май 08 2008

От Шумен през Румъния и Украйна до Полша (1)

Днес ви представям едно пътуване с кола от Шумен до Полша през Румъния и Украйна. Авторът е пътувал с кола за католическия Великден в Полша, за който ще разкаже във втората част, а сега се насладете на пътя с кола до там:

От Шумен през Румъния и Украйна до Полша

част първа

Румъния и Украйна

В 3.30 сутринта тръгваме с Агата и Дорота на път за Люблин. Решихме го буквално преди две седмици, без някакво предварително планиране. За да е по-лудо пътуването, изменяме и трасето – тоя път сме решили да минем през Украйна – от първи януари не искат визи за българите, за поляците са премахнати от по-рано. Необходим е само сертификатът “Зелена карта”. От “Армеец” ни го дават безплатно с анекс към застраховката “Гражданска отговорност”. В 3.30 температурата е 0 градуса, Аги ляга на задната седалка. Романтично може да кажем, че луната свети като нощна лампичка на подранили пътници и се кара по-леко. След Струйно от двете страни на шосето има сняг, всичко е бяло. Съвсем навреме минаваме границата. Тук малка изненада. От един месец е въведено нещо като предварителен контрол, симпатична полицайка ни иска паспортите още от българската страна, само да хвърли едно око. Заради българите, обяснява жената. От другата страна няколко изненади – на бензиностанцията, където обикновено си купувам винетка, този път няма. Няма и на съседната, няма и в Гюргево. Успявам една на четвъртата, но там пък ново двайсет. И трите кредитни карти, които нося, не минават през терминала. Добре, че от миналия път имам малко леи в брой. В 6 без 15 потегляме за Букурещ.

Румъния

От доста време изпитвам все по-големи симпатии към Румъния и събарям полека-лека стереотипите в главата ми за румънците. Въпреки, че е малко след 6 магистралата към Букурещ е натоварена към столицата, явно с гюргевлии, пътуващи за или по работа. Ако човек не познава Букурещ е трудно да намери пътя за Бузъу (Buzău), откъдето минава маршрутът ни. И аз не го познавам добре, но пък с джипиеса си правим нещо като околовръстно през крайните квартали и избягваме задръстванията. На бензиностанцията на OMV А95 струва 3.79 леи, приблизително ок. 1.90 лева. Трасето след Букурещ минава и най-смелите ми очаквания. Асфалтът гладък, пътят достатъчно широк и позволяващ изпреварвания и скорост ок. 120 км. в час. Насрещни „колеги“ ни спасяват от румънски катаджии с пресветване точно 6 пъти. В 8.14 вече сме в центъра на Бузау. За съжаление се минава през самия град и губим доста време докато излезем на пътя за Бакъу (Bacău). Голям проблем по „източния маршрут“ е, че никъде няма храсти, но пък има на 10-15 километра бензиностанции с чисти и безплатни тоалетни. В Бъкау има летище, Макдоналдс и още куп признаци за град. Но отново същият проблем – 30-40 минути изоставане по светофари и кръстовища. Пред селцето Владу Молдове виждаме и първия жив щъркел за тази година. Агата ни съсипва с повтарящи се въпроси: Кога ще пристигнем в хотела, още колко имаме да пътуваме, скоро ли пристигаме. Сключваме договор – ако повтори въпрос, няма да и се сбъдне изобщо въпросът. Т.е. ако попита в колко ще стигнем в хотела, няма изобщо да спим в този хотел. Малката обаче хитрува. Тате, в колко… Викам – Аги, внимавай дали не си ми задавала тоя въпрос. А тя – да, но този път малко по-различно ще те питам. Пак е юнак, че издържа пътуването без да мърмори.

Часовникът в Сучава е копие по памет на Weltuhr на Александерплац в Берлин

Бавен транзит и през Сучава. Тук имам спомени от 1987 година, когато скачах от влака от вагон-ресторанта, след като разбрах, че на предишната гара (т.е. в Сучава) са откачили международните спални вагони. Като цяло – румънското трасе на Изток го оценяваме и препоръчваме като супер, без баири, без завои. Точно на 600-ия километър намираме подходящо хотелче и си правим резервация за връщането. Предстои да напуснем територията на ЕС.

Трактор с перденца и саксийки вътре – Romania Designe

Границата Румъния – Украйна

Читайте, завидуйте – я гражданин Европейского Союза! Така щеше да го каже Владимир Маяковски, ако беше роден в някоя от страните членки и му се наложеше да влезе в Украйна. Не че не си давам сметка за това какво е ЕС с плюсовете и минусите му, но чисто човешки и битово го усещам с кожата си на границата с бившия СССР след румънския Сирет. Рунтавият калпак и цялата униформа на солдатката-граничарка сочат, че времето е спряло. Но не само те. Първо ни спират на портал пред ГКПП, преглеждат ни документите и ни бутват в ръцете бележка, като изрязана накриво от вестник – за вкарването на колата в Украйна и още две, за местните „имиграционни власти“. Малко по-натам ни обгрижват митничари и граничари. Питат дали нямаме алкохол – Дорогой, казвам на митничаря, при цените на водката в Украйна да нося от България? Факт, бутилка водка Немироф 0.7 струва ок. 4.20 лева. Пита колко пари имам – викам – толкова и толкова, плюс кредитни карти. А той – колко има на картите, викам – ааа, това е банкова тайна. Той – не, трябва да ми кажете. Впервые слышу, му отговарям и приключваме дискусията. В този смисъл, времето в Украйна е спряло през 1987 година, когато минавах тук в обратна посока и е чакало да дойда отново. В този момент верно се гордея, че съм гражданин на ЕС. Единственото мило за ухото ми е позабравеният на живо руски. „Я русский бы выучил только за то, что им разговаривал Ленин“, пишеше навремето в класната ни стая в езиковата, сега учете руски, ако искате да се разбирате добре в Украйна.

Украйна

Україна, Україна… Сещам се за песничката, която пееше Виталий Фьодорович, ръководител на група пионери, които почиваха в България през 1985 и на които превеждах. Преди 2-3 години му издирих телефона и му звъннах в Херсон. Свиреше хубаво на баян и ми записа цяла касета с 20-ина песни за спомен. Та ето ме сега в Україна без да съм се канил специално. Още не сме минали километър на украинска земя и на предното стъкло се изцвъква обилно някакъв въздушен пернат диверсант. Агата е ужасена, но и обясняваме, че е за късмет. Оказва се точно така, стара жигула ми пресветва, намалявам, а само след миг се вижда „Самара“ с надпис ДПС. Викам си, а стига бе, тия и тука ли са, но не. ДПС тука не е това, което при нас и се превежда „Дорожная патрульная служба“, старото съветско ГАИ, по нашему КАТ. В Україна разрешената скорост в населено място е 60 километра, извън града 120. Проблемът е, че по трасето ни почти всяко село започва там, където е свършило предното. Първите впечатления са за украинския език – установяваме, че това са полски думи, написани с български букви. Нескопосан плагиат. Но пък мелодично звучи.

Ласкаво просимо до Чернівцівців (Добре дошли в Черновци).

Самият начин, по който се казва на украински, предполага някак си гостоприемството на този старинен град. От Шумен дотук са 740 километра. Предварително бях резервирал апартамент в хотел „Магнат“. Оказа се мини-хотел с всички удобства, със спалня и холче, а за радост на Агата и с огромна ъглова вана. Градът е бил столица на херцогството Буковина и историческите следи не са заличени дори през времето на СССР. Промените в имената ту на украинското Чернівці, ту на руското Черновцы, полското Czerniowce, немското Czernowitz, румънското Cernăuţi или молдовското Чернэуць говорят най-добре за историята на града и народностите, които го населяват. Аха, трябва да се добави и името на идиш טשערנאָװיץ. Тука е живял най-известният румънски поет Михай Еминеску, цял списък еврейски интелектуалци, съветската певица София Ротару. Приблизително по времето, когато правят жп-линията Русе – Варна, тръгва и влакът между Черновци и Лвов. а малко преди да започнат да правят първата бира в Шумен, започват да я варят и в Черновци. Наричат го малката Виена, още преди София през 1897 година тука тръгва първият трамвай, екземпляр от първите вагони може да се види на пиедестал на излизане от Черновци към Ивано-Франковск.

Чух на доста места да се говори на руски, въпреки че имах и конфунза ситуация. Докато търся интернет, попитах на блестящ руски възрастна дама къде се намира кинотеатър „Жовтен“ (октомври). Само дето не ме заплю, после реших, че е някоя дясно ориентирана русофобка. За руския – ясно. Ама и кино „Жовтен“ вече не носело името на октомврийската революция, а се казвало „Чернівці“. Интернет кафето така и не го намерих, но пък открих „Картопяна хата“, нещо като Potato Hause.

Черновци, Украйна

Не знам как е в Източна Украйна, но тук в Западна с 10 лева човек може да се чувства господин за един ден. Чай с лимон в картофената къща струва 35 стотинки, мляко с какао 60, кафето 90. Левче е горещата гъбена супа. Намерих едно клипче в YouTube, което долу-горе точно отразява впечатленията ми за Черновци.

Хотел „Магнат“ GPS N48 17.821 E25 56.057 (резервации през booking.com)

Следва продължението:
През Украйна към Полша (2): Великден в Полша>>>

Автор: Красимир Крумов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Украйна – на картата:

Украйна

   Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “От Шумен през Румъния и Украйна до Полша (1)”

  1. […] От Шумен през Румъния и Украйна до Полша (1)>>>а сега, продължението: […]

  2. basri каза:

    eskurziya-şumen-romaniya

  3. uswer_boy каза:

    Цитат: „Първите впечатления са за украинския език – установяваме, че това са полски думи, написани с български букви. Нескопосан плагиат. Но пък мелодично звучи.“
    Украинец съм от Лвов, с баба полякиня, говоря и украински и полски, и категорично ще Ви кажа че не сте прав, по отношение на един от славянски езици.
    Колега от Шумен се пада малко расист, „голям европеец“ и голям „познавач“ история на Украйна и „украiнськоi мови“.
    Как ще реагирате Вие, когато Ви кажат че „български език“ e „сръбски или македонски само че с кирилица“?
    Голямо самочуствие имате Вие без парично и историческо покритие.
    Повече уважение, нали вИ БЕШЕ ЕВТИНО И ХУБАВО ТАМ?
    Направих подобно пътуване със семейство си до Лвов с лек автомобил за Великден на 2011 през април.

  4. пламенчо каза:

    Авторът се е опитал,да поукраси малко нещата!Първо Румъния със прекрасните пътища,където караш със 120км е смешно!Не са го побарали местните катаджии!От Роман до Сирет пътя е двулентов и изключително натоварен!Няма да коментирам румънските митничари!Но украинските!!О да,рунтав калпак на шикарна митничарка като манекенка,хич не е зле!Е все пак,там като духне северняка ставаш на кокал!Вярно,дават ти една бланка,и на нея поставят печати митничари и граничари…иначе са любезни!Колкото до питанията колко пари имаш на картата,ами мен и румънци са ме питали!Отговарям им че,са достатъчно и не искат ли баркода!Колкото до укранската мова,искам да кажа на автора….абсолютно не е полски език!Това че,ползват много полски думи е разбираемо…през вековете едни окупират други и тн.!Както и говоримия руски в Украина,но това автора премълчава!Има и райони където говорят румънски ,унгарски и турски!Нека приятеля от Львов не се обижда!Просто,автора не се информирал както трябва!А иначе,иначе Украина е прекрасна…както и хората,населяващи тази голяма държава!

Leave a Reply