Одрин – първата спирка към Анадола

С Ана днес ще отскочим до Одрин – за кафе и за зей-пазар. Приятно четене:

Одрин

първата спирка към Анадола

Въпреки че през последните 15 – 20 години много народ се изсипа в Турция, я на почивка, я на екскурзия, я за алъш-вериш, все още има българи, които не са я посещавали. Аз лично познавам доста такива, като например моите родители, брат ми, неколцина приятели и колеги. И това са хора само от моя кръг. Така че именно за тези българи, които още не са пристъпвали границата с южната ни съседка ще разкажа за едно от пътуванията ми в тази чудна страна, като избирам най-близката дестинация Одрин. Няма да занимавам читателите с географски, исторически и демографски информации, тъй като чичко Гугъл е достъпен за всеки и там много бързо и точно ще попълните тези данни в картотеката на любознателността си. По-интересно според мен е „живото докосване“ до тази хем близка, хем далечна в някои отношения страна и в частност до един от нейните (а някога и наш) град Одрин.

Граничен пункт Лесово, България – Турция

Граничен пункт Лесово

За Одрин може да се мине

  • през граничен пункт Малко Търново, или
  • през граничен пункт Лесово- Хамзабейли. Разбира се може да се премине и
  • през ГКПП Капитан Андреево – Капъкуле, но той винаги е много натоварен.

От Лесово, Одрин отстои на около 40 км., сиреч минете ли българо-турската граница след 25-30 мин. сте в Одрин. Естествено, въпреки краткото разстояние, което ни дели,

попадате в един друг свят…

Свят на джамии, жени със забрадки и кърпи, любопитно оглеждащи ви мъже, ароматен симит и сочни плодове, които се предлагат на колички по улиците.

Одрин е светъл и уютен град,

изпълнен с множество исторически и архитектурни забележителности, незнайно защо превърнат в „център на турските прахове и препарати за пране и почистване“ за българските домакини.

Пълчища от потребителки

всеки петък или събота се изсипват с минибуси, автобуси или лични леки автомобили в Одрин, като побеснели обикалят чаршиите, складовете, сторовете, моловете и каквото там се сетите, за да пълнят чанти и багажници с течен Персил, Ариел, Семана, Пур, Коколино и др., тоалетна хартия, домакинска хартия, сапуни… Сякаш в България си нямаме. И дори да идва с няколко левчета по-евтино целия масраф, като сложиш транспорта дотам и обратно, идва на нитка, ако го правиш само заради това. Ако обаче в цялата история има и нотка на „гъз път да види“ е тогава е друго и донякъде оправдано. Така или иначе само един от всичките 4 пъти, през които съм посещавала Одрин си закупих от споменатите продукти и то само от течните прахове (до покупка на тоалетна хартия, чак толкова не изпаднах) и то от любопитство – наистина ли са чак толкова вълшебни и изпират до снежно бяло всякакви петна от кафе, кетчуп и майонеза 🙂

Черквата Св.Георги в Одрин, Турция

Черквата Св.Георги в Одрин

Три от местата, които задължително трябва да се посетят от всеки българин дошъл на разходка в Одрин са двете все още функциониращи

черкви Св. Георги и Св. Св. Константин и Елена и Музеят на здравето,

в който могат да се видят изключително интригуващи неща, независимо християнин или мюсюлманин си.

Barutluk Mahallesi, Sv. Georgi kilisesi Sk., 22020 Edirne Merkez/Edirne, Турция

Разбира се от любознателна гледна точка може да се влезе и да се разгледа

джамията Селимийе,

построена в чест на султан Селим II – най-голямата и красивата в Одрин и региона, и другите джамии наоколо като Ески и Шерефели джамия. Tе са съседки на Селимийе и ще ги откриете бързо и лесно.

Интересен момент е посещението на джамия.

Обувките се събуват отпред пред входната врата на джамията, вземат се в ръце и се оставят вътре на специално изработени шкафчета. От вътрешната страна на портала има кутии с кърпи за глава и роби за покриване на тялото, ако сте с къса пола или къси панталони. Подовете вътре са покрити с килими, идеално чисти, така че не е смущаващо да стъпваш бос. Стените на джамиите не са изографисани като християнските храмове, няма и свещи. По таваните и сводовете има розетки, а тук-там по стените йероглифи изобразяващи свещени за мюсюлманите имена и символи. Основната молитва се казва „намаз“.

Покритата чаршия Али Паша

също може да се посети, тъй като там освен универсалните стоки, може да се закупи и нещо хенд мейд от занаятчийските дюкянчета. Бих препоръчала и веригата за турски сладоледи „Мадо”, които освен за сладолед са си и едни чудесни кафетерии (кафето с мляко или чая го поднясят с вкусни мъфини, шоколадова пуричка и вазичка с изкуствени, верно, цветчета, но е толова мило 🙂 ).

Има специални места за закуска, а ла българските пекарни за закуски, където няма да намерите нашите ароматни и супер вкусни – кифли с мармалад, банички със сирене , милинки, рогчета и бюреци, но пък има симит, малки кейкчета със сирене, айрян, чай, домашна лимонада и разни подобни нещица, с които можете да закусите, ако не първокласно, то достойно.

Ларгото (гезмето) в Одрин, Турция

Ларгото (гезмето) в Одрин

Центъра на Одрин

е осеян с евтини заведения с по няколко масички навън, в които можете да хапнете прочутия местен специалитет – тава джигер, което е пържен агнешки или телешки черен дроб, нарязан на жулиени и овкусен с черен пипер. Поднасят го с гарнитура от домати и люти чушлета. Ако не ви се яде джигер, има богат избор от дюнери, пилаф с пилешко или агнешко месо, кюфтета с богата гарнитура и дори никак не лоши пици, включително вегетариански.

Гладни в Одрин няма да останете и въобще в цяла Турция е така.

Кухнята им е вкусна, но не е за всеки стомах. Аз, например, съм от тези вторите… Внимавам какво ям в Турция, и какво от къде си купувам. Бях яла едни печени кестени в Истанбул, от които после имах стомашен дискомфорт, яла съм и баклава, от която после съм повръщала. Но приемаме, че съм изолиран случай. А, докато обсъждаме темата за стомашно-чревния тракт да спомена, че

водата от чешмата в Турция не е питейна,

използват я само за миене и пране (не знам дали готвят с нея). Турците и гостите на страната пият само купешка минерална вода. Малка бутилчица минерална вода струва от 0,70 куруша до 1 лира. Зависи откъде си я купите. Но в повечето случаи е 1 лира.

Старинна къща в центъра на Одрин, Турция

Старинна къща в центъра на Одрин,

Славят се и с хубавите си и качествени лекарства.

Много българи си купуват от Турция илачите, както за хронични заболявания, така и за спорадични или инцидентни болежки. Аз малко и с илачите ударих на камък. При едно мое силно главоболие си закупих от аптеката аналгетик, от който , верно мина ми главата, но ми тече кръв от носа. Явно силноват J. Но пак приемаме, че е изолиран случай. Може да съм от по-сензитивните.

Тук ще вметна и два реда за

турското кафе

Луда съм по него, макар че, мисля не е за всеки вкус. Не е като „турското кафе“ у нас. Тук ние казваме турско кафе на просто „вареното на джезве“ кафе. Съставките са арабика или робуста, или комбинирано арабика и робуста или пък Нова Бразилия. Там не знам какъв сорт кафе използват, но го правят на пясък, изключително силно и ароматно е, има някакъв странен привкус (определено ориенталски), има „дебела“ утайка, поднася се в малки количества , с локумче и чаша вода.

Чаят

се пие навсякъде, в сериозни количества. Поднася се в малки, стъклени чашки във формата на пясъчен часовник, пие се горещ, набързо и вече поръчваш втория, после третия и така… докато моабета върви сладко–сладко. Чаят е по 3 лири, навсякъде е много вкусен, пие се леко, поглъща се леко и се чувстваш бодър и освежен след всяка чаша. Не ти трябва кола, фанта или натурален сок. Идеалната напитка е чаят и турците си го пият нон стоп, противно на нашите впечатления, че са големите пиячи на кафе.

Ако сте пушачи, добре е да знаете, че кутия цигари е между 8 и 11 лири, което е горе-долу цената и на цигарите в България (при сегашния курс на лирата, който е под 0,50 ст. в момента).

За локумите и баклавите

какво да ви говоря – има ги в изобилие и това е едно от нещата, които със сигурност ще си купите – я за подарък, я за почерпка. Но, поглеждайте цената на стикера или питайте преди да награбите кутиите, защото една до друга и от една марка, но с различен пълнеж локуми, стоят кутии с по 10 лири разлика в цената. Да не стане така, че искате да си вземете 3 кутии по 5 – 6 лири кутията и си правите сметката, че ще дадете 15 – 18 лири, а в един момент продавача да ви каже 35 лири и да се поозъбите. Не че не може да оставите кутията и да вземете друга, но си е малко неудобно да те помислят за стиснат 🙂

Има две марки наливни парфюмерии в центъра,

откъдето можете да си купите наливни парфюми – реплики на изестни брандове. В едната – “City”шишенце от 0,50 мл е 5 лири, а в другата ”Loris” – 7 лири. Какво му плащаш, а пък са си свежи парфюмчета, ей така да се понапръскаш за всеки ден, а стават и за малко подаръче, ако го комбинирате с една кутия локум – чудно!

За хотелите

да спомена. Много симпатични малки хотелчета има в самия идеален център, спретнати, чисти и уютни, с любезен персонал. Препоръчвам Ефе хотел, Едирне палас хотел и малко по-отдалеченият от центъра Унисите хотел. Можете да видите как изглеждат стаите в Букинга, цените им вариарт според сезона и натовареността, така че няма да се ангажирам да цитирам цени. Просто тези три хотела са посещавани от мен и съм останала с много добри впечатления от интериора и обслужването.

Джамията Селимийе, Одрин – Турция

Джамията Селимийе

А, между другото

няма го вече този интерес към т.нар. „чужденки“

Навсякъде ври от румънци и българи. Турците отдавна вече са се нагледали и на белокожи и на светлооки жени, къде поразсъблечени, къде по-екстравагантно облечени, така че вече такова блещене, взиране и похотливи усмивки няма да видите у местните мъже. Сетивата им са се презадоволили и освен някой по-настървен и поразгонен местен да те изгледа по-продължително, друго фатално няма да се случи. Но това е в сравнително провинциалния Одрин. В Истанбул въпросът стои малко по-така. Там народът е много и въпреки че и там са с презадоволени сетива, под прикритието на морето от хора, местните са малко по-смели и агресивни, и ако жената (европейка, примерно) е сама на улицата, ще получи поне 10-тина оферти с откровено съдържание. Има и по-настойчиви, които даже си позволяват да вървятдо теб , в продължение на десетки метри и да те увещават как си много красива, секси, сладка и трябва непременно да правят любов с теб. Но, място тук за тревога и паника няма. Със сурово изражение на лицето и вътрешна усмивка можеш да избегнеш всякакви изстъпления.

Ако вървиш с кавалер обаче никой не те закача и даже рядко и те поглежда, най-много под сурдинка.

Кафетерия Мадо, Одрин – Турция

Кафетерия Мадо

Общо взето като навсякъде – има както нагли мазници, така и изключително любезни и културни симпатяги, сред обслужващия персонал, сред пътниците в трамвая или сред пешеходците. Отдаваме интереса им към жените с многото забрани, които им налага религията и с добре опакованите местни булки.

Общо взето от Одрин, Истанбул, Измир или Лозенград,

можете да си купите всичко, което пожелаете,

но не забравяйте и че у нас е пълно с турски стоки. Какъв е произхода на дрехите, обувките, козметиката, санитарните принадлежности и т. н. в нашите пазари и молове? Турски, разбира се. Така че да се отива натам с цел яката да се напазари, за мен е глупава идея. Да, неминуемо трябва да се купи нещо за спомен, нещо сладко за почерпка, някоя дрешка ей така за разнообразие, но основното което трябва да се прави в Турция според мен е да се разхождаш опиянен от колорита и пъстротата на тази страна, да посещаваш културно –историческите обекти, музеи, дворци, да се разхождаш в красивите паркове, по мостовете над Босфора, да пиеш кафе в Таксим, да хапнеш бюрек и пилаф, и въобще да се отдадеш на кулинарни изкушения, да посетиш някой концерт (културно-музикалния афиш на Истанбул е уникален), да се поспреш пред фонтаните по централната в Одрин, да си хапнеш кюфтенца в Лозенград или тархан чорба в Измир и да си направиш селфи пред 25-метровата му часовникова кула, да поседиш на пейка , да послушаш звуците на турските градове…

Един от многото фонтани по главната пешеходна улица на Одрин – Турция

Един от многото фонтани по главната пешеходна улица на Одрин

Това е Турция през моите очи. Ще продължа да я посещавам и да търся нови и нови аспекти на нейната топлина, уют и колорит. Ако все още не сте го направили, опитайте. Мисля , че няма да съжалявате.

Август, 2017

Одрин, Турция

Автор: Ани Атанасова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция



Booking.com

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. Анжело каза:

    „турското кафе… има някакъв странен привкус (определено ориенталски)…“ – добавката е кардамон (хел), типична за арабския свят.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.