апр. 04 2017

До Виена на Коледа 2016 г. (1)

Днес, в навечерието на Възкресение Христово, Валди ще ни разкаже, как е прекарал последното Рождство Христово във Виена. Приятно четене:

До Виена на Коледа 2016 г.

първа част

Спомняте ли си от къде тръгнахме, когато започнахме пътеписа за Париж през лятото? От добрата стара Виена. Ще се върнем отново тук точно по Коледните празници. Вярвате ли, че климатът тази година по Коледа може да е приблизително, като през миналата Коледа? Аз повярвах. Миналата Коледа беше сухо, студено и без сняг. Тайно се надявах и тази Коледа да е така. И се записах за една екскурзия до Виена от 23.12 до 27.12.2016 г. Още през октомври. С четири нощувки само във Виена, при това в хотел на центъра. Много четох, гледах и слушах за това как изглежда Виена по Коледа и накрая реших, че точно това ще е моето място по празниците. Е, да тръгваме.

Ден първи – 22. 12. 2016 г.

Тръгвам от моя град още в 05:40 ч , за да пътувам до София със сутрешен влак, като се надявах да пристигна в разумно време в София и малко след 13:00 ч, на обед, вече бях там. Изяждам една пица и разглеждам новата Централна гара София. Толкова модерна, че чак страшна. Защо ли?

Тъкмо бях на половината на пицата и през гарата премина много добре въоръжена охрана. Няколко командоси, с калашници, черни ръкавици и шапки на главите. Само очите им се виждаха. С едни кубинки и бавно пристъпват напред – назад из гарата… Леле , викам си – ако някой от тях изведнъж откачи и започне да стреля с калашника… Наплашили са се хората след атентата отпреди няколко дни на Берлинския коледен базар и взели изключителни мерки за сигурност.

Изядох си пицата и побързах да се махна от гарата. Купих си билет за цялата градска мрежа в големия град и се ориентирах към хотела, който си бях избрал от интернет за нощувка – едно малко забутано между кооперациите на Цариградско шосе хотелче, малко след Орлов мост, в посока към хотел Плиска, от лявата страна в локалното платно. Хостел по-скоро.

Bekar Park House

29A Tsarigradsko Shose Boulevard

Стигнах до него. Домакина тъкмо беше излязъл за малко отпред и… веднага ме позна… Аз го попитах дали ми се е получила резервацията по интернет, защото се бях притеснил. Той погледна в айфона и каза, че всичко е наред. Запомнил ме е човека, изумен съм. Миналата година там спах, когато бях тръгнал за Скандинавия… Платих си 40 лева, настаних се и

тръгнах да разглеждам Коледна София

Минах по Мария Луиза, после по Витошка, поседнах на едно място да похапна, разхождах се натам – насам. Возих се (нали си имам карта за градски транспорт) . И когато вече беше се стъмнило, слязох на НДК. Първо минах по гърбавото мостче на влюбените, после отново минах по Витошка… Е, бива ли да не разгледам коледната окраса. Нали все пак една от целите, които преследвам е да разглеждам коледните окраси на малки и големи градове. Прекрасна коледна окраса. Пак поседнах на едно от заведенията там – някакво китайско заведение – Ресторант „Wok To Walk“ на булевард Витоша 8 – много интересно място, където едни сръчни младежи мятат тигани и спагети на открит огън и приготвят вкусна храна, която изглеждаше много апетитно. И японска бира пих – SAPPORO. Похапнах едни много пикантни спагети. Изгоряха ми устата.

Винаги, когато някъде ви поднесат някакъв апетитно изглеждащ сос в голямо количество, задължително и винаги опитайте от него с върха на вилицата, преди да решите да го изсипете всичкия върху храната си. А аз направих точно това – изсипах го всичкия върху храната си и не една, ами пет бири можех да изпия с него… Оказа се непоносимо пикантен…

После минах и покрай Орлов мост. Покрай паметника на Съветската армия имаше някакви сцени, скари, плескавици, музика… Минах и от там, позяпах, послушах, ама то студено и се прибрах в хотела. Погледах телевизия и побързах да си легна. На другата сутрин ставането ще е в 5:30 ч – доста рано.

Ден втори – 23. 12. 2016 г.

Утрото дойде много по-бързо, отколкото го очаквах. Будилника на телефона ми се включи, много преди да съм се наспал…

Станало 5:30 ч. Ставам и аз. Имам време да си събера багажа, да закуся в общата кухня, да изгледам сутрешните новини и да тръгна. Към стадион Васил Левски. От там тръгва групата в 07:00 ч.

Гледам да съм по-рано там. Оставям си багажа на седалката и слизам да изпуша една цигара. То аз пътувам почти без багаж де, ама все пак… Малко храна за из път, лакомства, кроасани, минерална вода, няколко консерви за вечерите (е, поне един път мога да си позволя да вечерям на ресторант във Виена) … От опит знам, че 0,500 л, минерална вода в туристическите автобуси струва лев… Но защо пък да не си го спестя… За 1,10 лв, от моя град си купих 5 х 0, 500 л… Да имам за натам , за там и за насам…

По една дреха за студено и много студено, книга за четене и двата таблета за навигация. Бях си купил едни дебели, плътни зимни обувки… С вълнен чорап – за много студено, за дълбок сняг… А то нямаше никакъв. Нито прашинка, нито снежинка. Нито натам, нито там, нито насам… Изумен съм. Заврях с тези дрехи и обувки. В автобуса топло, затоплено беше през целия път.

Тръгваме в 7:00 ч. Следваме пътя към Калотина, минаваме много бързо. Отново бях забравил да си активирам роуминг. Сетих се чак на границата… Оле, колко време имам, преди да излезя от покритие – минути…

Слизам първи на границата, нареждам се за проверка сред първите, излизам от другата страна и докато се изнесе цялата група и да мине автобуса и роуминга беше активиран… Спираме на първото заведение след границата от лявата страна. Което според мен си е губене на време. Всеки е тръгнал от някъде сутринта, ял, пил, пушил и след час на границата пак…

Е, добре де, аз нямах време за кафе сутринта, та си позволих да изпия едно за два лева… Ама по-хубаво беше предполагам от това, което биха ми направили в автобуса за лев…

Следваме пътя към Белград , който минахме няколко часа по-късно сред гъста мъгла. Следва равното поле в посока Нови сад, Суботица с още някоя почивка.

Унгарската граница, Сегед, вече късен следобед. От тук през Унгария имаме около 180 км до Австрийската граница , а от там до Виена още около 250 км. По тъмното, в приличен час стигаме до Будапеща и… решаваме да минем през центъра на Будапеща. За да видим Коледната украса…

Коледна украса по пътя за Виена

Коледна украса по пътя за Виена

Изумително – още една коледна окраса (досега успях да видя на В.Търново, на София, сега на Будапеща, ама аз си чакам Виена) . Минаваме и по булевард Андраши – прекрасна коледна окраса – много ми хареса. И по някои малки улички минахме. Даже и коледните базари видяхме по едни малки улички. И един от най-скъпите хотели видяхме. И по верижния мост минахме над реката Дунав. И Парламента видяхме и окрасата на Цитаделата.

Оттам през тунела и от другата страна продължихме към

Виена

Пристигаме малко след 22:00 ч. Минаваме покрай петролните рафинерии на ОМВ – много обичам да ги гледам, само на 12 км, преди Виена… И след още 5 – 6 км и сме пред хотела. Настаняваме се. Хотела е Ибис и е на Мария Хилфер Гюртел… На 100 – на метра от Вестбанхоф.

Hotel IBIS WIEN MARIAHILF

www.accorhotels.com/gb/hotel- 0796-ibis-wien-mariahilf/index.shtml

На булеварда Mariahilfer Gurtel 22 – 24.

http://www.ibis.com/gb/hotel-0796-ibis-wien-mariahilf/index.shtml

или през booking:

http://www.booking.com/hotel/at/ibis-wien-mariahilf.html?

От тук нататък всичко ми е познато (все пак съм за шести път тук) . Оставям багажа и тръгвам да разглеждам.

Коледната окраса по Мария-хилфер-щрасе

е угасена (светва малко след 15 ч следобед и угасва към 22:00, в някои вечери и по-рано) . Ама се разхождах до към 02:15 ч, през нощта.

Прекрасна коледна украса по Марияхилфщрасе, Виена

Прекрасна коледна украса по Марияхилфщрасе

Прекрасна коледна украса по Марияхилфщрасе, Виена

Минах по Марияхилфщрасе (Mariahilfer Strasse) . По нея минават последните среднощни минувачи. Зяпам по витрините. По-натам завих наляво по Необалгасе (Neubaugasse) и гледах по нея едни много интересни фигурки, като пентаграми , само, че с много повече ръбове и ъгли. Част от Коледната украса. Светеха все още с приглушена светлина.

Зяпах по витрините и на тази уличка – разни магазинчета за сувенири, антиквариати. Излязох чак на Лешфелщрасе –(Lerchenfelder Strasse) и реших да отида до една сауна, да видим дали работи – на Ланггасе (Lange gasse) . Хм, работи. Я да се поседим в сауната да се постоплим малко. Един прекрасен Спа релакс. Даже си похапнах вкусен гулаш и малко бира. Прибирам се по същите улици към хотела и лягам.

Коледен базар във Виена

Ден трети – 24.12.2016 г.

На сутринта ставам за закуската на шведската маса… След малко идва и екскурзовода. Поздравява, усмихва се, но аз бързам да кажа днес да не ме търси… Всичко, предвидено за деня съм го минал по няколко пъти. Закусвам си бавно, без да бързам, кафе – 1, 2, 3, … две бананчета, няколко вида салам, варено яйце, меся сладко, солено – не ме бърка… Имам време докато отворят коледните базари. Тя побърза да ме предупреди, че единственият ми шанс за магазини е днес – 24. 12 и то до към 18 ч. Защото на 25. 12 , както и на 26. 12 не работи никой магазин – само няколко кафенета и ресторантчета. Някой по-малък музей и Коледните базари… „Спящата красавица “ – Виена е безлюдна през целия ден… Ама аз това го знаааам… След приличната закуска тръгвам към метрото. Вземам си от машинката карта за 72 часа, активирам си я и си я прибирам в джоба. Е, да тръгваме…

Първа спирка Кагран (Kagran) – U1 в посока към Leopoldau . Минавам покрай Виена Уно Сити, с метрото покрай Донау тур (Телевизионната кула) и слизам на Кагран. Пресичам и влизам в мола – Донауцентрум (Donauzentrum) . :

www.donauzentrum.at

Коледна украса в Мола на Донауцентрум.Метростанция Кагран Коледна украса в Мола на Донауцентрум. Метростанция Кагран

Коледна украса в Мола на Донауцентрум. Метростанция Кагран

Коледна украса в Мола на Донауцентрум. Метростанция Кагран

Коледна украса в Мола на Донауцентрум. Метростанция Кагран Коледна украса в Мола на Донауцентрум. Метростанция Кагран

И там около три часа… Разхождам се, разглеждам, похапвам. И за торта имах време и за Виенско кафе меланж – в едно от кафенетата по етажите – Sachertorte Stuk за 3, 30 евро и Melange за 3, 60 евро, и за храна на килограм също…

Да похапнем торта Сахер и да пием кафе в Мола, Виена

Да похапнем торта Сахер и да пием кафе в Мола, Виена

Детска пързалка в Мола, Виена

Детска пързалка в Мола

Коледна украса в Мола на Донауцентрум. Метростанция Кагран Коледна украса в Мола на Донауцентрум. Метростанция Кагран Детска пързалка в Мола, Виена

Прекрасна коледна украса, прекрасни елхички, големи елхи, лампички. Детска глъч и врява. Пързалки, зеленина. Само помних от къде съм минал, защото Мола е огромен, макар и на три нива. Има изходи през две улици и два светофара…

След края на обиколката поседнах малко на храна на килограм . Минах с една табла и две чинийки и си събрах разни лакомства. Обратно на метрото и през Karlsplatz, сменям с U2 посока към Aspernstrasse и слизам на общината. Ратхаус (Rathaus).

Коледен базар във Виена

Започвам с коледния базар там. Прекрасни дървени къщички, като от приказките. С лампички и борови иглички. Аромат на печени кестени и греяно вино. Не мога да си представя какъв вкус могат да имат печените кестени.

Ами да започнем с греяното вино.

Избирам си една къщичка, където чашите за това вино са най-интересни. Червена чаша – ботушче. Вземам си вино – 3,50 евро. И за чашата още 2,50 евро. Е, като я върнете обратно си ви дават 2,50 еврото… Можете да си я вземете за спомен…

Много интересна чаша за греяно вино по Коледните базари, Виена

Много интересна чаша за греяно вино по Коледните базари

Два дена по-късно на друг коледен базар си вземам един вурст и чаша вино… А после връщам три чаши… Получавам 5 евро за двете и 2,50 за третата – моята… И вурста ми излезе без пари… Но за това по-късно.

Чудно вкусни шоколадови изделия по Коледните базари във Виена. Аз лично успях да опитам една шоколадова гайка.

Чудно вкусни шоколадови изделия по Коледните базари във Виена. Аз лично успях да опитам една шоколадова гайка.

Чудно вкусни шоколадови изделия по Коледните базари във Виена. Аз лично успях да опитам една шоколадова гайка. Чудно вкусни шоколадови изделия по Коледните базари във Виена. Аз лично успях да опитам една шоколадова гайка. Чудно вкусни шоколадови изделия по Коледните базари във Виена. Аз лично успях да опитам една шоколадова гайка. Чудно вкусни шоколадови изделия по Коледните базари във Виена. Аз лично успях да опитам една шоколадова гайка.

Та след коледния базар пред общината се преместих на този пред катедралата. Впечатлиха ме две неща – шоколадовите предмети – точни копия на гайки, болтове, ножици, канелки, клещи, капачки от лимонада, циркулярчета, ножици за ламарина.

Хлебчета за супа – Коледен пазар, Виена

Хлебчета за супа – Коледен пазар, Виена

Хлебчета за супа

И другото, което ме впечатли беше супата в хлебчета… Едни големи хлебчета, като нашите питки за хамбургер, само че големи като гърнета. Изрязани им капачетата отгоре. Издълбана средата малко (не цялата) и в получената кухина сипват супата – крем супа, гулаш… И още няколко вида. И влюбените си вземат по една такава питка, пълна със супа и с две лъжици си похапват… Като за мен ми се видя огромна и не си вземах.

Деня почти беше отминал. Остана ми време да посетя още нещо набързо, но кое ли да е то? Гледах, четох в пътеводителя и накрая реших –

Пеперудената къща(Schmetterlinghaus)

Да, ама как да си я намеря… Нарисувах си една пеперудка и с въпроса КЪДЕ (ВО? – Wo?) и думата за къща, която знам (хаус) , започнах да питам тези, които наоколо раздават флаери или продават по магазинчетата…

Лутах се наоколо чак до Албертината. Питах, гледах в картата и се чудех накъде. Така стигнах до… Информационното туристическо бюро… И оттам жената успя с жестове да ме ориентира нанякъде. В посоката, в която тръгнах на един ъгъл попаднах на едно голямо табло някъде около Хофбург. Пак питах докато накрая стигнах до нея.

Шметтерлингхаус, Josefsplatz, 1010 Wien, Австрия

Пеперудената къща. Влизам.

Входа е 6,50 евро. На една много малка площ, като в джунгла пърхат пеперуди, едни огромни. Тук – там сложени чинийки с плодове, банани и т. н. , които да ги примамват да кацат. Наоколо тропически растения, влага, водопадчета и детска врява.

Пеперудената къща, Виена Пеперудената къща, Виена Пеперудената къща, Виена Пеперудената къща, Виена

В интерес на истината Пеперудената къща на остров Майнао на Боденското езеро е много по-голяма и по интересна от тази. Оказа се, че тази Пеперудена къща във Виена била на супер лесно място, защото като излязох от нея и тръгнах само направо през дворове и огради и излязох на Ринга и през него и се оказах на паметника на Мария Терезия.

Между другото по време на престоя тук ни предложиха две вечери и аз си избрах тази, която не е на 24.12… Защо ли? Хм – сетете се де… (Е, добре де – за да мога да видя и чуя камбаните на катедралата към 23:30 ч, и месата в катедралата в полунощ) . Прибирам се към хотела. Часът е малко след 20:00 ч.

Лягам да подремна, защото имам да ставам към 23:10 ч, и пак да тръгвам … Става 23 ч, ставам и аз, обличам се и тръгвам.

Към Катедралата разбира се. Стефансдом.

С метрото и съм там директно. Излизам… Е, малко съм закъснял, ама не много де. Вече е 23:35 ч. Казват, че по това време тук бият всичките 23 камбани на Катедралата в очакване на Рождеството Христово… Я да ги чуем… Изумително красиво… Дан – дан, дан… една през друга. Всичките заедно… Площадът е пълен с народ.

В другия край на Грабен пък бият камбаните на Хофбургите. Някъде между тях по Грабен и по Катнерщрасе уличните музиканти свирят коледни мелодии. Коледната окраса блести в пълния си чар и красота. Камбаните заглъхват постепенно. Все едно, че се отдалечавате от тях с велосипед… Обикалям бавно катедралата и се задържам около кулите. Там камбаните се чуват най-силно.

Улични музиканти,създаващи прекрасно коледно настроение, Виена

Улични музиканти,създаващи прекрасно коледно настроение

И докато обиколя цялата катедрала , те заглъхнаха съвсем и накрая млъкнаха. Тишина. Отеква само тропота на конските карети…

Точно тук на една коледна къщичка ядох вурсчетата с греяното вино. Точно тук взех една чаша, а върнах три. Видях, че има малко хора и реших да се наредя. Поисках греяно вино, ама нямаше. Казаха ми да почакам 10 минути. А през това време си вземах едни вурсчета с една питка. Вурсчетата са две, нарязани на едро и с по две лъжици пикантни сосчета. Похапвам си и си чакам виното. След малко започнаха да го наливат . (Хм, нали трябва малко време да загреят следващото буре…) . 3,50 евро виното и още 2,50 евро за чашата.

Около катедралата Стефансдом, Виена Около катедралата Стефансдом, Виена

Около катедралата Стефансдом, Виена

Около катедралата Стефансдом

Около катедралата Стефансдом, Виена Около катедралата Стефансдом, Виена

Похапвам си, ама виното горещо. А на мен ми е студено… И наближава полунощ – времето за месата в катедралата. До мен двама мъже си пият, похапват си вурсчета и си приказват… На руски език… Хорошо, хорошо, молодец – дъра – бъра, изпиха си виното и си заминаха… И чашите им останаха… ХМ… Биваше да им кажа да си върнат чашите и да си вземат парите. Наоколо нямаше други и аз си замълчах. Ама как да ги върна веднага, може да са ме запомнили, че съм вземал една чаша… Мисля си. Поне от моята чаша да си взема парите, защото вече си имам една, а на тази виното е горещо… И го измисих.

Върнах едната чаша, дадоха ми 2,50 евро. Втората прибрах в торбата си, а с третата с моето горещо вино си тръгнах… Отидох в катедралата, изгледах

месата

Хор и богослужение. Молитва и приветствие. Всичко на немски език. Нищо не разбирах. Но пеенето ми беше интересно. На едни монитори в близък план се виждаше човека , който говори и жената, която припява от време на време. Много красиво беше пеенето там…

Изпих си виното и тази чаша – в торбата… Стоях около половин час и си тръгнах. Минах пак покрай къщичката от която си бях вземал виното. Нямаше никой. Но продавачите се бяха сменили. И отдалеч се вижда. Защото този, който ми беше дал виното беше с кафява престилка, а този, който беше там, когато се връщах беше с жълта… Отивам там, изваждам чашите от торбата… Ухилен до уши и с блясък в очите слагам с двете ръце по една чаша пред човека и гледам умно… Човека с две бързи движения прибра чашите и ми даде пет евро… ХМ… И вурста ми излезе без пари…

Пред катедралата е метрото, което е цяла нощ по това време. Но аз си тръгнах пеша – през Грабен, покрай колоната на чумата, по-натам наляво, през Хофбургите, през коледните къщички покрай паметника на Мария Терезия, покрай Музеумскуатер, по Марияхилферщрасе и към хотела към 02:30 ч…

За да стана сутринта към 7 ч, за следващата шведска маса.

Продължението

До Виена на Коледа 2016 г. (2)

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Коледа – на картата:

Коледа



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “До Виена на Коледа 2016 г. (1)”

  1. […] коледното пътуване на Влади до Виена, което започнахме с коледните базари на града. Днес ще ходим до Гринцинг и по виенските […]

Leave a Reply


Switch to mobile version