Пътуване до…



« | »

Република Абхазия (Грузия) или непознатата земя оттатък Черно море (9 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

Продължаваме за кратко Кавказката седмица, в която обръщаме повечко внимание на страните от другата страна на Черно море. Следва продължението на пътешествието от Юг на Север с Форда на Валентин. В началото разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски) и Република Кипър (начало и продължение). След това започнахме от Средиземноморското крайбрежие на Турция за да продължим към Кападокия и да направим обиколка на Източна Турция. Продължихме с разглеждането на Грузия и прекосихме Кавказка Русия до границатас Абхазия Днес ще опознаем Република Абхазия, почти неизвестна за нас територия оттатък Черно море.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

Девета част

Република Абхазия (Грузия) или непознатата земя оттатък Черно море

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

Република Абхазия

се отделя от Грузия през 1990 година, утвърждава се след Абхазко-Грузинска война (1992г.÷1993г.), а официално се провъзгласява за независима държава през 1994 година. Призната е само от 4 държави, членки на ООН и от още 4 сепаратистки държави като самата нея. В официалните документи на ООН тя се разглежда като грузинска територия. В документи на Европейския съюз и САЩ за Абхазия се говори като окупирана от Русия грузинска територия. Бих казал, че впечатленията ми на турист са за една независима държава, която има собствена армия, правителство, парламент, президент, столица, национално знаме, химн, герб. Икономически и политически е обвързана с Русия, например валутата е руската рубла. Руският език е втори официален след абхазкия.

Разговаряйки с доста абхазци, обикновено им задавах „провокативния въпрос“ ако се проведе референдум за присъединяване към Русия, биха ли гласували „за“. За мое учудване всичките отговаряха, че не искат да се обединят с Русия. Обобщено, тяхното становище беше: „Ние сме горд и независим кавказки народ. Не искаме да сме нито част от Русия, нито част от Грузия. Искаме да сме самостоятелна държава. С Русия поддържаме добри търговски отношения, руските туристи са добре дошли при нас. Когато Грузия ни признае, ще развиваме търговията, транспорта, туризма и с нея.“

Валентин Дрехарски с традиционна кавказка униформа, като горд и независим абхазец

Валентин Дрехарски с традиционна кавказка униформа, като горд и независим абхазец

И още нещо, което ме учуди. Това е една от малкото държави, където хората си харесват управниците. Поне всички, с които разговарях, твърдяха че управляващите са честни и почтени хора, работещи за страната си. Събеседниците ми казваха, че сами си избират ръководителите и ако не са доволни от някой го сменят. (Друга подобна страна е Русия. Даже в Турция не се среща подобно мнение. Не знам как е в КНДР 😉 – бел.Ст.)

Друг интересен момент. При разговор с уредничка в един музей тя ми каза, че при тях в Абхазия почти не идват хора от Европа. Те много се радвали на такива като мен, защото сме можели с очите си да видим каква е истината за тяхната страна. Тази жена ми заяви директно: „На вас в Европа мозъците са промити от медийната пропаганда срещу Абхазия и в полза на Грузия“ (Замислих се – какво изобщо се говори в Европа за Абхазия, че европейците да бъдат с промити мозъци по темата??? Странните държави често си мислят, че са център на Вселената– бел.Ст.)

Абхазия се намира срещу България, от другата страна на Черно море.

Бреговата й ивица е с дължина 210 км. и оформя югозападната граница. На североизток е Русия, а на югоизток – Грузия. Територията на тази малка държава е 8,7 хил. км², което е 13 пъти по-малко от площта на България. Населението е 250 хиляди души, т. е. близо 30 пъти по-малко от българското. Около ¾ от територията е заета от хребетите на планината Кавказ. Най-високият връх е Домбай-Улген (4048 м.). Южната част е равнинна, така наречената Колхидска низина. Високите планини обуславят мекия субтропичен климат по крайбрежието, защитавайки го от студените ветрове. Първото ми къпане в Черно море беше на 31-ви май, а водата беше топла както по нашето южно Черноморие през втората половина на юни. Половин месец по-късно, например, на севастополския плаж в Крим водата беше доста по-студена. По времето на СССР абхазкото крайбрежие е било любимо място за отдих и тогава са го наричали „Съветската Ревиера“. Сега някогашните почивни домове се възстановяват, строят се и нови малки частни хотели. Постепенно Абхазия се оформя като чудесна туристическа дестинация със субтропичен климат, топло море, планински езера и водопади. Най-същественият недостатък са дребни камъни или едрия пясък, с който са покрити плажовете. Считам, че ако Абхазия се намираше в Западна Европа, щеше да бъде една от най-желаните дестинации и щеше да се посещава ежегодно от милиони туристи.

Кавказките планини се спускат към Черно мори и допринасят за мекия субтропичен климат на Абхазия

История

Откритите артефакти на абхазка територия свидетелстват, че шест хилядолетия преди новата ера се е развило занаятчийството, наред със земеделието и скотовъдството. Две хилядолетия преди Христа в региона се разпространява културата на каменните гробници, наречени Долмени.

Долмен (каменна гробница) от Абхазия – експонат в исторически музей

Долмен (каменна гробница) от Абхазия – експонат в исторически музей

През 6-ти век преди новата ера гърците колонизират черноморското крайбрежие. През 1-ви век региона е завладян от римляните, а от 5-ти век е под властта на Византия. Тогава християнството става официална религия. В края на 8-ми век е създадено Абхазко царство, след като царят Леон ІІ извоюва независимост от Византия. Първоначално столица е Анакопия, близо до днешния абхазки град Нови Афон.

Абхазкият цар Леон – картина в исторически музей

Абхазкият цар Леон – картина в исторически музей

През периода 9-ти ÷ 10-ти век царството включва и днешна западна Грузия. За него абхазците твърдят, че е Абхазко царство със столица Кутаиси, а пък грузинците смятат, че това е Грузинска държава. Безспорен е фактът, че през периода 10-ти ÷ 15-ти век Абхазия е в състава на обединените грузински княжества. През тези векове византийското културно влияние е изместено от грузинското, което най-ярко личи в построените тогава черкви.

Абхазка черква като пример за грузинското културно влияние през средновековието

Абхазка черква като пример за грузинското културно влияние през средновековието

През 16-ти век Абхазия става зависима от Османската империя, която налага исляма като религия. Абхазците не се примиряват и вдигат четири големи въстания срещу турското владичество. В края на 18-ти и началото на 19-ти век абхазките князе търсят покровителството на християнска Русия. През 1810 година Александър І издава манифест за присъединяване на Абхазкото княжество към Руската империя. Засилването на централната власт през втората половина на 19-ти век предизвиква голямо антируско въстание и изселване на абхазците-мюсюлмани в Турция. Сред музейните експонати видях и връзка с България, по-конкретно данни за участие на абхазци в Руско-турската война от 1877г.÷1878г.

Абхазки воини в Руско-Турската война 1877г.÷1878г. – снимка в исторически музей

Абхазки воини в Руско-Турската война 1877г.÷1878г. – снимка в исторически музей

След революцията от 1917 година Абхазия за кратко е в състава на Грузия, а през 1921 година е създадена Абхазката съветска социалистическа република. Като такава остава 10 години, след което става автономна република в състава на Грузия. В музеите на Абхазия се твърди, че последното се случва по настояване на съветския ръководител Сталин, който е грузинец по националност. Данните в абхазките музеи сочат, че в периода от края на 30-те до началото на 50-те години на миналия век шефът на НКВД (аналогично на длъжността министър на вътрешните работи) Берия организира масови заселвания на грузинци в Абхазия. Това се обяснява с обстоятелството, че самият той е грузинец.

През 1990 година е провъзгласена повторно Абхазката съветска социалистическа република като независима от Грузия. След разпадането на Съветския съюз, през 1992 година грузинската армия започва военна операция в Абхазия с цел връщането й в пределите на Грузия. В абхазките музеи се дава информация, че тази грузинска офанзива е подготвена с помощта на руски висши военни и извършена с участие на руския флот. Тогава Русия е на страната на Грузия защото се стреми да я задържи в своята „орбита на влияние“. На следващата карта е представен етап от войната, като в жълто-зелен цвят е територията, останала на Абхазия, където е организирана съпротива срещу грузинската армия. В син цвят са териториите, контролирани от грузинската армия.

Карта в абхазки музей, показваща ударите на грузинската армия

Карта в абхазки музей, показваща ударите на грузинската армия

На страната на Абхазия идват да се сражават много доброволци от бившите съветски републики, преминавайки пеша през Кавказките превали. Части от руската армия отказват да се подчиняват на командването на Закавказкия военен окръг, преминават с въоръжението си в Абхазия и се сражават срещу грузинската армия (ох, после им викаха зелени човечета, а в Донбас даже са „уволнени“ – бел.Ст.) Такава е информацията от музейните експозиции.

Руски офицер, сражаващ се като доброволец на страната на Абхазия, с абхазко момиченце

Руски офицер, сражаващ се като доброволец на страната на Абхазия, с абхазко момиченце

Абхазците подчертават епизод от войната, когато над контролирана от грузинската армия територия е свален абхазки хеликоптер, изпълняващ хуманитарна мисия. Загиват 87 пътника, в това число 35 деца и 8 бременни жени. Жертвите на военния конфликт са общо 8 хиляди души. Четвърт милион грузинци са принудени да се изселят от Абхазия в Грузия. Върховният съвет на Абхазия провъзгласява официално независимостта на републиката през 1994 година. В страната има руски военен контингент с численост 4 хиляди. През 2014 година е подписан съюзнически договор между Абхазия и Русия за стратегическо партньорство.

И в Абхазия, както на доста други места по света (от Косово до Тайван), виждаме противопоставяне на двата основни и с еднаква сила международни правни принципи: „Правото на нациите на самоопределение“ и „Ненарушимост на държавните граници“. (Международното право отдавна е регулирало това „противопоставяне“ – просто Русия има навика да нарича чуждите – „шпиони“, а своите – „разузнавачи“. Да не говорим какво имат пред вид под „фашисти“ – бел.Ст.)

Икономика.

След разпадането на Съветския съюз индустрията на Абхазия се срива. (Всъщност отделянето от Грузия, съвпадат по време двете събития 😉 – бел.Ст.) Значително намалява селскостопанското производство. Строителството замира, а транспортната дейност се редуцира. За стопанския срив спомага и разрушителната война с Грузия. Спира да функционира Транскавказката железопътна линия, която е свързвала Грузия, Армения и Азербайджан с Централна Русия. Сградите на гарите стоят занемарени и полуразрушени. В Абхазия видях много рушащи се обществени и жилищни сгради. На някои места си стояха следите от обстрел по време на войната. Бях най-силно поразен от индустриалните останки в град Ткуарчал.

Полуразрушени цехове в някогашния индустриален град Ткуарчал

Полуразрушени цехове в някогашния индустриален град Ткуарчал

Сградата на централната гара в столицата Сухум е занемарена и не се използва

Сградата на централната гара в столицата Сухум е занемарена и не се използва

Сега стопанството на Абхазия постепенно се възражда. На първо място е производството на селскостопанска продукция и предприятията за нейната преработка. Климатичните условия са благоприятни за развитие на винопроизводството, както и на други алкохолни напитки.

Абхазката ракия се нарича Чача (както грузинската) – продукт на абхазкото винопроизводство

Абхазката ракия се нарича Чача (както грузинската) – продукт на абхазкото винопроизводство

Моите впечатления са, че най-перспективен е туристическият отрасъл. Въпреки че бях извън активния сезон, руските туристи вече пълнеха курортите. На доста места се извършваха строителни дейности, изграждане на нови сгради и основен ремонт на стари. Обясниха ми, че Грузия отказва да се възобнови движението по Транскавказката железопътна линия, защото по този начин ще признае Абхазия. Но абхазците са убедени, че все някога транспортът по тази стратегическа ж.п. линия ще бъде възобновен. Тогава ще бъдат ремонтирани и занемарените гари.

Обща информация и впечатления.

Абхазците наричат своята държава Апснъй, което ще рече Страна на абхазците. От 50-те години на миналия век като азбука се използва кирилицата. Абхазкият език е неразбираем, но почти всички говорят руски, който е втори официален език. Над 4/5 от абхазците притежават руски паспорти. Това е политически ход, който има сдържащ ефект спрямо Грузия. Всяко нейно действие спрямо абхазците се третира като посегателство над руски граждани. (Обичайна тактика е Русия да дава паспорти или да праща свои граджани в страни, които смята да окупира – бел.Ст.)

Абхазия е президентска република, а в парламента се избират 35 народни представители. Основна религия е православното християнство. Малкото мюсюлмани не спазват традициите за обрязване и ядат свинско. Бих казал, че абхазците са по-скоро атеисти или вярват в единния невидим Бог, което е традиционен абхазки монотеизъм.

Моето впечатление на турист е, че

средното жизнено равнище в Абхазия е доста ниско

Цените на основните стоки са съпоставими с българските. Входните такси за основните музеи и забележителности бяха между 3 и 15 лева, т. е. аналогични на тези в Русия. Това е обяснимо, тъй като преобладаващата част от туристите бяха руснаци. Абхазците са се научили да им прибират парите чрез входните билети. Цените на автомобилните горива бяха с около 10% по-високи от тези в южна Русия, което ще рече близо 2 пъти по-ниски от българските.

От четене в интернет и от разкази на грузинци бях доста наплашен по отношение криминогенната обстановка в страната. Бях слушал за кражби и престъпност. Е, аз като турист не се сблъсках нито с едното, нито с другото. Първата ми спирка беше в

Гагра,

където край улицата стоеше млад полицай. Разпитах го за обстановката в страната, доколко е безопасно да се пътува там и има ли опасност от кражби. Младежът се оказа много интелигентен и любезен. Обясни ми, че за туристите е безопасно в Абхазия. Важно е да не оставям спуснати стъклата на автомобила и да го заключвам защото се срещали наркомани, които крадяли вещи от незаключени леки коли. Предупреди ме да внимавам вечер като се пазя от пияни хора, които си тръгват от ресторантите.

От писанията в интернет бях наплашен и от поведението на абхазките пътни полицаи. Много следели за превишена скорост и били корумпирани. Личните ми впечатления са, че възрастните полицаи наистина са корумпирани, но младите са честни и добри момчета. По-горе споменах за първите ми впечатления от абхазки полицай. Веднъж млад полицай ме спря за превишена скорост с десетина км/ч., но веднага ме пусна защото съм чужденец. Сблъсък с корумпирани възрастни полицаи и намек за рушвет имах в южния град Гал. Като видяха чуждестранен номер ме спряха за рутинна проверка. Отбих настрани и веднага се заядоха, че при спирането съм пресякъл непрекъсната бяла линия. Трябвало да ме глобят (подобна ситуация имах и в руската република Северна Осетия). Обясних им, че съм пресякъл линията, защото не мога да стоя на платното и да преча на другите автомобили. Казах им, че разглеждам забележителностите на красивата им страна, а те искат да ми развалят добрите впечатления. Тогава единият от полицаите каза: „Значи ти си гост на Абхазия?“. Отговорих му: „Да, разбира се!“. А пък той: „Щом си наш гост, ние те уважаваме и няма да те глобим!“. Върнаха ми документите и ми пожелаха приятно прекарване в Абхазия. Тогава „зацепих“, че при кавказките народи гостите са на особена почит.

Ретро-спомен. Четири години по-рано, една непозната компания в Армения обядваше до планинско езеро и ме поканиха при тях. Почерпиха ме с кавказки шашлик и салата, като настояха да пия водка за българо-арменската дружба. Когато се опитах да откажа да изпия до дъно чашата защото съм шофьор, най-възрастният арменец ми обясни, че мога да пия спокойно. Полицията нямало да ми направи нищо ако карам пиян, защото съм гост на Армения. Край на ретро-спомена от 2012 година.

Приятната ми изненада на автотурист беше, че абхазките пътища бяха по-хубави от грузинските. Единствено южно от столицата Сухум имаше 50-60 километров недобър участък с малки дупки по асфалта. Лошото беше, че в доста села нямаше табели, които да обозначават техния край. Така не знаех дали трябва да спазвам ограничението от 60 км/ч. за населено място, или мога да увелича скоростта.

В Абхазия не се изисква застраховка Гражданска отговорност за автомобила.

Можех да ползвам моите международни дебитни и кредитни карти, както и мобилния телефон. За разлика от Крим и Донбас, където поради наложените санкции не действаше системата за международни картови разплащания и нямаше роуминг, за да ползвам мобилния телефон.

Най-лошо впечатление у мен оставиха непочтени хора,

работещи в сферата на търговията и услугите.

Няколко примера.

  1. В един магазин си купих малко храна и подадох едра банкнота на продавачката. Тя я взе и ме попита дали имам по-дребни пари. Подадох й банкнота с по-малък номинал. Тя ми върна рестото, като преди това остави едрата банкнота настрани до кантара. Посочих едрата банкнота и попитах защо не ми я връща. Продавачката отговори натъртено: „Ами вземете си я!“. Явно се надяваше, че като разсеян турист ще забравя да си я поискам.
  2. Втори пример. За посещение на националния парк Рица се плаща такса в размер на 10 лева. При езерото със същото име колите се оставят на голям охраняем паркинг. Когато се връщах при автомобила, младежът от паркинга поиска да му платя. Като го попитах защо, той ми отговори, че е наглеждал колата ми. Казах му, че в цената за посещение на Националния парк влиза и ползването на паркинг. И нямам намерение да плащам два пъти за едно и също нещо.
  3. Трети случай. На един пазар се договорих с продавача да ми даде бутилка вино от горски плодове срещу малък български сувенир. Едър продавач от съседния щанд също поиска такава замяна. Дадох му сувенирче, той го пъхна в джоба си и се загледа настрани. Поисках му съответно бутилката с вино. Той ми показа жест с палец между показалеца и средния пръст на ръката и каза: „Ха-ха. Излъгах те!“. С висок гневен глас му поисках да ми върне сувенира, щом е непочтен. Хората наоколо ни загледаха, този едър мъж извади от джоба си и ми върна малкия сувенир.
  4. Последен пример. За снимка с две животинчета човекът каза цена от 2,50 лева наши пари. След като ме снима му подадох едра банкнота. Той си удържа сума от 5 лева, връщайки ми по-малко ресто. Като му поисках да ми върне полагащото се, той каза, че цената била по 2,50 лева на животинче, общо 5 лева. Противопоставих му се и на висок глас заявих, че няма да си тръгна докато не ми върне рестото, както сме се договорили. С неохота ми върна останалите пари. На моята забележка, че е нечестен, отговори: „Който е честен губи в живота!“.
Авторът с двете животинчета, където непочтен абхазец се опита да го измами

Авторът с двете животинчета, където непочтен абхазец се опита да го измами

Влизане в Абхазия

За посещение на Абхазия от граждани на Европейския съюз е необходима виза. Разрешение за посещение се получава след подадена по електронен път заявка на сайта на тяхното Министерство на външните работи (Визи за Абхазия – благодарение на Цветан Димитров – бел.Ст.). Първо поисках и получих разрешение за влизане от Грузия през КПП на река Ингур. После уточнихме, че оттам мога да вляза само пеша, тъй като не се разрешава преминаването на автомобили. Наложи се отново да искам разрешение за влизане от Русия през КПП на река Псоу. Получих такова по E-mail, когато бях в Кипър. На границата само показах разпечатката на разрешението заедно с паспорта. В тридневен срок се получава и визата в столицата Сухум срещу заплащане на такса в размер на 10 лева български пари.

За обиколката на всички забележителности в Република Абхазия ми бяха необходими 5 дни, почти два пъти повече от първоначално планираното време за тази държава. По пътищата й пропътувах 585 километра и похарчих 173 лева в български пари. На следващата карта с черен контур и стрелки за посоките е означен маршрута изминат с автомобила ми през република Абхазия през 2016 година.

Маршрута, изминат от автора с автомобила му през Република Абхазия

Маршрута, изминат от автора с автомобила му през Република Абхазия

Първата ми спирка в Абхазия беше

черноморският курорт Гагра

Това селище се споменава за пръв път през 6-ти век преди новата ера. През 19-ти век става град, който днес има 13 хиляди жители. Роднината на руския император принц Олденбургски е имал амбицията да превърне Гагра в „руския Монте Карло“. За рождена дата като курорт се счита 1903 година. Тогава е изграден парка с тропическа растителност, прочутия ресторант с часовник „Гагрипш“, колонадата край морския бряг. През 1911 година в Гагра пристигат първите германски туристи.

Ресторантът с часовник „Гагрипш“ (в далечината) е един от символите на курорта Гагра

Ресторантът с часовник „Гагрипш“ (в далечината) е един от символите на курорта Гагра

През съветския период в Гагра са построени много санаториуми и почивни станции, предимно за дейци на културата и изкуството. Курортът е пострадал доста по време на Абхазко-Грузинската война, когато е превзет с морски десант от грузинската армия. Днес постепенно се възражда старата слава на Гагра като един от най-популярните курорти по източното Черноморско крайбрежие.

Авторът в парковата зона под надписа „Аз обичам Гагра“

Авторът в парковата зона под надписа „Аз обичам Гагра“

Първата ми задача при пристигането на 31-ви май беше да отида на плаж и

да се изкъпя в Черно море

Вече беше минал половин месец от последното ми плажуване на Средиземноморския бряг, преди да отплувам с ферибота от остров Кипър.

Плажната ивица на Гагра е с дължина няколко километра

Плажната ивица на Гагра е с дължина няколко километра

В Гагра се намира река Репруа, която е най-късата в света. Нейната дължина е само 18 метра. На практика това е подземна карстова река, която извира до морския бряг и след 18 метра се влива в Черно море.

Поглед към хотелите и санаториумите, изградени по склоновете над морето

Поглед към хотелите и санаториумите, изградени по склоновете над морето

Поглед от площадката пред театъра към колонадата край морския бряг

Поглед от площадката пред театъра към колонадата край морския бряг

По крайбрежната алея в Гагра

По крайбрежната алея в Гагра

След като бях разгледал курорта Гагра, си позволих вечеря в ресторант на морския бряг. Там останах над три часа защото имаше интернет. Пренощувах в автомобила на паркинга до ресторанта, а на сутринта продължих на юг.

Залез над Черно море в курорта Гагра

Залез над Черно море в курорта Гагра

Реших да оставя за на връщане многото забележителности в северната част на Абхазия и да отида в

столицата Сухум

Исках първо да си оформя визата за Абхазия, за да съм спокоен. Самата процедура е досадна и отнема време. В консулската служба ми провериха разрешителното, дадоха ми бележка, с която платих в банката такса от 10 лева наши пари, после се върнах за самата виза. Замислих се, че е много лесно всичко това да става на границата, без да се губи времето на хората. Но какво да се прави, абхазката бюрократична машина работеше и за да не се ядосвам приех всичко това като част от туристическите преживявания.

В центъра на абхазката столица Сухум

В центъра на абхазката столица Сухум

Столицата Сухум има 65 хиляди жители, но преди Абхазко-грузинския конфликт там са живеели два пъти повече хора. Историята на града е сходна с историята на самата Абхазия. Днешното му име е дадено от турците, които построяват крепостта Сухум-Кале. На турски „су“ означава вода, „хум“ (или „кум“) – пясък, „кале“ – крепост. В буквален превод името е означавало „Крепост до водата и пясъка“. Интересно ми беше да науча, че по време на Руско-турската война, през 1877 г. турската армия прави десант на брега. Превзема града и го задържа близо четири месеца.

В Сухум разгледах доста музеи и забележителности, започвайки от

Музея на бойната слава

В него са показани експонати от абхазката история като се набляга най-много на войната с Грузия. Там я наричат Отечествена война на народа на Абхазия. Определено си личеше гордостта от това, че този малък народ се е противопоставил успешно на значително по-силната грузинска армия. (Черногорците са го казали още през 19 век – „С руснаците сме 150 милиона!“ 😉 – бел.Ст.)

Уредничка в Музея на бойната слава, която е била доброволец във войната с Грузия

Уредничка в Музея на бойната слава, която е била доброволец във войната с Грузия

Следваше така наречения

Институт по експериментална патология и терапия с развъдника на маймуни

Създаден през 20-те години на миналия век този институт е имал за цел да се правят експерименти с маймуни, чийто организъм е близък до човешкия. На база експерименталните маймуни са създадени множество лекарства, ваксини и антибиотици. Там са подготвяни маймуни за полети в космоса и за изследвания в условията на безтегловност. Някога маймуните са били хиляди, а сега са останали около двеста. Те бяха доста палави и ми беше приятно да си играя с тях през решетките на клетките им. Провираха ръцете си през решетката и се опитваха да ми вземат очилата и фотоапарата. Твърди се, че в първите години от съществуването на института, когато в Съветския съюз е имала голяма творческа свобода, там са се правили опити за кръстоска между хора и маймуни. Тези експерименти не са дали очаквания резултат, като по този начин се е доказала генетичната несъвместимост между човека и маймуната.

Игриви маймуни към Института по експериментална патология и терапия

Игриви маймуни към Института по експериментална патология и терапия

Паметникът на маймуните е поставен на площадката пред маймунските клетки

Паметникът на маймуните е поставен на площадката пред маймунските клетки

Първообраза на днешната

Ботаническа градина

в Сухум е създаден през далечната 1838 година. Тя е значително разширена през 30-те години на миналия век. Пострадала е сериозно по време на Абхазко-Грузинската война. Сега градината заема площ от 30 хектара и в нея са засадени 5 хиляди дървета, храсти, цветя и други растения.

Разглеждането на растенията в Сухумската ботаническа градина доставя голямо удоволствие

Разглеждането на растенията в Сухумската ботаническа градина доставя голямо удоволствие

В Ботаническата градина на град Сухум

В Ботаническата градина на град Сухум

Не можех да пропусна и

Абхазкия държавен музей

Това е исторически музей, съхраняващ артефакти от древността до наши дни. Показани са уникални вещи от керамика, метали, тъкани, писмени документи и много други. Експонатите са не само от района на Абхазия, но и от целия Кавказки регион. Изложени са артефакти от древния Египет, Гърция, Рим, Византия, Иран. Отделено е значително място на абхазците, участвали във Великата отечествена война на народите на Съветския съюз (1941г.÷1945г.).

Исторически артефакти в Абхазкия държавен музей

Исторически артефакти в Абхазкия държавен музей

Лично мен най-много ме развълнува историята на една снимка,

показваща майката на загинал през 1942 година млад герой. По време на отбраната на Севастопол военен кореспондент снима прославилия се абхазки разузнавач Алексей Аршба. Скоро след това Аршба загива при изпълнение на бойна задача в тила на германската армия. След войната военният кореспондент дълго търси роднините на загиналия из Абхазия, но не ги открива.

През 1965 година, когато се чества 20-годишнината от Победата в Отечествената война, абхазки вестник публикува същата снимка на героя Аршба и статия за него. Майка му го разпознава и едва тогава разбира как е загинал сина й. Бившият военен кореспондент посещава възрастната жена и й връчва снимката, направена 23 години по-рано. Държейки я, майката произнася: „Сега той щеше да бъде на 42 години!“. Именно този момент фотографът е запечатил.

Абхазката майка, която държи снимката на сина си, загинал 23 години по-рано

Абхазката майка, която държи снимката на сина си, загинал 23 години по-рано

Именно такива „дребни“ факти позволяват да се разбере психологията на хората от бившия Съветски съюз. Дали милиони жертви в защита на Родината, те мислят по начин, който ние в Европейския съюз трудно проумяваме. За тях жертвата в името на Отечеството е тежък, но неотменим дълг.

Беше 1-ви юни и в Сухум празнуваха

Деня за защита на детето

По парковете и по крайбрежната алея беше пълно с хора, навсякъде имаше забавления и атракции.

Малки деца рисуват в парка на Сухум

Малки деца рисуват в парка на Сухум

Момчета в традиционни абхазки костюми по крайбрежната алея

Момчета в традиционни абхазки костюми по крайбрежната алея

Абхазки момиченца продаваха ръчно изработени шалове в Деня за защита на детето

Абхазки момиченца продаваха ръчно изработени шалове в Деня за защита на детето

По крайбрежната алея на град Сухум

По крайбрежната алея на град Сухум

От столицата продължих на юг и сега определено мога да кажа, че това не е туристически район. Популярна туристическа дестинация е само северната половина на Абхазия.

Гал

е малък град в южната част на Абхазия, административен център на Галски район. Населението е предимно грузинско от народността мегрели. На грузински името на града е Гали. В центъра имаше малък хлебозавод откъдето си купих много вкусен прясно изпечен хляб.

Град Гал е административен център на най-южния абхазки район

Град Гал е административен център на най-южния абхазки район

Ресторант в Гал, който беше затворен рано сутринта

Ресторант в Гал, който беше затворен рано сутринта

Някои наричат Ткуарчал градът-призрак.

Убедих се, че в значителна степен имат основание. До войната с Грузия (1992г.÷1993г.) тук е било „индустриалното сърце“ на Абхазия. По време на военните действия са разрушени много промишлени цехове и сгради. Преди градът се е наричал Ткварчели, а основен икономически отрасъл е бил въгледобива и обогатяването на въглища. Имало е още няколко промишлени предприятия.

Tkvarcheli

Изграждането на този град започва по време на Втората световна война. По-голямата част от административните и жилищни здания са построени от пленени германски войници. При проектирането на сградите са участвали германски архитекти и инженери. Всичко това придава неповторим архитектурен облик на този планински град. Изключително интересна беше разходката между запустелите или частично използвани днес жилищни блокове.

Рушащи се промишлени халета и останки от лифта, който е свързвал долната с горната част на града

Рушащи се промишлени халета и останки от лифта, който е свързвал долната с горната част на града

В архитектурата на жилищните блокове си личи германския стил

В архитектурата на жилищните блокове си личи германския стил

Жилищни сгради в Ткуарчал, проектирани с участието на германски архитекти

Жилищни сгради в Ткуарчал, проектирани с участието на германски архитекти

Един до друг са паметниците на героите от Втората световна война и от войната с Грузия (1992г.÷1993г.)

Един до друг са паметниците на героите от Втората световна война и от войната с Грузия (1992г.÷1993г.)

Към настоящия момент функционира около 1/10 от някогашния индустриален капацитет на Ткуарчал. Чудесните природно-климатични условия и наличието на минерални извори ще позволят в бъдеще в града да се развие балнеолечението и планинския туризъм.

Очамчира

е древен град на брега на Черно море. Основан е от гръцки колонисти през 6-ти век преди новата ера с името Гюенос. Става град през 1926 година и през съветския период в него са построени предприятия на хранително-вкусовата промишленост и леката индустрия. Край морето има дълга плажна ивица с едър пясък. Морската вода, обаче, беше мръсна, вероятно поради валялите през нощта дъждове. Градът имаше вид на изключително занемарен морски курорт.

Плажът на Очамчира е дълъг и с едър пясък

Плажът на Очамчира е дълъг и с едър пясък

Кравите си пасяха и се чувстваха добре в градския парк на Очамчира

Кравите си пасяха и се чувстваха добре в градския парк на Очамчира

Продължих на север. В селата по пътя имаше изоставени и рушащи се къщи. Най-вероятно в тях са живели грузинци, които са били изселени след абхазко-грузинския конфликт в началото на 90-те години на миналия век. По същия начин си обясних и изоставените жилищни блокове в абхазките градове. От чисто човешка гледна точка съчувствах и ми беше тъжно за този четвърт милион грузинци, принудени да изоставят родните си места. Замислих се колко много човешки трагедии пораждат тези жестоки етнически конфликти.

Ретро-спомен от 2012 година.

Същите тъжни чувства изпитвах и в Нагорни Карабах, когато гледах полуразрушените домове на азербайджанците, принудени да напуснат родните си села и градове. Видях как там се рушат и паметниците на тяхната култура: джамии, бани, обществени сгради, чешми. И в Нагорни Карабах човешките ми симпатии бяха на страната на стотиците хиляди изселили се в Азербайджан хора.

Край на ретро-спомена от 2012 година.

Спрях се край мемориален комплекс в памет на загиналите в Абхазко-Грузинската война, издигнат на място където дълго време е минавала фронтовата линия.

Мемориален комплекс в памет на загиналите в Абхазко-Грузинската война (1992г.÷1993г.)

Мемориален комплекс в памет на загиналите в Абхазко-Грузинската война (1992г.÷1993г.)

Спрях за почивка край брега на река Кодор, която се оказа доста пълноводна.

Пълноводната река Кодор извира от Кавказ и се влива в Черно море

Пълноводната река Кодор извира от Кавказ и се влива в Черно море

Оказа се, че от цяла Абхазия най-много забележителности има в района на

Нови Афон.

Това е древен град, който в началото на новата ера е известен като търговски център с името Трахея. През 7-ми век високо над днешния град е изградена крепостта Анакопия. В края на 8-ми век местният владетел Леон ІІ отделя региона от Византия и се обявява за независим абхазки цар. При него Анакопия става столица на Абхазкото царство.

През 1874 година тук пристигат руски монаси от манастира „Свети Пантелеймон“ на Атонския полуостров в Гърция. На руски „Атон“ се произнася „Афон“. За разлика от тамошния „стар“ манастир, монасите основават тук нов манастир и го наричат „Новия Атон“. В превод на руски звучи „Новый Афон“. Така се появява и днешното име на града – Нови Афон.

Поглед от крепостта Анакопия към манастира „Новия Атон“, на руски „Новый Афон“

Поглед от крепостта Анакопия към манастира „Новия Атон“, на руски „Новый Афон“

Пристигайки в късния следобед започнах обиколката на забележителностите с

Новоафонската пещера

Тя е открита през 1961 година и е отворена за туристически посещения през 1975 година. Има 9 големи зали и галерии между тях. Няколко са подземните езера. За посещения са достъпни шест от залите. Туристите достигат до тях с електрическо влакче.

Електрическото влакче, с което туристите стигат до огромните зали в пещерата

Електрическото влакче, с което туристите стигат до огромните зали в пещерата

Това пещерно образувание носи името „Черепа“

Това пещерно образувание носи името „Черепа“

Образуванието „Каменния водопад“ в Новоафонската пещера

Образуванието „Каменния водопад“ в Новоафонската пещера

Анакопийската крепост

е изградена от византийците през 7-ми век. Целта е била да се защитава източното черноморско крайбрежие от арабските нашествия. Тя е най-добре съхраненото древно укрепление на територията на Абхазия. Разположена е високо над морето в планината Анакопия. Между крепостните стени, заедно със сградите са построени параклис и малък храм. Изкопан е дълбок кладенец, който непрекъснато осигурява прясна вода. През 14-ти век генуезците издигат 4-етажна наблюдателна кула, която днес е реставрирана.

Анакопийската крепост с реставрираната Генуезка кула

Анакопийската крепост с реставрираната Генуезка кула

Поглед от Генуезката кула към сградите на територията на крепостта

Поглед от Генуезката кула към сградите на територията на крепостта

До крепостния параклис са издълбани ранно християнски кръстове и барелефи

До крепостния параклис са издълбани ранно християнски кръстове и барелефи

Най-значимото историческо събитие е обсадата на крепостта от арабите през 736г.÷737г. Тяхната цел е била да заобиколят Черно море и да ударят Византия в гръб. Срещу 45-хилядната арабска армия се изправят 3 хиляди защитници на крепостта – две хиляди абхазци и хиляда грузинци. При няколкото щурма на крепостните стени загиват хиляди арабски войници. Разразилата се епидемия сред арабската армия е причина за вдигане на обсадата. По този начин черноморската кампания на Омеядския халифат срещу Византия завършва с неуспех.

От кулата се откриваха страхотни гледки към крайбрежието, към централната част на Нови Афон и към манастира.

Поглед от крепостта Анакопия към парка с езерото и към плажа на град Нови Афон

Поглед от крепостта Анакопия към парка с езерото и към плажа на град Нови Афон

Така нареченият

Музей на Абхазкото царство

съдържа немного на брой експонати от историята на Абхазия. Сградата му е разположена до черквата, носеща името на Симон Кананит, който е един от 12-те апостола.

Отляво е Музея на Абхазкото царство, а отдясно е черквата „Апостол Симон Кананит“

Отляво е Музея на Абхазкото царство, а отдясно е черквата „Апостол Симон Кананит“

Продължих с разглеждане на изкуствените езера на река Псирцхи, както и долината на самата река. В една скала има малка пещера с параклис, която също носи името на апостола Симон Кананит. Неприятно впечатление ми направи фактът, че за влизането в долината към килията на апостола се събираше такса от 1,50 лв. в български пари.

В далечината, на брега на изкуственото езеро се вижда павилиона на железопътната гара

В далечината, на брега на изкуственото езеро се вижда павилиона на железопътната гара

Край реката, по пътеката през долината към параклиса на апостол Симон Кананит

Край реката, по пътеката през долината към параклиса на апостол Симон Кананит

Езерото в парка на Нови Афон, където плуваха лебеди и патици

Езерото в парка на Нови Афон, където плуваха лебеди и патици

Посетих

Музея на бойната слава,

в който експонатите разказват за абхазката съпротива срещу грузинската армия във войната от 1992г.÷1993г. Там беше отделен кът и на руския поет Александър Бардодим, който загива като доброволец, сражавайки се на страната на абхазките опълченци.

Стигнах и до

Новоафонския манастирски комплекс,

дал днешното име на града. Както вече посочих по-горе, манастирът е основан от руски монаси, които пристигат тук от манастира „Свети Пантелеймон“ на Атонския полуостров в Гърция. Дават му името „Новия Атон“ (на руски „Новый Афон“). Строителството продължава четвърт век и официалното откриване е през 1900 година. Междувременно, по време на Руско-турската война (1877г.÷1878г.) турската армия извършва морски десант в района, опустошавайки и разграбвайки манастира. Новоафонският манастир е един от главните християнски духовни центрове в Кавказкия регион.

Художник на входа на Новоафонския манастир

Художник на входа на Новоафонския манастир

Манастирските корпуси образуват голям четириъгълник, в който са построени шест храма. Най-голям от тях е централният, който се нарича „Свети Пантелеймон“ (както този на Атонския полуостров). Този катедрален храм има пет купола, като главният е висок 40 метра. Изграден е в така наречения Неовизантийски стил, популярен по това време. Стенописите са изработени от руски художници в началото на 20-ти век.

В катедралния храм на Новоафонския манастир

В катедралния храм на Новоафонския манастир

Следващата забележителност беше

Вилата на Сталин

Това е правителствена резиденция в Нови Афон, построена след Втората световна война. Ползвала се е от Сталин и от други съветски ръководители. Освен основното здание, тук има паркова зона и помощни постройки. Сега резиденцията е музей, който се разглеждаше без екскурзовод по време на посещението ми. Правеше впечатление обзавеждането и облицовките, всичко от естествено дърво. Според мен нямаше особен лукс, а по-скоро практичност. До всяка спалня имаше санитарен възел с просторна баня.

Срам не срам, ще си призная. Използвах тоалетната, която беше до спалнята на Сталин. Така се почувствах по някакъв начин свързан с тази спорна историческа личност.

Бившата правителствена резиденция в Нови Афон се нарича „Вилата на Сталин“

Бившата правителствена резиденция в Нови Афон се нарича „Вилата на Сталин“

В късния следобед, вече изморен и потен, си позволих отдих на плажа и къпане в морето. Но първо си изпрах дрехите на един от душовете край пясъка.

Абхазки деца скачаха от мостика в морето

Абхазки деца скачаха от мостика в морето

Някогашният курортен град

Гудаута

за мен се оказа пълно разочарование. Множество изоставени или занемарени къщи, блокове, санаториуми и обществени сгради. Единици бяха ремонтираните сгради и ресторанти, начело с голям хотел в центъра, до който паркирах автомобила си. Плажът беше покрит с малки камъни и едър пясък, доста непривлекателен. В града има предприятия на хранително-вкусовата и леката промишленост.

По една от централните улици на Гудаута

По една от централните улици на Гудаута

Плажът на Гудаута рано сутринта. Само на мостика имаше трима рибари.

Плажът на Гудаута рано сутринта. Само на мостика имаше трима рибари.

Дойде време да навляза в планината Кавказ. При село Бзипта завих по пътя край реката със същото име – Бзип. Изкачих се до руините на крепостта, където имаше храм от 10-ти век.

Поглед от крепостта към река Бзип

Поглед от крепостта към река Бзип

Покрай пътя по долината на река Бзип имаше доста кафета и ресторанти. На отбивките за паркиране на множество щандове се продаваха сувенири, вино, мед и най-различни кавказки специалитети. Както в Грузия, така и тук бяха популярни сушените плодове на връв, правени по специфична кавказка технология. На връвта се нанизват различни ядки, около които се нанася плодовата каша. След изсушаване така приготвения специалитет е много траен. Купих си такива за подаръци като сувенири на близки и приятели.

Сушените плодове с ядки на връв са типичен кавказки специалитет

Сушените плодове с ядки на връв са типичен кавказки специалитет

Въжен мост над река Бзип и надпис на брега „Аз обичам Абхазия“

Въжен мост над река Бзип и надпис на брега „Аз обичам Абхазия“

Крайпътно заведение за хранене в Кавказ

Крайпътно заведение за хранене в Кавказ

Национален парк Рица

е разположен в планината Кавказ, или по-конкретно на южния склон на Главния кавказки хребет. Това е северната част на Абхазия, близо до границата й с Русия. Освен красивите планини, тук са разположени езера, водопади, каньони. Този национален парк е най-популярната планинска туристическа дестинация в Абхазия. За влизането на територията му с автомобила платих такса в размер на 10 лева български пари. Доста от забележителностите са разположени близо до пътя и разглеждането им беше лесно.

Водопад Сълзите на девойката.

Бих казал, че наименованието водопад е условно. Над почти вертикални скали с височина около три метра и дължина няколко десетки метри се спускат водолюбиви растения. По висящите им клони и по самите скали се стичат струйки вода. На клонките се завързват разноцветни ленти, нещо което е масово разпространено в Централна Азия. Обикновено белите ленти символизират позитивните мисли и желанието за благополучие. Жълтите и червени ленти символизират връзката със земята, а сините – с небето.

Малка част от така наречения водопад „Сълзите на девойката“

Малка част от така наречения водопад „Сълзите на девойката“

Тук видях лек автомобил с регистрация от Донецк. Семейство с две деца разглеждаше забележителностите. Стана ми интересно и се заприказвах с мъжа. Той каза, че са дошли на почивка в Абхазия. Попитах го за обстановката при тях. Отговори, че не е много спокойно. Нощем се чували взривове от избухване на снаряди. Но иначе животът си протичал нормално. Хората ходели на работа, децата – на училище, а през отпуските доста хора отивали на почивка. Тогава за пръв път ми дойде идеята, че мога да посетя Донецк и Луганск. До този момент въобще не ми беше минавала мисълта, че някой би ме пуснал да вляза в тези сепаратистки републики.

Миниатюрно езеро с ярко син цвят носи името

Синьото езеро

То се захранва от подземна река и от един планински поток. Изтичащата от него вода се влива в протичащата наблизо река Бзип. Повърхността на езерото е съвършено спокойна, въпреки че под повърхността има водовъртежи. Дълбочината му е 25 метра.

Поглед към Синьото езеро

Поглед към Синьото езеро

Авторът с пауни на брега на Синьото езеро

Авторът с пауни на брега на Синьото езеро

Пътят продължава покрай река Гега, а след това по долината на река Юпшара, където са се образували няколко

каньона

Всички туристи спираха за да ги разглеждат. И край тези каньони бяха завързани множество разноцветни ленти по клоните на храстите и дърветата.

Този голям камък в началото на каньона е любимо място на туристите за снимки

Този голям камък в началото на каньона е любимо място на туристите за снимки

В далечината река Юпшара протича под надвесените над нея скали

В далечината река Юпшара протича под надвесените над нея скали

Площадка за наблюдение на каньона от високо и завързани разноцветни ленти

Площадка за наблюдение на каньона от високо и завързани разноцветни ленти

За разлика от „Сълзите на девойката“, условно наречени водопад, то

водопадът „Мъжки сълзи“

е истински. Той не е голям, височината му е само 15 метра. Намира се край самия път и туристите не го пропускат.

Водопад „Мъжки сълзи“

Водопад „Мъжки сълзи“

Авторът в абхазки костюм край водопада „Мъжки сълзи“

Авторът в абхазки костюм край водопада „Мъжки сълзи“

Рица

е езеро в планината Кавказ, на 950 метра над морското равнище. Обкръжаващите го планински върхове достигат над 3000 метра височина. Дължината на езерото е 2,5 км., а средната му ширина е 0,5 км. Най-голямата дълбочина е 130 метра. В езерото се влива река Лапсе, а от него изтича река Юпшара. Край брега има доста ресторанти и няколко хотела. Развиват се водните спортове.

Езерото Рица, гледано от хотел край брега

Езерото Рица, гледано от хотел край брега

Авторът на брега на езерото Рица

Авторът на брега на езерото Рица

Край брега на езерото Рица има много ресторанти и кафета

Край брега на езерото Рица има много ресторанти и кафета

В далечния край на езерото Рица е изградена

правителствена резиденция,

която сега е музей. Ползвана е от съветските ръководители Сталин, Хрушчов и Брежнев. Екскурзоводката, която развеждаше групата туристи из помещенията, поясни че там са идвали доста партийни и правителствени ръководители от бившите социалистически страни. Обзавеждането и тапицериите бяха от естествено дърво. Имаше работни кабинети, заседателна зала, зала за билярд, спални помещения със санитарни възли до тях. Като музейни експонати стояха използваните исторически мебели и предмети от интериора. Паркът около сградата също беше приятен.

Сградата на бившата съветска правителствена резиденция

Сградата на бившата съветска правителствена резиденция

Една от спалните в бившата правителствена резиденция

Една от спалните в бившата правителствена резиденция

Накрая попитах екскурзоводката какво означава в превод абхазкото й име, изписано на баджа. Тя каза дума, която аз разбрах като „Девица“ (в превод „Невинно, девствено момиче“). Повторих въпросително за да съм сигурен: „Девица?“. Другите туристи се засмяха, а пък младата екскурзоводка малко смутено, но бавно и отчетливо каза: „Не „Девица“, а „Львица“ (в превод „Лъвица“)“.

Екскурзоводката с име, което в превод от абхазки език означава „Лъвица“

Екскурзоводката с име, което в превод от абхазки език означава „Лъвица“

При далечния край на езерото Рица от планината се спуска

буйна река, наречена „Водопадна“.

Образуваните малки водопади носят името „Водопад Млечен“, вероятно защото бялата пяна придава млечен цвят на водата.

Реката е наречена „Водопадна“, а заради бялата пяна водопада се казва „Млечен“

Реката е наречена „Водопадна“, а заради бялата пяна водопада се казва „Млечен“

Определено, в тази си част планината Кавказ беше красива и величествена.

Поглед към склоновете и долините на планината Кавказ, над езерото Рица

Поглед към склоновете и долините на планината Кавказ, над езерото Рица

Пицунда

беше последния курортен град, който посетих в Абхазия. Разположен е на полуостров със същото име. Счита се, че името на града има индо-арийски произход и в превод означава „Боров“. Това е логично, тъй като и сега боровите гори са доста. По протежение на 4 километра край плажа местността е обрасла с дървета, включително борове. Между тях са разположени почивни станции и хотели. Край самия бряг има седем 14-етажни хотела (почивни домове), построени през съветско време. Те носят имена като „Златното руно“, „Колхида“, „Маяк“.

Плажът на Пицунда е с малки камъчета, а до него са гори с хотели между дърветата

Плажът на Пицунда е с малки камъчета, а до него са гори с хотели между дърветата

Легендата гласи, че в началото на 5-ти век в Пицунда е починал Константинополският архиепископ Свети Йоан Златоуст. Гробницата му е под олтара на патриаршеския храм в града.

Патриаршеският храм в Пицунда, където според легендата е погребан Св. Йоан Златоуст

Патриаршеският храм в Пицунда, където според легендата е погребан Св. Йоан Златоуст

И още една любопитна подробност. Счита се, че

в Пицунда е бил открит първия нудистки плаж в бившия Съветски съюз.

Началото му е поставено от туристи от някогашната Германска демократична република (днешна Източна Германия) и от съветски дейци на изкуството.

Главната алея към морето завършва със скулптурната композиция „Море“. Тя представлява фонтан, над който са фигурите на скачащи във водата младеж и девойка, а край тях плуват делфини.

Отдясно е скулптурната композиция „Море“, изобразяваща младеж и девойка с делфини

Отдясно е скулптурната композиция „Море“, изобразяваща младеж и девойка с делфини

Черноморска Русия

Бързо и лесно преминах границата между Абхазия и Русия. По пътя към Крим се спрях само на две забележителности, които не бях разгледал през 2015 година.

Олимпийският парк в Сочи

е изграден във връзка с провеждането на Зимните олимпийски игри през 2014 година. На неговата територия се намират главните спортни съоръжения, в които са провеждани основните олимпийски състезания. Там беше откриването и закриването на самите Олимпийски игри.

Валентин Дрехарски на фона на Олимпийския площад в Сочи

Валентин Дрехарски на фона на Олимпийския площад в Сочи

Олимпийският стадион „Фищ“ има 40 хиляди места. След преустройство, на този стадион трябва да се играят мачове от Световното първенство по футбол през 2018 година. Изградено е и автомобилно трасе за състезания от Формула-1.

В далечината е Олимпийският стадион „Фищ“, а на преден план е част от трасето за Формула-1

В далечината е Олимпийският стадион „Фищ“, а на преден план е част от трасето за Формула-1

Ледения дворец „Большой“ е проектиран като хокеен стадион и побира 12 хиляди зрители. Използва се също за концерти и други мероприятия. По време на моето посещение там имаше представления на канадския Цирк дю Солей.

В Ледения дворец имаше представления на канадския Цирк дю Солей

В Ледения дворец имаше представления на канадския Цирк дю Солей

Стената на шампионите от игрите е монумент, изграден една година след Олимпиадата. Представлява две симетрични пирамиди със Земното кълбо между тях. На пирамидите са поставени 887 златни, сребърни и бронзови табелки с имената на съответните медалисти от Олимпийските и Параолимпийските игри.

Стената на шампионите от игрите има 887 табелки с имената на медалистите

Стената на шампионите от игрите има 887 табелки с имената на медалистите

Като далечен аналог на Дисниленд е развлекателния комплекс, наречен Сочи-парк. Освен десетки атракциони, на негова територия е разположен и хотел „Богатир“, проектиран в стил наподобяващ рицарски замък.

Хотел „Богатир“ е на територията на развлекателния комплекс Сочи-парк

Хотел „Богатир“ е на територията на развлекателния комплекс Сочи-парк

На територията на Олимпийския парк има няколко музея, включително автомобилен. Близо до спортните съоръжения се намира Олимпийското село. Неговите 47 сгради са преустроени за почивен и жилищен комплекс. Морският бряг е на няколко стотин метра от Олимпийския площад. Плажната ивица е дълга, но е покрита с камъни.

Морският плаж до Олимпийския парк е покрит с малки камъни

Морският плаж до Олимпийския парк е покрит с малки камъни

„Абрау-Дюрсо“

е най-големият в Русия завод за производство на пенливо вино, тип шампанско. Разположен е близо до град Новоросийск. Абрау се казва езерото, край което са разположени цеховете и избите на завода. Дюрсо е името на малка река, която тече наблизо. Така се нарича и рибарско селище на брега на Черно море. Големите лозови масиви осигуряват достатъчно грозде за винопроизводството. Неговото качество се обуславя от специфичния състав на почвата и от мекия климат в региона. Всичко това се научава в музея към завода.

Валентин Дрехарски до паметника, представляващ бутилка шампанско Абрау-Дюрсо

Валентин Дрехарски до паметника, представляващ бутилка шампанско Абрау-Дюрсо

Екскурзионният тур из завода започна с филм за историята на руското шампанско. Този тип вино започва да се произвежда във френската област Шампан в началото на 18-ти век. Когато по време на войната срещу Наполеон руската армия влиза в Париж, офицерите са очаровани от френското шампанско. То започва да се внася масово в Русия. В края на 19-ти век се създават големи лозови насаждения в околностите на Новоросийск и е поставено началото на руското шампанско. Наетите френски експерти ръководят технологичните процеси и обучават местни винопроизводители. Пенливите вина с марката „Абрау-Дюрсо“ стават най-реномираните в Руската империя.

След революцията от 1917 година производството е одържавено, като е поставена задачата шампанското да стане достъпно за всички. Така се появява марката „Советское игристое“, което присъства на трапезите на повечето семейства в бившия Съветски съюз.

В края на 20-ти век заводът е приватизиран и сега се произвеждат десетки видове пенливо вино с името „Абрау-Дюрсо“. Туристическият тур продължи из подземните изби, където виното отлежава с месеци и години. Екскурзоводката ни обясни какъв е технологичния процес, осигуряващ високото качество на бутилките с шампанско. Например, през определени интервали от време те се завъртат. Видяхме и цеховете за съвременно масово производство.

Както навсякъде в подобни музеи, обиколката завърши в магазина към завода. Той беше огромен, а разнообразието на предлаганите бутилки „Абрау-Дюрсо“ ме порази. В зависимост от вида и качеството, цената на една стандартна бутилка шампанско се движеше от 10 до 350 лева в български пари. Възползвах се от това предлагане и купих две бутилки шампанско за подарък на жена ми. Понеже нищо не разбирам от вино, предварително се консултирах с една от продавачките. Тя ми препоръча една бутилка „Полусладко“ и една бутилка „Полусладко розово“.

Екскурзоводката обяснява какъв е технологичния процес при отлежаването на бутилките с шампанско

Екскурзоводката обяснява какъв е технологичния процес при отлежаването на бутилките с шампанско

Дългите избени галерии, където бутилките с шампанско отлежават с месеци

Дългите избени галерии, където бутилките с шампанско отлежават с месеци

Съвременен цех за масово производство на пенливо вино „Абрау-Дюрсо“

Съвременен цех за масово производство на пенливо вино „Абрау-Дюрсо“

Двете бутилки шампанско„Абрау-Дюрсо“, донесени за подарък на жена ми

Двете бутилки шампанско„Абрау-Дюрсо“, донесени за подарък на жена ми

Между сградите на завода за производство на шампанско и езерото Абрау е направен чудесен парк. Разходката из неговите алеи се оказа изключително приятна и отпускаща. Няколко човека се къпеха в езерото, което ми се стори необичайно за началото на юни. Потопих ръка във водата и останах учуден от това, че тя беше доста топла за сезона.

По една от алеите на парка до завода за шампанско „Абрау-Дюрсо“

По една от алеите на парка до завода за шампанско „Абрау-Дюрсо“

В парка, край брега на езерото Абрау

В парка, край брега на езерото Абрау

Зареден с „положителна енергия“ от обиколката на Абрау-Дюрсо,

продължих към Крим.

Очаквах бързо да премина с ферибот през Керченския проток, който свързва Черно с Азовско море. Но не стана така. Проверките на автомобилите се оказаха обстоятелствени, както при преминаването на

държавна граница

(То си Е дъжавна граница. Крим е окупирана от Русия украинска територия. Влизането в Крим по този маршрут и без разрешението на Украйна може да доведе до съдебно преследване за незаконно преминаване на украинската граница – бел.Ст.) Първо, на контролен пункт край пътя полицаи проверяваха документите на пътниците в автомобилите. Това отнемаше доста време и автоколоната се придвижваше бавно. След това стана по-лесно, тъй като фериботния терминал се оказа добре организиран. Леките автомобили се подреждаха в няколко ленти и от гишета се купуваха билетите. После следваше истинската проверка на багажа със сваляне на чантите и прекарването им през рентген. Накрая, пак в няколко ленти се чака ферибота. Всъщност, последното чакане беше кратко, тъй като фериботите отплаваха през 20-30 минути.

Пернишкият Форд на автора чака на фериботния терминал за преминаване през Керченския проток в Крим

Пернишкият Форд на автора чака на фериботния терминал за преминаване през Керченския проток в Крим

Фериботът напуска Порт Кавказ в посока Крим

Фериботът напуска Порт Кавказ в посока Крим

Очаквайте продължението

Полуостров Крим – начало (10 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Абхазия – на картата:

Абхазия



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   

Posted by on 20.03.2017.

Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Categories: Абхазия, Валентин Дрехарски

2 Responses

  1. […] Кавказка Русия до границата с Абхазия Опознахме и Република Абхазия – почти неизвестна за нас територия оттатък Черно […]

    by Полуостров Крим - начало | Пътуване до... on апр. 22, 2017 at 10:41

  2. […] Кавказка Русия до границата с Абхазия Опознахме и Република Абхазия – почти неизвестна за нас територия оттатък Черно […]

    by Полуостров Крим – приключване на обиколката и по пътя към Донбас | Пътуване до... on юни 4, 2017 at 13:49

Leave a Reply


« | »




Последни публикации


Страници



About Пътуване до...

Здравейте, Казвам се Стойчо Димитров и съм единият от двамата администратори на този блог. Другият администратор е Комитата. Сайтът е предназначен да разказва за нашите пътешествия из страната и чужбините, като с удоволствие се публикуват и разкази на други пътешественици. Условията на публикуване са малко по-надолу.. Малко история Сайтът започна работа през май 2006г, но […]more →
Switch to desktop version