Отново тръгваме на път заедно с Валентин. След като обикаляхме Азия с героичния му Опел и след миналогодишното пътуване от остров Кипър в посока Баренцово море, от днес потегляме с неговия Форд към западния край на Африка.

Ако миналата година обиколихме пет спорни района, непризнати от световната общност (Северен Кипър, Абхазия, Крим, Донецката и Луганска републики), сега ще минем само през един такъв. Това е Западна Сахара, присъединена към Мароко територия.

А сега: приятно четене!

---

С Форд до Западна Африка, 2017

първа част

Резюме

(кратко изложение на пътешествието с автомобил до Западна Африка през 2017 година)

След най-дългото ми пътешествие през 2014 година (тогава изминах 30 хиляди километра от Беларус, през Монголия, до Японско море и обратно през Сибир до Санкт Петербург), след пътуването ми до Средна Азия през 2015 година и след обиколката ми от Кипър на юг до Баренцово море на север през 2016 година, този път потеглих с автомобила си на Югозапад към Африка.

През 2017 година пътешествах с автомобила си в продължение на два месеца. Прекарах 32 дни в Африка и 28 дни в Европа. Изминах 21 200 километра, от които 10 850 километра в Африка.

В Западна Африка обиколих Мароко; Западна Сахара (присъединена към Мароко територия); Мавритания; Сенегал.

Към списъка от държави, които съм пропътувал с автомобила си, добавих нови и общият им брой вече е 80.

В горната лява част на картата с черен контур и стрелки за посоките е очертан маршрута, изминат с автомобила ми през Южна Европа и Западна Африка през 2017 година.

В продължение на първите три дни

след влизането ми в Мавритания бях в шок

от сблъсъка с една „друга цивилизация“: потресаваща бедност, ужасна мърсотия, ниска култура, прах и боклуци навсякъде, корупция, просяци, престъпност, разбити пътища и улици, раздрънкани стари автомобили, хаотично автомобилно движение в градовете без спазване на правила и т. н. Там срещнах както чудесни и сърдечни хора, така и улични бандити, които ме ограбиха.

В синтезиран вид обиколените с автомобила ми региони при пътешествието от 2017 година са следните:

1. Балканския полуостров, започвайки от гвинейското посолство в Белград. В Хърватска разгледах няколко града в северната й част: Вуковар, Осийек, Вировитица и столицата Загреб.
   

   В старата част на хърватската столица Загреб

Старинния град Ново место (родно място на първата дама на САЩ Мелания Тръмп), замъкът в Жужемберк и столицата Любляна бяха основните ми спирки в Словения.

2. В северната част на Италия посетих градове и забележителности, където не бях ходил преди: град Ферара, петте старинни рибарски селища известни под общото име Чинкуе Тере и Ла Специя.

Продължих през курортните селища Рапало (известен с два исторически договора от 20-те години на миналия век), Санта Маргерита Лигуре и Портофино.

3. Във Франция започнах с гостуване при моите приятели Любо и Карина в Ница. Продължих с курортните градове от Френската ривиера Антиб, Кан и Сен Тропе.

Навлязох малко във вътрешността на страната за да разгледам Екс-ан-Прованс, Арл, Авиньон, римския акведукт Пон-дю-Гар и Ним.

Продължих с Монпелие, Безиер, Каркасон и планинския курорт с минерални извори Екс ле Терме.

4. Прекосявайки планинската верига на Пиренеите отделих достатъчно време на малката държава Андора.

5. Цели осем дни отделих на Испания защото не можех да пропусна десетките забележителности по маршрута.

В началото беше прекрасната Барселона, която е добре позната на много българи.

Следваха манастирът „Санта Мария де Монсерат“, Тарагона и Валенсия.

Продължих на югозапад по средиземноморското крайбрежие разглеждайки Аликанте, Лос Алказарес, Картахена, Ла Азохия.

А нима можех да пропусна Гранада с парково-дворцовия комплекс Алхамбра?

А как да не прескоча и до изключителната Кордоба, някогашната столица на Кордобския халифат? Нали трябваше да видя огромната джамия Мескита, в чиято централна част в последствие е изградена величествена катедрала.

Завърших прехода през Испания с морските курортни селища в нейната южна част Ел Пало, Малага и Пуерто Банус.

6. Едно денонощие отделих на Гибралтар, английска територия на Пиренейския полуостров. Оказа се, че и там има доста забележителности за разглеждане.

7. В Африка преминах с ферибот от Алхесирас до Сеута, който е испански анклав в Мароко и е разположен срещу Гибралтар.

8. Мароко е държава в северозападната част на Африка с територия около 450 хил. км², в международно признатите й граници. Заедно с присъединената Западна Сахара площта става близо 700 хил. км². Населението на тази страна е 35 милиона, предимно араби и бербери. Там разгледах около 60 града и забележителности, обикаляйки страната на „зиг-заг“.

Започнах мароканската обиколка с

Танжер, нос Спартел

(най-северозападната точка на Африка), Тетуан, Кабо Негро, морския курорт М-дик

Продължих на изток през планинската верига Ар Риф, разположена в северната част на Мароко. Първи по маршрута ми беше живописния Шефшауен с неговите синьо-бели къщи. В планинското градче Баб Баред един джип ми удари леко автомобила. В крайбрежния град Ал-Хосейма си прекарах чудесно на плажа Кумадо, след което продължих по средиземноморското крайбрежие. Разгледах курортните градове Надор и Сайдия, стигайки до границата с Алжир.

Ужда

е най-големият марокански град в източната част на страната и е разположен на десетина километра от алжирската граница. Там пък ми ремонтираха компютъра.

Обърнах посоката на запад и потеглих към атлантическия бряг. Разгледах

Таза,

историческия Фес (столица на първата арабска династия в мароканските земи), Сефру, планинския курорт Ифране.

Следващият „имперски“ град беше Мекнес, станал столица през 17-ти век.

Разгледах останките на древния римски град Волубилис и свещения град Молла Идрис, кръстен на основателя на династията на Идрисидите.

Стигнах разположения на атлантическия бряг

Рабат – столица на Кралство Мароко

Тук прекара две и половина денонощия защото обикалях посолствата на близките държави за визи. Освен това разгледах основните забележителности в столицата, както и съседния

град Сале

Пред мавританското посолство имах неприятно преживяване, свързано с кражба на вещи от автомобила ми.

Разглеждането на Казабланка започнах с джамията Хасан ІІ, която е втората по големина в света, след джамията в Мека. Тя е построена на самия бряг на Атлантическия океан. Градът е приятен, ако изключим стария арабски квартал. Казабланка е най-големият марокански град и икономически център на страната.

Продължих на юг по атлантическото крайбрежие, разглеждайки Ел Джадида, Ел Уалидия, нос Бедуза, Сафи, Есауира. В този район колониални владетели са били и португалците, което е оставило своя отпечатък в архитектурата.

Отново навлязох във вътрешността на Мароко, преминавайки през планината Атлас в посока алжирската граница.

Маракеш

определено ме впечатли като съчетание от история и съвременност. Забележителностите за разглеждане тук са изключително много.

Планината Атлас

е разположена в средната част на Мароко и е с дължина 500 километра. Тук е и най-високият марокански връх с височина 4 167 метра.

Следваха берберски селища, характерни със своите укрепени сгради от тухли и измазани с глина. Най-внушителен сред тях е

Айт Бенхаду,

изграден на висок хълм.

Уарзазат

е град на филмовата индустрия, който разполага с музей на киното и няколко филмови студии. Тук са снимани едни от най-известните филми с историческа и приключенска тематика. Посетих две от тези филмови студии: „CLA“ и „Atlas“.

След град Агдез навлязох в

долината на река Драа,

характерна с множеството укрепени берберски селища, оазиси и палмови гори, заемащи големи площи.

Оказа се, че в тази далечна част на Мароко има град с името Загора.

Следваха градовете Тамегрут и Мхамид, намиращи се в близост до алжирската граница. От Мхамид тръгват черни пътища в

пустинята Сахара

За туристите се организират турове до дюните на пустинята с високопроходими автомобили.

За пореден път поех на запад към Атлантическия океан, преминавайки през скалистата планина Анти Атлас. По този маршрут разгледах градовете Талиуин (известен с производството на подправката шафран), Тарудант и разположения на океанския бряг Тагазут.

Агадир

се оказа голям съвременен град с широки булеварди и просторен плаж на океана.

Продължих на югозапад по атлантическото крайбрежие и разгледах няколко града и природни забележителности: Сиди Рбат, Тизнит, Плаж Аглоу, Мирлефт, Плаж Легзира с прочутите каменни арки на брега, Сиди Ифни, Гулимин.

Следваха дългия десетки километри Плаж Бланше, града Тан Тан и неговата курортна част Тан Тан Плаж, Тарфая.

Тарфая

е разположен точно срещу Канарските острови, поради което там е започнало изграждане на фериботен терминал. Финансово-икономическата криза от 2008 година е станала причина строителството да бъде преустановено и недовършеното фериботно пристанище ми изглеждаше доста тъжно.

Тарфая, Мароко

Плажът, обаче беше чудесен.

Останалите от колониалната епоха сгради говореха за някогашната значимост на този град. Най-главното е, че това беше „градът на Екзюпери“, където френският писател и летец е живял и работил през 20-те години на миналия век.

Продължих към Западна Сахара. Вече бях разгледал всичките девет марокански обекта, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Освен че опознах основните забележителности на Мароко, там имах както приятни, така и неприятни случки. Ето някои от тях.

Приятни емоции, свързани с моя град Перник.

Първи случай

В централните части на мароканските градове местата за паркиране са под контрола на местни хора. Всеки държи някакъв участък от улицата или малък паркинг. При паркиране или потегляне човекът помага, а таксата е между един и четири лева в наши пари. Заплащането зависи от местоположението на паркомястото и от продължителността на престоя. Нищо не е регламентирано официално.

При такова паркиране в град Тарудант младежът, който отговаряше за паркинга си гледаше нещо на смартфона. След като бях обиколил града отидох да му платя за паркинга. Той пък ме посрещна с поздрава „Перник са ва“ (в буквален превод от френски „Перник, как си“). В първия момент се учудих, но бързо си обясних нещата. По „BG“ от номера на автомобила младежът е намерил на смартфона си държавата, а по означението „PK“ пък е намерил името на града. И при идването за да си взема колата ме поздравява с името на моя град.

Втори случай

При завръщането ми от Мавритания, след преживяванията около преминаването на границата, спрях на първия паркинг да си почина. Местен жител се приближи и сочейки номера на пернишкия ми автомобил с означението „PK“ ме попита въпросително: „Парис, франсе?“ (От Париж ли си? Французин?). Аз пък му отговорих: „Но Парис – Перник“ (Не от Париж, а от Перник). Той ме погледна с уважение и каза: „О-о. Перник, Перник“ с такъв тон, сякаш Перник е нещо повече от Париж.

Кражба на вещи от автомобила ми, но със „щастлив край“.

В столицата Рабат бях паркирал пред мавританското посолство за да проуча въпроса с визите за съседните страни. Върнах се към 3 часа след обяд и отговорникът на паркинга любезно ми предложи да си отворя прозорците и да си почина след ходенето в горещото време. Мина негов познат и се заприказваха. Предложих им сок, но отказаха защото е Рамадан и нямат право да консумират нищо през деня. Отговорника за паркирането разгледа пътеводителя ми и пътната карта на Мароко, която ползвах. Остави ги между двете предни седалки. Начерта ми схема как да стигна до следващото интересуващо ме посолство, платих му за паркинга и потеглих. Спирайки на новото място вдигнах пътната карта и установих, че го няма фотоапарата ми, който трябваше да е под нея. Огледах и разбрах, че липсват още калъфката с резервните ми очила и препарат за измиване „Ехо“. Върнах се пред мавританското посолство и със слизането снимах с мобилния телефон отговорника на паркинга. Казах му да ми върне откраднатите неща за да не викам полиция. Той веднага схвана какво имам предвид и каза, че не е той крадеца, а онзи мосю (господин), с когото са си приказвали. Настоях веднага да се обади по телефона на този мосю за да ми върне вещите. В противен случай ще викна полиция, ще го разпитват в участъка и всичко ще си каже. Човекът отиде до оградата на мавританското посолство и извика нещо. Една ръка отвътре му подаде фотоапарата и той ми го донесе. Обясних му и за калъфката с резервните очила. По същия начин ръката му ги подаде през оградата. Поисках си и шишето с препарата за миене, но той не можа да ме разбере. Рекох си: добре, нека му остане на оня шишето с “Ехо“ за това че се е трудил да краде. Понечих да потегля, но отговорникът на паркинга ме спря: „Къде тръгваш, не си ми платил за това, че ти върнах фотоапарата и очилата“. Гневно му казах да ми се маха от пътя. Не стига че ми е създал проблеми, пък и да му плащам на всичкото отгоре. А пък той сърдит ми обясни, че ще ме даде на полицията, щом не искам да си платя. С мобилния си телефон снима мен и автомобила ми. Теглих му една майна на български и потеглих.

Автопроизшествие, при което автомобилът ми беше ударен.

В по-бедната част на Мароко, през планината Ар Риф, шосето минаваше през малки градчета. Пазарите бяха в центъра на тези населени места и от двете страни на пътя беше пълно със сергии за стоки. Пешеходците си ходеха по платното, автомобилите спираха за да си напазаруват нещо, образувайки задръствания. През това време разни хора ми тропаха по стъклата, предлагаха да ми продадат нещо си или пък просеха пари. Получаваше се изнервяща обстановка, но нямах избор. Привечер стоях в такова задръстване и паркирал в дясно пред мен джип тръгна на заден. Шофьорът явно не ме беше видял, свирнах му с клаксона, но докато реагира да спре бронята му удари автомобила ми. Предния десен калник на Форда ми беше леко огънат и надран от удара. Пътникът до шофьора слезе, погледна и каза че е дребна работа – да си вървя. Да, но аз сърдито настоях да извика полиция за да съставят протокол и застрахователят да ми плати. Излезе и собственикът на магазина, пред който стана произшествието. Обясних и на него, че искам да се извика полиция. Човекът ми предложи да плати за щетата и написа на калкулатора сума, равняваща се на 60 лева български пари. Аз пък му написах сума от 100 лева наши пари. Той написа число равно на наши 80 лева и се съгласих. Даде ми парите и си стиснахме ръцете.

Направи ми впечатление спазването на йерархията. Шофьорът, който удари автомобила ми въобще не слезе от джипа. Разговорът проведе пътникът до него. А пък проблема се реши окончателно от собственика на магазина, който явно беше на „най-горното стъпало от обществената стълба“.

На следващата сутрин напръсках с черен спрей-боя одрасканото място и позаличих следите от удара. Това беше единствената ми „успешна сделка“ по време на тазгодишното пътешествие.

Оказа се, че местен берберин разбира български.

В големите старинни марокански градове укрепените централни части се наричат Медина. Те са с тесни улички и на практика са превърнати в пазари със стотици магазинчета и сергии. В доста от тях между пазаруващите хора минават мотоциклети и е цяло чудо, че произшествията са рядкост. Вървях си по уличката на такъв пазар и като турист зяпах наляво и надясно. В един момент усетих силен удар в гърба. Обърнах се и видях току що спрял мотоциклетист, който на рамото си носеше дълга дървена стълба. С нея явно беше лавирал между пешеходците, но мен ме беше ударил по гърба. И този човек вместо да се извини започна да ми говори нещо гневно на неговия си берберски език. Явно беше сърдит за това, че не съм се пазел от мотора му. Първо се опитах да му кажа на елементарен английски, че съм турист и разглеждам наоколо. Той е зад мен и той трябва да внимава. Но оня продължаваше да говори сърдито на висок глас. Кипна ми и му изкрещях в лицето на чист български език една цветуща псувня: „Млъквай бе копеле, да ти е…а п…..а майчина!“. И оня ме разбра. Млъкна, наведе глава и си продължи по пътя.

Май – Юли 2017 година

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Мароко – на картата:

Мароко

Booking.com