Продължаваме с пътуване на Любо до Каспийско море – започнахме с Грузия, а днес вече сме в столицата на Азербайджан – Баку.

Приятно четене:

До Каспийско море и назад

автопътешествие през Грузия, Армения и Азербайджан с изкачване на връх Арагац в Армения

част втора

Баку, Азербайджан

Ден 4
Отново страхотна утрин. В съседство до нас рано-рано беше спряла стара Жигула и човека си действаше по неговите задачи из лозята, а ние запалихме примуса и подготвихме кафе и чай, а наоколо пейзажа беше лозя докъдето ти стига погледа, всички опънати като по конец. Преди влизане в Азербайджан разгледахме хубавото

грузинско градче Sighnaghi,

кацнало на един баир. Носи му се славата на едно от най-хубавите грузински градчета и има защо. Кацнало на един хълм с гледка на 360 градуса Sighnaghi предлагаше спокойна разходка в ранната утрин. Всички къщи бяха с традиционната грузинска архитектура, която набляга на дървото като основен материал. Натъкнахме се на пазар на производители и купихме местно сирене и хляб. Оказа се, че сиренето им е изключително вкусно. Прилича малко на комбинация между нашето саламурено сирене омешано с кашкавал. Абе, добра находка си беше. Хляба също си го биваше.

След това по черен път се смъкнахме в ниското, защото нещо не уцелихме асфалтовия и после по перфектен асфалт минахме последните километри до

границата с Азербайджан

Имаше интересна и двусмислена табела преди границата, която гласеше „Azerbaijan Border – Good Luck“. Знаеш ли какво да очакваш при такава табела? Аз очаквах тегава граница от руски тип (който е минавал знае какво имам в предвид). За мое учудване се оказа

доста уредена граница,

на която говореха достатъчно английски, за да се разберем. Показаха ми всичките 3 гишета, през които трябваше да мина и накрая проверка на багажа. Всичко беше много културно. На всички по-скоро им бяхме интересни, че идваме от България, за да разгледаме страната им отколкото да имаха намерения да се занасят с нас и да си искат рушвети.

Азербайджан

Накрая дори само хвърлиха бегъл поглед на багажа и дори не съм извадил една чанта от колата. След всичко на всичко 45 минути за двата пункта ни посрещнаха с „Добре дошли в Азербайджан“. На границата се плащат 2 такси – нещо като гражданска отговорност и такса за временно пребиваване на МПС. Общо около 60 лв, което е в рамките на нормалното.

Посрещнаха ни хубави пътища

и, разбира се, нова порция крави. Спряхме под една сянка да изядем една диня, а преминаващите коли ни свиркаха и поздравяваха. След хидратацията с динята се насочихме към

град Шеки, за да разгледаме Ханския дворец,

който се оказа доста забележителен. Особено интериора му, който е много пищен и всеки детайл е обрисуван или накичен с мозайка от стъкълца. Не можеше да се снима, затова не мога да покажа нагледно, но за гоогле няма скрито-покрито и, ако на някой му е любопитно може да погледне там.

След това

поехме към Баку

Пътят беше приятен, заобиколен от зеленина и се мяркаха уникални места за палаткуване, но уви не търсехме такова, защото времето ни не беше много. В

Баку

пристигнахме след 12:00 ч през нощта. За късмет това се падаше последния ден от Рамазана и на входа на града дори и в този час цареше задръстване и подобаващ хаос, подхранван от ремонт, който събираше 4-те ленти на пътя в една. Без коментар!

Почакахме подобаващо и вече в малките часове на нощта GPS-ът ни заведе до адреса на един хостел в квартал на около 15 минути пеша от центъра. Паркирах в уличката и започна оглеждане. Намирането му беше сложно поради каквато и да е липса на табели. Наложи се буквално да нахълтам в дома на едни хора и да питам. Добре, че не спяха в този късен час. Оказа се точно в съседство на тях, но кой да знае. Табела липсвала, защото трябвало да плащат твърде големи суми на година, ако обявят, че това е хостел. Е, настаниха ни в една стая тримата.

Вътре беше уютно и в кухнята живееше малка сухоземна костенурка. Всичко беше в дърворезба, изпипано и видимо доста скъпо. Домакините бяха двама младежи, които бяха доста дружелюбни, въпреки че май ги събудихме. Платихме си за две нощи и налягахме.

Ден 5
В не много ранна утрин жегата нахлу през прозорците и трудно отлепихме клепачите, за да се надигнем. Баку ни зовеше за разглеждане. Жегата беше подобаваща, но пък ентусиазма беше по-голям от нея и поехме из дебрите на града. Виждаха се остатъците от отминалия кръг на Формула 1 в Баку само преди седмица.

Голяма част от булевардите бяха отцепени, а загражденията и скамейките все още си седяха. За малко да я уцелим по случайност. Започнахме със стария град, който е доста интересен и прилича на типичен стар персийски град, а на фона му на заден план се издигаха прочутите небостъргачи „Пламъците“, които символизират богатите находища на горива в страната.

Градът е доста спретнат и поддържан, но и тук като на много места всичко се прави за столицата, а останалата част от страната си е видимо бедна и хората се занимават предимно с животновъдство и земеделие. Централните части бяха много излъскани, а подлезите бяха направо като фоайета на хотели. То мрамор ли е чудо ли е? В старата част имаше много магазини за килими местно производство. Изглежда им бяха национална гордост.

След тесните улички на стария град излязохме извън крепостните стени, които го ограждаха и се отправихме към крайбрежната алея.

Там имаше бригада по поддръжката, която не чистеше боклуците, защото липсваха такива, а махаха листата окапали от дърветата по зелената трева. Малко престараване беше цялата тая история.

Каспийско море беше мръсно

и миришеше на тиня и мазут. Наоколо се виждаха строежи на бъдещи свръх модерни сгради.

Бях чувал, че

на Баку му казвали „Малкия Дубай“

и може би оправдава прякора си. От крайбрежната алея тръгва стълбище, което извежда на хълм с чудесна панорамна гледка към града и залива като цяло.

Имаше доста туристи на това място. Имаше и една жена(вероятно иранка), на която леко и се показа перчема под бурката и веднага се намери някой от спътниците й да я смъмри, а тя скоростно се покри.

Следобеда по някое време се прибрахме в хостела като попът опитахме местни дюнери за 1 лв бройката. Добро попадение!

8, Aziz Aliyev str, Sebail District, Baku 1000, Азербайджан

Между другото азерският манат и нашият лев са с почти идентична стойност и превалутирането ставаше експресно.

В хостела се запознахме с руснака Влад от Иркутск, който от месеци вече странстваше и работеше онлайн нещо с маркетинг. Пак там срещнахме и англичанин дошъл до тук с колело и идеята му била да стигне до Нова Зеландия като работил 3 години в някаква фабрика, за да събере пари и финансира пътуването си, а дневният му бюджет бил 5 евро. До момента това беше деветият месец за него на път, но беше изкарал няколко месеца през зимата в България. Ентусиаст! В сравнение с него всички останали пътешественици бяхме аматьори.

Вечерта излязохме на нощна разходка, за да направим снимки по тъмно на града. След залеза на слънцето града живна и улиците се изпълниха с народ, а светлините заблестяха. Небостъргачите „Пламъците“ бяха озарени от ефектно осветление, което ту наподобяваше горящ огън, ту се сменяше в цветовете на азербайджанското знаме. Сигурно осветлението като изпълнение струва колкото брутния вътрешен продукт на една малка страна.
Ден 6
След ставане се отправихме на изток от Баку към „Горящата планина“ като взехме и руснака Влад с нас да мръдне и той малко от града.

Та тази забележителност представлява песъчлив хълм в основата, на който гори огън в следствие на постоянно изпускане на природен газ от недрата на земята. Интересно е като явление, но със сигурност не може да се сравни с газовия кратер в Туркменистан, който като се замисля се намираше на един ферибот разстояние оттук, малко километри и супер сложна визова процедура.

Следваше къпане в Каспийско море

Отправихме се още на изток към носа на полуострова. Пейзажа стана пустинен, къщите започнаха да приличат на такива, които съм виждал на снимки от Иран, Ирак и Афганистан – кирпичени с ламаринени покриви, а по улиците се продаваха горива в туби от минерална вода на вероятно много ниска цена. Намерихме си един пуст плаж, където водата изглеждаше чиста и нахлухме в морето. Е, хубаво си е да се изкъпеш в Каспийско море като навън е близо 40 градуса.

Водата беше учудващо студена

Плажа беше отрупан с интересни кафяви миди каквито не бях виждал досега. Не се задържахме много и обърнахме към Баку. Там ни хвана леко задръстване въпреки добрата инфраструктура.

Пред хостела случаен човек ни разчисти едно парко място, за да спрем по-лесно и ни заразпитва на руски с интерес какви сме и що сме. Свестен човечец. Събрахме си нещата, обядвахме и тръгнахме в посока грузинската граница преди да е настанал час пик. От града се измъкнахме доста бързо и поехме през пустинния пейзаж.

Термометъра показваше 41 градуса,

а наоколо нямаше и помен от живот било то от растителен или животински характер. Пълна пустиня. След някакви километри забелязахме изкуствено засадени дървета в редица край пътя и човек с цистерна, който грижливо ги поливаше. Явно се полагат усилия за връщането на някакъв признак на живот в тази пустош. В един момент магистралата се разклони – на юг за град Астара и границата с Иран и на северозапад към град Ганджа и границата с Грузия.

След може би 200 км от Баку пейзажа се смени. Появи се зеленина и насаждения, а крайпътните търговци на дини и пъпеши станаха честа гледка. Спряхме и купихме. Таксуваха ни по дебелия курс и остана лек горчив вкус от отношението, но това беше единственото такова място. Малко по нататък по пътя за 2 маната (2 лева), напазарувахме няколко торби с домати, краставици и чушки. Хората бяха усмихнати и приветливи. Кеф да ти стане да купиш от тях!

При град Ганджа

ни хвана залеза, който обагри хълмовете наоколо и придаде топлота на пейзажа. Искахме да минем в

Грузия

днес, за да не се бавим на другата сутрин. По тъмно стигнахме до граничен пункт „Червения мост“, където отново срещнахме чудесно отношение и пак говореха английски. Не е за вярване, но

за 20 минути влязохме в Грузия

без изобщо да ни проверяват обстойно багажа. Това вероятно си е направо рекорд. Характерно за КПП-тата по тези места е, че

пътниците минават пеша отделно от шофьорите с колите

и се качват чак на края при влизане в другата държава. Веднага след границата завихме на 90 градуса на запад и по малки междуселски пътища в идеално състояние се придвижихме още 20 – 30 км до едно

чудесно местенце за палатка,

което предварително бях харесал благодарения на Google Earth. Разпънахме лагера и вдигнахме наздравица за да поотпуснем малко и да спомогнем на дрямката да дойде по-лесно. Между другото едно много тъпо и недомислено правило в Грузия е, че

знаците за гърбица на пътя ги забиват директно до гърбицата

без предварително предупреждение, което си е доста малоумно и неприятно особено за нощно каране, където буквално скачаш с двата крака на спирачката при вида на знака, защото знаеш, че вече си едва ли не върху бабуната.

Продължението

До Каспийско море и назад (3): Армения: планината Арагац

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Азербайджан – на картата:

Азербайджан

Booking.com