апр. 28 2017

Тур дьо Странджа или колоездене по граничната бразда

Заедно със Стоян, днес ще обиколим из Странджа с велосипед. Приятно четене:

Тур дьо Странджа или колоездене по граничната бразда

Много често една случайна среща може да доведе до интересни последици. Една зимна сутрин си карах ски на Лалето на Витоша и няколко пъти се случваше да се возя на лифта с едно и също момче. Запознахме се и се оказа, че той (Нено) е организатор на турове с планински колела (т.нар. маунтийн-байкове (MTB)) през лятото и ски-учител през зимата. Неговата организация се казва Biking Tours и има перфектно направен Календар за цялото лято като кръстосват с колела цялата страна (Родопи, Рила, Пирин, Стара планина и т.н.) Аз съм на колелото от дете, но никога не съм напускал пределите на софийския асфалт. Отдавна имах желание да открия възможностите за колоездене сред природата.

Странджа с велосипед – карта

След кратка консултация с Нено избрах Обиколка на Странджа като най-подходяща за начинаещ велосипедист сред природата като мен. Странджа е сред най-ниските български планини и нейният релеф е отличен за каране на MTB. Всъщност най-високия връх на тази югоизточна планина е само 700 м. над морското ниво и на практика е по-ниско от София например. Комбинацията от море и планина също предразполага за чудесни вело-преходи. Речено-сторено – резервацията беше направена, най-важните покупки бяха направени също (т.нар. „памперс“ – специален клин за колоездене, каска, ръкавици и очила). Колелото беше стегнато след зимната пауза и няколко карания бяха направени в София.

Потеглихме в навечерието на Великден с буса на Нено и неговата платформа за колела.

Велека и Синеморец

Пристигнахме доста бързо в

Синеморец

и отворихме първите бири „Бургаско“ в приветливия семеен хотел. Сутрешното слънце беше много щедро и веднага отидохме за снимки на плажа на Синеморец, където се влива р. Велека. Дори имаше туристи, които плажуваха там. Разбира се, морската вода беше ледена в началото на април.

Гора – Странджа с велосипед Гора – Странджа с велосипед

След това потеглихме към с. Кости, карайки през черни пътища и в близост до

оградата на турската граница

Граница с оргада – Странджа с велосипед

Не видяхме бежанци, но видяхме едно метално съоръжение с цена от около 1 млн. лв. на километър, което покрива цялата ни граница с Турция. След около 30 км. преход пристигнахме в

с. Кости

и се настанихме в удобната къща за гости там. Взехме си душ и веднага се захванахме с подготовката на барбекюто. Много е удобно, че имаме паралелен транспорт, който пренася багажа ни и прави покупки през деня, които са ни необходими за вечерята. Нено и съпругата му Дани не пестят сили, за да създадат всякакви удобства на туристите.

Църква – Странджа с велосипед

Ние бяхме група от около 20 колоездача с различна физическа подготовка и велосипеди. Някои караха колела за няколко хиляди лева, а други бяха се възползвали от промоциите на големи търговски вериги, но всички заедно бяхме фенове на колоезденето. Имахме постоянно с нас 2-ма водачи, оборудвани с всичко необходимо и винаги готови да помогнат при трудна ситуация (спукана гума, дребни повреди и т.н.). Междувременно Дани шофира буса с нашия багаж и организира настаняването ни вечер.

[geo_maship_map]

8283 Кости, България

В населените места може да се намерят основните хранителни стоки, но в никакъв случай и луксозни продукти.

Село Кости е било едно от големите населени места

в Странджа и исторически е било населявано от гърци. Свидетелство, за което е фактът, че най-голямата църква в областта се намира именно там. Преди около век населението е било над 1 500 души, а сега те са едва 200 души. Тази тенденция е валидна за почти цяла България, но в Странджа е особено остра.

Гора – Странджа с велосипед Гора – Странджа с велосипед

Вторият ден също беше много слънчев и ни очакваше преход от около 50 км. като комбинация от черни пътища, асфалт, спускания и изкачвания. След едно стръмно изкачване, където някои от нас си бутаха колелата достигнахме популярното тракийското светилище Индипасха. Легендите твърдят, че ако вярващият остави част от дрехите си, то той или тя ще намери изцеление или желанието му ще бъде реализирано. Преминахме и през

гр. Малко Търново,

където направихме кратка почивка след което продължихме към с. Бръшлян. Малкото странджанско градче има малък старинен център с типична възрожденска архитектура. Навсякъде в Странджа си личи, че местните хора се опитват всячески да привлекат туристи и полагат много усилия в тази посока. Достигнахме

с. Бръшлян

след няколко стръмни баира, но усилието си заслужаваше. Селото е много красиво със запазена автентична архитектура. Домакините са изключително любезни и дворовете на къщите им са истински цветни градини. Голяма част от групата реши да нощува на палатки и този път направихме барбекюто в полеви условия. Запалихме и огромен лагерен огън в чест на английските ни колеги – колоездачи, които случайно засекохме по пустите странджански пътеки.

Църква – Странджа с велосипед Село – Странджа с велосипед

Посрещнахме Великден в църквата на с. Бръшлян,

където поради липса на свещенник се използва запис на грамофонна плоча за църковните служби.

Църква – Странджа с велосипед Странджа с велосипед

Третият ден отново беше чудесен откъм климатични условия. Достигнахме

с. Звездец,

което известно от армейския Триъгълник на смъртта като едно от населените места с казарми с най-тежки условия за отбиване на военната служба по време на комунизма. След това се насочихме по живописен афалтов път към

местността Петрова нива,

където е бил изготвен плана за Преображенското въстание. По пътя имаше изумителни гледки към р. Велека. След кратка почивка и разглеждане на музея на Петрова нива се насочихме обратно към с. Кости по поречието на реката. Преходът ни отново беше около 50 км, но вечерта ни очакваше печено агне и Великденска трапеза.

Църква – Странджа с велосипед

Прогнозата за последния ден от пътешествието ни не беше оптимистична, но въпреки това се насочихме към

с. Бродилово

и бързо достигнахме дотам. Селото е известно с обичая си тричане на кучета над местната река, което неведнъж е предизвиквало гнева на европейските хуманни организации (за мен подобна реакция трябва да предизвиква и коридата в Испания, но това не се случва…). След кратка почивка потеглихме към Синеморец и няколко километра след селото над нас се изсипа потоп. Станахме вир вода, колелета затъваха в кал и тиня, карайки покрай устието на Велека имах чувството, че се намирам в постоянно блато. След много усилия достигнахме Синеморец и след кратка почивка и няколко ракии натоварихме багажите и потеглихме към дома след почти 150 км. обиколка на Странджа.

Карта на маршрут – Странджа с велосипед

След много усилия достигнахме Синеморец и след кратка почивка и няколко ракии натоварихме багажите и потеглихме към дома след почти 150 км. обиколка на Странджа.

Автор: Стоян

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Другата България – на картата:


Другата България



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Тур дьо Странджа или колоездене по граничната бразда”

  1. Stoyan каза:

    Целият тур се случи благодарение на Нено и екипа на Байкинг Турс (www.bikingtours.eu)
    Благодаря!

Leave a Reply


Switch to mobile version