Пътуване до…



« | »

Армения и Грузия с Дачия (1): През Турция

Започваме едно пътуване из Армения и Грузия, заедно с Драган. Като първи етап ще минем 2000 км за 1 ден през Турция. Приятно четене:

През Турция

част първа на

Армения и Грузия с Дачия

Вече ми се насъбраха бая неразказани истории (Виетнам и Камбоджа, Индия през Оман, Нордкап през Чернобил), затова ще се опитам да понаваксам с пътешествието ни до Армения през 2014та.

След като лятото на 2013 година направихме една разходка до Норвегия с моите родители и с Lodgy-то, решихме, че не е коректно да пренебрегваме както Sandero-то, така и родителите на Таня. Схемата беше общо взето същата – родителите на Таня имат дългогодишни приятели, които от няколко години работят в българското посолство в Ереван, Армения и решихме да им отидем на гости, като комбинирахме пътуването с разходка до Нагорни Карабах (почти до Иран) и Грузия.

Винаги съм обичал да пътешествам извън отъпканите от туристи пътеки. Не че не ми харесаха скандинавският дизайн, или католическите катедрали, средновековните замъци и съвременната архитектура в централна Европа, но именно това, че не познавам никой, който да е ходил в тази част на света, ме привлече най-много. Повечето хора обаче въобще не са наясно какво изпускат.
Природата в Грузия е доминирана от Кавказ между Черно и Каспийско морета, а платата на долен Кавказ в Армения предлагат почти пустинни пейзажи, в които често се е сгушила някоя от най-древните християнски църкви.
На тази сравнително малка територия (горе-долу колкото България) се кръстосват ревностно християнство с ислям, Русия с Персия (Иран) и Турция – сблъсък на идеологии, които на нас са ни съвсем чужди.
Ние малко сме свикнали да обвързваме една географска територия с една държава, но тук нещата не стоят точно така. Историята тук е изключително пъстра – Кавказ през вековете е бил под влияние на много и много различни царства, империи, емирати, републики. Древни македонци, римляни, персийци, византийци, араби, монголци, отоманци и братушки – всеки е оставил по нещо от себе си. Успоредно с това тук още в първите десетилетия след „смъртта“ на Иисус Христос няколко от 12те апостола започват да проповядват християнската религия. Армения реално е първата държава, която приема християнството за официална държавна религия през 301ва година (ние по това време и ханове още не сме имали, камоли държава или пък религия). Арменската църква и до ден днешен е апостолическа – вярват в апостолите, явно защото са им ходили на крака. 🙂

Като се запъти човек към такова непопулярно място, си трябва повечко подготовка, за да се чувстваш спокоен и все пак да можеш да се насладиш на преживяванията. Успокояващо беше, че имаме познати, които живеят в Армения и ни бяха предупредили за евентуални изненади. Много ми помогна пътеписа на Валентин и книжката на Lonely Planet за този регион:

Армения, Грузия, Азербайджан – пътеводител

Армения, Грузия, Азербайджан – пътеводител

Освен това имам един приятел Вайк „Арменеца“, когото познавам от времената ми с Ладата (той имаше магазин за резервни части за руски автомобили), който изключително много ми помогна със съвети от къде да мина с колата и какво да очаквам по пътя, който на места „не в съвсем асфалтиран“ – много яко! Взех дори едно пакетче с подаръци за роднините му.
Сключихме една застраховка за колата (най-вече за да покрие пътна помощ, ако недай си Боже нещо стане) за 20 лева и една медицинска застраховка за четирима ни (по същата причина) за 35 лева общо. Тъй като в този район дизелът не е много разпространен, доста се притеснявах за качеството на горивото, което ще мога да сипя в дизеловото Sandero Euro 4, затова се обърнах за съвет към Joro 01 и той ми приготви една доста концентрирана отвара, която да наливам заедно със съмнителната арменска и грузинска нафта. Друга част от подготовката беше да намеря навигационни карти за Грузия и Армения. Оказа се, че такива има само за Garmin, а аз нямах такава, но използвах жокера обади се на приятел и се сдобих с Garmin от freelanders (навигацията му три години по-късно все още е в мен). В крайна сметка дори се уредих с две навигации Garmin.

Маршрутът ни включваше

преминаване през три държави с три различни валути: Турция, Грузия и Армения:

През Турция към Грузия – маршрут, карта

През Турция към Грузия и Армения

Още в София обменихме 300 лева за 365 грузински лари; 300 лева за 88 000 арменски драми и 200 лева за 290 турски лири. Тъй като в тази част на света евро-то не е много популярно, решихме да заложим на сигурно и взехме с нас още 300 американски долара. В интернет видях, че в Армения има ProCredit Bank и решихме останалите необходими пари да теглим от дебитната ми карта на място, а където можем да плащаме директно с картата.

И така, след като вече се бяхме подготвили на повече от 100% на 30.04.2014 към 19 часа (след работа) в някакъв отвратителен пороен софийски дъжд натоварихме с връхче Sandero-то

и потеглихме в посока изток,

С Дачия към Грузия и Армения

Потегляме!

без да знаем къде точно ще спрем за спане.

Идеята беше да изминем възможно най-много път преди да спрем. Стигането до Ереван за един ден беше немислимо (2 700 км и над 30 часа без спирания за почивки и зареждания), затова всякакво мислене беше излишно – каране му е майката. 🙂

Оставихме София зад гърба си, заредихме догоре

на Капитан Андреево, почти не чакахме на турската граница

и навлезнахме на чужда територия. Оказа се, че

гишетата за зареждане на HGS картите (за плащане на магистралите в Турция) не работят след 1 часа през нощта.

В нашия случай това не беше проблем, защото имахме останал кредит от празнуването на Нова Година в Истанбул, но той нямаше да стигне и за връщане.
Към 2 часа през нощта преминахме през Босфора:

Мостът над Босфора, Истанбул

Мостът над Босфора

Още 300 км след Истанбул магистралата все още ми беше позната от пътуването ни до Кападокия през 2011 та година. Към 4 часа сутринта (тъкмо се развиделяваше) се отбихме от магистралата при Gerede и тръгнахме (според мен) отново по магистрала:

По пътищата на Турция

По пътищата на Турция

Пътищата в Турция винаги са ме изумявали

– в продължение на 1500 км между Одрин и Hopa сме се движили по идеално гладки дву- или трилентови пътища без абсолютно никакъв проблем. Прекосихме някакви планини, за да стигнем отново до южните брегове на Черно море. Тази част от пътя беше най-трудна, защото вече бях шофирал 1000 км (ето го тракът), тъкмо изгряваше слънцето точно срещу мен (пътуваме на чист изток) и страшно много ми се спеше. За сметка на това в колата имаше винаги поне още един буден пътник, който ме поддържаше в кондиция, подавайки ми ту ябълка, ту морков за разсънване.

Случваха се и други разсънващи неща:

Видяхме първия за пътуването вълк-единак в каменистата планинска турска пустош. Единствените будуващи същества бяхме този вълк, бащата на Таня, подаващ ми регулярно занимателна храна и аз, изцъклил очи напред. Принципно не обичам да се возя в кола, без да я шофирам, особено пък ако става дума за моята кола, а и ми беше интересно колко километра мога да измина на един път. Въпреки хубавия път и не съвсем празния резервоар (3/9 чертички), все пак се движехме по непознати за мен земи и

решихме да спрем на един Shell за зареждане

и кратка (15 минутна) почивка. След като сипах 50 литра в на 1/3 пълния си резервоар, реших че нещо ме меткат и то при цена от 2,95 лв/л и спрях да наливам. Дори доста се ядосах – хаха. Статистиката след това показа, че наистина резервоарът си е погълнал всички тези литри, което още повече ме учуди. Преди няколко километра бях забелязал, че клаксонът ми е спрял да работи. Поразбутах малко електрическия предпазител и след чашка турско кафе отново бяхме в пълна техническа и ментална изрядност и готови за неизвестното.
Към 9 часа сутринта (след 14 часа шофиране и 1300 км от София) отново зърнахме

Черно море при град Самсун:

Черно море при Самсун, Турция

Следващите 500 км бяха отново по нещо като

градска магистрала, която минаваше точно по брега на Черно море

Характерното за пътя беше, че въпреки магистралния си тип, често имаше светофари в градовете, през които минавахме, и често се случваше тъкмо да набера скорост (около 100-110 км/ч) и да се наложи отново да спра до 0 км/ч – това беше малко досадно, но пък отново спомагаше за така необходимата ми бодрост.

Имаше и други фактори, които ме държаха буден:

Полицейският капан обаче беше разкрит

Зорко следях за такива бели петна, спрели с фаровете към мен и следящи с радар за скоростта (техниката се виждаше през челното стъкло). Интересното е, че тези цивилни автомобили просто си кибичеха там и явно по радиостанция съобщаваха регистрационните номера на нарушителите на вече униформените си колеги, които отбиваха нарушителите около 1 км по-напред по пътя. Не знам как местните така и не се научиха, че белите Renault Clio, спрели в насрещното са враг – колкото пъти намалях, като видя бялата турска смърт, толкова пъти някой засилен мустакат чичко профучаваше покрай мен, съответно биваше заснет, изпортен и километър по-късно го виждах как се обяснява на строгия пазител на реда. Та съветът ми е – пазете се от бялата смърт, защото съм чувал, че човек трудно се разкръства от глоба за превишена скорост в Турция.
Отляво ни беше „познатото“ Черно море, а пейзажът отдясно често беше обрасъл в чай (насаждението чай) и планински.
Принципно бяхме намислили да преспим в

град Трабзон

– голям курортен град (1 200 000 души население), доста хотели и на 1 600 км от София. Понеже се познавам обаче, не бях направил резервация за никой хотел, а само бях набелязал на навигацията адресите на няколко хотела. И понеже адреналинът от непознатия път ме държеше дори и след 17 часа зад волана, спряхме просто за тоалетна на една бензиностанция и продължихме да се лъкатушим покрай непознатите брегове на познатото море.

Още в Истанбул ми беше направило впечатление типичното за турците продуктово зониране на улиците в градовете, но явно в този район нещата бяха още по-екстремни. Не бях виждал досега 2 км улица с едни и същи магазини, камоли пък 97% от предлаганата стока да е Ford Transit:

Улицата на Форд Транзит – Транзон, Турция

Улицата на Форд Транзит в Транзон

По пътя не липсваха нито големи джамии, нито дори църкви, превърнати в джамии. Започнахме да виждаме и камиони с цистерни с регистрационни номера от Иран, което ме надъха още повече – кога съм бил толкова близо до арабския свят, и то сам да съм се докарал до там.

След още 200 км (общо 1 800 км и 20 часа шофиране от София) стигнахме до

град Hopa,

който е само на около 20 тина километра от границата Турция-Грузия, но именно тук бяхме решили да се отклоним от стандартния път за Ереван. Практически 99 % от пътуващите превозни средства от Европа за Ереван (предимно ТИР-ове де, не се е затрупало от туристи в тази посока) продължават направо през Грузия по няколко причини:

  1. Пътищата в Грузия са значително по-добри от планинските пътища в североизточна Турция.
  2. Между Турция и Армения (май) няма граница (граничен пункт няма, иначе си има граница 😉 – бел,Ст.), защото двете държави нямат дипломатически отношения предимно заради две ябълки на раздора: Арменският геноцид (за осем години от 1915 до 1923 османците са избили 1 500 000 арменци – това прави по 2000 човека на ден, всеки ден! осем години!!!) и Нагорно-карабахския конфликт (Турция настоява територията на Нагорни-карабах да премине под влияние на ислямски Азербайджан)

Та, приключвам урока по история … решихме да се отбием от препоръчания ни маршрут (през Грузия), защото това би значело и на отиване и на връщане да минем по един и същи път, да пропуснем турската част на Кавказ и да изпуснем няма такова приключение – просто въобще не в мой стил.

Малко преди да се отбием надясно от морето към планините, ни стана ясно, че не е случайно, че хората не минават през Кавказ:

Кавказ, Турция

Тези върхове са значително над 3000 м над каменистите брегове на югоизточно Черно море. Най-високият от тях е 3932 м – повече от един километър по-висок от Мусала! В този град също бях отбелязал няколко хотела в навигацията, но като си карал вече 20 часа и 1 800 км, а следващият по-голям град (Ардахан) е само на 200 км зад тия заснежени върхове … как да не си подобри човек собствения рекорд за най-много изминати километри на един път.

Сипахме гориво до капачката на последната крайморска бензиностанция – плащането и тук стана безпроблемно с картата. Тук за пръв път се опитах да поговоря с местните турци – езикът не е от значение, досега не е имало случай да не успея да попитам каквото искам, особено ако имам лист и химикал под ръка. Турците винаги са ми се стрували много добри и услужливи хора и момчето от бензиностанцията се оказа именно такъв:

Турчин на бензиностанция, Турция

Бензинджията

Моят приятел Вайк „Арменецът“ още в София ме беше предупредил, че

между Турция и Грузия има една не съвсем легална граница,

през която понякога можело да се премине – край град Чълдър. Спрямо официалната граница (край град Пософ), щяхме да успеем да спестим едни 100 км, затова реших да попитам бензинджията дали границата е отворена.

Граница Турция - Грузия, карта

Той криво-ляво ми обясни, че

най-вероятно Чълдър ще е затворен,

но да съм питал, като стигна в Ардахан. Много искаше да ми помогне човека, дори тръгна да звъни по телефона на някого, аз чак се почувствах неудобно и го помолих да не се престарава.
На бензиностанцията спря един лъскав Mercedes-Benz с грузинска регистрация и реших да пусна в експлоатация, значително по-добрия от турския ми, руски език. Точно както очаквах, грузинците бяха прями и конструктивни:

„Въобще не си помисляй да караш през планината! Ще караш след нас до Тбилиси и от там ще ти покажем пътя за Ереван!“ –

беше техният настойчив съвет. Благодарих им най-сърдечно, хапнахме по един освежаващ сладолед и отбихме към планината за следващите 200 км приключение.

От пътеписите, които бях чел, и от Вайк бях запомнил, че в Грузия и Армения има много крави и аварирали автомобили по пътищата и трябва много да се внимава. Не щеш ли, още в първите километри на изкачването в планината застигнахме и първите свещени животни все още на турска територия:

Крави по пътя, Турция

Крави по пътя

За ободряване на тонуса си имахме всякакви атракциони – хиляди завои, няколко обърнати камиона, прогресивно зачестяващ свободно пасящ едър рогат добитък, още хълмове със засаден тучно зелен чай

След 10 км на зигзаг вече бяхме набрали 1000 метра надморска височина и стабилно настроение:

Южен Кавказ, Турция

Южен Кавказ

Черното море вече беше зад нас, а

пред нас бяха белите върхове на южен турски Кавказ

Засега пътят беше с великолепна настилка. Известно време се движихме покрай сравнително малка река, след това стигнахме до голяма язовирна стена, рекичката наедря, асфалтът започна да се влошава, след това да се стеснява, постепенно започна и да изчезва, а на места дори притоците на реката трябваше да бъдат прекосявани ребром. Духаше много силен вятър, дори по едно време един празен кашон като от голям телевизор долетя от някъде и се удари странично в колата (без последствия за боята или ламарината)

Южен Кавказ, Турция

Първоначално градовете бяха доста мащабни, след това почнаха да оредяват, но никога не бяхме сами на пътя. Поне нямаше много трафик и рядко се налагаше да задмина някое малко камионче или някой трактор. След като подминахме язовира, пътната настилка се подобри, но пък заедно с наклона дойдоха завоите и снега.

Камион – Южен Кавказ, Турция

Не останах с впечатление турците да са много добри шофьори, а и като цяло пътят беше осеян с не много вдъхващи кураж гледки. Лека полека залезът и снегът започваха да настъпват, а населените места започнаха да стават миниатюрни:

Южен Кавказ, Турция

При височина от 2500 метра над Черно море ландшафтът вече не предлагаше никакви дървета във високопланинското плато.

Ардахан, Турция

Вече по тъмно след около 25 часа непрестанно шофиране по непознат и разнообразен път и точно 2000 изминати километра (тръгнахме от София в 18:37 на 72029км и пристигнахме в

Ардахан

на следващия ден в 19:33 на 74023км) акостирахме Sandero-то пред единствения хотел в този 20 000-ен областен град Ардахан (ето го и втория хиляда километров трак за деня).

Ардахан, Турция

Тъй като ми оставаха още 6 км, за да бъде закръглен дневния километраж на точно 2 000 км, навъртях няколко кръгчета по градските улици и паркирах геройското Sandero в подземния гараж на тризвездния ни хотел в петзвездния Ардахан. Този хотел беше най-скъпото нещо в цялото ни пътуване – 115 долара за две стаи (отново платихме с карта), но аз бях толкова щастлив, че съм надминал всички свои очаквания за далечно пътуване, че въобще не ми пукаше.
Въпреки, че бях изял сигурно 20 сандвича, 10 ябълки и 15 моркова, преди да си легнем се отбихме в една близка кръчмичка „Алтън мутфак“ (златна кухня) и хапнахме нахут и пача. Бащата на Таня поиска една ракия и го изгледаха много укорително – да не забравяме, че се намираме в дебрите на мюсюлманството.
За сметка на това моментално се сприятелихме с готвача в кръчмата, който се оказа, че знае три думи и половина на немски език.

Ресторант в Ардахан, Турция

Този свръх начетен на фона на останалите си съграждани професор беше (съжалявам за искреността) изключително кух. Но все пак май ни каза, че

границата при Чълдър е затворена

и затова последното решение, което взехме преди

да заспим като посечени с турски ятаган,

беше на следващия ден да минем по дългия и уж по-сигурен маршрут към Грузия и после към Армения.

Продължението

Армения и Грузия с Дачия (2): През Грузия

Автор: Драгана Драганов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   

Posted by on 24.04.2017.

Tags: , , , , , , , , , , ,

Categories: Драган Драганов, Другата Турция, Мала Азия

3 Responses

  1. Интересен разказ , само не съм съгласен относно забележката, че през 301г. не сме имали ханове…../“Именник на българските ханове и царе“/ където се казва, че преди Аспарух сме имали 515г ханове и князе. Тези неща трябва да се знаят 🙂

    by Mavi on апр. 24, 2017 at 16:02

  2. […] към Армения и Грузия, заедно с Драган. Първия ден минахме 2 000 км за 1 ден през Турция. Днес ще прекосим […]

    by Армения и Грузия с Дачия (2) | Пътуване до... on юни 12, 2017 at 9:39

  3. Направо ме изненада с тия 2000 километра на един път. Герой си ти това е голям преход,даже ми се струва малко лекомислен предвид недоспиването и умората,но все пак си постигнал рекорд и ти си преценяваш най-добре своите възможности. Браво!

    by Антоан Данаилов on юни 13, 2017 at 1:10

Leave a Reply


« | »




Последни публикации


Страници



About Пътуване до...

Здравейте, Казвам се Стойчо Димитров и съм единият от двамата администратори на този блог. Другият администратор е Комитата. Сайтът е предназначен да разказва за нашите пътешествия из страната и чужбините, като с удоволствие се публикуват и разкази на други пътешественици. Условията на публикуване са малко по-надолу.. Малко история Сайтът започна работа през май 2006г, но […]more →
Switch to desktop version