След като посетихме Чингиз хан, днес с Цветан продължаваме през Монголия и пустинята Гоби към Пекин: на влак, на джип и с автобус. Приятно четене:

От Улан Батор до Пекин

или за по-евтино през Замин Ууд- Ерлиан в Гоби

с влак, джип и автобус

Между Улан Батор и Пекин е пустинята Гоби

и ние трябва да я прекосим.Това са 1 400 км.

След проучване избрахме най-евтиния начин за пътуване с влак и автобус със спални легла за 47 евро.

• Горе: Входен билет за манастира Гандан в Улан Батор – 4000 тургика за благословия от Буда,
• Вдясно е билета за спално купе в Трансмонголската железница от Улаанбатаар до Замин Ууд – 709 км в 17:30, първи перон за 33 950 тургика (13 евро)
• Вляво долу е билета за спалния автобус Ерлиан-Пекин – 669 км в 16:30 за 220 юана (30 евро).

Или пътуването ни от Улан Батор до Пекин излиза 43 евро + 4 евро за джипа през КПП Замин Ууд-Ерлиан – или всичко 47 евро!!!

Разбира се има и директни международни влакове, но те са по-скъпи и са на рядко.

След поклонението пред гигантската статуя на Чингиз хан продължихме към

националния парк Горки Терелж

Това е прочутата гранитна скала „Костенуката“ или „Мелкхий Кхад“ (малката гадинка 🙂 ?), където всички пътешественици спират за снимка.

Ето ни и нас двамата български пенсионери в Монголия, пристигнали с автобус от Улан Уде (Русия) в Улан Батор за 20 евро..

Това е монголското Овоо или шаманският знак обо. Това е древно светилище, където живеят духовете-господари на местността, място, където трябва да се поклоним на духовете. То се прави на свещенни места по превали или кръстовища, където някога са се появявали духовете или където духовете действат сега.Тази купчина камъни постоянно расте и служи често за ориентир на пътешествениците.

По древна традиция преди да се направи жертвоприношение трябва обо-то да се обиколи три пъти по часовниковата стрелка, показвайки по този начин уважение към трите свята: долния, средния и горния. След това се представихме на духа на местността-„малката гадинка“ ние му разказахме за целта на нашето пътешествие и след това го помолихме за неговото покровителство и късмет по пътя. Традицията забранява да се обръщаме непосредствено към духовете без жертвоприношение!

Ето това е нашето жертвоприношение: корейско кимчи, монголско пиво „Нийслел“, русский хлеб и монголски суджук от якове по стара прабългарска рецепта 🙂

Местният дух веднага се прояви, като раздуха облаците и дъждът ни отмина!

След направеното научно наблюдение ние установихме факта, че те не пасат синчец.

След екскурзията до статуята на Чингиз хан и националния парк Горки Терелж помолихме таксито да спре за малко пред жп гарата в Улан Батор, за

да си купим билети до Замин Ууд

Бързо се ориентирахме към средното гише №6, където продавачката знаеше малко руски. За днес вечерта билетите бяха свършили. Слава Богу имаше билети за утре, т.е. имаме още един ден в Улан Батор! Искахме 2 билета за спално купе с горно и долно място. Имаше само верхние (горни) места. ОК !,

Тук има 3 категории места : tasalgaat, untlagyn, and niytiyn, които отговарят на руските категории: купейний, плацкартний и общий.

Имаше по-евтини билети като плацкартни (по 6 в купе) и общи седящи. Но ние взехме 2 горни места в спално купе или тасалгаат.

Това е растояние също като от София до Варна, със стандарта на БДЖ , но по 26 лева, като за пенсионери!

Утре след разходката в Улаан Баатар накрая пак ще сме на гарата

Баяртай! Довиждане! и Баярлалаа! Благодаря! на нашите монголски приятели.

Другият вариант за пътуване до Ерлиан е с автобуса в 21:00 от автогарата Баянзурк за 55 000 тургика. |

Южният участък на Трансмонголската линия е рожба на китайско-монголската дружба за разлика от северния участък, който е рожба на съветско-монголската дружба. Но след заминаването на руснаците и китайците все още можем да се насладим на консервираните жп останки от МНР. (Монголска народна република, за по-младите читатели родени в РБ или ЕС.)

Нашият влак заминава за Замин Ууд. Стандартът на монголските железници е познатия ни от БДЖ (има се предвид ширината на релсите – бел.Ст.)

В нашето купе малко преди да тръгне влака влязоха двама монголи. Те отвориха прозореца, като го защипаха с горните легла. Май имаха намерение да изхвърлят багажа ни през прозореца, а не да ни проветряват! Но техните мурафети не минаха пред бай Ганьо, защото нашите куфари вече бяха скрити под долната седалка,

върху която бяхме седнали 🙂 Повиках кондукторката да ни даде едно долно место, което да разменим за горното, но тя не ни разбра и ни отказа. Влакът тръгна, а монголите бяха изчезнали. Появиха се двама братя от съседното купе да заемат долните места. Ние вече бяхме седнали на едното долно и извадихме кутия руски бонбони и ги почерпихме. Така най после успяхме да се разберем те да останат на свободните места срещу нас! 🙂

Пристигнахме в

Замин Ууд

рано сутринта в 8:00. Пътниците хукнаха към такситата да заемат първите места за да пристигнат по рано в Ерлиан. Ние не бързахме защото трябваше да хванем спалния автобус за Пекин чак в 17:30!

Замын-Үүд, Монголия

Да пристигнем вечерта в Пекин и да търсим къде да спим до автогарата и после да продължим рано за Датонг това не беше нашия план.

Остана много време да си свием цигари пред новата гара и да се измием и да сменим излишните монголски тургика в бакалския магазин на площада пред гарата. Там ни чакаха автобуси и таксита за Чайна! Ясно беше, че отиваме в страната на чая – CHINA Китай.

Внимание,

това е най-странното КПП –портал в пустинята Гоби !

• Това гранично КПП Замин Ууд-Ерлиан не работи в неделя и по празниците!
• Работи от 8:30 до 18:00 часа в останалите дни!
• Може да се премине само на колела: с автобус, влак, колело или такси!

Цената за място в кола е 10 000 тургика или 30 юана. Е спазарихме се за 16 000 тургика за двамата, защото не бързахме 🙂 Обяснихме, че ще ги платим на автогарата в Ерлиан.

Ползвахме помоща на една спътничка монголка, която знаеше английски.

Приемете тези съвети от нас:

1. Винаги плащайте или взимайте с дясната си ръка!
2. Никога не подавайте парите свити между средния и указателен пръсти, защото това се счита от монголците за обида и пренебрежение към тях!

Изненадващо нашата кола спря пред една дълга колона от джипове и ние трябваше да се прехвърлим в белия руски джип.

След час на припек чакане, колоната леко потегли и спря отново.

Уф спомних си как се бута джип в колона, за да не се изпусне реда! Това беше много важно за местния бизнесмен, който имаше намерение да направи още един курс през границата за деня и донесе едно шише бензин. На два пъти джипа го спираха да му искат пари за санитарна и застрахователна такси.

Изходяща такса

за човек на КПП е 1000 тургика или 5 юана.

Вземете бързо имиграционна карта от монголската митница в Замин Ууд и я попълнете с номера на джипа и продължите насреща към

Китай

По сградата си личи, че влизаме в огромна и мощна държава! Дотук с кирилицата, ако искаме да продължим трябва да научим няколко йероглифа!

Китайското КПП е Ерлиан (Еренхот)

или

Erlian (二连; Èrlián)

е град в провинция Вътрешна Монголия на Китай. Запомнете по-лесно йероглифите: започващ с знак за равенство и цифрата 4 задраскана с 3 хоризонтални черти!

Минахме на скенер с багажа си и след като ни снимаха и взеха отпечатъци ни пуснаха в КНР! Лесно открихме белия джип.

Нашето такси ни стовари точно пред автогарата за спални автобуси до Пекин. Затова в знак на благодарност му изсипаме и останалите дребни тургици. Така граничният преход ни излезе общо 20 000 тургика за двамата.

Чакалнята на автобусите за Пекин или Бейджинг Beijing (北京 Běijīng). Тук има безплатна топла вода за чай или купичка спагети. Билетът за 220 юана, който ни продадаха е до Пекин, ама Бейджинг е огромен и дали нашият автобус спира на нашата автогара за Датонг? Това се опитваме се да разберем с помоща на една монголка, която знаеше китайски и английски. Оказа, че нашият автобус ще пристигне през нощта в 3:00 ч и ще остане в един гараж до сутринта, като пътниците могат да спят в него докато отворят автогарата. Коя автогара?На картата се оказа, че не нашата автогара, а някаква друга!

Нашият автобус е с табелата за Пекин или Бейджинг Beijing (北京 Běijīng) – 北京 Запомних го като двама души, обърнали си гръб и трикрака къщичка!)

Ерлиан

е нов хубав град в пустинята Гоби, но не срещат много хора по улиците. Пече сега, а после като задуха се вдигна ситен пясък, който лети и прониква навсякъде и тогава всичко живо се крие на завет. Абе, град насред пустинята Гоби!

Накрая на града са прочутите „Целуващи се динозаври“.Тук има

Музей на костите от динозаврите

Някои по-окомуш (smart) китайски туристи бяха отишли да го разгледат предварително и ни махнаха с ръка да ги качим в автобуса.

Жената се опна изцяло и аз се изкефих полулегнал. Размерът има заначение!

Китайците не разбирали български?Да, ама не!

След като жена ми направи забележка на селянина да си прибере миризливите чорапи, той се стресна и ги прибра най-прилежно в найлонов плик заедно с обувките!

Е, да живее българско- китайската дружба!Ако си носиш тапи в ушите ще пропуснеш да чуеш как жълтите братя хъркат,пъркат храчат или чоплят семки през ноща 🙂 Добре е (ОК!), че климатика работи непрекъснато и жегата остава отвън!

Един извънгабаритен Буда благоволи да пътува заедно с нас. Автобусът ни возеше меко със 100 км в час по магистралата в

провиция Вътрешна Монголия

Дуур, спираме в един малък застроен оазис в пустинята да вечеряме

За 25 юана можеш да си сипеш колкото искаш китайска манджа

Мръкна се вече и ние продъжихме, докато пристигнем

в Пекин посред нощ

Слязох от автобуса и излязох от гаража на улицата. Къде сме? Кой да ти каже?

Отсреща свети кръчме, където вече приключва едно афтър парти. Никой от младежите не говори английски! Бре много са горди тези китайци, що не искат да учат чужди езици! Ама колко йероглифа трябва да научат докато станат грамотни? То нашите роми не могат да се справят с 32 букви, а камо ли с хиляда йероглифа като за начално!

Гласувам т.е. махам с ръка на едно такси.То ме разбира, когато му показвам йероглифите на нашата автогара и ми показва една банкнота от 50 юана в отговор. Мерси!

Тук се намесва нашият ангел спасител-собственикът на кръчмето. Той ме черпи с парче диня и ми показва със знаци да почакаме докато затвори. След това щял да ни закара до автогарата! No money!

Нашият пекински приятел вляво,(Динко го нарекох защото ни черпи с диня) който не знае английски, но поиска посред нощ ни закара с джипа си до нашата автогара.

Thank You! m goi ! 唔該.

Liuliqiao Long Distance Bus Station in Fengtai Distrikt е нашата автогара.

Нашият благодетел Динко ни достави safety пред полицейския пост да чакаме докато отворят автогарата.Така оптимистично завърши първия ни ден в Китай.

Бог да пази нашите приятели от Монголия и Китай!

Писа грешникът Цве Тан Хан, Благовещение, 2017.

снимки: Цветан Димитров

Литература:

1. http://www.lifeexplorateurs.com/cheapest-way-to-go-from-ulaanbaatar-to-beijing/

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Монголия – на картата:

Монголия

 

Booking.com