сеп. 23 2017

Одрин – първата спирка към Анадола

С Ана днес ще отскочим до Одрин – за кафе и за зей-пазар. Приятно четене:

Одрин

първата спирка към Анадола

Въпреки че през последните 15 – 20 години много народ се изсипа в Турция, я на почивка, я на екскурзия, я за алъш-вериш, все още има българи, които не са я посещавали. Аз лично познавам доста такива, като например моите родители, брат ми, неколцина приятели и колеги. И това са хора само от моя кръг. Така че именно за тези българи, които още не са пристъпвали границата с южната ни съседка ще разкажа за едно от пътуванията ми в тази чудна страна, като избирам най-близката дестинация Одрин. Няма да занимавам читателите с географски, исторически и демографски информации, тъй като чичко Гугъл е достъпен за всеки и там много бързо и точно ще попълните тези данни в картотеката на любознателността си. По-интересно според мен е „живото докосване“ до тази хем близка, хем далечна в някои отношения страна и в частност до един от нейните (а някога и наш) град Одрин.

Граничен пункт Лесово, България – Турция

Граничен пункт Лесово

За Одрин може да се мине

  • през граничен пункт Малко Търново, или
  • през граничен пункт Лесово- Хамзабейли. Разбира се може да се премине и
  • през ГКПП Капитан Андреево – Капъкуле, но той винаги е много натоварен.

От Лесово, Одрин отстои на около 40 км., сиреч минете ли българо-турската граница след 25-30 мин. сте в Одрин. Естествено, въпреки краткото разстояние, което ни дели,

попадате в един друг свят…

Свят на джамии, жени със забрадки и кърпи, любопитно оглеждащи ви мъже, ароматен симит и сочни плодове, които се предлагат на колички по улиците.

Одрин е светъл и уютен град,

изпълнен с множество исторически и архитектурни забележителности, незнайно защо превърнат в „център на турските прахове и препарати за пране и почистване“ за българските домакини.

Пълчища от потребителки

всеки петък или събота се изсипват с минибуси, автобуси или лични леки автомобили в Одрин, като побеснели обикалят чаршиите, складовете, сторовете, моловете и каквото там се сетите, за да пълнят чанти и багажници с течен Персил, Ариел, Семана, Пур, Коколино и др., тоалетна хартия, домакинска хартия, сапуни… Сякаш в България си нямаме. И дори да идва с няколко левчета по-евтино целия масраф, като сложиш транспорта дотам и обратно, идва на нитка, ако го правиш само заради това. Ако обаче в цялата история има и нотка на „гъз път да види“ е тогава е друго и донякъде оправдано. Така или иначе само един от всичките 4 пъти, през които съм посещавала Одрин си закупих от споменатите продукти и то само от течните прахове (до покупка на тоалетна хартия, чак толкова не изпаднах) и то от любопитство – наистина ли са чак толкова вълшебни и изпират до снежно бяло всякакви петна от кафе, кетчуп и майонеза 🙂

Черквата Св.Георги в Одрин, Турция

Черквата Св.Георги в Одрин

Три от местата, които задължително трябва да се посетят от всеки българин дошъл на разходка в Одрин са двете все още функциониращи

черкви Св. Георги и Св. Св. Константин и Елена и Музеят на здравето,

в който могат да се видят изключително интригуващи неща, независимо християнин или мюсюлманин си.

Barutluk Mahallesi, Sv. Georgi kilisesi Sk., 22020 Edirne Merkez/Edirne, Турция

Разбира се от любознателна гледна точка може да се влезе и да се разгледа

джамията Селимийе,

построена в чест на султан Селим II – най-голямата и красивата в Одрин и региона, и другите джамии наоколо като Ески и Шерефели джамия. Tе са съседки на Селимийе и ще ги откриете бързо и лесно.

Интересен момент е посещението на джамия.

Обувките се събуват отпред пред входната врата на джамията, вземат се в ръце и се оставят вътре на специално изработени шкафчета. От вътрешната страна на портала има кутии с кърпи за глава и роби за покриване на тялото, ако сте с къса пола или къси панталони. Подовете вътре са покрити с килими, идеално чисти, така че не е смущаващо да стъпваш бос. Стените на джамиите не са изографисани като християнските храмове, няма и свещи. По таваните и сводовете има розетки, а тук-там по стените йероглифи изобразяващи свещени за мюсюлманите имена и символи. Основната молитва се казва „намаз“.

Покритата чаршия Али Паша

също може да се посети, тъй като там освен универсалните стоки, може да се закупи и нещо хенд мейд от занаятчийските дюкянчета. Бих препоръчала и веригата за турски сладоледи „Мадо“, които освен за сладолед са си и едни чудесни кафетерии (кафето с мляко или чая го поднясят с вкусни мъфини, шоколадова пуричка и вазичка с изкуствени, верно, цветчета, но е толова мило 🙂 ).

Има специални места за закуска, а ла българските пекарни за закуски, където няма да намерите нашите ароматни и супер вкусни – кифли с мармалад, банички със сирене , милинки, рогчета и бюреци, но пък има симит, малки кейкчета със сирене, айрян, чай, домашна лимонада и разни подобни нещица, с които можете да закусите, ако не първокласно, то достойно.

Ларгото (гезмето) в Одрин, Турция

Ларгото (гезмето) в Одрин

Центъра на Одрин

е осеян с евтини заведения с по няколко масички навън, в които можете да хапнете прочутия местен специалитет – тава джигер, което е пържен агнешки или телешки черен дроб, нарязан на жулиени и овкусен с черен пипер. Поднасят го с гарнитура от домати и люти чушлета. Ако не ви се яде джигер, има богат избор от дюнери, пилаф с пилешко или агнешко месо, кюфтета с богата гарнитура и дори никак не лоши пици, включително вегетариански.

Гладни в Одрин няма да останете и въобще в цяла Турция е така.

Кухнята им е вкусна, но не е за всеки стомах. Аз, например, съм от тези вторите… Внимавам какво ям в Турция, и какво от къде си купувам. Бях яла едни печени кестени в Истанбул, от които после имах стомашен дискомфорт, яла съм и баклава, от която после съм повръщала. Но приемаме, че съм изолиран случай. А, докато обсъждаме темата за стомашно-чревния тракт да спомена, че

водата от чешмата в Турция не е питейна,

използват я само за миене и пране (не знам дали готвят с нея). Турците и гостите на страната пият само купешка минерална вода. Малка бутилчица минерална вода струва от 0,70 куруша до 1 лира. Зависи откъде си я купите. Но в повечето случаи е 1 лира.

Старинна къща в центъра на Одрин, Турция

Старинна къща в центъра на Одрин,

Славят се и с хубавите си и качествени лекарства.

Много българи си купуват от Турция илачите, както за хронични заболявания, така и за спорадични или инцидентни болежки. Аз малко и с илачите ударих на камък. При едно мое силно главоболие си закупих от аптеката аналгетик, от който , верно мина ми главата, но ми тече кръв от носа. Явно силноват J. Но пак приемаме, че е изолиран случай. Може да съм от по-сензитивните.

Тук ще вметна и два реда за

турското кафе

Луда съм по него, макар че, мисля не е за всеки вкус. Не е като „турското кафе“ у нас. Тук ние казваме турско кафе на просто „вареното на джезве“ кафе. Съставките са арабика или робуста, или комбинирано арабика и робуста или пък Нова Бразилия. Там не знам какъв сорт кафе използват, но го правят на пясък, изключително силно и ароматно е, има някакъв странен привкус (определено ориенталски), има „дебела“ утайка, поднася се в малки количества , с локумче и чаша вода.

Чаят

се пие навсякъде, в сериозни количества. Поднася се в малки, стъклени чашки във формата на пясъчен часовник, пие се горещ, набързо и вече поръчваш втория, после третия и така… докато моабета върви сладко–сладко. Чаят е по 3 лири, навсякъде е много вкусен, пие се леко, поглъща се леко и се чувстваш бодър и освежен след всяка чаша. Не ти трябва кола, фанта или натурален сок. Идеалната напитка е чаят и турците си го пият нон стоп, противно на нашите впечатления, че са големите пиячи на кафе.

Ако сте пушачи, добре е да знаете, че кутия цигари е между 8 и 11 лири, което е горе-долу цената и на цигарите в България (при сегашния курс на лирата, който е под 0,50 ст. в момента).

За локумите и баклавите

какво да ви говоря – има ги в изобилие и това е едно от нещата, които със сигурност ще си купите – я за подарък, я за почерпка. Но, поглеждайте цената на стикера или питайте преди да награбите кутиите, защото една до друга и от една марка, но с различен пълнеж локуми, стоят кутии с по 10 лири разлика в цената. Да не стане така, че искате да си вземете 3 кутии по 5 – 6 лири кутията и си правите сметката, че ще дадете 15 – 18 лири, а в един момент продавача да ви каже 35 лири и да се поозъбите. Не че не може да оставите кутията и да вземете друга, но си е малко неудобно да те помислят за стиснат 🙂

Има две марки наливни парфюмерии в центъра,

откъдето можете да си купите наливни парфюми – реплики на изестни брандове. В едната – “City”шишенце от 0,50 мл е 5 лири, а в другата ”Loris” – 7 лири. Какво му плащаш, а пък са си свежи парфюмчета, ей така да се понапръскаш за всеки ден, а стават и за малко подаръче, ако го комбинирате с една кутия локум – чудно!

За хотелите

да спомена. Много симпатични малки хотелчета има в самия идеален център, спретнати, чисти и уютни, с любезен персонал. Препоръчвам Ефе хотел, Едирне палас хотел и малко по-отдалеченият от центъра Унисите хотел. Можете да видите как изглеждат стаите в Букинга, цените им вариарт според сезона и натовареността, така че няма да се ангажирам да цитирам цени. Просто тези три хотела са посещавани от мен и съм останала с много добри впечатления от интериора и обслужването.

Джамията Селимийе, Одрин – Турция

Джамията Селимийе

А, между другото

няма го вече този интерес към т.нар. „чужденки“

Навсякъде ври от румънци и българи. Турците отдавна вече са се нагледали и на белокожи и на светлооки жени, къде поразсъблечени, къде по-екстравагантно облечени, така че вече такова блещене, взиране и похотливи усмивки няма да видите у местните мъже. Сетивата им са се презадоволили и освен някой по-настървен и поразгонен местен да те изгледа по-продължително, друго фатално няма да се случи. Но това е в сравнително провинциалния Одрин. В Истанбул въпросът стои малко по-така. Там народът е много и въпреки че и там са с презадоволени сетива, под прикритието на морето от хора, местните са малко по-смели и агресивни, и ако жената (европейка, примерно) е сама на улицата, ще получи поне 10-тина оферти с откровено съдържание. Има и по-настойчиви, които даже си позволяват да вървятдо теб , в продължение на десетки метри и да те увещават как си много красива, секси, сладка и трябва непременно да правят любов с теб. Но, място тук за тревога и паника няма. Със сурово изражение на лицето и вътрешна усмивка можеш да избегнеш всякакви изстъпления.

Ако вървиш с кавалер обаче никой не те закача и даже рядко и те поглежда, най-много под сурдинка.

Кафетерия Мадо, Одрин – Турция

Кафетерия Мадо

Общо взето като навсякъде – има както нагли мазници, така и изключително любезни и културни симпатяги, сред обслужващия персонал, сред пътниците в трамвая или сред пешеходците. Отдаваме интереса им към жените с многото забрани, които им налага религията и с добре опакованите местни булки.

Общо взето от Одрин, Истанбул, Измир или Лозенград,

можете да си купите всичко, което пожелаете,

но не забравяйте и че у нас е пълно с турски стоки. Какъв е произхода на дрехите, обувките, козметиката, санитарните принадлежности и т. н. в нашите пазари и молове? Турски, разбира се. Така че да се отива натам с цел яката да се напазари, за мен е глупава идея. Да, неминуемо трябва да се купи нещо за спомен, нещо сладко за почерпка, някоя дрешка ей така за разнообразие, но основното което трябва да се прави в Турция според мен е да се разхождаш опиянен от колорита и пъстротата на тази страна, да посещаваш културно –историческите обекти, музеи, дворци, да се разхождаш в красивите паркове, по мостовете над Босфора, да пиеш кафе в Таксим, да хапнеш бюрек и пилаф, и въобще да се отдадеш на кулинарни изкушения, да посетиш някой концерт (културно-музикалния афиш на Истанбул е уникален), да се поспреш пред фонтаните по централната в Одрин, да си хапнеш кюфтенца в Лозенград или тархан чорба в Измир и да си направиш селфи пред 25-метровата му часовникова кула, да поседиш на пейка , да послушаш звуците на турските градове…

Един от многото фонтани по главната пешеходна улица на Одрин – Турция

Един от многото фонтани по главната пешеходна улица на Одрин

Това е Турция през моите очи. Ще продължа да я посещавам и да търся нови и нови аспекти на нейната топлина, уют и колорит. Ако все още не сте го направили, опитайте. Мисля , че няма да съжалявате.

Август, 2017

Одрин, Турция

Автор: Ани Атанасова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Одрин – първата спирка към Анадола”

  1. Анжело каза:

    „турското кафе… има някакъв странен привкус (определено ориенталски)…“ – добавката е кардамон (хел), типична за арабския свят.

Leave a Reply


Switch to mobile version