май 16 2017

До Виена на Коледа 2016 г. (2)

Продължаваме коледното пътуване на Влади до Виена, което започнахме с коледните базари на града. Днес ще ходим до Гринцинг и по виенските кафенета.

Приятно четене:

До Виена на Коледа 2016 г.

втора част

Ден четвърти – 25. 12. 2016 г.

След закуска имаме посещение на

Шонбрун

Там съм гледал само градините преди две лета и онова горе на хълма – Глориета. Сега ще гледам вътре стаите в двореца – лятната резиденция на Хабсбургите) . Отиваме до там с автобуса. Двореца бил само през две метро спирки от хотела. Прекрасно. Вземаме си билети, избирам си Гранд тур със слушалки и аудио гид на руски език. И разглеждам около 40 стаи.

В Двореца Шонбрун – лятната резиденция на Хабсбургите – Косата на една от тогавашните девойки, живели там

В Двореца Шонбрун – лятната резиденция на Хабсбургите – Косата на една от тогавашните девойки, живели там

Кантарът, на който са се теглили персоните от двореца Шонбрун

Кантарът, на който са се теглили персоните от двореца Шонбрун

Масата на Кралското семейство в двореца Шонбрун

Масата на Кралското семейство в двореца Шонбрун

След това

Коледния базар в двора,

коледната елха и си тръгвам сам. Навън ръми, вали, духа, мокро – много неприятно време. През двора, през пътя и в метрото, минавам през хотела да си оставя покупките – сувенири от там и отивам да гледам Природо – научния музей. Да, ама не. Точно днес на 25.12, неделя той беше затворен. Тогава ще гледаме нещо друго…

Аквариума

да кажем. Той работи всеки ден, успях да разбера предния ден. И се намира на много лесно място, както успях да разбера, докато се рових в интернет в хотела. От Вестбанхоф, по Марияхилферщрасе до към номер 50, после надясно и надолу до края на павираната улица (Barnabitengasse), поглеждам на дясно на Gumpendorferstrasseи по стъпалата нагоре.

В Аквариума – Виена, Австрия В Аквариума – Виена, Австрия В Аквариума – Виена, Австрия В Аквариума – Виена, Австрия В Аквариума – Виена, Австрия

На фасадата пише:

AQUATERRA ZOO

И по едни стъпала нагоре и съм пред аквариума. Предния ден минах от там в късен следобед, но нямах време, защото наближаваше да затвори. Само разбрах, че работи всеки ден и цената на входа – 16,70 Евро. Прекрасен аквариум. Водни влечуги, костенурки, различни риби, малки, големи, морски, океански, крокодили, змии, питони, разни джунгли с птици, маймуни – много е красиво и интересно за деца. На няколко етажа е и най-отгоре кафене от което се разкрива прекрасна гледка. Следват останалите

стари Виенски кафенета,

които си бях набелязал. Но докато се мотах по Грабен, видях една малка църква и реших да разгледам и нея. Влязох. Още на входа заразглеждах брошурите. На една от тях видях, че в 15:00 ч, тук ще има концерт на огран – безплатен. Хм, имам около час и половина време. Тъкмо за поредното старо Виенско кафене наоколо. Видях, че най-близо до тук е

кафе Фрауенхубер

(cafe Frauenhuber – Himmelpfortgasse 6) . А то се намира близо до катедралата. По Кьортнерщрасе (Karntner Strasse) – до номер 18 – 25 и наляво. Влязох, поседнах, разположих се като богатите аристократи и заразглеждах менюто. Голямо кафе с мляко и торта Сахер… (Brauner Gross за 4,60 евро и Sachertorte за 4,50 евро. Получавам и чаша вода. Похапвам си бавно и разглеждам обстановката. По принцип най-старите виенчани от онова старо време са си пиели кафето по 6 – 7 часа, като сервитьорите с радост са им сменяли чашите с вода.

http://www. vietransfers. at/index. php/bg/news/146-na-kafe-vav-vienna

http://www. belladonna-bg.com/2011/03/vien-kaffeehauses. html

В кафе Фрауенхубер – интересно изглеждащо меню – Виена, Австрия В кафе Фрауенхубер – интересно изглеждащо меню – Виена, Австрия

В кафе Фрауенхубер – интересно изглеждащо меню

Разглеждам в пътеводителя и за други кафенета наоколо. Когато си тръгнах, минах покрай още едно – Хавелка, но то беше затворено.

Cafe Hawelka – Dorotheergasse 6

Нищо, следващия път. Вече го видях къде е.

Кафе Хавелка – Виена, Австрия Кафе Хавелка – Виена, Австрия

Вече е късен следобед, наближава времето за концерта на орган и аз бързам. Та от Фрауенхубер кафенето, тръгвам към катедралата и минавам покрай една много интересна, модерна и висока сграда. Отдолу магазини, но затворени. Но виждам аз едни хора, които тръгват навътре…

Я да тръгна след тях, да видим къде ще ме заведат. Те се спират пред един асансьор. Спирам се и аз. Качват се те – качвам се и аз, без да знам къде отиват. Асансьора външен. Влизаме и гледам от другата страна – прозрачен и отпред главната улица… Тръгваме. Дори не видях кое копче натиснаха. Издигаме се.

Главите на минувачите под нас се смаляват… Вече сме над Коледната украса… Спираме 5 – 6 етажа по-нагоре. Слизат те, слизам и аз. Нищо не виждам интересно. Те тръгнаха по един коридор, аз след тях… Нищо не ми викат хората… Отиваме пред друг асансьор. С плътни врати. Влизат те, влизам и аз… Още един етаж по-нагоре. Излизат и те, аз след тях… Те тръгват по един коридор, аз след тях… Къде ли отиват… Те влизат в един супер модерен ресторант с прекрасна обстановка и огромни прозорци. Аз след тях… Те сядат на една маса… Аз не…

Коледна украса – Виена, Австрия

Коледна украса

Започвам да разглеждам. Минах покрай бара – една безкрайна редица с бутилки вино. Едни много луксозни канапета и прибори. Погледнах едно меню – прекалено скъпо. Не е за мен, а и от кафене излизам… И си тръгнах…

С панорамния асансьор над коледната украса – Виена, Австрия

С панорамния асансьор над коледната украса

Хм, дали ще успея сам да се върна до долу… Влизам в асансьора с панорамната врата. От високо гледам главната улица. И не бързам да натисна копче. Дано не го повикат асансьора надолу, преди да съм разгледал. Прекрасна гледка над покривите на съседните сгради.

С панорамния асансьор над коледната украса – Виена, Австрия

С панорамния асансьор

Слизам долу и тръгвам към малката църква, близо до катедралата, защото наближава 15:00 ч.

Църквата беше препълнена.

Прекрасен концерт на орган – около 45 минути. За първи път съм в църква или катедрала по време на концерт на огран.

След края на концерта бързам да се прибирам, защото ще ходим на вечеря и ще се събираме към 18:30 ч пред хотела.

продължавам към хотела. По пътя обаче решавам да потърся още едно кафене – Eiles – на Josefstadterstrasse. Но като не знам на кой номер е… Да видим докъде ще стигна. Имам около два часа.

С метрото и слизам на Neubaugasse. Тръгвам по Mariahilfer Strasse, завивам по Neubaugasse, минавам през, Burggasse, Neustiftgasse, Lerchenfelder Strasse, после продължавам по Strozzigasse все в същата посока и излизам на Josefstadter Strasse. Да, ама като незнам номера на кафенето и незнам на къде да завия. Да пробваме наляво… Вървя и гледам, но нищо не виждам… Уморих се. Кафене не виждам…

Оказа се, че от улицата по която съм минал до тук е трябвало да завия надясно, защото това кафене е било в началото на улицата – на номер 2, по-близо до Ринга, а аз съм излязъл на номер 38… . . И като съм завил наляво съм се отдалечавал … На другия ден ще го търся пак. Тук питам поне за метро наоколо. Било още нагоре…

Вървя, тръгнал съм… Нагоре – нагоре по булеварда… И някъде в далечината виждам метро… Отивам до него. Метро Josefstadter Strasse. Докато го намеря и имах вече нужда от тоалетна. Къде ти тоалетна в този час, в ден, в който нищо не работи и то около метрото…

Чудно място за един кран. Под него минава път. По пътя – коли, а около крана – пешеходци – Виена, Австрия

Чудно място за един кран. Под него минава път. По пътя – коли, а около крана – пешеходци.

Видях едно заведение в съседната за входа на метрото врата и влязох там… Леле, какви страшни типове из вътре – разни битници, със сплъстени коси, със скъсани дънки, дрехи промазани, мръсни… дремещи по масите, с едни такива блуждаещи погледи, да не казвам надрусани… Наоколо разни чанти, раници, бутилки се търкалят… Ама имаше тоалетна. Набързо през нея и в метрото… През две станции и на Вестбанхоф. От там в хотела.

Grinzing, Vienna, Австрия

Измивам се, обличам се и слизам долу да чакам да се съберем за вечерята. Отиваме на

Гринцинг

В малко кокетно ресторантче. С автобуса до там. Влизаме. По стените има няколко светещи витрини в които има колекция от тирбушони – от най-старите, техните първообрази, до най – новите и интересни, различни видове по форма, вид и големина – например котка с опашка – тирбушон. Влизаме в ресторанта, настаняваме се, масите бяха заредени, имаше на тях само една купа салата, различни видове и празни чинии, в които да си сипваме. После минаха с една табла с чаши вино и всеки си взема – по една чаша – бяло или червено. Е, имаше и лакомници от групата, които искаха и бяло и червено. Но за второто си плащат – три евро. После започнаха първите мърморковци да изразяват мнения за това, което има по масата. Салатата била много кисела (зеле, моркови, бакла и варени картофи) – подходяща за ракия, но не и за вино…

В ресторанта за вечерята в Гринцинг видях това табло с тирбушони,от първообраза до наши дни – Гринцинг, Виена В ресторанта за вечерята в Гринцинг видях това табло с тирбушони,от първообраза до наши дни – Гринцинг, Виена В ресторанта за вечерята в Гринцинг видях това табло с тирбушони,от първообраза до наши дни – Гринцинг, Виена В ресторанта за вечерята в Гринцинг видях това табло с тирбушони,от първообраза до наши дни – Гринцинг, Виена В ресторанта за вечерята в Гринцинг видях това табло с тирбушони,от първообраза до наши дни – Гринцинг, Виена

В ресторанта за вечерята в Гринцинг видях това табло с тирбушони,от първообраза до наши дни

Я, да си я похапнем, като не им харесва…

Понапълних си моята си купа със салата и си похапнах – хм, на мен ми харесва. И за вино и за ракия, за мен е все едно. Лошото беше, че има само черни хлебчета, но защо пък да не си похапна без хляб – и шницела по-късно излапах без хляб…

Двама музиканти – акордеон и цигулка създаваха коледно настроение.

След малко двама от нашата маса решиха да се разходят наоколо. И когато се върнаха казаха, че било много красиво наоколо – малки къщички със своя си коледна украса и други малки ресторантчета. А и въздуха бил много чист и свеж… Я и аз да видя. Излизам и тръгвам нагоре. Точно там била автобусната спирка на автобус 38А… Че аз този автобус го знам… Мога да се върна сам до хотела с него до метрото и от там с метрото.

Чудно красиви бутилки, зазидани с бетон в една стена – Гринцинг, Виена

Чудно красиви бутилки, зазидани с бетон в една стена

Искаше ми се да остана до по-късно, ама не знаех дали и тези автобуси ще са до по-късно. Докато вървях нагоре реших да разгледам вътрешния двор на едно кокетно ресторантче. Там между тухлените стени имаше едно като прозорче, само че от бетон… И в него циментирали няколко различни и цветни бутилки, стъклени – половината в бетона, половината извън него. Някои легнали, други прави. Много красиви. Върнах се.

Тъкмо донесоха шницела – в едно голямо плато шницелите за цялата маса с няколко резена лимон. И го изядох без хляб. Музикантите свириха, обикаляха между масите. След няма и час и донесоха ябълковия щрудел и малко по-късно екскурзовода мина по масите и каза, ако сме съгласни да си тръгваме вече… Да си тръгваме? Толкова малко… ХМ. Следващия път ще поискам да отида без куверт, ако има място ще седна на свободна консумация, а ако няма място, ще се върна с градски транспорт…

Прибираме се в хотела, всеки по стаите си, а аз на компютъра до рецепцията, за да видя какво още мога да видя в следващите дни.

Ден пети, 26. 12. 2016 г.

Последен ден от програмата. За днес групата има да ходи до абатството в Мелк и Залцбург – около 320 км. Отиване, разглеждане, връщане – цял ден. И на двете места съм ходил. Те стават рано, закусват набързо и в 8:00 ч, тръгват…

И аз ставам рано, но за да закусвам по-дълго. Прилична закуска с много кафе. Закуската се мъдри по масите от 6:30 до към 10 – 11 ч… За по-ранобудните, за по поспаливите. Аз слизам с ранобудните и си тръгвам с поспаливите. Те музеите и базарите късно отварят. След закуска се връщам в стаята и се чудя откъде да започна.

Гледам през прозореца купола на една църква съвсем близо до нашата улица. Хм, да отидем там първо. Слизам. Пресичам булеварда и след две преки надясно и съм там. Влизам, гледам и излизам. Общо взето впечатление ми прави органа по църкви и катедрали. Този беше много малък. Вземам си и една брошура, за да знам какво съм гледал. Оказа се, че това е “MARIA, HILFE DER CHRISTEN” – Mutterhauskirche der Kalasantier Pater Schwartz – Gasse 10

www.kalasantiner.at

Следва

Природо-научния музей

Слизам с метрото на Фолкстеатер (Volkstheater) и съм там. Този път е отворен . И пред него имаше коледен базар, но него ще гледам след музея. Влизам, входа е 10 евро. Прекрасна колекция от минерали, насекоми, пеперуди, птици, бозайници, слон, мечка, скелети на динозаври, на риби, папагали, видеостени с интересни визуализации, на вулкани, удар на метеорит със Земята…

Динозаври в Природо-научния музей – Виена, Австрия

Динозаври в Природо-научния музей

Имаше една видеостена на която се вижда разрез на вулкан. Стъпва се на една платформа. Отпред има една помпа (като за гуми) . Напомпва се (лавата, за да изригне) . Лавата тръгва към кратера, земята се тресе (на платформата се усеща тресенето и се чува тътена на вулкана) … изумително. Аз незнаех, че помпата е за това, дори не знаех, че е помпа, ама на нея имаше едно дете и майка му казва какво да направи – „Чакай сега малко… сега напомпи – 2, 3, 4 пъти… Усещаш ли как тресе… “. Българи… Аз мълча и се усмихвам…

Динозаври в Природо-научния музей – Виена, Австрия

Динозаври в Природо-научния музей

В този музей бях около три часа. От 11 до към 14 ч. Много зали, безкрайно интересни експонати. Трудно се пристъпва по паркета със зимни обувки из този музей. Залите следват една след друга и всяка следваща е по-интересна.

На едно място видях нещо много интересно за забавление – един монитор с виртуална клавиатура (сензорен дисплей) . Една камера над него и един стол пред него. Сяда човека, снима се с камерата. Вижда си снимката, потвърждава, че му харесва. След това я намества с пръст в един контур на човешко лице. След това му излизат лицата на 8 човека от първобитно общинския строй – неадерталци и т. н. – Лица от еволюцията на човека. Избира си един от тях. И компютърната програма състарява и преобразува лицето на човека, който се е снимал така, както би изглеждал преди 17 000 и повече години например, ако се е родил по времето на неадерталците. Лицето заприличва на маймунско, косми израстват навсякъде… И след това има опция получения образ да се изпрати на посочен емейл (изпратих го на моя и на един приятел…) . Моя се е получил и е супер интересен – аз като неадерталец… Честно казано само очите си познах…

Коледната украса по вечерно време в последната вечер около Общината (Ратхаус) – Виена, Австрия Коледната украса по вечерно време в последната вечер около Общината (Ратхаус) – Виена, Австрия

Коледната украса по вечерно време в последната вечер около Общината (Ратхаус)

Коледната украса по вечерно време в последната вечер около Общината (Ратхаус) – Виена, Австрия Коледната украса по вечерно време в последната вечер около Общината (Ратхаус) – Виена, Австрия

Три часа по-късно излизам от музея и разглеждам коледния базар наоколо. И остатъка от времето посветих отново на

Виенските кафенета

Съвсем близо до тук е

кафе Айлес

На Josefstadter Strasse 2. Отивам да го търся. Отварям навигацията в таблета и тръгвам в посока на Общината. Минавам покрай парламента, завивам наляво по Rathausplatz, после по Stadiongasse – само направо и на следващото кръстовище е самото кафене – едно доста голямо с едни големи панорамни прозорци. Снимам отвън и влизам…

Кафе Айлес – следваща спирка за кафе – Виена

Кафе Айлес – следваща спирка за кафе

Кафе Айлес – следваща спирка за кафе – Виена Кафе Айлес – следваща спирка за кафе – Виена

Разполагам се до един прозорец с изглед към големия булевард, пия кафе и гледам с усмивка през прозореца отминаващия днешен ден.

Croissant за 1,90 Евро

Espresso klein за 2,20 Евро.

www. cafe-eiles. at

Имам още кое кафене да посетя около катедралата. Отивам към Cafe Diglas Wollzeile 10.

Но в този следобеден час беше препълнено. Попитах кога затваря, оказа се, че не затваря – работи денонощно… Значи ще отида по-късно.

Но защо пък да не отида малко на сауна

Прекрасен Спа релакс. Някъде към 22:10 ч, отново се връщам на

кафе Диглас

Този път имаше места. Разположих се на една малка маса в един ъгъл и отидох направо на витрината на бара, за да си избера лакомство. Имаше различни парчета, както торти така и разни готвени храни изглеждащи много апетитно. Избрах си едно, показах го на човека, който ме настани на масата и се върнах на мястото си. Заразглеждах менюто. Имаше и на руски. ХМ. Поне малко ще разбера. Казват, че имало прекалено много видове кафе. Я да видим:

  • Малка мока
  • Голяма Мока
  • Двойна Мока
  • Меланж
  • Кафе в кафеник
  • Шоколад со сливками
  • Шоколадов крем
  • Шоколад с ромом и сливками – Шоколад с ром и сметана
  • Кафе Мария Терезия
  • Голяма Мока с ликером и сливками – Мока с ликьор и сметана…

Аз си знам само един Меланж (кафе с мляко) . И само него си искам – по-лесно ми е да го запомня. Но навсякъде е различно приготвено. Някъде с чаша вода, другаде с две. Някъде с малко шоколадче, другаде без… Тук си избрах нещо, приличащо на готвено и една бира към него:

Quiche Dj за 9,50 Евро и

Seidel Bier за 4,10 Евро.

www.diglas.at

Луксозно возило в една витрина Луксозно возило в една витрина

Луксозно возило в една витрина

След това се преместих в следващото – на гърба на Хофбургите (на края Грабен) – Graben, после наляво по Kohlmarkt и излизам на Michaelerplatz, точно на ъгъла вдясно е следващото кафене, за което имам време:

Cafe Griensteidl

на Michaelerplatz 2

www.cafegriensteidl.at

Влизам. Имаше доста места, избирам си една малка маса и се разполагам. Идва сервитьора, искам си менюто, ама то какво толкова имам да избирам… Цял следобед от кафене на кафене. Един Щрудел и толкова. Само че този път избрах Топфелщрудел. Много ми хареса: Strudel за 3,80 Евро.

Похапвам си бавно и оглеждам другите посетители по масите. Стана време да плащам. Само като си мръдна пръстчето и идва сервитьора – облечен с бяла риза, папионка, черно сако и черни обувки. Идва и се навежда като за поклон да чуе какво ще му кажа… Ама аз каквото и да му кажа, той няма да ме разбере. Да си платя де. И си тръгвам. Към хотела. Ама се върнах малко до най-близкото метро – Herrengasse. Че не ми се върви много пеша.

Последен ден

Всъщност продължението ще е само в няколко реда,които описват дългият път към вкъщи.

Следва ранно ставане (България е далеч за преход през декември), една бърза закуска за около 40 минути от 6:30 до 7:30 ч, по време на която наблегнах на вкусните саламчета, яйца, кафе, натурален сок и сладки изкушения. Вземах си за из път едно варено яйце и кроасанче, а за следващите няколко дни и чай-филтър пакетчета (имам си още от тях), от които още си пия много приятни и ароматни наситено кафяви чайове от Коледната Виена.

Следва тръгване около 7:40 ч. Един бърз и

скучен преход през Австрия до Унгария

по същия път. Кратка почивка в началото на Унгария,където отново пих кафе не толкова че ми се пие,колкото от нямане какво да правя. В края на Унгария отново почивка за тези,които още не са похарчили форинтите (тези досадни местни валути), където тъкмо по обед си похапнах вкусен гулаш като за последно. Следва

прехода до Белград

през пустото и равно поле през Суботица и Нови сад.

Минаване през Белград

точно по вечерно време, около 16 ч,когато трафика беше много натоварен в края на почивните дни след Коледа. Следва много бавно минаване, почти час във вечерния трафик, което ми даде възможност да разгледам в детайли как изглежда живота там – колите, които карат днешните сърби, фасадите на сградите, графитите по стените и под мостовете (виадуктите), нощното осветление на магистралата и градският транспортна големия град.

Вече е тъмно,слънцето отдавна е залязло и аз се отдавам на сладка дрямка. Събуждам се чак на

границата в България

Малко чакане,паспортна проверка,минаване и финалните километри до София.

Пристигаме в София

малко преди полунощ около 23:30 на стадион Васил Левски. Следва бързо сбогуване със супер готината група и кой от къде е.

Ами сега на къде по това време? Питам един минувач има ли метро до гарата по това време…Май не… А автобуси… Имало, но в обратна посока…

Айде пеша – студена зимна нощ, никой няма по улиците, освен някои закъснели минувачи.Екипирах се с ръкавици,шапка и шал и запрепусках пеша към гарата да видим дали ще има нещо за към моя град. Пристигам точно в полунощ на

автогара Сердика

Гледам,още свети и има хора вътре. Я да видим за къде мога да тръгна. След бърза ориентация виждам, че след половин час има автобус за Варна. Вземам си

билет до Велико Търново,

купувам си набързо нещо за ядене и отивам на автобуса. Тръгваме, автогарата затваря (хванал съм последният автобус по това време). И дрямката продължава. Три часа по-късно слизам в Търново, където се налага да убия следващите два часа до

влака за към Габрово

Следват финалните километри с влак и малко преди изгрев си

пристигнах в Габрово

Което според мен си е супер дълъг преход за това време на годината.По залез слънце през Белград, а преди изгрев – в Габрово

Толкова за сега. А къде ще бъде следващия пътепис? Той сега се пише: В прекрасна Гърция – на море, преди всички.
Ако някой иска да ми пише или сподели нещо лично, оставям емейл: kandilo@mail.bg

Край

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Виена – на картата:

Виена



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “До Виена на Коледа 2016 г. (2)”

  1. Natalia каза:

    Супер пътепис. Доста съм пътешествала по света и точно този пътепис ми даде идея за Виена или някой друг европейски град и аз да си спретна такова пътешествие с цел скитане по кафенета, опитване на различно поднесено кафе, запознаване с типичните за региона десерти…Защото обикновено при мен една дестинация означава голямо темпо и супер натоварване и се замислих – защо пък някой път да не си спретна този тип пътуване?!
    Благодаря за разказа Влади, може би следващ път ще отидеш без агенция и група където си намислил да ходиш…Оправяш се прекрасно и без чужда помощ бих казала…..:)

Leave a Reply


Switch to mobile version