Днес вече ми се пада ред на мене да разказвам – как ходих до долния десен ъгъл на картата на Европа 🙂 Не е трудно – има градски транспорт до там 🙂
Приятно четене:

Румели Фенер

(кв.Саръйер, Истанбул)

В долния десен ъгъл на Европа

Ще живея аз в Истанбул и няма да се разходя до долния десен ъгъл на Европа ли? Не сте познали! 🙂 Още повече, че открих градски автобус, който обслужва тази част на конгломерата Истанбул.

Та, издебнах аз една леко облачна събота (който ме познава, знае че мразя жега, а тук си я имам предоволно), качих се на рейса за Таксим, оттам се прекачих на метрото за Хаджиосман, а там вече хванах автобуса за Румели Фенер.

Целта беше да видя входа на Босфора откъм Черно море 🙂

Румели Фенер

(или по-точно Rumeli Feneri, иначе е Евопейски или Балкански фар 😉 ) е името на селото, разположено на европейския черноморския вход на Босфора. Естествено, името идва от фара (ако се чудите на какво ви прилича думата „фенер“ 😉 , построен от французите през Кримската война, за да знаят корабите къде е изхода: нали знаете, в самолетите край аварийните изходи има светещи табелки EXIT 😉

Естествено, фар на това място е имало от незапомнени времена – човек не бива да остава с впечатлението, че корабоплаването в Черно море е измислено от французите през XIX век след Христа 😉 – просто сегашният фар е строен от французите 🙂

Всъщност точно това е и мястото на

Симплегадите

– двойката скали, блъскащи се една в друга, което препятствие по пътя към Колхида аргонавтите преодоляват с помощта на гълъб и богинята Атина Палада (и тя ударила едно рамо, почти буквално 😉 (за подробности: Симплегади)

Така че със сигурност мястото е известно от незапомнени времена. Някъде през XVI век се споманава фар на същото място (отбелязан е на карта) и… като се замисли човек, защо точно Константинопол става голям и велик град, а не Румели Фенер? Константинопол е на другия край на Босфора, откъм Мраморно море, на аналогичния ъгъл? Но явно има и други фактори, а не само пролива…

Фарът е споменат и от колегата Евлия Челеби през XVII век. Но преди това, генуезците построяват крепост близо до фара, която всъщност беше и целта на съботната ми разходка.

По пътя към Румели Фенер

Пътят от Хаджиосман в посока север минава по брега на Босфора, през квартал Саръйер, а после и през крайните части на Белградската гора (за нея – друг път). Балканският (европейският) бряг на Босфора е доста висок и на моменти пътят прилича на Искърското дефиле – там „долу в реката“ е Босфора. Или пък морето при крайморския път за Златни пясъци и Албена. Много е живописно!

Личи си, че и районът е богаташки – това, което в другите част на града биха били жилищни комплекси с по 25-30 етжни блокове, тук всичко е къщи или заменено от затворени комплекси от по 2 до 3 етажа, да не говоря какви коли са пракирани наблизо. А освен това половината път от едната страна е лонгозна гора, а от другата – Босфорът.

Пътят пресича новата магистрала, в непосредствена близост до третия, най-новия, мост на Босфора. Мостът е красив и… празен. Особено в сравнение със старите два моста – особено красив и особено празен: четири ленти в посока и … две коли и един камион на целия мост! В същото време двата по-стари моста в Истанбул представляват един подвижен паркинг. Потрес! (Обяснението е, че на новия мост са му сложили нечовешки скъпа такса за преминаване, а аз продължавам да се чудя дали не е по-добре нечовешката такса да се сложи да задръстените мостове, а на празния мост да се сложи ниска такса? Но аз и други въпроси имам, понякога 😉 ).

Малко преди Румели фенер, автобусът спира и в селцето

Гарибче (Garipçe)

– точно мястото, в което харпиите изяждат храната на прокълнатия от Зевс тракийски цар Финей, аргонавтите успяват да ги прогонят, а Финей от благодарност им казва как да преодолеят Симплегадите. Днес това село се води като домакин на новия (третия) мост през Босфора. Селцето е готино, но аз продължавам към крепостта.

За да се измъкне от Гарибче, рейсът прави обръщане на място, измъква се отселото, за да спре вече на последната си спирка в

Румели Фенер

Крепостта на Румели Фенер се нарича:

Оръдейна крепост

(Топчу калеси, Topçu kalesi, Rumelifeneri village castle, Yoros castle)

и когато я търсите в Гугъл под името Rumelifeneri village castle е много важно да не я сбъркате с Rumeli Castle или Rumeli Hisar! Крепостта Rumeli Hisar е съвсем друга крепост, която се намира в самия град – до втория мост на Босфора и за нея ще ви разказвам друг път, когато стигна до нея – и тя няма нищо общо с това, за което си говорим сега.

А ако я търсите като Yoros castle, да внимавате не я сбъркате с Yoros castle в Анадолу Кавак (което пък е срещу Румели Кавак на Босфора) – отново съвсем друга крепост! И да – всичките са на бреговете на Босфора

Сега сме на крепостта в Румели Фенер – на входа на Босфора 🙂

Крепостта на Румели Фенер

е строена първо от генуезците, които после биват изгонени, а през вече споменатия XVII век тя бива разширена със складове и арсенали от султан … кой султан ли? Мурат IV, естествено! 😉 Не че историческите ми познания изобщо позволяват да сравня Мурат Първи с Мурат Четвърти, или да кажа на прима виста как се казва султанът по време на … Априлското въстание, например. Във всеки случай – имаме пропуски в образованието. Дали е нужно да знаем как се казват всичките султаните – не мисля, но поне този от Априлското въстание или от Руско-турската война не е зле да бъдат споменавани в учебниците ни по история.

Та Мурат Четири (здравей, Пена! 😉 пооправя крепостта, за да може тя да служи като военен обект, чак до Втората световна война, а достъпът до нея да бъде разрешен едва през 1985 г. Оттогава, и без да бъде означена като специален туристически обект, тя привлича посетители – входът е свободен и мястото привлича любители на крайградските разходки и пикниците. Съответно, една оборка няма да й се отрази зле (не, споко, не е толкова мръсно, колкото очаквах, но наистина едно почистване ще я направи още по-приветлива)

Rumelifeneri Mahallesi, 34450 Sarıyer/İstanbul, Турция

Като размер крепостта е по-малка от Белоградчишката, с подобни по височина стени, една-две кули, с много бойници и смокиня, растяща в едната кула. Като гледам – другия месец ще е узряла!

На север се виждат корабите, чакащи реда си за преминаване през Босфора. Точно в тази посока, на около 37 км навътре, един румънски говедовоз под тоголезки флаг беше потопил руски разузнавателен кораб преди няколко месеца (историята подробно)

Изобщо –

Черно море си е Черно море

– даже в такъв спокоен ден, вълните не преставаха да се удрят в скалите. Всъщност, на жителите на Черно море, това едва ли би им нарпавило впечатление, но когато имаш и Мраморно море пред очите си, което постоянно е като огледало, започваш да разбираш значението на думата Черно.

В посока Мала Азия се вижда другия

отсрещния фар и село – Анадолу фенер (Anadolu feneri)

Изобщо, имам усещането, че щом едното село е Анадолу, а другото Румели, то не би ли трябвало Румелия да я разбираме като Балкани? То е малко странно, защото самите турци делят Истанбул на aнадолска и eвропейска част – логичното би било да бъдат или анадолска и балканска (ок, нека е тракийска) част, или пък азиатска и европейска, не ли? 😉 Но не – градът се дели на анадолска и европейска част и това си е 😉 А под Румелия като че ли разбират две неща – гърците/православните, но и Балканите, въпреки, че още никой не е отменил понятието Балкани тук. Както и да е 🙂

Естествено, се вижда и фарът, който май отдавна не работи. Наоколо има и ресторанти, а и селото е рибарско, така че, можете и да хапнете. Стига, разбира се да не е Рамазан, когато през деня работят само/предимно ресторантите по популярните туристически места. А тук не е. Така, че минах само с гледки този път 🙂 Но пък си струваха 🙂

Как да стигнем до Румели Фенер

• С кола и навигация винаги можете да стигнете, има и къде да паркирате. Ако идвате от София с кола, най-добре е на Мол Истанбул да свиете вляво в посока новия (третия) мост, а малко преди да стигнете моста, отново да се отклоните вляво – вече по брега на Босфора, в северна посока (на табелите би трябвало да пише Garipçe/Rumeli feneri)

• С градски транспорт: до Румели Фенер се стига с автобус 150, който пък можете да вземете от Хаджиосман – последната спирка на метро М2. А М2 можете да вземете от Йеникапъ или от площад Таксим. Иначе на самия Хаджиосман, единия ескалатор излиза точно на спирката на автобусите, така че няма как да сбъркате.

Послепис:

Така се случи, че на последната спирка в Румели Фенер, освен мене, слезе и едно момче, което се върна, за да попита шофьора, дали после тръгва от същото място – съвсем резонен въпрос, защото спирката всъщност представлява разширение на улицата между къщите – няма автобусно обръщало, ами си е просто селска улица, на която, за да обърне, шофьорът прави няколко маневри. Шофьорът му отговори нещо, а аз го попитах на ингилизки какъв е бил отговора. Та се заговорихме с момчето на онзи неподражаем английски., който не можете да научите в училище, но ще ви оправи във всички страни по света, освен в англоговорещите 😉 И се оказа, че момчето е нашенец – роден в Турция, но потомък на изселничка от Разград, казваше се Джан и с голямо удоволствие употреби на български следните изрази „Здравей, аз съм Джан, а ти как се казваш?“ 😉 После пак се върнахме на „онзи“ английски, де, но имаше с кого да се катеря по крепостта, защото и той като мене беше тръгнал на разходка до Румели Фенер.

Та, според вас, за какво си говорехме, докато бяхме в долния десен ъгъл на Европа?

За глобалното затопляне и ролята на Тръмп за развитието на феминизма? Нееее, говорихме си за Левски, за ЦСКА и за Лудогорец 🙂 Все пак момчето е разградчанин! 🙂

Край

Източници:

• Гарибче, селото с харпиите
  • http://www.conference-burgas.com/maevolumes/vol7/book%202%20pdf/b2_08.pdf
  • http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=553&Itemid=102
• Аргонавтите прогонват харпиите: https://chitanka.info/text/2428/56
• Аргонавтите преодоляват Симплегадите: https://chitanka.info/text/2428/57
• Историята с говедовоза и руския разузнавателен кораб: https://lenta.ru/articles/2017/04/27/leeman/

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул

Booking.com