юни 08 2009

Пътуване из Гергьовденска Европа (2) – или как след 3100 км знам какво искам от живота

Продължение на пътуването ми из Европа. Ето така стигнахме от София до Мюнхен, а сега продължаваме с Мюнхен, Нойшванщайн и Виена. Приятно четене:

Пътуване из Гергьовденска Европа

или как след 3100 км знам какво искам от живота

част втора

От Мюнхен, през Нойшванщайн и Виена към София

Мюнхен ми е мечта от малък.

В късния социализъм на няколко будки в София пускаха по един-два броя на мюнхенския Sueddeutsche Zeitung и като цяло личният ми пробив в ученето на немски се дължи именно на това издание — почнах да чета първо малките обяви, после — по-големите (а те обикновено са за набиране на персонал — и това беше един от пробивите в соц. пропагандата, твърдяща, че в Западна Германия има безработица — големите обяви, както знаете вече и вие сега, се отнасят за хора с по-висок образователен ценз 🙂 Вестникът имаше рубрики (цели отделни кóли) за новини, за коментари, за Германия, за Бавария и за самия град Мюнхен. И понеже в крайна сметка се научих свободно да чета вестника — то и всички понятия като Marienkirche, Viktualienmarkt, Englischer Garten и Oktoberfest ми бяха познати, но тогава… без реалистични шансове да ги видя.

Frauenkirche, Мюнхен

В по-нови времена доста походих до и из Германия, но Мюнхен ми беше само като транзитно летище по пътя към баварските ми клиенти и така и не ми се случи да вляза в града. И така си седях само с думичките без да знам какво се крие зад тях. Това беше и една от целите на занятието „Пътуване из гергьовденска Европа“ — да ги облека в съдържание.

Та на другия ден — събота — пак слязохме до центъра и, за да ми е мирна главата, оставих колата на платен паркинг и тръгнахме да обикаляме.

Центърът отново беше пълен с хора, като ми се струва, че повечето бяха местни, а не туристи — изобщо Мюнхен създава впечатлението на германското купонджийско място. Разходихме се из Viktualienmarkt, за да огледаме пиещите бира германци — явно същия ден Байерн Мюнхен играеше с Борусия Мьонхенгладбах та се виждаха доста фенове както от едната така и от другата агитка.

Агитката на Байерн Мюнхен

Народът изглеждаше доволен и щастлив и яко наблягаше на бирата и белите вурстчета.

Немци пият бира 🙂 — Viktualienmarkt, Мюнхен

Viktualienmarkt, 80331 München, Германия

Оказа се, че точно до пазара има спирка на обиколните туристически автобуси (дето сядаш в тях, и ти разказват на амнайсе езика за забележителностите, покрай които минава рейса. Имаше свободни места горе и, естествено, се настанихме там. Обиколката е около центъра на града и е с продължителност около един час

Няколко думи за град Мюнхен

(колкото успях да запомня от сказката, останалото знам, че можете да намерите сами):

градът е основан от монаси (Moench на немски значи монах), като малко (100—200 години) преди падането на България под турско, получава градски права. През повечето време е главен град на Бавария като част от Свещената римска империя (т. е. Германия). След войните за испанското наследство (началото на XVIII век) става част от владенията на Хабсбургите. Има крепостна стена около реката Изар (между другото — влива се в Дунава) — от крепостната стена са останали три от портите — край едната от тях (Isartor) бяхме паркирали колата.

Isartor, Мюнхен

През XIX век е столица на Баварско кралство, чийто тогавашен крал Лудвиг в крайна сметка е обявен за неспособен да управлява, обявен е за луд — всъщност това е времето на обединението на Германия от Бисмарк, така че кралят на Бавария е дал фира, заради доста по-важни неща. Всъщност този крал Лудвиг е бил голям любител на операта и по-специално на Вагнер — построил е операта в града и организирал лични постановки за себе си. Всъщност операта на Мюнхен е доста красива сграда.

В по-ново време Мюнхен става и сцена на т. н. Бирен пуч, когато навръх годишнината от Великата Октомврийска социалистическа революция (през 1923г) товарищ Хитлер решава да вземе властта (и той като батковците) в Бавария — ама го гепват, прибират го на топло, след което той пише Майн кампф. Изобщо дните между 7 и 9 ноември са много чувствителни дати в Германия.

Минахме и покрай сградата, в която е подписано Мюнхенското съглашение — в момента се ползва от местната Консерватория. Всъщност тоталитарни сгради се виждали и в София, с тази разлика, че немските са по-малко разкошни от софийските аналози с двуетажни външни цокли.

Седалището на Сименс — снимката е от автобуса

Минахме и покрай Английската градина (Englischer Garten), която започва от центъра на града и стига почти до края му — огромен парк с много бирарии (Biergarten), някои от които с по 5—6 хиляди места. Не успях да видя мястото, където се провежда Октоберфеста, но за два дена — толкова. Да си оставим неща и за следващия път за посещение.

Иначе като свърши автобусната обиколка тръгнахме пеша из центъра.

Мюнхен много ми хареса.

Имаше страшно много хора, като че ли предимно местни жители и не чак толкова много чужденци (особено в сравнение с Виена) — може би пропорцията местни/чужденци е аналогична на софийската.

Градът и хората му създават впечатление за сериозно благосъстояние, даже думата е по-скоро „заможност“, а не просто „благосъстояние“. Толкова добре облечени жени и мъже май не съм виждал в Западна и Централна Европа (в Монте Карло още не съм бил) — ако и за жените може да бъде използван терминът „метросексуални“, то той доста добре описва ситуацията.

Малеее, какъв звяр -> (вдясно бре!)

Съпругата ми също беше впечатлена от „гледаните“ мъже. Изобщо — усеща се именно заможност. Даже в самия град почти не се виждат Фолксвагени и Опели, за френски коли — да не говорим — всичко е BMW, Мерцедес и Ауди. Вярно, че предимно по-малките модели, но фактът си е факт. Но пък нямаше нито един Хамър, джип БМВ или джип Мерцедес — нито един. Изобщо по този маршрут (цялата ми обиколка) джиповете изчезват около Любляна, за да се появят отново с българските си номера на унгарско-сръбската граница — нито един джип не се среща между Караванкен и Будапеща.

Въпреки това мога да кажа, че масово магазините в Мюнхен не са скъпи — влязохме в C&A и още някъде и там цените бяха обичайните 90% от цените в софийските молове (това беше по време без промоции и намаления). Вярно е също, че има и други магазини (даже — цяла улица с такива), където, ако си по дънки нямаш шанс да влезеш. Но да останем на нивото си — няма да се чувстваме неудобно 🙂

Кметството в Мюнхен

Та разходихме се из центъра покрай новото кметство (Neues Rathaus) с кулата и балкона си, на който Байерн Мюнхен празнува спечелените си Междуконтинентални купи. Основата забележителност обаче е кулата на кметството, чийто часовник два или три пъти на ден прави представление, подобно на часовника в Прага — не съм им голям фен, честно казано, много зловещо ми се струва и не толкова красиво.

Часовникът на кметството в Мюнхен

Но самото кметство е мнооого красива сграда.

На този балкон Байерн Мюнхен събира овациите

От другата страна на кметството започва пешеходната улица, която стига до другата запазена порта на града Karlstor. Направихме един тегел насам и натам, пихме бира с наденички по пътя, напазарувахме по разните дрехарски магазини (в София им викат „молове“ 😉

Улиците на Мюнхен — вижда се едно хубаво момиче (точно в центъра) от агитката на Борусия Мьонхенгладбах

В крайна сметка останахме без крака и сили, за да идем и до Английската градина — но това ще го оставим за другия път, защото друг път ще има абсолютно обезателно.

–––

На другия ден трябваше да пътуваме към Виена, но решихме, че можем

да минем и през замъка Neuschwanstein,

който се намира на северния склон на Алпите, но в посока, обратна на Виена. Отклонението не е малко (120 км в едната посока само), но то от Мюнхен до Виена само по себе си не е толкова далеч (по немски и австрийски критерии и магистрали) така че риск нямаше. Всъщност Нойшванщайн влизаше само като nice-to-have в програмата ни, за щастие обаче се осъществи:-)

Нойшванщайн (Neuschwanstein) се намира в землището на Хоеншвангау (Hohenschwangau), съвсем близо до Фюсен (Fuessen) на границата с Австрия. Пътят от Мюнхен до там минава през Мурнау, след което се качва на т. н.

Романтичен път (Romantische Strasse), която свързва поредица от стари градчета и замъци в Бавария.

Тази част на Германия ми беше позната от предишни мои командировки до градчетата в района — първото ми впечатление тогава беше повторено и сега: заболяха ме зъбите от красотата на пейзажа, градчетата, къщите, селата, цветята, ливадите, кравите, пътищата, синьото небе и зелено-жълтите (от цъфналите глухарчета) ливади… Всъщност всички сте виждали рекламите за шоколад с лилавите крави — жива истина е картинката с небето, къщите, ливадите и кравите. Само дето кравите са кафяви — едни огромно-красиви кафяво-бели крави пасат по ливадите. Само като видите цветята по терасите на къщите — сърцето ще ви заболи.

Искам да съм селянин в Бавария

Та отклонихме се от магистралата, минахме през Мурнау и се движим вече по Романтичния път към замъка, пътниците в колата са занемели от възхищение от красотата и подредеността на пейзажа и по едно време от задната седалка се чува най-фундаменталното предложение на досегашния ми живот: „Тате, искаш ли да си построим една такава къщичка тука на ливадата, на края на селото — и ще си живеем щастливо в нея?“… Честно казано — искам.

Искам да съм селянин в Бавария: ще си купя шапка с перо и къси панталони, ще си бродя по ливадите и ще си гледам кравите и ще участвам в местния духов оркестър, а в неделя ще ходя на църква. Вече знам какво искам от живота — и това ме прави щастлив:-)

Между другото — беше неделен ден и доста често (е, не чак масово, но достатъчно често) по селата се срещаха мъже и жени с народни носии. Вероятно така е прието в неделен ден.

Видях на едно-две места и строеж на нови къщи — само с тухли бяха без бетонни колони, плочи за междуетажията също не видях. Вероятно не е земетръсна зона. Мдаа, и там някъде видях някъде лош асфалт — в Бухинг явно правеха газификация или нещо друго с тръби през улиците — та там се наложи цели 5 метра да се мине през изрязания асфалт.

Но абсолютно всички къщи имаха цветя по балконите и дворовете.

И така напълно занемели стигнахме подножието на

замъка Нойшванщайн (Neuschwanstein)

Нойшванщайн (Neuschwanstein)

Малък детайл за ползващите GPS: самият замък Нойшванщайн е извън пътната карта, т. к. се спира на специално определени паркинги, затова, за да стигнете с кола до там е добре да сложите като цел пресечката на Parkstrasse и Colomannstrasse в Хоеншвангау (Hohenschwangau), Германияи GPS-ът ще ви закара точно на последния, най-близък паркинг преди касите за замъка. Паркингът е 4,50 за цял ден — т. е. без ограничение във времето докато сте на посещение в замъка.

Нойшванщайн (Neuschwanstein)

Оттам нататък: пеша, с файтон или автобус се качвате до замъка. Но преди това трябва да идете до тоалетна и да си купите билети на касата. Тоалетните наблизо са платени и се иска да имате подготвени 10 центови монетки, за да минете през автоматичните врати (ама наистина си подгответе по 10 цента — никакви други не вървят). Ние естествено нямахме достатъчно за цялата фамилия, та се наложи да търпя да стигна до самия замък, където за награда тоалетната е общо достъпна:-)

А това е замъкът на родителите на крал Лудвиг — в подножието на Нойшванщайн се намира и също може да бъде посетен

Касата за билетите ще откриете много лесно — всички надписи и хора водят натам. Цените билетите са по 9 евро на възрастен и безплатно за децата от семейството. Беседите се извършват на немски и английски с екскурзовод и на много други езици с аудио-гид, като групите за различните езици се организират в определени часове — затова е необходимо още на касата да кажете на какъв език искате да бъде вашата група — има италиански, руски, унгарски и още много други, но поне засега български няма. Затова бих ви препоръчал да си поискате български, за да разберат, че има необходимото търсене и чак след това да си искате немско/английско/руски или каквото там искате да слушате. Наистина: кажете първо, че искате на български — него ден имаше поне 3—4 български коли на паркинга, а освен това по пътя от и към замъка видяхме не по-малко от 2 български автобуса — време е да разберат, че трябва да слагат не само унгарски или хърватски в беседите по замъците си.

Нойшванщайн (Neuschwanstein)

Та, билетът ви ще бъде издаден за езика (групата), който сте заявили, което ще рече, че билетът ви ще важи за точно определен час за влизане в замъка. Това го имайте пред вид. Ние първоначално мислехме за англо/немски език, но се оказа, че в конкретния случай тези езици бяха по-късно и затова си избрахме руски. Аз нямам проблем, но моите жени в къщи са от доста по-младото поколение, но по схемата: всички слушаме аудио-гида, а тате повтаря на глас на български — всичко се разбира:-)

Самият замък е на едно сериозно възвишение — който го мързи, се качва на файтон с истински германски коне, с крака на римски пехотинци, или на автобуса. Видях спирката на автобуса, но самите рейсове не ги видях, за сметка на това видях файтоните — чифт огромни коне карат нещо средно между файтон и каруца с качени вътре 10—12 човека. Егати, тия коне колко са яки.

Пеша, с файтон и с автобус — към Нойшванщайн (Neuschwanstein)

Ние се качихме пеша, още повече, че огромната част от хората правеше същото — по пътеката имаше тълпи от посетители — с деца, без деца, и както винаги в планината разговорите бяха весели и щастливи. Времето беше слънчево и за двайсетина минути се качихме до замъка, където открих безплатната тоалетна:-) Животът бил красив!

До часът на нашата екскурзия имаше още време, което употребихме в хапване, дишане на чист въздух и правене на снимки

Замъкът Нойшванщайн (Neuschwanstein)

сте виждали на три места — първо той е единият от замъците, послужил като образец за замъците на Дисни. Второто място, където сте го виждали е на рекламата на търновската бира Калтенберг:-) А третото място, където сте виждали този замък е било в детската ви фантазия, когато се слушали приказките на братя Грим:-) То цялата околност е като илюстрация на приказка, та какво остава за най-приказния замък на планетата.

Нойшванщайн (Neuschwanstein) от близо

Иначе замъкът е сравнително нов — строен е втората половина на XIX век, като резиденция на вече споменавания баварски крал Лудвиг. Човекът е бил сериозен фен на Вагнер и неговите опери и като такъв е направил замък, който да бъде подходяща сцена за Лоенгрин, Тристан и Изолда и валкириите. Получила се е истинска приказка — в замъка даже има една зала, която прилича на пещера. Тронната пък зала е във византийски стил — т. е. прилича на православна църква, каквато си я познаваме от България. На краля това му се е струвало много шик, но, както вече, казахме, обявили го за луд и неспособен да управлява, арестували го и на човека не му останало време даже да си сложи трона в тронната зала.

Околностите на Нойшванщайн (Neuschwanstein)

Явно има нещо общо между него и Дон Кихот — рицари извън времето си. Може би луди, но пък са ни оставили наследство, което ни кара да мечтаем. (пък Бисмарк ни е оставил социалното и здравното осигуряване, 8 часовия работен ден, Търговския закон и пенсиите за работниците — все полезни неща, но като че ли тези неща… не ни навяват мечти;-)

Няколко седмици след арестуването на краля, замъкът е отворен за посещение — ето, даже и аз сега, влязох. И т. к. вътре е забранено да се снима — то ни остава да видим само околния пейзаж.

Околностите на Нойшванщайн (Neuschwanstein)

Мостът и водопадът над Нойшванщайн (Neuschwanstein)

Малко над замъка, в склона на планината, има водопад с минаващ над него мост — мостът минава на 120 метра над водопада и гледа към замъка, но откъм планината — нямаше време сега да ходим до него, но моя милост е бил там преди години, та ако имате време — качете се и до моста над водопада — ако знаете каква е гледка…

Гледката от Нойшванщайн (Neuschwanstein)

Замъкът Нойшванщайн беше най-западната и най-далечната точка на нашето пътешествие. Дотук бяхме минали 1560 км и стана време да поемаме обратно на Изток, в конкретния случай, към Виена.

Зададохме му маршрута на GPS — отново минахме през Мурнау и продължихме по т. н. Deutsche Alpenstrasseпокрай северния склон на Алпите, докато стигнем до магистралата между Мюнхен и Залцбург (за Виена).

Отново минахме с 80 км/ч през границата и привечер наближихме

Виена

Беше неделя привечер и софиянци се връщаха от село, та и на влизане в града имаше сериозно задръстване. (нищо подобно на софийските, де, но — имаше си).

Влязохме във Виена и се почувствах у дома си🙂

Виена е най-хубавият, най-нормалният, най-човешкият, най-разбираемият, най-красивият, най-културният, най-естественият град в света. Няма друг като Виена.

Не знам дали съм ви разказвал, но при първото ми пътуване до Виена не бях кой-знае-колко впечатлен (хареса ми, ама да кажеш, че Бо-зна-що…), при следващото ми ходене ми хареса малко повече, после — още, и още, и още, и още… А сега ми се вижда като рай този град (доколкото един град може да бъде рай, разбира се 😉

До този момент бяхме минали повече от 2000 км по пътищата и през цялото време бях стегнат и внимателен при карането — като влязохме във Виена всичките ми притеснения отпаднаха, страхът, че няма да видя пешеходец изчезна, не ме беше страх от движението — изобщо… стана ми леко 🙂 Наистина има нещо в този град 🙂 (иначе има и боклуци и просяци за разлика от Мюнхен, но Виена наистина си заслужава титлата за най-добър град за живеене в света)

Намерихме си лесно хотела Mercure am Europaplatz

— бяхме спали в него при предишното ни ходене до Виена. И той от верига Mercure на веригата Accor. Намира се в горната част на Мария-Хилфер-Щрасе срещу Вестбанхоф — практически в центъра на града. Двете нощувки със закуска за тримата бях резервирал за 178 евро общо. (Поради неизвестна за мене причина този хотел вече не съществува, или поне не под същото име – във всеки случай изглежда ето този http://www.booking.com/hotel/at/mercure-wien-westbahnhof.html вероятно е същия хотел – бел.Ст.)

Оставихме малката във ваната да релаксира, а ние с любимата ми съпруга излязохме само да вземем нещо за ядене. Е, по това време само близкото KFC беше отворено, взехме нещо за стаята, прибрахме се и легнахме да сме готови за следващия ден във Виена.

Този ден минахме 633 км (Мюнхен-Нойшванщайн-Виена)

–––

Целият следващ ден беше предвиден за свободна програма из Виена — изпратихме мама да обикаля магазините, а ние с малката отидохме по музеи. Всъщност отидохме до

Природо-научния музей (Naturhistorisches Museum)

За възрастен с дете платихме 10 евро комбиниран билет.

Пак да ви кажа — хора, не се страхувайте да водите децата си по музеи: на децата им е интересно, а музеите в Европа са така направени, че ще даже и на вас ще ви е интересно🙂 Естествено, огледахме кокалите на динозаврите, живота в древния Рим (имаше специализирана малка изложба), после попаднахме в залата на микрокосмоса. А там един батко (докторант най-вероятно) специално на нас ни проведе една лекция за ларвите и разните мушички: прожектираше на голям екран това, което той вижда на микроскопа си. Прожекцията беше със стерео-изображение и я гледахме с очила (сега му викат 3D, забравяйки, че преди 25—30 години в София имаше специализирано стерео-кино, бившата Култура 2). Та в музея специално за нас момчето показваше разните ларви как се хранят, как си живеят и шават в неговите пробни стъкла — показваше го на екрана и обясняваше, а ние — ахкахме. Абе, National Geogrаphic на живо 🙂

След като излязохме, намерихме мама, и заедно отидохме до

двореца Шонбрун (Schoenbrunn)

Беше сравнително късен след обед и за щастие нямаше много хора. Отново си взехме аудио-гид — разбира се, че поискахме на български, разбира се, че нямаше, но мисля, че ако всеки ден по 10 човека искат аудио-гид на български, в крайна сметка и в европейските музеи ще се появят български текстове (в крайна сметка авио-компаниите могат да имат и на български език инструкции, значи и музеите могат — просто трябва да им се окаже пазарен натиск).

Шонбрун също се хареса на малката — и то много. Но не мога да разбера тая принцеса Сиси (която смятам за абсолютна патица) как успява да омае момичетата и жените. Знаете, (а ако не знаете, сега научавате), че в Шонбрун стаите и изобщо изображението на Сиси са сравнително малко (тя си има специална експозиция в Хофбург, а в Шонбрун май има само една стая нейна) — по-голямата част от експозицията в Шонбрун се върти около Мария-Тереза и Франц-Йосиф, а Елизабет (Сиси) е сравнително слабо представена — има май само един неин портрет

Ама е толкова хубава принцеса, бе тате, нищо не разбираш

Толкова е хубава, че после в магазина за сувенири купихме книжка с картинки за оцветяване, свързани с живота на принцесата 🙂

Изобщо механизмът за митологизиране работи сериозно. И принцеса Даяна беше същата история — ако Чарлз има любовница — това е грозна изневяра, ако Даяна има любовник — това е търсене на любовта и борба с дворцовия закостенял етикет. Та същата работа и Сиси — Франц Йосиф цял живот е бил влюбен в нея и едновременно с това е гледал работата си на кайзер, докато нашата красавица си е гледала живота, с амнайсе любовника, фитнес, диети, пътешествия — нейното се нарича борба за свобода и срещу закостенелия етикет. Но доводът беше неотразим „Ама е толкова хубава принцеса, бе тате, нищо не разбираш“ 🙂

Пак да се повторя — смело вземете децата си да ги водите из Европата. Пълно е с интересни места и за тях.

Разходихме се и из парка на двореца, поснимахме се и се прибрахме, защото на другия ден тръгвахме обратно за София.

–––

Последният ни ден беше само пътуване.

От Виена до София са 1000 км,

както винаги исках да тръгнем раничко, но отново хванахме сутрешния пик. На бившата граница с Унгария взех винетка за Унгария — това е най-благата винетка по целия маршрут. Първо, че е електронна и само ти въвеждат номера на колата в системата и ти дават нещо като касова бележка, а освен това е и сравнително евтина (след Хърватска и Словения, пътните разходи в Унгария са песен). А унгарските магистрали са много по-добри от същите в гореспоменатите държави.

Наближавайки границата със Сърбия започнаха да се появяват и първите джипове — естествено с български номер, но и освен тях вече имаше много бг-коли по пътя. На излизане от Унгария направихме опашка само от софийски коли и граничарят ми каза: „София — празна“ 🙂 Така си беше — бяхме напълнили Европата през тези дни — след като край Нойшванщайн (на 1500 км от София) видях поне две български коли и поне три автобуса с нашенци, наистина бяхме поопразнили милата ни родина. Дай, Боже, всекиму! 🙂

Вече по -тъмно минахме последната простотия по пътя, а именно границата между Сърбия и България. Час и половина чакане от сръбска страна, за щастие от българска минахме бързо, въпреки „единна флашка“: адска тъпотия — нямам нищо за плащане на българската граница, даже винетка си имам едногодишна, ама — не! Трябва да минеш с тъпата флашка през 6 гишета — добре, че поне гишетата са на нивото на прозорците на колата, та не се налага да се слиза и минахме сравнително бързо. Но от сръбската страна беше яко чакане преди това.

Хилядният (точно 1000) километър от Виена беше край люлинското Метро. Беше към 11 вечерта, когато успях да гушна възглавницата — треперещ от изтощение и много щастлив, заради намалелия брой мечти в живота ми 🙂

Край

Ето и бюджета и статистиката от това пътуване:

Бюджет на едно пътуване с кола в Европа

Други разкази свързани с Мюнхен – на картата:

Мюнхен

   Изпрати пътеписа като PDF   


30 коментара

30 коментара to “Пътуване из Гергьовденска Европа (2) – или как след 3100 км знам какво искам от живота”

  1. 3a3y каза:

    Комплименти за чудесния пътепис, както винаги чета творбите ти с удоволствие. Абсолютно се присъединявам към възторжената оценка за града Виена, все едно бях отново там. Не съм се сещала за тази стратегия за гидовете на български, но има резон да ги тормозим и да ги караме да се червят, може пък да ни признаят за хора след време. 🙂
    Прав си, че децата трябва да се водят по музеи, въпреки че първата им реакция обикновено е подозрение. Специално Виена е град-учебник за деца. Зоопарка е прекрасен, в Шонбрун има детска обиколка/на немски и май само един път на ден на английски, не помня вече/ в детското крило на замъка/входът най вдясно откъм главната фасада/, където им показват стаите, играчките, дрехите на малките принцеси. Накрая на обиколката минават през една стая гардероб, в която могат да се преоблекат в дрехи и да се накипрят с перуки от епохата на империята и се получава много симпатична фотосесия.
    Най-силно впечатление обаче направи на децата Техническия музей/пада се някак си срещу входа на Шонбрун/ – колекции от всякакви музикални инструменти и превозни средства, на някои са направени макети и може да се качиш в тях, онагледени са основните физични закони/не мога да опиша всички съоръжения, трябва да се видят/, в едно отделение телевизията е направила истински блу бокс със звук и камери, които предават на околните монитори и там са събират големи тълпи малчугани….. абе купон и купища приятни изненади зад всеки ъгъл. Като попорасне дъщеря ти, заведи я там, ще ви е интересно на всички.
    Още веднъж поздравления за разказа и ….. ами пътувай повече, пък и ние с теб.
    🙂

  2. Владимир Иванов каза:

    По същото време и по малко по- различен маршрут видях и Linderhof (струва си!), но удължих малко маршрута и до Stans (Швейцария), за да се качим (семейно беше) и на един от върховете до Люцерн (Stanserhorn 1920м). Мислех да ти изпратя разказа за това пътуване, но в голяма част се покрива с това, което си написал.

  3. Стойчо каза:

    Владо, пращай! Има място:-) С радост ще го кача

  4. Стойчо каза:

    ЗаЗу, и аз съм се наточил на Техническия :–)

  5. Зока каза:

    Браво Маестро, страшен си!
    Много Поздрави!

  6. Стойчо каза:

    @Зока, you make my day:-)

  7. Владимир Иванов каза:

    ОК, ще се пробвам, стига да не го зарежа, както с Париж до 2-та част :))

  8. Valya каза:

    Благодаря за чудесната и полезна информация за пътуване с кола до Германия и Австрия. Обожавам да шофирам и разказа ти ме запали да планирам едно такова пътуване. Още повече, че карам Опел и ще му е хубаво да види „мама“ 🙂

  9. Stela каза:

    Без да знаеш и искаш, създаде един от най-хубавите подаръци за рождения ми ден 🙂 Благодаря.
    Също и за подсещането, че май дължа на сина си поне една Виена през детски очи- докато са детски. Различно е от детските очи на възрастен човек… – друга приказка…

    П.П. (всеки намек за благодарност под формата на пътеписи за грузински тостове в Армения ии където и да било другаде, ще счета за неуместен, йезуитски, инвазивен и изобщо- Стойчо в собствен сос :Р)

  10. joe каза:

    „смело вземете децата си да ги водите из Европата“
    Пропуснал си да добавиш:
    „И да не забравите да вземете и 3-4 000 евро, ей!“
    Толкова излиза горе-долу за 15-20 дена (път, хотели етц).
    Не знам колко българи имат толкоз пари за хвърляне в пътувания, но от познатите ми са доста малък процент…

  11. Стойчо каза:

    @joe трябва и шофьорска книжка да имаш – и още много други работи. Само като утешение: четенето на пътеписи е безплатно (е, трябва да имаш интернет)

    Пътуването беше 6 -дневно и бюджетът беше доста по-малък от споменатия. Подготвям една статия със съвети за пътуване, там ще се опитам да кажа и за бюджета.

  12. Златомир каза:

    joe, недей така човече! Българинът съвсем не чак толкова беден, колкото всички се опитват да се изкарват! Пътуването е въпрос най-вече на желание! Естествено всеки се простира според чергата си! Тъй като съм царят на „лоукост“ пътуванията (т.е. всичките ми са такива) ще ти цитирам няколко цифри, ей така за размисъл: Миналата година направихме 8-дневна обиколка из Европа (Пътеписът е „Набързо из Европа“) с маршрут София-Прага-Лондон-Амстердам-Париж-Виена-София. Бяхме трима – аз, гаджето, и дъщеря ми и екскурзията ни струваше точно 3500 лв. (самолетни и жп билети, хотели, джобни и т.н). Ще кажеш, че е доста? Да, като сума е доста, но от друга страна да разходиш любимите си хора из половин Европа за такава сума мисля, че хич не е много!
    Втори пример: през почивните дни в началото на май с един приятел за четири дни обиколяхме из Македония, Албания, Черна гора, Хърватска, Босна и Херцеговина и Сърбия. Лично аз изхарчих 440 лв за всичко! Много ли е? Срещу сума по-малка от една средна заплата за страната се „насладихме“ на дивата и непристъпна Северна Албания, на невероятното черногорско крайбрежие, на Дубровник и Трогир, да не говорим за Плитвицките езера, за уникалното Сараево…
    Трети пример: още по-нискобюджетен: през пролетната ваканция дъщеря ми ми се примоли „Тате, ходи ми се някъде в чужбина. Където и да е!“ Станахме рано една слънчева неделя и обиколихме източна Сърбия-топихме си краката във Власинското езеро, хапнахме сладолед в Сурдулица и Лесковац, позяпахме из Ниш, ядохме плескавици на брега на реката в Пирот и всичко това срещу…25 лв за гориво и 20 лв за „глезотии“. Същите пари щяхме да изхарчим и в гнусната ни и мръсна столица, а така детето още си спомня за „онази сръбска обиколчица“…
    П.п. Стойчо, извинявам се ако коментарът ми е не на място, но взе да ми писва от хора, които злобно подмятат „Е, знаем ви вас богатите, ама ние не можем да си го позволим!“ Всички можем, според желанието и възможностите си!
    П.п. И да не стане грешка – аз съм средностатистически работник със средностатистическа софийска заплата…

  13. Мария каза:

    Ако говорим за ходене във Виена с деца,лично аз изпитах това удоволствие да посетя Виена като малка.Единствения минус беше,че е студеничко,тъй като беше зима,но пък иначе за едно хлапе е страшно интересно-всички тези дворци,коледните базари със страхотни стъклени украшения за елха,аромата на канела,изобщо е невероятно!А колкото до пътеписа,и аз ще се опитам да си уредя едно ходене до Баварските замъци по-нататък!

  14. Албена каза:

    Леко се четеше, пишеш увлекателно. Доста си духовит, пишейки за младежта, я виждаш само в готени „мадами“ /1-ва част/. Преди доста години си бяхме начертали с една група да се рзходим до Виена, но на мен ми мина котка път, а останалите отидоха и винаги с умиление разказват за Виена. Живот и здраве, дано пак ми се отдаде шанс да отида. Продължавай с пътеписите, Щастливецо!

  15. blagun каза:

    За бирата Калтенберг ще имаш да вземаш – картинката е от едноименния замък: http://www.ammersee-region.de/grafiken/gastgeber/kaltenberg-schloss-1.jpg. Ти да не си мислиш, че лудият крал Лудвиг ІІ е построил само един замък? Де що има езеро из Бавария, го е удостоил със замък. И в крайна сметка съдбата му е отредила да загине в едно от тези езера със замък.
    А ако някой баварски селянин се осмели да ходи само в неделя да се черкува, тежко му! След третото неявяване на вечерна проверка в 19 часа местният Priest ще го накара да се изповяда за греховете си, а на следващата седмица щи трябва да си купи индулгенция поне за 200 евро или папата-баварец ще го отлъчи.

  16. blagun каза:

    Значи сърбите не са виновни за чакането на излизане към България. Те задържат колите, за да не се събира голям буфер. А забавянето се получава заради тъпите флашки – определено най-голямата гранична простотия в Европа.

  17. Стойчо каза:

    @Благо, ще я преживея вечерната проверка;-)

    На Калетенберг съм виждал реклами с точно с Нойшванщайн, а не с този замък от твоя линк. Говоря за българския Калтенберг

  18. Стойчо каза:

    Може, не знам точно – но чакахме от сръбска страна.

  19. blagun каза:

    А, да, сега се сетих, че съм виждал такова рекламно пано в едноименната бирария в квартал Гевгелийски – нещо като това: http://www.koenig-ludwig-brauerei.com/events_und_erleben/desktophintergruende/koenig_ludwig_weissbier_d_4-3.jpg

  20. Един каза:

    Браво Стойчо! Поздравявам те за пътеписа, който си написал и за снимките. Супер са. Продължавай все така! Следващият път, като идваш в Мюнхен се обади да те водя на бира в най-голямата бирария-7500 места Chinesischer Turm Английската градина. Непременно да посетиш Дворецът Нимфенбург, който не знам как си го пропуснал, а си е баш в Мюнхен.
    П. С. Малка неточност забелязах под една от снимките ти. Първата снимка не е Marienkirche, а е Frauenkirche. Много туристи се бъркат с Marienkirche, която е в Берлин и пак е с 2 кули, но те са остри. Може и заради централният площад Marienplatz да се бъркат, не знам, но името на църквата е Frauenkirche.
    Успех!

  21. Стойчо каза:

    @ Един – вече ми направиха забележка за Мариенкирхе в един форум – не ми се ще да го сменям в текста вече, нека си седи грешно:-)

  22. Христо каза:

    Много добре написано, поздравления! Много ми хареса констатацията ти за Виена-

    „Виена е най-хубавият, най-нормалният, най-човешкият, най-разбираемият, най-красивият, най-културният, най-естественият град в света. Няма друг като Виена“.
    Подписвам се и аз под нея 🙂

  23. […] пътуването ни с колата от София до Загреб – Мюнхен – Нойшванщайн – Виена със съвети за пътуване и статистиката от това […]

  24. Криси К. каза:

    Искам да отговоря на Joe, на когото единственното което му хрумна да напише след прочитането на такъв хубав разказ е няколко изречения за комплексарското му самосъжаление за собственният му мързел. Казвам мързел, защото с малко усилия за едно добро планиране и доста ровене в нета от по-раничко ще се получи една прилична сума за едно незабравимо пътешествие.
    Първо да кажа че в момента цялото ми семейство (мама, тати, брат ми и аз – всички над 20 год) планираме пътуване през втората половина на юли (час-пик на лятото, но така се случи с отпуските) от София със стопове в Будапеща, Виена, Прага, Дрезден, Лайпцих, Нюрнберг (още е под въпрос), и обратно със стопове при замъка Конопище, Братислава, Вишеград, Белград и София. Сметките се закотвиха на 2500 евро за четерима със закръгляне на горе. Това включва 13 дни, 12 нощувки (от които две при приятели), медицински застраховки, път, пътни такси, храна, входове по доста музеи (ние сме любители на такъв вид туризъм), паркинг. Когато се върна ще пиша как е минало.
    Второ преди два месеца видях що где може да се види за 6 дни в Париж със скромните 200 евро в джоба. Аз и брат ми като студенти не можем да си позволим нещо кой знае какво и тук на помощ идва невероятно измислената система couchsurfing.com Но тук за да получиш, трябва да си готов и ти да дадеш (което не е присъщо на хора, разсъждаващи като Joe). И заради прекрасното гостоприемство, което получих в Париж, сега с удоволствие приемам първите си коучсърфъри от чужбина.
    И трето, абсолютно поддържам мнението, че българите далеч не са толкова бедни за колкото се изкарват. Пътувала съм доста и смело твърдя, че няма друга такава държава в която многобройните кафенета и ресторанти да са пълни по всяко време на деня дори и в работно време; да е необходима резервация поне една седмица предварително за която и да е най-обикновенна селска къща в еди-кое си село в бг-то (да не говорим пък за по-скъпите хотели) и почивките по морето за нас да струват два пъти по-скъпо от същите за германци (това доказва че има кой да ги плаща).
    И за заключение ще кажа, че при желание едно пътуване зад граница може да ти излезе по-малко пари, по-малко нерви и повече емоции от колкото такова, направено в България. За пример: това лято с мъжа ми смятаме да летуваме в Малта, защото ни излиза по-евтино, отколкото на нашето черноморие.
    До скоро

  25. blagun каза:

    Криси, в настоящия блог никой не обръща внимание на жалките вопли на joe. Ние сме си от друго тесто, пък нека joe да седи в кръчмата, превръща социалните помощи в шльокавица и „проклина цяла вселена“.
    А вие – защо в Малта, и то на почивка? Там било само камъни, пек и скъпотия! Идете на Сардиния!

  26. Lora Nielsen каза:

    @blagun –> удари едно око на пътеписа ми за Малта;) Не е само камънаци:)

  27. […] езици. Досега съм ги ползвал в Барселона, Виена и Мюнхен и трябва да ви кажа, че са много добро средство за […]

  28. Georgi G каза:

    Браво за увлекателния разказ, Стойчо. Описал си много точно и подробно всички места, които сте посетили. Живея в Словения, близо до границите с Хърваска и Италия. Пътувам доста и съм бил на всички тези места, които ти си описал в разказа си, но въпреки това, ми беше много интересно да прочета воя разказ.

    GPS-ът е много полезно устройство, определно ми е помагало навсякъде, където съм обиколял до сега.

    Определно Виена е един от любимите ми градове- последно ходих преди Коледните празници 2010. Може да погледните клипчето, което направих от снимки от пътуването: или тук: http://www.facebook.com/#!/video/video.php?v=1668257538556

    Само няколко поправки и актуализирана информация за Словения- вече има доста повече бензиностанции, включително и ОМВ. Там тоалетн ите не миришат и са безплатни 🙂 Що се отнася до винетките в Словения, от 2010 има и месечни винетки. Аз ползвам годишна- предимството е, че важи за 14 месеца- от декември предишната година, до Януари- следващата година.

    Поздрави от Порторож, Словения,
    Георги

Leave a Reply