Продължаваме с джипа на Георги през Източна Европа на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск, разгледахме Мурманск, разходихме се край езерото Ловозеро и бяхме в мъжка компания на чист въздух, за последно стигнахме крайната цел на нашето пътуване – Нордкап или нос Северен в Норвегия. След което тръгнахме обратно на юг, за да стигнем Нарвик. Днес от Нарвик ще тръгнем в посока Мушьоен.

Приятно четене:

Нарвик – Мушьоен

част тринайсета на

През Източна Европа с джип

ДЕН 12

Сутринта скокнахме отпочинали, но и леко замръзнали.
Явно бяха спряли парното тук – лято е все пак 😉
Във всички предните хотели в Арктика си бе топло, като освен това всички бани бяха и с надуто подово отопление…
Това ми припомни лафа на един приятел от Мурманск – северен човек не е този, който издържа на студ, а този, който се облича добре/топло 😉

Затова докато се решим да изкокнем изпод юрганите реших да прегледам

машрута за деня

Изкушението да се върнем няколко километра и да поемем към островите Лофотен бе голямо… Но не ми се връщаше обратно по същия път – нямаше да ни стигне времето… А неясностите/липсата на опит с фериботите все още ме притесняваше (знам – моя грешка е, че не съм питал предварително)…
Гледайки и принудително бавния темп за движение през Норвегия, съпругата започна да се притеснява за датата на завръщане, което също създаде известно напрежение…
Затова реших да отцепим с

генерално направление Молде –

бил съм в командировка в този град преди 8 години, и исках да огледам как вървят нещата там.
Картата показа дистанция над 1 000 км, което за ден от продължително пътешествие не бе реална дистанция.
Просто ландшафта е доста насечен, пътищата – тесни, а и караваните доста ти намаляват темпото….
При еднократен преход можеш да го преглътнеш – тръгваш добре отпочинал, а след пристигане можеш да компенсираш с почивка следващите няколко дни.
Докато при продължително пътуване трябва да погледнеш на пътуването като на обичайна работа, и да планираш добро съотношение работа/почивка, за да бъдеш свеж и на утрешния ден…
Затова решението бе – забиваме в GPS Молде, пък докъдето стигнем…

Как да е оправихме хигиената в хладната стая и баня… Навън както обикновено бе преваляло…
Излязох на терасата да позяпам – явно хората са ранобудни, защото се бяха изнесли – паркинга бе празен…
Единствено колега – пътешественик, моторджия си достягаше багажа

Донякъде го съжалих, защото последните дни постоянно преминавахме през зони с валежи, някои от които – силни, а най-ниската температура, до която достигнахме бе +2°С около Нордкап…
Та едва ли е много комфортно за мотор, докато при нас в колата си бе сухо и топло +22°С…

Слязохме на закуска… Рибите – напълно стандартни за този край – сьомга, сладко маринована херинга, скумрия в доматен сос

Мързела тук наистина яко ги мореше

И в другите хотели ядохме същите неща. Но ми дойде в повечко да сложиш на блок-масата на четиризвезден хотел консервата скумрия в доматен сос?! Самата метална кутия!!! Дори ги бе домързяло да я прехвърлят в някоя купичка както правеха в другите хотели…

Какво да правиш – северни нрави (или човешки мързел)…

Закусихме, натоварихме багажа, вързах електрониките, зададох координати и потеглихме….
Трудно излязохме от уличката – по главната се движеше непрекъсната колона кемпери, каравани, мотористи (явно това е времето за тръгване на пътешествениците 😉

Последна снимка на хотела 🙂

Нарвик хотел

Към изхода на града заредих – не бях зареждал от преди Нордкап (на влизането в Норвегия откъм Финландия)…
Бензиностанцията на Статойл имаше няколко типа нафта, и реших да експериментирам с най-най – ‘еко, фюей-сейв’ и т.н. и т.н….
Тъй-като бяхме мръднали малко по-на юг, цената на тази нафта бе по-евтина с почти 10 ст отколкото най-обикновената нафта при предното зареждане, но заредена в по-забутани краища…
С пълен резервоар и пълни стомаси се живее по-спокойно 🙂
Облаците бяха изключително ниски – виждаше се как ‘размазват’ и дори скриват върховете на съседните хълмчета:

На излизане от града отново заваля… На хоризонта се показа мост

И минахме по него, ‘прескачайки’ от другата страна на фиорда

След което отново мост… После още два…. Погрешно предположих, че така ще е и нататък 🙂

Дъжда продължаваше на пресекулки, и пътуването стана скучно

Разбира се при всеки по-оригинален пейзаж се посъбуждахме – ‘ай стига бе – гледай колко е красиво’… И докато се опиташ да заснемеш пейзажа в движение, пред обектива се появява я някое дърво, автомобил, или чистачката 😉

Така в дебнене изминахме няколко километра, след което

пътя свърши. Пристигнахме на паркинг за фериботи –

от тук нататък нямаше мърдане
Алтернативата бе неприемлива – да се върнем стотина километра по тесните пътища покрай фиордите и да влезем навътре в Норвегия по друг път.

Бях трето МПС на опашката – пред мен бе един чех, който доста неразумно (на кофти участък) ме бе изпреварил 30 – 40км преди ферибота, само и само за да се влачи преди мен (не се движеше по-бързо). Чехът явно бе гузен, защото не мърдаше от колата и само се оглеждаше като обран евреин 😉 Реших, че няма смисъл да говоря с него и отидох при моторджиите – наши хора.

Моторджиите бяха двама побелели норвежци от ‘юга’ (как звучи това за Норвегия а? ) 😉 Единият бе комуникативен. Бяха с ТРИУМФ-и – доста големи машини…
Поприказвахме кое как е – как се ползват фериботите (плащането става на хора, които идват при теб или на брега преди да се качиш, или на самия ферибот), какви са горе-долу цените – напълно поносима работа – мисля, че ползваните фериботи за цялото пътуване бяха в порядъка 15 – 27 лв на ферибот, като от друга страна ферибота ти спестява едни 100 – 150 км въртене по фиордите, което също е време и пари. Имайки предвид, че за преминаване през един мост (е, то не е само мост де – участък от пътя включващ моста, като единствено място за преминаване) в Норвегия ми взеха от порядъка на 35 лева, то цената наистина изглежда ниска.

Норвежеца попита едно момче кога идва ферибота (тук нямаше табела), Идваше след 15 минути.

Поприказвахме и за времето… Казвам им – ‘кофти време за мотор – дъжд, температура до +2°С’….
Аааа, добре е – виж ако още малко падне температурата ще завали сняг и тогава ще е кофти 🙂
Поприказвахме и за пътешествията – кой накъде е тръгнал. Попита ме за плана ми и подсказа за определени неща за разглеждане. За някои неща му казах, че просто няма как да ги включа в плана. Тогава той философски заключи – така си е – човек не може да види всичко на света – винаги ще има нещо невидяно независимо колко време си отделил за дадено място….

Докато приказвахме съпругата се поразходи, и възобнови запаса с вода, пълнейки изпразнените вече шишенца – имало чешмичка с надпис Вода за пиене.

В Норвегия не можеш да си купиш обикновена минерална вода. Продават само газирана. Минералната вода тече от чешмите и можеш да си пълниш и пиеш колкото искаш 🙂

По някое време реших да видя какво показва щатния GPS на автомобила. Учудващо за мен показваше правилно на кой ферибот сме, и що годе правилното местоположение. Само дето явно жирото и компаса му се шашкаха – посоката на ориентация на автомобила не я даваше коректно. Дори напротив – имаше явен уклон да се ‘върти’ по часовниковата стрелка

Пътуването ни отне около 20 минути, като през това време GPS успя да покаже, че сме се завъртели на 360º 😉

В един момент ‘пастта’ на ферибота започна да се отваря

И в следващия момент вече бяхме пристанали и моторетките се изстреляха

Продължихме пътуването под ниския похлупак на облаците, които периодично решаваха да пуснат малко от водата в тях

Пътя бе силно вълнообразен, което изискваше повишено внимание, въпреки, че визуално е прав. Явно стандартите на пътя в Норвегия доста се различават от нашенските – позволяват много рязка промяна на наклона. Така в гърбица на 50 м от теб може да бъде скрит камион. Направи ми впечатление, че дори и да видят права отсечка и възможност за лесно изпреварване без нарушение на скоростния режим, норвежците избягват да изпреварват

Движехме се между силно заснежени хълмове, и спокойни езера със сочна зеленина около тях:

В ниското се появиха нормални дървета

Но няколкостотин метра нагоре всичко си бе по старому – сняг

Подхванахме един път, в началото на който имаше бариери и успокоителната временна табела, че е отворен 🙂
Пътя явно бе на по-сериозна надморска височина (за Норвегия разбира се – около 400 – 500 м.н.в.)…
Изведнъж пред нас се мярна познат символ –

Полярният кръг

Полярният кръг

След което последва кръстовище, голям паркинг, паметници, магазин, тоалетна, много народ – всичко както си е по норвежки тертип – да даваш $$$ 😉

Полярният кръг

Поразходихме се, снимахме се в близката пряспа сняг и няколко монумента, символизиращи Полярния кръг…
Докато обикаляхме ми се наби в очите позната от соц-миналото ни символика:

Надписите се опитаха да поизяснят нещата:

Взехме по някое сувенирче, и

напуснахме гостоприемната Арктика

С всеки метър надолу нещата придобиваха по-човешки вид 🙂
Пълноводни реки, зеленина

Дори и слънцето реши да се покаже най накрая:

Влязохме в

град Мушьоен

‘Град’ по норвежките представи не винаги е нещо по-голямо от някое нашенско село.

Времето бе понапреднало (не се лъжете по слънцето – все пак сме до полярния кръг, макар и малко по-на юг от него). А и предходните дни бяха доста натоварени и беше време малко да намалим темпото.

Затова решихме да търсим място за нощувка. В първия хотел отново ударихме на камък. Един случаен минувач каза – ами то тук нищо не работи, защото не е сезона – директно заключен въпреки рекламите по пътя и в интернет. Явно сезон е зимата.
Втория хотел – пълен…
Третия – ‘имаме една стая’ – веднага изкарах кредитната карта – отново умерихме точното време.
Минута след нас влезе моторджия, за който вече нямаше място.
Малко ‘работническо’ хотелче, навярно с 2 – 3 човека персонал… Но комфортно, топло, с работещи подгреви в банята и т.н.
Предложиха ни вечеря срещу 200 крони за двамата (което е около 40 лв общо) – разбира се се съгласихме.

Вечерята бе добра – блок маса, но значително по-богата от досегашните – пилешки бутчета, готвено, риба.

Слънцето най-накрая реши да блесне (ами време беше – вече бе минало 21:00 часа 🙂 )
Отворихме алкохолните запаси, наляхме си и се любувахме на ‘екологията’ през прозореца…
Комина на заводчето от другата страна на пътя бълваше пушек като от лошо настроен котел. На норвежците общо взето не им пука за европейските ‘глупости’ – те си я карат както знаят…Добре, че вятъра отвяваше пушилката в друга посока

• Изминати за деня: 517 км
• Средна скорост: 69 км/ч
• Максимална скорост: 122 км/ч
• Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 8 ч 52 мин
• Общо изкачени (по височина) 6,1 км
• Общо спускане (по височина) 6 км
• Максимална надморска височина: 683 м

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Норвегия – на картата:

Норвегия

Booking.com

Please follow and like us:

Related posts:

Мушьоен – Трондхайм – Молде (14 част на През Източна Европа с джип) Хонингсвог – Нарвик (12 част на През Източна Европа с джип) Тиседал, Норвегия – Гьотеборг, Швеция (16 част на През Източна Европа с джип) Молде – Тиседал, Норвегия (15 част на През Източна Европа с джип) Нордкап – нос Северен (11 част на През Източна Европа с джип) От Рига до Талин (4 част на През Източна Европа с джип) Хелзинки (5 част на През Източна Европа с джип) Копенхаген, Дания (17 част на През Източна Европа с джип) Дрезден и Прага (18 част на През Източна Европа с джип) Прага – Будапеща – Сегед (19 част на През Източна Европа с джип) Към Куусамо, Финландия (6 част на През Източна Европа с джип) Сегед – Белград – Берковица – Варна (20 част на През Източна Европа с джип)

   Изпрати пътеписа като PDF