апр. 07 2017

Перу и Боливия

Днес се приготвяме за далечен път – Боряна ще ни води до Перу и за малко и до Боливия. Приятно четене:

Перу и Боливия

Това беше нашето първо самостоятелно пътешествие и го направихме едва ли не по неволя, защото никоя тур. Агенция не предлагаше това, което искахме да видим, а именно – северно Перу. Всички знаем за Куско и Мачу пикчу. На север обаче , са разкрити следи от много по- древни цивилизации, там са пирамидите от империята на Мочиките, пирамидите на слънцето и луната, стохилядния град Чан-Чан, както и неограбеното погребение на владетелят на Сипан. Да стигнем до владенията на Чачапойя нямаше време.

Така, че програмата беше:

1 част- Лима – полет до Трухийо, Кахамарка, Чиклайо, полет до Лима.

2-част – Лима – Балестровите острови, Ика, Наска, Арекипа – Пуно.

3-част – Ла Пас – Лунната долина , Тиуанаку – Пуно.

4-част. Пуно – Куско – Мачу Пикчу – Лима.

И така, шест човека си стиснахме ръцете над тази програма и започнах резервациите. Обаче всеки чете и иска да види още нещо. Така пристига З. и казва:

– Искам и Чавин Де Унтар.

-Ама то е много настрани.

– Нищо, нали и то е на север

Така полетът до Трухийо отпада.

Пристига Н. и казва :

– Искам Солар Де Уюни

– Ама то е много на юг.

– Нищо, агенциите го правят.

И аз започвам да се ровя в нета, защото едно е да идеш до Ла пас, друго – да правиш тур в Боливия. Да се направят резервации за Перу беше най- простото нещо. Всички билети за самолети, влакове и автобуси букнахме онлайн. Друга беше ситуацията в Боливия – пълно затъмнение. И трябваше да се търсят местни тур. оператори. Свързвам се с една агенция – искат ми по 1000 долара на човек /за 4 дни/. Свързвам се с друга – искат по 700. Накрая като с магия попадам на terra andina. Те ми искат по 75 долара на ден на човек, обаче ми пишат: Силно ви препоръчваме да видите и лагуните. Какви лагуни? Гледам – наистина си струва. И им пиша: ето това е нашата програма, вижте какво може да се направи. Така престоят ни в Боливия се увеличи с един ден и програмата доби окончателния си вид:

1 част- Лима – Уарас – Чавин де унтар, Трухийо, Кахамарка, Чиклайо, полет до Лима.

2-част – Лима – Балестровите острови, Ика, Наска, Арекипа – Пуно.

3-част – Ла Пас – Уюни – лагуните към чилийската граница, солар де Уюни, Ла Пас Лунната долина, Тиуанаку – Пуно.

4-част. Пуно – Куско – Мачу Пикчу – Лима.

В процеса на подготовка се запознаваме и с М . – българка, от години живее в Лима. Тя ни помага за много неща и ще ни разведе в Лима.

От София си бяхме подготвили попълнени бланки за визи, със залепени снимки и тъй като в Лима бяхме в неделя, отиваме в консулството в Пуно. Събуждаме консула от следобедната му дрямка и се почва:
– Тези бланки са за американски граждани.
– ?!
– Трябва да попълните други.
– Добре.
– Ваксинации имате ли?
– Ама ние сме само до Ла пас /лъжа/.
– Няма значение.
– ….
– Самолетен билет за напускане на Боливия.
– Ама ние ще се върнем по шосе в Пуно.
– Няма значение, самолетен билет до България тогава.
– Но той е електронен…
И пред във въображението ни се появява един черен печат на мястото на Боливийската виза.
Излизаме на улицата и решаваме: никакво връщане, утре на границата.
На другата сутрин към Боливийската граница се отправят 3 /три!/ автобуса пълни с туристи.
– Споко, четох че на руснаците даже снимка не са им искали – успокоявам аз, но всички сме притеснени.
И наистина, никаква снимка, всички на конвейра, само дето се оказа , че според боливийците България не е в Европа и ни изсурвакаха с по 50 долара.
Това е.

Градовете:

Кацаме в

Лима

рано сутринта. М. ни чака с микробус. Навън се стеле сива мъгла, всичко е сиво. Какво е това, нали сме на 8 градуса от екватора? – Ами да, така е 8 месеца в годината. Лима, гледана от пътя от летището прави впечатление на един разхвърлян град. 8 милиона души, ниско строителство, покрай авенюто се редуват индустриални зони, модерни билдинги , огради, зад които има… какво?
– Искам да отида на плаж – казвам на М.
– В Лима няма плаж.
-?!?
И наистина. Не че няма пясъчна ивица, обаче вълните се пенят в един жълто-черен цвят… Тук там по някой сърфист. Последния ден , когато ходих до Каляо – пристанището, разбрах, че крайбрежието се ползва за бунище. А къде отиват отходните води не искам да мисля.
При по-близко опознаване се разкриват добре озеленени улици, колониална архитектура, паркови зони. Лима е разделена на квартали и така се намират и адресите, : казваш коя улица и кой квадрат. Централната чат е с високи билдинги, всичко друго е ниско строителство. М. живее в Мирафлорес – нов и скъп квартал.

Първата ни работа в Лима е да си хвърлим багажа у М. Втората – да сменим пари и третата – да си купим СОРОЧЕ – лекарство за височинна болест.

Освен това съществуват пирамиди от Културата Лима, изградени от адобе. Това е тамошния кирпич, в който вместо слама, /както у нас/ , са добавяли стрити миди. Тухлите се поставят вертикално и две по две са перпендикулярни и наклонени едва към друга.

Друга забележителност са музеите, индианския пазар, има много за гледане.

Искам да разкажа за

парка с фонтаните

С него Лима е кандидатствала за рекордите на Гинес. 17 или 19 фонтана, разпръснати из парка, вечерно време осветени в различни цветове, някои от тях направени така, че да се минава през тях, други сменят цветовете си. А от 19 часа започва светлинно шоу. Над единия то тях танцуват хологламни фигури, които постепенно се преливат и стават изображения на танцуващата Мая Плисецкая, после двойка танцува танго, после – национални танци.

Паркът с фонтаните – Лима, Перу Паркът с фонтаните – Лима, Перу

Наистина са се постарали. След това си взимаме багажа и се товарим на нощния автобус за Уарас.

Пристигаме в

Уарас

сутринта в понеделник и разбираме, че днес Чавин де Унтар е затворен, както повечето музеи по света. Добре, че тук имаме два дни. И светкавично се записваме за екскурзия до парка Уаскаран. Пътят е изключително живописен – минава по долината на река Рио Санта, която разделя Кордилиера бланка от кордилиера нера , съответно на изток и на запад. Паркът е на изток – представлява поредица от живописни високопланински езера. По пътя ни е печално известния град

Юнгай

Тук през 1970 се случва едно от най-силните земетресения – 7.7 по Рихтер, което разрушава целия град. Като допълнение ледниците се раздвижват и от Кордилиерите се спуска един, който помита каквото е останало от града. Днес новият град е изграден малко по-надолу по реката, а на мястото на стария има паметна могила и две палми , които са били на Плаза дес Армес – централния площад, тове е всичко.

Кордилиерите, Перу

Кордилиерите

На езерата , под един навес виждам група индианци, които си готвят нещо. Разнася се апетитна миризма на скара и им завиждам. В последствие разбрах, че навсякъде в Перу се продава храна по улиците именно по този начин, и можеш да се нахраниш вкусно за жълти стотинки. Освен това, така се продават и плодове и след като се нахвърлихме на бананите, които бяха поне 7 – 8 вида, открихме и джусовете, които ти изцеждат на момента от какъвто плод искаш и накрая се спряхме на ананасите, които се продават на филии, широки около 2 см, изрязани вертикално от плода. Всичко това на цена от по 20 – 30 стотинки. Както беше казал друг пътешественик преди мен, перуанците са бедни, но не са гладни.

На другия ден посешаваме

Чавин де Унтар,

още едно енигматично място с камера за кървави ритуали.

Чавин де Унтар, Перу

Отново се качваме на нощния автобус. По път ни е да продължим на север по Рио Санта, обаче пътят минава през

Долината на мъртвата монахиня

през поредица от 42 тунела и е познат като един от най–опасните в света. Така, че автобусът се връща обратно на юг до крайбрежието, от което за съжаление нищо не видяхме. Да кажа нещо и за автобусите, много се принеснявах от тези нощни преходи /много често се споменава за катастрофи, първо, пътиата са трудни и, второ шофьорите заспиват/. Но самите автобуси ме смаяха. Бяхме си взели билети 1-ва класа /много мъдра постъпка/ – бусът е двуетажен – на втория етаж салонът е като на всеки автобус. На първия етаж седалките са широки, накланят се почти до хоризонтално положение. Сервират вечеря и закуска като в самолет. И най-скапаният междуселски автобус има вътрешна тоалетна. Да се засрамят нашите оператори превозвачи. Автбусът е Мерцедес и има нещо като хидравлична възглавница, изобщо не усещаш пътя.

На сутринта сме в

Трухийо

Тук са

пирамидата Моче, Пирамидата на слънцето

и срещу нея тази на луната. Пирамидата на дракона и

Чан-чан

100 000 град, построен от глина.

Чан-чан, Перу

Въпреки, че тук почти не вали и вътре са добре запазени, отвън пирамидите изглеждат като хълмове.

Тулум, Перу

Тулум

Тулум, Перу

Тулум, Перу

Храмът на слънцето

Храмът на слънцето - Тулум, Перу

Храмът на слънцето

Храмът на дракона - Тулум, Перу

Храмът на дракона

Ритуално погребение в Тулум - Тулум, Перу

Ритуално погребение в Тулум

На 6 – 20 градуса южно от Екватора няма парно отопление, никой не санира, нито пък мисли за ПВЦ дограма.
Във почти всички градове на площада имаше някакво тържество, шествие или църковен празник.

Трухийо е беден град.

Кахамарка

е един по-различен град. Наричат го Куско на севера. Разположен навътре в планината в красива и зелена долина. При него се намират т.нар Вентоле – прозорци, малки ниши, издълбани в камъка и местността Кумбумайо, големи ниши, напоителни канали, изобщо, ако не знаеш къде си, можеш да помислиш , че си някъде на Балканите. Добре, че разгледахме околностите сутринта, защото следобяд такъв дъжд се излива, че не можахме да излезнем от ресторанта. В този град е роден Карлос Кастанеда.

Вентоле, Перу

Вентоле

Плажът в Чиклайо, Перу

Плажът в Чиклайо

Недалеч от Чиклайо е открита гробницата на владетеля на Сипан, а в Ламбайеке има голям музей, където са експонирани находките. Любопитен факт е, че отговорник на музея е човек, който преди откритието е бил иманяр, участвал в обирането на гробници.

И Трухийо и Чиклайо

не са съвсем на брега на океана. Изобщо местните не са морски хора. Даже Лима живее, като че ли обърнала гръб на Океана. Това много ме изненада, защото именно оттук започва прочутата експедиция с КОНТИКИ на Тур Хейердал. Откъде е намерил проекта за сал не знам, но тези хора въобще не са мореплаватели.

Самият океан

също заслужава няколко думи:

Бреговете на Перу са безводна пустиня

Това се дължи на студеното Хумболтово течение от юг, което обаче, е пълно с риба. През няколко години /напоследък все по-често/ , надмощие взима Ел Ниньо, Младенецът, топло течение идващо от екватора. Изливат се проливни дъждове, образуват се свлачища, морските обитатели измират от глад, а бреговете стават градини.

В Ламбайеке, Перу

В Ламбайеке

Върнахме се в Лима и в 3.30 сутринта се качихме на автобус за

Паракас

Тук беше започнало строителство на нов курорт. Това е отправната точка към Балестровите острови , а от лодките се вижда и прочутия тризъбец

Паракас, Перу Паракас, Перу Паракас, Перу

Оттук взехме автобус до

Ика

За съжаление не можахме да видим музея с камъните. Имаше надпис, който иска, да се обади на телефон… Но се разходихме до

оазиса Уакачина

Прекрасно езеро сред палми, заобиколено от високи дюни, по които туристи сърфираха по пясъка. Върнахме с ток-ток- велосипед, направен на триколка, масово такси в Перу. По пътя се развали. Изобщо автомобилния парк в Перу е стар, катализаторите са рядкост. Тук научихме, че в Наска са спрели полетите, заради някаква злополука от предишната седмица. Хеликоптерите, с които се лети също са стари, така, че , нищо чудно.

Продължаваме към

Арекипа

– бял и красив колониален град. Па площада тече някакво тържество, по-скоро парад. Такива имаше в много от градовете. Още на автогарата питаме, кога има автобус за Чивай – изходен пункт за долината Колка. И добре, че попитахме, защото се оказа , че има билети само за 13.00 часа. Така, че претичваме из града, отказваме се от Санта Каталина и продължаваме.

В чивай има минерален басейн, където отиваме в късния следобед. А рано сутринта, направо посред нощ ни взимат за екскурзия до Колка, защото Кондорите се издигат сутрин, помагат им топлите течения.

Андите, Перу Андите, Перу

Андите, Перу

Към Пуно

На другата сутрин трябва да продължим към Пуно. Изведнъж се оказва, че в автобуса няма места /а са ни продали билети предния ден/. Жената на автогарата, явно свикнала да се оправя в критични ситуации ни намира микробусче – само за нас. Идеално. Да, ама не. Качва се шофьорът и си слага на седалката едно пликче /първоначално помислих, че е със семки/. Обаче се оказа, че е със кока. И като му се изцъкли погледът, започна да криволичи по пътя, ужас.

Коката се отглежда и консумира свободно в Перу и Боливия, Листата са като антиоксидант, помагат да се чувстваш добре на голяма надморска височина. За да стане опиат , листата се топят в керосинов разтвор и разни алкални основи , а за ефекта от кокаина всички знаем

За капак пред Пуно имаше стачка, затворила целия път. Тук стачките са често явление, както и в Боливия. Мръкна се, а ние още продължавахме да криволичим по някакви обиколни коларски пътища, широки колкото за една кола, а колите бяха в двете посоки и задръстването беше невъобразимо. Нейсе, към 21 часа стигнахме.

На другата сутрин по-далечните обекти отпаднаха, защото стачката продължаваше. Посетихме само островите на уросите, а следобеда се разиграва следната драма:

От София си бяхме подготвили попълнени бланки за визи, със залепени снимки и тъй като в Лима бяхме в неделя, отиваме в консулството в Пуно. Събуждаме консула от следобедната му дрямка и се почва:
– Тези бланки са за американски граждани.
– ?!
– Трябва да попълните други.
– Добре.
– Ваксинации имате ли?
– Ама ние сме само до Ла пас /лъжа/.
– Няма значение.
– ….
– Самолетен билет за напускане на Боливия.
– Ама ние ще се върнем по шосе в Пуно.
– Няма значение, самолетен билет до България тогава.
– Но той е електронен…
И пред във въображението ни се появява един черен печат на мястото на боливийската виза.
Излизаме на улицата и решаваме: никакво връщане, утре на границата.
На другата сутрин към боливийската граница се отправят 3 /три!/ автобуса пълни с туристи.
– Споко, четох че на руснаците даже снимка не са им искали – успокоявам аз, но всички сме притеснени.
И наистина, никаква снимка, всички на конвейра, само дето се оказа , че според боливийците България не е в Европа и ни изсурвакаха с по 50 долара.
Това е.

Боливия

От границата до Копакабана са 8 км.

Копакабана е разположена на брега на Титикака

и е изходен пункт за островът на слънцето, където отиваме. А за който не знае, бразилският плаж Копакабана е кръстен на това градче, а не обратното.

Copacabana, Боливия

Островът е истинско вълшебство, даже ток няма. Уговаряме се с местите лодкари за да ни откарат в другата част на острова, където има руини

Титикака, Боливия

В Копакабана идва ред на друга драма: в Пуно оставихме част от багажа си и сега

откривам, че там е и адресът на агенцията в Ла Пас. Влизам в първият интернет клуб, каквито тук има доста. Интернетът е бавен, но успявам да си влезна в пощата. Ура.

На другия ден се връщаме от острова и около 17 часа сме в

Ла Пас

Веднага се обаждам от уличен телефон. Чакат ни. Агенцията се оказва, че е на французи, Браво на тях. Дават ни и една кислородна бутилка, за която се бях спазарила предварително и ни качват на нощния автобус за Уюни. Но този бус не е като онези, обикновени седалки, много се измъчихме. В Уюни ни посрещат два джипа и потегляме

Езеро Салар де Уюни, Боливия

Лагуна Колорада

Термален басейн – Езеро Салар де Уюни, Боливия

Термален басейн

Лагуна Верде, Езеро Салар де Уюни, Боливия

Лагуна Верде

Езеро Салар де Уюни, Боливия

Езеро Салар де Уюни

Гъбата, рисувана от Салватор Дали, Езеро Салар де Уюни

Гъбата, рисувана от Салватор Дали

Околния пейзаж – Езеро Салар де Уюни, Боливия

Околния пейзаж

Езеро Салар де Уюни, Боливия

В Салар де Уюни

Боливия не може да се опише, трябва да се види.

На връщане към Ла Пас пътуването е много тежко, все пак сме на 3 990 – 4 200 м. надморска височина. Добре, че беше кислородната бутилка.

В Ла Пас ни чака микробус. Обикаляме града, лунната долина и се отправяме към

Тиуанако

– най енигматичното място на планетата. Ако някъде са останали следи от друга цивилизация, това е мястото. По шосето е пълно със стопаджии, защото по този път няма автобуси. Но ние безпроблемно стигаме до Титикака,

пресичаме границата

и езерото в друг граничен пункт и се връщаме в Пуно.

Инки, Перу

Следващият преход Пуно – Куско

също е много интересен, по пътят се редуват планински вериги и индиански селища и пазари и археологически забележителности – Писко, Рейшr

Куско, Перу Куско, Перу Куско, Перу Куско, Перу

Куско

е един проспериращ град, но не можах да го харесам. Купихме си билет, обхващащ редица забележителности наоколо, но след като видиш Саскуайман следващите обекти са някак трудно забележими.

Агуас калиентес

или Топла вода на испански е под Мачу Пикчу и е градчето, което им хареса най-много. По средата минава рекичка, над града има минерални басейни, които са дали името на града. Всеки е с различна температура.

Сутринта, когато трябваше да тръгнем за МП най-големите ентустиасти сред нас отидох в 4 часа да си купят билети, защото достъпът до Уайна Пикчу, върхът , който доминира над МП е ограничен до 400 човека дневно. Не струва повече пари, обаче трябва да ти сложат печат на билета. Аз се събудих към 5 и с ужас установих, че вали проливен тропически дъжд.
– Спокойно, след два часа ще изгрее слънце – каза хотелиера.
И така стана. През това време отидох да се изкефя в басейните.

Агуас калиентес се намира на река Урубамба,

наоколо е тропическа растителност, добре, че успях да кандърдисам останалинте. Те искаха да спим в Олантайтамбо. Не че мястото е лошо, просто градче, грозно като другите. А виж, крепостта над града е много впечатляваща, даже технически е по-изпипана от Мачу пикчу.

Мачу Пикчу

Това наистина е черешката на тортата. Може други места да го превъзхождат в едно или друго отношение, обаче съчетанието на всички дадености е неповторимо. Каньонът Колка може да е по-дълбок, обаче, обаче някак си е много голо

 Олантайтамбо, Перу

Олантайтамбо

Мачу Пикчу, Перу

Мачу Пикчу

Минералните басейни, Перу

Минералните басейни

Разказът свършва на това място – ако има продължение, ще го пусна възможно на най-бързо – бел.Ст.

Край

Автор: Боряна Йовкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Перу – на картата:

Перу



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Перу и Боливия”

  1. Nat. каза:

    Много увлекателен и съдържателен пътепис., ще си оставя за по-късно дочитането…..Само един въпрос, след като за боливийците Бг не е Европа…(в какъв смисъл точно не разбрах), но се е наложило рекитьорско плащане на въпросна сума $ Us…, защо не сте направили нещо по въпроса официално да се потвърди, че Бг е в Европа и EU., и категорично да се избегне въпросно „сурвакане“….

Leave a Reply


Switch to mobile version