Грузия и Армения – снегове през октомври 2016 (3): Отново Грузия

Продължавме из Кавказ заедно с Боряна – започнахме с Грузия, после отидохме в Армения, днес отново сме в Грузия

Приятно четене:

Отново Грузия

част трета на

Грузия и Армения – снегове през октомври 2016

Тбилиси, Казбеги, Мцхета, Гори, Кутаиси

С облекчение слизаме в Тбилиси. И по чиста случайност попадаме на ХО-ХО буса, който тръгва след 15 минути. С него разглеждаме града, а после манастира Джвари /кръст/ и старата столица – Мцхета. За съжаление батерията на смартфона пада, нищо не мога да снимам.

Моста на любовта - Тбилиси, Грузия

Моста на любовта

Тбилиси, Грузия

Тбилиси, Грузия

Тбилиси, Грузия

Тбилиси, Грузия

Тбилиси е приятен град, определено има бохемски вид в старата си част

Баните – Тбилиси, Грузия

Баните

улиците са наредени малки ресторантчета с шеговити послания към клиентите , написани на входа. Старите сгради са красиви , с издадени балкони от дърво. А старите серни бани , в които искахме да се изкъпем са със вход от 25 лева нагоре.

към Казбеги – Кавказ, Грузия

към Казбеги

към Казбеги – Кавказ, Грузия

към Казбеги – Кавказ, Грузия

към Казбеги – Кавказ, Грузия

Над река Кура

се е прострял нов пешеходен мост с ажурена конструкция. Прилича на пеперуда. А на високия бряг над реката, до стара крепост , се издига статуята на МАЙКА ГРУЗИЯ, В едната си ръка държи меч, с който посреща враговете, в другата – чаша вино за приятелите. Грузинците обаче не се вземат толкова на сериозно и казват, че посланието е „Пий или умри“.

Обаждам се на грузинския ни водач Гиорги и го моля да дойде един ден по-рано. Прогнозата на времето сочи, че този именно ден ще бъде слънчев и аз променям програмата –

ще ходим на Казбеги

И наистина, успяваме да видим върха в цялото ме величие – 4037 м, надморска височина, а после и руско-грузинската граница, към която са се проточили в дълга редица ТИР-ове. На следващия ден тръгваме към областта Кахетия – люлка на грузинското вино. Първият обект е

скалния манастир ДАВИД – ГАРЕДЖА

Комплексът е огромен, но до голяма част от него достъпът е ограничен. Георги ни казва да минем над него, но междувременно е започнало да вали, пътеките стават кални и хлъзгави. И тук има туристи, даже една двойка от Сидни.
 скалния манастир ДАВИД – ГАРЕДЖА – Кавказ, Грузия
Кавказ, Грузия

Цялата околност е много живописна, тъмночервени вулканични хълмове, от които слизат стада овце на път за зимния си дом. Почти сме на границата с Нагорни Карабах. От камък над манастира струи вода, именно тя прави възможно съществуването в тази пустош. Продължаваме кам

Сигнахи – града на любовта

След продължително лутане откриваме

манастира на Света Нино

За нея се смята, че тя е разпространила християнството в Грузия и е много тачена. Надолу от манастира има баня,/всичко е много примитивно/ в която вярващите се топят за здраве. Обаче това надолу е на няколкостотин метра денивелация. В банята се къпе някаква рускиня и ни моли да не влизаме.

– Как е водата, топла ли е? – питам аз.

– Не е, но няма да усетите студ – отговаря тя.

За щастие до манастира чакат две таксита. Качваме се на едното и то ни откарва по разкаляния път обратно горе до манастира.

Пристигаме в Сигнахи,

Гиорги намира квартира и дотук с разглеждането. През целия ден не спира да вали. На другата сутрин времето е същото, но Гиорги упорства да ни покаже музея на някакъв местен художник. Онзи за който Алла Пугачова пее „Милион Милион алых роз“. Оттам се отправяме към

град Телави,

прочут най-вече с каламбура от филма „Мимино“ и с виното си . Тук правим и нашата

винена дегустация

Въпреки лошото време има две групи и нас ни канят с руската. На масата са 4 вида вина – 2 бяло и 2 червено. В Грузия оставят виното да отлежава с джибрите поне 3 месеца, /може и години/ а после от отпадъка правят Чача – местната ракия. Правят го по 2 технологии- по тяхната прекъсват ферментацията или с прегряване или с преохлаждане и то остава полусухо, без да се добавя захар. По европейската му добавят сулфати , за да го стабилизират.

На масата има и празни кани и докато се чудим за какво са, служителката обяснява, че който не иска да пие виното, може да изсипе чашата си в тях. Гръмък смях.

С тези гребки са изваждали виното от закопаните в земята квеври - Кавказ, Грузия

С тези гребки са изваждали виното от закопаните в земята квеври

Тбилиси, Грузия

После продължаваме да разглеждаме манастири, каквито около Телави има няколко. Дъждът преминава в сняг, а колата отказва да мине на бензин.

Докато се мотаем в търсене на газостанция из града , започва да се стъмва , а по пътя към Тбилиси, който е на около 80 км през планината, ни чака най-драматичната част от пътуването. Шосето е заледено, от двете страни са спрели закъсали автомобили. Една катастрофа би блокирала пътя за дълго.

За щастие всички са много предпазливи. Гиорги спада гумите и сме от малцината, които продължават пътя си. Междувременно звъни хазайката от Тбилиси, чуди се, ще идваме ли. Звънят и на Гиорги, но не защото са се притеснили. Оказва се, че приятелите му са се събрали у тях на маса и жена му ги забавлява, докато той се мъчи по пътя. Надолу по склона се подхлъзваме един – два пъти, но нищо фатално, а още по-надолу вали дъжд и към 21 часа благополучно се прибираме.

На другата сутрин има снежна покривка, но ние сме по единственото шосе , което има приличен вид – на път към Кутаиси. Първо спираме в

Гори

Градът прави приятно впечатление. Цената на входния билет за

дома на Сталин

е най-високата досега – около 15 лева. Така, че го разглеждаме отвън. После се качваме на крепостта над града – Горисцихе, а оттам покрай река Кура отиваме в

Уплисцихе

– вторият скален град на Грузия.

Уплисцихе - Тбилиси, Грузия

Уплисцихе

Уплисцихе – Тбилиси, Грузия

Градът е на панорамно място – много е интересен, а над всичко доминира църква, която се оказва затворена, а изходът е през един, според мен, естествен тунел

Уплисцихе – Тбилиси, Грузия

Продължаваме към Боржоми и по пътя най-сетне си купувам „Лубиани“ – закуска с фасул. Много съм изненадана, че фасулът е пюриран, но иначе е много вкусно.

Боржоми, Грузия

Боржоми

е на усойно място по коритото на река Кура, прилича на Наречен. И тръгваме да търсим прочутите минерални води.

Боржоми - Тбилиси, Грузия

Боржоми

Боржоми, Грузия

Топлият извор

е в парк с входна такса. На чешмата има знак, че пиенето на водата е забранено. Все пак я опитваме – отврат. Самият парк е по малка рекичка , приток на Кура и е чудесно място за разходки. Другият извор – студеният, е в търговската част и е накичен с празни шишета. Опитваме . Същата отврат с вкус на сода каустик, на всичкото отгоре – газирана. Г. обяснява, че и той не я пие и че действа слабително. Оттам вече се отправяме към последния град в програмата –

Кутаиси

Г. казва, че ще дойде да ни вземе на другата сутрин в 9, а не в 8 , както досега. Предполагам, че ще разпива с приятелите./Г. е от Кутаиси/.

На другата сутрин се появява небръснат и изтощен, явно е имал тежка нощ и потегляме

към каньоните

Времето е прекрасно, нависоко се белеят върховете на двата Кавказа, а пътят преминава през планински селца. Във всяка градина има засадена райска ябълка, окичена с плодове като коледни играчки.

Първият каньон е Мартвили,

който е плавателен в горната си част, така, че се качваме в малка лодка. В долната част има каскада от водопади. Много е красиво.

Каньон Мартвили, Грузия

каньон Мартвили, Грузия

Другият каньон –

Окаце,

е съвсем различен

Каньон Окаце, Грузия

Каньон Окаце, Грузия

Каньон Окаце

Първоначално се върви през широколистна гора, в която щастливи прасета хрупат питомни кестени. По-надолу високо над самия каньон вървим по мост, прикрепен към източната страна. Има издадени наблюдателни площадки. Пътеката свършва в нищото, но там има офроуд таксита, така, че се връщаме на входа бързичко. Следва

пещерата на Прометей

Пещерата е много дълга и много богата. Грузинската земя присъства в древногръцките митове с долината Колхида, където аргонавтите търсили златното руно и със скалата на която е бил приковен Прометей. Но от тези дохристиянски времена не са запазени никакви паметници. Като че ли историята тук започва с църквите. Слизаме към града през курортния град Саталпия, тук цари пълна разруха и продължаваме към

манастира Гелати

Местността е много красива, реки образуват живописни меандри в полите на Кавказ. Самият манастир е със скеле – вижда се, че няма пари за ремонта. Тук е и

гробът на прочутия цар Давид,

под една арка, която някога е била вход и всички са минавали над него. Сега е заградена. Връщаме се към Кутаиси и се отклоняваме към

манастира Моцамета,

кацнал на висока скала, а отдолу реката го заобикаля. Отсреща се вижда Гелати. Г. казва, че навремето е имало таен тунел между двата манастира, но аз се съмнявам, все пак Гелати е на отсрещния склон на реката. Прибираме се и в лъчите на залязващото слънце виждаме последния обект –

манастира Баграти,

точно над града. Сградата е нова и бяла, а вътре има толкова мощи, колкото не съм виждала другаде. Построен е на мястото на предишна постройка, която се вижда, че е била доста по-голяма. Тук си казваме довиждане с Гиорги. Последния ден е посветен на

Кутаиси – малко, спокойно градче.

Тук за известно време са преместили парламента, но после са го върнали обратно в Тбилиси. На другата сутрин рано е самолетът за София.

Манастир Баграти, Грузия

Манастир Баграти

Край

Автор: Боряна Йовкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Грузия – на картата:

Грузия



Booking.com

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.