Великденско пътуване до Северна Гърция – Като и Ано Порой
Днес ви представям кратките впечатления на Стоян от южния склон на Беласица — той е посетил родното място на неговите прадеди. Приятно четене и да припомня на някои читатели, че вече втори път ходят до Егейска и Вардарска Македония и още не са се отчели на страниците на нашия сайт 🙂
Горни Порой и Долни Порой в Гърция
Великденско пътуване до Северна Гърция
Като Порой и Ано Порой
Спомням си като бях малък, моята баба (лека й пръст) ми разказваше за нейното семейство — бежанци от Гръцка Македония. Тя казваше: „Стара майка и татко са заровили гърнето с жълтици в Долни Порой и тръгнали към Джумаята, към Старата родина“. Аз разбира се не разбирах нищо и задавах въпроси, н акоито получавах още по-странни за мен отговори.
Κάτω Πορόια, Κερκίνη 62055, Гърция
Като поотраснах дори четох книгата „Порой“ на Юлия Попвасилева, посветена на българите от тези земи и така реших, че един ден ще посетя тези места. И така до този Великден, когато го направих.
Накратко веднага след границата се завива вдясно в
посока Нео Петрици (Neo Petritsi)
Пътят е хубав и се минава през китни гръцки селца, които изглеждат много подредени и слънчеви. Прави впечатление, че като архитектура приличат на българските, дори къщите са с червени керемиди и по малките им тераси е пълно със саксии. Беше Разпети Петък и всички хора по стичаха към църквите, облечени тържествено, а децата с по китка цветя.
Час след минахме границата вече бяхме в
Горни Порой (Ano Poroi).
Паркирахме в една безлюдна улица и веднага тръгнахме да търсим хората, но всички те бяха в църквата на обедната служба. Църквата беше събрала цялото село и свещеникът отслужваше литургията на гръцки. Вероятно сме изглеждали много странно в туристическите си дрехи сред всички официално облечени вярващи. Много трудно на английски се рабрахме, че сме българи и сме дошли да посетим земите откъдето са тръгнали нашите деди. Гърците ни обясниха, че селото има около 1 300 жители, то е по-голямо от Долни Порой и ни упътиха натам. Табелите в селото твърдят, че там се развива селски туризъм, а обработените ниви говореха за запазени земедлски традиции. Горни Порой е възпят от фолклора и в песента „Ай да идем, Яно в Горнио Порой“.
с. Долни Порой (Като Порой на гръцки) — преди сто години е било българско село в полите на Беласица, сега има около 600 жители и никой не говори дума български
След два километра се озовахме в
Долни Порой (KatoPoroi)
— мястото откъдето е тръгнала стара майка към старата родина. Китно селце сгушено в полите на Беласица, на чиийто върхове все още имаше сняг. Наистина като погледнеш към планината и разбираш защо толкова са ти разкавали за хубостта на селото. България е толкова близо, но е била много далеч за бягащите българи. Местните вече пиеха кафе на малкия площад след църковната служба. Поприказвахме си с един възрастен човек на развален български — „В селото има 600 жители. Старите българи били добри хора, но измрели.“ Виждаха се няколко коли с немски регистрации, очевидно на гърцки гастарбайтери. Няколко реклами напомняха, че в селото има футболна академия за деца. Струваше ми се, че съм си у дома където всичко ти е познато, но хората говорят на друг език. Опитах се с поглед да намеря къщата на рода ми, но не успях…
с. Долни Порой (Като Порой), Гърция
Няколко думи за историята — през 1905 г. там са живели около 5 000 българи, който са били прогонени от родните си земи от гръцките войски по време на Междусъюзническата война. Много от децата им са загинали по време на пътуването, а тези които са решили да останат по родните си места са били изпратени на заточение по гръцките острови или убити в Бялата кула на Солун.
Вярвам, че всеки трябва да посети земите откъдето е тръгнал рода му и поне да се опита да помечтае за старото време.
Автор: Стоян
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Континентална Гърция – на картата:
Континентална Гърция
Страхотно, и аз от години си мисля да посетя родните места на моите прадеди (по бащина линия). Баба ми е от Долни Порой. Дошла е в София през 1912 година и е била на 17 с един кат дрехи и чифт обувки. Баща и е бил обущар, а дядо и е бил доста известен със съпротивата си срещу гърците. Другото интересно е, че дядо ми пък е от Кукуш, но са се намерили в София. Та мисля да съчетая разходката и до двете места.
Само едно уточнение към текста. Българското име на село Нео Петрици споменаващо се в началото е Ветрен.
Поздрави, земляци! Има ли от рода Органджиеви тук!? От страна на баба ми пък са Хаджитаскови. И двете фамилии се споменават в книгата “Порой” на Юлия Попвасилева, която я има в интернет. За нея и мъжът и Стоян Бояджиев, бог да го прости, със сигурност знам, че сме роднини. От него специално има много публикувани книги в интернет на темите по македонския въпрос.
Моите баба и дядо и двамата са родом от Долни Порой, но имаме роднини и в Горни Порой. Те са се пръснали по различни места след насилственото изселване – Мелник, Сандански, Благоевград. Били са още деца. Понеже родите им са се познавали, когато порасват се откриват в София и се женят.
Бил съм и в двете села един единствен път – през далечната 1989 г, м. Септември. Това беше точно преди промените. Излизането извън България в западно ориентирана държава беше много трудно. Баща ми чрез един негов познат взе някаква карта от СБА, която се взимаше много трудно, но стана и така обиколихме цяла Гърция с един стар Москвич 8-ца.
Когато се появихме в Долни порой открихме нашите роднини. Вторият братовчед на баща ми и неговата жена, които бяха единствените в семейството, които знаеха български, вече не са между живите. С тях се разбирахме добре. В началото трудно, но като се поотпуснаха постепенно разговорът се получи на чист български. Останахме при тях една вечер и споменът ми остана за цял живот. Техните деца и внуци ако към момента пак се видим незнам дали ще си спомнят за нас, но поне ще мога да им покажа снимките, които сме направили през 1989 г.
Привет отново и от мен!
Радвам се, че има земляци. Поразпитах мои роднини и се оказа, че сме далечна рода с Хаджитаскови.
Когато бях миналата година, наистина много ми хареса като природа, но вече няма никакви спомени за българските корени (все пак от онези събития има вече около 100 г.).
В
ажното е ние да не ги забравяме…
поздрави
Здравейте и от мен ! Мисля че нашите корени в северна Гърция специално Горни и Долни Порой са здрави . Дори като първо поколение в България се чуства силна привързаност към тези земи.Това е едно отношение към себе си и изяснява разликите ако сме ги забелязали или изстадали. Петрич е дал подслон на бащите и дедите ни . Около Беласица са нашите корени и това е тежък Македонски регион. Всичко там е особенно и ние също но някои мислят че сме хубави и добри !!! поздрави !!!
Горни Порой е все още преобладаващо българско село, бежанците в него са малко, има и много власи. В Долно Порой остават и малко българи. Няма начин някой дърт да не говори на български.
Здравейте! И аз търся корените на моите прародители. Ако може да ми помогнете с информация много ще съм Ви благодарен. Аз също имам информация относно родовете в този край, като ако искате може да ми пишете на email stanev_veselin@abv.bg.
Благодаря предварително!
Лек ден и поздрави,
Веселин
Здравеите. Касвам се Димитри Мавриди, Грък съм, и живея в Сидирохори (Кеседжи Чифлик), близо на селата Горни и Долни Порой. Имам малко информациа за цялата села в Поройско поле (Анадолу, Тодорово, Горни и Долни Порой, Кеседжи Чифлик, Бутково, Дели Хасан, Старошово, Джума Махале и за другите). Ако някои знае ништо повече или иска да учи, кажете ми.
Благодаря, и поздрави!
@Димитри, мисля, че всеки информативен и/или забавен разказ по темата ще бъде приет с радост 🙂
http://gnosis-dimitrius.blogspot.gr/2015/09/blog-post_7.html Ето е историята на села Долни Порои и Кеседжи Чифлик
http://gnosis-dimitrius.blogspot.gr/2015/08/blog-post_50.html Palmes and Glaboftsa
http://gnosis-dimitrius.blogspot.gr/2015/08/blog-post_27.html Anadolu, Todorovo и другите мала мусулмански села.
http://gnosis-dimitrius.blogspot.gr/2015/08/blog-post_31.html Гара порои, Радила, Бујукли, Соколово и яханли
http://gnosis-dimitrius.blogspot.gr/2015/09/blog-post_54.html Бутково, Дели Хасан, Старошово
Сега следвам в университета историски в Комотини, and i continue my research about the region. Recently i have discovered the Muslim tomb stone of 1798 in Kesedzi Tsiflik, and yet i do not have a text for Gorni Poroi, because don’t have some very important books about the village. I continiously add information to these articles almost every month. I haven’t yet add the information of the Greek Census of 1920 in all villages. Anyway, have a nice reading…
(Това са на гръцки език, бидејки още не знам българският език много добре. You can try to translate them by using translate.google.bg )
Много ви благодаря
Димитри,дядо ми баща ми са родени в Кеседжи Чифлик.Аз живея в София.Може ли да се свържем? тел.02/4440075 и 0888380097 Христо
Димитри,имам Skype:chrisurumis или Christo Urumov I speak English very good. chrisurumis@gmail.com