юни 17 2009

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(5): Йелоустоун и индиански резерват

Published by at 9:00 under САЩ,САЩ - Общо,Христо

Продължаваме пътуването на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, както и в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор.

Днес ще разгледаме един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун

Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

част пета:

Йелоустоун (Yellowstone National Park) и индиански резерват

От хотела тръгваме пак късно, но този ден само ще пътуваме и преходът е средно дълъг — към 460 мили/740 км.

Вече сме изминали 2150 мили, малко над 1/5 от целия път.

Излизаме на магистрала I—90 и продължаваме на запад. След около 50 мили стигнахме до разклон с щатски път US-85. Тук можехме да излезем и да минем по друг щатски път US-212 — така щяхме да спестим около 20 мили. След кратко колебание излязох от магистралата на US-85. Скоро стигнахме до градчето Belle Fourche, което ни изненада с многото светофари, на всяка пресечка. Излязохме от градчето и поехме по US-212. Пътят се оказа с едно платно и доста тесен. Помислих, че e по-добре да се върнем и караме по магистралата. Още повече, че нарушавах и другото си предварително решение — да не карам извън магистрали, а тук това щеше да е повече от 200 мили. Отказах се от идеята за връщане след като се убедих, че трафикът е слаб.

Пътят беше в отлично състояние и се караше добре, но изглеждаше странно това, че нямаше почти никакво движение. Много рядко срещахме някой TRUCK, леки коли почти нямаше, никой не ни задминаваше и никой не настигахме. Беше много горещо. Нямаше селища край пътя, нито пък се виждаха в далечината. Наоколо се редуваха ниви с големи необработени площи. Минавахме през рядко населен район с индиански резервати. Малко след излизането на US-212 напуснахме South Dakota и влязохме за малко в Wyoming, през който караме около 20 мили, а след това влязохме в Montana. Край пътя виждаме често сърни, а на едно място и стадо овце пазено от няколко лами.

След още 50—60 мили стигнахме до селцето Ashland, където зареждам с доста скъп, спрямо други места, бензин — по $4,45 за галон. По начало имахме лошия късмет да пътуваме в Щатите в период, когато бензина беше рекордно скъп Няколко месеца по-късно цената му е паднала значително. Бензиностанцията беше малка, с две колонки, а вътре продавачите бяха индианци — младо момиче и един много едър мъж, облечен с шарена риза и дънки. Установихме, че

преминаваме през North Cheyenne Indian Reservation.

Край пътя се виждаха бедни къщи с простряно пране пред тях, пасящи коне наблизо и разхвърлен земеделски инвентар. Очевидно това бяха живеещи в резервата индианци. След още 50—60 мили наближихме връзката с магистралата. На самия разклон има голяма бензиностанция, магазин за сувенири, а по-навътре и други сгради. Беше оформен нещо като малък търговски център. Пред бензиностанцията видяхме голяма статуя на един от последните индиански вождове /на снимката в началото/.

Магазин, притежаван от индианци

Магазинът беше пълен с разнообразни битови стоки, индиански сувенири и украшения. И докато повечето от продаваните сувенири на други места /ключодържатели, магнити и всякакви дреболии от този род/ бяха Made in China, тук всичко беше местно производство. В един ъгъл имаше и голяма, издялана от дърво статуетка на индианец. Двете дами на касата бяха индианки, говореха английски и си припяваха индианската мелодия, която се разнасяше от уредба в магазина. По-късно разбрахме, че сме минали съвсем близо и до Little Bighorn — мястото, където през 1876 година по време на войната между американската армия и непокорените още индиански племена, воините от племето Дакота с вожд Седящия Бик са участвали в битка, при която американците са победени, а самият им командир полковник Къстър е загинал. Нямаше да е лошо да минем и през това място, но го бяхме пропуснали при изготвяне на програмата.

Беше много горещо и с удоволствие се настанихме в колата при климатика. Тук успяхме да включим GPS-a, може би на „умника“ му е трябвало малко време да си почине:-). Продължихме по магистрала I—90, където движението беше далеч по-интензивно от това през индианския резерват. Теренът е планински, навлезли сме в Скалистите планини. След 180 мили

пристигаме в Livingston, градче край магистралата и сравнително близо до парка Yellowstone.

Хотели има и много по-близо до парка, но са доста по-скъпи. Този е Rodeway Inn, близо е до магистралата и го намираме веднага.

Хотел от веригата Rodeway Inn отвън

След като се настанихме отидохме с колата до голям супермаркет наблизо. До 21 часа се мотаем наоколо и пазаруваме на сравнително евтини цени. Купуваме предимно храна, както и плик, пълен с бучки лед. Американците са маниаци на темите „лед“ и „сладко“. Когато си наливат нещо безалкохолно от автомат, първо пълнят чашата с лед. В Макдоналдс и Бъргър Кинг като си поръчаш безалкохолно, получаваш празна чаша, която сам си пълниш на автомат колкото пъти желаеш. Повечето хора излизат от ресторанта с пълни чаши. На всички автомати за безалкохолни има и възможност да си напълниш чашата с лед. Там сме виждали много пъти как първо си пълнят чашата до горе с лед, а чак след това си наливат избраната напитка. Машини за лед има навсякъде, включително и в повечето хотели. В супермаркетите се продават пликове с лед по 2—3 кг за 1—2 долара. Поставен в хладилната чанта такъв плик я поддържа нормално охладена цял ден. Почти всичко, което се продава като храна има сладникав вкус, а сладките неща са много сладки.

Йелоустоун

Сутринта успяваме да тръгнем по-рано, предстоеше ни път от близо 90 мили до парка, а след това над 100 мили от парка до хотела в град Idaho Falls. Закуската не е в хотела, както на другите места, а се предлага в близкия ресторант и е доста скромна. Поръчаното в повече се заплаща, хитро измислено! Тръгваме за парка по много хубав път US-89. Насреща се виждат заснежени върхове на Скалистите планини. Времето е слънчево и не много горещо, вече сме доста на високо. След около 40 мили стигаме до градчето Gardiner, след което е паркът.

Това е най-старият Национален парк в Щатите, обявен за такъв през 1872г. Разположен е на площ от близо 9000 квадратни километра на средна височина 2400м. и представлява плато, заобиколено от планини. В него са запазени в естествения си вид както природата, така и много диви животни.

На входа на парка

Спряхме до кабинката на рейнджърите и без да слизаме от колата плащаме $20 за вход. Това обикновено е цената за влизане с кола в националните паркове. Тук преминахме в Wyoming, в който е разположена по-голямата част от парка. По-малка част е в съседните Montana и Idaho. Тук беше единственото място, където границите между отделните щати не бяха обозначени с голяма табела и Welcome Center и ако нямаш карта, може и да не разбереш кога си преминал в другия щат. След преминаване по път с много завои, но в отлично състояние, влизаме в селището Mammoth, където трябва да има Visitor Center. Паркираме на едно площадче и първото, което ни впечатлява е стадо лосове, налягали на сянка и разхождащи се свободно между дърветата в затревената част на площадчето.

В центъра на селището Mammoth

Във Visitor Center-а има и нещо като музей, но нямаме време да го разглеждаме подробно и само минаваме през него. Вземаме си карти на парка. Питаме млада рейнджърка на информацията как може да се снабдим с карти за посещение на повече от един парк. Тя любезно ни обяснява, че има такива карти и те дават право на намаление, но са само за американски граждани! Жалко:-)

Не след дълго тръгваме на обиколка из парка. Пътят, който го обикаля оформя цифрата 8. Ограничението е до 40 мили и в по-голямата част е забранено изпреварването. Решаваме да започнем обиколката по западната част на „горната 0 на осмицата“. Първото, което виждаме, са загаснали гейзери — голи височини, покрити с жълтеникави скали, изгорени от горещата вода.

Тук някога е имало гейзер

Въртим с колата около тях, спираме за малко и продължаваме навътре в парка, като пътят започва да се изкачва все по — нагоре. Не след дълго видяхме, че колите пред нас са спрели, хората — слезли и гледат нещо. Оказа се огромен бизон, излегнал се на 50—60 метра от пътя.

Бизон

Пръхтеше и вдигаше пепел, въргаляйки се по земята. Продължихме, като спираме още няколко пъти до изворчета с бълбукаща гореща и миришеща на сяра вода.

Водата е гореща, по средата постоянно бълбука и от нея се разнася миризма на сяра

Последното голямо изригване на гейзерът STEAMBOAT е на 23.05.2001, а следващото може да стане всеки момент…но не се знае кога

Гейзерът STEAMBOAT

На много места се виждат следи от горски пожар, разразил се в парка преди 20 години, но още тогава са решили да не отстраняват последствията. Изгорели и полуизгорели дървета са оставени да напомнят за това бедствие. Като стигнахме средата на „осмицата“ поехме на ляво, на изток, по средната й част. Пътят преминава през гъста гора и води до друго селище с Visitor Center. Паркирахме и се разходихме наоколо. Имаше много коли и хора. Времето за височина от над 2000м беше необичайно топло. Продължаваме на юг, по източната част на долната „0“. Отбихме се до малки водопади, представляващи стеснение на реката между скалите и падане на водата от 15—20 метра височина. Това е придружено със страхотен рев, пръски и цветни дъги. Всичко това може да се види единствено от площадка, до която се слиза по стръмни стъпала. Водопадът се вижда само отгоре надолу, така че на снимките не се разбира нищо.

Едноименната река в Yellowstone National Park

Продължаваме край реката, спираме като виждаме два бизона да пасат не далеч от пътя, но те бързо се скриха зад височината. Малко след това видяхме в далечината и цяло стадо с много бизони. Знаехме, че има случаи, когато стадото пресича пътя и колите ги изчакват да преминат, но ние нямахме този късмет да видим цялото стадо от близо. След това караме покрай брега на езерото Yellowstone. Спираме на голям паркинг с много коли. Виждат се два бизона в ниското край пътеката, която минава на метри от тях. Предполагам, че те не бяха случайно тук, а бяха докарани да могат туристите да видят отблизо това почти изчезнало диво животно, което в минали времена е служило за основна храна на многобройните индиански племена, населявали тези райони.

Почти питомни бизони

Очевидно шансът да се срещнат бизони близо до пътя е малък и затова рейнджърите се бяха погрижили туристите да видят отблизо жив бизон. Вероятно с такава цел беше докаран и големият бизон, който видяхме в началото на парка

Разгледахме и „гърлото на дракона“ — пещера, от която излизаше димяща и миришеща на сяра кална вода.

„Гърлото на дракона“

Целият терен беше доста мрачен, с калната изсъхнала почва и следи от пресъхнали изворчета в нея. Минаваше се по пътека с парапети и навсякъде имаше надписи, че е опасно излизането извън пътеката.

Езерото с кална вода до „гърлото на дракона“

„Езерото на нимфите“

След това продължихме обиколката по „долната 0 на осмицата“. Минахме край много загаснали гейзери и продължихме към областта, където имаше действащи гейзери, включително и най големия от тях — Old Faithful.

Преди гейзера имаше Visitor Center и цяло селище с много сгради. Малко трудно намерихме място за паркиране. За отбелязване е и това, че винаги, когато наближавахме някакъв туристически обект не се виждаха много коли, които да отиват или да се връщат от него, което оставяше впечатлението, че там няма да има много хора. А винаги по-късно се оказваше, че там е пълно с народ и коли. На гейзера бяхме около 18:30 часа и вече имаше хора, насядали по пейките около него, които чакаха поредното му изригване. Решихме, че това ще стане скоро, но се заблудихме и се наложи да чакаме близо час. Изригването му е през час и половина. Накрая се събраха много хора. На няколко пъти се появява бълбукаща вода и пара над нея, но само колкото да заблуди публиката, че активирането му започва. Най-после гейзерът изригна, като изхвърли на тласъци гореща вода на височина от 30—40 метра.

Гейзер Old Faithful „в действие“

Изригването продължи повече от минута. В далечината се виждаха по-малки действащи гейзери, над които се разнасяше пара, но нямаше време да ходим до тях, а и видяното ни беше достатъчно.

Към 19:30ч. потеглихме за градчето West Yellowstone,

намиращо се на изхода на парка от западната му страна и срещу средата на „осмицата“. Движението стана интензивно и се забавяше от каращи бавно каравани. В парка има и къмпинзи, за които се правят резервации още от зимата. Мястото беше прекрасно за почивка. Излизайки от парка напуснахме Wyoming и отново се върнахме в Montana. В градчето стигаме след 20 ч. Оказа се, че мястото, където

имахме намерение да видим живи мечки гризли,

е в самото селище и докато го открием стана 20:20ч. А зоопаркът работеше до 20:30ч. Момчето на входа първо не искаше да ни пусне, може би защото не виждаше смисъл да влизме само за 4—5 минути, но след като много настояхме ни даде билети. Влязохме почти на бегом.

Вход към зоопарка с гризлитата

Жива мечка гризли

Мечките бяха две и зад стабилна телена мрежа. Едната се изправи и ни се стори доста дебела и не чак така огромна, както тези, които видяхме препарирани в музея в Чикаго. Все пак успяхме да ги снимаме. Не след дълго иззвъня някакъв сигнал и двете се скриха през дупка на втората ограда. Отвън имаше изложени капани за мечки, приличащи на големи кофи за боклук и много снимки и картини. Зад друга ограда се виждаше вълк, но като тръгнахме към него се появи служителка и ни покани да си ходим — последните хора преди нас вече се бяха изнесли.

Подценихме ситуацията и вместо да тръгнем по най-бързия начин към хотела в Idaho Falls, докато все още е светло, ние се помотахме в градчето. Когато тръгнахме се беше стъмнило, а ни чакаха над 100 мили път до хотела. Това беше най-неприятното пътуване през целия ни престой в САЩ. Скоро след излизане от градчето влязохме в Idaho. Щатският път US-20 е с едно платно. Като за капак, постоянно навлизахме в облаци от мухички, които се лепяха по стъклото така, че чистачките не успяваха да ги изчистят. Наложи се да спирам 2—3 пъти, за да почиствам стъклото. Трафикът беше силен и насреща се движеха много TRUCK-ове. Понякога имах чувството, че се разминаваме на сантиметри и всеки момент някой може да връхлети върху нас.

Тези TRUCK-ове са много разпространено транспортно средство в Америка. Магистралите са пълни с тях и обикновено камионите са нормално големи, но имаше и огромни, каквито у нас и в Европа не могат да се срещнат. Виждали сме надписи, поставени на задницата им от сорта на „ако не ме виждате в страничното ми огледало, значи и аз не ви виждам“ — просто и ясно! Поведението им на пътя винаги е толерантно, карат в най-дясна лента и не използват предимството на големината си, въпреки че обикновено се движат със скоростта на леките коли. Когато се включваш в магистрала, ако средна лента е свободна, веднага минават в нея, като ти дават път да влезеш в магистралата без да намаляш скоростта.

Минахме през доста малки селища и чак към края пътя стана магистрала. На влизане в града след 23 часа GPS-a нещо се обърка и се наложи да търсим хотела само по спомените, които имах от разглеждането в гугъла. Намерихме го от първия път — той е на края на града и близо до магистрала I—15. Хотелът е Comfort Inn, първият от този вид, който посещаваме и е с много приличен вид.

Продължението:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(6): Соленото езеро, Невада, Lake Tahoe>>>

Автор: Христо

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(5): Йелоустоун и индиански резерват”

  1. […] Продължаваме пътуването на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун. […]

  2. Ivo каза:

    http://www.nps.gov/findapark/passes.htm
    Здравей колега,
    Случайно попаднах на пътеписа ти, но почти го изчетох целия. Като цяло е много хубав. Можеше да дабавиш повече инфо за различните разходи за да може бъдещите пътешественици да знаяткакво ги чака. Основното ми впечатление от това пътуване е че в повечето време само си се возил на кола. Бил съм 5 пъти в америка и с малки изключения съм обиколил местата за които пишиш, но се убеждавам че се избрал грешния подход да пътуваш много, но да видиш малко. Не съм бил все още в Тексас, но да не се отбиеш поне за ден в сан антонио и хюстън направо е грехота. Само за сравнение ще ти кажа че през 2003 за 12 дни направих маршрута сан франциско, йосемите и секвоя нат. Парк. Ла, джошуа трии, палм спрингс, дет валей, вегас, и след това парковете в юта – зион, глен кениън, брайс кениън, канион лендс, арчес, капитъл риифс, меса верде в колорадо иразбира се гранд кениън. Та идеята е че страната е огромна и не можеш да видиш всичко наведнъж освен ако не обикаляш една година поне. Съвета ми към всичкикоито тепърва ще тръгват на там е да си планират добре времто и да наблегнат на качеството а не на количеството. Да отидеш в орландо и то с дете и да пропуснеш парковете за които се стичат хора от цял свят просто е кофти. Аз лично чакам моя син още малко да порасне ище гозаведем там поне за 4-5 дни, и поне още толкова за останалата флорида където също има доста какво дасевиди и на двата бряга.
    Не приемай коментара ми като критика а напротив, като съвет за бъдещите трипове. Сложих линк на страницата на националните паркове, излъгали са те ме няма пасове за всички. Преди 9 години струваше 50, сега е 80 но ти дава право зя една година да си обикаляш напълно безплатно всички национални паркове.
    Няслука.

  3. Ivo каза:

    http://www.nps.gov/findapark/passes.htm
    Здравей колега,
    Случайно попаднах на пътеписа ти, но почти го изчетох целия. Като цяло е много хубав. Можеше да дабавиш повече инфо за различните разходи за да може бъдещите пътешественици да знаяткакво ги чака. Основното ми впечатление от това пътуване е че в повечето време само си се возил на кола. Бил съм 5 пъти в америка и с малки изключения съм обиколил местата за които пишиш, но се убеждавам че се избрал грешния подход да пътуваш много, но да видиш малко. Не съм бил все още в Тексас, но да не се отбиеш поне за ден в сан антонио и хюстън направо е грехота. Само за сравнение ще ти кажа че през 2003 за 12 дни направих маршрута сан франциско, йосемите и секвоя нат. Парк. Ла, джошуа трии, палм спрингс, дет валей, вегас, и след това парковете в юта – зион, глен кениън, брайс кениън, канион лендс, арчес, капитъл риифс, меса верде в колорадо иразбира се гранд кениън. Та идеята е че страната е огромна и не можеш да видиш всичко наведнъж освен ако не обикаляш една година поне. Съвета ми към всичкикоито тепърва ще тръгват на там е да си планират добре времто и да наблегнат на качеството а не на количеството. Да отидеш в орландо и то с дете и да пропуснеш парковете за които се стичат хора от цял свят просто е кофти. Аз лично чакам моя син още малко да порасне ище гозаведем там поне за 4-5 дни, и поне още толкова за останалата флорида където също има доста какво дасевиди и на двата бряга.
    Не приемай коментара ми като критика а напротив, като съвет за бъдещите трипове. Сложих линк на страницата на националните паркове, излъгали са те ме няма пасове за всички. Преди 9 години струваше 50, сега е 80 но ти дава право зя една година да си обикаляш напълно безплатно всички национални паркове.
    Наслука.

  4. Христо каза:

    Иво, благодаря ти за оценката и препоръките които правиш! Разреши ми само да не приема, че съм „избрал грешния подход да пътувам много, но да видя малко“. Просто защото наистина пътувахме много, което също си има своята прелест, но и видяхме много за тези 38 дена. Все пак нашата цел беше, както съм писал в началото – да посетим емблематични места в Щатите, а не само национални и увеселителни паркове. Точно това изпълнихме напълно. За евентуално отбиване в Сан Антонио и Хюстън, а защо не и в Детройт, Финикс, Ню Орлиънс, Тампа и т. н., както и посещение на безброй увеселителни паркове, просто нямаше време / а пък за Дисни в Орландо и входа май беше по $200 за човек…/

Leave a Reply


Switch to mobile version