авг. 07 2017

С Голф из Кавказ (2): Армения: Ереван и Норатус

Тази седмица отново сме в Армения – този път заедно с Иван. Неговото пътуване започна с Турция към Грузия, а днес сме в Ереван и при хачкарите в Норатус. Приятно четене:

Ереван и Норатус (Армения)

част на първа на

С Голф из Кавказ

Бавно, но славно стигнахме граничния пункт. Други коли там нямаше… както се казва „нямаше кой да ни напсува“. Навлязохме на територията на ГКПП-то и някакви двама келеши, войници, ни спряха и ми казаха с подигравателен тон, че „в Грузия се шофирало отдясно“.

– Ъ?
– Ей там по-назад минахте отляво. В Грузия се кара от дясната страна на движението.

Обърнах се и видях някакъв пилон, който съм бил заобиколил отляво.

– Но от дясната страна има огромна дупка!
– Да, така е…дупки, но законът е такъв. Сега се върни обратно и мини отдясно.

Обърнахме и минахме отдясно през един огромен трап… спазихме законите на Грузия. Не разбрах, дали цялото това представление беше заради някаква камера, която беше разположена там, или просто тези келеши искаха да си придадат важност. Няма значение…

Състоянието на граничния пункт беше скандално

– калищак, дупки и стърчащи арматури навсякъде. От арменска страна течеше някакъв ремонт, но към момента положението също беше кал и някакви мизерни бараки и сгради. За да влезем в

Армения

се занимавах с тяхната бюрокрация около 1 час. Вземи това, плати там, върни се тук, отиди сега там…такъв род истории.

Докато ни пуснат вече се беше стъмнило и да трябваше да изминем оставащите 50 км до

Гюмри

по тъмно. Арменската част от пътя беше съвсем леко по-добра от грузинската т.е. беше си прилично зле. Поддържахме средна скорост 50 – 60 км в час, но въпреки това нашляпахме в някоя друга дупка… неизбежно беше. Все пак важното е, че пристигнахме и отново си намерихме един евтин хотел, където да пренощуваме.

На следващата сутрин излязохме на

разходка из Гюмри

В Югозападна Грузия също имаше съветски класики, но тук определено се забелязваше, че сме се върнали назад във времето… или че сме попаднали в света на Ладите и Волгите. Както искате го кажете 🙂

Гюмри също изглеждаше като доста беден град. Вторият по големина град в Армения, но това е положението. Учудих се, че почти всички надписи в града бяха написани и на руски. Доста удобно за нас, но все пак странно. Някак си не виждах руснаци наоколо. После ни казаха, че наблизо има руска военна база, та затова било.

Централния площад на Гюмри

беше хубаво направен. Тук освен голямата катедрала имаше и паметник, посветен на голяма битка между Арменското царство и Персийската империя.

Гюмри, Армения – С Голф из Кавказ

От другата страна на площада беше старото кино „Октомври“ (класика 😉

Гюмри, Армения – С Голф из Кавказ

Разрухата тук беше видима

на броени метри от централния площад.

Гюмри, Армения – С Голф из Кавказ

Армения – С Голф из Кавказ

Армения – С Голф из Кавказ

Наблизо имаше паметник на жертвите на много сериозно земетресение, разтърсило района през 1988-а година. Голямата катедрала от предишните снимки е била разрушена тогава и реконструкцията й продължава до ден днешен.

Решихме да хвърлим едно око на църквата от другата страна на площада, където в момента течеше литургия.

Гюмри, Армения – С Голф из Кавказ

Гюмри, Армения – С Голф из Кавказ

Арменците и грузинците са набожни хора, така че службата беше доста посетена.

Гюмри, Армения – С Голф из Кавказ

Гюмри, Армения – С Голф из Кавказ

Нямаше вече какво да правим в Гюмри, така че се отправихме към Ереван. До там оставаха 120 км.

Гюмри, Армения – С Голф из Кавказ

Гюмри, Армения – С Голф из Кавказ

Пътят към Ереван

беше приличен. Не можехме да се оплачем.

Пътят към Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Обичайна гледка по арменските пътища.

Пътят към Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Бяхме на около 30 км от Ереван, когато една кола в насрещното ни присветна с фарове. По стара българска традиция предположихме, че има полицаи по-напред и започнахме да караме предпазливо (не че до този момент сме го раздавали в стил „Бързи и яростни“). Действително имаше патрулка малко след това и минахме на терлъци покрай тях. Неочаквано, 1 км по-надолу те ни застигнаха и ни спряха. „Хубаво“ – помислих си аз. – „Ще ни проверят документите и ще ни пуснат. Нищо не сме нарушили“.

Полицаят след това започна да ни обяснява, че някъде си там малко по-назад сме били застъпили с гумите непресечената линия, която разделя двете платна. Един вид пресекли сме забранена линия. Доста сме сигурни, че не сме го правили, а и още повече предвид съвсем скромната и оскъдна маркировка по арменските пътища едва ли това е някакъв огромен проблем, но така де… ясно беше, че идеята не е толкова да се спазва изрядно правилника. Освен това

цялата ситуация беше напълно малоумна…

можем ли да се закълнем, че не сме застъпвали маркировка 1 – 2 км назад, да не говорим пък те как ще го докажат. Нашата дума срещу тяхната и малоумен разговор от типа „не съм – си!“. След това последваха милиционерски приказки от 1001 нощ, как сега глобата е 30 000 драма (60 евро) съгласно един си кой член, пък се плаща в еди си какви срокове, там си някъде и т.н. Бла-бла-бла казано накратко…

Полицаят си свърши монолога, след което каза:
– Это по закону… – и изключи някакво записващо устройство на униформата си.

След което започна да ни обяснява, че няма да ни се наложи да действаме по този начин, тъй като това ни е първо нарушение, а освен това сме гости в тяхната страна и не им се иска да ни създават трудности.

Ех, какъв късмет извадихме. Добре, че попаднахме на хора в тази неудобна ситуация.

Трябвало само 15 000 драма да им дадем. Казах им, че все пак това ми се вижда висока сума и накрая склониха на 10 000 драма (20 евро). Предадохме се без бой в тази ситуация, откровено да си призная. Трудно ми беше да водя някакъв такъв малоумен спор с тях, а и просто искахме да ни оставят на мира и да продължим пътя си. В замяна на тези 20 евро получихме „безценни“ съвети, че в Армения и забранено да се пуши, и да се говори по телефона докато се шофира, както и че Интернетът в Армения не е много добър и може да имаме проблеми с GPS-a (аха…сигурно).

Малко след тази неприятна случка вече бяхме в покрайнините на арменската столица

Ереван

Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Планът за деня беше да се разходим из Ереван, а в късния следобед да отидем до един от интересните манастири наблизо. Първо трябваше да намерим хостела, в който щяхме да отседнем. Намираше се на 1 – 2 км от центъра. Спрях на един непретенциозен паркинг и към мен дойде един човек, който очевидно събираше такса за него. Попитах го колко струва паркирането?

– 200 драмов (250 драма = 1 лв.)
– На час?
– Нет, на день.

Как да търсим безплатен паркинг при тази повече от скромна цена 🙂 Оставихме колата, настанихме се и се отправихме към центъра. Минахме през площада на републиката. Сградата вляво е парламента на Армения.

Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Направихме един обяд, естествено дегустирайки местна бира.

Бира – Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Пресякохме целия център, за да стигнем до водната каскада. Паметникът пред нея е на бивш главен архитект на Ереван, който има най-голяма заслуга за съвременния вид на града и неговото планиране.

Бира – Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Изкачихме се по стъпалата покрай каската и продължихме още нагоре, понеже искахме да стигнем до парка на победата, където се намира монументалната скулптура „Майка Армения“.

Ето я и нея – с меч в ръката, гледаща към Турция и планината Арарат.

Майка Армения – Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

От монумента имаше хубава панорама над града:

Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Най-хубавата гледка обаче си е от водната каскада. В ясен ден може да се види планината Арарат, но ние имахме късмет само частично. Пак доста по-добре от нищо 🙂

Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Главната пешеходна улица на Ереван

беше доста добре направена. Беше пълно с хора и всякакви улични артисти. Като цяло много приятно място.

Ереван, Армения – С Голф из КавказЕреван, Армения – С Голф из Кавказ

Лека-полека тръгнахме отново към колата. Сграда на

Националния музей,

който също се намира на площада на републиката.

Националния музей – Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Националния музей

Гербът на Арменската ССР, който продължава да стои на сградата на парламента.

Герб на Арменската ССР – Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Само на 40 км от центъра на Ереван, в подножието на планината Арарат, се намира

древният арменски манастир Кхор Вирап

Каквото и да кажа за това място все ще е малко. Красиво, феноменално, възхитително.

Арменски манастир Кхор Вирап, Армения – С Голф из Кавказ

Арменски манастир Кхор Вирап

За първи път манастир на това място се появява през 7-ми век, като естествено през годините е имало много преустройства. Църквата в двора на манастира датира от 17-ти век. Манастирът се свърза с личността на Свети Григорий Просветител – покръстителят на арменците.

Съгласно легендата бащата на Григорий убил арменския цар, след което на власт дошъл синът му – Тиридат III, а Григорий бил негов съветник и бил приел християнството също така. Царят бил голям противник на навлизащото в земите му християнство и когато разбрал за вярата на Григорий заповядал да го завържат и да го хвърлят в тъмница на мястото на манастира. Между другото на това място се е намирал град Арташат, който е бил столица на страната по това време.

Древният Арташат

е разрушен и от него не е останало почти нищо, а модерният град се намира на 5 – 6 км от тук. Григорий живял в тъмницата 13 години, а през това време царят полудял и хвърлил държавата в хаос. Сестра му имала сън, че трябвало да потърсят и да освободят Григорий от тъмницата и той щял да излекува царя. Така и станало, след което последователно царя и целият му двор се покръстили, а християнството станало официалната религия в държавата.

Широкоизвестен исторически факт е, че

Армения е първата държава в света, която приема християнството за официална религия.

Това се случило през 301-ва година.

За посещаване на манастира не се заплаща никаква такса, което важеше за всички действащи религиозни обекти в Армения и в Грузия. Аз си го обяснявам с набожността на хората в тези страни. Явно смятат, че не е редно да се искат пари за такива места.

Арменски манастир Кхор Вирап, Армения – С Голф из Кавказ

Качихме се на един от хълмовете до манастира.

Арменски манастир Кхор Вирап, Армения – С Голф из Кавказ

Гледката към планината беше изумителна. Толкова красиво и спокойно място, че просто заседнахме на едни камъни и се възхищавахме.

Арменски манастир Кхор Вирап, Армения – С Голф из Кавказ

Тук е мястото да спомена за една от

драмите на арменския народ

На следващата снимка отново виждате планината Арарат с нейните два върха – голям и малък Арарат. Това е свещена за арменците планина и дори е изобразена на техния герб. Според Библията това е мястото, където е акостирал Ноевият ковчег. Освен това планината се е намирала на централно място в историческото землище на арменците. Съгласно Договора от Карс от 1921-ва година планината е в границите на Турция, макар и само на 50 км от град Ереван.

Любопитна история: По Съветско време, на една среща между Хрушчов и тогавашния турски президент вторият го попитал:
– Защо позволяваш на арменците да слагат Арарат на герба си? Тази планина е в Турция.

Хрушчов трябвало бързо да отговори подобаващо и измислил много остроумен отговор.

– Луната в Турция ли е?
– Не.
– Тогава защо я слагате на знамето си?

До ден днешен арменците не губят вярата си, че някой ден Арарат отново ще бъде арменски.

Арменски манастир Кхор Вирап, Армения – С Голф из Кавказ

На следващия ден планът беше да отидем сутринта до другите два интересни храма в близост до Ереван – Гегхард и Гарни, след което да се върнем в града и следобеда да се включим в една безплатна пешеходна обиколка на столицата.

Преди да тръгнем трябваше на паркинга да се разберем с новия чичо, който беше застъпил и да си платим отново крупните 200 драма за новия ден. Човекът ни поразпитва какви сме, що сме. Така се запознахме с Хрант, за когото ще стане дума по-нататък.

Запалихме Голф-а и газ по баира:

Армения – С Голф из Кавказ

Първоначално подминахме Гарни и отидохме до по-далечния

Гегхард

На паркинга отново ни поискаха 200 драма за паркирането. Почнахме да се шегуваме, че това е официалната държавна тарифа за паркинг, но майтапа настрана – всеки път като паркирахме покрай забележителности в Армения си ни искаха по 200 драма. Ни повече, ни по-малко.

Гегхард е още един древен манастир,

за който се счита, че е основан през 4-ти век от същия онзи Григорий Просветител. Много красив комплекс, разположен в прекрасна местност. Изобщо арменците спечелиха моето уважение и възхищение за древната култура, която имат, за която сякаш много малко се знае по света.

Поглед във вътрешността:

Манастир Гегхард – Армения – С Голф из КавказЕдна от впечатляващите вътрешни зали с издялани в скалата орнаменти:

Манастир Гегхард – Армения – С Голф из Кавказ

Целият манастир е частично вграден в скалата и край него има множество пещери и различни скални ходове.

Манастир Гегхард – Армения – С Голф из Кавказ

Религията среща новите технологии:

Манастир Гегхард – Армения – С Голф из Кавказ

В манастирският двор:

Манастир Гегхард – Армения – С Голф из Кавказ

Манастир Гегхард – Армения – С Голф из Кавказ

Няколко „хачкара“ – древни арменски надгробни камъни. За тях ще стане дума по-нататък.

Хачкара – Манастир Гегхард – Армения – С Голф из Кавказ

Хванахме една пътека с надеждата да успеем да стигнем по-нависоко и да видим манастира отгоре, но за съжаление не успяхме.

Манастир Гегхард – Армения – С Голф из Кавказ

Пред манастира имаше множество търговци. Портрет на един продавач на цветя, чийто суров външен вид не съответстваше много на професията му 🙂

Армения – С Голф из Кавказ

Айде всички на сеира!

Манастир Гегхард – Армения – С Голф из Кавказ

Върнахме се до

град Гарни

Тук интересен за посещение е

древноримския храм

Тъй като това, разбира се, не е действащ храм, тук вече заплатихме вход.

Околността:

Гарни, Армения – С Голф из Кавказ

Това е единственият римски храм на територията на Армения и въобще на бившия Съветски съюз. Пример за историческо наследство преди навлизането на християнството по тези земи. Построен е през 1-ви век. сл. Хр. в чест на Бога на слънцето Михр.

Естествено. храмът не е запазил този си вид през вековете. Разрушен е от земетресение преди 300 години и е реконструиран окончателно през 1975-та година, като за целта са използвани и много от автентичните камъни. Като цяло е възстановен много добре, евала за което. Изключвайки това обаче по наше мнение тази забележителност си беше доста скучна и прехвалена. Реално това, което виждате си е и всичко, което има да се види. Храмът и поляна около него… Вътре беше едно малко помещение, в което нямаше нищо. Абсолютно нищо.

Римски храм в Гарни, Армения – С Голф из Кавказ

Заслужава си все пак човек да му отдели малко внимание. Просто нямайте големи очаквания 😉

Тук вече положението беше много по-туристическо. Отпред пред входа беше яко панаира:

Пазар в Гарни, Армения – С Голф из Кавказ

Ам!

Пазар в Гарни, Армения – С Голф из Кавказ

Ам!

Арменци – Гарни, Армения – С Голф из Кавказ

Исках да издебна това момиченце за една снимка. Тя видя фотоапарата, уплаши се и се скри. Тогава се намесиха родителите, които я издърпаха и я заставиха да ми позира. Така и не успях обаче да спечеля доверието й, което е видно от снимката 🙂

Арменци – Гарни, Армения – С Голф из Кавказ

Всички

пътни табели в Армения,

свързани с пешеходци бяха много смешни. Винаги главите им бяха представени с лека издължена форма и според нас си бяха чисти извънземни. Ето един пример:

Внимание! Извънземни се гонят! 🙂

Пътен знак – Гарни, Армения – С Голф из Кавказ

Пътен знак

Стана време да се върнем обратно в града.

Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Специфична особеност на движението в Ереван

бе това, че като цяло в града няма маркировка много-много. Често или няма изобщо, или има някакви остатъци от нея. Това неминуемо водеше до лек хаоса в трафика, но за щастие движението съвсем не е интензивно като за милионен град, така че нямахме проблеми с шофирането.

Георги реши да отдъхне малко преди пешеходната обиколка, а аз излязох на фото-разходка из квартала.

Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Арменци – Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Изведнъж, връщайки се от планината по обяд видяхме, че целият град е накичен с арменски знамена. Не знаехме причината, предположихме, че има някакъв национален празник днес. Оказа се, че било заради 1-ви май.

Арменци – Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Из махалата:

Арменци – Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Църквата, изградена в чест на 1 700 години от приемането на християнството в Армения. На преден план се вижда паметник на

генерал Андраник Озанян,

който се възприема като национален герой на Армения. Името му е свързано и с България, тъй като той е предвождал арменска доброволческа рота през Балканската война.

генерал Андраник Озанян – Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

генерал Андраник Озанян

С това разходката ми приключи и трябваше да мина да взема някои неща от колата. Хрант дойде при мен и ме заприказва.

– Ты молодец, Иван, хорошо по-русски говоришь.

Общителен човек се оказа, пък и предполагам не му е особено интересно да върти тегели по паркинга цял ден. Казах му, че българският и руският са близки езици, така че за мен е било много по-лесно да се науча, отколкото за него с арменски като майчин език.

– Оо, на мен не ми е трудно изобщо. За мен руският е като майчин език. Аз съм родом от Баку.

Разказа ми, че по негово време през 80-те в Баку са живеели над 200 000 арменци. Както можете да предположите, от тях днес не е останал и помен. Изселил се през 1988-а година, когато започнали погромите. Въпросните погроми отново са свързани с

конфликта в Нагорни Карабах

По онова време Карабах е автономна област в състава на Азербайджанска ССР, населена предимно с арменци. В края на 80-те със залеза на СССР напрежението там нараства. Арменците настояват за по-голяма автономия и дори за обединение с Армения, и обвиняват азербайджанското правителство, че целенасочено заселва в областта азери от други части на страната, за да промени демографските пропорции. От своя страна Азербайджан обвинява арменците в сепаратизъм. Истината, както винаги, сигурно е някъде по средата.

В крайна сметка се стига до сблъсъци в Нагорни Карабах и жертви, а в останалите части на Азербайджан се подклаждат настроения към линч и преследване на арменците, които тогава са били голямо малцинство дори в каспийски градове като Сумгаит и Баку. Стига се до истински погроми с жертви, прогонвания и заграбване на имущество. Най-бурни са тези събития в град Сумгаит. Между другото арменците много се гордеят с победата си във войната в Нагорни Карабах и не без основание, тъй като тяхната армия е била по-малочислена и по-зле оборудвана.

По думите на Хрант до 1988-а са съжителствали мирно с азерите. Той самият говорел перфектно азербайджански език.

– За Баку говореха като за многонационален… съветски град“

Прецених, че моментът е удобен, за да му направя една снимка с вярната му Ладичка. Той се съгласи, след което ми даде адреса си и ме помоли да му изпратя снимката (което и направих).

„Ты хочешь снимать меня или мою машину?“ 🙂Арманци – Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Настана време за пешеходната обиколка. Срещата беше на вече добре познатия ви

площад на републиката

Площад на Републиката – Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Докато чакахме аз снимах живота наоколо. Хората се снимат…и аз ги снимам 🙂

Арменци – Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Арменци – Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Арменци – Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Оказа се, че

за пешеходната обиколка

сме едва 4 човека, което беше супер. Не обичаме да се мъкнем с големи тълпи така или иначе. Освен вече познатите ни места в центъра, нашият водач ни отведе и до някои по-малки улички в старата част на града.

Вътрешният двор на една красива арменска къща от 19-ти век:

Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Улица с архитектура в руски-имперски стил, също от средата на 19-ти век.

Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Сградата вляво е бившето иранско посолство:

Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Минахме и през един парк, където бяха изложени много

хачкари

Оказа се, че тези са възстановки, а не са автентични. Две са били най-известните запазени гробища с хачкари. Едното е край село Норатус, където предстоеше да отидем, а другото се е намирало на територията на Нахичеван – ексклав на Азербайджан между Турция и Армения, където в миналото са живеели и много арменци. С началото на войната в Нагорни Карабах азербайджанското правителство напълно унищожава гробището на своя територия, макар то да е било защитено от страна на Съветското правителство и на ЮНЕСКО. За щастие хачкарите там са били много подробно заснети и описани и в днешно време много от тях са възстановени и са изложени в този парк в Ереван.

Хачкари – Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Тези момичета доста добре изпълняваха песни на „Guns ‘N’ Roses“:

Арменци – Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Стигнахме отново до пешеходната зона:

Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

В Ереван на няколко места

забелязах едно доста уродливо явление

Да се взима фасадата на стара сграда, която да се запази и към нея да се дострои модерна сграда и това да се води като реставрация предполагам. Има добри примери за подобен подход, но в случая резултатите бяха покъртителни:

Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Стигнахме и до кино „Москва“. Тук в миналото се е намирала най-старата църква в Ереван, но по съветско време обикновено ако е трябвала площ за някоя нова сграда се е събаряла църква, джамия и т.н.

Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Тук си направихме една обща снимка. Вдясно от мен е едно момче от Австрия (за съжаление му забравих името), който пътуваше на стоп до Индия. Вляво от мен е Карл – авиационен пилот от Канада, който работи в САЩ, а още по-вляво е Вако (нашият гид), който беше художник по професия. Вако беше много интелигентен и начетен, а също така върл арменски националист.

Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Сградата на операта: Операта в Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Обиколката ни свърши в един много готин бар.

Австриецът си замина скоро и останахме четирима. Карл се оказа изключително интересен човек. Като авиационен пилот е бил буквално навсякъде по света и беше пълен с всевъзможни истории, най-колоритната от които беше за това, как са го взели за заложник в Етиопия. С Вако пък обсъждах предимно политически въпроси. Оказа се, че те двамата са големи полови атлети и имахме възможно да слушаме истории за техните подвизи и да цъкаме с език. Някои хора явно си го могат просто 🙂

Имаше и музика на живо, а този пич беше невероятен! Казаха ни, че е уличен музикант и обикновено свири в един от подлезите на метрото. Изпълненията му бяха изключително силни. Човекът си изливаше душата на сцената.

На бар в Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Пееше песни на арменски, английски и руски. Предлагам Ви един клип с част от 2 негови песни, макар качеството да е отвратително. Първата е на арменски, втората на руски. Няма как да пресъздам атмосферата в бара, но тя беше страхотна.

В същия бар опитахме и арменски коняк „Арарат“

Арменците се славят най-вече с виното и с коняка си. Беше много мек и приятен. Препоръчвам! Въобще беше една страхотна вечер и чудесен завършек на деня.

На следващия ден

трябваше да напуснем Ереван и да се отправим към езерото Севан

Аз станах рано сутринта с надеждата, че ще мога от каскадата да направя хубава снимка на града с планината Арарат на заден план, но времето беше облачно и нищо не се виждаше.

Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Представям си, че каскадата е много красива и приятна през лятото, но по това време на годината още не работеше.

Над каскадата се намираше недостроеният комплекс в чест на 70 години Съветска Армения. Стои си така от 80-те и не се знае кога това пространство ще може да се оползотвори и облагороди.

Ереван, Армения – С Голф из Кавказ

Впечатленията ми от Ереван са много добри

Смятам, че е един модерен и симпатичен град, пълен с много млади хора и заведения, макар като архитектура да не блести с нещо кой знае какво. Може би тук е мястото да направя едно лирично отклонение и да кажа, че в тези държави разликата между столицата и останалата част от страната е много изразена, но в Армения е направо космическа. Смело мога да заявя, че

Ереван е не друга държава, а направо друга Вселена в сравнение с останалата част на страната,

която по мое мнение е много бедна и изостанала.

В хостела се запознахме с едни много готини германци – Паул и Сара. Когато разбраха за плановете ни ни попитаха, дали бихме ги взели с нас. Естествено, че се съгласихме. Сбогувах се с Хрант на паркинга и потеглихме. Движехме се по магистралата към град Севан, която гъмжеше от ченгета буквално на всеки няколко километра. За щастие нямахме повече срещи с тях.

След по-малко от час

достигнахме град Севан

и се отправихме на юг. След 40 км вече бяхме в

село Норатус,

където бяхме планирали да посетим древното арменско гробище, за което вече споменах.

Норатус, Армения

Хачкарите са традиционни арменски надгробни камъни,

част от списъка на ЮНЕСКО за материално културно наследство. Това е най-голямото запазено такова гробище в Армения. Най-старите хачкари тук са от 10-ти век. Обикновено са много интересни за интерпретация и в тях има вложен много символизъм. Например кръстовете често са с корени в основата, а във върховите части има облаци, като така се представя прехода между живота и смъртта. На други пък има изрисувани цели сцени или нещо типично за погребаните тук хора.

Хачкари – Норатус, Армения – С Голф из Кавказ

Веднага щом навлязохме в гробището към нас се лепна един умствено изостанал човечец, който искаше да ни продава някакви броеници. Не разбираше и дума на руски, дадохме му някакви дребни монети, но продължаваше да крачи след нас. Изведнъж към нас дойде

най-необичайният екскурзовод – баба ти Зия

Арменци – Хачкари – Норатус, Армения – С Голф из Кавказ

Тя говореше много развален руски, но с охота започна да ни развежда из гробището и да ни показва някои по-интересни хачкари. Всъщност стана много добре, че тя дойде, защото наистина ни показа неща, които сами едва ли щяхме да забележим. Беше много забавна и имаше заучен асортимент от лафове на руски и на английски. Направо разцепи мрака…

Един хачкар, представящ погребани деца:

Хачкари – Норатус, Армения – С Голф из Кавказ

Поглед към гробището:

Хачкари – Норатус, Армения – С Голф из Кавказ

„Здесь свадьба… wedding… ааа“ (след което започна да имитира танцови движения 😉 Обясни, че тук е изобразена сватбена церемония с младоженците горе вляво, а в дясната страна са трапезата и гостите. Долу вляво е монголски воин, тъй като монголците дошли и избили гостите и младоженците.

Хачкари – Норатус, Армения – С Голф из Кавказ

Погребани хора с инструменти от техния бит.

Хачкари – Норатус, Армения – С Голф из Кавказ

Баба ти Зия крачеше неуморно между хачкарите и тъй като аз бях най-напред с руския редовно ми подвикваше „Иди ты!“ , за да ми обяснява и да превеждам. Друга нейна честа реплика беше „Иди сюда. Хорошо хачкар, good khachkar!“ 😉

Хачкари – Норатус, Армения – С Голф из Кавказ

Може би това е място, което не е по вкуса на всеки, но все пак е уникално по рода си и не знам, дали може някъде другаде да се види нещо подобно.

Хачкари – Норатус, Армения – С Голф из Кавказ

Хачкари – Норатус, Армения – С Голф из Кавказ

Накрая

стана време за снимки и за търговия

Обиколката свърши, почерпихме баба ти Зия с някой друг драм. В края на гробището чакаха други 2 бабушки, които бяха не по-малко култови и предлага ръчно изработени чорапи, шапки и т.н. Аз си снимах с фотоапарата и тогава умствено изостаналия човечец ми изсумтя нещо. Ухили се до уши и посочи към себе си, явно с молба да го снимам. Как можех да откажа… милият беше на седмото небе от щастие:

Арменци – Норатус, Армения – С Голф из Кавказ

Бабушките продължаваха да преговарят със Сара, която се загледа в чорапите. Другата баба обаче малко се беше оляла с цената. 5 евро за един чифт чорапи…ще ме прощаваш, ама надскачате си сянката. Съответно Сара не беше навита и другата баба ми каза на развален руски:

– Кажи нея купува! Защо не купува?

Аз й казах, че тя обмисля, но цената е много висока. Тогава бабушката ме плесна през рамото и едносмислено ми намекна да си трая 😉 В крайна сметка Сара се оказа доста добра в пазарлъка и договори приемлива цена.

Като заключение това място изби рибата с колорит, а бабушките изкъртиха и извозиха 🙂

Арменци – Норатус, Армения – С Голф из Кавказ

Хванахме пътя обратно за Севан. Една бойна Жигула по пътя:

Жигула – Норатус, Армения – С Голф из Кавказ

В потвърждение на моята теза, че на фона на останалата част от Армения Ереван е друга Вселена са снимките ми от

град Севан

Градът изглеждаше много зле. Все едно бе преживял ядрена война. Главната улица бе затворена и минахме по страничните, които изглеждаха така:

Севан, Армения – С Голф из Кавказ

Севан, Армения – С Голф из Кавказ

Севан, Армения – С Голф из Кавказ

Отидохме до

църковния комплекс Севанаванк,

който се намираше близо до града.

Лодка на езерото Севан:

Лодка на езерото Севан, Армения – С Голф из Кавказ

Комплексът включва две интересни църкви от 9-ти век, а мястото също е доста живописно:

Църковен комплекс Севананк на езерото Севан, Армения – С Голф из Кавказ

Църковен комплекс Севананк на езерото Севан, Армения – С Голф из Кавказ

Църковен комплекс Севананк на езерото Севан, Армения – С Голф из Кавказ

Продължавам да дебна хората край свещите 🙂

Арменци – Севан, Армения – С Голф из Кавказ

Една обща снимка с нашите немски приятели:

Църковен комплекс Севананк на езерото Севан, Армения – С Голф из Кавказ

Върнахме се обратно в града.

Не ни беше лесно да си намерим заведение за хранене

Такива почти нямаше… може би хората тук не могат да си позволят такива неща.

Севан, Армения – С Голф из Кавказ

Помните ли злите компютри от филма „Терминатор“ ? Ето откъде тръгват 😉

Севан, Армения – С Голф из Кавказ

По центъра на Севан:

Севан, Армения – С Голф из Кавказ

Не знам защо

Армения беше толкова по-бедна,

дори в сравнение с Грузия и с Азербайджан. Имам теория, че може би отделят много пари за отбрана, тъй като се чувстват заплашени от Турция и най-вече от Азербайджан. Вярно, че разчитат особено много на подкрепата на Русия, но все пак без армия едва ли биха успели да удържат Нагорни Карабах.

Тези пичове кастреха клоните. По едно време един огромен клон падна до едни работници, които просто си стояха на улицата. Направо щеше да ги погребе, но те не се стреснаха от ситуацията и изобщо не откриха повод за караница в цялата работа 🙂

Арменци – Севан, Армения – С Голф из Кавказ

Изпратихме германците на автогарата. Те се връщаха към Ереван, а нас ни предстоеше да напуснем Армения и да се върнем отново в Грузия.

Продължението:

С Голф из Кавказ (3): Тбилиси в Грузия и Шеки в Азербайджан

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “С Голф из Кавказ (2): Армения: Ереван и Норатус”

  1. […] С Голф из Кавказ (2): Армения: Ереван и Норатус […]

  2. […] Пътуване започна с преход през Турция до Грузия, бяхме в Ереван и при хачкарите в Норатус. За последно бяхме Тбилиси и Шеки, а днес ще разгледаме […]

Leave a Reply


Switch to mobile version