апр. 22 2017

Полуостров Крим – начало (10 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

Продължаваме пътешествието от Юг на Север из окупационнните зони в Европа с Форда на Валентин. В началото разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски) и Република Кипър (начало и продължение). След това започнахме от Средиземноморското крайбрежие на Турция за да продължим към Кападокия и да направим обиколка на Източна Турция. Продължихме с разглеждането на Грузия и прекосихме Кавказка Русия до границата с Абхазия Опознахме и Република Абхазия – почти неизвестна за нас територия оттатък Черно море.

Днес започваме обиколката на окупирания от Русия полуостров Крим. Посещението на автора там е незаконно, защото е извършено без разрешение от украинските власти. Недейте да правите като него, защото ще подлежите на наказателна отговорност за незаконно проникване на украинска територия. Укрйан се отнася сериозно към този вид нарушения на границата й.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

Десета част

Полуостров Крим

(начало)

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

Крим

е полуостров, разположен в северната част на Черно море. Североизточните му брегове се мият от Азовско море, а Керченският проток свързва двете морета. Дължината на бреговата линия е 750 км. по Черно море и 500 км. по Азовско море. Територията на Крим е 27 хил. км.², т. е. 4 пъти по-малка от България. Разстоянието между най-източната и най-западната точки на полуострова е 330 км., а от север на юг то е 200 км. Преобладаващата част от територията на полуострова е равнинна със степен умерено-континентален климат. Планините са на юг и заемат 1/5 от площта. Шест са върховете с височина около 1500 метра. Планинските склонове се спускат към южното крайбрежие и са предпоставка за климат близък до субтропичния. Именно това е направило тази част от полуострова едно от любимите места за почивка на руската аристокрация още през 19-ти век.

Замъкът „Лястовиче гнездо“ е един от символите на полуостров Крим

Замъкът „Лястовиче гнездо“ е един от символите на полуостров Крим

Населението на Крим

е 2,3 милиона, което е 3 пъти по-малко от българското. 65% от живеещите на полуострова са руснаци, 15% са украинци, 13% са татари. Десетки са другите националности, включително 2 хиляди българи.

История

На полуостров Крим са живели много народи, започвайки от древността, минавайки през средновековието и стигайки до наши дни. През първото хилядолетие преди новата ера той е бил населяван от таври, кимерийци, готи и гръцки колонисти. В началото на новата ера полуострова е подчинен на Римската империя. После оттам преминават готи, хуни, прабългари, хазари, византийци. През периода 10-ти ÷ 11-ти век е във владение на Киевска Рус. През 11-ти век Крим отново влиза в състава на Византия. Следва завладяване от монголците, а по-късно заселване на народи с тюркски произход. През периода 13÷15 век генуезците владеят някои крайбрежни райони, развивайки търговска дейност. В средата на 15-ти век се формира Кримското ханство, което скоро става васално зависимо от Османската империя. През втората половина на 18-ти век Крим е завладян от Руската империя. На полуострова се водят тежки сражения по време на Кримската война (1853г.÷1856г.), в която Русия е разгромена от съюзените Турция, Англия и Франция. На отбраната на Севастопол по време на войната е посветена внушителна художествена панорама.

Фрагмент от художествената панорама „Отбраната на Севастопол“

Фрагмент от художествената панорама „Отбраната на Севастопол“

В избухналата след Октомврийската революция Гражданска война, Крим е основна база и последен бастион на така наречената Бяла армия. В началото на 20-те години на миналия век е създадена Кримска автономна република, влизаща в състава на Руската съветска федеративна социалистическа република. През Втората световна война тук се водят тежки сражения между германската и съветската армии, като обсадата на град Севастопол продължава 9 месеца. В началото на 1945 година в Крим се провежда Ялтенската конференция, на която ръководителите на Антихитлеристката коалиция вземат важни решения относно завършването на войната и за следвоенното устройство на Европа и света.

Кръглата маса, на която са седели Рузвелт, Чърчил и Сталин по време на Ялтенската конференция

Кръглата маса, на която са седели Рузвелт, Чърчил и Сталин по време на Ялтенската конференция

Кримската криза – предистория и настояще.

През 1954 година Крим е изваден от състава на Руската и е предаден на Украинската съветска социалистическа република. Първият секретар на Кримския областен комитет (партиен и административен ръководител) се е противопоставил на този акт, поради което е бил свален от поста си. При това предаване на полуострова не е взето предвид желанието на местното население, тъй като тогава референдуми не са се провеждали. При разпадането на Съветския съюз, през 1991 година е образувана Автономна република Крим, влизаща в състава на обявилата независимост Украйна. През 1992 година Крим обявява независимост, която не е призната и полуостровът остава част от Украйна. През 1994 година е подписан

Будапещенския меморандум,

с който Русия, САЩ и Великобритания се задължават да зачитат съществуващите граници и териториалната цялост на Украйна. Русия нарушава това свое задължение през 2014 година, след като властта в Киев минава в ръцете на прозападни и антируски настроени политици. Местната администрация с активното съдействие на пристигнали руски спецчасти установява контрол над полуострова. Руските журналисти наричат тези елитни бойци „вежливите хора“, защото само с присъствието си респектират и блокират украинските военни поделения. Западните журналисти им дават наименованието „зелени човечета“ заради зеления цвят на униформите им, без обозначения. В столицата Симферопол видях паметник на тези бойци с надпис: „На „Вежливите хора“ от благодарните жители на Крим“.

Паметник на „Вежливите хора“ (бойци от руските спецчасти), участвали в Кримските събития от 2014г.

Паметник на „Вежливите хора“ (бойци от руските спецчасти), участвали в Кримските събития от 2014г.

На проведения през март 2014 година „референдум“ населението масово гласува за отделяне от Украйна и за присъединяване към Русия. („Референдумът“ освен, че е проведен при условия на окупацаия, но е и проведен в разрез както със законите на Украйна, така и в разрез със законите на Русия. Това фалшиво мероприятие на окупационните власт не е признато нито от ООН, нито от която и да е дурга международна организация или държава. – бел.Ст.)

Крим – „ябълката на раздора“

между Русия и Запада

(ще си позволя коментар: Крим на Запада му е през @@@, но Западът се интересува от това да се спазват правилата, т.е.писаните и неписаните договори да се спазват. И докато в Русия не го разберат това (и не само в Русия), руснаците ще бъдат световни аутсайдери – бел.Ст.)

След Кримските събития от 2014 година Европейският съюз, САЩ и редица други страни наложиха санкции на Русия. Нашата официална позиция е, че референдумът за отделяне на Крим от Украйна и за присъединяване към Русия е незаконен и проведен в присъствието на руски окупационни военни части. Преобладаващата част от държавите членки на ООН разглеждат Крим като украинска територия. Нашето искане е Русия да върне Крим на Украйна.

Поради наложените санкции в Крим не можех да ползвам мобилния си телефон и международните си дебитни карти. Същият проблем имах по-късно и в Донбас.

(Освен това всяко влизане на територията ма Крим, без надлежното разрешение на украинските власт се разглежда като нарушаването на границата, т.е.се преследва от закона. Специална организация следи кои чужденци го правят, така че не препоръчвам нарушаването на украинските (и не само) закони – бел.Ст.)

Какви са моите впечатления на турист след проведените разговори с хората от различни националности, населяващи полуостров Крим?

Бих обобщил становището на руснаците (почти 2/3 от населението на полуострова) с думите на една жена, която метеше тротоара пред къщата си: „Ние сме щастливи, че се върнахме при Майка Русия!“. Друг руснак ми каза: „Вие от Европейския съюз идвайте тук и разговаряйте с нас хората за да разберете какво искаме“.

Събеседниците ми украинци (15% от жителите на полуострова) приемаха присъединяването към Русия с примирение като нещо вече станало. На въпроса ми дали са „против“ или „за“ никой не каза (или не посмя да каже), че е против отделянето от Украйна. А пък един монах-украинец ми отговори: „Всичко е в Божиите ръце!“.

Когато питах татарите за отношението им към присъединяването на Крим към Русия, почти всички ме гледаха с недоверие. Никой от тях не се осмели да отговори директно на въпроса ми. Само една жена-татарка каза, че сега живеят по-добре. Останах с впечатлението, че повечето татари вече са се примирили с положението.

(Окупация, хора, окупация! И то от страна, която вкарва в затвора за шерване на новини в социални мрежи! – какво може да се очаква като отговор??? – бел.Ст.)

За всички, обаче, мога да кажа, че са очаквали жизненият им стандарт да се повиши бързо и да достигне равнището в Русия. Това не е станало според очакванията им и е довело до разочарование.

Когато в разговорите заставах на нашата официална позиция за нарушаване на установените граници, за незаконно отделяне от Украйна и присъединяване към Русия, събеседниците ми изтъкваха различни контрааргументи. Ще цитирам някои по-характерни:

  • „Когато руските военни блокираха казармите на украинската армия, срещу тях не беше даден нито един изстрел. Защо? Нали украинските войници и офицери са полагали клетва с оръжие в ръка да защитават родината си? Те не дадоха и един изстрел защото не чувстват Крим като част от тяхната родина.“
  • „Защо сте се хванали за Крим и ни налагате санкции? Защо не наложите санкции на Израел, който заграби арабски земи и сега територията му е доста по-голяма от определената от ООН?“
  • „Вие НАТО-вци можахте да бомбардирате Сърбия и да й отнемете Косово. А не можело ние Кримчани да се отделим от Украйна. Защо в единия случай да може, а в другия случай да не може?“ (

Почти навсякъде се демонстрираше и се усещаше патриотичен подем като следствие от присъединяването на полуострова към Русия.

Честване на държавния празник Денят на Русия в Севастопол, 12-ти юни 2016 година

Честване на държавния празник Денят на Русия в Севастопол, 12-ти юни 2016 година

Относно спора за Крим, смятам, че най-точно и кратко определение дават юристите, използвайки термини от Римското право.

Де юре: Крим е Украински.

Де факто: Крим е Руски.

Както в Северен Кипър и Абхазия, така и в Крим видях сблъсък на два основни и с еднаква юридическа сила международни принципи: „Ненарушимост на държавните граници“ и „Правото на нациите на самоопределение“. Кой от тези два принципа ще бъде с приоритет зависи от желанието на народите, от това кой е по-силен и от редица други фактори. Лично аз съм раздвоен по отношение на прилагането им. Например, при Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 година аз съм твърдо за принципа „Право на нациите на самоопределение“. Въобще не ми пука, че с този акт са нарушени решенията на Берлинския конгрес от 1878 година и международни договори. Но ако днес на референдум населението на област Кърджали гласува за отделяне от България, например, ще бъда за спазване на принципа „Ненарушимост на държавните граници“. Така че, всичко е относително. (Съединението е признато от всички Велики сили, вкл. и Високата порта – няма място за сравнение с Крим – бел.Ст.)

Българи на полуостров Крим

Според наши историци още през 5-ти век част от прабългарите са се зеселили в Крим. Смята се, че по времето на Стара Велика България, създадена от Хан Кубрат през 7-ми век, северната част от полуострова е влизала в нейните граници.

След началото на 19-ти век компактни маси българи започват да се заселват на полуостров Крим. Това е в резултат на водените руско-турски войни и извършваната размяна на мюсюлманско и християнско население след приключването им. Най-голям брой български преселници са дошли от земите на днешна югоизточна България. Нашите сънародници намаляват по време на Гражданската война (1918г.÷1920г.), последвалия глад (1921г.÷1922г.) и по време на принудителната колективизация на селското стопанство (1929г.÷1930г.). През Втората световна война част от кримските българи посрещат германците като освободители. Това е напълно естествено, тъй като тогава България е съюзник на нацистка Германия. В преследването на кримските партизани участват отряди, в които са включени и българи. Това дава основание на съветските власти да ги обвинят в сътрудничество с германските окупатори. Поради тази причина, след освобождаването на полуострова през 1944 година, е предприето масово изселване на българите. В края на 80-те години на 20-ти век, по време на така наречената Перестройка, започва завръщане в Крим на изселени българи. Броят на кримските българи е близо 2 хиляди души, а преди депортирането са били 13 хиляди.

За мое най-голямо съжаление, не срещнах нито един българин по време на Кримската ми обиколка през 2016 година.

Икономика на Крим

Основните икономически отрасли в Крим са промишлеността, туризма и селското стопанство. Над 500 на брой са големите и средни промишлени предприятия. Най-голям е делът на хранително-вкусовата промишленост, следвана от химическата, машиностроенето и металургията. На територията на полуострова има известни залежи на природен газ и нефт. От селскостопанските подотрасли най-добре са развити производството на зърно и овощарството. В южната част видях доста лозови насаждения, които са в основата на винопроизводството.

Безспорно най-перспективен е туристическият отрасъл. Още от съветско време са изградени множество почивни станции и санаториуми. Сега са построени и се строят нови хотели. Над 6 милиона туристи ежегодно посещават Крим, което е само 1,5 пъти по-малко от посетилите България. Въпреки че бях на полуострова през първата половина на юни (извън активния сезон), туристите започваха да пълнят курортите.

Плажът на град Евпатория в западната част на полуостров Крим

Плажът на град Евпатория в западната част на полуостров Крим

Сега вече, ще започнем в хронологичен ред туристическата обиколка на Кримския полуостров

Фериботът е прекосил Керченския проток и акостира на полуостров Крим

Фериботът е прекосил Керченския проток и акостира на полуостров Крим

Тъй като слязох от ферибота когато се стъмваше, предпочетох да пренощувам в автомобила си на паркинга на фериботния терминал. Сутринта потеглих на запад и първото нещо, което ме порази беше ужасно разбития път. Многото дупки и неравности ми напомниха, че доскоро това е било украинска територия. Защото по мои наблюдения на турист украинските пътища са най-лошите в Европа. Този разбит участък беше около 60 км., след което кримските пътища станаха добри.

На следващата снимка е туристическата карта на полуостров Крим, която ползвах при пътуването си. На нея са означени най-интересните обекти с кратко описание на всеки от тях. Черният контур показва маршрута, изминат с автомобила ми.

Върху туристическата карта на Крим с черен контур е означен маршрута изминат с автомобила ми

Върху туристическата карта на Крим с черен контур е означен маршрута изминат с автомобила ми

Първият посетен от мен обект на полуострова беше

турската крепост Ени-Кале

Тя е построена от османците в самото начало на 18-ти век. Разположена е на морския бряг. Целта й е била със своите далекобойни оръдия да защитава Керченския проток, свързващ Черно и Азовско морета. Гарнизонът на крепостта се е състоял от над хиляда турски и татарски военнослужещи. Ени-Кале е била и резиденция на турските паши (генерали), отговарящи за защитата на Крим.

Пернишкият Форд на автора до югозападния бастион на крепостта Ени-Кале

Пернишкият Форд на автора до югозападния бастион на крепостта Ени-Кале

Поглед от Ени-Кале към Керченския проток, свързващ Черно и Азовско морета

Поглед от Ени-Кале към Керченския проток, свързващ Черно и Азовско морета

Аджимушкайските каменоломни

представляват подземни тунели, в които са се добивали строителни материали. По време на Втората световна война значителни части от Съветската армия са обкръжени в района на тези каменоломни. Използвайки подземните тунели като естествена защита, през периода май÷октомври 1942 година те се съпротивляват срещу германските войски. От 13 хиляди съветски войници и офицери само последните 48 останали живи попадат в плен. Всички останали загиват в продължение на половин година героична съпротива. В тяхна памет е изграден мемориален комплекс с музей.

Мемориалния комплекс, посветен на героите-защитници на Аджимушкайските каменоломни

Мемориалния комплекс, посветен на героите-защитници на Аджимушкайските каменоломни

Керч

е един от най-старите градове на Кримския полуостров. Разположен е на Керченския полуостров, на брега на Керченския проток между Черно и Азовско морета. През 7-ми век преди новата ера гръцки колонисти от град Милет основават на това място град Пантикапей. Гръцкият акропол се намира на малката планина Митридат. През 5-ти век преди н. е. Пантикапей става столица на Боспорското царство. Още от древността символ на града е митичното същество Грифон. То е с тяло на лъв, но с глава и криле на орел. Считало се е, че Грифонът пази ключа за протока между Черно и Азовско морета.

Митичното същество Грифон (с тяло на лъв, а с глава и криле на орел) е символът на Керч

Митичното същество Грифон (с тяло на лъв, а с глава и криле на орел) е символът на Керч

През средните векове регионът е владян от византийци, хазари, славяни, генуезци, турци. Вече в състава на Руската империя Керч е посетен от трима царе, както и от Гарибалди. В средата на 19-ти век, по време на Кримската война градът е окупиран и разграбен от обединената англо-френско-турска армия. През Втората световна война тук са се водили ожесточени боеве. Керч е превзет от германската армия през ноември 1941 година. Съветската армия си го връща след десант на брега, но германците отново го превземат през май 1942 година. Окончателно е освободен в края на 1943 година след успешна десантна операция. За проявената храброст от защитниците, на Керч е присвоено званието град-герой.

Обелискът на воинската слава е издигнат в памет на защитниците на Керч

Обелискът на воинската слава е издигнат в памет на защитниците на Керч

С население от 150 хиляди души Керч е третият по големина кримски град. Той е индустриален и пристанищен център. Развити са металургията, корабостроенето, хранително-вкусовата промишленост. В два университета се учат студенти, а научно-изследователски институт разработва лекарства на база морски продукти.

Поглед от хълма Митридат към пристанището на Керч

Поглед от хълма Митридат към пристанището на Керч

Централният площад на град Керч

Централният площад на град Керч

Наред с Грифона, друг символ на града е

Митридатското стълбище

То започва от централния площад и стига до обелиска на славата и гръцкия акропол на хълма Митридат. Построено е през първата половина на 19-ти век и има 430 стъпала. Счита се, че хълмът и стълбището носят името на няколко от Боспорските царе, наричащи се Митридат.

Митридатското стълбище в Керч стига до Обелиска на славата и до Гръцкия акропол

Митридатското стълбище в Керч стига до Обелиска на славата и до Гръцкия акропол

Разходка по пешеходната зона в Керч

Разходка по пешеходната зона в Керч

Феодосия

е разположена в западната част на залива, носещ същото име. Градът е основан от гръцки колонисти през 6-ти век преди н. е. и първоначално се е наричал Теодосия. През 13-ти век генуезците го преименуват на Кафа. Той става административен център и главно пристанище на генуезките черноморски колонии. По това време тук е бил един от най-големите пазари на роби в Европа. Смята се, че именно от град Кафа започва разпространението на чумната епидемия в средата на 14-ти век. През 1347 година монголците обсаждат града, но чумата започва да заразява войниците им. Те катапултират през крепостните стени инфектираните трупове за да пренесат епидемията сред защитниците на града. Бягащите оттам заразени търговци разпространяват чумата из Средиземноморието и в Западна Европа. Хронистите наричат тази епидемия Черната смърт защото отнема живота на една трета от европейското население. През втората половина на 15-ти век Кафа е превзета от османците, а три века по-късно влиза в състава на Русия. Тогава получава и днешното си име Феодосия, което е руска адаптация на гръцкото Теодосия. В превод означава „Дадена от бога“.

Кулата на Константин от 14-ти век е част от генуезката укрепителна система на град Кафа

Кулата на Константин от 14-ти век е част от генуезката укрепителна система на град Кафа

Населението на Феодосия е 70 хиляди, над 80% от които са руснаци. Украинци са 12 % от жителите. Ако в миналото градът е бил индустриален център с развита военна промишленост, то сега работят малка част от някогашните заводи. Основна част от производството дават предприятията на леката и хранително-вкусовата промишленост. Като главен икономически отрасъл се оформя туризма.

Един от черноморските плажове край Феодосия

Един от черноморските плажове край Феодосия

Улиците и площадите на Феодосия са приятно място за разходка на жителите и туристите

Улиците и площадите на Феодосия са приятно място за разходка на жителите и туристите

От 1924-та до 1932-ра година във Феодосия е живял писателят Александър Грин. Една от най-известните му повести е „Корабът с алените платна“. По нейни мотиви е направен романтичен филм, който гледах през ученическите си години и който тогава ме трогна с човешката си история.

Във Феодосия е живял и творил руският художник Иван Айвазовски (1817г.÷1900г.). Сред произведенията му преобладават картините с морски сюжети. Сега неговото име носи градската картинна галерия.

Картина в градската художествена галерия на Феодосия, носеща името на Айвазовски

Картина в градската художествена галерия на Феодосия, носеща името на Айвазовски

Един от подаръците на Айвазовски за жителите на Феодосия е чешма в източен стил. Водата за нея е идвала от извор в имението на художника.

Чешмата на Айвазовски е разположена в градския парк на Феодосия

Чешмата на Айвазовски е разположена в градския парк на Феодосия

Една от култовите сгради във Феодосия е Вила „Виктория“. Тя е построена в началото на 20-ти век и е била собственост на известния учен, търговец и общественик от това време Соломон Крим. Проектът е дело на един от най-великите руски архитекти Николай Краснов.

Вила „Виктория“ е построена в началото на 20-ти век по проект на архитекта Краснов

Вила „Виктория“ е построена в началото на 20-ти век по проект на архитекта Краснов

Коктебел

е крайморско селище, където преди депортацията от 1944 година са живели доста кримски българи. В околностите се намира планинския масив Кара-Даг, който е с вулканичен произход.

Коктебель

Като летен курорт започва да се развива в края на 19-ти век, когато много дейци на руската култура и изкуство си построяват вили. Най-популярен сред тях е бил поетът и художник Максимилиан Волошин. Във вилата му са гостували редица известни поети и писатели като Алексей Толстой, Михаил Булгаков, Марина Цветаева. Наред с интелектуалните занимания, те са поставили и началото на нудизма в Русия. Сега Коктебел се развива като климатичен курорт. В района има лозови насаждения и два завода: един за производство на вино и друг за коняк. Ежегодно тук се провежда джаз-фестивал „Koktebel Jazz Party“.

В Коктебел се строят доста нови малки хотели за почиващите

В Коктебел се строят доста нови малки хотели за почиващите

Кара-Даг

e природен резерват, достъпът до който е разрешен само с туристически групи. Те се водят от екскурзоводи и движението става единствено по определени маршрути. Навсякъде бяха поставени надписи, че навлизането в територията на резервата е забранено. Въпреки това, реших рано сутринта да се поразходя из него, надявайки се никой да не ме спре. След по-малко от километър, обаче, до мен дотича отнякъде млад охранител. Той ми се скара, че съм нарушил забраната и ме накара да се върна обратно.

Поглед към природния резерват Кара-Даг – планински масив с вулканичен произход

Поглед към природния резерват Кара-Даг – планински масив с вулканичен произход

Нарушавайки забраните снимах този кактус в природния резерват Кара-Даг

Нарушавайки забраните снимах този кактус в природния резерват Кара-Даг

До резервата Кара-Даг имаше Научна биологична станция с Природонаучен музей и малка Ботаническа градина.

Експонати в Природонаучния музей на резервата Кара-Даг

Експонати в Природонаучния музей на резервата Кара-Даг

Крайбрежната част на град Судак е разположена между скалистия хълм Алчак и Генуезката крепост.

Започнах разглеждането на района именно с изкачването на

хълма Алчак

Неговата височина е 150 метра като скалите се спускат почти вертикално към морето.

По ръба на скалистия хълм Алчак, издигащ се на 150 метра над Черно море

По ръба на скалистия хълм Алчак, издигащ се на 150 метра над Черно море

Растителността по скалите на хълма Алчак

Растителността по скалите на хълма Алчак

Поглед от скалите на Алчак надолу към морската повърхност

Поглед от скалите на Алчак надолу към морската повърхност

От хълма Алчак се открива чудесен изглед към град Судак, залива с крайбрежната алея и Генуезката крепост в далечината.

Панорамен поглед от хълма Алчак към залива и крайбрежието на Судак

Панорамен поглед от хълма Алчак към залива и крайбрежието на Судак

Генуезката крепост

е главната архитектурно-историческа забележителност в района. Тя е изградена върху основите на византийска крепост, построена през 6-ти век. Някои български учени смятат, че в строителството на крепостта са участвали прабългари. Аргументират се с прилагането на аналогични архитектурно-строителни решения при изграждане на Судакската крепост и на първата българска столица Плиска. Безспорен е фактът, че днешния си вид крепостта добива през 14-ти век, когато градът става генуезка колония. Тогава значителен напредък достигат занаятчийството, селското стопанство и морската търговска дейност.

Главният вход на Генуезката крепост в Судак

Главният вход на Генуезката крепост в Судак

Крепостта е изградена върху скалист хълм с конусовидна форма. Подходящото разположение и мощните отбранителни съоръжения са я направили почти непристъпна. Кулите носят имената на генуезки консули, които са отговаряли за тяхното построяване. За това свидетелстват запазените надписи на латински.

Най-високата част от скалистия хълм, върху който е изградена крепостта в Судак

Най-високата част от скалистия хълм, върху който е изградена крепостта в Судак

Множество отбранителни кули осигуряват защитата на Генуезката крепост в Судак

Множество отбранителни кули осигуряват защитата на Генуезката крепост в Судак

Счита се, че самия

град Судак

(ударение на „а“) е основан от аланите през 3-ти век от новата ера. През средновековието е известен с гръцкото си име Сугдея и италианското Солдая. Османците дават днешното му име, състоящо се от турските думи „су“ (вода) и „дак“ (планинска гора). Това е логично, тъй като от едната страна е морската вода, а от другата страна са планини, покрити с дъбови и букови гори. Чичото на Марко Поло е имал къща и е живял в Солдая. През 19-ти век в града започва производството на вино, а през 20-те години на миналия век е изграден голям винзавод. Днес Судак е неголям град като жителите му са по-малко от 20 хиляди. Основните предприятия са за производство на маркови вина, шампанско и розово масло. Мекият климат е предпоставка за развитието на туризма.

Кипарисовата алея свързва градския център с плажа на град Судак

Кипарисовата алея свързва градския център с плажа на град Судак

Градският плаж на Судак

Градският плаж на Судак

Водопадът Джур-Джур

е разположен в долината Хапхал, на двадесетина километра от крайбрежието и на височина 470 метра над морското равнище. След като оставих автомобила на поляна край реката трябваше да се изкачвам близо един час пеша за да стигна до този водопад. Очаквах да видя нещо по-голямо и бях разочарован. Остана ми успокоението, че планинската разходка покрай реката е здравословна. Преди достигането на самия водопад е поставена дървена табела с надпис „Водопадът Джур-Джур ви приветства“. Водата на Джур-Джур пада от височина 15 метра и е с широчина 5 метра. Реката, на която е разположен водопада носи името Улу-Узен. Околността е обявена за природен резерват.

Табелата с надпис „Водопадът Джур-Джур ви приветства“

Табелата с надпис „Водопадът Джур-Джур ви приветства“

Водопадът Джур-Джур е с височина 15 метра

Водопадът Джур-Джур е с височина 15 метра

Град Алуща

е основан през 6-ти век, когато по нареждане на византийския император Юстиниан І е построена крепостта Алустон. В продължение на много векове градът е бил значим център за всички държави, владели южното крайбрежие на Крим. Започва да се развива като курорт от края на 19-ти век. През съветско време са построени множество почивни домове и санаториуми. От 1959 година влиза в експлоатация тролейбусна линия, която свързва столицата Симферопол с Алуща и другите крайбрежните селища. Със своите почти 100 километра това е най-дългия в света тролейбусен маршрут. Многото слънчеви дни, свежият въздух, топлото море и околните планини са предпоставка за развитието на туризма.

Градският плаж на Алуща е покрит с малки къмъчета

Градският плаж на Алуща е покрит с малки къмъчета

Морско конче на малък площад до крайбрежната алея на Алуща

Морско конче на малък площад до крайбрежната алея на Алуща

Ученици рисуваха в един от парковете на Алуща

Ученици рисуваха в един от парковете на Алуща

Доста време отделих на Алущенския парк

„Крим в миниатюри“

В него са събрани умалени 25 пъти копия на основните забележителности в Кримския полуостров: замъци, дворци, крепости, храмове, административни здания, музеи и паметници. Най-доволен бях от това, че за всеки от тези обекти имаше подробно описание на историята и значението му.

Воронцовския дворец е построен през първата половина на 19-ти век в неомавритански стил

Воронцовския дворец е построен през първата половина на 19-ти век в неомавритански стил

Зданието на първата кримска борса е съчетание от руски, византийски и мавритански стилове

Зданието на първата кримска борса е съчетание от руски, византийски и мавритански стилове

Следващото удоволствие, което си доставих, беше посещението на

Алущенския аквариум

В няколко зали можеха да се видят различни водни обитатели: риби, крокодили, костенурки, раци, корали. Повечето посетители бяха деца, но това не пречеше и на по-възрастните като мен да се наслаждават на красотата.

Морски обитатели в Аквариума на град Алуща

Морски обитатели в Аквариума на град Алуща

Как Аллах може да помогне на бездетно семейство

разбрах в татарска джамия в града.

Интериора на татарската джамия в Алуща

Интериора на татарската джамия в Алуща

Вътре в джамията на стената беше поставен голям надпис с обръщение за молитва. Вярващите мюсюлмани се призоваваха да се помолят, щото Аллах да дари с деца Тюлеган и Махабат, които са бездетно семейство. Това беше най-оригиналния надпис, който съм виждал някога в молитвен дом.

Призив към мюсюлманите да се помолят, за да дари Аллах с деца бездетно татарско семейство

Призив към мюсюлманите да се помолят, за да дари Аллах с деца бездетно татарско семейство

Дворецът на княгиня Гагарина

е построен в началото на 20-ти век по задание на вдовицата на генерал Александър Гагарин. Проектът е на един от най-известните тогавашни архитекти Николай Краснов. Изпълнен е в романски архитектурен стил със стръмни покриви и кулички. По този начин наподобява средновековен замък.

Дворецът на княгиня Гагарина прилича на средновековен замък

Дворецът на княгиня Гагарина прилича на средновековен замък

Около двореца е разположен чудесен парк със стръмни пътеки по хълмовете. През съветско време наоколо са построени няколко санаториума. Сега в замъка беше разположена администрацията на курортния комплекс. Издаден в морето скалист нос е част от парковия комплекс.

Издаден в морето скалист нос е част от парковия комплекс към двореца на княгиня Гагарина

Издаден в морето скалист нос е част от парковия комплекс към двореца на княгиня Гагарина

Около двореца имаше свободен достъп до интернет, от което се възползвах. Седнах на една от пейките и повече от два часа работих на компютъра си. През това време до мен сядаха различни хора, обикновено семейства с деца. Когато поредното семейство стана, видях на пейката банкнота с номинал равен на наши 3 лева. Вероятно беше изпаднала от джоба на мъжа, който седеше до мен. Следващото семейство с едно дете поседя на пейката без да пипне банкнотата. После седнаха две млади жени с децата си, като едната побутна банкнотата към мен, вероятно смятайки, че аз съм я изпуснал. Третия път към пейката се приближи семейство с момченце и десетина годишно момиче. Последното видя банкнотата и само я посочи с пръст на баща си. Таткото каза: „Взимай я“. Момичето грабна парите и ги подаде на баща си. Поседяха няколко минути до мен и си тръгнаха, явно доволни от неочакваната придобивка. Моят „социален експеримент“ приключи с резултат 2/3 почтени и 1/3 непочтени хора.

Продължението:

Полуостров Крим – продължение – по южния кримски бряг (11 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Крим, Украйна – окупирана от Русия част на Украйна – на картата:

Крим, Украйна – окупирана от Русия част на Украйна



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Полуостров Крим – начало (10 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)”

  1. […] Черно море. С ферибот минахме на полуостров Крим и започнахме разглеждането му, след което се запознахме със забележителностите по […]

Leave a Reply


Switch to mobile version