сеп. 20 2017

С Голф из Кавказ (3): Тбилиси в Грузия и Шеки в Азербайджан

Продължаваме с Голфа на Иван из Кавказ. Пътуване започна с преход през Турция до Грузия, а после бяхме в Ереван и при хачкарите в Норатус. Днес сме в Тбилиси, Грузия, а по пътя към Баку ще спрем в Шеки, Азербайджан.

Приятно четене:

Тбилиси в Грузия и Шеки в Азербайджан

част трета на

С Голф из Кавказ

Първите 50 км след град Севан в посока грузинската граница

бяха добре. След това пътят отново стана лош и с някои малки проблясъци си остана така до границата. Джасахме се по дупките и напредвахме малко по малко, просто не беше особено приятно за пътуване.

Грузия

Минахме границата бързо и се надявахме вече до Тбилиси да се придвижваме по-комфортно. За наша изненада

пътят след границата се оказа катастрофален

По-скоро бих го нарекъл „остатъци от път“. Средната ни скорост спадна до 20-30 км/ч.

Път в Грузия – С Голф из Кавказ

Път в Грузия – С Голф из Кавказ

Тази отсечка бе дълга 15 км. Така погледнато не е болка за умиране, но тогава бяхме в една неизвестност, която ни измъчваше. GPS-ът ни даваше да се отклоним след 60 км и в един момент се бяхме примирили, че до там ще е все така.

Тбилиси

На следващия ден отново си бяхме наумили да се включим към една организирана пешеходна обиколка на града. Срещата беше на площада пред общината; с паметника на Св. Георги по средата:

Св.Георги в Тбилиси., Грузия – С Голф из Кавказ

Докато чакахме на площада отново обърнахме внимание на нещо, което ни беше направило впечатление още предишната вечер –

патрулките,

които кръжаха като мухи. На този площад без преувеличение минаваше патрулка на всеки 2-3 минути. На мен ми се виждаше абсурдно. Може би някои от Вас знаят, че в Грузия е протекла голяма полицейска реформа през 2005-та година, по инициатива на тогавашния президент Михаил Саакашвили. Тогава той уволнил цялата полиция (буквално, 100%) и провел цялостна реформа. От тогава насам доверието към полицията се било повишило от 5-6 до над 80%. Това е официалната мантра…

Аз лично съм малко скептичен относно цялата тази работа. Вярно е, че

полицията им изглежда доста добре оборудвана

Имат много представителен вид – като се започне от униформите, през колите и се стигне до РПУ-тата. Убедихме се с очите си, че дори в най-пробитото и затънтено грузинско село РПУ-то е ремонтирано и модерно. Обаче аз първо не мога да си представя, че можеш да изключиш една цяла държавна система и след това да назначиш изцяло нови хора, без да има каквито и да е номенклатурчици, връзкари и т.н. Второ не останах убеден доколко тази нова система функционира ефективно. Идеята им е била полицейски патрули да се движат начесто, за да се повиши сигурността по улиците и Грузия да се промотира като безопасна за туризъм страна. Това добре, обаче на мен ми се струваше адски бутафорно да обикалят постоянно патрулки с включени светлини. Постоянно виждахме абсурди като например спрели полицаите за кафе, а до тях патрулката стои с включени буркани. Започнахме да им се смеем и да ги наричаме със събирателното понятие „Жега в Ел Ей“. И какво става? „Жега в Ел Ей“ кръжат нон-стоп а грузинците шофират като талибани из Кабул. Наистина

дисциплината на шофьорите в столицата беше под всякаква критика

Много рисково каране. И третото нещо – никой не можа да ни каже откъде са дошли парите за тази реформа. Отговориха ни „никой не знае“, „Саакашвили е бил принуден да намери пари“. Чакай, бе, мой, какво значи принуден? Това да не става с 5 лв. ? Да ремонтираш всички РПУ-та, да накупиш нови автомобили и въобще да се поддържа толкова многобройна полиция. И така…аз си оставам скептичен, но явно все пак

позитивите за държавата от този акт са повече от негативите

Факт е, че поне тук полицията не ни е закачала изобщо. Може би е просто късмет, но може би наистина не са корумпирани или много по-слабо корумпирани, отколкото в Армения и в Азербайджан.

Полиция в Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

В самото началото на пешеходната обиколка дегустирахме

грузински вина

На тях това им е голямата гордост, заедно с друга тяхна традиционна напитка „Чача“ (ракия, 100% ракия 🙂 Аз не разбирам нищо от вина. Хубави бяха на вкус, но повече не мога да дам като информация.

Грузинско вино – С Голф из Кавказ

Второто вино отляво надясно е било любимото вино на Сталин.

Интересни кожухчета за вино

С Голф из Кавказ

Съветите на д-р Радева са валидни и в Тбилиси.

Грузинско вино – С Голф из Кавказ

Из старата част на града:

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

Тбилиси имаше вид на „стара столица“,

ако мога така да се изразя. Вероятно това се дължи на запазената архитектура от 19-ти век, когато всъщност Тифлис е бил главния град на Руската империя за целия Кавказки регион и много по-голям притегателен, културен и търговски център от Ереван и Баку. Поне преди да открият нефт в Каспийско море около 1867-а година.

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

Поглед към най-старата част на града:

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

Една от църквите на близкия хълм.

С Голф из Кавказ

Беше страхотно, че непосредствено зад стария град имаше огромен парк, където човек моментално се чувства сякаш е напуснал милионния град. Имаше и много красив водопад:

Водопад – Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

Преди да бъде анексиран от Руската империя Тбилиси е бил столица на васално на Персийката империя кралство. Съответно в града са живеели и много мюсюлмани. Най-старата част на града реално представлява един стар квартал, в който са живеели предимно перси и затова тук има запазена интересна архитектура от тези времена, както и джамия, и няколко стари градски бани.

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

Името „Тбилиси“ на стар грузински означава буквално „топло място“. Има различни теории за името, но най-вероятно то се е наложило заради множеството горещи серни извори тук. Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

Наш гид в Тбилиси беше младият Сталин 😉

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

За обяд решихме да опитаме нещо от

грузинската кухня

Хапнахме „хинкали“. Общо взето на мен си ми напомняха на руските пелмени – тестена обвивка, а вътре има или някакъв тип месо, или сирене. Изобщо

кавказката кухня е вкусна,

но за всичко си правех аналогия с познати ми неща, така че не мога да кажа, че сме яли нещо невиждано. Шашлиците са си шишчета, хачапуритата някои от тях са си чисти баници, „остри“-то си е гювеч и т.н.

Хинкали – грузинска кухня – С Голф из Кавказ

Тук се забелязваше, че градът е много по-туристически от Ереван. Имаше много чуждестранни посетители, предимно руснаци.

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

Екипажът с панорама на стария град:

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

Черно-бял поглед към най-голямата катедрала в Грузия:

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

По мое мнение

центърът на Тбилиси е много красив и представителен,

туристически ориентиран, но не прекало. Въобще не мисля, че отстъпва на някои известни туристически градове от Централна Европа например.

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

Една снимка с паметника на грузинския крал Вахтанг Горгасали, който се счита за основател на града.

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

Качихме се и до крепостта, откъдето имаше страхотна гледка към центъра.

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

А назад беше паркът, за когото споменах вече.

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

Тук се отдадох на снимане със стремежа да направя и нещо малко по-артистично 🙂 :

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

С Голф из Кавказ

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

С това разходката ни приключи и минавайки през малките улички на стария град се върнахме към хостела, с идеята по-късно да излезем пак и да видим как изглежда градът вечерно време.

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

С Голф из Кавказ

Една снимка на дюнерджията, за чийто дюнери се бях абонирал по време на нашия престой:

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

За съжаление вечерта започна един неприятен дъжд, но все пак не сме от захар, така че не се отказахме от идеята за разходка. И много добре направихме, защото вечерно време Тбилиси изглежда страхотно:

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

Георги твърди, че този дъждобран (който е негов всъщност) много ми отивал и съм бил приличал на сталкер 🙂

Тбилиси, Грузия – С Голф из Кавказ

Настана време пак да напускаме Грузия.

Тръгнахме от Тбилиси още по-тъмно,

защото се опасявахме, че иначе ще чакаме дълго на границата с Азербайджан. На този ден искахме да спрем в град Шеки и след това да достигнем Баку. Бяхме на границата в около 8.30 сутринта, а

Грузия ни изпрати

с една много смешна и двусмислена табела:

Граница Грузия-Азербайджан – С Голф из Кавказ

Явно вече работата стана сериозна… Грузинците ни пуснаха бързо и дойде ред на азерската страна.

Граница Грузия-Азербайджан – С Голф из Кавказ

Азербайджан

Пунктът изглеждаше сериозен. Първо имаше един голям портал, където един военен ни записа номера и ни отвори. Стигнахме до самия пункт, където дежуряха съвместно не само гранични полицаи, но и военни. Първоначално бяхме леко стъписани и респектирани от толкова много униформени лица около нас, но като поседяхме повечко всъщност ги видяхме, че основно се подпираха и лигавеха. Наш „приятел“ на пункта стана един по-възрастен военен, който ни обясняваше къде трябва да ходим, ровеше ни из багажа и т.н. Загледа се в на Георги едни книги.
– Фантастика?
– Да.
– И ние четяхме фантастика като млади, но после попаднахме в реалността – каза той в изблик на мъдрост.

Като цяло нещата вървяха нормално. Имаше си стандартните неща като „отиди плати такса“, „ела да правим застраховка“, „сваляй очилата да те снима камерата“, „върви на другото гише за паспорта“. В един момент почнахме с „по-закачливите“ въпроси.
– В Арменни были?
– Были.
– Где?
– В Ереване и на озере Севан.
– Аа, Севан гьол. Хорошо.

– В Карабахе были? (Тук ако отговорите „да“ сте шах и мат с пешката отвсякъде! Като минимум може да забравите за влизане в Азербайджан, но не ми се мисли какво по-лошо би могло да стане. По силата на международното право това си е незаконно влизане на територията на друга държава, така че кой знае… сигурно биха могли даже в кауша да ни вкарат. Ние не бяхме ходили натам така или иначе, така че си казахме истината).
– Нет.
– Степанакерт, а? (Степанакерт е столицата на Нагорни Карабах)
– Нет.
– Хорошо.

Работата изглеждаше на финалната права. Оправихме документите, бяха проверили багажите, бяхме си получили паспортите. Тогава обаче дойде още един пикантен въпрос от страна на нашия приятел военния.

– Носите ли нещо от Армения? Вино, други неща?

Моят принцип е, че на границата си казвам всичко, за да не взема да стане някой фал в противен случай.

– Единствено дребни сувенири. Картички и магнити.
– Това трябва да се провери! – каза военният.

Показахме му ги – обикновени нищо и никакви картички и магнити, предимно от Ереван. Огледа ги и сякаш с това щеше да се свърши всичко. Той обаче реши да се посъветва с някакъв друг онбашия – огромен двуметров граничен полицай.

Онзи като ги видя направо избесня

Дойде при нас и подхвана картичките, като за късане. Не ги скъса обаче… явно реши накрая все пак да запази някакво благоприличие пред нас. Върна ми ги и каза:

– Не можно ехать так в Азербайджан. Не отпускаем!
– Почему? – попитах аз, без ни най-малко да искам да се заяждам. Просто за мен цялата работа беше много дребнава.
– Потому что Армения – наш враг! – отговори той с плам в очите, в които се четеше злоба.
– А что мне делать сейчас?
– Делай что хочешь…. Бросай! (Хвърляй!)

И така се принудих да отида до едно кошче встрани и под погледите на граничарите изхвърлих картичките и магнитите от Армения. Първоначално бях много изнервен от тази случка. Опитвам се да проявя разбиране за техния конфликт, но въпреки всичко

тази постъпка ми се стори много примитивна и тесногръда

Ясно беше, че сме неутрална страна в този конфликт, както и че тези сувенири бяха за лична употреба. Нямаше да ги внасяме в Азербайджан.

Минахме границата

и тогава забелязахме, че точно отпред пред скоростния лост сме имали 2 останали магнита от Ереван и от манастира Гегхард, които явно на границата не са забелязали. В крайна сметка ние триумфирахме, така че –

среден пръст за онези граничари 🙂

Азербайджан не впечатляваше след границата

Пътят си беше старичък и с кръпки, градчетата и селата бяха бедни. За наше учудване тук като масово използване на Лади, Волги и Жигули Азербайджан убедително биеше дори Армения, колкото и невероятно да звучи.

Щеки, Азербайджан – С Голф из Кавказ

По леко ориенталски манталитет от време на време имаше разни такива арки в началото на някой главен път, или при влизане в някой град.

Щеки, Азербайджан – С Голф из Кавказ

И тук край пътя често се виждаха различни домашни животни:

Щеки, Азербайджан – С Голф из Кавказ

Стигнахме до

град Шеки,

където основната забележителност е ханския дворец.

Шеки, Азербайджан – С Голф из Кавказ

На тези територии в продължение на 100 години е съществувало

Шекинското ханство,

което се е образувало след бунт срещу Салафитската империя, от страна на азербайджанските турци, които населявали северните части на империята. Ханството съществува до началото на 19-ти век, когато е превзето от Руската империя. Всъщност територията на днешен Азербайджан е територия, която Руската империя отвоюва от персите, което обяснява факта, защо днес в Северозападен Иран живеят два пъти повече азери, отколкото в Азербайджан.

Дворецът

не впечатлява отвън, но вътре е изключително красив. За съжаление снимките бяха забранени.

Шеки, Азербайджан – С Голф из Кавказ

Построен е в края на 18-ти век като лятна резиденция на хана на Шеки. Ханът не е спял тук, тъй като дворецът е бил предвиден само за работа и за държавнически срещи. Интериорът е пъстър и разнообразен. Включва много дърворезба, опушени стъкла в различни цветове, образуващи най-разнообразни форми, както и рисунки, някои от които представят бойни сцени, а други обръщат внимание на основни житейски мъдрости като например това, че „всичко е преходно“ или че „единството прави един народ по-силен“.

Шеки, Азербайджан – С Голф из Кавказ

Декоративно стъкло, внесено специално от Мурано, Италия.

Шеки, Азербайджан – С Голф из КавказМного интересен дворец и нещо по-различно от местата, които бяхме посещавали до момента. Надолу по пътя видяхме ето тази баба, която продаваше някакви неща, които нямам никаква идея какво представляваха.

Шеки, Азербайджан – С Голф из Кавказ

Дадохме й 1 манат, на което тя реагира с голям възторг. Започна да вдига ръце и да нарежда някакви неща.

Шеки, Азербайджан – С Голф из Кавказ

Вероятно ни благославяше, но кой знае…може и да е говорила нещо от рода на „Аллах да ви натръшка всичките“ 😉 Въпреки възрастта си жената не отлепяше и дума на руски, което ме наведе на мисълта, че тук може би руснаците нещо са били изтървали нещата.

Шеки, Азербайджан

Непосредствено до Шеки се намира

село Киш

Запътихме се натам, тъй като искахме да посетим известната църква там. Стигнахме до селото, паркирахме в центъра и тръгнахме нагоре, следвайки табелите.

Село Киш, Азербайджан – С Голф из Кавказ

Изведнъж, както си ходихме, една от портите се отвори и се показа този малчуган:

Село Киш, Азербайджан – С Голф из Кавказ

– Салаам! – каза той.

Ами нямаме салам, мойто момче, но пък си симпатяга, така че ще ти щракна една снимка.

Самото село не впечатляваше с нищо:

Църква в село Киш, Азербайджан – С Голф из Кавказ

Стигнахме до църквата

Тя е най-големия съхранен архитектурен обект, построен от кавказките албанци.

На това място са се провеждали ритуални погребения още преди 3000 години пр. Хр.

Църква в село Киш, Азербайджан – С Голф из Кавказ

Самата църква е построена в края на 12-ти, началото на 13-ти век.

Църква в село Киш, Азербайджан – С Голф из Кавказ

На тези земи в продължение на около 1000 години е съществувала държавата Кавказка Албания. Няма абсолютно нищо общо с държавата Албания в Европа, нито с народа й.

Църква в село Киш, Азербайджан – С Голф из Кавказ

Кавказка Албания

спира да съществува през 8-ми век сл. Хр., когато по-голямата част от нейната територия е превзета от Персийската империя. Голяма част от кавказките албанци приемат исляма и постепенно се претопяват, като днес не съществуват като народ, нито пък езикът им е запазен.

Самата църква. Като цяло любопитно място, но откровено казано тук не ни беше много интересно.

Църква в село Киш, Азербайджан – С Голф из Кавказ

Още един поглед към село Киш.

Църква в село Киш, Азербайджан – С Голф из Кавказ

Едни обиграни момчета от селото.

Църква в село Киш, Азербайджан – С Голф из Кавказ

Слязохме обратно до Шеки и отскочихме до центъра

за ядинье и пийнье преди да се отправим към Баку.

В центъра на Шеки:

Шеки, Азербайджан – С Голф из Кавказ

Култова стоянка за таксита в центъра!

Шеки, Азербайджан – С Голф из Кавказ

Контактувайки си с местните в тази част на страната се потвърди впечатлението ми, че тук хората говореха руски доста по-зле, отколкото в Грузия и в Армения. В Баку обаче ситуацията беше различна.

Пътят от Шеки към Баку

минава в подножието на планинската верига Голям Кавказ.

С Голф из Кавказ, Азербайджан

По пътя не липсваха интересни срещи и колорит.

Един азербайджански каубой 🙂

Каубой (конник) в Азербайджан – С Голф из Кавказ

Шофьор на ГАЗ-ка, с когото се срещнахме на една бензиностанция.

Шофьор на ГАЗ-ка, Азербайджан – С Голф из Кавказ

В Азербайджан правеше силно впечатление

култът към личността на покойния бивш президент Хайдар Алиев

Синът му е президент в момента. Може би ще си основат династия. Името на Хайдар Алиев е навсякъде в страната – билбордове, улици, площади, паркове, дори международното летище в Баку.

Хайдар Алиев, Азербайджан – С Голф из Кавказ

– Йок джам? – Йок проблем! 😉

Лада, Азербайджан – С Голф из Кавказ

Наближавайки Каспийско море

релефът стана интересен… един такъв полупустинен.

Път, Азербайджан – С Голф из Кавказ

Селата също изглеждаха по-особено. Не успях да снимам хубаво някое от тях, но на моменти малко започнахме да се чувстваме все едно сме в Близкия изток:

Път, Азербайджан – С Голф из Кавказ

Път, Азербайджан – С Голф из Кавказ

Трима „дружелюбно изглеждащи“ челяци си чакат автобуса под зоркия поглед на бащата на нацията 😉

Азери, Азербайджан – С Голф из Кавказ

Едно кратко клипче от влизането ни в Баку. Специално пуснахме местно радио с идеята да създадем атмосфера 🙂

Продължението:

С Голф из Кавказ (4): Баку, Азербайджан

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Азербайджан – на картата:

Азербайджан



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version