юни 19 2006

Из Австрия и Хърватска с кола — част 3: Залцбург и Загреб

Из Австрия и Хърватска с кола – пътуване до Виена, а предишната (втора част) — Из Австрия и Хърватска с кола– Виена>>>

Продължението:

Залцбург (Salzburg)

се намира на около 300 км западно от Виена, като най-лесно се стига по магистралата А1. Градът лежи на северните склонове на Алпите, в непосредствена близост до немската граница. На 130 км от него е баварската столица Мюнхен. Около града се извисяват върховете на Алпите, оставяйки родното място на Моцарт в дълбока котловина. Фактът, че е в северната част на планината, предизвиква неприятното за местните жители и посетителите обстоятелство, че 180 дена в годината вали дъжд или сняг. Котловината предизвиква и позната в София температурна инверсия.

В Залцбург живеят 150 хиляди човека. С помощта на ежегодните музикални фестивали (а те с различна тематика, не само Моцарт, но и Верди и Вагнер и много други, така че се организират почти непрекъснато) и деликатно култивирания култ към Моцарт, броят на туристите е такъв, че всяка година се регистрират повече от 2 милиона нощувки в хотелите на града! Май е добре да направим едно сравнение с броя туристи в България?

Цените в града са чувствително по-високи от виенските. Някои имоти достигат 7 цифрени суми в евро. В района живее и собственикът на Ред бул, който притежава от година насам и местния футболен отбор. Треньор е Трапатони. Бекенбауер пък е съветник в отбора. Точно по негово настояване е привлечен и известният италианец. Е, сега остава да спечелят Шампионската лига — проблемът е, че името на местния отбор ми е абсолютно неизвестно. Местният стадион ще приюти някои от мачовете от Евро 2008.

Залцбург тепърва може да стане известен с футболните си геройства, но това е въпрос на бъдеще, а сега градът е известен в цял свят като родното място на Моцарт. Разбира се отдадохме почит на култа към великия композитор, като потърсихме и намерихме къщата, в която е живял. Точно до нея има страхотно кафене, в къщата насреща е роден Херберт фон Караян, а съседната е родната къща на Доплер (аха, същия, дето е открил Доплеровия ефект). Общо взето това са три къщи на едно и също кръстовище — е как да не им завиди човек на австрийците?;-) Съвсем наблизо се намира и Залцбургския хотел Сахер (като виенския, дал името на тортата Сахер). Пред него бяха спрени няколко коли, за които човек може да си помисли: току-що край мен минаха 2 милиона лева;-) Можах да разпозная едно жълто Ламборджини — другите лъскавини ми бяха непознати, а и реших, че не е възпитано да се заглеждам по такива неща.

Любителите на автомобили щяха да имат още късмет в този четвъртък, който беше почивен ден, т.к. Спасовден в католическа Австрия е официален празник. Вероятно освен в България, и в Австрия Спасовден е ден на автомобилиста и по улиците на града беше организирано рали за ретро-автомобили. Заради него целият център беше затворен за автомобилно движение, но пък човек можеше да види някои истиснки раритети на автомобилната промишленост от последните стотина години. Интересно как по-рано са можели да произвеждат толкова красиви коли? Едновременно с това — не бих се качил да карам такива таралясници — въпреки известните си имена като Бугати, Де Дион Бутон и Лорен Дитрих, че и Мерцедес-Бенц и Ауто Унион — не създават чувството за безопасност. (а и като си помислите какъв разход имат….;-) Но да оставим колекционерите с техните мании;-)

Пристигнахме в града в ранния следобед, хотелът ни беше в покрайнините, което за малък град като Залцбург не беше проблем, а си беше истинко предимство — цената на нощувките беше по-ниска, а до центъра се стигаше за 10 минути с градския автобус, от който веднага се възполвахме, за да слезем до там.

На площада срешу

двореца Мирабел (Mirabell)

се организират туристическите обиколки из града. Тукашната цена беше 18 евро за едночасова обиколка. Бусчето е за 7—8 човека, като шофьорът го играе и екскурзовод. Обиколката включва не само центъра, но и някои от дворците край града. Екскурзоводите (шофьорите) са доста добри и показват доста места, които после можете да посетите и пеша.

Този вид обиколки, поне за мен, са много полезно средство за първоначално запознаване с град, в който никога не сте били.

Опитвам се да си спомня, но мисля, че обиколихме 4 до 5 двореца в рамките на тази обиколка с буса.

След като се върнахме пред двореца Мирабел, си направихме и една разходка из центъра и по част от местата, които преди това видяхме от буса.

Интересни места в Залцбург са: дворецът и градините Мирабел, строени от местния херцог за любовницата му, която на всичкото отгоре била протестантка; Гетрайдегассе (Getreidegasse) — е стъргалото на града; къщата на Моцарт и църквата, в която са погребани родителите му. Хоензалцбург (Hohensalzburg) е крепостта, възвишаваща се над града. В нейното подножие, къщите имат само една фасада — задната част на къщите е вградена в скалата. По същия начин е направена и голямата концертна зала на Залцбург. Побираща 5 хил. човека и ползвана като основно място за Пролетния, Великденския, Летния, Есенния, Коледния и т.н.залцбургски музикален фестивал, тази зала също е вградена с едната си половина в скалата. Тези почти непрекъснати музикални фестивали, както и грижливо култивираният култ към Моцарт, допринасят в днешно време за основното перо на местната икономика — туризма.

Както вече споменах — в града годишно се осъществяват повече от 2 милиона нощувки, като цените на всички стоки и услуги са по-високи отколкото във Виена. Твърди се, че на черно билет за музикалния фестивал може да стигне 2000 евро.

Влязохме в една от катедралите на града — в тази крепост на католицизма е имало (или все още има) 40 големи църкви.

В Университетската църква имаше олтар с икона на Св.Богородица, нарисувана в чисто православен стил. Особено забележимо е на фона на другите, изключително редки за католицизма икони, които повече приличат на ренесансови картини.

Накрая направихме и една променада по крайбрежната улица на града. Реката Залцах (Salzach) е плавателна за малки съдове и като си помисли човек, че се влива в Изар, която от своя страна се влива в Дунава, който от своя страна стига и до Видин, Русе и Галац…

Живеем на малък континент. Спомням си как обяснявах преди години на австрийския си колега къде живея (офисът ни във Виена беше на брега на Дунава): Надолу по реката и после свиваш вдясно….

Южните Алпи (около Вилах)

На другия ден сутринта при силен дъжд дадохме газ към Загреб


Пътуване към Загреб

Като цяло има два разумни варианта за пътуване между Залцбург и Загреб. За определянето им използвах http://www.viamichelin.com/ — препоръчаният от Мишлен маршрут беше Залцбург — Грац — Марибор — Загреб. По-краткият, но и по-скъп маршрут е Залцбург — Вилах — Караванкен — Любляна — Загреб. Заради минаването през двата платени тунела и четирите плащания по магистралите на Словения и Хърватска (3 пъти в Словения и 1 път в Хърватска), вторият марштут не беше определен като оптимален. Иначе и двата варианта са предимно по магистрали и разликата във времето за пътуване, според сайта, е незначителна. Друга причина би била, че на тунела Караванкен често има дълги колони от чакащи автомобили — там се намира границата между Австрия и Словения.

Моят довод за избор беше погледът върху картата — маршрутът през Вилах и Карванкен минава през сърцето на Алпите (затова са и платените тунели). Другият (през Грац) минаваше предимно по равнище. А като си помислих, че мога да мина и през Любляна… Ясно — избираме по-западния, през Вилах, Караванкен и Любляна път!

Трийсетина километра след Залцбург дъждът престана и ни даде възможност да се насладим на пейзажа — пак ще се повторя: реклама на Милка, от която махате мармотите. А, да — и кравите не са лилави. Едни високи ридове, чукари, заснежени върхове и зелена, зелена гора. И синьо, безкрайно синьо небе! По почти вертикалните склонове тучни ливади са оградени с мераклийски направени огради. От време на време пътят буквално се забива в някоя част на планината — тунелите са дълги от няколко стотин метра до няколко километра. Двата най-дълги от тях са платени, като граничният Караванкен е почти 10 км. По-предишният (не помня името му) стига почти 7 км. Преди тях има патарини, на които се плаща за минаването през тунелите. Почти през цялата територия на Австрия, тази магистрала е с ограничение от 100 км/ч. Официалното обяснение е, че по този начин се намаляват вредните емисии от колите — някакъв параграф от закон за защита на околната среда. Склонен съм да се съглася в случая, кроткото каране е доста икономично и съответно емисиите са по-малко. На другите магистрали огранчиението е 130 км/ч (практически ограничението е 150 км/ч — за по-малко не спират или поне така твърдят туземците)

На магистралата често са направени отбивки за почивка, оборудвани с паркинг и безплатна тоалетна (не е като в Макдоналдс или ОМВ, но е достатъчно чиста — особено като се има пред вид, че си е ей така — на пътя, без да бъде част от някакво заведение). Изобщо в Австрия няма да закъсате за тоалетна. Разбира се, има и доста бензиностанции, около които се образуват малки селища от съпътстващи заведения и големи паркинги.

Нямахме зор с времето и графика за пътуване и си позволихме да спрем на няколко пъти. Пътят и паркингите бяха пълни с немски, холандски, и белгийски коли, много от тях с каравани. Това е един от основните пътища в Европа по направлението Север-Юг. Самият Вилах е близо до тройната точка между Австрия, Италия и Словения. Словения е и връзката със западното крайбрежие на Адриатика.

Трябва да призная, че на тази магистрала бях единствената българска кола — на паркингите номерата ни предизвикваха неприкрит интерес от страна на другите пътуващи. Двама интелигентни и (сравнително) млади, с нова, обичайна за Европа, кола, с такъв необичаен номер? А очевидно не сме гастарбайтери… Предполагам, че техните представи за българите са като за тъмни, балкански субекти, свързани с наркотрафик и проституция. Та с чупенето на представите им си обяснявам интересът на към нашия скромен екипаж.

Австрия — Словения

Границата със Словения

минахме сравнително бързо, като се има пред вид опашката от леки коли и каравани, чакащи реда си да влязат на територията на Нова Европа. Всъщност по-голямата част отиваха на море — Словения и Хърватска са на няколко часа път от сърцето на Европа. При това обстоятелство тяхното влизане в ЕС изглежда напълно естествено. Но това още повече вдига значението на направените усилия от България (и от народа и от политиците) за влизането ни в клуба на европейците. Последното го казвам с ясното съзнание, че можехме да се представим и много по-добре, но пък нашето членство не изглежда толкова естествено, колкото унгарското, словенското или хърватското — от гледна точка на Австрия например. Така, че — можем малко да вдигнем глава.

Пак се отклоних — граничният пункт е общ, като словенският граничар взима паспортите и ги носи на австриеца в будката, който пък ги проверява на „Шенгенския“ компютър. Малко смешна сценка, защото словенеца го бяха оставили да стои отвън и да носи паспорти, докато някои хора седят на сянка пред компютъра.

Тунелът Караванкен (Karawankentunnel) е прокопан под едноименната планина (част от Алпите) и е почти 10 км дълъг — веднага след него магистралата продължава по територията на Словения.

Словения

Как се познава, че си на Балканите (тук ще се цитирам сам себе си от блога Малко мисъл, малко идеи):

на десетия километър след границата ми отнеха предимстовото! по този повод:

— почнах да псувам дoкато карам, защото това продължи до София включително;
— тоалетната (да не казам по-грозната дума с ромски произход) смърдеше (но изглеждаше добре отвън — все пак Словения е в ЕС);
— жените (Загреб) станаха много красиви, а мъжете — заприличаха на прошляци;
— Порше със загребски номер въртеше гуми на центъра на града;
— на една от границите ми поискаха почерпка;

Любляна

Пътят минава през покрайнините на Любляна, ни ние решихме да отбием и поне да минем с колата през центъра, а ако има място за спиране — да починем малко. По главните улици на града беше пълно с коли (повечето са нови от по-ниския клас — пълно е с последното Рено Клио. Застави не видях, но и нови Опели или Фолксвагени — също не се срещаха много). Градът не изглежда много голям, не знам колко жители има, но създава впечатление за около 300—400 хиляди. Сградите в центъра са от края на XIX и началото на XX век, когато са изграждани повечето балкански столици. Като че ли сградите в центъра са малко по-ниски от София, Белград и Будапеща. Разбира се, има нови офис сгради, но като че ли са по-малко.

Има някои типични за югославските архитекти творения — напомнят ми Белград — в София нямаме такива. Самият център ми се видя като малък парк, подобен на Градската градина в София, но над нея, на един хълм се вижда крепост и дворец. За съжаление нямаше подходящо място за спиране, а и не бях много впечатлен от видяното, така че потърсихме табелите за Загреб.

Пътят за Загреб е наричаната в миналото „Аутопут братство и jединство“ или магистралата, която е трявбало да свърже Атина-Скопие-Белград-Загреб-Любляна. Тя е почти напълно готова. Вече не се казва така, а предизвиква с името си само саркастични усмивки. Неизграденият участък се намира преди границата с Хърватска — но и там пътят е хубав и позволява висока средна скорост. Изграденият участък е платен, както и цялото протежение през Хърватска.

Словения създава впечателние на доста подредена страна — алпийският пейзаж е омекотен от южно слънце, но селцата край пътя са също толкова романтични, както и в австрийскта част на планината. Е, вече казах за тоалетните, но не може всичката хубост на едно място нали?;-)

Граничният пункт е изграден направо на магистралата, но си личи, че е лепнат по-късно върху пътя. Минахме бързо и малко по-късно влизахме в Загреб.

Загреб

И този път хотелът ни беше в покрайнините, сред един жилищен комплекс. Блокчетата бяха 3—4 етажни, доста по-хубави отколкото се срещат в София. Самият хотел очевидно беше строен през социализма (знате я тази архитектура с огромни коридори и фотьойли като за двама). Не беше най-хубавият хотел от нашето пътуване, но пък беше най-евтин. Не, нямаше проблеми с чистота или нещо друго — стаите също си бяха наред, скоро ремонтирани, но си личеше малко по-ниската класа. От друга страна персоналът беше учтив — а това е нещо, което ценя много.

Центърът на Загреб

Беше късния след обед и с градския автобус отидохме в центъра. Билетите могат да се купят от шофьора (4 куни на човек, което е около евро и малко). Автобусите за разлика от блоковете наоколо имаха малко по-раздрънкан вид.

15 минути по-късно слязохме на централната гара (централни колодвор — може да занчи и автогара, но повече приличаше на гара). До централния площад от там може да се стигне с трамвай 6 или пеша, което и направихме. Признавам си — бях много приятно впечатлен от Загреб (и неговите жителки). Не прилича на много голям град. Улиците, сградите, площадите и градинките му излъчваха уют и симпатичност. Има доста паметници на разни жупани (средновековните им феодали). Къщите са полу-австрийски, полу-италиански като архитектура и в голямата си част са поддържани и скоро боядисвани. На централния площад имаше турнир по баскетбол за инвалиди. Самият площад беше пълен с хора, магазините бяха отворени (след Австрия това е радващ окото факт). Ресторантите — пълни с народ. Църквите — също.

Жените… — бяха много хубави. Всичките.

И се заглеждат без да се протесняват. Не че в София не го правят, но в Загреб задържат погледа си, докато се разминете.
Стига за тях.

Попаднахме на улица Тркаличева — това е аналог на Скадарска в Белград. Улицата е пълна с ресторанти и заведения, но тукашните ми направиха по-добро впечатление от сръбските.

На ул.Тркаличева


Решихме все пак да не влизаме, защото бюджетът беше на привършване. От някакъв супер купихме нещо за подкрепление и тръгнахме обратно към гарата да си вземем рейса. Стигнахме и чакаме, чакаме, чакаме — бре! Всички други се изредиха по два пъти, но нашия го няма….Питам диспечера им — в 8 часа го били спрели, заради ремонт на улиците, та ще се прибираме по друг път, с трамвая и дълго ходене пеша. Така и направихме — няма да повтарям един и същ маршрут,я!

Загребски цветя ****

На другия ден тръгнахме за София.

Пътят до хърватско-сръбската граница е към 250 км, като на указтелните табели не пише Белград, а Славонски брод — чак след него се появи първия надпис Beograd. Границата е след Липник.

Хърватско-сръбската граница съвсем вече мирише на балканска граница — огромни опашки от ТИР-ове и безумието, след като си влязъл на територията на Сърбия, да се върнеш пеша назад, за да обмениш пари. Върнах се — никой не ми обърна внимание.
Десетина километра след границата има ОМВ, на което спряхме за почивка.

Белград

ни посрещна с обичайния за този час трафик. Малко след Белград видяхме първата Лада. Първата табела към София беше малко преди Ниш. Тунелите след този град все още не работеха — там трябва да се внимава.

Българската граница минахме неусетно, но опашката ТИР-овете беше стигнала Сливница. На влизане в София, колона абитуриенти от Божурище „ошумяваше“ пейзажа.

Май това беше

Край

Статистика:
— общото изминато разстояние — 2541 км;
— средна скорост — 85 км/ч;
— среден разход на колата — 7,4 л/100 км;
— общ разход — 189л; 65 литра от него — 100 октана;
— София- Виена — 1012 км; 11:50 часа, с почивките и границите — 13:30ч;
— Виена-Залцбург — 293 км; 3:07 ч;
— Залцбург-Загреб — 431 км; 5:43 ч, като включва и половин часово помотаване из центъра на Любляна;
— Загреб-София — 804 км; 9:24 ч.

Разстоянията и времената са мерени от врата до врата (от къщи до хотела или от хотел до хотел)

Благодарности:
За това пътуване благодаря на (в хронолигичен ред на заслугите):
— съпругата ми, че ни обича (заедно в принцесата) и е добър организатор;
— на бабите и дядовците, които винаги са готови да гледат малки принцеси;
— И. Костов и Н. Михайлова, затова, че отвориха Шенгенските граници и започнаха преговорите за ЕС;
— Царя и С.Станишев, че не направиха глупостта да ни върнат обратно и продължиха по същия път;
— К. Хаслер и А. Вагнер за помощта при избор и резервиране на хотели в Австрия;
— Р. Панчева от Банка Биохим, че беше изключително експедитивна при издаването на кредитна карта (хора, без кредитна карта в онези държави човек изглежда като абсолютен варварин!);

Download this article as an e-book


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

Edit PDF    Изпрати пътеписа като PDF   


2 responses so far

2 Responses to “Из Австрия и Хърватска с кола — част 3: Залцбург и Загреб”

  1. Anonymous казва:

    Mnogo polezni opisanija…..

    Shte se radvam, ako avtorat im ostavi i koordinati na hotelite, koito sa polzvani po opisanija marshrut.

    S vazmozhnost za mnogo kratka ocenka, razbira se.

    Blagodarja vi predvaritelno.

  2. Топблог казва:

    Браво !
    Наистина полезни описания !!!
    И аз ще се възползвам :)

Leave a Reply


Switch to mobile version