юни 25 2009

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(6): Соленото езеро, Невада, Lake Tahoe

Published by at 9:00 under САЩ - Общо,Христо

Продължаваме пътуването на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун.

Днес ще продължим към Голямото солено езеро, ще минем през щата Невада и ще стигнем до езерото Тахо.

Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

част шеста

Соленото езеро, Невада, Lake Tahoe

Хотелът Quality Inn в град Idaho Falls е много добър.

Навсякъде хотелите Best Western, Quality Inn и Comfort Inn — Rodeway Inn и Econo Lodge. Тези вторите в някои случаи бяха мотели, макар по основните неща, като състоянието и оборудването на стаите, да не се различаваха. Нормално е, че цената им зависи първо от мястото, където се намират. Последните два дни най-добре доказаха това — градчето Livingston е сравнително близо до националния парк Yellowstone и, въпреки че хотела е Rodeway Inn, цената му е $130, а доста по-луксозният Quality Inn в Idaho Falls е за $97. бяха по-добри от другите, които ползвахме

За резервираните хотели през http://www.choicehotels.com/ се начисляваха различен брой точки при ползването им. Трябваше да се регистрираме в сайта и да даваме получения потребителски номер при плащане във всеки от хотелите. При събиране на определен брой точки се полагаха различни награди, но за европейци това беше само право на ползване на безплатна нощувка в някой от хотелите. За различните хотели изискваният брой точки беше различен и също зависеше от вида и местонахождението му.

Маршрутът този ден е от 450 мили/720 км.

Имахме два варианта за придвижване до градчето Elko, Nevada, което беше следващото ни място за пренощуване. По-прекият път минаваше предимно по щатски пътища и заобикаляше Salt Lake City, което не ни устройваше. Бях избрал малко по-дългия път, по който щяхме да минем и през Соленото езеро и по който се караше само по магистрали.

Kакто всички магистрали и I—15 е в отлично състояние. Всички междущатски магистрали Interstate /I/, с четни номера са в посока изток-запад, а тези с нечетни номера в посока север-юг. Докато предните дни се движехме само на запад по I—90 сега трябваше да „слезем“ малко по на юг. След около 150 км. излизаме от Айдахо и влизаме в щата на мормоните — Юта. В покрайнините на град Salt Lake City се прехвърляме от магистрала I—15 на I—215, по която продължаваме на юг още петнадесет км., след което излизаме на запад на магистрала I—80, по която ще караме до Елко, а след това и до Сан Франциско. През Salt Lake City преминаваме през покрайнините му без да спираме. В далечината се виждат високите сгради в централаната част на града, минаваме през нещо като индустриална зона и продължавайки на запад очакваме да видим Соленото езеро. То се появи на десетина мили след града, но така и не можахме да спрем край него. Минахме край една отбивка, пред която пишеше, че има място за наблюдение. Движех се бързо и не можах да спра навреме, а нямаше възможност да се върнем обратно. Друго такова място не се появи, а и целта ни не беше езерото. То беше голямо, приличаше на море и пропуснахме само да проверим колко е солена водата му в сравнение с тази на нашето море.

След като го задминахме навлязохме в по-интересната част —

соленото плато Bonneville, известно с пистите за скоростни състезания

на автомобили и мотоциклети. Пътят минаваше през една безкрайна бяла пустиня от сол.

Соленото плато Bonneville

Нямаше обозначени места за спиране, но ние спряхме на едно уширение на банкета извън пътя, където имаше следи от спиране и на други коли. Слязохме от колата и стъпихме върху твърдата като асфалт солена повърхност. Разходихме се малко по нея. Солта се простираше до хоризонта. Тук имаше сол за десетилетия напред не само за американския но и за „целия китайски народ“ 🙂

Продължихме през тази

солна пустиня, дълга близо 65 км., до градчето Wendover,

където е и границата на Юта с Невада. Но преди това минахме край един странен монумент с цветни сфери, където имаше оформено нещо като Rest Area, но без дървета, сянка и пейки с маси за почивка.

Солна повърхност твърда като асфалт

Монументът в Соленото плато

… и табелата, монтирана в основата му

Монументът беше ограден със стабилна мрежеста ограда, а край нея беше паркирала кола с инвалиден номер от Юта, в която имаше човек. Двигателят и климатикът на колата работеха. Предположихме, че това вероятно е някакъв вид охрана на монумента. Разходихме се по платото, като не пропуснахме да изчегъртаме и напълним две пликчета със сол. Опитахме я и на вкус — сол като сол:-)

Имаше и голяма табела с информация за поставените тук

скоростни рекорди за автомобили

— снимката в началото. Първият рекорд е на Sir Malcolm Campbell, който на 03 септември 1935г. е достигнал скорост 301,113 мили в час, т.е 487 км/ч, а последния от 622,407 м/ч, т. е. 1000 км/ч е на Gary Gabelich и е поставен на 23 октомври 1970 г.

В далечината водеха следи от коли към пистите за скоростно каране. Забелязахме и двама мотористи, които доста далеч от нас се гонеха по такава писта. Не ги бъркаше горещината и вероятно тренираха. Не след дълго до нас спряха и други две коли и хората от тях излязоха да се разходят по солта. Доста зловещ беше този пейзаж от нажежена от слънцето сол до където поглед стига.

Без коментар;-)

По пътя минахме и покрай заводи, вероятно за преработване на сол, с жп линии до тях. Срещнахме и влакови композиции с по 2 локомотива и с по над 100 вагона.

След излизане от платото и преминаване в

Невада

карахме още около 50 мили до Елко. Още с влизането в Невада сме впечатлени от пейзажа, различен от видяното предните дни. След прериите на Южна Дакота и Монтана навлязохме в пустинята на „сребърния щат Невада“. Той е с площ от 286 хил. кв. км., т. е. повече от 2,5 пъти по-голям по територия от България, а населението му от 2,6 млн души е предимно в двата големи града Лас Вегас и Рино.

Навсякъде се виждаха само равнини и скалисти хълмове, голи, осеяни с редки храсталаци и почти никаква зеленина. Пустинята в Невада се различава от представите за класическа пясъчна пустиня, макар че и тук някъде между дребните храсти се виждаше пясък.

Място за разходка на домашни любимци в Rest Area сред пустинята в Невада, с допълнителни удобства за мъжките екземпляри / бутафорния пожарникарски кран/;-)

В градчето Елко сме в 16:50 часа

и трябва да върнем часовниците с още един час назад. Вече сме по времето на западния бряг — 3 часа след Ню Йорк и 10 след София. Това е максималната часова разлика в САЩ. Градчето е разположено от южната страна на магистралата, а хотелът Rodeway Inn е на главната му улица Idaho St. Намираме го лесно, настаняваме се и отиваме до големия магазин, който бях видял в гугъла и край който преминахме, идвайки към хотела. Купуваме храна и лед за хладилната чанта, тъй като в хотела няма машина за лед.

Главната улица на град Елко, Невада

Хотел/мотелът Rodeway Inn в Елко, отвътре

Сутринта закуската се взема от офиса и се отнася по стаите. Този номер се повтори още няколко пъти в хотели от типа Rodway Inn и Econo Lodge.

Излизаме без проблем на магистрала I—80 и продължаваме през суровия пейзаж на Невада.

Спираме на Rest Area, където индианец беше наредил на покривки направо на земята различни дрънкулки и украшения, които продаваше. Малко по-встрани, на пейка на сянка, се беше разположила жена, която ги „сглобяваше“ в момента. В ранния следобяд преминаваме през град Рино /Reno/, известен с казината си, но много по-малко на брой от тези в Лас Вегас. Магистралата минава през самия град, но той не ни влизаше в програмата и преминаваме през него на скорост, без да спираме.

Веднага след Рино влизаме в Калифорния

и малко след това стигаме до изход, от който се отива до езерото Tahoe. Малко се поколебах, тъй като до Сан Франциско имаше още към 320 км, но реших, че е по-добре да видим и това известно място.

Rest Area в пустинята в Невада

Отбихме се по щатски път 267, който не ни изненада с отличното си състояние и след 15—16 км. стигнахме до езерото. Първо беше селището Kings Beach, преминахме през него без да спираме и продължихме по пътя край западния бряг на езерото за градчето Tahoe City. Убедихме се, че отбиването си заслужаваше! Мястото беше приказно, пътят минаваше през гора, с вили край него и планински възвишения със заснежени върхове зад тях. В самото градче спряхме близо до плаж. Имаше хора и на пясъка на плажа и във водата, а навътре беше пълно с яхти и лодки. С удоволствие нагазихме в приятно топлата вода.

Мъж на средна възраст ни запита от къде сме, след което ни разказа за свой приятел, женен за българка, който е идвал в България да кара ски и много му харесало. Изказа ни мнението си, че тук е „най-хубавото място в Щатите“, но по този въпрос мисля, че може да се спори след като се видят повече от чудесиите в тази огромна страна. Lake Tahoe e красив планински курорт в комбина с чисто и топло езеро. Може би защото е и събота, но много хора и коли имаше навсякъде. На излизане от градчето видяхме, че в насрещната лента се е образувала дълга колона от коли. Преминахме покрай арка с олимпийските кръгове, много знамена и надпис Squaw Valley — мястото, където преди години се е провела зимна олимпиада. Очевидно заслужаваше тази чест! По реката, край която минавахме, беше пълно с лодки с гребци в тях, всичко наоколо беше много зелено, чисто и красиво.

Lake Tahoe

На връщане не минахме по същия път, а продължихме по друг щатски път, който извеждаше до магистралата 4—5 мили по на запад. Към 16:30 часа бяхме на магистралата и поехме през планината Sierra Nevada на запад към Сан Франциско. По едно време усетихме остър мирис на дим, вероятно минавахме близо до някой от горските пожари, които по това време бушуваха на много места в Калифорния. В тази посока се намираше Yosemite National Park, за който се двоумяхме дали да посетим и бяхме оставили това да решим на място. Вероятността да попаднем в район на горски пожар бързо ни отказа от това намерение.

Навлязохме в калифорнийската долина и преминахме през покрайнините на град Сакраменто. До Сан Франциско ни оставаха 70—80 км., така че щяхме да стигнем по светло. Бях резервирал хотел близо до спирка на метрото в Oakland. За да стигнем до него трябваше да направим доста сложна смяна на няколко магистрали. Доверих се на GPS-a, но той ме подведе като за поредна смяна на магистрала ме предупреди доста късно и нямах възможност да се престроя. В резултат на това пропуснах изхода и се набих на моста Bay Bridge, където платихме $4 за удоволствието да преминем по него. Мостът е на два етажа, като ние сме по долния. Това пък стана причина GPS-ът първо да загуби връзка, а след това и да замлъкне окончателно.

Веднага след излизане от моста отбих в дясно и потърсих начин да се върна обратно. Минахме покрай спряла полицейска кола и се досетихме, че ако се объркаме напълно може да потърсим помощта на някой полицай. Върнахме се на моста, като в обратната посока удоволствието от преминаването през него не се заплащаше. След като прецених, че сме се върнали достатъчно, излязох в дясно и спрях на една бензиностанция. Бензинът в резервоара беше почти на нула, а не се знаеше до кога ще се въртим в тая плетеница от магистрали. Попитахме човека от бензиностанцията, който беше индиец, как да стигнем до Down Town Oakland.. Той доста любезно и подробно взе да ни обяснява, но уви нищо не му се разбра.

Излизаме отново на магистралата в правилната посока и…отново пропуснах важната отбивка. Този път обаче успявам да изляза преди моста и да спестим $4;-) Върнахме се отново на „изходна позиция“. Знаех, че в Калифорния шофьорите са по-недисциплинарини от тези в другите щати и затова трябваше много да се внимава. Третият опит беше успешен и по здрач сме в хотела. Той е Quality Inn и е хубав, като всички от този вид. И в този хотел, както в повечето, имаше басейн, но за тази екстра обикновено нямахме време.

Второто ни влизане в голям град, след Чикаго, не беше така успешно, защото вместо да държа посоката, която в случая беше „San Jose“, внимавах за смяната и преминаването от една в друга магистрала. В тази лудница от пресичащи, сливащи и разделящи се на няколко нива магистрали, това се оказа трудно. Резултатът беше, че когато се появяваше търсеният изход го пропусках, защото се намирах някъде по средата на многолентовия път, между непрекъснати разделителни линии.

…познато от филмите…:-)

Продължението:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(7): Сан Франциско и Sequoia National Park>>>

Автор: Христо

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(6): Соленото езеро, Невада, Lake Tahoe”

  1. […] парк Йелоустоун, а за последно минахме през Голямото солено езеро, щата Невада и ще стигнахме до 

Leave a Reply


Switch to mobile version