Приключенията на Светли в Исландия (2)

Продължаваме с впечатленията на един стажант-българин в Исландия. Първата част е тук: Приключенията на Светли в Исландия (1), а сега вижте какви правила за безопасност трябва да спазвате, когато ходите по лавовите полета на Исландия във втората част на разказа му: приключенията до

Крисувикберг (Исландия)

Krisuvikberg / Iceland

iceland1.JPG

Събота. Времето беше чудесно и сутринта аз, и една германка с която работя, тръгнахме на автостоп към Крисувик в Исландия. Когато отидохме на шосето което води към тази местност чакахме изненадващо малко — около 5 минути и една кола спря. Изненадващо малко, защото пътя на който седяхме беше пуст и в тази посока — към Крисувик почти нямаше движение. Хората, които ни взеха се оказаха от Полша, бяха 4 човека и когато отвориха вратата не вярвах, че искат да ни вземат, защото почти нямаше място вътре.
Те пътуваха към езерото преди Крисувик — Клеифарватн. Езерото се намираше на около 10 км. от този път, а малко след това беше Крисувик. Оставиха ни край брега, направихме няколко снимки на замръзналата вода и продължихме пеша към

Крисувик

Крисувик, е едно поле с няколко горещи малки кратера от които извира гореща вода. Когато вървим около горещата вода, въздухът мирише много силно на сяра а земята ври сякаш под нея има горещ котлон.

Нашата цел всъщност беше друга — на около 7—8 км. след Крисувик се намираше

Крисувикберг

Крисувикберг е няколко километра дълга скалиста ивица по крайбрежието на Атлантическия океан. Скалите са на височина около 30—40 метра, като са рязко отсечени и гледката е неописуема.
След като стигнахме Крисувик, продължихме пеша по шосето а след това още няколко километра с една кола. От шосето поехме пряко към океана, вървяхме на там по много тежък път — изобилие от камани, кал и сняг. По местата, които имаше сняг, беше малко опасно, защото не знаеш къде стъпваш — дали има дупка или голям камък от долу. След около един час ходене достигнахме една равна поляна, която в края беше отсечена, а вълните на океана се разбиваха на около 40 метра под нас. Гледката беше изключителна!!!
Тази земя се простираше на няколко километра и когато ходиш по нея и гледаш вълните долу, многобройните птици които живеят по скалите и безкрайния океан имаш чувството, че си достигнал края на света. Вървяхме по ръба на това поле около 40—50 минути и гледката ставаше все по-вълнуваща и по-вълшебна. Така и не видяхме фара, който бях видял в един гайд, но все пак това ми стигаше и решихме да се връщаме.
Тогава направихме голяма грешка. Тъй като местността беше с формата на нещо като триъгълник и ние бяхме тръгнали от тази част, в която шосето е по близо до океана, на връщане решихме да тръгнем от средата на ивицата към пътя (като се получаваше така, че разстоянието там е около 2 пъти повече). Въпреки, че цял ден беше много слънчево (около 10 градуса) и без признаци за промяна, в далечината започнаха да се появяват облаци и решихме да вървим по бързо. Шосето до което трябваше да стигнем се виждаше в далечината, но коли нямаше.
Вървяхме около 20 минути, когато Аилйин (момичето от Германия, което беше с мен) се подхлъзна, стъпи на криво и падна. Заболя я много силно, но след около 5 минути болката започна да преминава и продължихме. Озовахме се в една пресъхнала река, която трябваше да пресичаме няколко пъти. Това беше и най-трудното, защото беше много кално и каменисто. Продължавах да вървя и да следя за това къде са стигнали облаците, като в един момент чух писък, обърнах се и видях, че Аилйин е паднала отново. Този път беше по-зле, почти плачеше от болка, беше стъпила на криво със същия крак и не можеше да ходи. Седяхме около 20 минути в очакване болката да премине, а времето от слънчево и топло започваше да се сменя към студено, ветровито (почти дъждовно). Кракът ѝ не беше счупен, но се беше подул и беше трудно за нея да ходи. Започнахме да вървим много бавно, като тя изпитваше големи болки и трябваше да спира да почива. До пътя имаше около 40—50 минути нормално ходене, но с нашето темпо щяхме да стигнем за много повече.
Ако времето не се влошаваше нямаше да ми пука толкова, но завалеше ли дъжд щеше да стане по лошо, когато калта се размекне още повече краката ще започнат да ни потъват в земята, а и ще станем мокри понеже нямахме дъждобрани. Аз започнах да я нося на гръб за около 7—8 метра (добре, че е вегетарианка и е адски слаба и ниска, каза ми че тежи около 45 кг.), а след това тя ходеше около 15—20 метра и после аз пак я взимах за малко, и така успяхме да минем известно разстояние. Качих я на гръб около 7—8 пъти и след това болката започваше да става по-поносима, а мен да ме боли гърба.
Стигнахме на пътя след повече от 2 часа и започнахме да вървим към Крисувик отново. Причината беше, че коли не минаваха и се надявахме се там да има по-голямо движение. Все пак след около 30 минути една кола премина, но не спря.
Вместо очаквания дъжд заваля много силно сняг на големи парцали.
Вървяхме по шосето и за около 1 час минаха 2—3 коли в нашата посока и 2—3 в обратно. Аилйн започваше да изпада в голяма паника (въпреки, че ходеше по-добре, се притесняваше от снега) и ми каза, че ще спира всички коли няма значение, дали са в нашата посока, само и само да се махне от тук.
Беше около 5 следобед и имахме още около 3 часа преди да се стъмни, аз не се притеснявах толкова, защото бях сигурен, че след като стигнем Крисувик ще си намерим кола, понеже мястото е туристическа атракция — тук в Исландия.
Най накрая точно преди Крисувик една кола спря и ни взе. Всичко свърши. Бяха една туркиня и един грък. Съседи!!! Казаха, че живеят в Лондон. Много мили хора бяха, въобще не знаеха нищо за Исландия и за местата, които са интересни да се посетят. Днес им беше последен ден тук и отиваха към Тингвелир през Рейкявик (тъкмо в наша посока). Пътьом им показахме няколко места с интересни гледки. Спирахме, за да правим снимки или да походим малко по леда на замръзналото езеро Клеифарватн, където ни бяха оставили поляците, от които нямаше и след естествено след тези дълги 5—6 часа.

iceland2.jpg

Карта на Крисувикберг (Исландия)

Автор: Светломир Славчев

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

2 Отговори

  1. Деси каза:

    Елина можеш ли пусна още истории от Светли? Много ми хареса пътеписа му!

  1. 09.05.2008

    […] Продължението: Приключенията на Светли в Исландия (2) […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.