юни 19 2009

Великденско пътуване до Северна Гърция – Като и Ано Порой

Днес ви представям кратките впечатления на Стоян от южния склон на Беласица — той е посетил родното място на неговите прадеди. Приятно четене и да припомня на някои читатели, че вече втори път ходят до Егейска и Вардарска Македония и още не са се отчели на страниците на нашия сайт 🙂

Горни Порой и Долни Порой в Гърция

Великденско пътуване до Северна Гърция

Като Порой и Ано Порой

Спомням си като бях малък, моята баба (лека й пръст) ми разказваше за нейното семейство — бежанци от Гръцка Македония. Тя казваше: „Стара майка и татко са заровили гърнето с жълтици в Долни Порой и тръгнали към Джумаята, към Старата родина“. Аз разбира се не разбирах нищо и задавах въпроси, н акоито получавах още по-странни за мен отговори.

Κάτω Πορόια, Κερκίνη 62055, Гърция

Като поотраснах дори четох книгата „Порой“ на Юлия Попвасилева, посветена на българите от тези земи и така реших, че един ден ще посетя тези места. И така до този Великден, когато го направих.

Накратко веднага след границата се завива вдясно в

посока Нео Петрици (Neo Petritsi)

Пътят е хубав и се минава през китни гръцки селца, които изглеждат много подредени и слънчеви. Прави впечатление, че като архитектура приличат на българските, дори къщите са с червени керемиди и по малките им тераси е пълно със саксии. Беше Разпети Петък и всички хора по стичаха към църквите, облечени тържествено, а децата с по китка цветя.

Час след минахме границата вече бяхме в

Горни Порой (Ano Poroi).

Паркирахме в една безлюдна улица и веднага тръгнахме да търсим хората, но всички те бяха в църквата на обедната служба. Църквата беше събрала цялото село и свещеникът отслужваше литургията на гръцки. Вероятно сме изглеждали много странно в туристическите си дрехи сред всички официално облечени вярващи. Много трудно на английски се рабрахме, че сме българи и сме дошли да посетим земите откъдето са тръгнали нашите деди. Гърците ни обясниха, че селото има около 1 300 жители, то е по-голямо от Долни Порой и ни упътиха натам. Табелите в селото твърдят, че там се развива селски туризъм, а обработените ниви говореха за запазени земедлски традиции. Горни Порой е възпят от фолклора и в песента „Ай да идем, Яно в Горнио Порой“.

с. Долни Порой (Като Порой на гръцки) — преди сто години е било българско село в полите на Беласица, сега има около 600 жители и никой не говори дума български

След два километра се озовахме в

Долни Порой (KatoPoroi)

— мястото откъдето е тръгнала стара майка към старата родина. Китно селце сгушено в полите на Беласица, на чиийто върхове все още имаше сняг. Наистина като погледнеш към планината и разбираш защо толкова са ти разкавали за хубостта на селото. България е толкова близо, но е била много далеч за бягащите българи. Местните вече пиеха кафе на малкия площад след църковната служба. Поприказвахме си с един възрастен човек на развален български — „В селото има 600 жители. Старите българи били добри хора, но измрели.“ Виждаха се няколко коли с немски регистрации, очевидно на гърцки гастарбайтери. Няколко реклами напомняха, че в селото има футболна академия за деца. Струваше ми се, че съм си у дома където всичко ти е познато, но хората говорят на друг език. Опитах се с поглед да намеря къщата на рода ми, но не успях…

с. Долни Порой (Като Порой), Гърция

Няколко думи за историята — през 1905 г. там са живели около 5 000 българи, който са били прогонени от родните си земи от гръцките войски по време на Междусъюзническата война. Много от децата им са загинали по време на пътуването, а тези които са решили да останат по родните си места са били изпратени на заточение по гръцките острови или убити в Бялата кула на Солун.

Вярвам, че всеки трябва да посети земите откъдето е тръгнал рода му и поне да се опита да помечтае за старото време.

Автор: Стоян

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Континентална Гърция – на картата:

Континентална Гърция

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


12 коментара

12 коментара to “Великденско пътуване до Северна Гърция – Като и Ано Порой”

  1. Мария каза:

    Страхотно, и аз от години си мисля да посетя родните места на моите прадеди (по бащина линия). Баба ми е от Долни Порой. Дошла е в София през 1912 година и е била на 17 с един кат дрехи и чифт обувки. Баща и е бил обущар, а дядо и е бил доста известен със съпротивата си срещу гърците. Другото интересно е, че дядо ми пък е от Кукуш, но са се намерили в София. Та мисля да съчетая разходката и до двете места.

  2. Марко каза:

    Само едно уточнение към текста. Българското име на село Нео Петрици споменаващо се в началото е Ветрен.

  3. Vlado каза:

    Поздрави, земляци! Има ли от рода Органджиеви тук!? От страна на баба ми пък са Хаджитаскови. И двете фамилии се споменават в книгата „Порой“ на Юлия Попвасилева, която я има в интернет. За нея и мъжът и Стоян Бояджиев, бог да го прости, със сигурност знам, че сме роднини. От него специално има много публикувани книги в интернет на темите по македонския въпрос.
    Моите баба и дядо и двамата са родом от Долни Порой, но имаме роднини и в Горни Порой. Те са се пръснали по различни места след насилственото изселване – Мелник, Сандански, Благоевград. Били са още деца. Понеже родите им са се познавали, когато порасват се откриват в София и се женят.
    Бил съм и в двете села един единствен път – през далечната 1989 г, м. Септември. Това беше точно преди промените. Излизането извън България в западно ориентирана държава беше много трудно. Баща ми чрез един негов познат взе някаква карта от СБА, която се взимаше много трудно, но стана и така обиколихме цяла Гърция с един стар Москвич 8-ца.
    Когато се появихме в Долни порой открихме нашите роднини. Вторият братовчед на баща ми и неговата жена, които бяха единствените в семейството, които знаеха български, вече не са между живите. С тях се разбирахме добре. В началото трудно, но като се поотпуснаха постепенно разговорът се получи на чист български. Останахме при тях една вечер и споменът ми остана за цял живот. Техните деца и внуци ако към момента пак се видим незнам дали ще си спомнят за нас, но поне ще мога да им покажа снимките, които сме направили през 1989 г.

  4. стоян каза:

    Привет отново и от мен!

    Радвам се, че има земляци. Поразпитах мои роднини и се оказа, че сме далечна рода с Хаджитаскови.

    Когато бях миналата година, наистина много ми хареса като природа, но вече няма никакви спомени за българските корени (все пак от онези събития има вече около 100 г.).
    В
    ажното е ние да не ги забравяме…

    поздрави

  5. георги каза:

    Здравейте и от мен ! Мисля че нашите корени в северна Гърция специално Горни и Долни Порой са здрави . Дори като първо поколение в България се чуства силна привързаност към тези земи.Това е едно отношение към себе си и изяснява разликите ако сме ги забелязали или изстадали. Петрич е дал подслон на бащите и дедите ни . Около Беласица са нашите корени и това е тежък Македонски регион. Всичко там е особенно и ние също но някои мислят че сме хубави и добри !!! поздрави !!!

  6. Румен каза:

    Горни Порой е все още преобладаващо българско село, бежанците в него са малко, има и много власи. В Долно Порой остават и малко българи. Няма начин някой дърт да не говори на български.

  7. Веселин каза:

    Здравейте! И аз търся корените на моите прародители. Ако може да ми помогнете с информация много ще съм Ви благодарен. Аз също имам информация относно родовете в този край, като ако искате може да ми пишете на email stanev_veselin@abv.bg.

    Благодаря предварително!

    Лек ден и поздрави,
    Веселин

  8. Димитри каза:

    Здравеите. Касвам се Димитри Мавриди, Грък съм, и живея в Сидирохори (Кеседжи Чифлик), близо на селата Горни и Долни Порой. Имам малко информациа за цялата села в Поройско поле (Анадолу, Тодорово, Горни и Долни Порой, Кеседжи Чифлик, Бутково, Дели Хасан, Старошово, Джума Махале и за другите). Ако някои знае ништо повече или иска да учи, кажете ми.

    Благодаря, и поздрави!

  9. Стойчо каза:

    @Димитри, мисля, че всеки информативен и/или забавен разказ по темата ще бъде приет с радост 🙂

  10. Димитри каза:

    http://gnosis-dimitrius.blogspot.gr/2015/09/blog-post_7.html Ето е историята на села Долни Порои и Кеседжи Чифлик

    http://gnosis-dimitrius.blogspot.gr/2015/08/blog-post_50.html Palmes and Glaboftsa

    http://gnosis-dimitrius.blogspot.gr/2015/08/blog-post_27.html Anadolu, Todorovo и другите мала мусулмански села.

    http://gnosis-dimitrius.blogspot.gr/2015/08/blog-post_31.html Гара порои, Радила, Бујукли, Соколово и яханли

    http://gnosis-dimitrius.blogspot.gr/2015/09/blog-post_54.html Бутково, Дели Хасан, Старошово

    Сега следвам в университета историски в Комотини, and i continue my research about the region. Recently i have discovered the Muslim tomb stone of 1798 in Kesedzi Tsiflik, and yet i do not have a text for Gorni Poroi, because don’t have some very important books about the village. I continiously add information to these articles almost every month. I haven’t yet add the information of the Greek Census of 1920 in all villages. Anyway, have a nice reading…

    (Това са на гръцки език, бидејки още не знам българският език много добре. You can try to translate them by using translate.google.bg )

    Много ви благодаря

  11. Christo Urumov каза:

    Димитри,дядо ми баща ми са родени в Кеседжи Чифлик.Аз живея в София.Може ли да се свържем? тел.02/4440075 и 0888380097 Христо

  12. Christo Urumov каза:

    Димитри,имам Skype:chrisurumis или Christo Urumov I speak English very good. chrisurumis@gmail.com

Leave a Reply