юли 04 2006

Убавините на Охрид или Една весела фирма на купон

Published by at 13:45 under Охрид,Стойчо

Мой ред е да ви разкажа за едно фирмено парти (шефката да е жива и здрава!) в Охрид. Много пяхме, пихме и се веселихме 😉 Приятно четене:

Една весела фирма в Охрид

част първа

Посвещава се на Букарски, като извинение за това, че не успяхме да се видим

Тази година началството реши да ни заведе на Охрид. Всяка година поне веднъж (по-често два пъти) излизаме извън София за два-три дена за тим-билдинг (официално) и много други работи … (неофициално)
Сега пък какво си помислихте – многото други работи обхващат: песни и танци на народите, умерено натаралянкване, качване на някой и друг баир (имаме и такива луди глави в наш’та фирма), изобщо прекарваме си весело;-), така че изпълняваме и официалната цел (винаги има някой нов колега, който от ходене в командировки, още не познавам лично).

Обикновено ходиме я до Банско, я до Родопите, че и до Ривиера сме стигали. Тази година решихме да идем до отсрещния край на земите, в които можем да се разбираме с местните, без да ползваме преводач. Така че – Охрид.
Градът е толкова тясно свързан с България, че в главата на всеки българин неминуемо изникват знайни и незнайни предрзасъдъци, неизказани недоразумения и в голяма степен – незнание. Естествено, това е очерк за едно наше пътуване до там, така че няма как описвам пък предразсъдъците на нашите македонски братя, посещаващи или не, Стара България.

За Охрид потеглихме четвъртък вечерта или може би петък сутринта

(казано поетично – в полунощ). Бяхме се приготвили кой да спи, кой – друго, но на всички плановете бяха нарушени от ….екскурзовода, който започна да разказва…. Разказваше толкова забавно и интересно, че на никой и през ум не му мина да продължи с планираното занимание (или поне да го отложи за по-късен час). Честно си признавам, че това беше най-добрият български екскурзовод, който познавам. (Като студент и аз се бавех с подобна дейност, та имам някакви критерии). Христо, както се казваше нашият водач (предупреди ни, че в Македония е задължително да се ползва местен екскурзовод, така че за него оставаше ролята на водач на групата), очевидно беше човек с голяма ерудиция и знания по историята на цивилизациите и отделните народи. Каза, че е филолог по образование, а според мен си беше истински полиглот. Разказа ни за София (нови и за мен факти), за Перник и даже за Радомир , за когото аз лично нищо не бих могъл да разкажа. Мисля, че мога да частично да го цитирам (по памет):
Както знаем, западните (особено Граовските диалекти) имат изключително твърдо Л (спомнете се “Нема‘а се пуашиш копеуе” на Хиподил). Та в Радомирско думата ЛЮТО се прозинзася ЛУТО. Е, когато царица Йоана дошла в града (малко след сватбата й с цар Борис III) приветствала множеството с : “Radomorci, saluti et bachi!”, което звучи “Радомирци салути e бачи”, на което местното население, особено мъжкото се запитало “Кога дойде, кога ни разбра какви сме?” (Имала пред вид жената “Поздрави и целувки”)

Така в шеги и закачки успя да ни спечели и да ни каже много и интересни факти (сериозни и исторически)
След Радомир вече нямам спомен докато стигнахме границата при Гюешево – Деве баир.
Всеки правеше каквото намери за добре.

Границата между България и Македония

Беше някъде към 2 през нощта, когато стигнахме до това недоразумение. Освен чисто историческото значение на последната дума, имаше и съвсем съвременни измерения: дупки по платното на пункта, липса на тоалетна (имаше чак от другата страна), кал, стари сгради. Има някакъв опит за строеж, но никак не прилича на входна врата на Европейски съюз. Хубавото беше, че бяхме единствен автобус, та я минахме общо взето за половин час.
Някъде на зазоряване спряхме преди Скопие на една бензиностанция, за да установя, че от времето, когато Комитата беше ходил до Охрид , в Македония не са настъпили съществени промени по засегната от него тема:

За разглезените български пътници нямаше прилични крайпътни заведения. Ако очаквате нещо като ОМВ (OMV) – добре зареден магазин, ресторант и лъскава бензиностанция с денонощно работно време, такова нещо не видяхме. Както и не видяхме бензиностанции на друга фирма освен на Макпетрол.За разлика от комфортното пътуване София – Истанбул, където има многобройни удобни, евтини, добре заредени и чисти крайпътни заведения, ресторанти и магазини, на нас пътуването към светия Охрид ни дойде нанагорно и гладно…
Разсъмването посрещнахме …… на една опърпана бензиностанция. Освен опърпаната бензиностанция там имаше и една опърпана „Застава“, очевидно собственост на някой от служителите. Старичкият автомобилен парк в Македония се набива почти веднага в погледа. Очевидно в движение има много стари коли „Застава“, Рено, FIAT. Според някои македонски сайтове македонците масово купуват коли в България и ги карат с български регистрационни номера, тъй като най-различните такси, данъци и акцизи на практика удвояват цените на колите втора употреба в Републиката.


Скопие минахме транзит и в просъница. Прави впечталение големият кръст над града. Веднага след Скопие започва магистралата към Гостивар. Ще ви разкажа за пътя до Охрид малко по-късно, защото впечатленията ми са от връщането, когато все пак бях буден – на отиване откъртих като след две нощни смени.
Стигнахме Охрид вече към 9 софийско време (8 – местно). Като знам колко време пътувах 97’а (12 часа), а и Комитата – през 2003 г (11 часа)– това си беше подвиг от страна на сегашния ни шофьор. Казваше се Евгени, беше кротък, усмихнат, учтив и мълчалив.

След кратка почивка в хотела започна

походът из Охрид

Тук вече ни водеше местен екскурзовод. Обиколката можем да я илюстрираме с малко снимки:




Пристанището

Това е и базата на Македонския флот (има и такова нещо).

Братята Кирил и Методий

Някои букви май не са техни, ама нейсе


Робевата къща

Принадлежала е на стария възрожденски род Робеви. Джингис (екскурзоводът) разкаваше, че в началото на XX век родът е напуснал къщата и града и се изселили. Не посмях да го попитам накъде са се изселили – все още бяхме в началото на разходката и не знаех дали няма да е от онези “комсомолски секретарки”, които ни бяха дали през ‘97а и които през 5 минути говореха на “бугарска окупация”. После се оказа, че не е такъв човекът, и че има промяна във версиите, така че е могло да го попитам. Следващият път. Иначе са се разселили към Виена и София, но това го знаете само вие. Друг хит беше изявлението, че това е “уникална” архитектура. (вероятно се има пред вид – уникална в рамките на бивша Югославия)

Св.София

Св.София – една от 4-те църкви с това име, строени от Константин Велики – другите са в Истанбул, Солун и София. Същесвтува и друга версия, че е строена по личното желания на Цар Борис I, като част от христианизацията на страната. Църквата беше затворена поради провеждането на конкурс за пианисти в нея.

Градът е много симпатичен, със стръмни калдъръмени улички, с много цветя и дворчета. Често се срещат миниатюрни параклиси:

Почти семеен параклис

Из уличките на Охрид

Из уличките на Охрид


Из уличките из Охрид


Античният театър.

Не само заради него, но старият град удивително напомня Стария Пловдив, с леки нюанси от Созопол. За съжаление сегашните строители на Античния театър в Охрид слагат прекалено много бетон. Лошо впечатление ми направи тази свобода, с която се строят исторически обекти. Ние също имаме подобен пример – църквата в Царевец е всичко друго, но не и оригинална. В Македония вървят по този утъпкан с рози и добри намерения път. Според мен е достатъчно руините да бъдат приведени във фунционален вид (няма лошо Античният театър да се ползва и сега), но да не се минава мярката в надграждането.

Самуловата крепост

Самуиловата крепост.

Същата история – нов бетон, нови камъни.
Интересен факт е, че входът гледа на юг – свещената за прабългарите посока на света.

След крепостта ни заведоха до върха на политическото строителство – църквата Плаошник (езикът не ми се обръща да я нарека църквата на Св.Климент):

Плаошник

Тя си е живото доказателство, че за болшевиките няма непревземаеми крепости: от 20 см останали основи на историческата църква са изградили цялата постройка, която в момента представят като Църквата на Св.Климент. Все едно “църквата” на Царевец да я представяте като църква! В нея (това не ни го показаха, но ние сме ентелегентни и всичко знаем) са вградили и месингова Звезда на Вергина, забравяйки, че тя е езически (на македонски – пагански) символ от преди изобщо да се говори за монотеистични религии, камо ли за христиансктво.

Бележка: първият опит за монотеистична религия е култът към Амон Ра, наложен при египеския фараон Ехнатон. След смъртта му, култът е унищожен от върналите се жреци на традиционните (с много божества) вярвания в Египет.

Та звездата от Вергина, както и Людмила Живкова – нямат място в една църква.
Иначе са направили опит да я направят красива, но абсолютно й липсва живец на тая постройка. Това особено се забеляза, когато на другия ден отидохме до Св.Наум – потресаваща църква с невероятно усещане в нея! Но за нея – малко по-късно, а сега нека видим също един прекрасен храм – Св.Йоан Канео:


Св.Йоан (Йован) Канео

Поради очевдини причини не можахме да влезем в нея. Кръстена на рибарското селище до нея. И църквата е красива и гледката около нея!

Умората ни налегна, а и жегата си казваше своето – на никого не му се връщаше пеша до пристанището и използвахме повода за малка разходка с лодка.

До вечерта бяхме оставени на собствените желания за провеждане на свободно време.

Ето какво може да се прави в свобдното време из Охрид:
Можете да идете на кръчма


Преди това може да огледате кръчмата откъм езерото – има много заведения с изглед към него:

Можете да се разходите по главната улица и да стигнете до една от най-приятните забележителности на града – Чинарът:


Наша милост реши да пийне едно

Точно тогава даваха мача Аржентина – Сърбия и Черна гора от Световното, в която отборът на вече бившата държава загуби с 6:0

Интересното беше, че местното население се радваше на всеки гол срещу бившите им съдържавници….

Лирично отклонение за яденето и пиенето в Македония:

менюто е предимно сръбска скара (нея съм я описвал в разказа за Белград и Сърбия), супите са като сръбските – т.е. никакви ги няма;ракията е „бела“ и „жолта“(и само такава:( ), бирата, която успях да пробвам е вече споменатото Скопско и Даб, като имаше реклама и на Битолско (не я пих). Скопското в сравнение с 97’а г е чувствително подобрено – т.е. вече става за пиене. През 97’а беше абсолютен бълвоч – сега вече приближава Ариана. Далече му е до Каменица или Загорка, но поне са поели по правилния път. „Даб“ не ме впечатли с нищо.

Обслужването – също има подобрение в сравнение в 97’а – има заведения с учтиви млади момичета, които се и усмихват. За съжаление това е само едната пололовина. Другата половина е с обслужване стил „сръбска кафана“ с едни конобари (сервитьор на сръбски) с кирливи папионки, бели ризи и един маниер на премятане на кърпата – не ти е работа… Всичкото това съчетано с високомерие и мудност.

Изобщо ситуацията е с наполовината пълна/празна чаша – във всеки случай е по-добре в сравнение с 97’а година, когато всички бяха като белградски конобари – сега само половината заведения са с подобно обслужване.

И за други неща се забелязва откъсване от сръбското влияние и преминаване към нещо по-модерно, но както и в България – ще ми се да е по-бързо.

Други се разходиха с лодка:

Общи впечатления от Охрид

Градът не е голям (50-60 х жители има) с много красив център. Старият град се намира на две възвишения , едно до друго – Месокастро и ….Вароша. Първата дума е гръцка и не си спомням значенеито й, но втората идва от унгарската Варош, която значи град.

Бележка: в България има не по-малко от 4 града, чийто исторически център се нарича Вароша.

Старият град удивително напомня Стария Пловдив и някои други исторически градове в Стара България, че ако ви покажа тези снимки и ви попитам къде се намира това (без да сте ходили в Охрид), какъв отговор бихте ми дали?

Според мен има нещо и от Ловеч и от Созопол и от Несебър – мисля, че всеки може да намери приликите и с други градове….
Това естествено не намалява действителната уникалност на Охрид – великолепен град, разположен на едно наистина красиво място. Нито един български град няма подобно езеро, толкова живописно разположени къщи и толкова симпатични хора. Това последното може да предизвика бурна реакция от страна на българските ми читатели, но на мен охридчани ми харесват много. Самият аз съм от западните части на България, а известна част от родата ми идва и от Македония, така че съм и малко пристрастен.

На другия ден… но преди другия ден имаше вечер:-)

(Засега ще се въздържа да сложа снимките от купона;-)

Та, на другия ден беше предвиден разходка до “манастира” и църквата Св.Наум. “Манастир” е в кавички, заради невъзможността да намеря дума, за манастир, обърнат в хотел с кръчма. Но църквата пък затъмни с блясъка си всички негативно впечатления от “манастира” – тя е нещо наистина уникално.
Сега по ред.

Св.Наум

се намира в южния край на езерото (градът е в северната), непосредствено до албанската граница (няколко стотин метра). Най-близкият албански град е Поградец, включен в пределите на Сан-Стефанска България.

Пътят до там е малко над 30 км, по не много широко шосе, виещо се около Охридското езеро.

Самото то е с размери 30х15 км и се е образувало “от тектонското поместуванье” на пластовете преди 5 до 10 милиона години. По този начин Охридското е едно от четирите най-стари на планетата. В момента езерото е поделено между Македония и Албания – по този повод Охрид е най-голямата военно-морска (така де – военно-езерна база на страната)

В дъното (не) се вижда Поградец. Самата граница с Албания минава през бялата сграда на отсамния ляв бряг

Малко преди албанската граница се свива в вдясно към един паркинг. До самия манастир се стига след кратка променада край брега, изпълнен с капанчета, сувенирни магазини и павилиони.

Св.Наум

Непосредствено преди манастира, на мястото на изгорял дънер е направена статуя на светеца – като за материал е използван самия дънер, така че Св.Наум е вкоренен в земята. По разказа на Джингиз – статуята е направена с обикновен моторен трион за 18 часа работа. Хареса ми.


Самият манастир е превърнат в хотел с кръчма (белите сгради на горната снимка), но пък църквата е великолепна, особено като се влезе вътре.Тук наистина се усеща силно духовно присъствие. Вътре е доста тясно, но признавам си – излязох с нежелание.

В едната част на църквата се намират мощите на Св.Наум. Дали се чува сърцето му как бие? Не знам, но цялата църква, в всичките й стенописи, имаше много силно въздействие.
Вътре е забранено (а според мен и не е редно) да се снима, затова мога да покажа само външния изглед на този забележителен храм.

Вдясно от изхода има стенопис на княз Борис I, с избодени очи. Този български владетел е представен с христанското си име Михаил.

След “отбиването на културната повинност” имахме свободно време, което беше употребено по различни начини. Свобдното време около манастира може да се употреби по различни начини: разходка с лодка – из езерото или из изворите на Св.Наум, може да се поседне на бира и риба край изворите, а имаше и ентусиасти, които тръгнаха на щурмуват Галичица.

Планината Галичица е висока почти колкото Витоша – наш’те хора тръгнаха в 2 след обед да я щурмуват


Наш’те хора, катерещи Галичица, може и да не стигнаха върха, но откриха страхотна църква някъде по високото


Едно божествено място – изворите на Св.Наум

Leskovec, , 6306, MK

В късния след обед се върнахме обратно кой към хотела, кой към града. Наша милост отиде на плаж, за да демонстрира в крайна сметка как животът от водата е излязъл на сушата. Други ходиха до града, а трети – след „успешното” щурмуване на Галичица се
върнаха с лодка от там.
Предната вечер се бяхме отспали след пътуването и затова втората – съвсем се развихрихме (Ще продължа да се въздържам от слагането на снимки от купоните ни;-)

Така завърши посещението ни в Охрид. На другия ден сутринта потеглихме обратно за София. Пътят минава през Кичево, Тетово и Гостивар преди да стигне в Скопие. Преди да стигне Гостивар пътят е доста завойчест и минава през силно планински терен, може би като доказателство на думите на Джингиз, че един от основните начини за препитание на все по-многобройното албанско население, е отглеждането на “ситна стока”.


Правят впечатление многобройните нови джамии със щръкнали към небето минарета.

Първите равни места се виждат чак преди Скопие. Столицата на държавата минахме транзит. Няколко часа след тръгването ни от Скопие стигнахме границата. Минахме я и вече на Владая ни посрещна обичайното задръстване. На другия ден, понеделник, на никого не му се работеше….

Край

Епилог: Да живее Македония!

Точно на границата се оказа, че една колежка си се загубила паспорта и ще се наложи да се връща в Скопие за пасаван. Едно добро другарче остана с нея, а ние поехме за София. На другия ден разбрахме какво е станало с тях:
Наш’те хора се върнали в Скопие. Обадили се в охридския, хотел – там го нямало, обадили се в посолството и в автобусната фирма, с която колежката пътувала от Скопие до Охрид (тя дойде по-късно на купона, поради служебни ангажименти) и о, чудо! Паспорта се намери! Някой човек го намерил точно в този автобус, предал го на автогарата в Охрид, а от автогарата го пратили в посолството, откъдето наште хора го взели. С такива хора Македония има шанс! Това е особено ценен жест, защото по слухове, българските паспорти се ценят много на територията на Р Македония, заради предстоящото влизане (живот и здраве) в ЕС.

Авторски права: Текстът може свободно да се ползва за некомерсиални цели, като даването на коректен линк насам е въпрос на нетикет.

Снимките не могат да се ползват по никакъв начин, освен в изричното съгласие на колегите ми.

Други разкази свързани с Охрид – на картата:

Охрид

   Изпрати пътеписа като PDF   


33 коментара

33 коментара to “Убавините на Охрид или Една весела фирма на купон”

  1. Anonymous каза:

    Браво бат’Стойчо!!!
    Много добър стил, образност и подреденост в изказа.Давай все така и ако имаш други писания пращай по фирмената поща – ще чета с кеф.

    Данч.

    P.S. Добре че не си приложил снимки от партито :)))

  2. Стойчо каза:

    Кликни вляво – там е съдържанието с другите ми писания 🙂

  3. Владо каза:

    Бравос
    И поздравления, аз така и не успях да седна да напиша нищо…..
    но тази година обещавам 🙂

  4. Стойчо каза:

    За владо – хайде, хайде, че виж, липсват ми доста страни и континенти:-)

  5. Anonymous каза:

    Привет, Партнер:)

    Най-после и ние (residents abroad, т.е. изгнанниците) да разберем как чудно сте му прекарали в Охрид:) Откога чакаме?!

    Много ни беще интересно повествованието и честно да си призная, въпреки че сме бивали по тези места научих доста нови неща…

    Чакаме снимките от партитата на личните си мейли:)

    По-здрави:)
    Д & Ж

  6. Стойчо каза:

    За Д & Ж: Значи сте можели да пишете на кирилица?;-) а аз си бода очите с латиницата в бъдещите (надявам се) разкази за пустинята, петрола и шейховете.
    Абе снимките са много – но имаше хайку на тях, даване пари на танцьорки, фигури на спящи, имаше и как морскоите чудовища са излезли от водата и разни други;-

  7. Anonymous каза:

    Stoicho super e, snimkite pak sa prekrasni.Imam nekoi vyprosi i zabelejki obache:)
    -za Robevi – znam che poslednite naslednikci bqha brat i sestra, za koiato znam che beshe omyjena i jiveeshe v Saraevo,Bosna (predi voinata).
    – antichniqt teatyr- vsqko lqto tam e izvestniq festival na klasicheska muzika „Ohridsko leto“, a tam syshto se pravat i koncerti na mkd pevci…nqma kak da go ostavqt kato Perperikon na pimer.
    -arhitekturata – ne moje da q sravnqvash s gradove koito ne sa po-stari ot Ohrid, nqma smisyl.Qsno e koi kogo kopiral!
    – avtomobilite – ne mi se govori na tazi tema poneje MKD ima otvratitelni zakoni za vnos na chijdi koli, ne znam kakva im e celta na politicite(poneje nqmame poveche Zastava). I molq ne deite s komentarite za avtomobilite poneje do predi 5 godini ne karahte nishto porazlichno ot Jigula..hahaha

    P.S Tova za flota beshe :)))ppppp
    Istina za syjalenie…Solun trqbvashe da e nashiq flot.

    Irena

  8. Стойчо каза:

    Здравей Ирена,

    отдавна очаквах някой охридчани да ми отговори:-) По ред:
    – за Робеви го бях чел в някаква енциклопедия. Т.к.е бил голям род е логично да има издънки и Сараево.
    -аз също нямам против да се възстанови (до степен на функционалност) Античният театър – Пловдивският също е възстановен, но не до такава степен, че да са надграждани бетонни стени или, ако забележиш на снимката от Охрид, да са добавяни нови зидарии, които са извън зрителната зала (на снимката се виждат). Това май съм го споменал в разказа.
    -кой от кого е копирал е въпроса за яйцето и кокошката: единият лодкар в Охрид беше казал, че българският е диалект на македонския – няма значение кой от кого е прозилязъл(или копирал) – важното е че има еднаквост! Въпреки, че възрожденската архитекртура е от 19в, едва ли има смисъл да се спори кой е по-стар град, защото от преди 19 век (когато е разглежданата архитектура на Робевата къща)- и в Охрид и в Пловдив и в Несебър и в Созопол са останали също така еднакви раннохристиански църкви.
    -Жигули карахме допреди 15 г, оттогава сменяме с Опели и VW(тогава по-стари, сега по-нови)

    Благодаря ти за отзива:-)
    Но не мога да не коментирам нещата, които виждам:-)

  9. Nikola каза:

    Одлично напишано. Повелете дојдете пак:)

  10. Стойчо каза:

    Много се радвам на отзивите от македонци:-) Надявам се скоро да дойдем пак 🙂 – и не само на Охрид

  11. GoodBytes каза:

    Стојчо, поздрав од Охрид. Мило ми е што ти се допаднал мојот град. Во последниве години забележувам сѐ повеќе туристи од Бугарија и тоа ме радува. Мислам дека е крајно време да почнеме да живееме како добри соседи и пријатели.

    Јас исто повеќе пати сум бил во Бугарија и таму ме врзуваат убави спомени.

  12. Стойчо каза:

    goodbytes: прав си батка и 10Х за мнението ти 🙂

  13. Търновец каза:

    От миналото лято много искам да отида до Охрид . Ама на 2 пъти все ми ставаше неудобно пред едно момче приятелче от Скопие което уреждаше спането “ во собите дека ги дава за 5 евра тетка ми од Охрид “ . Първо лятото се оказа , че един човек от компанията нямал задграничен паспорт , а по нова година пък не успяхме да намерим кола с платена зелена карта … Ех как ми се иска да я нямаше тази пуста граница , само разваля отношенията помежду ни . До догодина обещавам да отида , и твоя пътепис , стойчо , е едно от нещата заради които все още искам да го направя . Другото е , че доста хора са ми казвали , че Охрид адски много приличал на родния ми град – Велико Търново . Ще ми се да проверя дали наистина е така 😉 Поздрави !

  14. Стойчо каза:

    Здравей търновец:-)
    Жалко, че не сте успели да идете до Охрид – наистина е много приятно място. Между другото, не е нужно да чакате за залена карта – има автобусен транспорт (редовен): София-Скопие (поне два пъти дневно), а от Скопие за Охрид е май на всеки час (ако не е на всеки час, то е поне достатъчно често). А мисля, че има и пряка линия до Охрид (но не съм сигурен).
    Охрид прилича на много от възрожденските градове в България, така че определено ще ти хареса. Е, Самуиловата крепост е доста по-малка от Царевец, но пък и Търново е било столица по-дълго време все пак и на по-късен етап:-). Но пък никъде няма такова езеро, като Охридското

  15. Търновец каза:

    хехех 😉 Трябва да направим един тур по бивши столици някой ден . Както казваш може и с автобус за 2-3 дни да стане . Сетих се и за една забавна историйка . Един приятел от Търново, така доста авантюрист си пада,та заседнал една вечер по Търновските кръчми с доста приятели . Пили , пили и по едно време се оказало , че случайно или не на масата им има момиче , което се казва Биляна . Без много да му мислят веднаги запели познатата песен „Биляна платно белеше“ , и като свършили , нашия приятел смело предложил да вземат да палят колите и да отидат да я заведат тази Биляна да бели платно на точното място 🙂 Та както така били подпийнали , се качили на 2 коли и газ към Охрид . за съжаление на границата не ги пуснали тъй като доста хора от компанийката били в прилично нетрезво състояние . За малко да успеят и те направят един пътепис като тебе 😉

  16. Стойчо каза:

    Ооо, това е добра идея – екскурзия иза старите столици:-) Но дали само защото са били подпийнали не са ги пуснали?;-)
    Даже и от тази история може да стане разказ – ако някой от вас я напише – ще я пуснем тука 🙂

  17. Струмикс каза:

    Стојчо, убаво си напишал, поздрав до тебе.
    Абе, пивото и не е така лошо, се е до навика. Мене па Каменица ич не ми оди. На Амстел сум си :). За вкусови не се дискутира нели?
    Ај биди ми поздравен.

  18. Стойчо каза:

    струмикс, верно, че не се спори за вкусове – аз за моите предпочитания говоря. А и май не съм казал, че е лоша бирата – казах, че е по-добра отколкото през 1997 г. А за Даб май споменах, че не ме е впечатлила особено 🙂

    Поздрав и от мен 🙂

  19. Търновец каза:

    И на мене Каменица ич не ми оди. Много е сладка . И Загорка не става – има нешто спирт в нея и ако прекалиш боли глава от нея… Амстела и той е бая сладък . Виж Калтенберг ,Старопрамен, Шуменско или дори Болярка са хубави бири. Баща ми е бил 6 години студент в Чехия и от него знам , че истинската бира е горчива:)

  20. Стойчо каза:

    Важното е, че има избор от бири!
    🙂

  21. Струмикс каза:

    Да бе, Шуменско го заборавив. Добро пиво, иако не сум баш по пивото. Повеке сакам ракија.
    А иначе, од Бугарија најмногу ми се допаѓа Варна. Навистина е прекрасно место.

  22. Стойчо каза:

    Верно всичко е въпрос на вкус 🙂
    Шуменско пия рядко (едно време каква гадост беше, помните ли?) – сега е добро, но Каменицата, да не говорим за Столично – по ми се харесват (тя и Каменицата едно време беше бълвоч) – важното е че за всяка бира си има пияч и за всеки пияч си има бира 🙂
    А от българските градове (след София разбира се;-) най ми харесва Търново и до голяма степен Пловдив

  23. Търновец каза:

    Хехех , е ракията е друга работа … И аз съм голям фен . ама ако там вземем да го удряме на спор за различни видове и вкусове не знам къде ще му излезе края 🙂

    Варна е хубава през лятото , иначе съм бил там 5 години студент и да ти кажа е отвратитлено зимата като задуха северняка от към Русия и сибир 🙂 Ич не е прекрасно тогава 😉

    Аз съм малко пристрастен относно любим град в BG . Велико Търново защото съм от там , Обичам много и малкият старо-планински град Елена , пак поради лични родови причини 🙂
    Пловдив , Трявна , Несебър също са прекрасни места …

    Виж в София живея в момента поради единствената причина , че имам добре платена работа … малко са другите неща , които биха ме накарали да обичам столицата ;)както се вика , чувствам се само като емигрант в собствената си държава 😉

  24. Гоце Д. каза:

    До сега сум бил во Пловдив,Софија Габрово, Правец а наскоро и во Несебр на одмор, обаче до сега најголем впечаток ми има оставено Пловдив – ретко убав град и би сакал пак да наминам.
    Од пивата (домашни и странски) сепак нај ми лежи Скопското!
    Поздрав до всички,
    Гоце

  25. Стойчо каза:

    Важното е да има за всеки 🙂

  26. Anonymous каза:

    Убава ти е репортажата. Малку ми е тешко бугарски да читам заради тие полугласовите. Инаку не ми е јасно како сте патувале толку долго. Ако одиш со кола од граница до Скопје е равно 100 км, а од Скопје до Охрид 170 км. Значи со автомобил би требало негде за 3 до 4 часа да стигнеш. Тој мајсторот кој знае од каде ве возел? Малку што невкусно се шегуваш за сообраќаот, ама бидејќи си од нашите страни, пола ти се прашта!!!

  27. Стойчо каза:

    Караше по правия път, но в Македония (поне нашите) автобуси карат много бавно (под 80, ако не и под 70км/ч) заради тахографите.
    Иначе си прав: София – Скопие е колкото София – Севлиево, а до там се стига за два часа с лека кола, така че ако нямаше граница, а имаше магистрала – и за по-малко време ще се стига, ама знаеш как е….:(

  28. djurob каза:

    Интересна репортажа. Спрема мене, на моменти прекритична, но во никој случај злонамерна. Повели и друг пат во Макеоднија 🙂

  29. Стойчо каза:

    Обезателно ще дойда:-) – надявам се тогава да имам още впечатления

  30. VBB каза:

    Многу добра репортажа, ми се аресва, ама имам многу забелешки:

    1. Малку ми е смешно што користиш изрази како „комсомолски секретарки“, „болшевики“ итн. со оглед Социјалистичка Југославија не беше во Источниот блок како НР Бугарија, туку Неврзана (Non-alligned) така што изрази како „болшевизам“, „соц-реализам“, „колхози“ :))) итн. воопшто не се соодветни за овој контекст тука. Та Бугарија всушност беше со „Големиот Брат“ од Москва нели? Посоодветно кажи „титоизам“ :)) Но добро, навистина не е битно. Ова онака заради муабет.

    2. Цитат: я си е живото доказателство, че за болшевиките няма непревземаеми крепости

    RE: Црквата на Плаошник се обнови во времето на владеењето на ВМРО-ДПМНЕ (тогаш на чело со Љубчо Георгиевски). Конкретно министерката за култура Ганка Самуиловска- Цветановска колку што знам има најголеми заслуги за тој проект. Така што ова дефинитивно нема врска со некои стари „социјалистички“ структури 🙂

    3. Цитат: са вградили и месингова Звезда на Вергина

    RE: Ај- јај- јај, навистина несоодветно, да не речам, а ќе речам – кич. Се согласувам со тебе! Арно ама треба да знаете следново: иако јас лично сум скептичен спрема тој „антички национал- романтизам“ факт е дека тој симбол (сонцето со шеснаесет краци) е навистина пронајден И во Охрид а не само во Вергина (Охрид односно антички Лихнидос бил дел од таа античка Македонија). Конкретно лично поседувам сертифицирани музејски копии на предмети најдени во Охрид со сонцето на нив. Значи употребата на тој симбол како историски, археолошки итн. во Охрид може да се смета за нормална, секако не в црква (таман работа).

    4. Цитат: Ето какво може да се прави в свобдното време из Охрид:
    Можете да идете на кръчма

    На сликата која си ја ставил е Таверна „Момир“. Сега незнам какво искуство ти имаш со тој ресторан, ама јас лично ќе ви кажам: БЕГАЈТЕ ПОДАЛЕКУ ОД ТАМУ! :)) Сериозно! цените се АСТРОНОМСКИ, порциите мали (ни врапче неможе да се најаде), храната е обична (ни добра, ни лоша, просто обична), локацијата е покрај езеро што е убаво, но веднаш до ресторанот е кафе-бар Аквариус, така што не е баш секогаш мирна атмосфера (тупс-тупс) :)) Местото според цените, понудата, порциите итн. никако не би го нарекол македонски ресторан

    Македонски ресторан е ДА СЕ НАЈАДЕ ЧОВЕК и тоа за ефтини пари (фин оброк со салати, пијачки и чуда цирка 5 евра па нагоре, а за поскромно дури и за 2 евра може човек да хапне некоја шарска плескавица или 10 ќебапчиња, мерак)

    Има пофини и поефтини места за јадење низ Охрид, бегајте од Момир! Типичен tourist rip-off:) (извини ако ти конкретно имаш добро мислење за местово ама јас летово систематски ги прошетав сите ресторани)

    5. Цитат: Лирично отклонение за яденето и пиенето в Македония: менюто е предимно сръбска скара.
    супите са като сръбските – т.е. никакви ги няма

    RE: Е сега „српска скара“?! Претеруваш! Скарата си е таа, од турско, од време на Гоцета и Дамета, како и многу други специјалитети: ќебап, шишќебап, бурек, симит, баклава, тулумба, таратур итн.. тоа можеш да најдеш и во Софија, и во Сараево и во Стамбол и каде не. Е сега дали ќебапите во Софија биле поголеми, во Стамбол помали, што е важно? тоа си е „варијација на тема“ 🙂 Така да смешно ми е кога тукутака велиш „ех, се тоа е српско“, небаре српски агенти дошле да ја „србизираат“ скарата.

    Инаку од автентични локални специјалитети мора да се спомнат Охридската пастрмка, тавче- гравче, Шарската плескавица и др.(штета што не си спомнал, или пак можеби не видов во текстот)

    Супи, односно чорби ИМА. Ама треба да прашаш и зависи и од самото место, ако е ќебапчилница, нормално е дека ќе нема. Има доста добри чорби и тоа телешки, јагнешки, пилешки и конкретно во Охрид логично – од риба.

    6. Цитат: Другата половина е с обслужване стил „сръбска кафана“ с едни конобари (сервитьор на сръбски) с кирливи папионки, бели ризи и един маниер на премятане на кърпата – не ти е работа… Всичкото това съчетано с високомерие и мудност.

    RE: Вистина е дека има МНОГУ идиоти, се согласувам 100%! Ама пак ти „српското ова, српското она“. Не е до никакво „српско“ аман пријателе престани!!! туку е до многу други фактори!

    Например: Коа беше време на т.н. Титово „самоуправување“ (компаниите беа демек „во рацете на работниците“ а не во рацете на Државата како на Исток или во раце на бизнисмени како на Запад) И? Моја е компанијава? Не. Твоја е? Не. Чива е? Ничија. И нормално никој несакаше да работи, сите беа мрзливи. Работел- не работел платата си доаѓа на први месецот, па на шопинг во Трст Италија, на одмор на Јадранско Море, мераци. Тоа е едно можно објаснување.

    Е ама има и други објаснувања. Верувал или не, сум искусил ИСТО ако не и ПОЛОШО однесување во „капиталистичките“ Грција и Турција, во хотели, ресторани итн. и тоа во врвни туристички места, по острови и сл. Нељубезност, ароганција, секој гледа да ти земе повеќе (дали во кафе, ресторан, во такси итн..), плаќаш многу – добиваш малку итн. во Грција напр. еднаш БУРЕК (нивна варијанта: mboureki) ми имаат мерено во грамажа еееј идиоти!!! сече парченца пита ни глувче неможе да се најаде од тоа И ГО МЕРИ!)
    Во продавница влегуваш, те гледа како мајка му да си му ја убил, ти се развикува малака!!! ова-она.

    Да не зборам па за Русија и Украина кога бев! Абе влегуваш во продавница намуртено те гледа како на суд да си, сите нељубезни, никој не се смее, цените ОТРОВ, а народот нема леб да јаде.

    И да ти кажам, нема да ми веруваш! еден од градовите со најлош третман на странски туристи што сум го искусил: Будимпешта! Да,да, не се чуди, верувај ми. Се однесуваа толку примитивно кон нас каде и да одевме, а ние па за себе мислиме дека сме „прости Балканци“ еееј! Каде и да одевме, по продавници, ресторани итн. ни викаа, ни се потсмеваа, нељубезно не’ услужуваа! Башка 99% од народот незнае англиски, ќе се изгубиш по тоа градот. Одиш во минимаркет, купуваш, велиш ве молам може да добијам најлон кеса онака ТИ ЈА ФРЛА ко последен отпад да си!
    Еднаш пак, незнаејќи каде да јадеме, отидовме во burger king (не ги сакам таквите места како Мекдоналдс, ги мразам, но немавме избор во моментот). Си мислиш светски fast food chain, демек треба да биде професионално. Ама НЕ! Девојките кои работеа таму абе еден однос кон нас ко на нива на средсело да сме! Ни се смееа в лице уште со прст да не’ покажуваа, ни викаа, едно-друго, абе мизерија. Тоа ли е „западњачки капитализам“??? така во америка или австралија на клоци ќе лета од работа.

    И каква врска сето горенаведено околу нељубесзноста и непрофесионалноста има со некакво „српско“ кое постојано го наведуваш аман пријателе??
    До менталитетот е сето тоа ти велам.

    Да не зборам па за разлика во цени, башка теми. Во Македонија ти можеш да јадеш ко крал за 2-3 евра во нашиве хамбургерџилници (хамбургер дебел мрсен, со помфрити и чуда и пијалок), кај го има тоа?! а не некој смрдена кифла да ти мери на кантар и да ти земе 5 евра или да ти даде „хамбургер“ стерилен ко од гума со дијаметар на чаен бисквит!!!

    Сакам да кажам, да, има идиоти во македонија и тоа МНОГУ, се согласувам и радо би се иселил од тука, ама за некои работи па стварно и не сме толку лоши. Ако ништо друго барем сме свесни дека има проблеми.

    7. Цитат: едно до друго – Месокастро и ….Вароша

    Колку што знам на грчки „меса“ значи „внатре“, а „кастро“ е „замок“, тврдина, castle или можеби fortress?? „Внатрешен замок“?? Да не имало некоја кула подигната внатре во градските ѕидини?? незнам.

    8. Цитат: и толкова симпатични хора.

    RE: Без навреда на никого од Охрид, ама она што го знаеме за Охридскиот менталитет и однесувањето на многу Охриѓани не ми е баш најсимпатично. Има многу простотилак, агресивност, ароганција итн. Во тој поглед луѓето од источниот дел на земјата (Кочани, Делчево, Струмица, Неготино, Гевгелија итн.) се генерално далеку пољубезни, повесели итн.Охриѓани не се баш пример за тоа, знаат повеќето да бидат катиљ луѓе за жал… (е сега лутете ми се ама тоа е од мои искуства и искуства на многу други луѓе)

    Тоа е од мене, не ми замерувај за критиките онака сакав да објаснам некои работи.
    Е сега, како што младиве тука vo Скопје кај што живеам треба да научат некои работи (напр. во врска со Миладиновци, Прличев и да не редам.. некои незгодни теми кои не ги знаат доволно) така и луѓето во Бугарија треба да сфатат некои работи (напр. постојано гледам апсолутно погрешно поистоветување на Титовото време со „српско“ што не држи, та Тито беше Хрват бе луѓе, ја раздели Србија на три (Србија, Косово и Војводина), призна Македонија, Црна Гора, Босна и што ли не, и на крал Петар не му даде да се врати и Дража Михајловиќ го уби. Дајте таа реторика „србокомунизам“ ова-она надминете ја, оксиморонска е тотално. И таа параноја во се’ да се бара замешаност на „српска рака“ (те скарата била српска, „конобарите“ биле српски)

    Бај д веј тука воопшто не велиме КОНОБАР (тоа е во Србија), туку велиме КЕЛНЕР.
    Вокативна форма е „Дете!“ (напр. „Дете! Дај две ракии“ :))

    Поздрав и се’ најубаво, па дојдете пак.

  31. Стойчо каза:

    VBB, много благодаря за подробния отзив. Сега ще се опитам да ти отговоря, поне частично, после ще допълня коментарите си

    1.Понятията „болшевик“, „комсомалски секретар“, „соц.реализъм“ са придобили по-широко значение за хора с подобно поведение без връзка дали са били в Източния блок. Пък и на българския читател „болшевик“ му е познато, докато „титоизъм“ май е същото, но просто на българите им говори по-малко.
    Аналогичен пример: думата „фашист“ само за привържениците на Мусолини ли се употребява?
    Така, че си прав: „не е битно. Ова онака заради муабет.“ 🙂

    2. Харесвам стария ви мин-председател, но все пак виж т.1 🙂 – може да е сглупил, това също се случва

    3. Цитат: „Значи употребата на тој симбол како историски, археолошки итн. во Охрид може да се смета за нормална, секако не в црква (таман работа).“
    В Охрид (и в Несебър и в София) има и свастики (при това в църкви) – но никой не ги слага в новите църкви, нали? А да ги сложиш в църква си е кич – абсолютно прав си.

    4. Цитат:“На сликата која си ја ставил е Таверна „Момир“. Сега незнам какво искуство ти имаш со тој ресторан, ама јас лично ќе ви кажам: БЕГАЈТЕ ПОДАЛЕКУ ОД ТАМУ! :)) Сериозно!“
    Снимката е случайнa – никой от нас не беше ходил в този Момир (даже от теб научавам, че така се казва). От всичките снимки на кръчми, тази беше най-подходяща като илюстрация за кръчма.

    Цитат:“Македонски ресторан е ДА СЕ НАЈАДЕ ЧОВЕК и тоа за ефтини пари (фин оброк со салати, пијачки и чуда цирка 5 евра па нагоре, а за поскромно дури и за 2 евра може човек да хапне некоја шарска плескавица или 10 ќебапчиња, мерак)“ – можеш ли да ни напишеш къде може да се иде в Охрид?

    5. Цитат: „RE: Е сега „српска скара“?! Претеруваш! Скарата си е таа, од турско, од време на Гоцета и Дамета, како и многу други специјалитети“ – прав си, кухнята на Балканите ни е обща, и наистина си е от времето и на Даме и на Гоце и от турско време. Вариациите, които ни преглагаха в Охрид обаче, бяха същите, каквито се предлагат в сръбските ресторанти в София, както и в Белград. Наистина не попаднах на Шарска плескавица или пастрмка – предлагаха ни само вешалици, ущипци и лоши (т.е.както в Сърбия) супи.
    Затова съм нарекъл кухнята „сръбска“ – ще се радвам да бъда опроверган в някой истински македонски ресторант(може и в София, може и в Македония), че не е така (А, наздраве! 🙂

    Пак ще ида до Охрид (и не само:-)
    Скоро ще продължа да пиша коментара си

  32. Стойчо каза:

    За т.6 ще напиша отделна статия в другия ни блог с Комитата – http://komitata.blogspot.com

    7. Т.е. Месокастро значи – „вътрешна крепост”. Благодаря за обяснението
    8. Да ти кажа и в България едни са ми по-симпатични, а други – не чак толкова. Така че мога да си представя, че един македонец, който познава по-добре от мен обстановката – ще има друг поглед. Например на мен София ми харесва най-много в България, но повярвай пълно е с хора, които биха ме изяли с парцалите за това мнение 

    Пак ще ида до Охрид (и не само:-)

    Много съм благодарен за постинга ти!

  33. […] са от пътуването ни до Охрид през тази година (Една весела фирма в Македония) – снимките са собственост на колегите ми и не могат да […]

Leave a Reply