юни 16 2017

Румели Фенер – долният десен ъгъл на Европа (Истанбул, Турция)

Published by at 9:00 under Истанбул,Стойчо

Днес вече ми се пада ред на мене да разказвам – как ходих до долния десен ъгъл на картата на Европа 🙂 Не е трудно – има градски транспорт до там 🙂
Приятно четене:

Румели Фенер

(кв.Саръйер, Истанбул)

В долния десен ъгъл на Европа

Ще живея аз в Истанбул и няма да се разходя до долния десен ъгъл на Европа ли? Не сте познали! 🙂 Още повече, че открих градски автобус, който обслужва тази част на конгломерата Истанбул.

Та, издебнах аз една леко облачна събота (който ме познава, знае че мразя жега, а тук си я имам предоволно), качих се на рейса за Таксим, оттам се прекачих на метрото за Хаджиосман, а там вече хванах автобуса за Румели Фенер.

Целта беше да видя входа на Босфора откъм Черно море 🙂

Фарът на Румели Фенер – входът на Босфора, Истанбул

Фарът на Румели Фенер

Румели Фенер

(или по-точно Rumeli Feneri, иначе е Евопейски или Балкански фар 😉 ) е името на селото, разположено на европейския черноморския вход на Босфора. Естествено, името идва от фара (ако се чудите на какво ви прилича думата „фенер“ 😉 , построен от французите през Кримската война, за да знаят корабите къде е изхода: нали знаете, в самолетите край аварийните изходи има светещи табелки EXIT 😉

Естествено, фар на това място е имало от незапомнени времена – човек не бива да остава с впечатлението, че корабоплаването в Черно море е измислено от французите през XIX век след Христа 😉 – просто сегашният фар е строен от французите 🙂

Всъщност точно това е и мястото на

Симплегадите

– двойката скали, блъскащи се една в друга, което препятствие по пътя към Колхида аргонавтите преодоляват с помощта на гълъб и богинята Атина Палада (и тя ударила едно рамо, почти буквално 😉 (за подробности: Симплегади)

Така че със сигурност мястото е известно от незапомнени времена. Някъде през XVI век се споманава фар на същото място (отбелязан е на карта) и… като се замисли човек, защо точно Константинопол става голям и велик град, а не Румели Фенер? Константинопол е на другия край на Босфора, откъм Мраморно море, на аналогичния ъгъл? Но явно има и други фактори, а не само пролива…

Фарът е споменат и от колегата Евлия Челеби през XVII век. Но преди това, генуезците построяват крепост близо до фара, която всъщност беше и целта на съботната ми разходка.

По пътя към Румели Фенер

Пътят от Хаджиосман в посока север минава по брега на Босфора, през квартал Саръйер, а после и през крайните части на Белградската гора (за нея – друг път). Балканският (европейският) бряг на Босфора е доста висок и на моменти пътят прилича на Искърското дефиле – там „долу в реката“ е Босфора. Или пък морето при крайморския път за Златни пясъци и Албена. Много е живописно!

Личи си, че и районът е богаташки – това, което в другите част на града биха били жилищни комплекси с по 25-30 етжни блокове, тук всичко е къщи или заменено от затворени комплекси от по 2 до 3 етажа, да не говоря какви коли са пракирани наблизо. А освен това половината път от едната страна е лонгозна гора, а от другата – Босфорът.

Новият мост на Босфора при Гарибче, Истанбул

Пътят пресича новата магистрала, в непосредствена близост до третия, най-новия, мост на Босфора. Мостът е красив и… празен. Особено в сравнение със старите два моста – особено красив и особено празен: четири ленти в посока и … две коли и един камион на целия мост! В същото време двата по-стари моста в Истанбул представляват един подвижен паркинг. Потрес! (Обяснението е, че на новия мост са му сложили нечовешки скъпа такса за преминаване, а аз продължавам да се чудя дали не е по-добре нечовешката такса да се сложи да задръстените мостове, а на празния мост да се сложи ниска такса? Но аз и други въпроси имам, понякога 😉 ).

Малко преди Румели фенер, автобусът спира и в селцето

Гарибче (Garipçe)

– точно мястото, в което харпиите изяждат храната на прокълнатия от Зевс тракийски цар Финей, аргонавтите успяват да ги прогонят, а Финей от благодарност им казва как да преодолеят Симплегадите. Днес това село се води като домакин на новия (третия) мост през Босфора. Селцето е готино, но аз продължавам към крепостта.

Гарибче, Истанбул

Гарибче

Гарибче, Истанбул

Новият мост на Босфора при Гарибче, Истанбул

Новият мост на Босфора при Гарибче

За да се измъкне от Гарибче, рейсът прави обръщане на място, измъква се отселото, за да спре вече на последната си спирка в

Румели Фенер

Крепостта на Румели Фенер се нарича:

Крепостта на Румели Фенер, Истанбул

Крепостта на Румели Фенер

Крепостта на Румели Фенер, Истанбул Крепостта на Румели Фенер, Истанбул

Оръдейна крепост

(Топчу калеси, Topçu kalesi, Rumelifeneri village castle, Yoros castle)

Крепостта на Румели Фенер, Истанбул

Крепостта отвътре

и когато я търсите в Гугъл под името Rumelifeneri village castle е много важно да не я сбъркате с Rumeli Castle или Rumeli Hisar! Крепостта Rumeli Hisar е съвсем друга крепост, която се намира в самия град – до втория мост на Босфора и за нея ще ви разказвам друг път, когато стигна до нея – и тя няма нищо общо с това, за което си говорим сега.

А ако я търсите като Yoros castle, да внимавате не я сбъркате с Yoros castle в Анадолу Кавак (което пък е срещу Румели Кавак на Босфора) – отново съвсем друга крепост! И да – всичките са на бреговете на Босфора

Сега сме на крепостта в Румели Фенер – на входа на Босфора 🙂

Крепостта на Румели Фенер, Истанбул

Крепостта на Румели Фенер, Истанбул

Кула

Крепостта на Румели Фенер, Истанбул

Крепостта на Румели Фенер отвътре

Крепостта на Румели Фенер

е строена първо от генуезците, които после биват изгонени, а през вече споменатия XVII век тя бива разширена със складове и арсенали от султан … кой султан ли? Мурат IV, естествено! 😉 Не че историческите ми познания изобщо позволяват да сравня Мурат Първи с Мурат Четвърти, или да кажа на прима виста как се казва султанът по време на … Априлското въстание, например. Във всеки случай – имаме пропуски в образованието. Дали е нужно да знаем как се казват всичките султаните – не мисля, но поне този от Априлското въстание или от Руско-турската война не е зле да бъдат споменавани в учебниците ни по история.

Крепостта на Румели Фенер, Истанбул

Крепостта на Румели Фенер

Та Мурат Четири (здравей, Пена! 😉 пооправя крепостта, за да може тя да служи като военен обект, чак до Втората световна война, а достъпът до нея да бъде разрешен едва през 1985 г. Оттогава, и без да бъде означена като специален туристически обект, тя привлича посетители – входът е свободен и мястото привлича любители на крайградските разходки и пикниците. Съответно, една оборка няма да й се отрази зле (не, споко, не е толкова мръсно, колкото очаквах, но наистина едно почистване ще я направи още по-приветлива)

Rumelifeneri Mahallesi, 34450 Sarıyer/İstanbul, Турция

Като размер крепостта е по-малка от Белоградчишката, с подобни по височина стени, една-две кули, с много бойници и смокиня, растяща в едната кула. Като гледам – другия месец ще е узряла!

Смокинята в кулата на крепостта на Румели Фенер, Истанбул

Смокинята в кулата

Кула на крепостта на Румели Фенер, Истанбул

Кулата със смокинята отвън

На север се виждат корабите, чакащи реда си за преминаване през Босфора. Точно в тази посока, на около 37 км навътре, един румънски говедовоз под тоголезки флаг беше потопил руски разузнавателен кораб преди няколко месеца (историята подробно)

Черно море при входа Босфора, Румели Фенер, Истанбул

Корабите, изчакващи реда си за влизане в Босфора

Черно море при входа Босфора, Румели Фенер, Истанбул Черно море при входа Босфора, Румели Фенер, Истанбул Черно море при входа Босфора, Румели Фенер, Истанбул Черно море при входа Босфора, Румели Фенер, Истанбул

Изобщо –

Черно море си е Черно море

– даже в такъв спокоен ден, вълните не преставаха да се удрят в скалите. Всъщност, на жителите на Черно море, това едва ли би им нарпавило впечатление, но когато имаш и Мраморно море пред очите си, което постоянно е като огледало, започваш да разбираш значението на думата Черно.

В посока Мала Азия се вижда другия

отсрещния фар и село – Анадолу фенер (Anadolu feneri)

Черно море и Анадолу Фенер, Истанбул

Черно море и Анадолу Фенер в далечината

Изобщо, имам усещането, че щом едното село е Анадолу, а другото Румели, то не би ли трябвало Румелия да я разбираме като Балкани? То е малко странно, защото самите турци делят Истанбул на aнадолска и eвропейска част – логичното би било да бъдат или анадолска и балканска (ок, нека е тракийска) част, или пък азиатска и европейска, не ли? 😉 Но не – градът се дели на анадолска и европейска част и това си е 😉 А под Румелия като че ли разбират две неща – гърците/православните, но и Балканите, въпреки, че още никой не е отменил понятието Балкани тук. Както и да е 🙂

Естествено, се вижда и фарът, който май отдавна не работи. Наоколо има и ресторанти, а и селото е рибарско, така че, можете и да хапнете. Стига, разбира се да не е Рамазан, когато през деня работят само/предимно ресторантите по популярните туристически места. А тук не е. Така, че минах само с гледки този път 🙂 Но пък си струваха 🙂

Черно море при Румели Фенер, Истанбул Черно море при Румели Фенер, Истанбул

Как да стигнем до Румели Фенер

  • С кола и навигация винаги можете да стигнете, има и къде да паркирате. Ако идвате от София с кола, най-добре е на Мол Истанбул да свиете вляво в посока новия (третия) мост, а малко преди да стигнете моста, отново да се отклоните вляво – вече по брега на Босфора, в северна посока (на табелите би трябвало да пише Garipçe/Rumeli feneri)
По пътя за Гарибче и Румели Фенер, Истанбул

По пътя за Гарибче и Румели Фенер

По пътя за Гарибче и Румели Хисар, Истанбул

  • С градски транспорт: до Румели Фенер се стига с автобус 150, който пък можете да вземете от Хаджиосман – последната спирка на метро М2. А М2 можете да вземете от Йеникапъ или от площад Таксим. Иначе на самия Хаджиосман, единия ескалатор излиза точно на спирката на автобусите, така че няма как да сбъркате.
Автобус 150 за Румели Фенер, Истанбул

Автобус 150 за Румели Фенер

Послепис:

Така се случи, че на последната спирка в Румели Фенер, освен мене, слезе и едно момче, което се върна, за да попита шофьора, дали после тръгва от същото място – съвсем резонен въпрос, защото спирката всъщност представлява разширение на улицата между къщите – няма автобусно обръщало, ами си е просто селска улица, на която, за да обърне, шофьорът прави няколко маневри. Шофьорът му отговори нещо, а аз го попитах на ингилизки какъв е бил отговора. Та се заговорихме с момчето на онзи неподражаем английски., който не можете да научите в училище, но ще ви оправи във всички страни по света, освен в англоговорещите 😉 И се оказа, че момчето е нашенец – роден в Турция, но потомък на изселничка от Разград, казваше се Джан и с голямо удоволствие употреби на български следните изрази „Здравей, аз съм Джан, а ти как се казваш?“ 😉 После пак се върнахме на „онзи“ английски, де, но имаше с кого да се катеря по крепостта, защото и той като мене беше тръгнал на разходка до Румели Фенер.

Кула на крепостта на Румели Фенер, Истанбул

Та, според вас, за какво си говорехме, докато бяхме в долния десен ъгъл на Европа?

За глобалното затопляне и ролята на Тръмп за развитието на феминизма? Нееее, говорихме си за Левски, за ЦСКА и за Лудогорец 🙂 Все пак момчето е разградчанин! 🙂

Край

Източници:

Други разкази свързани с Истанбул – на картата:

Истанбул



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version