май 08 2008

Stadtluft macht frei (5): Пловдив

Published by at 16:55 under Пловдив,Радан

Това е последна част от поредицата на Радан за няколко европейски града Stadtluft macht frei. Както се досещате това ще е за един от любимите ми градове в България – Пловдив.

(всички градове в поредицата са:

Виена

Хайделберг,

Амстердам и

Пловдив)

Приятно четене:

Разходка из Пловдив

Познавам Пловдив прилично за „кестен“ без роднини под тепетата. Посещавал съм града много пъти, имал съм (и имам) много приятели. С мнозина- от друга страна — съм се запознал, без грам да ги харесам. Пил съм бира не само в No Sense и „Mармалад“, но и в… „Калигула“.

Plovdiv, Bulgaria

Накратко — няма място за обобщения.
И все пак… докато се разхождах из града наскоро., се замислих за някои наистина характерни неща. Може би не най-важните, но „здраво стъпили“ в съзнанието ми:

Първият „Макдоналдс“.

Преди 17 години цяла София трябваше да се качи в „Лада„-та, да бие път по магистрала „Тракия“ и да се нареди на опашка в центъра на „Филибето“. Тогава само опашките бяха нещо обичайно. Курсът София-Пловдив беше страхотия, разстояние голЕмо, а бензинът — дефицит.

Никога няма да им го прОстим:) На всичкото отгоре Big-Mac-ът се оказа гадост. Мина известно време, докато разбера, че „майните“ не са виновни….

„Пловдив-Ленинград“.

Вечна дружба, побратимени градове. Не знам защо това беше толкова важно… Никой не натякваше под път и над път, че София е побратимена — естествено — с белокаменната Москва. Но истината е, че Пловдив имаше неповторим чар на доста различен град. И хората сякаш бяха различни, а особено — заведенията.
Легендата се затвърди, когато „майните“ разбиха комунистите на няколко предни избора с резултат, който в София имаше само в район „Средец“.

Първите разочарования:

Някъде в средата на 90-те установих,че пловдивчани са хора като мен и кръвта им надали е по-синя(пряко, преносно, или особено преносно) от моята. Появиха се парвенюшки табели като тази горе и мнозина започнаха да злоупотребяват с легендата за „културната столица“. Последваха години на относителен упадък и провинциализиране на града, които ще се опитам да обобщя в една снимка без особена художествена стойност:

И все пак…

Годините минаваха, икономиката на Пловдив се възстанови, а захабените фасади по „Главната“ разцъфтяха отново…

И най-важното: Никой в Пловдив не се изкуши да събори гредоредите в центъра, за да направи наместо тях нови „билдинги“ с бетонна имитация на старите барокови постройки.

Оказа се, че когато има относителен консенсус за съхраняване на архитектурата, цените на старите сгради много бързо се повишават и те отново стават ренатбилни, както са били преди занемаряването в късния комунизъм и детството на прехода.

Днес Пловдив отново има нещо от уникалната атмосфера на европейски град със съхранена централна част, която ти дава възможност да се разходиш не просто между магазини, но и сред историята на града. Спокойно мога да кажа Stadtluft macht frei в центъра на Пловдив, но не и в „махалата“ около Витошка, в която израстнах и в която живея и днес…

Последните две снимки пак са от Пловдив, но не от „Главната“, а то други преки около „Джумаята“. Просто свидетелство, че сносните фасади и прилиния вид на старите къщи не са достояние само на една улица, а на цял квартал. Изобщо не коментирам Стария град, който е архитектурен паметник в цялост още от 70-те или по-рано. Тази година ми беше студено и разходката не ме занесе до тепето на Стария град, тъй и тъй.

Автор: Радан Кънев

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Пловдив – на картата:

Пловдив

   Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Stadtluft macht frei (5): Пловдив”

Leave a Reply