуването на един сухоземен бозайник;-)
„… Ден 17 в открито море. Случиха се няколко много хубави неща. Вчера успяхме да тренираме един пасаж сьомга как да скача от водата директно върху барбекюто. Само Стас не се зарадва защото още бори морзкътъ болез, стои си в койката и повтаря че шведският олимпийски отбор по topless tanning ни е на гости.

А преди няколко дена ни нападнаха пирати. Но за наше щастие бяха канадски пирати — много учтиви! Обясниха че се борят за независимостта на Quebec и питаха дали бихме допринесли към каузата с парите или може би живота си. Ние отказахме, защото такива сепаратистски сантименти не са актуални в ерата на глобализацията и всъщност подкопават зараждането на новото поколение хомо сапиенс, обединен от споделена идентичност, която трансцендира примитивното самоопределение, базирано на арбитрарни физио-политически маркери за принадлежност. Те обаче настояваха и в крайна сметка им дадохме лютите бонбонки, за да се махнат (sorry, Албенке, ние и народът на Quebec оценяваме саможертвата ти).


Е, това е засега. Хайде до скоро, че шведките имат нужда от още плажно масло!

Продължението:

До Чикаго и назад — през Атлантическия океан (5): Азорски острови>>>

Автори: Екипаж: Константин Заимов, Станимир Стойков, Емил Иванов, Бисер Паскалев

Оформление: Стойчо (демек, аз), за съжаление още няма снимки, но при липса на батерии в океана е разбираеmо

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (4): На път за Азорските острови”

  1. […] До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (4): На път з… […]

  2. […] чието плаване можете да прочетете в техния блог или в patepis.com. Снимки пък можете да разгледате при Митака и в […]

  3. […] и До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (4): На път з… […]

Leave a Reply