май 09 2017

Полуостров Крим – продължение – по южния кримски бряг (11 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

Продължаваме пътешествието от Юг на Север из окупационнните зони в Европа с Форда на Валентин. В началото разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски) и Република Кипър (начало и продължение). След това започнахме от Средиземноморското крайбрежие на Турция за да продължим към Кападокия и да направим обиколка на Източна Турция. Продължихме с разглеждането на Грузия и прекосихме Кавказка Русия до границата с Абхазия Опознахме и Република Абхазия – почти неизвестна за нас територия оттатък Черно море. С ферибот преминахме на полуостров Крим и започнахме разглеждането му.

Днес продължаваме обиколката на окупирания от Русия полуостров Крим. Посещението на автора там е незаконно, защото е извършено без разрешение от украинските власти. Недейте да правите като него, защото ще подлежите на наказателна отговорност за незаконно проникване на украинска територия. Украйна се отнася сериозно към този вид нарушения на границата й.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

Единайсета част

Полуостров Крим

(продължение – по южния кримски бряг)

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

Ботаническата градина в Никита

съдържа 18 хиляди растения от целия свят. Разположена е на планински склон между селището със същото име и морето. Тук могат да се видят множество декоративни дървета, цветя, храсти, езерца и каскади с водни лилии и какво ли още не. Работи и научно-изследователски център по въпросите на ботаниката и селектирането на плододайни дървета. Ботаническата градина е създадена в началото на 19-ти век с указ на император Александър І. По време на германската окупация през Втората световна война повечето растения са унищожени. Ценна колекция от хербарии е изнесена в Германия, а след войната е открита край Берлин и върната обратно. Няколко часа ми бяха необходими за да разгледам всичките раздели на Никитската ботаническа градина. Обиколката на това място беше запомнящо се преживяване. Тук изпитах най-голямото естетическо удоволствие по време на престоя ми в Крим.

Авторът на една от алеите в Никитската ботаническа градина – Крим, Украйна

Авторът на една от алеите в Никитската ботаническа градина

Беседка в Ботаническа градина край Никита – Крим, Украйна

Беседка в Ботаническа градина край Никита

Естакада с водни лилии и други водолюбиви цветя в ботаническата градина – Крим, Украйна

Естакада с водни лилии и други водолюбиви цветя в ботаническата градина

Синьото езеро е разположено на горната площадка в Никитската ботаническа градина – Крим, Украйна

Синьото езеро е разположено на горната площадка в Никитската ботаническа градина

Сред розите на ботаническа градина в Никита – Крим, Украйна

Сред розите на ботаническа градина в Никита

Административните и изложбени сгради на Никитската ботаническа градина – Крим, Украйна

Административните и изложбени сгради на Никитската ботаническа градина

Малко езеро в ботаническата градина – Крим, Украйна

Малко езеро в ботаническата градина

Флора – римската богиня на цветята и градините – Крим, Украйна

Флора – римската богиня на цветята и градините

По времето на античния Рим са провеждани празници в чест на богинята на цветята Флора. Характеризирали са се с масови веселия и разюздани забавления с участието на проститутки.

Масандровския дворец

е построен в края на 19-ти век като резиденция на императорското семейство. По време на своите посещения в Крим, членовете на династията Романови са идвали тук на почивка и лов. Императорите Александър ІІІ и Николай ІІ са обичали да се наслаждават на луксозното обзавеждане и на красивите градини. Първоначалният проект на двореца е разработен от Етиен Бушар в стил Людовик ХІІІ. По-късно оформянето на дворцовия ансамбъл е извършено по проект на Максимилиан Месмахер. В района на двореца е изграден парк в английски стил, дело на германския парков проектант Карл Кебах.

Единият от двата сфинкса на терасата пред Масандровския дворец – Крим, Украйна

Единият от двата сфинкса на терасата пред Масандровския дворец

Трапезарията в Масандровския дворец – Крим, Украйна

Трапезарията в Масандровския дворец

Камината в дневната на императора е направена от цяло парче мрамор – Крим, Украйна

Камината в дневната на императора е направена от цяло парче мрамор

Авторът пред Масандровския дворец – Крим, Украйна

Авторът пред Масандровския дворец

Районът около двореца е оформен професионално и с вкус – Крим, Украйна

Районът около двореца е оформен професионално и с вкус

След революцията от 1917 година Масандровския дворец е национализиран и превърнат в санаториум за лечение на тежко болни от туберкулоза. Тогава е носел името „Пролетарско здраве“. В следвоенните години за кратко е научен институт. Скоро е преобразуван в правителствена резиденция, използвана от тогавашните съветски ръководители. След като Украйна придобива независимост, дворцовия комплекс е превърнат в музей. На третия етаж от двореца имаше художествена изложба под надслов „Как сме живели … Идеалите на миналото“.

Картина от изложбата „Как сме живели … Идеалите на миналото“ – Крим, Украйна

Картина от изложбата „Как сме живели … Идеалите на миналото“

Някои сравняват

Ялта

с главния град на Френската Ривиера – Ница. Убедих се, че в значителна степен те имат основание. И двата града си приличат по своя аристократизъм, спокойствие, многобройни туристи, мек климат, каменисти морски плажове, туристически забележителности. Все пак, според мен Ялта отстъпва доста на Ница по стандарта си.

Ялтенският плаж има много бетонни вълнорези с цел защита от свлачища – Крим, Украйна

Ялтенският плаж има много бетонни вълнорези с цел защита от свлачища

Разположен в южния край на Кримския полуостров град Ялта е споменат за първи път от арабски пътешественик през 12-ти век. Започва да се развива като център за отглеждане на тропически култури след присъединяването на Крим към Руската империя. Става курортен град през 19-ти век, а през съветския период там са построени много почивни домове, санаториуми и хотели. 1959 година влиза в експлоатация тролейбусна линия, която свързва столицата Симферопол с Ялта. Този почти 100 километров тролейбусен маршрут е най-дългия в света и минава през главните черноморски курорти. От началото на 21-ви век градът започва бързо да се модернизира.

Разходка из Ялта привечер – Крим, Украйна

Разходка из Ялта привечер

Населението на Ялта е 80 хиляди, но през лятото нараства няколкократно. Туристите са привлечени от влажния субтропичен климат, топлото море и прохладата на околните планини. В района няма предприятия на тежката индустрия. Развита е предимно хранително-вкусовата промишленост, главно винопроизводството. Селското стопанство е специализирано в отглеждането на южни култури. На първо място, обаче, стои посрещането и обслужването на многобройните туристи.

Авторът пред „Крокодилската ферма“ в град Ялта – Крим, Украйна

Авторът пред „Крокодилската ферма“ в град Ялта

По крайбрежната алея на Ялта, след залеза на слънцето – Крим, Украйна

По крайбрежната алея на Ялта, след залеза на слънцето

Паметникът на Чехов и на неговата героиня от „Дамата с кученцето“ в Ялта – Крим, Украйна

Паметникът на Чехов и на неговата героиня от „Дамата с кученцето“ в Ялта

Поглед към крайбрежната алея и приморския парк на Ялта, преди стъмване – Крим, Украйна

Поглед към крайбрежната алея и приморския парк на Ялта, преди стъмване

Пренощувах в автомобила на паркинг до градския пазар на Ялта. Сутринта продължих разглеждането, започвайки с изкачване на един от хълмовете с лифт.

Поглед от лифта към пристанището на Ялта – Крим, Украйна

Поглед от лифта към пристанището на Ялта

Един от Ялтенските плажове – Крим, Украйна

Един от Ялтенските плажове

Ретро-спомен.

Предишното ми посещение на полуостров Крим беше през далечната 1993 година. Тогава в Ялта паркирах редом с други автомобили, въпреки че имаше знак за забрана. Когато с бившата ми съпруга се прибирахме вечерта, видях че са свалени предните номера на Шкодата ми и на останалите в съседство автомобили. Под чистачката имаше листче с адреса на милиционерското управление, където трябва да отида. Пред дежурния старши лейтенант се възмутих как така могат да се свалят номерата на автомобилите. Казах му, че у нас такова нещо не е позволено. А пък той ми отговори: „Не е вярно, и при вас свалят номера. През 1986 година бях на обмяна на опит в България. Тогава с вашите милиционери обикаляхме по улиците на Несебър и сваляхме номерата на неправилно паркираните леки автомобили.“. Е, нямаше какво повече да му кажа. Платих глобата и си взех предния номер на Шкодата. Към 23 часа потеглих към Симферопол, където се бяхме настанили в хотел. Маркировката по пътя беше изтрита и се пътуваше трудно, особено срещу светлините на насрещните автомобили. Оказа се, че за чудесен ориентир по пътното платно могат да ми служат двата проводника от въздушната контактна мрежа на електрическите тролейбуси. По този начин пропътувах 90 километра от Ялта, през Алуща до Симферопол, въпреки липсата на пътна маркировка.

Край на ретро-спомена от 1993 година.

Водопадът Учан-Су

е най-високият на Кримския полуостров. Водата пада от височина 98 метра и продължава да тече като река със същото име. Названието на водопада в превод от кримско-татарски език (сроден на турския) означава „Летяща вода“. Тъй като се бях настроил да видя нещо доста по-величествено, останах разочарован от малкото количество вода, която падаше покрай вертикалната скала.

Поглед към горната част на водопада Учан-Су, в превод „Летяща вода“

Поглед към горната част на водопада Учан-Су, в превод „Летяща вода“

Ливадийският дворец

е бивша резиденция на руското императорско семейство. На практика това е голям дворцов комплекс с няколко сгради, спускащ се по склона към морето парк, черква с камбанария, скулптури. В първата половина на 19-ти век тук е било имението на граф Потоцки. През 1861 година става лятна резиденция на император Александър ІІ и на императорското семейство. През 1894 година в Ливадия е починал император Александър ІІІ. Белият дворец е построен в началото на 20-ти век за император Николай ІІ. Строителството и обзавеждането са стрували 4 милиона златни рубли, което е огромна сума за онова време (златната рубла се е приравнявала на 0,775 грама чисто злато). Ливадийският дворцов комплекс е бил лична императорска собственост и съгласно тогавашния закон е можел да бъде завещаван и поделян. След революцията от 1917 година двореца е национализиран и през 1925 година става санаториум за селскостопанските труженици. По-късно е преобразуван в климатичен лечебен център.

Ливадийският дворец е построен в стил неоренесанс като резиденция на руските императори

Ливадийският дворец е построен в стил неоренесанс като резиденция на руските императори

През февруари 1945 година в двореца се провежда Ялтенската конференция на ръководителите на трите съюзни държави от Антихитлеристката коалиция – Съветския съюз, Съединените щати и Великобритания. В Белия дворец е настанена американската делегация начело с президента Рузвелт. През 1953 година дворцовият комплекс отново става санаториум за почивка и лечение на съветските трудещи се. През 1974 година двореца е открит за посетители като музей с историческа експозиция, посветена на Ялтенската конференция. От 1993 година Ливадийският дворец става изцяло музей, в който сега има три раздела: в парадните зали на първия етаж е експозиция, посветена на работата на Ялтенската конференция от 1945 година; на втория етаж в личните стаи на Николай ІІ е разположена експозиция, разказваща за живота и отдиха в Ливадия на руските императори и членовете на семействата им; в художествения раздел са изложени картини, графики, скулптури и произведения на приложните занаяти.

Заседателната маса, на която са подписани заключителните документи на Ялтенската конференция

Заседателната маса, на която са подписани заключителните документи на Ялтенската конференция

Работният кабинет на руския император Николай ІІ

Работният кабинет на руския император Николай ІІ

В края на туристическата обиколка на Ливадийския дворец група от четирима вокалисти изпя няколко старинни руски песни.

Четирима вокалисти изпяха старинни руски песни в края на обиколката на двореца

Четирима вокалисти изпяха старинни руски песни в края на обиколката на двореца

Вътрешният двор на Белия дворец е оформен като градина в италиански стил с рози и тропическа растителност.

Дворцовият парков комплекс е изграден под наклон върху спускащия се към морето планински склон.

Авторът във вътрешния двор на Белия дворец в Ливадия, оформен в италиански стил

Авторът във вътрешния двор на Белия дворец в Ливадия, оформен в италиански стил

Кът от парковия комплекс на Ливадийския дворец с изглед към Черно море

Кът от парковия комплекс на Ливадийския дворец с изглед към Черно море

На територията на Ливадийския дворец са снимани десетина филма, сред които са „Отело“, „Анна Каренина“, „Стършел“, „Шанс едно на хиляда“, „Завръщането на резидента“.

Една подробност. Името на селището Ливадия е с гръцки произход и в буквален превод означава „поляна“ (в българския език също се използва думата „ливада“). Със същото наименование има град в Централна Гърция, град на остров Кипър и руско селище на Японско море.

Ретро-спомени.

Когато руснаците са се заселвали в Източна Азия са пренесли доста наименования на селища и обекти от Европа. Със същото име Ливадия е курортно селище на Японско море. То има дълги пясъчни плажове и там отдъхнах за малко по време на пътешествието ми през 2014 година.

Ретро от 2014г.: Отляво е пернишкият Опел на автора. Селището Ливадия на Японско море.

Ретро от 2014г.: Отляво е пернишкият Опел на автора. Селището Ливадия на Японско море.

През есента на 2016 година със сина ми направихме неголяма обиколка на Гърция. Единствената причина да посетим Ливадия в централната част на страната беше тази, че исках да видя и първия град, дал името си на селищата с това име.

Ретро от 2016г.: Авторът в град Ливадия, Централна Гърция

Ретро от 2016г.: Авторът в град Ливадия, Централна Гърция

Край на ретро-спомените.

Ялтенска конференция.

Ялтенската конференция се провежда в Ливадийския дворец през февруари 1945 година. В нея вземат участие трите основни държави от Антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война: Съветския съюз, Съединените американски щати и Великобритания. В заседанията участват държавните ръководители на тези страни, съответно: Сталин, Рузвелт и Чърчил. Присъстват министрите на външните работи и висши военни от трите държави.

Обща снимка на ръководителите на държавите от Антихитлеристката коалиция: Сталин, Рузвелт и Чърчил

Обща снимка на ръководителите на държавите от Антихитлеристката коалиция: Сталин, Рузвелт и Чърчил

Конференцията в Ливадийския дворец край Ялта е втората от трите, проведени по време на войната. Първата е в Техеран през ноември 1943 година, а последната в Потсдам през юли 1945 година. В Крим са дискутирани множество въпроси и се вземат важни решения относно завършването на войната и за следвоенното устройство на Европа и света. Всяка от трите държави има собствени интереси и цели за постигане:

  • Съветският съюз настоява за съветска сфера на политическо влияние в Централна и Източна Европа като фактор за гарантиране на националната му сигурност в бъдеще;
  • Съединените щати настояват Съветския съюз да се включи във войната срещу Япония;
  • Великобритания настоява за провеждането на свободни избори и съставянето на демократични правителства в Централна и Източна Европа.

Всеки от тримата ръководители се опитва да наложи своето виждане за завършването на войната и управлението на следвоенна Европа. По това време Съветската армия е само на 65 километра от Берлин, поради което Сталин се чувства в силна позиция и се опитва да диктува условията. След едноседмични заседания са взети няколко основни решения:

  • През април 1945 г. в САЩ да се проведе конференция за създаване на световна организация – ООН;
  • След капитулацията на Германия страната да бъде разделена на четири окупационни зони – съветска, американска, английска и френска;
  • Да се наложат репарации на Германия, с които тя да възстанови поне частично материалните щети, които е причинила на „съюзните народи“ в хода на военните действия. Половината от репарациите да бъдат за Съветския съюз като държава, пострадала най-много;
  • Главните военнопрестъпници да бъдат съдени, като въпроса ще се доуточни в последствие от външните министри;
  • Да се осигури храна и подслон за освободените военнопленници, докато бъдат върнати в страната, от която са;
  • Съветският съюз поема задължение да започне война срещу Япония до три месеца след капитулацията на Германия. За сметка на това ще получи Южен Сахалин (Япония го отнема от Русия във войната 1904г.÷1905г.) и в допълнение Курилските острови;
  • Полша да бъде голяма държава като разшири територията си за сметка на Германия. На изток границата й със Съветския съюз да преминава по линията „Кързън“, определена след края на Първата световна война.
  • Препоръчва се образуването на временно единно правителство на Югославия.
Вестник "Правда", в който са публикувани решенията на конференцията, на фона на парадната зала в двореца

Вестник „Правда“, в който са публикувани решенията на конференцията, на фона на парадната зала в двореца

Лястовиче гнездо

е най-романтичния замък на Кримския полуостров. Той е издигнат на скала, извисяваща се на 40 метра над морето. Проектиран е в стил средновековен рицарски замък.

„Лястовиче гнездо“ е в стил средновековен рицарски замък и символ на полуостров Крим

„Лястовиче гнездо“ е в стил средновековен рицарски замък и символ на полуостров Крим

Още през 1-ви век на мястото на днешния замък е построено римско военно укрепление. По-късно там се разполага манастира „Свети Теодор Тирон“. През 19-ти век на скалата е имало дървен замък, чиято собственост е преминала често в различни ръце. В днешния му вид Лястовиче гнездо е построено в началото на 20-ти век по поръчение на руския нефтен магнат с германски произход барон фон Щейнгел. Архитектурната идея е взета от старите готически замъци край река Рейн и от кулата „Белем“ в Лисабон. През 1927 година скалата и сградата са пострадали при силно земетресение. Извършени са ремонтно-реставрационни дейности през 60-те години на миналия век. В замъка е имало ресторант, а по-късно са се организирали периодични изложби.

Авторът пред замъка Лястовиче гнездо на полуостров Крим

Авторът пред замъка Лястовиче гнездо на полуостров Крим

На скалата до замъка се намира така нареченото „Дърво на желанията“. По него бяха завързани разноцветни лентички, символизиращи желанията на туристите.

Туристите завързват разноцветни ленти по Дървото на желанията

Туристите завързват разноцветни ленти по Дървото на желанията

Алупка

е малко курортно градче, разположено в южната част на Кримския полуостров в подножието на планината Ай-Петри. За пръв път се споменава за него през 10-ти век по време на хазарите. По-късно е във владение на генуезците, а от 15-ти век е в границите на Османската империя. След присъединяването на Крим към Русия Алупка е дадена на княз Потьомкин, който е любимец на императрица Екатерина ІІ. От първата половина на 19-ти век селището принадлежи на граф Воронцов, който построява разкошен дворец. В началото на 20-ти век Алупка вече е курорт, в който през съветско време са построени почивни станции и лечебни санаториуми.

Основната архитектурно-историческа забележителност в Алупка е Воронцовския дворец. Той е построен през първата половина на 19-ти век в неомавритански стил. Около двореца е изграден голям парк с езерца и разнообразни растения. Тъй като пристигнах в Алупка вечерта, дворецът беше затворен. Можах да го разгледам само отвън. По тъмно се разходих из парка като дори успях да се изгубя из криволичещите алеи.

Вечер край Воронцовския дворец, който е изграден в неомавритански стил

Вечер край Воронцовския дворец, който е изграден в неомавритански стил

Още един вечерен поглед към двореца на граф Воронцов

Още един вечерен поглед към двореца на граф Воронцов

Най-популярната личност в Алупка от по-ново време е роденият в града Амет-хан Султан. По време на Великата отечествена война той е летец-изтребител, два пъти Герой на Съветския съюз. След войната е летец-изпитател и загива при изпитателен полет на ТУ-16 с нов модел двигатели. Майка му е кримска татарка, а баща му е дагестанец. Поради това за свой национален герой го считат както кримските татари, така и дагестанците.

Форос

е малко курортно селище с население 2 хиляди души. Името му е дадено от живелите на това място гърци и в превод означава „Морски фар“. През 80-те години на миналия век тук е построена правителствена резиденция, в която е бил на почивка Горбачов по време на опита за държавен преврат през август 1991 година. Тогава светът научава името на кримския курорт Форос. На скала високо в планината е построена черквата „Възнесение Христово“. Тя е в чест на оцеляването на император Александър ІІІ и семейството му при железопътна катастрофа на връщане от Крим.

Черквата „Възнесение Христово“ се извисява на скала над Форос

Черквата „Възнесение Христово“ се извисява на скала над Форос

Поглед към крайбрежието на курорта Форос

Поглед към крайбрежието на курорта Форос

Щанд за фанелки и туристически принадлежности в курортното селище Форос

Щанд за фанелки и туристически принадлежности в курортното селище Форос

Край пътя за Севастопол, в двора на бивш завод беше изложена разнообразна транспортна техника, предимно ретро.

Надписи рекламираха предстоящо Байк-шоу „Петата империя“.

Ретро-камиони

Ретро-камиони

Камион, подготвен за участие в предстоящото Байк-шоу „Петата империя“

Камион, подготвен за участие в предстоящото Байк-шоу „Петата империя“

В близост бяха изложени различни изчанчени скулптурни фигури, изработени от отпадно желязо. Думата „изчанчен“ е от уличен жаргон и означава „изкривен, побъркан, направилен, ексцентричен“.

Модернистични скулптурни фигури, изработени от отпадно желязо

Модернистични скулптурни фигури, изработени от отпадно желязо

Изчанчена желязна скулптура, изработена от отпадъци

Изчанчена желязна скулптура, изработена от отпадъци

Балаклава

има над 20 хиляди жители и е разположен край тесния Балаклавски залив. Името му има турски произход и се превежда като „Рибен чувал“. Наречен е така поради изобилието от риба в залива. Счита се, че първоначално тук е имало рибарско селище на древните таври. То се разраства като град след завладяването му от римляните през 1-ви век. При византийците продължава развитието му, но най-голяма значимост придобива като генуезка колония през 14-ти век. Тогава е построена и запазената до днес

крепост Чембало

Част от генуезката крепост Чембало в Балаклава

Част от генуезката крепост Чембало в Балаклава

От 15-ти век Балаклава влиза в границите на Османската империя. Крим е присъединен към Русия през втората половина на 18-ти век и тогава градът става първата кримска база на Руския черноморски флот. Защитата е поверена на така наречения Гръцки батальон, сформиран от постъпили на служба в руската армия гърци. Към този батальон са служели и жени, формиращи Амазонска рота.

Историческая ул., Севастополь, город Севастополь, 99049

По време на Кримската война, през 1854 година Балаклава е окупирана от англичаните и тя става база на английския флот. Градът започва да се възражда и развива като курорт през втората половина на 19-ти век. През Втората световна война Балаклава се съпротивлява дълго на германската армия, като отбраната й продължава девет месеца. През 50-те години е построена подземна база с морски канал за защита и ремонт на подводници, както и за съоръжаването им с различни видове ядрено оръжие. Тогава градът е обявен за закрита зона (забранена за посещения) и присъединен към Севастопол като негов квартал.

Крайбрежната алея на Балаклава

Крайбрежната алея на Балаклава

Подземната база с морски канал за подводници

е построена в периода 1954г.÷1962г., по времето на така наречената Студена война. Разположена е във високите скали до Балаклавския залив и сега е превърната в музей. Основният канал за подводниците е с дължина 610 метра и се затваря от двете страни с противоатомни врати, наречени Батопорт. Освен морския канал и сухия док за ремонт на подводници, тук е имало складове за 6 вида ядрени бойни глави (за торпеда, за ракети, …), цех с металообработващи машини и апарати за заваряване, резервоари за гориво, енергетичен блок с дизел-генератори за осигуряване на електрозахранване и доста други съоръжения. Целият комплекс е бил проектиран да издържа на преки ядрени удари и да може да функционира самостоятелно един месец след ядреното нападение. Укритите в канала 6-7 подводници след това е трябвало да излязат в открито море и да нанесат ответен ядрен удар на противника.

Схемата на подземния комплекс с морски канал за подводници и други военни съоръжения

Схемата на подземния комплекс с морски канал за подводници и други военни съоръжения

Дългият 610 метра канал за подводници е дълбок 8 метра, а ширината му е между 12 и 22 метра. Входът е от вътрешната страна на залива, а изходът е от близката до морето външна страна. И двете отверстия в скалата са били изкусно замаскирани и прикрити. Закриващите входа и изхода батопортове са с дебелина 9 метра и тегло 150 тона, което е осигурявало защита от пряко попадение на ядрена бомба или ракета с мощност 100 Кт. Допълнителен батопорт е защитавал сухия док. Тази подземна база за подводници е носела секретното наименование „Обект 825ГТС“.

Подземния морски канал за подводници

Подземния морски канал за подводници

Един от разделите в музейната експозиция е посветен на използването на атомната бомба и на ядрената надпревара по време на Студената война. Идеята е да се покаже, че с пускането на двете атомни бомби над Япония през 1945 година американските империалисти са извършили престъпление срещу човечеството.

Началото на раздела в подземния музей, имащ за цел да покаже антихуманния характер на американските атомни бомбардировки над Япония

Началото на раздела в подземния музей, имащ за цел да покаже антихуманния характер на американските атомни бомбардировки над Япония

Тук ще си позволя да изкажа своето мнение, което е в противоречие с общоприетото становище. Според мен, от гледна точка на военно-стратегическата и геополитическа обстановка през лятото на 1945 година, военното и политическо ръководство на САЩ е взело правилно решение да атакува Япония с атомни бомби. В условията на война целта на всеки военачалник е да сведе до минимум собствените жертви и до максимум жертвите на противника. Тази цел е постигната с атомните бомбардировки, които са един от основните фактори за капитулацията на Япония. Много по-голям, обаче, е политическият ефект от използването на атомно оръжие. Имам предвид, че по този начин Съветския съюз е сплашен и „притиснат до стената“.

Схема на американските планове за нанасяне на съкрушителен ядрен удар срещу Съветския съюз

Схема на американските планове за нанасяне на съкрушителен ядрен удар срещу Съветския съюз

Притежавайки съкрушително ядрено превъзходство Съединените щати могат да доминират над света в продължение на три десетилетия. Въпреки че през 1949 година „съветите“ взривяват собствена атомна бомба, дори десет години по-късно „щатите“ ги превъзхождат 20 пъти по брой и мощност на ядрените носители. При жестоката надпревара във въоръжаването, едва в средата на 70-те години Съветският съюз успява да се изравни със САЩ. Но тази изтощителна надпревара е един от многото фактори довели да краха на социалистическата система.

Друг раздел от музейната експозиция е посветен на гибелта на руската атомна подводница „Курск“ през 2000-та година. Изложените снимки и документи описват тази трагедия, довела да смъртта на всичките 118 члена на екипажа. Лично мен най-много ме трогна писмото на един от оцелелите от взрива 23-ма моряци, останали в 9-ти отсек на подводницата. В пълна тъмнина и очаквайки наближаващата смърт той пише бележка до съпругата и малкия си син: „Мили мои Наташа и синко Саша!!! Ако това писмо е във вас, значи мен ме няма. И двамата ви обичам много. Наташа, прощавай за всичко. Саша, бъди мъж. Целувам ви силно.“

Част от раздела в подземния музей, посветен на гибелта на руската подводница „Курск“

Част от раздела в подземния музей, посветен на гибелта на руската подводница „Курск“

Следващата ми спирка беше Севастопол.

Очаквайте продължението

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Крим, Украйна – окупирана от Русия част на Украйна – на картата:

Крим, Украйна – окупирана от Русия част на Украйна



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Полуостров Крим – продължение – по южния кримски бряг (11 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)”

  1. […] Полуостров Крим – продължение – по южния кримски бряг… […]

Leave a Reply


Switch to mobile version