юни 24 2009

Балтийски импресии – Рига, Талин и Хелзинки

Първо искам да се извиня на всички, че в последните дни имаше дни, в които нямаше нови пътеписи — причината е у мен, че са ме подпукали от работа и не винаги мога да отделя нужното време. Иначе чакащи разкази има — продължавайте да пишете и пращате пътеписите си, радвате не само мен, но и всичките ни читатели.

Днес прочетем един малко „хладен“ пътепис — хладен от температурна гледна точка, защото Росица Якимова ще ни разходи до сравнително северните Рига, Талин и Хелзинки. И по този начин открива Финландия за нашия сайт. Приятно четене:

Балтийски импресии

Рига

Мислех си, че няма да пиша повече за Латвия.

Бях там преди две години и се постарах да опиша впечатленията си в най-големи подробности. Стойчо пък беше така добър да ги публикува. Само че две години по-късно тази страна, както и съседната Естония, ме очароваха по съвършено различен начин.

Пристигнах в Рига

на 9 април. Пейзажът, който зърнах от самолета не ме вдъхнови особено, защото въпреки първото пролетно слънце, всичко освен понапрашените иглолистни дървета, изглеждаше спящо и неприветливо. Красивите латвийски брези изглеждаха като черни кльощави човечета, протегнали молитвено ръце към небето.

Още в мига, в който заговорихме с дамата, която ме чакаше на летището, научих, че ситуацията в страната е повече от критична!

— Държавата има пари до месец юли и после — не се знае…

— А къде са парите на държавата?

— Парите на държавата са в една банка — там ги наляха, за да не фалира банката, отговаря момичето.

— А защо тази банка е толкова важна и толкова разорена, питам отново.

— Защото почти всички граждани на държавата са теглили кредити за жилища и сега не могат да ги изплатят, нито пък автомобилите си.

В този момент осъзнавам една съществена подробност. По времето на социализма гражданите на СССР нямаха право на собственост. Почти всички живееха в комунални квартири, които имаха право в най-добрия случай да разменят, но не и да купуват или продават. С реституцията обаче всички тези хора очевидно са се оказали бездомни и принудени да се натоварят с кредит, за да има къде да живеят. Повечето от реститутите незабавно са продали имуществото — откъде пари за ремонти? Разказват ми за известни актриси и писатели, останали без дом, които се наложило да живеят временно в дъсчените бараки за преобличане по плажовете на ривиерата —

Юрмала…

Сега обаче и Юрмала е видоизменена до неузнаваемост!

Юрмала, Латвия

„Москвичи“ (московчаните) са изкупили всичко и са превърнали Юрмала в призрачно място. Призрачно, защото се появяват само за месец време през летния сезон, а после всичко утихва и остава безлюдно. Думата „москвичи“ се произнася под сурдинка, да не би някой да чуе — и е страшно, и е опасно. В добавка към руснаците се говори и за някой и друг пребогат азербайджанец, който също се е настанил на ривиерата.

В Рига движението е спокойно,

защото повечето коли на рижани са конфискувани заради неплатени вноски. Градът е пълен с автомобилни салони „втора употреба“, но колите не са вносни, а „собствени“.

Отсъствието на интензивен трафик създава усещане за провинциалност. В този първи пролетен ден хората са излезли на разходка, облекли са най-хубавите си дрехи, дамите са обули обувките с високи токчета. Всички жени се борят за талия в стил Скарлет О’Хара, вече било срамно да отидеш на гости с традиционните торта, бонбони и шампанско. Екземпляри на субанорексично ниво се движат напред-назад, купуват си първите пролетни цветя (дали и тези цветя са от Холандия, както се оказа в Естония?), похапват сладолед.

Рижани обичат да се разхождат.

Отидох на гарата, за да обменя пари и тръгнах да търся шарените дъсчени сергии на продавачките на белаши — традиционни закуски. Нямаше ги. Модерни бутици бяха заели местата им. Изтикани в дъното на коридора стояха от скромно по-скромно две будки със закуски.

Скоро се слях с народа, разхождащ се по дуомският площад. Пълно с хора, седнали да пийнат по нещо в откритите кафенета. Аз, като представител на южната раса, добре загрята от разходката в стария гряд, избирам сенчесто място. В Страсбург си изградих теория за южните и северните народи. Северните хора търсят слънцето на живот и смърт и са готови да се пържат и да събират тен отчаяно и на всяка цена. Южняците са специалисти по намиране на сенчестите местенца. За да потвърдят теорията ми, трима италианци заемат съседната до мен маса — там е още по-сенчесто, отколкото при мен.

Продължавам разходката си във

Вец Рига (стария град),

снимам за кой ли път красивите сгради на богатите балтийски гилдии, къщите със специфични покриви в балтийски лутерански стил, всичкото Ар нуво, пръснато наоколо.

Усещам това място като стар приятел и тръгвам към паметника на Бременските музиканти, после към Шведската порта, после криввам по тясна, елегантна уличка, на която откривам музей на кехлибара. Щастлива съм, че откривам заведение от веригата „Лидо“ на моята улица „Гертрудес“. Научавам, че латвийското „Лидо“ вече е експортирана марка в Минск, Москва и Узбекистан. Още на следващия ден колегите ме водят в Голямото Лидо — малко извън Рига. Представлява огромен комплекс, обхващащ както няколко етажа ресторантска и прочие територия, така и съоръжения за забавлени на деца, увеселителни площадки, градинки и пр.

В Рига съм, за да обучавам 50 и кусур специалисти на някои тънкости в занаята. На това сега му се казва тренинг. Тренираме се на руски език. Шашвам се от публиката! Организаторите ми прошепват на ухо в първата почивка, че тукашната публика е свикнала да слуша руски лектори, които застават зад катедрата, диктуват и се държат дистанцирано по всички правила на „вертикалния контакт“. Обратната връзка е доста трудничка, но скоро разтопяваме балтийските ледове и всички започваме да се държим естествено.

Един дребен инцидент помрачи за малко настроението ми, но какво пък… На излизане от централния подлез срещу магазина-гигант Stokmann (верига, разпространена и в Естониа, и във Финландия) чух, че някой се опитва да отвори джобчето на чантата ми. Нарочно си купувам чанти, чиито джобове шумно се отварят! Обърнах се на секундата и видях една циганка с придружител. Не че се уплаших, но филологическите ми познания се изпариха моментално и от устата ми се откъсна едно „ООУУУУУУ“ — вик на нинджа, дето би смутил с парадоксалността си даже опитни бойци. Циганката се стъписа повече от мен и произнесе като ехо, но много тихичко „ооууууу“! После се изпари.

Значи по традиция, както се разбра на следващия ден, районът около жп и автогарата е опасен. Пазете си чантите и покупките на това място!

Кризата тук се усеща силно.

Заради несигурното положение всички бързат да се запасяват с пари, както катеричката трупа орехчета в хралупата. Активизирали са се и полицаите, и данъчните. Полицаите дават само максимални глоби…

Младежите пият по парковете и искат цигари от минувачите… Хората тук се шегуват, че искат да обявят война на Швеция и да се предадат на втория ден. Обичат си те шведите. От немци, шведи и руснаци мразят само едни от завоевателите.

След като се натренирахме до последния неврон, съм поверена на грижите на две рижанки. Отиваме да видим морето и Юрмала.

Навлизаме в курорта Дзинтари

и ми показват разкошния имот на едно от двете „момчета“ — русначета, собственик на прословутата банка, дето изтощила държавата. Бил започнал с магураджийски чейдж и далаверки по курортите…

Всичко е в ремонт, всичко е преградено, забранено, трудно стигаме до брега. Познатите ми сини пейки на плажа събуждат у мен носталгия. Синьото не е нашият цвят, обясняват моите водачи. Не знаем кой измисли това…

После вечеряхме в един Дзинтарски ресторант, а после се отправихме към новото селище с 250 дървени къщи във вилната зона на Рига — „Слънчевото селище“, за да погостуваме на една от дамите-придружителки и да изчакаме в приятна обстановка часа на моето отпътуване към Талин. Взех нощния автобус на Eurolines Рига до Талин.

В родината на Skype — Талин

В четири часа сутринта пристигам в Талин. Очаква ме жената от couchsurfing.com, на която ще гостувам. Бинго! Тя е рижанка, в чиято кръв тече полска, литовска и латвийска кръв, омъжена преди много години за естонец. М. е дама с главно „Д“, стилна, ведра и пълна с култура. Щастие беше, че именно тя се оказа мой гид — преведе ме за ръка от Полша до Петербург, че и през Швеция и най-доброто от стара Европа.

Като прелюдия към Финландия, където щяхме да се разходим на следващия ден, М. ме въведе в особеностите на естонската земя. В разказите на естонския Елин Пелин се говорело за изнурителния труд на селяните, които всяка година изваждали камъни от нивите си, а на следващата година камъните сякаш пораствали отново и пак се повтаряло същото… Камъкът е основен материал за голяма част от традиционното строителство.

Ако сте в Талин само за два дни, колкото бях и аз, ето нещата, които не трябва да се пропускат:

  • Старият град (долен и горен град) с крайна точка Toompea hill — мястото, откъдето ще видите целия град като на картичка;

  • Крайбрежният парк – Kadriorg;

  • Модерният град — има Wi Fi на корем, приятни кафенета в големите магазини;

  • Квартала с дървените къщи — не е далече от автогарата.

Посетих стария град два пъти. Първо влязохме през входа на Катерина — нещо като официален вход към града. После влязох откъм кулата „Дебелата Маргарита“, която се намира точно срещу пристанището с малките плавателни съдове и пистата на хеликоптерите за Хелзинки.

Пред Катерининия вход се продават лалета, нарциси и гербери. Научавам, че цветята са от Холандия. Моята домакиня пък си купува домати от Демре — миралийският град, сега в Турция, дал на света св. Никола — дядо Коледа.

Старият град на Талин е изумително добре съхранен

— стена и кули в пълен обем, стопроцентова реставрация на къщите с прекрасни червени покриви, малки паркове и пейки. Невероятни малки кафенета и магазинчета, галерии, ресторанти с традиционна бира и естонска музика; голям ратушен площад, вишеград — горният град, увенчан с храм „Александър Невски“ и изумителното място за панорамни снимки — Toompea. От долния до горния град стигнахме по „Малкия крак“. Има и „Голям крак“. Някакъв ученик преди години отговорил на въпроса „къде си роден“ така: „Между двата крака.“ Ха-ха, естонски хумор.

Катедралата „Александър Невски“

никога не е била затваряна през соца. Точно срещу нея е Парламентът. Руската катедрала в Рига в близкото минало е била превърната в обсерватория. Това го знаех, но не знаех, че вътре в бившия храм е имало кафене. Когато рижани си определяли среща в това кафене, казвали: „Да се видим под ухото на Господ!“. Изумително.

Ето руската катедрала в Рига и „Александър Невски“ в Талин. След първото посещение в стария град бях сигурна, че ще се върна тук още един път — сама, с фотоапарат и с поне един свободен час за убиване в някое от откритите кафенета. Така и сторих. Откъсването от това място беше почти болезнено. Не ми се тръгваше, защото тук има магия, има приказка, в която ставаш участник и ти е мъчно, че я напускаш.

В кафенето на площада, където седнах, предлагаха топли одеяла за посетителите. Впечатлих се от този дребен, но приятен жест.

В този ден у нас беше Цветница, а тук — Великден. Само църковното пеене напомняше, че е празник. По улиците скитаха групи японски туристи. Излязох през Катаринината уличка, девойче в традиционна носия ми предложи да опитам топли лешници.

Нашата разходка в първия ден продължи към големия магазин „Форум“, където пихме кафе с торта, седнали сред книги и списания. После взехме трамвая и отидохме в парка Kadriorg. Именно тук се случи първата ми среща със северните птици. От лявата страна на алеята се оказа лятната резиденция на Екатерина II. Малко над нея е къщичката на Петър I.

Вижте разликата между двете жилища сами: Не коментирам въобще историческото присъствие на Русия (присъствието на СССР почти не го усещам) в Естония. На следващия ден щях да видя същите тези следи и в Хелзинки.

Естонците не обичат руснаците

много повече от съседите си латвийци. С любов или без любов обаче новите руснаци са и тук, и в Латвия, и в Литва. От литовци научих как „свободно“ се прави самостоятелен бизнес! Отглеждаш си коне, скоро идват едни хора с камион, опират ти дулото на пистолета в челото и натоварват конете в камиона. Не се налага да си говорите, може и без думи…

След спускане по една алея, разполовяваща красиво чудесния парк, достигаме до паметника „Русалка“, издигнат в памет на трагично загинали в естонското море руски моряци. М. ми разказва, че естонците не обичат да се разхождат като латвийците. Стоят си затворени — по домовете или във вилите; обличат се небрежно, по „скандинавски“, а не елегантно като рижани. Оказа се, че онези, които все пак се разхождаха в този слънчев ден, са руснаци или туристи.

На плажа деца и възрастни хранеха лебеди и други птици. Много магнетично събитие, стоях и не ми се мърдаше оттам. Същото се повтори и в Хелзинки, наложи се даже М. да ме подкани „Росица, стига вече птици, време е…“.

След кратка почивка за късен обяд разгледахме модерния град и квартала с дървените къщи. Ето как стоят новите сгради до или със старите:

А пък дървените къщи по принцип бяха предизвикали възторга ми още преди време в Латвия. Латвийците ми казаха, че в миналото са строили дървени къщи, за да могат лесно и бързо да ги изгорят, когато врагът наближи. Няма да ви дадем нищо! В това бил смисълът и се дава пример с пожара преди нахлуването на Наполеон. В Естония не потвърдиха тези мотиви. Просто е характерно за района! Точка по въпроса.

Прибрахме се уморени. Съседът на М. се оказа от Маями. „Купуват тук заради жегата при тях. Въобще Талин и Рига винаги са били предпочитани за летен отдих от хора, които не обичат жарките лета.“ На другата сутрин, на път за пристанището, се разминахме с двама финландци. Те пък какво правят тук, попитах аз. И те наемам жилища в Талин, но не за отдих, а за пиене, отговаря ми М.

Пътят ни към Хелзинки

изобилстваше от случки с пияни или пиещи финландци. Дали заради депресията от дългите нощи или от дългите дни, дали заради друго — финландците пият като за последно. В Талин поведението им е доста свинско, не са както у тях си — хрисими и незабележими.

И така, ето ни на пристанището. Внушително е, защото е съчетано с площадка за хеликоптери. В подземието някога се правели концерти. На отсрещната страна на залива е някакъв бивш затвор.

Ще пътуваме с Linda line.

М. е успяла да вземе билети от специална промоция за уикенда. Билетът за отиване и връщане излиза около 23 евро. Понеже тази промоция е недостъпна по интернет, желаещите можат да се възползва от опцията „daily trip“ — отиване и връщане в рамките на един ден срещу 27—28 евро.

Виждам финландците да пият GIN от кутия. В такива кутии обикновено има Кока-Кола, Спрайт или нещо от този род. Оказа се, че тук се продава готов коктейл — хитро измислено, кой ще ти губи време да купува поотделно и да смесва. Разхождат се с по няколко кутии в ръка, под мишница, в пликове. Най-накрая нашият скоростен катамаран „Merilin“ ни натоварва. Ще пътуваме един час и половина. Съобщава се на пасажерите, че алкохол и цигари ще се продават до навлизането във финландски води. Следва юрване към баровете. Научавам, че пътуваме с най-големите трезвеници, защото „истинските“ финландци предпочитат тежките плавателни съдове, които пътуват по четири часа и половина. Те въобще и не слизали на талинския бряг — пиели си в кораба поне 9 часа — толкова им е отиването и връщането. Десетина минути след потеглянето виждам остров. М. ми казва, че това е Аекна — естонски остров, любимо място за отдих и бране на гъби през есента за талинчани. Плажовете били разкошни.

След час сме във финландски води,

а малко по-късно започват да се появяват малките островчета. Морето се изпълва с тях, минаваме близо до Суоменлина — островът прочут с фортификационните си красоти, признат от ЮНЕСКО, събрал епизоди от цялата финландска история. На островче колкото педя построена къща! Започвам да разбирам историята за естонските камъни по-добре. Ето с това Естония е по-близо до Скандинавието — с камъните! Пък в Швеция какво било! Камък до камък и вода.

Добър българин от пътешественическия форум ме беше обзавел с информация за онова, което си струва и може да се види за един ден в Хелзинки.

Слязохме на сушата доволни от прекрасното време. От лявата ни страна се виждаше хубав парк. Както по-късно разбрахме, именно този квартал, южно от двете основни катедрали, е най-изящен. Продължихме към главния площад — Пазарния площад (Kauppatori). Малко преди площада влязохме в шарената сграда на Закрития пазар, за да се осведомим какво се случва там. Продаваха се всякакви пресни продукти, сирена и месо. Имаше биричка и сандвичи, протичаше някакъв естествен живот. Ако бях сама, сигурно щях да си остана там повече време. Спътницата ми обаче предпочиташе друга атмосфера, така че скоро излязохме.

Ето как се откриват

основните забележителности в Хелзинки.

Ако сте на Пазарния площад с лице към Бялата катедрала,

то от лявата ви страна ще се намира фонтанът с тюлените и основният булевард за разходки и кафе на открито (Pohjoisesplanadi); от дясната срана ще се извисява катедралата „Успение Богородично“; право срещу вас ще грее в белота и достойнство Бялата катедрала.

Тръгнахме към

Бялата лутеранска катедрала.

Озовахме се на улица „Софийска“ — една от най-старите улички в града. Много ми се искаше името на уличката да е свързано със София, може би заради смъртта на доблестните финландски войни, дали живота си в Руско-Турската освободителна война за България. Оказа се, че истината е друга. Майката на Александър I е била принцеса София Вюртенбергска и нейното име е увековечено тук. Тази уличка е открит музей, тук се пазят стара телефонна кабина от 1930 (с действащ телефон в момента), както и стара водна помпа. Тук е и музеят (№ 4). Лутеранската катедрала, както и много от сградите около нея, са дело на известните Еренстрьом и Енгел, поканени да префасонират града в имперски стил. Пред катедралата е запазен паметник на руския император Алексадър II — факт, който предизвиква недоумение у мнозина.

На Сенатския площад са и най-старите къщи в града от 17 век, както и кафенето с ангелско крило, носещо името на прочутия Карл Лудовиг Енгел (ангел на немски език). За историята на Хелзинки — един полезен линк: http://www.euro2001.net/issues/1_1997/4BR97F5.htm

Ние продължехме разходката си по

Александровската улица (Aleksanterinkatu),

която много ми напомни на софийския „Граф Игнатиев“. Скоро се озовахме пред интересната сграда на централната железопътна гара. Именно тук потърсихме информационен център. Намерихме го, но тонът и поведението на служителката ни отблъснаха. Тя ни даде по един план на града и натъртено каза, че всичко е отбелязано върху картата (нищо не е отбелязано!!!). Попитахме я дали еднодневната карта за транспорта позволява да се пътува и до Суоменлинна или до острова Сеурасари. Да… Позволява…. Вземете автобус № 24 до Саурасари. Откъде тръгва, питаме отново. Излезте вън и ще видите.

Купихме си от една будка еднодневна карта. Струва 6 евро и е много удобна, защото единичното билетче е 2,20 евро. Пластифицирана карта — „Ово е стандарт“!

Застанахме да чакаме автобуса на перон 24. Някакъв автобус спря там, двама шофьори се размениха. Нито си казаха добър ден, нито нищо, просто единият си тръгна, другият пое волана и толкоз. След десетина минути се усъмнихме, че чакаме на правилното място. Ами да! Автобусът не тръгва оттук, а пред близкия магазин Sokos. Преглеждам си записките от сънародника. Човекът ни беше предупредил за всичко, ама наистина за всичко, което се случва.

Само след минутки сме пред мостчето, след прекосяването на което, щяхме да се окажем на острова Сеурасари. Там е откритият музей със стари финландски и шведски къщи. Още от 1906 г. финландците започнали да реализират този проект. Преживяното тук беше най-вълнуващото за целия ден. Море! Лед! Птици! Спокойствие и сетивна отмора в този хубав ден.

Зарадвах се, че идвам тук в края на зимата, как иначе щях да видя все още заледеното море и прекрасни птици, които се събираха по двойки. „Гъскиии, лебедиии…“, в ушите ми отекна гласът на актрисата, която четеше приказките на Андерсен, записани на плоча. Колко вечери в детството (преди да се науча да чета) съм стояла пред грамофона, за да слушам тези приказки! Нищо, че не сме в Дания, тези птици ме подлудиха тук, не мога да си обясня защо така…

Срещу къщите са строили сауните. Дървена черква, мелници, стопански постройки, катерици, кълвачи, брези и борове…

Обиколката завършихме по брега на морето. Толкова красив и изчистен пейзаж скоро не бях виждала.

В Хелзинки се върнахме

толкова бързо, колкото и дойдохме. Върнахме се на Еспланадата с многото кафенета и потърсихме място за отмора. Гледах местните хора, излезли на слънце, подредени на столчета пред заведенията. Те събираха слънце с такава хищна страст, така на живот и смърт търсеха слънчевите лъчи, че едва сега разбрах, че съм на север. Най-северната точка в моя пътешественически живот е именно тази. Хората, за които говоря, не се усмихваха, не разговаряха оживено. Те стояха неподвижно, сякаш, за да не изразходват излишна енергия, докато зареждат акумулаторите със слънчева енергия. Тази гледка ме потисна, намирах нещо роботско и извънземно в подобно поведение, но какво зная за нуждата от слънце аз — идващата от страна, която си произвеждаме цветя и домати!

В мълчание си изпихме безалкохолните напитки и изядохме мини парчето солена торта — поръчка, за която платихме скромните 23 евро. После внезапно над пристанището падна мъгла.

Понеже не знаехме какво още да правим, аз предложих на М. стар и изпитан номер. Да вземем един трамвай от Пазарния площад и да извъртим едно пълно кръгче. Тя остана доволна от това предложение.

Взехме трамвай 3Т.

Първата половина от обиколката позволи да разгледаме „обикновените“ жилищни квартали в града. Всички сгради — еднакво високи с по пет до шест етажа. Никакво орнаментче, цвят или друга закачка — еднообразна скука, тесни прозорци, добре измазано, но голо… Като хубави общежития. На последната спирка ватманката се смени с колега. Пак нито дума, нито жест, нито усмивка. Ако това беше в България, щеше да има тупане по рамото, здрависване, „аре брато, лека и доходна“, щеше да се разкаже къде има задръстване, къде са пили снощи, нещо за диспечерката и още толкова неща от живота.

Тук обаче — не! Професионализъм. Този път и М. се впечатлява. И нейната кръв е значително по-гореща от тази на местните хора.

Втората част от обиколката ни заведе в квартала южно от катедралите, който определено беше по-артистичен. Мъглата се беше вдигнала, после изведнъж пак се появи. Хвърлихме прощален поглед към Пазарския площад. Всичко беше прибрано и почистено, градът обезлюдяваше.

В „Merilin“ започнах да чета книжката за Хелзинки. Препоръчваше се обиколка именно с трамвай 3Т/3В. М. твърдеше, че на централния булевард се е чувствала като в Питер (Петербург) и намираше, че хората тук са просто… северни хора. Поговорихме за депресията и самоубийствата — много са, твърди М., вярно е всичко, което си чула за депресията на северните хора. В уютния й дом продължаваме да разговаряме. Този път за Сицилия и Мармарис, Париж и Ница.

На следващия ден имам време

да обиколя стария град в Талин още един път

В 13:00 вече съм на спирката на автобуса, който ще ме заведе на летището. До летището има голямо езеро, разказва Р. Легендата казва, че един път на 100 години, от езерото излизал страшен човек, който питал талинчани: „Готов ли е градът“? Талинчани трябвало да отговорят, че градът не е готов, защото, ако кажели, че е готов, то човекът от езерото ще щял да го потопи. Автобусът мина покрай това езеро, тръпки ме побиха и се помолих този град никога да не бъде довършен, да го видят още много хора, да живеят в мир родените тук!

Прекрасен град, ще ви се стори приказен. Капитанът на самолета обявява, че ще минем над Рига, Гданск и пр.

Спомням си за друга „водна“ легенда, тази за създаването на Рига. Силният мъж, който пренасял хора от единия бряг на реката Даугава до другия бряг, намерил детенце. Приютил го в къщата си. На другия ден детето го нямало, но на мястото, на което спало, имало много пари. С тези пари била построена Рига. От водата дошли, във водата ще отидат — толкова ли е крехко равновесието в живота?

Край

Автор: Росица Якимова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Латвия – на картата:

Латвия


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


21 коментара

21 коментара to “Балтийски импресии – Рига, Талин и Хелзинки”

  1. Longanlon каза:

    хубав пътепис 🙂

  2. Joruel каза:

    Ех, размечтах се… Такава мечта ми са северните страни…

  3. Златомир каза:

    Прочетох го на един дъх! Невероятно увлекателно!

  4. Росица каза:

    Ееех, на всички ви благодаря за отзивите! Въобще не очаквах, че това разказче ще провокира положителни емоции у хора извън семейния и приятелския кръг. Макар че лично аз съм фен на Средиземноморието, спокойно мога да потвърдя, че балтийският регион има чар и притегателна сила. Финландия и прочие северни страни си остават неразгадаема загадка за мен.

  5. Стойчо каза:

    Пък аз благодаря за това, че пращаш разказите си за сайта 🙂

  6. Lora Nielsen каза:

    Поздрави от Дания. Страхотна си, Роси, както винаги! Продължавай да пътуваш и да описваш така красиво преживяванията си:)))

  7. Мария каза:

    Хубави места, хубав разказ :). Била съм в Таллин много „нелегално“ за 1 ден преди доста години (още по съветстко време), но все още си спомням атмосферата на централния площад сякаш излязла от приказките. Кметството, сградите наоколо. Имаше една уличка, която беше с ширинта на разперени ръце. Иска ми се да видя всичко това отново – сигурно е много променено, но се надявам да е останало нещо от „приказното“ усещане в този град.
    Благодаря 🙂

  8. Стойчо каза:

    @Мария, защо „много нелегално“?

  9. Мария каза:

    Защото годината беше 1980. От служба ОВИР имах разрешение от Москва да се предвижа само до Ленинград и обратно. Не знам дали щяха да ме пуснат другаде, но с брат ми решихме да не си губим времето – качихме се на нощния влак и на сутринта бяхме в Таллин. Направихме си страхотна разходка из града и вечерта отново с един нощен пътнически влак се прибрахме обратно.

  10. Стойчо каза:

    „Кат’ Русия няма втора…“

  11. Росица каза:

    Да, Талин е много чаровен и привлекателен град! Говоря за старата част, но и в новата има прекрасни места за приятно изкарване на времето. Крайморската част също е очарователен.

  12. Lakis каза:

    Rosi agapi mou! Mnogo krasivo vsicko. Komentarite sa napravo kato edin hubav razkaz.
    Mnogo pozdravi na moya priatel (a…be…shto mi yadesh kebabcheta ? e? ..) Ha..ha..ha..umiram ot smiah kogato si spomenavam tazi istoria.Ziv i zdrav da si Elil priateliu. Rosi mnogo tselufki ot Thessaloniki.

  13. Росица каза:

    Ясу, Лаки! Откъде се появи в този сайт, скъпи приятелю!?? И в Гърция ли го четете? Ще предам поздрави на Емо, ти предай поздрави на Солун! Миналата седмица бяхме за малко до Халкидики и Александруполис!
    Ти ме разби!
    Ена трагуди, пез му акома, ке вапстон ильо ме мавро хрома…
    Целувки от София!

  14. Stela каза:

    Росица, чудех се влизането в Естония с лична карта или с международен паспорт… Предварително ти благодаря 🙂

  15. Стойчо каза:

    Естония е страна- член на Европейския съюз, т.е. естествено, че да!

  16. Stela каза:

    Знам за ЕС, но да отдадем дължимото на параноята- още не съм се осведомила по въпроса, свързан с пътническите права в определена ситуация… (като се, ще драсна)
    Липсата на инфо води до ирационалност явно, поне в моя случай 😉 Благодаря за успокоителното „хапче“ 😉

  17. Росица каза:

    Стела, никой нищо не ни е искал въобще. Проспала съм преминаването на бившата граница между Латвия и Естония. По принцип – с лична карта нямаш проблем – ЕС! -))

  18. Stela каза:

    Благодаря, Росица 🙂 Знам колко абсурден е въпроса, но имам причина да го задам точно за страна от ЕС… Ще разкажа като му дойде времето.

  19. Stela каза:

    (както си писала) … толкова е крехко равновесието в живота 😉

    С благодарности за отзивчивостта и всичките ти оригинални и дишащи пътеписи

  20. Росица каза:

    Стелааа! Какви ги говориш?! Благодаря и аз! -))

  21. Stela каза:

    Росица 🙂 Един от малкото случаи, когато съм ама много наясно какви ги говоря; не ми отнемай „мига“ 🙂 Пазарчето пред входа на Екатерина все така прелива от цветя, глинените прасенца по прозоречните первази си те чакат, а „твоето“ площадче е коледен базар, елхата вече свети…- всичкото това ще се появи тия дни при Стойчо във ФБ. Да прочетеш посвещението- то е за голямото „благодаря“, което няма как другояче да изпиша, без да ме пернеш през клавишите! 😉

Leave a Reply


Switch to mobile version