Пътуване до…



« | »

До Каспийско море и назад (2): Баку, Азербайджан

Продължаваме с пътуване на Любо до Каспийско море – започнахме с Грузия, а днес вече сме в столицата на Азербайджан – Баку.

Приятно четене:

До Каспийско море и назад

автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан с изкачване на връх Арагац в Армения

част втора

Баку, Азербайджан

Ден 4
Отново страхотна утрин. В съседство до нас рано-рано беше спряла стара Жигула и човека си действаше по неговите задачи из лозята, а ние запалихме примуса и подготвихме кафе и чай, а наоколо пейзажа беше лозя докъдето ти стига погледа, всички опънати като по конец. Преди влизане в Азербайджан разгледахме хубавото

грузинско градче Sighnaghi,

кацнало на един баир. Носи му се славата на едно от най-хубавите грузински градчета и има защо. Кацнало на един хълм с гледка на 360 градуса Sighnaghi предлагаше спокойна разходка в ранната утрин. Всички къщи бяха с традиционната грузинска архитектура, която набляга на дървото като основен материал. Натъкнахме се на пазар на производители и купихме местно сирене и хляб. Оказа се, че сиренето им е изключително вкусно. Прилича малко на комбинация между нашето саламурено сирене омешано с кашкавал. Абе, добра находка си беше. Хляба също си го биваше.

След това по черен път се смъкнахме в ниското, защото нещо не уцелихме асфалтовия и после по перфектен асфалт минахме последните километри до

границата с Азербайджан

Имаше интересна и двусмислена табела преди границата, която гласеше „Azerbaijan Border – Good Luck“. Знаеш ли какво да очакваш при такава табела? Аз очаквах тегава граница от руски тип (който е минавал знае какво имам в предвид). За мое учудване се оказа

доста уредена граница,

на която говореха достатъчно английски, за да се разберем. Показаха ми всичките 3 гишета, през които трябваше да мина и накрая проверка на багажа. Всичко беше много културно. На всички по-скоро им бяхме интересни, че идваме от България, за да разгледаме страната им отколкото да имаха намерения да се занасят с нас и да си искат рушвети.

Азербайджан

Накрая дори само хвърлиха бегъл поглед на багажа и дори не съм извадил една чанта от колата. След всичко на всичко 45 минути за двата пункта ни посрещнаха с „Добре дошли в Азербайджан“. На границата се плащат 2 такси – нещо като гражданска отговорност и такса за временно пребиваване на МПС. Общо около 60 лв, което е в рамките на нормалното.

Посрещнаха ни хубави пътища

и, разбира се, нова порция крави. Спряхме под една сянка да изядем една диня, а преминаващите коли ни свиркаха и поздравяваха. След хидратацията с динята се насочихме към

град Шеки, за да разгледаме Ханския дворец,

който се оказа доста забележителен. Особено интериора му, който е много пищен и всеки детайл е обрисуван или накичен с мозайка от стъкълца. Не можеше да се снима, затова не мога да покажа нагледно, но за гоогле няма скрито-покрито и, ако на някой му е любопитно може да погледне там.

Ханския дворец – Щеки, Азербайджан

След това

поехме към Баку

Пътят беше приятен, заобиколен от зеленина и се мяркаха уникални места за палаткуване, но уви не търсехме такова, защото времето ни не беше много. В

Баку

пристигнахме след 12:00 ч през нощта. За късмет това се падаше последния ден от Рамазана и на входа на града дори и в този час цареше задръстване и подобаващ хаос, подхранван от ремонт, който събираше 4-те ленти на пътя в една. Без коментар!

Почакахме подобаващо и вече в малките часове на нощта GPS-ът ни заведе до адреса на един хостел в квартал на около 15 минути пеша от центъра. Паркирах в уличката и започна оглеждане. Намирането му беше сложно поради каквато и да е липса на табели. Наложи се буквално да нахълтам в дома на едни хора и да питам. Добре, че не спяха в този късен час. Оказа се точно в съседство на тях, но кой да знае. Табела липсвала, защото трябвало да плащат твърде големи суми на година, ако обявят, че това е хостел. Е, настаниха ни в една стая тримата.

Вътре беше уютно и в кухнята живееше малка сухоземна костенурка. Всичко беше в дърворезба, изпипано и видимо доста скъпо. Домакините бяха двама младежи, които бяха доста дружелюбни, въпреки че май ги събудихме. Платихме си за две нощи и налягахме.

Баку, Азербайджан Баку, АзербайджанБаку, АзербайджанБаку, АзербайджанБаку, АзербайджанБаку, Азербайджан Баку, Азербайджан

Ден 5
В не много ранна утрин жегата нахлу през прозорците и трудно отлепихме клепачите, за да се надигнем. Баку ни зовеше за разглеждане. Жегата беше подобаваща, но пък ентусиазма беше по-голям от нея и поехме из дебрите на града. Виждаха се остатъците от отминалия кръг на Формула 1 в Баку само преди седмица.

Баку, Азербайджан

Голяма част от булевардите бяха отцепени, а загражденията и скамейките все още си седяха. За малко да я уцелим по случайност. Започнахме със стария град, който е доста интересен и прилича на типичен стар персийски град, а на фона му на заден план се издигаха прочутите небостъргачи „Пламъците“, които символизират богатите находища на горива в страната.

Градът е доста спретнат и поддържан, но и тук като на много места всичко се прави за столицата, а останалата част от страната си е видимо бедна и хората се занимават предимно с животновъдство и земеделие. Централните части бяха много излъскани, а подлезите бяха направо като фоайета на хотели. То мрамор ли е чудо ли е? В старата част имаше много магазини за килими местно производство. Изглежда им бяха национална гордост.

Баку, Азербайджан

Баку, Азербайджан

След тесните улички на стария град излязохме извън крепостните стени, които го ограждаха и се отправихме към крайбрежната алея.

Баку, Азербайджан

Баку, Азербайджан

Там имаше бригада по поддръжката, която не чистеше боклуците, защото липсваха такива, а махаха листата окапали от дърветата по зелената трева. Малко престараване беше цялата тая история.

Каспийско море беше мръсно

и миришеше на тиня и мазут. Наоколо се виждаха строежи на бъдещи свръх модерни сгради.

Баку, Азербайджан

Бях чувал, че

на Баку му казвали „Малкия Дубай“

и може би оправдава прякора си. От крайбрежната алея тръгва стълбище, което извежда на хълм с чудесна панорамна гледка към града и залива като цяло.

Баку, Азербайджан

Баку, Азербайджан

Имаше доста туристи на това място. Имаше и една жена(вероятно иранка), на която леко и се показа перчема под бурката и веднага се намери някой от спътниците й да я смъмри, а тя скоростно се покри.

Следобеда по някое време се прибрахме в хостела като попът опитахме местни дюнери за 1 лв бройката. Добро попадение!

8, Aziz Aliyev str, Sebail District, Baku 1000, Азербайджан

Между другото азерският манат и нашият лев са с почти идентична стойност и превалутирането ставаше експресно.

Баку, Азербайджан

Баку, Азербайджан

В хостела се запознахме с руснака Влад от Иркутск, който от месеци вече странстваше и работеше онлайн нещо с маркетинг. Пак там срещнахме и англичанин дошъл до тук с колело и идеята му била да стигне до Нова Зеландия като работил 3 години в някаква фабрика, за да събере пари и финансира пътуването си, а дневният му бюджет бил 5 евро. До момента това беше деветият месец за него на път, но беше изкарал няколко месеца през зимата в България. Ентусиаст! В сравнение с него всички останали пътешественици бяхме аматьори.

Баку, Азербайджан

Вечерта излязохме на нощна разходка, за да направим снимки по тъмно на града. След залеза на слънцето града живна и улиците се изпълниха с народ, а светлините заблестяха. Небостъргачите „Пламъците“ бяха озарени от ефектно осветление, което ту наподобяваше горящ огън, ту се сменяше в цветовете на азербайджанското знаме. Сигурно осветлението като изпълнение струва колкото брутния вътрешен продукт на една малка страна.
Ден 6
След ставане се отправихме на изток от Баку към „Горящата планина“ като взехме и руснака Влад с нас да мръдне и той малко от града.

Баку, Азербайджан

Та тази забележителност представлява песъчлив хълм в основата, на който гори огън в следствие на постоянно изпускане на природен газ от недрата на земята. Интересно е като явление, но със сигурност не може да се сравни с газовия кратер в Туркменистан, който като се замисля се намираше на един ферибот разстояние оттук, малко километри и супер сложна визова процедура.

Следваше къпане в Каспийско море

Баку, Азербайджан Баку, Азербайджан Баку, Азербайджан Баку, Азербайджан

Отправихме се още на изток към носа на полуострова. Пейзажа стана пустинен, къщите започнаха да приличат на такива, които съм виждал на снимки от Иран, Ирак и Афганистан – кирпичени с ламаринени покриви, а по улиците се продаваха горива в туби от минерална вода на вероятно много ниска цена. Намерихме си един пуст плаж, където водата изглеждаше чиста и нахлухме в морето. Е, хубаво си е да се изкъпеш в Каспийско море като навън е близо 40 градуса.

Водата беше учудващо студена

Плажа беше отрупан с интересни кафяви миди каквито не бях виждал досега. Не се задържахме много и обърнахме към Баку. Там ни хвана леко задръстване въпреки добрата инфраструктура.

Баку, Азербайджан

Пред хостела случаен човек ни разчисти едно парко място, за да спрем по-лесно и ни заразпитва на руски с интерес какви сме и що сме. Свестен човечец. Събрахме си нещата, обядвахме и тръгнахме в посока грузинската граница преди да е настанал час пик. От града се измъкнахме доста бързо и поехме през пустинния пейзаж.

Термометъра показваше 41 градуса,

а наоколо нямаше и помен от живот било то от растителен или животински характер. Пълна пустиня. След някакви километри забелязахме изкуствено засадени дървета в редица край пътя и човек с цистерна, който грижливо ги поливаше. Явно се полагат усилия за връщането на някакъв признак на живот в тази пустош. В един момент магистралата се разклони – на юг за град Астара и границата с Иран и на северозапад към град Ганджа и границата с Грузия.

Баку, Азербайджан

След може би 200 км от Баку пейзажа се смени. Появи се зеленина и насаждения, а крайпътните търговци на дини и пъпеши станаха честа гледка. Спряхме и купихме. Таксуваха ни по дебелия курс и остана лек горчив вкус от отношението, но това беше единственото такова място. Малко по нататък по пътя за 2 маната (2 лева), напазарувахме няколко торби с домати, краставици и чушки. Хората бяха усмихнати и приветливи. Кеф да ти стане да купиш от тях!

При град Ганджа

ни хвана залеза, който обагри хълмовете наоколо и придаде топлота на пейзажа. Искахме да минем в

Грузия

днес, за да не се бавим на другата сутрин. По тъмно стигнахме до граничен пункт „Червения мост“, където отново срещнахме чудесно отношение и пак говореха английски. Не е за вярване, но

за 20 минути влязохме в Грузия

без изобщо да ни проверяват обстойно багажа. Това вероятно си е направо рекорд. Характерно за КПП-тата по тези места е, че

пътниците минават пеша отделно от шофьорите с колите

и се качват чак на края при влизане в другата държава. Веднага след границата завихме на 90 градуса на запад и по малки междуселски пътища в идеално състояние се придвижихме още 20 – 30 км до едно

чудесно местенце за палатка,

което предварително бях харесал благодарения на Google Earth. Разпънахме лагера и вдигнахме наздравица за да поотпуснем малко и да спомогнем на дрямката да дойде по-лесно. Между другото едно много тъпо и недомислено правило в Грузия е, че

знаците за гърбица на пътя ги забиват директно до гърбицата

без предварително предупреждение, което си е доста малоумно и неприятно особено за нощно каране, където буквално скачаш с двата крака на спирачката при вида на знака, защото знаеш, че вече си едва ли не върху бабуната.

Продължението

До Каспийско море и назад (3): Армения: планината Арагац

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Азербайджан – на картата:

Азербайджан



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   

Posted by on 17.09.2017.

Tags: , , , , , , ,

Categories: Азербайджан, Любомир Петров

0 Responses

Leave a Reply


« | »




Последни публикации


Страници



About Пътуване до...

Здравейте, Казвам се Стойчо Димитров и съм единият от двамата администратори на този блог. Другият администратор е Комитата. Сайтът е предназначен да разказва за нашите пътешествия из страната и чужбините, като с удоволствие се публикуват и разкази на други пътешественици. Условията на публикуване са малко по-надолу.. Малко история Сайтът започна работа през май 2006г, но […]more →
Switch to desktop version