Мой ред е да ви разкажа как, дали и защо да ползвате влака София – Истанбул. Приятно четене:

С влак от София до Истанбул

и обратно

Преди няколко месеца Турските железници възстановиха директния влак между Истанбул и София (заедно с него отново има влак Истанбул – Букурещ и Истанбул–Белград, както и Истанбул–Сараево). Влаковете за София, Букурещ и Белград се рекламират със слогана

„За един ден в Европа“ 🙂

Естествено, щом е Европа – там съм и аз :), и сътоветно започнах да се възползвам от влака за София, вместо да се мандахерцам с автобуса, когато пък Турските авиолинии не са пуснали промоция.

След

няколко пътувания в двете посоки

– при това в два различни вида купета („класи“): в двуместно и четириместно купе, мога да кажа следното:

Ако пътувате за Истанбул/София през нощта, или трябва да пристигнете сутринта там (в Истанбул/София), или пък трябва да пътувате с дете – искрено препоръчвам услугите на TCDD и БДЖ за нощния експрес София–Истанбул / Истанбул–София.

Разликата с цената на автобуса е от 5 лв (в 4 местното купе) до 15 лв (в 2 местното купе) на човек. И получаваш легло с бели чаршафи, одеало, тоалетна, тоалетна хартия и … място да си опънеш изцяло краката.

Гара Халкалъ, Истанбул

Билети

Билетите могат да се купят без предварителна резервация директно на гарата (Централна гара в София или гара Халкалъ в Истанбул) и в деня на пътуването. Ако в Турция има дълъг уикенд (т.е.повече хора идват в София на разходка – а София започва да става популярна дестинация!) – помислете за билетите поне един ден предварително. В София билети се купуват и от бюро Рила (срещу Централна поща), а в Истанбул – и на гара Сиркеджи в центъра. И двете железници – БДЖ и TCDD – имат някаква фобия към продажби по интернет, но пък поне приемат дебитни и кредитни карти на касите си 😉

Разписание

• TCDD
  • http://www.tcddtasimacilik.gov.tr/trenler/International%20Trains/5
• БДЖ
  • http://www.bdz.bg/bg/international/balkan-ekspres-sofiia-istanbul-2495.html

Влакът

Влакът, като цяло, е една идея по-бавен от нощния автобус, и съвпада точно с времето за пътуване на дневния автобус. Ако пътувате през нощта – автобусът пристига преди началото на градския транспорт, а влакът пристига малко след като градския транспорт е тръгнал. Което по истанбулски мерки ви икономисва допълнителни 40-50 и нагоре лева за нощно такси (да не говоря за номерата, които владеят истанбулските таксиджии).

Двуместните купета във влака Истанбул–София

Двуместните купета имат собствена мивка (с вода!), сапун, контакт 220 V, закачалка, шкафче с чекмедже и … хладилник 🙂 И чиста хавлиена кърпа за лице! И еднократни чехли, като в хотел!

Кондукторът раздава нещо и за хапване/пийване, което е включено в цената (подобно на турските автобуси). Освен това предлага чай или кафе 🙂

При четириместните купета ги няма мивката и хладилника (то ясно – другата двойка легла са на мястото им). Май и чехли нямаше 😉

Всички купета са климатизирани, като климатикът не се самоизключва, когато няма локомотив или има дълъг престой (както е на границата). Същото важи и за водата в мивката и тоалетните. Тоалетните са две различни в двата края на вагона – едната е с клекало („турска“), другата е със седалка. И двете са чисти, работят с вакуум, и не ми се е случвало да няма тоалетна хартия, вкл.и в края на пътуването.

İstasyon Cd., 22130 Kemal Köyü/Edirne Merkez/Edirne, Турция

Границата

Границата по разписание отнема около два часа (Толкова, колкото и при дневния автобус. Нощният автобус минава по-бързо заради липсата на опашки, но пак не става за по-малко от час) – от българска страна минава граничен полицай, събира паспортите и ги носи за обработка, а вие в това време си спите. По-неприятното е от турската страна, защото трябва да слезете и да минете лично паспортния контрол на едно гише на гарата Капъкуле. После пак си влизате в купето и си спите 😉 (При автобуса се слиза и на трите проверки – българска паспортна, турска паспортна и турска митническа. Адска досада е – слез – качи се –слез –качи се)

Гара Капъкуле

В посока към Турция от турска страна минават и митничари (вече след като сте минали паспортния контрол) за проверка на багажа – като според мене търсят месо и месни продукти, а не толкова алкохол или цигари. Иначе от бълграска страна митничари не минават (или поне аз не съм имал такъв случай). С други думи митническа проверка има само в посока Турция и само откъм турската страна. А за паспортната проверка от турска страна се слиза на гарата.

При напускане на Турция, и ако не сте турски граджанин, влизайте направо вътре на гишето за паспортния контрол. Турските граждани се редят първо на една предварителна опашка и чак тогава отиват на граничния контрол. Те плащат едни 15 лири таксова марка за правото за напускане на страната си – така че, ако не сте турски граджанин, бягайте веднага на граничния контрол вътре в гарата. Като минете по-бързо, ще имате после повече време да си отспивате в купето. Или да идете до фри шопа. (Прилича на склад на Илиянци, но малък). Или просто да подишате чист въздух 🙂

Пътниците

Специално ги описвам, защото от няколко места дойде въпроса какви хора пътуват по това направление – има две големи групи:

• семейства с деца (обикновено турци), както и
• пътешественици с раници (всякакви, но отново предимно турци)

Последните са в по-младата възрастова група, естествено, а София очевидно се превръща в добра дестинация за уикенд-туризъм. Щом щерка ми ползва влака сама – можете да сте сигурни, че публиката е прилична 🙂

Гастарбайтери и бежанци не ползват влака – първите пътуват с коли, вторите – ползват други средства са транспорт 😉 Не се забелязват и онези групи от по няколко сами мъже, които пътуват до София заради казиното на Дедеман – те си летят със самолет петък вечер за София и се връщат в Истанбул неделя вечер пак със самолета. Също не съм срещал и български турци – те обикновено пътуват до градове близо до турската граница (Кърджали, Хасково и т.н.) и влакът за София просто не им върши работа. Възможно е да ползват влака за Букурещ, защото минава през Русе (но това са само мои предположения).

Пътуване и сън

След границата – лягате и спите. Влакът вози като немска железница – не прави ту-ду–ту-туп, а прави ссссссссссс (с изключение на районите около Пловдив, и около Костенец – там още не е стигнал ремонтът на линията).

Първото ми събуждане след границата е или на Чаталджа, или на Пловдив. Тогава може и кафенце да си поръчате при кондуктора, преди да сте стигнали до края на пътуването 🙂

Пристигане

Истанбул

Когато пристигнете на гара Халкалъ в Истанбул, ще ви чака безплатен автобус (турците му викат „сервис“), който ще ви откара до гара Сиркеджи (т.е.баш в центъра). Иначе можете да ползвате и градските автобуси BN1, BN2 и BN3 – спират точно като излезете от пероните на гара Халкалъ: в посока Кючукчекмедже (с връзки към Авджълар и метробуса), към Кaзлъчешме (връзка към Мармарай и Азия), и към Еминьоню и Сиркеджи (центъра) (BN2 от известно време стига само до центъра на Кючюкюекмедже, без да стига до Халкалъ – бел.Ст.)

Истанбул

София

Когато пристигате в София – погледнете през прозореца: идея си нямате колко е красива и София, и Витоша при пристигането на влака от Истанбул!

Лек път!

Още снимки (правени са с телефон, през прозорец на влак – та, моля, не се втелявайте за качеството им 😉 :

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул

Booking.com