юни 06 2017

Анадолската обиколка с кола (4): Адана, Кападокия и Сафранболу

Заедно с Домоседа завършваме обиколката из Анадола – започнахме с Аксарай и Харан по пътя към Шанлъурфа и Гьобекли тепе, бяхме в Мардин на кюрдска сватба и стигнахм до Дара, а за последно – Мидят, Хасанкеиф, Диарбекир и на планината Немрут. Днес ще завършим с Адана, Кападокия и Сафранболу.

Приятно четене:

Анадолската обиколка с кола

част четвърта

Адана, Кападокия и Сафранболу

В

Адана

пристигнахме прилично рано след първия съдийски сигнал на някакъв важен мача от шампионската лига, проследяването на който по телевизията фигурираше в задължителната програма на част от екипажа.

Останалите си направихме една нощна разходка до първата кебапчийница, защото алтернативната задължителна програма беше да се опита класическата турска рецепта

адански кебап

(дълго пикантно кебапче на шиш) как я правят на извора. Много добре! И баклавата им е не е за изхвърляне. Що се отнася до архитектурни и исторически забележителности –

Адана е огромен модерен град,

чиято махала от османско време може и да не е най-добре съхранилата се в цяла Турция. но и тук има няколко стари джамии и поне две църкви – една католическа и една кръстоноска (?!), обърната на етнографски музей – в града.

Адана, Турция Адана, Турция Адана, Турция

А от новата огромна

Сабанджъ джамия

с шест минарета, построена с иждивението на индустриалеца Сабанджъ през 90-те или 00-те години по-голяма (голема, шоп.) няма (нема, шоп.)!

Сабанджъ джамия – Адана, Турция

Сабанджъ джамия

Сабанджъ джамия – Адана, Турция Сабанджъ джамия – Адана, Турция

Претупвам сводката за етапа

Кападокия

Първо, не ми е за сефте. Второ, това беше етапът (винаги има такъв в набързо сформиралите се групи от индивиди, преминали определена възраст), в който екипажът излезе от резонанс и космосът се изкриви в разнопосочни мрънкания:

  • лахмаджуните – студени,
  • пилето – малко,
  • кафето – късно,
  • баклавата – суха,
  • спаначеното гьозлеме – не достатъчно вегетарианско**,
  • готвачите – аборигени,
  • любимият испански отбор – неубедителен,
  • общественият паркинг – нисък,
  • тарифата на балонаджиите – висока,
  • пазарлъкът – неудовлетворителен,
  • долината на любовта – сбъркана,
  • снимките от балона – същите като снимките от ръба на платото,
  • квартирата (студентска комуна) – зарита с фасове и празни бутилки от бира,
  • останалите участници в движението по пътищата – идиоти,
  • правилата на джагите – неспортсменски,
  • уменията им по табла – по-добри от статистически предвидимото.

Единият съквартирант домакин мразел мюсюлманите, другият бил мюсюлманин и си окачил над хладилника с пълни бутилки бира постер с джамията в Мека, но пък мразел военните и сирийците, съседите пък ги мразели и двамата (заради бутилките с бира) …

Кападокия, Турция Кападокия, Турция Кападокия, Турция Кападокия, Турция Кападокия, Турция Кападокия, Турция

(**точно чета едно турско „кулинарно криминале“и започвам със задна дата да съчувствам на вегетарианците в екипажа за подозрителността им. И убиецът, и инспекторът са ценители гастрономи, като убиецът държи ресторант и демонстрира на жертвата най-малки подробности някоя турска народна готварска рецептра с най-големите тънкости, примерно от кой пазар да се сдобие с най-вкусните безнитратни чушки, преди да му отреже главата с готварския нож. Та ставя ясно, че рецептата за постен варен боб включва един черпак бистър бульон от тенджерата с говеждото)

Гълъби – Кападокия, Турция


Но за да се разсеят всички черни облаци в Турция е

достатъчно да те почерпят с една чаша чай!

Точно, каквото ни споходи, залутани сред деретата и сипеите. Рискувахме да проверим от прекалено близко дали и трите раздиращи си гърлото от лай срещу нас кучета са вързани. Само за две от тях можехме да сме сигурни от наблюдения с просто око.

Риск спечели! Заобиколихме ги и попаднахме в една закътана микроскопична овощна бохча на възрастен чичко с две лели и една мома. На часа извадиха термоса с чая да ни гостят. Друго, ако няма, чай има. Как пък за пет века робство не сме прихванали барем тоя табиет от поробителите!

Лозе – Кападокия, Турция Турци – Кападокия, Турция

Цвят – Кападокия, Турция

Замръкваме в

Анкара

На гости у

Румюн (зададен от мене псевдоним) – летец изтребител в турските ВВС. Пилот на F16.

И инструктор. „Мечтата на всяко момче!“ по свое собствено определение. С уговорката, че мечтата на всеки летец изтребител пред пенсия (възраст 35 години) била да се прехвърли за пилот на пътнически Boeing или Airbus в Turkish Airlines. Които щели да му плащат четири пъти повече, за разлика от само два пъти повече при нискоразходните им конкуренти. Дали ще го взимат всяка сутрин със служебна кола да го карат в базата, не се изяснява.

Избистрихме политиката на отрупана с мезета трапеза, включително – с руска салата, на която в някакъв момент викали американска (?!), но после пак обърнали на руска. Маслините били от роднинска градина, а водата – за ужас на здравехолиците (health freak, англ.) – от чешмата. Не мога да им помогна. Аз съм си традиционно на биричка. Bomonti.

Румюн се изяви за любител на природно течащата вода за всякакви практични цели – от домашна консумация до източник на енергия. Имало някаква река край Анталия, където ходели на почивка, с много бистра питейна вода, която просто се изливала в морето. Тоест – прахосвала се. Правителството договорило да я продават на Израел, но развалили калимерата (темането?) и я пренасочили с чисто нов водопровод към Кипър. Ердоган иначе бил ненавистна личност, чийто единствен господ бил Мамона. Обогатявал се и се самозабравял в илюзиите си за незаменимост. Промивал мозъците на необразованото мнозинство гласоподаватели. С прото-религиозни посланийца. Но пък … не можело да не му се признае, че каквото обещаел и с каквото се захванел, го правел. Мост, водоровод, метро, газопровод, електроцентрала. Дали да не сме му възложели две години мандат и в България, че да пробва да ни оправи за по-малко от 800 дни. И после да им го върнем. Увлече се в истории за

игрите им на Top Gun с гръцките им колеги

Да се заплашват и да се прихващат над морето и островите. Ужким се дърлели като новозеландци на ръгби мач, но щом станело дума за НАТО-вска операция в трети страни веднага се обръщали на верни другари и бойни партньори. И имали

много повече бойно разбирателство и доверие

един на друг, отколкото на колегите си пилоти от по-северните или по-западни съюзницо. За съжелние кризата приземила гръцката авиация и игрите секнали. След като вече бяхме чули кюрдски мнения, Румюн представи и

другата гледна точка по кюрдския въпрос,

но значително по-умерено и дипломатично. Като за всеки случай, за да не провокираме прехвърляне на рамките на дипломатичността, жена му ни беше предупредила да не ползваме на глас думата „кюрдистан“ за районите, където сме обикаляли. Диарбекир бил зона табу за тях. Ако го надушели, че е военнен, щели да го зстрелят на улицата, даже и да е в отпуска и да се разхожда по чаршията по анцуг (върху тениска AC/DC примерно). Обаче …

службата е тежка, но за сметка на това продължителна. И задължителна.

Turkish Airways ще початат. По съвпадение точно тоя ден получил заповед за предислокация от Анкара … точно в Диарбекир. Поне за половин годна. Единствено жена му надали щяла да се помъкне и с децата натам.

Синьо мънисто – Кападокия, Турция

Сафранболу

е друг свят –

Османската империя в мила родна премяна

„Възрожденски“, както ги наричаме ние, къщи. И Варлаамица и Селямсъзица са тук. И си подвикват през прозорците от втория етаж, издаден над кълдъръмения сокак, съвсем като в „Чичовци“. Само дето вместо църкви и метоси в пейзажа изпъкват тежки каменни джамии, хамами и кервансарай.

[geo_mashu_map]

Safranbolu, Safranbolu, Турция

Хамама го пробвахме вечерта. Съвсем уставно!

Сафранболу, Турция

Сафранболу

Сафранболу, Турция Сафранболу, Турция Сафранболу, Турция Сафранболу, Турция Сафранболу, Турция Сафранболу, Турция Сафранболу, Турция Сафранболу, Турция Сафранболу, Турция Сафранболу, Турция Сафранболу, Турция Сафранболу, Турция Сафранболу, Турция Сафранболу, Турция Сафранболу, Турция Сафранболу, Турция Сафранболу, Турция Сафранболу, Турция Сафранболу, Турция

Наблюдение: В Турция стилизирана мъжка (bay) и женска (bayan) фигурка на указателни табели не е задължително да означават тоалетна. С подобен успех може да се окаже джамия. Така от зор влетях на юруш в мъжката стая за молитви на бензостанцията, където спряхме за последен обяд (патладжанена мусака с пилаф и айрян). Преди последната спирка за по снимка в Турция, вече не във Анадола, а в

Одрин

пред една по-трудно да бъде сбъркана с нещо друго джамия.

Мимар Синан джамия Селимие – Одрин, Турция

джамия Селимие в Одрин

Мимар Синан джамия Селимие – Одрин, Турция Мимар Синан джамия Селимие – Одрин, Турция Мимар Синан джамия Селимие – Одрин, Турция

Мимар Синан джамия Селимие – Одрин, Турция Мимар Синан джамия Селимие – Одрин, Турция Мимар Синан джамия Селимие – Одрин, Турция

Ха, сега да видим, познаваме ли османските падишаси:
От шедьоврите на Мимар Синан Селимието в Одрин по-стара ли е или по-нова от Сюлейманието в Цариград***?

Наградата за позналите е нито повече, нито по-малко, а точно 82.

Пътен знак 82 – Турция

(*** Отговор: Селимието е по-ново. Според справочни данни Селим е син на Сюлейман. С русолява европейска кръв по майчина славянска линия)

Д.’15

Край

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Разказът е със запазени авторски права

Илюстрации:

През Анадола от Кадъкьой до Хасанкеиф

Християнско наследство в Месопотамия

Кюрдска сватба

Диарбекир

Царството на Комаген

Адана

Кападокия

Сафранболу

Селимие джамия, Одрин

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version