Продължаваме пътешествието от Юг на Север из окупационнните зони в Европа с Форда на Валентин. В началото разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски) и Република Кипър (начало и продължение). След това започнахме от Средиземноморското крайбрежие на Турция за да продължим към Кападокия и да направим обиколка на Източна Турция. Продължихме с разглеждането на Грузия и прекосихме Кавказка Русия до границата с Абхазия Опознахме и Република Абхазия – почти неизвестна за нас територия оттатък Черно море. С ферибот минахме на полуостров Крим и започнахме разглеждането му, след което се запознахме със забележителностите по южния му бряг.

Днес ще приключим обиколката на окупирания от Русия полуострхотов Крим и ще преминем през Южна Русия за да стигнем до размирния Донбас. Посещението на автора по тези места е незаконно, защото е извършено без разрешение от украинските власти. Редакцията не препоръчва да правите като него, защото ще подлежите на наказателна отговорност за незаконно проникване на украинска територия. Украйна се отнася сериозно към този вид нарушения на границата й.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

Дванайсета част

Полуостров Крим

(приключване на обиколката и по пътя към Донбас)

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

400-хилядният

Севастопол

е град на Черно море, разположен на югозападното кримско крайбрежие. Той се ползва със специален статут, защото в него се намира главната база на Черноморския флот на Русия. Основан е през 1783 година, веднага след присъединяването на Крим към Руската империя. Името му има гръцки произход и е съставено от думите „севаст“ (свещен, почитаем владетел) и „полис“ (град). Може да се преведе като „Императорски град“. Историческият център е разположен край Севастополския залив.

Градът е играл ключова роля по време на Кримската война (1853г.÷1856г.). Защитата му продължава почти една година и френският писател Виктор Юго сравнява обсадата на Севастопол с обсадата на Троя. Разрушенията от военните действия са толкова много, че посетилият го едно десетилетие по-късно американски писател Марк Твен казва, че Помпей е по-добре запазен от Севастопол. След загубата на Кримската война, на Русия е забранено да има военен флот в Черно море и градът губи значението си на военноморска база за няколко десетилетия.

През втората половина на 19-ти век в Севастопол започва да се развива туризма. През 1905 година, по време на Първата руска революция, в града избухва въоръжено въстание, в което се включват моряците от 14 бойни кораба, работници и войници. Царската армия потушава бунта, а застаналия начело на „Революционния флот“ лейтенант Шмид е разстрелян, заедно с другите ръководители на въстанието. Почти девет месеца продължава отбраната на Севастопол по време на Втората световна война, за което получава званието „Град-герой“.

В следвоенните години Севастопол е напълно възстановен и са изградени нови жилищни квартали. Наред с развитието на индустрията са открити военноморски училища, висши учебни заведения, научни институти. Сега в икономическо отношение градът е център на риболова и рибопреработката. Водещ аграрно-промишлен отрасъл е производството на грозде и вино. От тежката промишленост на първо място е производството на кораби и морски плаващи кранове. Местоположението на Севастопол определя ролята му на голямо морско търговско пристанище. Наред с автобуси, тролейбуси и маршрутки, като обществени транспортни средства се използват катери и корабчета. Туристическия поток се обслужва от 100 хотела, 200 къщи за гости, няколко санаториума и автокъмпинги, ученически лагери.

Историческите и културни обекти се оказаха толкова много, че за разглеждането на основните от тях ми бяха необходими ден и половина. Започнах с

панорамата „Отбраната на Севастопол“

Тя е открита през 1905 година по случай 50-годишнината от защитата на града през Кримската война. Разположеното в кръг живописно платно е с дължина 115 метра и височина 14 метра. То отразява най-яркия епизод от севастополската отбрана, а именно сражението на Малахов курган на 6-ти юни 1855 година. Тогава руските воини отблъскват атаките на превъзхождащата ги 2 до 3 пъти англо-френска армия. По време на германска бомбардировка през 1942 година панорамата е силно повредена. След войната е възстановена и повторно открита пред 1954 година.

Изграждането от инженерно-сроителна гледна точка на отбранителните съоръжения в Севастопол е било поверено на изтъкнатия военен инженер генерал Тотлебен. Да, същият, който организира инженерно обсадата на Плевен през 1877 година. Близо до Севастополската панорама е издигнат

паметник на Тотлебен

Най-отгоре е неговата скулптурна фигура, а по-ниско са разположени скулптурите на бойци от основните родове войска.

Приближавайки историческия център на Севастопол, усетих по-тържествена обстановка. От билбордовете около площад Нахимов разбрах, че се подготвя честване на държавния празник Денят на Русия. Беше 12-ти юни 2016 година.

Празничното настроение се виждаше навсякъде. На подиум на площада имаше тържествен концерт. Разхождах се до късно вечерта из историческата част на Севастопол. В 22.00 започна внушителна заря.

Пренощувах в автомобила на паркинга пред хотел „Украйна“ и следващата сутрин продължих с изучаването на Севастопол.

Севастополският художествен музей

е открит през 1927 година като Картинна галерия. Сега в него се съхраняват 8 хиляди произведения на изкуството: картини на западноевропейски художници; майсенски порцелан; бронзови скулптури; платна на руски и украински живописци от 19-ти век; произведения на съветското и на съвременното изкуство. Доста време отделих на експонатите в художествения музей, които съвсем не бяха малко.

Направи ми впечатление, че на пост пред Мемориалния комплекс, посветен на героите от отбраната на Севастопол (1941г.÷1942г.) през Отечествената война стояха около 12-годишни момичета.

Севастополският плаж

се оказа доста по-различен от обичайните градски плажове. Той беше бетониран и в морето се слизаше по железни стълби, както в басейн. Паркирах до плажа и първо си изпрах дрехите на един от душовете. След като се нагрях на слънцето дълго плувах в Севастополския залив. Беше приятно да гледам от морето крайбрежната алея, по която се бях разхождал, и сградите край брега.

Малахов курган

беше последната забележителност, която посетих в Севастопол. Това е тактически важна височина, на която са изградени военни укрепления. Тя се е прославила с героичната отбрана на руските воини по време на Кримската война, които в продължение на месеци отблъскват атаките на превъзхождащата ги англо-френска армия. За втори път Малахов курган се прочува през 1942 година като една от основните опорни точки при отбраната на Севастопол срещу силите на Вермахта (Вермахт са въоръжените сили на нацистка Германия).

Херсонес Таврически

е крайбрежен град, основан от древните гърци. Разположен е на полуостров в покрайнините на Севастопол. В продължение на две хилядолетия Херсонес е най-големият политически, икономически и културен център на Северното Черноморие. Този античен град е включен в списъците на Световното наследство на ЮНЕСКО.

Основан като гръцка колония през 5-ти век преди новата ера, Херсонес става зависим от Римската империя през 1-ви век. Тук завършва живота си четвъртият епископ на Рим Климент І. Градът процъфтява няколко столетия в състава на Византия. По тава време много политическите противници на властта в Константинопол са били изпращани на заточение в Херсонес. През 9-ти век, отивайки към земите на Хазарите, тук се отбиват славянските просветители братята Кирил и Методий.

Князът на Киевска Рус Владимир превзема Херсонес (Корсун е славянското му име) в края на 10-ти век и се жени за Анна, сестрата на Василий ІІ. По-късно името на този византийския император ще бъде свързано с трагични страници от нашата история и ще бъде запомнен като Василий ІІ Българоубиец. През 13-ти век Херсонес е завладяван от селджукските турци, от монголците и от татарските орди на хан Ногай. Следващия век генуезците налагат своя контрол, но след това градът е ограбван два пъти при набезите на литовските князе. През 15-ти век Херсонес е напълно изоставен и престава да съществува.

Най-много артефакти са запазени от времето на Византия. Част от тях се съхраняват на територията на местния музей, който е наречен Византийски.

Край морето стои огромна камбана, която в мъгливо време е била удряна за да предупреждава моряците за скалистия бряг. След Кримската война камбаната е изнесена във Франция като трофей. Върната е през 1913 година в знак на помирение.

Инкерман

е малко градче, разположено около устието на Черна река при вливането й в Севастополския залив. Възниква през 6-ти век, когато византийците изграждат крепостта Каламита на доминиращата висока скала. В основите на тази скала по-късно възниква пещерен манастир с издълбани скални килии и черкви. Превземайки Каламита през 15-ти век, турците й дават името Инкерман, което в превод означава „Пещерна крепост“. В района са се водили тежки сражения както по време на Кримската война, така и през Втората световна война.

Пристигнах в

Инкерманския манастир

„Свети Климент“ на стъмване и той беше вече затворен. Можах да го разгледам само отвън. Този действащ мъжки манастир носи името на Климент І, който е бил римски епископ. Заради своите християнски проповеди е изпратен в изгнание от император Траян. Във вертикалната скала се виждаха нишите на монашеските килии и параклиси. Най-голямата манастирска сграда беше затворена, както и намиращата се наблизо черква „Свети Пантелеймон“.

Върнах се на паркинга, който беше на 200-300 метра под манастира. Там във фургон седеше слабичък монах и гледаше телевизия. Разбрах, че задачата му е да охранява манастирската територия. Заприказвах се с него и се оказа, че е украинец. Не пропуснах възможността да го попитам дали е против присъединяването на Крим към Русия. Той само вдигна двете си ръце нагоре и каза: „Всичко е в Божиите ръце!“.

По черен път се изкачих с автомобила до останките на

византийската крепост Каламита

Тя е служела за защита на подстъпите към Херсонес.

На крепостта видях двама около 30-годишни мъж и жена, които бяха дошли тук с мотоциклет. Видимо бяха немалко пияни и в добро настроение. Като разбраха, че съм от България ми се зарадваха. Жената предложи да отидем при нейна приятелка и четиримата да се повеселим. Отказах. Минало ми е времето за такива веселби.

Кримски татари, или вековната историческа вражда между руснаци и татари

През 13-ти век Крим е нападнат от монголците, а в последствие е разорен от татарската орда на хан Ногай. Самата древноруска държава е под татаро-монголско робство от 1240 година до 1480 година. Държавата наречена Златна Орда приема исляма в началото на 14-ти век, а през 15-ти век се разпада на няколко ханства. По времето на руския цар Иван ІV са превзети Казанското и Астраханско ханства. Най-голямо и силно е

Кримското ханство,

в чиято територия освен полуострова влизат земите на днешна Южна Украйна и днешна Югозападна Русия. Основано в 1441 година, то става васално зависимо от Османската империя през 1478 година. Назначаването и смяната на кримските ханове става от султана в Истанбул.

От началото на 16-ти век започват

татарски набези

в руските земи, а в отговор руски отряди нападат ханството. Вземането на пленници и продажбата им като роби става един от основните икономически отрасли в Татарското ханство. За два века са

продадени в робство

три милиона украинци, поляци и руснаци. Робския труд се е ползвал в Турция, Близкия Изток и дори в някои европейски страни. През 1571 година армията на кримския хан Дивлет-Гирей

превзема Москва и я опожарява.

Следващата година Кримското ханство формира антируска коалиция заедно с Османската империя, Ногайското ханство и Адигейски княжества от Северен Кавказ. Решаващата битка е при село Молоди, на 50 километра от Москва. Заедно с руснаците се бият и германски наемници. След няколкодневни сражения и изненадващи обходни маньоври руската армия успява да разгроми превъзхождащия я по численост и въоръжение противник. Според някои историци именно тогава сред Балканските народи се заражда идеята за „Дядо Иван“ (по името на руския цар Иван Грозни), който ще ги освободи от поробителя. След Молоди спират опитите на Кримското ханство и на Османската империя за експанзия на север. Постепенно руската държава придобива превес и започва да се разширява на юг за сметка на Кримско-татарското ханство и Османската империя. През втората половина на 18-ти век Кримското ханство е напълно завладяно от Русия и от 1783 година то престава да съществува.

Кримските татари

са тюркски народ, приел исляма през 13-ти век. Смятат се за коренно население на Кримския полуостров. Говорят кримско-татарски език, който е от тюркската езикова група и е сроден на турския. След завладяването на Крим от Руската империя, голяма част от кримските татари се изселва в Турция. Това става постепенно през периода от края на 18-ти до началото на 20-ти век. Смята се, че техните наследници са 5 милиона, но вече са асимилирани и се считат за турци. Извън турските граници татарите са малко повече от половин милион. Половината от тях живеят на Кримския полуостров. Сега те са третата по численост етническа група в Крим (13% от населението на полуострова). След установяването на съветската власт се разгръща антирелигиозна политика, което нанася сериозен удар по татарските мюсюлмански традиции.

През Втората световна война татарите са раздвоени. Десетки хиляди от тях са мобилизирани и се сражават в редовете на Съветската армия срещу нацистка Германия. Една трета от тези татарски военнослужещи загива в боевете. Шестима кримски татари са удостоени със званието Герой на Съветския съюз, а двама татари са генерали в редовете на Червената армия. Най-популярен е Амет-хан Султан, летец-изтребител и два пъти Герой на Съветския съюз. Част от кримските татари помагат на партизаните в борбата им срещу германските окупатори. Друга част от татарите, обаче, посреща германците като освободители. Една четвърт от мобилизираните в Съветската армия татари дезертират. Създадени са въоръжени формирования от татари, наречени отряди за самоотбрана. Те участват активно в преследването на кримските партизани. Татарските наказателни отряди се включват в изтреблението на участници в съпротивата и евреи в концентрационните лагери на смъртта. В последствие е образуван Татарски планински полк в състава на германските СС войски. След освобождаването на Крим от Съветската армия,

татарите са обвинени в сътрудничество с германските окупатори.

Поради тази причина, през май 1944 година е предприето тяхното

масово изселване от Крим

и депортиране предимно в Средна Азия. В град Ялта видях паметник на изселените татари с надпис: „На кримските татари, загинали при изселването им и на умрелите в чужди земи тъгувайки по Родината. Вечна памет!“.

В края на 80-те години на 20-ти век, по време на така наречената Перестройка, започва масово завръщане в Крим на изселените татари. Сега техният дял е 13% от населението на полуострова.

Преобладаващата част от татарите са против отделянето на Кримския полуостров от Украйна и присъединяването му към Русия.

Това не посмя да го каже открито нито един от кримските татари, с които разговарях (вероятно поради страх и недоверие в мен). Определено съществува скрито напрежение между руското население и татарската общност в Крим.

Бахчисарай

е една от „туристическите перли“ на Кримския полуостров. Името му на кримско-татарски език (сроден на турския) означава „Градина-дворец“. От „бахча“ (градина) и „сарай“ (дворец). Разположен далеч от крайбрежието, градът е заобиколен от планински хребети и долини. Той е бил столица на Кримското ханство от 1532 година до 1783 година. Туризмът е основен отрасъл в икономиката на града и това се определя от трите основни забележителности: Ханския дворец от 16-ти век, вградения в отвесна скала Успенски манастир и пещерния град с крепост Чифут кале.

Ханският дворец в Бахчисарай

е бивша резиденция на кримските ханове. Изграден е през 16-ти век под ръководството на персийски, турски и италиански архитекти. Целият дворцов комплекс е разположен върху голяма площ и включва в себе си сгради с различно предназначение, градини, фонтани и чешми, джамия, ханско гробище. Главната архитектурна идея е да се отразят мюсюлманските представи за Райските градини на земята. През 60-те години на миналия век е извършена пълна реставрация на Бахчисарайския дворец.

В помещенията на двореца има няколко музейни експозиции:

• Музей на историята и културата на кримските татари;
• Художествен музей,
• Музей на хладното и огнестрелното оръжие.

Залата на Дивана

е била предназначена за заседания на Държавния съвет, носещ наименованието „Диван“. От двете страни на ханския трон са били диваните за най-приближените му хора. Покрай стените са били поставени дълги миндери, на които са седели бейовете, влизащи в състава на „Дивана“. Таванът на залата е дървен и изрисуван с мюсюлмански мотиви.

В повечето сгради на дворцовия комплекс (харем, библиотека, джамия и други) интериорът беше възстановен в оригиналния му вид.

Ретро-спомен.

Предишното ми посещение на Бахчисарайския дворец беше през далечната 1993 година. Тогава, в една от стаите на двореца прескочих заградителното въже и седнах на миндера, за да ме снима бившата ми съпруга. Разпоредителката видя това и започна да ми се кара. Как така ще стъпвам по този килим, който е от 17-ти век. Погледнах я и небрежно казах: „Че какво толкова е този килим? Баба ми има същия на село.“. Проява на Байганьовска простащина от моя страна, за което сега се срамувам.

Край на ретро-спомена от 1993 година.

Най-красив е Златният фонтан, който е изработен от бял мрамор. Украсяващите го орнаменти са позлатени. Много по-популярен, обаче, е разположеният в съседство

Фонтан на сълзите

Това става благодарение на поемата „Бахчисарайски фонтан“, написана от Пушкин. Именно той пръв слага две рози: червена, която е символ на любовта и жълта, която е символ на тъгата. Такива две рози стоят непрекъснато на фонтана: имаше ги при посещението ми през 1993 година, имаше ги и сега. До фонтана е поставен бюст на Пушкин, който го е прославил в поемата си.

Успенският пещерен манастир

е разположен в планината над Бахчисарай. Той е вдълбан във вертикалната скала на долината Мариам-Дере. Основан е от византийски монаси през 8-ми век. По време на татаро-монголските нашествия е изоставен, но възобновява дейността си през 14-ти век. И сега е действащ православен манастир. Освен голяма скална черква с впечатляващ интериор, в скалите са вкопани килии за монасите и други манастирски помещения.

Чифут кале

е разположено на плато, издигащо се на 200 метра над околните долини. Представлява съвкупност от пещерни жилища, крепостни укрепления и сгради. Счита се, че първите жилища в скалите са издълбани през 6-ти век от приели християнството сармати. Това са ираноезични племена, обитавали степите източно и северно от Черно море.

През 14-ти век на това място се заселват караими. Това са тюркски народи, чиято религия се основава на юдаизма. Поради тази причина някои погрешно са ги смятали за евреи. От тук произлиза и името на местността „Еврейската крепост“. На кримско-татарски език (сроден на турския) „чифут“ е евреин, а „кале“ е крепост. Чифут кале става първата столица на образуваното през 1441 година Кримско ханство. След пренасянето на ханската резиденция в Бахчисарай през 1532 година, в Чифут кале остават да живеят до 19-ти век само караими.

На територията на Чифут кале могат да се видят останките от крепостни стени, основите на сгради, погребални камери, мавзолей, входове на крепостта, старинните улици, две караимски кенаси (молитвени храмове), имението на караимския учен и общественик Аврам Фиркович.

Много добре е запазено

Тюрбе Джанихе ханъм

На тюркските езици думата „тюрбе“ означава „малък мавзолей“, а думата „ханъм“ означава „омъжена жена“. В това помещение е погребана дъщерята на един от последните владетели на държавата Златната орда – хан Тохтамъш. Около входната врата са изписани на арабски мисли на пророка Мохамед. Мавзолеят е изграден след смъртта на Джанихе през 1437 година.

Молитвените храмове на караимите се наричат кенаси. На територията на Чифут кале са сравнително добре запазени две кенаси.

Между главната улица и южната крепостна стена се намира имението на караимския учен и общественик Аврам Фиркович. Той е живял тук през 19-ти век.

От северния край на Чифут кале се разкрива чудесна панорама към долината и отсрещния хълм.

Симферопол

е столицата на Република Крим (до 2014 г. Автономна република Крим в състава на Украйна).

Симферопол

Името на града има гръцки произход и в буквален превод означава „Град на ползата“. Разположен е във вътрешността на Кримския полуостров и има 340 хиляди жители. Първите селища на това място са от праисторически времена. Най-известният древен град е бил Неапол Скитки – столица на късна скитска държава, съществувала от 3-ти век преди до 3-ти век след новата ера. Съвременният Симферопол е основан през 1784 година. В града има три основни музея и няколко театъра. Първо паркирах до Централния музей на Таврида, но се оказа, че този ден е почивен за него. Охранителят на входа ме посъветва да дойда „утре“, както и направих. Така че, късния следобед и вечерта на първият ден обиколих града и разгледах централната му част.

Вечерта излязох от града и пренощувах в автомобила на една крайпътна бензиностанция. На сутринта, след кратки колебания, реших да се върна в Симферопол за да разгледам

Централния музей на Таврида

Мога да кажа, че това е най-богатият кримски музей, в който се съхраняват артефакти от древността до средата на 20-ти век.

Кара тобе

е селище на гръцките колонисти и на скитите, съществувало от 4-ти век пр. н. е. до 1-ви век. В превод от кримско-татарски език означава „Черния хълм“. Смята се, че на това място се е намирала легендарната крепост Евпаторион. Нахлулите през 3-ти век готи разрушават селището и то престава да съществува. Върху останките на гръцка отбранителна кула е изградена нова, която се е ползвала от военните в годините на Студената война. Възвишението доминира над околната равнина и от него се наблюдава цялото крайбрежие.

Освен основите на антични сгради, тук може са се види и напълно възстановена скитска къща. Това позволява да се разбере как са живели скитите преди две хилядолетия. През врата в каменната ограда се влиза в малко дворче, а от него в две помещения – едно за хората и едно за добитъка. Направи ми впечатление, че между покривните греди са се слагали стръкове от билкови растения. Тяхната цел е била двойна – да ароматизират въздуха и да прогонват комарите и другите насекоми.

Музейните експонати позволяват да се научи много за това как е бил организиран бита на скитите. Всъщност, целият им живот е свързан с воденето на военни действия. На практика всеки скит е бил воин. Воини са били и скитските жени. Конницата е основен вид войска, по численост превишаваща пехотата. Въоръжението на скитите е било съвършено за времето си. Самите гърци са се отказали от своите оръжия и са почнали да използват скитските. Първи сред степните народи скитите са въвели тежковъоръжената конница.

Град

Евпатория

има 110 хиляди жители и е разположен в западната част на Кримския полуостров. Основан е от гръцки колонисти пет века преди началото на новата ера. През периода 7÷10 век е владян от хазарите. Сегашното му име е дадено след завладяването на Крим от Руската империя и от гръцки може да се преведе като „Благородна“. В стария исторически град се преплитат множество култури и неслучайно го наричат

„Малкия Ерусалим“.

Там могат да се видят християнски черкви, мюсюлмански джамии, еврейски синагоги, караимски кенаси.

Евпатория се счита за център на

религиозната общност на караимите

Именно тук научих най-много за тях. Напълно е реставриран караимския комплекс от кенаси (така се наричат техните молитвени домове). Освен двата храма за молитви, той включва малки градини, беседки, фонтани, вековни лозници, паметници и религиозни символи. Обстановката там е изключително спокойна и приятна. От надписите се научава много за историята и религията на караимите. Това е малка общност от различни тюркски народи, чиято религия се основава на юдаизма.

За тях каноничен е Стария завет и признават само него

Всички религиозни надписи са на древноеврейски език. През 14-ти век литовският княз Витовт преселва няколкостотин караимски семейства в родината си и ги заселва в град Тракай. Посетих и това място в края на пътешествието си. Мога да кажа, че тракайските кенаси и караимски домове бледнеят пред това, което видях в Евпатория. (грубо казано – караимите са тюрки-юдеи. Има спорове дали техният „юдаизъм“ не би трябвало да се тълкува като четвъртата монотеистична религия освен юдаизма, християнството и мюсюлманството, или пък е само модификация на юдаизма. Известен представител на караимите е музикалният педагог и композитор Майкапар – всички, свирили на пиано в България, знаят кой е 🙂 – бел.Ст.)

В Евпатория са били изградени кяризи, които са характерни за Близкия Изток и Централна Азия. Това са подземни коридори, по които е текла вода, и така се е осъществявало водоснабдяването.

Освен многото културно-исторически забележителности, които могат да се видят в Евпатория, градът е и голям туристически център. Това се обуславя от дългите пясъчни плажове, минералните извори и наличието на лечебна кал.

Останаха доста райони и забележителности в Крим, които не можах да разгледам. Какво да се прави, времето ме „притискаше“. Нали трябваше да стигна и до далечния север. Качих се на ферибота без чакане и без никакви проверки.

Обобщение

За обиколката на основните забележителности в Крим ми бяха необходими 9 дни, доста повече от първоначално планираното време за там. По пътищата на полуострова пропътувах малко повече от хиляда километра. Толкова малко, защото основните забележителностите са разположени близо едни до други в южната част на полуострова. Похарчих 420 лева в български пари, в това число 101 лева за ферибота в двете посоки.

През Южна Русия от Крим до Донбас

Темрюк

е малко 40-хилядно градче, което ми се видя доста неблагоустроено и не впечатляваше с каквото и да било. Разположен е до река Кубан, преди вливането й в морето. Заслужаваше внимание единствено района около Азовско море. До дългите пясъчни плажове се строяха доста нови хотели.

Основната забележителност в района беше

Хълма на славата

На значителна площ е разположена разнообразна военна техника от втората половина на 20-ти век. Имаше и паметник в чест на съветските воини, освободили град Темрюк и Таманския полуостров през Втората световна война.

Славянск на Кубан

е малък град със 65 хиляди жители. Разположен е на единия от двата ръкава на река Кубан, образувани при вливането й в Азовско море. Тук ежегодно се провежда международен фестивал на славянската култура. Не видях някакви забележителности в този град. Е, имаше и две по-оригинални „изпълнения“. Пред една банка беше поставен паметник под формата на монета от една рубла. А пък голям билборд призоваваше на борба срещу наркотиците.

Минах транзит през Ростов на Дон, защото го бях разгледал предишната година по пътя ми към Централна Азия.

Танаис

е античен гръцки град, основан през 3-ти век преди н. е. Разположен е до устието на река Дон при вливането й в Азовско море. Това е

най-северния град на древногръцката цивилизация

През първите векове от новата ера Танаис е бил в състава на Боспорското царство. Според древните географи от град Танаис е започвала границата между Европа и Азия. През средните векове региона минава под контрола на венецианците, а впоследствие – на генуезците. На територията на археологическия резерват имаше няколко музейни експозиции: историческа с намерени в района артефакти; етнографска с облеклото на гърци, римляни, скити, сармати и татари; на средновековна китайска коприна.

Таганрог

е разположен на Азовско море и е основан през 1698 година като първа военноморска база на Русия. В града през 1825 година е починал руският император Александър І, само на 47 годишна възраст.

Тук е роден писателят и драматург Антон Чехов

през 1860 година. По време на гражданската война в Таганрог е разположено командването на южната белогвардейска армия начело с генерал Деникин.

Днес градът има население от 250 хиляди души. Той е голям промишлен център с развити черна металургия, машиностроене, химия, хранително-вкусова и лека промишленост. Морското търговско пристанище се ползва за износ на черни метали, въглища, нефтопродукти и зърно.

Лично мен Таганрог не можа да ме впечатли като туристически град. Нещо по-лошо. Навигацията ме преведе през някакви преки улици, които бяха с много дупки. На други места пътното платно се ремонтираше и беше ужасно прашно. От руските градове, които посетих през 2016 година, този беше с най-разбита улична мрежа. Това остави у мен много лошо впечатление като автотурист.

От Таганрог потеглих на север към граничния пункт с

ОРДЛО (Донецката народна република (ДНР))

(Отделни региони на Донецка и Луганска област ОРДЛО – официалното наименование в Минските споразумения за окупираните от Русия части на Донецка и Луганска област на Украйна – бел.Ст.)

След чакане на опашката с автомобили руските граничари ме пуснаха без проблем. Но при донецките гранични полицаи нещата не се получиха. Като ми видя паспорта, проверяващият веднага ме изпрати при началника на граничната застава. Последният ми обясни, че по техните закони туристи не се допускат свободно да влизат в републиката. Можело само ако отивам служебно, след разрешение от техните власти. Или пък ако имам лична покана от някого и той е декларирал, че ще отговаря за мен. Върнаха ме обратно в Русия.

Направих 120-километров преход до следващия граничен пункт, вече с

ОРДЛО (Луганската народна република (ЛНР)

Там ситуацията се повтори. Виждайки паспорта ми граничарят ме прати при началника на заставата. По същият начин и той ми обясни, че мога да вляза в Луганската република само след предварително разрешение от властите им. Като турист е изключено да ме пуснат и ме попита имам ли познат, при когото отивам и който да ме чака. Отговорих, че нямам такъв, но искам да посетя Луганск защото е побратим с моя град Перник в България. Просто от емоционални съображения желая да разгледам братския град на родния ми Перник. И човекът ме пусна. Името „Перник“ се оказа пропуск за влизане в Луганската народна република. За моя приятна изненада установих, че и сега най-големият ресторант в град Луганск се казва „Ресторант Перник“.

На следващия ден рано сутринта без проблеми преминах от Луганската в Донецката република. По този начин полулегално проникнах в зона на военен конфликт и добих преки впечатления оттам.

Очаквайте продължението („При сепаратистите от Донецк и Луганск“)

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Крим, Украйна – окупирана от Русия част на Украйна – на картата:

Крим, Украйна – окупирана от Русия част на Украйна

Booking.com