сеп. 25 2017

До Каспийско море и назад (3): Армения: планината Арагац

Published by at 22:31 under Армения,Любомир Петров

Продължаваме с пътуване на Любо до Каспийско море – започнахме с Грузия, после бяхме в столицата на Азербайджан – Баку, а днес ще изкачим най-високата планина на Армения – Арагац.

Приятно четене:

До Каспийско море и назад

автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан с изкачване на връх Арагац в Армения

част трета

Армения: планината Арагац

Ден 7
С отварянето на ципа на палатката първото нещо, което се показа беше стадо овце и овчаря им, който ни махаше на 10 метра от палатката. Зад нея пък се намираха останки от стара крепост на нещо като възвишение. Абе,

мястото си беше 5 звезди

В близката рекичка бъкаше от водни костенурки, които недоверчиво се подаваха от водата. Поехме към Армения! Първоначално пътя беше супер. Чак не ми се вярваше, но имах вътрешна информация, че това ще се промени драстично съвсем скоро. Така и стана.

Планина Арагац, Армения

Планина Арагац, Армения

На около 15 км преди границата

aсфалтът изчезна напълно,

появиха се пропадания пълни с вода и съответно гърбици. Скоростта падна драстично, а колите изчезнаха. Мяркаше се само по някой камион с руски произход. Това продължи до момента, когато стигнахме до едно

„езеро“ на пътя с размери 7х3 м и спряхме

Бяхме ние и едни руснаци с Форд фокус. Руснакът реши да минава, но след като нагази с фокуса и затъна до емблемата, а задницата му се вирна нагоре, бързо даде на заден.

Планина Арагац, Армения

Планина Арагац, Армения

Реално пътя беше пропаднал, съответно се беше напълнил с вода от стичащата се по него вада и камионите бяха допринесли, за да стане дълбочината доста голяма. Зададе се камион МАЗ, който мина без да се замисли и затъна почти с цяла гума. Стана ясно, че трябва да се мисли нещо. Така минаване няма да има.

Извадихме сгъваемата лопата от багажника и като за начало отклонихме стичащата се вода във вада до пътя. За късмет видяхме, че от дясната страна е дълбоко дере и с един не много голям изкоп би могло да се отводни. И така копаенето започна. Вървеше добре – почва и камъни, които се вадеха. По едно време шурна водопад и започна да се усеща как пада нивото. Междувременно все пак се събра малка колона от коли като само джиповете минаваха.

В един момент прецених, че е дошъл момента да се пробвам, защото ако изчаквах още другите щяха да минат и да си почакаме на границата. С помощта на другарите избрахме най-добрата траектория

и минах безпроблемно

Дъното беше доста неравно и на места си беше бая дълбоко, но все пак с отводняването стана проходимо за кола.

Планина Арагац, Армения Планина Арагац, Армения

Минахме през

граничното селце Guguti,

където времето беше спряло и излязохме на граничния пункт.

От грузинска страна беше доста запуснато, но от арменска си беше едно сравнително спретнато ГКПП

Абе въпреки, че арменците са най-зле икономически от трите държави тия грузинци се излагат. Може ли така да се циганят, а да не оправят тия 15 км път. Все пак става дума за международен път. От арменска страна пътя си беше супер, а и за КПП-то вече споменах.

Планина Арагац, Армения Планина Арагац, Армения

Армения

Отново минахме сравнително бързо – за около 1 час с всички процедури и такси. И тук се плаща такса за временен внос, а на излизане от граничната зона се прави и застраховка като гражданската отговорност. Всичко около 100 лв. В Армения поехме по път, който си беше в прилично състояние. Имахме около 200 км до

езерото Кари,

което се намира на 3 160 м надморска височина и се явява изходен пункт за изкачването на най-високия връх в Армения – Арагац – 4 090 м.

По пътя спряхме да се наядем с прясно изпечени шашлици в заведение. И тук ни хванаха по курса за Европейци, ама здраве да е, поне бяха вкусни. Спирахме доста да снимаме. Дърветата изчезнаха като отстъпиха място на тревисти хълмове и ливади с цветя. Пейзаж, който също много радваше окото. Малко ми напомни на Исландия на моменти.

Планина Арагац, Армения Планина Арагац, Армения

В Армения има едно правило – тук равно почти няма

Или се изкачваш към някой проход, или слизаш от него като обикновено това е до над 2 000 метра. Около пътя пък се продаваше много мед, който със сигурност е доста екологично чист. Спряхме и купихме по някой буркан, въпреки че цена от 13 лева/бр си беше дебела в сравнение с това, че у нас може да си купиш хубав мед на много по-ниска цена, но хайде за адет, както се казва.

Планина Арагац, Армения

На разклона за планината спряхме да разгледаме

монумента на арменската азбука,

който беше доста добро хрумване. Буквите бяха направени от камък и бяха пръснати в малка площ до едно езерце. Симпатично местенце!

Планина Арагац, Армения

Местни хора ни казаха, че оттук се виждат трите планини – Ара, Арарат и Арагац.

Продължихме към Арагац

Доста тесен път се изкачваше стръмно нагоре като на места имаше поселища на пастири.

При езерото Кари

стигнахме по залез слънце. До него има метеорологична станция и малък хотелски комплекс. Мислехме да разпъваме палатки, но след като се оказа, че цената на нощувката е около 15 лв на човек, се настанихме. Това съответно ни спести време за прибиране на лагера на другата сутрин след ранното ставане. След като подложихме подобаващо с всякакви храни от запаса налягахме.

На другия ден предстоеше не лек преход до върха.

Планина Арагац, Армения Планина Арагац, Армения

Ден 8
Багажа стегнат и в колата, закуската на сигурно място в коремите, а раниците по гърбовете и

потеглихме нагоре

в чудесната хладна утрин. През първия около половин час имаше обособена пътека, но без маркировка разбира се. После само GPS-a ни напътстваше. Пътеката изчезна, появи се мек сняг на места и кошмарни сипеи.

В един момент, когато вече си набрал прилична височина се оказва, че трябва да слезеш и да загубиш 300 м денивелация. После пак си ги качваш по един ситен сипей, където си 3 крачки нагоре и 2 се свличаш надолу.

Планина Арагац, Армения Планина Арагац, Армения

Финалното изкачване беше, като за десерт, почти вертикален сипей,

който бива преодолян за около 1:30 часа. Излиза се на тесен ръб, от който за около 15 мин се стига на

най-високия, севереният връх на планината Арагац

Арагац, Армения

През тези последни 15 минути често се налага ходене на 4 крака и леко катерене. Стръмничко е, а и тясно и трябва доста да се внимава.

Планина Арагац, Армения Планина Арагац, Армения

Самият връх представлява малка площадка

с фундамент, плоча и кръст, който изглеждаше демонтиран. Времето беше ясно, а гледката панорамна във всички посоки. Беше късен следобед, а слизането предстоеше. Водата ни привърши, но за щастие имаше потоци откъдето заредихме чиста и вкусна планинска вода.

Пътят наобратно беше от друго място. На няколко пъти се наложи пресичане на реки от топящите се снегове, а затъването в нещо като калищак граничещ с плаващи пясъци дебнеше на всяка крачка.

Планина Арагац, Армения

Планина Арагац, Армения

Из бая планини съм скитал, ама на такова нещо не бях попадал. Стъпваш във видимо стабилна зона покрита със ситни камъчета. Моментално затъваш между глезена и под коляното (не преувеличавам). Бяхме се омазали в гъста лепкава червеникава или жълтеникава кал до коляно. В момента на затъването започва едно бясно драпане, за да се измъкнеш с минимално омазване, ама в един момент просто нямаше смисъл като вече си станал на прасе и в обувките ти джвака. Най-интересно беше, че имаше такива клопки дори и по стръмен склон, който буквално поддаваше и тръгваше да се свлича. Както на отиване така и на връщане имаше участък като за десерт. Стръмен склон около 300 м денивелация, който трябва да се изкачи преди да тръгнеш да слизаш. После имаше един дълъг траверс на един склон и чак тогава започваше същинското слизане по обратния път.

По мръкване стигнахме до езерото Кари,

откъдето тръгнахме сутринта. Преходът беше 14 часа, а навсякъде, където съм чел го пишеха около 8 часа и, че било съвсем лек маршрут. Не знам такъв момент ли уцелихме с топене на снегове, но определено си беше бая бъхтане. Все пак си беше планина от класа със сипей, камънак, чукари и стръмнотии. Абе, както си трябва!

В хотела, където спахме предната вечер нямаше места и се наложи

да се спуснем към Ереван,

който е на около 60 км. Пристигнахме по късна доба. Питахме в 2 хотела, но беше пълно. На третото набелязано място нямаше никой, но срещнахме един подпийнал арменец, който шляпаше бос по улицата. Той раззвъня едни телефони, въпреки че беше 1 часа през нощта. За минути довтаса арменеца със звучното име „Армен“ и ни отключи една

квартира наблизо

Обикновен апартамент с две стаи, баня и кухня плюс някоя и друга хлебарка. Идеално беше. За около 15 лв на човек. Срещу още около 6 лева ни дадоха да ползваме гараж, че на уличката беше сложно с паркирането, защото беше твърде тясна и нямаше място. На масата в квартирата ни чакаше чиния с кайсии, които бяха комплимент от домакина. Много вкусни бяха. Между другото кайсиите са нещо като национален плод на Армения и много се ценят. Казват даже, че оранжевия цвят в знамето им идвало от тези плодове.

Очаквайте продължението

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Армения – на картата:

Армения


Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version