авг. 06 2017

Армения и Грузия с Дачия (3): Ереван и Ечмиадзин, Армения

Продължавме пътуване към Армения и Грузия, заедно с Драган. Първия ден минахме 2 000 км за 1 ден през Турция, после прекосихме Грузия, а днес сме в Ереван и Ечмиадзин.

Приятно четене:

Ереван и Ечмиадзин

Армения

част трета на

Армения и Грузия с Дачия

На следващата сутрин (03.05.2014, събота) реших да оползотворя времето, в което жените се къпеха, а мъжете пушеха и гледаха сутрешния блок по руската телевизия (тук се гледа основно такава), като комбинирам разхождане на кучето с разучаване на квартала, в който се намираше блокът ни.

Смело мога да нарека квартала ни „център“, защото на 500 метра се намираше столичната опера. Първото нещо, което ми направи впечатление бяха странните улични парапети покрай тротоарите, по които течеше газ! Блоковете в жилищните квартали са мила родна гледка, с две особености:
– Складираните по балконите дървета за огрев (въпреки усърдния пренос на газта, явно не всички сгради са газифицирани):

Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

– Специфичният строителен материал – лилав туф (камък), от който са построени практически поне 75% от сградите в Армения:

Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Определено най-ясният белег, по който можеш да се ориентираш, че се намираш в Армения, са

специфичните носове на хората

Този голям нос се среща почти толкова често тук, колкото дръпнатите очи в източна Азия. Въпреки географското си разположение между източна Европа и западна Азия, определено в града най-силно е руското вляние – от имената на улиците, през разнообразните стари и нови модели на руски автомобили, до мутробарока.

Глобализацията под формата на Android

е застигнала младото арменско поколение почти, колкото и при нас, за сметка на това играчките на по-старото поколение са по-класически – пропастта между поколенията като че ли е по-широка и дълбока. Булевардите обаче са спретнати и подредени, което на фона на джандемите, през които минахме предишния ден, изглеждаше много дисбалансирано:

Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

От всякъде обаче лъха на някакъв запустял и неподдържан социализъм – Матушка Русь някога е построила големите булеварди и цялата инфраструктура, тя още се поддържа, но някакси пестеливо и само в центъра (на града, на страната).
Сутрешната кучешка разходка приключи с вкусна закуска със сръбска проя (един от предишните мандати на чичо Васко и леля Гита беше в Белград) и много странни сиреняви вързопчета с пълнеж от орехи и извара. Въобще, вкусно е да си в Армения.

Сутрешната ни програма включваше

паметника на арменския геноцид и посещение на покоите на арменския поп! 🙂

По големите централни булеварди бързо излезнахме от центъра, минавайки покрай две много важни сгради, в които се преплитат две-три теми от национално народопсихологическо значение.

Съгласно Стария завет, господ Бог (тогава Йехова) решава, че се е объркал, създавайки живота на земята (много грехове се натрупали), и решил да поправи тази грешка. Харесва си един мъж на име Ной (да се запомни!) и му казва да направи голям кораб (ковчег), в който да събере по един мъжки и един женски екземпляр от всяко живо същество на земята. Изпълнителният Ной прави кораба, събира животинското царство в него, Йехова пуска кранчето и става големият потоп. Измира всичко друго живо, и когато Йехова дърпа тапата, Ноевият ковчег засяда на връх Арарат (да се запомни!), който е на 5 200 метра надморска височина (сега осъзнавам, защо му казват „Големия“ потоп) и по „това време“ се е намирал в древна Армения. (Който е чел Библията, знае, че цялата история се развива на трета страница, в рамките на 3-4 изречения – но текст, толкова съдържателен, че продължава да ни вълнува хилядолетия наред – бел.Ст.)

За днешните арменци

„Ной“ и „Арарат“ са нещо като „България на три морета“, „Кирилицата“ и „Васил Левски“ накуп – за нас. Всичко това се повдига на n-та степен, защото след геноцида (след Първата световна война), великите сили така подреждат границите между руската, османската и персийската имерии, че връх Арарат – най-голямата арменска фолклорна ценност – остава в днешна Турция, само на 40 км от Ереван!

Арменците са много темпераментен народ и

много искрено и дълбоко скърбят за Арарат

и именития му обитател – Ной. Колкото и да се опитвахме да разберем болката им, често ни ставаше смешно, когато в някоя бавна и тъжна, протяжна и направо плачевна народна арменска песен сред непознатите думи се чуваше „Арарат, Арарат“ през сълзи.

След като преминахме покрай двете емблематични сгради –

заводите на прочутия Арменски коняк

с имена (забележете!) Ной и Арарат (разбира се) стигнахме до

мемориала и музея на арменския геноцид

и започнахме да се респектираме малко повече от този национален въпрос. Комплексът е огромен и заема един голям хълм над града.

Мемориал на арменския геноцид - Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Мемориал на арменския геноцид

Самият музей беше в ремонт, от който спешно се нуждаеше, защото колкото размерът му подсказваше, че е построен по съветски времена, толкова състоянието му еднозначно показваше, че тази епоха е отминала преди доста години. От всякъде бяхме заобиколени от високоговорители, от които тихо но настоятелно се изливаха като лава протяжните неразбираерми стихове, от които ние чувахме само „Арарат, Арарат“. Дванадесетте наклонени над вечния огън колони символизират 12 те загубени арменски области.

Мемориал на арменския геноцид - Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Мемориал на арменския геноцид

Президентите на всички държави, посетили мемориала на арменския геноцид, са посадили лично по едно борче – включително и нашия Гошо Първанов. България е приютила много бягащи арменци (около 25 000), но като малка държавица, намираща се прекалено близо и зависеща прекалено много от Турция, българският Парламент признава масово изтребление, но не и геноцид над арменците. Абе, всички сме навързани… повече, отколкото си представяме дори.
Още по-болезнено е, че от мемориала има гледка към бленувания връх Арарат.

Арарат, гледан от Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Арарат, гледан от Ереван

Като изключим емоционалната му натовареност, самият връх също е интересен сам по себе си. Всъщност цялата планина се състои от две възвишения – голям (5 200 м) и малък (4000 м) Арарат, които стърчат в платото почти изкуствено на около 3км над равнината наоколо. Понеже в 90% от годината този връх е забулен в облаци, смислена снимка не можах да направя, но си позволявам да публикувам тази, като импресия.

Оставихме новата история на Армения и се върнахме към корените на проблема – зараждането на християнството в Армения.

Град Ечмиадзин

(съвсем близо до Ереван, нещо като Перник) е за арменската апостолическата църква това, което е Ватикан за католицизма (Известен и като Вагаршапат – бел.Ст.)

Вагаршапат, Армения

Първата църква, покрай която минахме, беше Рипсиме:

Църква Рипсиме – Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Църква Рипсиме

Рипсиме

е била някаква римска аристократка, чиято вяра в Иисус Христос я довела чак до тук в края на трети век след Христа. Понеже била красавица, тогавашният все още нехристиянски цар на Армения искал да се ожени за нея, тя обаче се направила, той я убил по мъчителен начин, след това се разболял, после оздравял, повярвал и той в Иисус и покръстил цялата държава през 301 ва година. Признателният народ построил през 618 година църква в името на мъченицата, която станала причината

Армения да е първата християнска държава в света

Това се случва повече от 300 години преди нашият Хан Кубрат да осъзнае, че наръч пръчки се чупи по-трудно от единични пръчки една по една. 380 години християнство vs. пръчки… Сега малко са се обърнали нещата…

Не знам дали заради по-дългите религиозни традиции или пък защото беше събота, но голяма част от хората определено се бяха облякли с някакви традиционни дрехи – както стари, така и млади. Странен обичай е докато поповете пеят църковните си песнопения, миряните да се крият масово под един специален чаршаф:

Църква Рипсиме – Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Доста бях чел за

свещените камъни „хачкар“,

те са нещо като символ на Армения (като киселото мляко за България).

свещените камъни „хачкар“

Хачкар

Това са религиозни паметници с изключително нацвъкани орнаменти – резба. Интересен факт е, че

в София също има хачкар –

в градината „Ереван“. За столичаните си заслужава да се разходят поне един път или до Ереван, или до градината Ереван.

Все пак не може да отидеш до Армения и да не видиш

Арменския поп

Модерното му седалище се намира в центъра на Ечмиязин, но не се казва арменския поп, а арменски католикос.
Самият католикос го нямаше вкъщи, но в кабинетът му ни посрещна неговият лик:

Арменският католикос – Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Арменският католикос

За сметка на това всичките островърхи църквички в комплекса си бяха там.

Църквите в Армения са апостолически

Аз не съм много по религиите, но това означава, че централна роля в тази църква играят 12-те апостола и именно те са изобразени на подиума пред олтара:

Арменска апостолическа църква – Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

(без да го твърдя 100%, но Апостолическа в името на Арменската апостолическа църква е фактът/твърднието, че един от ученците на Исус (т.е.единия от апостолите) е първия носител на християнството в страната. Това се случва след Възкресение, когато всичките апостоли са изгонени от римските власт от Палестина, те се разбягват и единия от тях се укрива в Армения, където започва да проповядва. Друга подобна Църка е Етиопската православана църква – също основана от (май двама) изгонени от Палестина апостоли – бел.Ст.)

Най-вече ми харесаха обаче арменските попчета (винаги с GSM в ухото) и дядковците с големите носове:

Арменски поп – Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

На връщане към Ереван минахме през

Зварнотц –

ранносредновековна (около 600-ната година) църква от римско време. Църквата е била доста сериозна, на три етажа, но е рухнала при някакво земетресение. В музея имаше много готин дървен макет на бившата сграда, от която са останали в момента само част от колоните и малко суета.

Зварнотц – Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Зварнотц

Може би не е най-подходящото място да го отбележа, но всички жени в Армения явно имат комплекс, че са ниски, защото аз толкова токчета на пета от населението никъде другаде не съм срещал.

По пътя срещахме и други, все по-рядко срещащи се у нас, гледки:

Волга – Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Все едно си се върнал 20-тина години назад във времето. Изключително удоволствие ми предоставяше шофирането в тази страна.

Типично за източните култури, и

в Ереван има тематични улици по отрасли

Кеф ти улица само с мебелни магазини, кеф ти улица само с казина, кеф ти улица само с магазини за бижута… Апропо бижута – отидохме в столичния пазар за златни бижута. Представлява нещо като някой наш стар и олъзнал РУМ, с безброй малки магазинчета, които продават уникални, но практически еднакви за мен златни бижута.

Бижутерийна улица – Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Бижутерийна улица

Както си личи, освен не много голям фен на религията, аз не съм и почитател на бижутата, но явно има хляб в тази работа, защото беше пълно с фолк-рускини, които пазаруваха злато с килограми и после кой знае с каква печалба го продавт в свою родину. Като цяло – кич. За мен обаче бяха интересни концентрираните лица на златарите и атмосферата в това живо място. Еми не е като в мола и няма кредитни карти.

На улицата обаче на мен ми е още по-интересно

Именно там усещаш града и хората в него:

Арменец – Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Арменец

Там можеш да похапнеш сладолед с надпис СССР в жегата. Затова се отправихме към бит пазара – казва се Вермисаж.

Имаше всичко: ракия, животни, сувенири, чанти, зъболекарски принадлежности, колби, дудуци…

Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Една жена стъпи в една чиния, счупи я и развали целия сервиз – станахме свидетели на

страхотен арменски скандал

От целия пазар се събраха жени, които крякаха на този смешен език и точно, когато вече очаквахме да се пролее кръв … всичко утихна в един миг и все едно нищо.

Ние с Таня от почти 15 години носим на китките си двойни ангренажни вериги от Ладата ми като гривни. Тъй като контактът с хората на пазара е доста директен и лесен, много от продавачите ни заговаряха и ни питаха от какво са ни гривните. Като кажеш Лада и никой не разбира за какво говориш. Усетих се, и на Жигули клъвнаха веднага.
Друго, което ме учуди е, че се оказа, че аз знам по-добре руски език от повечето арменци. Явно си харесват тяхното Хр-Кр и си говорят на него. Навсякъде се оправяхме на руски разбира се (за английски забрави), но го говорят като чужд език, а си мислих, че руският ще им е като роден. И на този пазар обаче най-голямото богатство бяха хората. Всеки те заговаря, всеки ти се усмихва – кара те да се замислиш колко печелиш и колко губиш от тоя капитализъм, в който живеем.

Арменци – Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Арменци

Арменци – Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Арменци

Да, на бит пазара ни хареса. Питахме леля Гита къде е аналогът на софийския „женски пазар“ в Ереван. Тя само това и чакаше -> газ към

пазара Тешир

Самият пазар разбира се помещава в поредната сталинска изгъзица. Паркираме колата и се гмурваме:

Пазар Тешир – Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Пазарът Тешир

От този пазар е

една от най-запомнящите се и показателни случки в Армения,

макар и да бях подготвен. Чичо Васил ни беше разказвал една история – били на Т-образно кръстовище и питали една баба накъде е техния път. Бабата им казала: „И по единия и по другия път ще стигнете, ама елате да пием чай у нас!“ – такива са арменците. И наистина – снимам си аз зеленчуците на пазара и ми направи впечатление, че картофите ги продават в едни чували, пълни с дървени стърготини. Един носат човек ме пита защо ги снимам тия картофи, после веднага премина на „от къде си“ и като чу България направо се стопи. „Как да ти помогна? С какво да те почерпя? Вие сте направили толкова много за арменците!“ Как да му обясня, че се гордея с това, което сме направили за арменците, но аз самият нищо кой знае какво не съм направил. Още по-трудно беше да му обясня, че не пия водка по принцип, а не точно неговата водка, от тубата в багажника на Жигулата му. И бира разбра, че не пия, пък и нали съм с колата. В един момент усетих, че малко прекалено се навива този човек по моите преценки, казах му чао и тръгнах да гоня Таня и леля Гита.

Няма братче, оня ме гони да си ме черпи –

заряза и картофите, и Жигулата и водката. Кеф ми беше де, колко лесно се правят приятели тук. Върви след мен и обяснява на колегите си по сергии, че съм от България и веднага ми бяха предложени безвъзмездни екологични арменски продукти – ябълки, магданоз, сливи … ефектът на лавината. В крайна сметка стигнахме до една лавка, човекът ме хвана за ръка и ме вкара вътре. Гледа, гледа какво има – посочи ми едно студено кафе (то аз и кафе не пия, ама вече…) и аз кимнах. Та така се уредих с безплатно кафе от най-добрия ми арменски приятел.

Арменци – Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Приятел

Последва много тежка раздяла

На доста места съм пътувал, но това ми остана като доста ярък спомен. Човечецът малко смърдеше на много неприятни неща едновременно, но това направи споменът още по-романтичен.

От една лавка на входа на пазара взехме едно

хачапури с картофи – нещо като баница с картофи

Аз се кефя на всякакви неща с картофи, така че за мен беше страхотно. На друг може и да не му хареса, но това е традиционно ястие за региона и не може да не се опита, особено пък от централния пазар.

Влезнахме през прага на сградата и се озовахме в

закритата част на пазара

Супер ретро беше. Месо, сирене, подправки – всичко се предлага на открито, без хладилни витрини.

Пазар в Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Схемата на пазаруване е продавачите да ти дадат да опиташ малко от тяхната продукция (примерно сирене или сладки) и така решаваш от кого да си купиш. Съответно ние се нагрухтяхме много стабилно, защото всички продавачи се надпреварваха кой да ни даде да опитаме повече от най-хубавите си стоки. Напълниха ни се не само устите, но и ръцете…

Най-много ми хареса сиренето на конци – супер солено е:

сирене на конци - Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

С един друг симпатяга, който продаваше сиропирани ядки, си говорихме за българския футбол. Каза, че на мача България – Армения миналата година яко сме ги ритали и така сме ги били нечестно. Аз и по футбола не съм много компетентен, та не знам доколко се получи интересен разговор, но човекът много се радваше ако не на мен, то поне на българският ми произход. Още си спомням как той ми набута поредните сладки неща в ръцете, за да ги опитам, аз му казах „Спасибо“, а той ме затапи с „Аз трябва да ти благодаря, след като ти си купиш нещо от мен!“. Скица! Нищо не си купих от него де… Може би съм задник, ама вече се бях наял от пробване.

Месарският отдел също беше интересен:

Касапин – Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Касапин

Продаваха гребени от петли, миниатюрни пиленца и разни други гнусотии, при това в скандални хигиенични условия.

Излезнахме навън, където пазарът все още не свършваше. Тук вече месото се продаваше директно на тротоара в легени. Предлагаше се едно много странно бито месо – нещо като нашата кайма, но много по-крехко. Другото, което ме учуди е огромното количество зеленчуци – къде по тия арменски камънаци пораснаха толкова много краставици например. В този ред на мисли рязко заваля и се прибрахме в апартамента по спешност.

Привечер излезнахме на

типичен ресторант. Самото му име „Киликия“

е супер традиционно. Все едно да кръстиш някой български ресторант „България на три морета“. Киликия се е казвало Арменското царство по време на средновековието, когато територията му е била между Каспийско и Средиземно морета, почти до Египет. Обстановката вътре беше все едно сме на кръстоносен поход, но хапнахме доста вкусно. Наблягат доста на патладжаните, някакви местни „конски треви“ и разбира се техния хляб (като за дюнер) лаваш. Въздържателите пихме някаква зелена естрагонова работа с вкус на лекарство. Интересно беше, че казват на ракията водка, та по случая се пиеше кайсиева водка. Водата няма как по друг начин да се казва, освен Ной и разбира се си имахме певец наживо, който пеше със сълзи на очите за загубените арменски земи. Интересно беше, а накрая платихме 150 лева (45 000 арменски драми) за 6 човека, което за ресторант от класа на „Воденицата“ в София си е направо изгодно.

Направихме една нощна разходка по

площада на Републиката:

Площадът на Републиката – Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Площадът на Републиката

Площадът на Републиката – Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

В центъра, по знаковите за града места, инфраструктурата е много поддържана и ако те развеждат с туристическа група може да решиш, че си във Виена или Париж. Действително това бяха първите пеещи фонтани, при които музиката и водата, дори и за лаик като мен, бяха в синхрон. Беше много оживено и уличното осветление даваше много приятна и топла светлина. По централните улици фасадите на сградите са реставрирани, пълно е с приятни заведения, градинките са поддържани.

Нощният живот, както и при нас, е свързан с кич и чалга,

скъпи коли и комплексирани хора – не знам дали това е от синдрома на развързаната кобила, но май така ще излезне. За сметка на това обаче не се срещат почти никакви хубави жени, още по-малко пък хубави мъже. Ако има хубава жена – значи е рускиня.

Явно малко сме се разглезили вече по европейски, защото не знам как така решихме, че на пешеходните пътеки арменските Жигули със затъмнени дори и челните стъкла трябва поне да намалят, когато ние преминаваме. Ако не друго, то поне си взехме урок, че трябва да бъдем по-внимателни докато сме тук.
Интересно беше, че на много места в центъра се срещаха образци на съвременното изкуство (по-късно разбрахме, че това е един доста мащабен проект):

Съвременно изкуство – Ереван, Армения – Кавказ с Дачия

Съвременно изкуство

Последва малко вечерна раздумка и арменски сладки … сънища.

Очаквайте продължението

Автор: Драган Драганов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Армения – на картата:

Армения



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Армения и Грузия с Дачия (3): Ереван и Ечмиадзин, Армения”

  1. […] Армения и Грузия с Дачия (3): Ереван и Ечмиадзин, Армения […]

Leave a Reply


Switch to mobile version