апр. 01 2017

В Северен Кипър на купон

Ще ви разкажа как попаднах на Кипър за пръви път. Приятно четене:

В Северен Кипър на купон

Воколида и Бафра, Кирения и Гирне

И онзи див копнеж

по Филипините,

по едрите звезди

над Фамагуста…

Началото на март – в София отново вали сняг, а Истанбул ни изпрати с онзи безкраен, ноемврийски по свойства и съдържанието си, дъжд, от който ти идва да уволниш с ритници всичките метеоролози и метеороложки и който за пореден път идва да припомни, че не живееш в град на два континента, а в град на две морета – едното от което даже си го наричат Черно. С една дума зимна гадост. И самолетът си друсаше като по междуселски път, и като компенсация – през цялото време, докато летяхме над морето.

А

Кипър

ни посреща зелен. Безкрайно зелен, че даже в един момент ми се привидя като Швейцария от горе. Само планинската верига в северната част на острова изглежда камениста. Ама много камениста. А веднага зад нея – една голяма равнина, цялата зелена и още една планинска верига на хоризонта.

Летище Ерджан

наподобява по размер пловдивското – и т.к.самолетът спира точно пред терминала – за какво ви е автобус? – след слизането по стълбичката, леви-десни се отправяме пеша към граничния контрол.

Летище Ерджан (Лефкоша – Никозия, Северен Кипър) Летище Ерджан (Лефкоша – Никозия, Северен Кипър)

За сметка на това на таблото за пристигащи и излитащи самолети се мъдрят цели десет полета – за деня. Целия. И за да не изглежда постно – бяха добавени и полетите, към които можете да направите връзка за света. А Истанбул беше записан с имената на двете си летища, а не с името на града – отново се получават два реда 😉

Летище Ерджан (Лефкоша – Никозия, Северен Кипър) Летище Ерджан (Лефкоша – Никозия, Северен Кипър)

Единственият въздушен път към тази част на острова е от и до Турция и всъщност от тук няма къде другаде да отидеш…

Голяма част от пътуващите бяха с европейски паспорти, така че и аз, като тях, помолих да не ми слагат печат в паспорта – сложиха го на отделно листче. Не съм сигурен, че мярката е чак толкова необходима – в крайна сметка за влизане във „вражеска“ Гърция и „вражеска“ „Гръцка администрация на Кипър“(т.е.Република Кипър) не ми трябва паспорт, и с лична карта ще се оправя – иначе защо Гърция и Кипър да са европейски страни? Хората с турски паспорти обаче имат проблем с такъв печат – едва ли Гърция ще им издаде другия път виза или пък няма да види севернокипърския печата в паспорт при проверка на границата. Затова турците пътуват с лични карти до Северен Кипър. Е, има някои, които пътуват с военните си книжки 😉

Документи за пътуване до Северен Кипър

Документи за пътуване до Северен Кипър

Навън ни чакаше пролет – не точно слънчева, ами даже дъждовна – но топла! Разликата с Истанбул беше 10 градуса, а със София – още 5 нагоре. Все едно попадаш в дъждовен май ;)Само че през март. И всичко беше зелено 🙂

Автобусите ни чакаха – качих се от дясната му страна, когато се замислих, че … всъщност би трябвало да бъде от лявата? Не ли? Все пак сме на Кипър???. Като тръгнахме, още на първото кръгово се усети, че сме в страна с ляво движение, но повечето автобуси са със ляв волан и предна дясна врата за пътниците. Чак по-късно забелязах разликата – задната врата на туристическите автобуси е от ляво! А предната – от дясно ;)Егати.

Нямаше кой знае какво движение – колите са сравнително стари (по-стари, както от Гърция, така и от Турция, вероятно колкото в България), а моделите са предимно малки – подобно на всички (гръцки) острови (предполагам, че на всички острови се карат малки коли – просто опитът ми е само с гръцки острови).

Автобусът ни в Северен Кипър

Автобусите също са доста раздрънкани – даже в България като че ли са по-нови. Движението е ляво, а номерата са британски (с ония, големите букви) – освен тези две неща, не видях нищо друго, което да напомня британското минало, но в разговори то винаги се подчертава (интересно как някакви си 80 години британско владичество („лизинг“) карат местните да твърдят

„ние сме били британска колония“,

или пък още по-смешните напъни на либийците да се изкарат италианска колония след пикливите 2 десетилетия между Първата и Втората световна война? Или Сирия да обвинява Франция за „колониалното си минало“, започнало през 1918 г… А накрая всички ще изкарат Германия виновна – щото иначе „Кой ще ни даде парииии???“)

Всъщност освобождението на Кипър от Османско владичество става след Руско-турската война 1878-1879, когато е отдаден „под наем“ („leasing“) на Великобритания. Тя и в момента поддържа две военни бази на острова – едната е в най-южната част на острова, което дава възможност на турските картографи да рисуват дебела граница между британската база и гръцката част така, че дебелата линия да минава само по гръцката територия, същия номер да направят и с границата между Северен и Република Кипър (южен Кипър) – дебелата линия също минава само по гръцка територия – и така, чисто оптично двете части на острова да изглеждат приблизително еднакви (иначе Северен (турски) Кипър заема малко над 1/3 от територията на острова). Но – това са хитрините на пропагандата. Гръцката също не е по-добра, но в момента все пак си говорим за Северен Кипър 😉 (например историята с турската окупация от 1974 г не е толкова еднозначна, колкото изглежда в общоприетата гръцка версия, но … сега сме в турски Кипър, ще си говорим за него J Във всеки случай, Гърция не е невинната жертва, за която всички я приемаме, в този конфликт. Изобщо, те кога ще си платят дълговете? Когато обвиняваме Турция, че пуска бежанци – те как влизат в Македония, за да продължат нататък?)

Да се върнем на Кипър

Първо впечатление: (Северен) Кипър е сиромашкият вариант на Северна Гърция. Къщите са същите, покривите са същите, трафопостовете по дървените стълбове са същите, крайпътната растителност е неподрязана, под път и над път се срещат църкви (по-скоро параклиси), но – отвреме навреме има и джамии, а и всички църкви изглеждат по-скоро като в последен стадий преди да се превърнат в археологически обекти, отколкото като функциониращи храмове – в крайна сметка от 1974 едва ли някой е влизал в тях и времето ги е съсипало. Наистина съм любопитен как кипърци ще се справят със себе си след, сигурен съм предстоящото, обединение на острова. Няма да бъде лесно, но балканджиите в Швейцария се справят – а швейцарците имат и къде да бягат, но се справят! Докато островът си е остров – къде ще избягаш от него? Ще се справят, дано проявят разум.

А и външният вид на островитяните е еднакъв – приличат на всички останали жители на островите от Бяло море. Говоря сериозно – местните турци визуално се отличават от континенталните, и по-скоро приличат на всички островни гърци, които съм виждал. Освен това – и да има забрадени жени, то те са туристки, дошли от Турция, местните не видях със забрадки. (Ама да не почнете да спорите, че не мога да характеризирам хората по външен вид – мога, и още как – достатъчно хора съм гледал през живота си, извадките ми са представителни)

Малко по-късно

подминахме табелата за Фамагуста (Gazimağusa)

и … мене ми се доплака. Онова стихотворение за звездите винаги ме е хващало за гърлото…

Малко по-късно стигнахме хотела. И сега май е моментът да кажа

как, защо и как попаднах в Северен Кипър

Предполагам знаете, но от началото на годината работя в Истанбул и фирмата реши да ни направи фирмено парти. Фирмата е най-голямата в нашия бранш в Турция и, подозирам, е толкова голяма, колкото е целият наш бранш в милата ни татковина. Като брой служители – със сигурност. Именно заради размера човек не може да познава всичките си колеги, а това е от съществено значение в нашия бранш. Изобщо – хубав повод за купон за сметка на работодателя 😉 Та в случая ни заведоха 400-500 човека за една вечер в петзвезден хотел в Северен Кипър – със самолет, разбира се, доколкото единственото число за самолет е вярно. Не е вярно – в Турция още няма самолет, поемащ 400 пътници едновременно, а и да има – със сигурност не лети за Кипър: бяха няколко полета, като аз си избрах един от излитащите от летище Ататюрк. За тези, които не знаят – летище Ататюрк се намира в землището на село Сан Стефано – другия път, като кацате там, просто кажете едно „Честит рожден ден, България!“ 😉 Самото Сан Стефано в момента е квартал Йешилкьой на Истанбул – през 1878 г далеч от Цариград, днес – практически в центъра на Истанбул. Иначе повечето колеги ползваха полетите от другото летище – Сабиха Гьокчен.

Bafra

Пристигнахме в хотела – на брега на морето, с изглед към Израел.

Хотел Кая Артемис

има претенции за елински хотел – с йонийски колони, фасада като на Акропола, „древно“гръцки статуи на двора, изобщо – даже в Гърция не съм виждал подобен.

Хотел Кая Артемис – Воколида (Бафра), Северен Кипър

Хотел Кая Артемис

Хотел Кая Артемис – Воколида (Бафра), Северен Кипър Хотел Кая Артемис – Воколида (Бафра), Северен Кипър Хотел Кая Артемис – Воколида (Бафра), Северен Кипър

Хотел Кая Артемис – Воколида (Бафра), Северен Кипърв

И преди да го обявим за кичозен, нека признаем, че статуите наистина бяха мраморни (нали не мислите, че не съм проверил?) Освен това си има собствен аквапарк – но най-важното:

плажът е чудесен!

Плажът на Воколида (Бафра), Северен Кипър Плажът на Воколида (Бафра), Северен Кипър

Пясък, широк, дълъг – и както вече споменах – гледка към Израел. Израел, естествено не се вижда, но винаги е приятно да съзнаваш, че аха-аха и ще стигнеш Божи гроб 🙂 (Всъщност излъгах – гледката е към военната база на Русия в Тартус, Сирия. Но, освен ако не сте руски патрЕот или гнусен асадист, „гледка към руската база в Тартус“ ще ви докара до повръщане, така че предпочитам да мисля, че плажът гледа към Божи гроб.)

Плажът на Воколида (Бафра), Северен Кипър Плажът на Воколида (Бафра), Северен Кипър Плажът на Воколида (Бафра), Северен Кипър

Само Левски! – Плажът на Воколида (Бафра), Северен Кипър

Само Левски!

А морето беше пълно с кораби – явно някой от морските пътища минава в района. И всъщност бяхме в окръг Фамагуста 🙂 Иначе близкото село се казва

Бафра или Воколида,

в зависимост от това, чий суверинитет признавате в Кипър 😉 (Воколида е гръцкото име на селото – уточнявам го, защото на мене и двете ми звучат еднакво непознато и чужбински, а google maps и facebook през цялото време сменяха имената)

Плажът е хубав,

водата през март – студена, така че не пробвах лично колко е дълбоко, но ако следваме правилото, че дъното продължава под същия ъгъл, под който брега слиза – а се намирахме да голямо равнище – то не би трябвало и навътре да става бързо дълбоко. Наоколо нямаше никакви други хотели, а и да си призная честно, така и не зацепих къде точно е селото. Изобщо цялата равнина на Кипър изглежда негъсто населена с големи разстояния между селищата, а и самите те не даваха вид на сгъчкани. Изобщо, простор – има. Което добавя точки в класацията „Къде можем да почиваме на море следващия път“

Хотел Кая Артемис – Воколида (Бафра), Северен КипървХотел Кая Артемис – Воколида (Бафра), Северен Кипърв

Хотел Кая Артемис – Воколида (Бафра), Северен КипърХотел Кая Артемис – Воколида (Бафра), Северен Кипър

Колегите ми обаче се кефеха на нещо съвсем друго в хотел Кая Артемис –

казиното

Аз казах ли ви, че Северен Кипър за Турция е като Куба за американците? (Куба преди Кастро, разбира се) Място, в което алкохолът и хазартът са разрешени и където, човек може да избяга в търсене на някои грехове 🙂

Изобщо Турция е странна държава –

всякакви греховни удоволствия са строго забранени (хазартът е абсолютно забранен, а извън туристическите райони не можете да намерите ресторант с алкохол – само в барове, където пък не се сервира храна, а и в магазините пиенето е неприлично скъпо) – обаче в подопечните територии ги разрешаваш на корем?

А споменах ли ви, че в Кипър няма забрадени жени?

ОК, видях две – но бяха очевидни туристки (ще прощавате отново, че вярвам на очите и опита си, а не на политическата коректност) В Кипър даже и нови джамии почти не се виждат, а и звукът от високоговорителите им практически не се чува (по-късно наблюдение, в центъра на Кирения) Това ми говори и нещо друго – Турция всъщност няма намерение да анексира Северен Кипър. Може да има намерение да ги държи като подопечна територия дълго време, но в никой случай не и да я анексира или да я развива като собствена. Т.е.шансове за обединение на острова има. Което искрено им пожелавам. Възрастни хора са, трябва да се разберат. Още повече, че от едната страна валутата е евро, а от другата – турска лира 😉 Едните им трябват визи, другите – отдавна пътуват с лични карти в Европа.

Та в казиното е имало и драми – говореха за загуби от порядъка на заплата в някои случаи. Как да им обясниш, че у нас в казиното влизат предимно бедните и глупавите? А пенсионерите „търкат“ билетчета? И че „умните и красивите“ по подобни места избягват и не ходят?

Нещо подобно и с алкохола – при практически забранен (ОК, страшно скъп до отказване) алкохол, какво очаквате от ситуация, в която алкохолът е безплатен и хубав? Хотелът е 5 звезди с постоянен all Inclusive с включен алкохол – просто ти го налива барман/сервитьор, когато ти се допие, съответно имаше „последствия“ за нетрениралите 😉 (всъщност не е до тренировка, а до познаване на собствените граници)

Дали влязох в казиното? Не.

Бяха ме помолили да правя компания на една от колегите в казиното, но като казах, че ще ми покаже с колко пари влиза в казиното и че с повече от 500 лири (250 лева) няма да влезе вътре, се отказа 😉 Та и аз не отидох (имайте предвид, че на турски думата аркадаш значи както приятел, така и колега). Иначе, както май казах – имаше хора със загуби от по една заплата.

Фирменото парти

винаги включва официална част, в която шефовете ни събират и, условно казано, всички пеем „We are the champions!“ 😉 Освен голямото шеф, лекция изнесе и дългогодишния треньор на баскетболния Фенербахче и – без да разбирам нищо от това, което каза – разбирам майсторлъка, който притежават големите треньори, да накарат група милионери да тичат, скачат, и да правят лицеви опори. Човекът беше завладяващ, даже без да разбирам и дума от казаното!

На купон в Северен Кипър На купон в Северен Кипър

А вечерта имаше купон.

Ама какъв! Бяха ни отделили едната от конферентните зали за забавлението – със жива музика, като подгряваща група беше от … колеги 🙂 И, Бога ми, свиреха достатъчно добре, и направиха купон J Всички се кефеха – много ясно 😉 След тях вече дойде професионална група и стана съвсем яко 🙂 (между другото: подгряваща група от колеги е достатъчно добра, за да свири в софийски клуб. Втората група си бяха професионални музиканти – така че за тях е ясно, че бяха добри). Хитове, стари, нови – народа излезе на дансинга и не спря до … не знам колко часа 🙂 (един колега, който не дойде на партито, по-късно попита „Имаше ли slow dancing?“, ама нямаше ;). Яденето беше супер, вино, бира, ракъ – на корем, музика за купон – какво друго му трябва на човек за разведряване? Моя милост пи само бяло вино, ама няколко пъти 😉 Всеки (трябва да си) знае границите 😉 (Все пак няколко човека бяха отведени да си легнат – сигурен съм, че и в Щатите по време на Сухия режим е било така, както и в Англия и Норвегия в днешни времена 😉

На купон в Северен Кипър

На другата сутрин

народът – леко махмурлия – се разхождаше дълго по плажа, докато дъждът не ги изненадваше за сто и пореден път.

Плажът на Воколида (Бафра), Северен Кипър Плажът на Воколида (Бафра), Северен Кипър Плажът на Воколида (Бафра), Северен Кипър Плажът на Воколида (Бафра), Северен Кипър

Всъщност през целия ден времето беше британско – може би един от малкото дъждовни дни в Кипър – защото твърдят, че през лятото температурите стигат 50°C – но през този ден беше все едно е настъпило английско робство: слънцепек в хотела, но докато стигнеш плажа (100 метра?) двата пъти те вали проливен дъжд, а на плажа – отново слънце 😉 А докато се върнеш обратно – мъгла.

По разкази на препатили – в Кипър вали рядко, но когато вали – вали цяло денонощие. Май попаднах на едно от тези две денонощия годишно 😉

Ранния следобед стана време да си ходим,

но т.к. имаше доста време до вечерните полети ни заведоха до Кирения (или Гирне на турски). По пътя до там пресякохме северната планинска верига – не, не е висока, просто отстрани изглежда внушителна и обезлесена. Само чукари. Май още в древногръцки времена козите са свършили тая работа. Абе, пазете горите – безумно ценен ресурс са.

Иначе

северния бряг на острова,

поне на пръв поглед, не става за плаж – никъде не видях пясък, само камъни. Но за сметка на това е пълно с обяви за продажба на ваканционни имоти. На руски. На всички английски надписи градът е означен като

Кирения,

а държавата – като Северен Кипър, но на руските е Гирне и Северно-кипърска турска република.

Кирения (Гирне), Северен Кипър Кирения (Гирне), Северен Кипър Кирения (Гирне), Северен Кипър Кирения (Гирне), Северен Кипър Кирения (Гирне), Северен Кипър Кирения (Гирне), Северен КипърКирения (Гирне), Северен Кипър Кирения (Гирне), Северен Кипър Кирения (Гирне), Северен Кипър Кирения (Гирне), Северен Кипър Кирения (Гирне), Северен Кипър

Кирения

(Girne на турски) е много жив град – центърът беше пълен с хора, като в Несебър по време на сезона, заведенията бяха пълни, цените – благи, колегите се изпозаредиха с напитки, забранявани от Корана, а аз се поразходих до пританището и, предполагам, крепостта. (Крепостта в Кирения е забележителност, но не съм сигурен, че става дума за тази на пристанището. Въпреки, че би било логично).

Пристанището и крепостта на Кирения (Гирне), Северен Кипър Пристанището и крепостта на Кирения (Гирне), Северен Кипър Пристанището и крепостта на Кирения (Гирне), Северен Кипър Пристанището и крепостта на Кирения (Гирне), Северен Кипър
Там някъде попаднах и на функционираща църква – отпред някой беше паркирал мерцедеса си, но … винаги е хубаво да видиш църква в мюсюлманска страна 🙂 Действа успокояващо 🙂

Църква в Кирения (Гирне), Северен Кипър

Беше пълно с френско- и холандско-говорящи туристи, но надписите по магазините бяха предимно на руски. Но не видях руснаци, честно. Както споменах – имаше 1 – 2 забрадени мадами – но бяха очевидни туристки, а не местни. Иначе турскостта на града беше в търговските улици – народ, навалица – а не мога да си представя, че сме в разгара на туристическия сезон (началото на май!)

Стана време да тръгваме към летище Ерджан –

още веднъж прекосихме планинската верига. При слизането от южния склон се разкти прекрасна панорама към цялата равнина и планинската верига в отсрещната, южна част на острова. Някой ден, ще отидем и там 🙂

Летище Ерджан – Лефкоша (Никозия), Северен Кипър

Летище Ерджан

Летище Ерджан – Лефкоша (Никозия), Северен Кипър

Летище Ерджан – Лефкоша (Никозия), Северен Кипър

Пеша до самолета 🙂

Летището Ерджан

беше толкова „строго“ охранявано, че през металдетектора минах, без изобщо наблизо да има служител, на всичкото отгоре металдетектора изпищя (обувките ми са с метални подметки, май), но никой не ми обърна внимание! 😉 При това – и на двете проверки! А да ви казвам ли, че на печата за влизане в страната датата не е вярната? 😉 Изобщо – КИПЪР! Та, ако ще и турски, ама все си е КИПЪР 😉

Полет Ерджан – Истанбул

Полет Ерджан – Истанбул

Час и половина по-късно, след поредната доза друсане над морето, кацнах на Ататюрк

Кипър, подобно на Берлин,

в личната ми история е поредния пример, че първото ми влизане е от „обратната“ старна – за пръв влязох Берлин, идвайки от западната част на Германия, в Кипър влязох първо в северната му част 😉

  • Заслучава ли си? Определено!
  • Как да стигнем? Само през Турция – има полети, както от Ататюрк, така и от Сабиха Гьокчен, така и от още няколко града в Анадола. Има и фериботи, но за тях не мога да кажа нищо повече

Ако искате през Ататюрк (което е най-добре, ако идвате от България), ще трябва да си предвидите една нощувка в Истанбул, защото полетът от София до Истанбул каца около или малко след излизтането на самолета за Ерджан (няма как да направите връзка, още повече, че трябва да излзете от международната зона и да се чекирате отново), Но една нощ в Истанбул никого не е притеснила досега 😉 Билетите до Ерджан са по-евтини от билетите до София (т.к. летят не само Турските авиолинии, но и Атлас и Онур и съотвенто има конкуренция).

  • Цените са благи, алкохолът е достъпен (в Турция си е мъка), местните са лежерни, джамиите почти не се чуват, плажовете на южния бряг (на север от Фамагуста) са пясъчни – така че има всички предпоставки за приятна почивка.
  • Валута са турските лири.

Послепис: Не, не видях звезди 🙁 Когато се разнасяха облаците, се показваше Луната…

Други разкази свързани със Северен Кипър – на картата:

Северен Кипър



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version