Пътуване до…



« | »

Грузия и през Кавказка Русия (8 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

Започваме една Кавказка седмица, в която ще обърнем повечко внимание на страните от другата страна на Черно море. Започваме с продължението на пътешествието от Юг на Север с Форда на Валентин. В началото разгледахме остров Кипър(Северен Кипър (турски) и Република Кипър (начало и продължение). След това започнахме от Средиземноморското крайбрежие на Турция за да продължим към Кападокия и да направим обиколка на Източна Турция. Днес продължаваме с разглеждането на Грузия, след което ще прекосим Кавказка Русия до границата с Абхазия.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

Осма част

Грузия и през Кавказка Русия

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

Грузия

Ще започна разказа за тази страна с думите на моята грузинска приятелка Нана, която познава добре България: „Вие българите живеете по-добре от нас, но постоянно недоволствате и се оплаквате от всичко. Ние грузинците сме по-бедни, но приемаме нещата такива каквито са и се радваме на живота.“

Маршрутът ми през Южна и Източна Грузия включваше забележителности от средновековието до наши дни. Наблегнах на тези части от страната, защото четири години по-рано бях разгледал Западна и Централна Грузия. На следващата карта с черен контур и стрелки за посоките е означен маршрута, изминат с автомобила ми през южната и източната части на Грузия през 2016 година. В горния ляв ъгъл е маршрута през Абхазия (отделила се от Грузия република), където влязох от Русия.

Маршрутът, изминат от автора с автомобила му през Южна и Източна Грузия

Маршрутът, изминат от автора с автомобила му през Южна и Източна Грузия

Територията на Грузия

е 70 хил. км² в международно признатите й граници. Като изключим отделилите се Абхазия и Южна Осетия, практически под контрола на правителството са 57 хил. км².

Населението

на страната е по-малко от 4 милиона. Обобщено може да се каже, че Грузия е близо два пъти по-малка от България.

Географски Грузия се намира в Азия,

тъй като е разположена южно от главния Кавказки хребет. Политически, обаче, се причислява към Европа. Значителна част от територията представлява планински и полупланински райони. Равнинни са предимно западната и източната части на страната. На север Грузия граничи с Русия, а на юг с Турция и Армения. На изток е Азербайджан, а Черноморското крайбрежие оформя западната граница на страната.

История

Интересен факт са открити на територията на Грузия останки, които доказват, че преди близо два милиона години там са живели хуманоиди (ходещи изправени и наподобяващи човека). Те са наречени Homo erectus georgicus, но не са преки предци на съвременния човек. В продължение на няколко века преди новата ера са съществували поредица от малки царства. Най-известните от тях са Колхида в западната част и Иберия в източната част на днешна Грузия.

В началото на 4-ти век държавите в региона приемат християнството. В началото на второто хилядолетие грузинските княжества се обединяват в единно царство начело с Давид ІV Строителя. Разцветът на Грузия продължава и при царица Тамара, като по този начин периодът от 11-ти до началото на 13-ти век се счита за един от най-значимите в грузинската история. Следват различни завоеватели, персийско и турско владичество, присъединяване към Руската империя в началото на 19-ти век.

След Октомврийската революция (1917г.) Грузия става независима държава за кратък период. От началото на 20-те години тя е република в състава на Съветския съюз. С разпадането на последния, страната придобива независимост през 1991 година. Абхазия и Южна Осетия се отделят през 1992 година, а опитът за връщането им през 2008 година води до кратка Грузинско-Руска война.

Икономика

В края на съветския период Грузия е икономически най-развитата държава в Кавказкия регион (тогава производството на глава от населението е два пъти по-голямо отколкото в Армения) . С прекъсването на икономическите връзки в рамките на Съветския съюз промишленото производство намалява пет пъти в началото на 90-те години на миналия век. Селскостопанската продукция намалява три пъти. За това време моята грузинска приятелка Нана ми разказа следното: „На референдума ние всички гласувахме за независимостта на Грузия и бяхме уверени, че животът ще се подобри. Стана обратното. Спомням си как през зимата на 1992 година хората от входа на блока, където живеехме, напалваха голям огън отвън и в огромна тенджера варяха боб. Всички ядяхме от него и така оцелявахме.“.

В средата на 90-те години икономиката на страната се „отлепя от дъното“ и непрекъснато нараства, предимно за сметка на чуждестранните инвестиции, дребния и среден бизнес. Въпреки това, по производство на човек от населението Грузия отстъпва на Армения, а от Азербайджан изостава 1,8 пъти. От кавказките държави единствено грузинците все още не са достигнали жизненото равнище от края на 80-те години на миналия век. В „скоби“ мога да отбележа, че поради наблягането на инфраструктурата в Грузия, като турист бях останал с впечатление (през 2012 г.), че тя е с по-висок жизнен стандарт от Армения. Сега водещ отрасъл на грузинската икономика е хранително-вкусовата промишленост, основаваща се на продукцията от селското стопанство. Следва производството на дрехи, машиностроенето, металургията, химията, енергетиката.

Интересна особеност за страната е, че 4/5 от електроенергията се произвежда от водноелектрически централи. В областта на външната търговия тенденциите са неблагоприятни, тъй като вносът превишава значително износа. Бързо и стабилно се развива туризма.

По икономическа свобода и условия за развитие на бизнеса Грузия е на едно от челните места в света

Впускам се в такива подробности вероятно защото съм икономист по професия.

Общи впечатления от Грузия

Моето впечатление на турист е, че средното жизнено равнище в Грузия е по-ниско от нашето. Цените на основните стоки са съпоставими с българските или малко по-ниски. Входните такси за основните музеи и забележителности бяха между 2 и 6 лева, а цените на автомобилните горива – около 3/4 от нашите.

Грузинският език

е напълно неразбираем. Азбуката е коренно различна от латиницата и от кирилицата. В нея не се използват главни букви. Създадена е преди славянобългарската, но дали преди или след началото на новата ера е спорен въпрос. Доста от младите хора говорят английски. Повечето възрастни и част от младите говорят руски.

Официалната политика е прозападна. Грузия се стреми към Европейския съюз и НАТО. Въпреки войната с Русия от 2008-ма година, не усетих антируско отношение сред хората.

Грузинците са много сърдечни и общителни, винаги готови да помогнат.

Престъпността е незначителна

и навсякъде се пътува спокойно. Не съм имал никакви проблеми в това отношение.

Полицейското присъствие е видимо навсякъде и полицаите бяха любезни когато ги питах за посоката към даден туристически обект. Никой не е спирал автомобила ми за проверки.

Движението по грузинските пътища беше по-рисковано

отколкото при обиколката на тази страна през 2012 година, особено в столицата Тбилиси. Преди четири години шофирах относително спокойно, докато сега често ми „настръхваше косата“ по улиците и булевардите на столицата. Много рисковано карат грузинските младежи, като доста от тях се стремят да демонстрират своите способности на автомобилни „джигити“ (джигит е млад мъж, който владее до съвършенство конната езда).

Състоянието на пътната мрежа е по-лошо отколкото у нас. Бавно и трудно се пътува през грузинските планини. На определени участъци пътната настилка е разбита и трябва да се внимава за дупки и неравности. Останах с впечатлението, че сега грузинските пътища са по-занемарени в сравнение с 2012 година.

На основните пътища указателните табели освен на грузински са и на английски. Има сравнително добри ориентири към основните туристически обекти.

Не се изисква застраховка Гражданска отговорност за автомобила.

Отделих четири денонощия на Южна и Източна Грузия, изминавайки 1230 километра. Похарчих 202 лева, половината от които за гориво

Влизане в Грузия и първи впечатления

След бързото преминаване на турския граничен пункт, лесно мина паспортната проверка от грузинска страна.

Съвсем различно беше при митничарите,

които оставиха негативни впечатления у мен. Първо ме накараха да извадя целия багаж, а после част от вещите минаха през рентгенов контрол. До тук лесно, но като се разровиха в основната ми пътна чанта и стигнаха до лекарствата стана сложно. На въпроса им защо са ми нужни толкова много и различни лекарства, обясних че пътешествието ми е с продължителност близо три месеца. Всичко може да се случи със здравето ми през това време и трябва да съм готов за самолечение. После една митничарка започна да отваря кутиите с лекарства една по една и да чете указателните листовки. Явно поради близостта на българския и руския език тя разбираше написаното. Накрая отдели пет лекарства и ги занесе в някаква лаборатория за изследване. Слез двадесетина минути се върна, каза че всичко е наред и мога да си прибирам багажа.

Близо един час продължи цялата митническа проверка. Ако това беше първото ми разочарование, то второто дойде при зареждането с гориво защото ми взеха повече пари. Напълних резервоара на граничната бензиностанция на Лукойл и дадох на любезния бензинджия кредитната карта (не се изисква ПИН-код). Той влезе в канцеларията и след малко ми върна картата с касовата бележка. По-късно установих, че сумата от бележката е с 16 лева български пари по-голяма. Реших да не се разправям с човека защото бензиностанцията се оказа с доста удобства за мен.

Стъмваше се и останах да пренощувам там в автомобила. На следващата сутрин измих Форда на безплатната автомивка. После си изпрах дрехите и се изкъпах на безплатния душ. Обмених останалите ми турски лири за грузински лари.

Ахалцихе

беше първия грузински град, който разгледах. Днес той е с население около 15 хиляди души. Основан е през 12-ти век, а през 14-ти век става политически, икономически и културен център на областта. През 16-ти век е завладян от Османската империя, а след Руско-Турската война от 1828г.÷1829г. Ахалцихе е присъединен към Русия. Паркирах в страни от центъра и първо разгледах самия град преди да стигна до основната забележителност – реставрираната крепост.

В центъра на Ахалцихе

В центъра на Ахалцихе

На площада при автогарата беше изложена съвременна техника на грузинската армия. Много хора се тълпяха наоколо, а децата се катереха по танковете и бронираните автомобили. Досетих се, че има някакво тържество, но още не знаех какво точно.

Деца с интерес разглеждат бронетранспортьор на грузинската армия

Деца с интерес разглеждат бронетранспортьор на грузинската армия

През възстановената стара част стигнах до крепостта. Там също обстановката беше тържествена. В информационния център попитах какъв техен празник е днес. Обясниха ми, че честват

Деня на независимостта. Беше 26-ти май

Ахалцихската крепост е напълно възстановена през 2012 година

Ахалцихската крепост е напълно възстановена през 2012 година

Ахалцихската крепост

се споменава за първи път през 13-ти век. Счита се че тя придобива сегашния си вид по време на османското владичество. Нарича се още „Крепост Рабат“. Проектът за реставрация се реализира през периода от май 2011г. до август 2012г. Територията на крепостта е разделена на две: горна историческа част и долна съвременна част. В долната част са разположени обекти за обслужване на туристите: хотел, ресторант, кафета, барове, винарна, магазини за сувенири, информационен център. Тук е и домът за бракосъчетания. В горната част от крепостта са възстановените исторически сгради: джамия, медресе, градини с фонтани, замъкът на владетеля. Имаше музейни експозиции и изложбени зали.

Поглед към градините в горната част на крепостта Рабат и замъка Джакели (горе в дясно)

Поглед към градините в горната част на крепостта Рабат и замъка Джакели (горе в дясно)

Разнообразни грузински сувенири се продаваха в магазините на Ахалцихската крепост

Разнообразни грузински сувенири се продаваха в магазините на Ахалцихската крепост

През вековете Ахалцихе е станал символ на толерантността, тъй като с грузинците тук са съжителствали арменци, турци, евреи, руснаци и много други народности.

Джамията Ахмедие

е построена по нареждане на везира Ахмед Паша, който произхожда от знатния грузински род Джакели. Когато Османската империя завладява региона той приема исляма, запазвайки по този начин владенията си. Джамията е умалено копие на Света София в Истанбул. Животът на Ахмед Паша завършва трагично, тъй като е обвинен в оскърбление на султана и осъден на смърт чрез задушаване със „свещено въже“.

Джамията Ахмедие е построена като умалено копие на Света София в Истанбул

Джамията Ахмедие е построена като умалено копие на Света София в Истанбул

В една от залите на замъка Джакели имаше експозиция на старинни ръкописни книги, картини, икони и други средновековни артефакти от балканските страни. Името на изложбата беше

„Балканите – кръстопът на цивилизации

Указателните надписи сочеха, че при подготовката на експозицията са участвали Българската национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, исторически и археологически музеи от балканските страни, както и Центъра за славянски и византийски проучвания „Иван Дуйчев“. Споменаваха се имената на Иво Хаджимишев и професор Аксиния Джурова като активни участници в осъществяването на изложбения проект. Имаше реплики на икони и артефакти от Бачковския манастир, който е основан през 11-ти век от грузински монаси, водени от братята Бакуриани. Беше ми изключително приятно да видя на това място толкова много неща, свързани с България.

Фрагмент от ръкописна книга, експонат от изложбата „Балканите – кръстопът на цивилизации“

Фрагмент от ръкописна книга, експонат от изложбата „Балканите – кръстопът на цивилизации“

Натикване на християните в Ада, картина от изложбата „Балканите – кръстопът на цивилизации“

Натикване на християните в Ада, картина от изложбата „Балканите – кръстопът на цивилизации“

Реших, че по случай националния празник на Грузия мога да си позволя да обядвам в ресторант. Връщайки се към мястото, където бях паркирал, съвсем случайно избрах едно заведение, нещо като нашите механи. Там си поръчах обяд, а след като хапнах поговорих с възрастния собственик на тази кръчма.

Въпреки обясненията на един грузинец,

не успях да открия пътя към манастира Сапара

Продължих в източна посока през

грузинските планини

Шосето беше в добро състояние. На някои места се разкриваха красиви природни гледки и спирах да снимам.

Пернишкият Форд на автора през планините в южната част на Грузия

Пернишкият Форд на автора през планините в южната част на Грузия

Хертвиси

е малко селище с останки от средновековна крепост. Тя е разположена на скалист хълм, там където река Паравани се влива в река Кура. В летописите тази крепост се споменава като място, където е водил сражение Александър Македонски. Чрез своето стратегическо положение

Хертвиската крепост

е контролирала пътищата към Армения и към Византия. Не можах да се лиша от удоволствието да се изкача до крепостните кули и да се разходя между запазените стени.

Скалистия хълм с крепостта Хертвиси

Скалистия хълм с крепостта Хертвиси

На територията на крепостта спокойно се разхождаха крави и телета, пасейки трева.

Кравите спокойно пасяха между крепостните стени на Хертвиси

Кравите спокойно пасяха между крепостните стени на Хертвиси

Поглед към Хертвиската крепост от въжения мост над река Кура

Поглед към Хертвиската крепост от въжения мост над река Кура

Вардзиа

представлява пещерен манастирски комплекс, издълбан в меката скала на планината Ерушети, близо до брега на река Кура. Изграждането продължава няколко десетилетия през втората половина на 12-ти и началото на 13-ти век. Помещенията са около 600 на брой, оформящи между 8 и 13 етажа в отвесната скала. Комплексът включва 13 черкви и параклиси, над 400 жилища на монасите, 25 винарни, трапезарии, библиотеки, складове, бани, тунели и стълби в скалите, водоснабдителна система. През средновековието близо 2000 монаси са обитавали това място.

Поглед към скалния манастирски комплекс Вардзиа и долината на река Кура

Помещенията в скалата са издълбани по времето на грузинския цар Георги ІІІ и неговата дъщеря царица Тамара. Силно земетресение през 1283 година довежда до отцепване на челната стена с дебелина до 15 метра. Това, което е останало и виждаме днес е само вътрешната част от този „архитектурен ансамбъл“. Манастирският комплекс е играел ролята на крепост, защитаваща тясната долина от нашествията на персийци и турци. В средата на 16-ти век манастира е завладян от персите, а малко по-късно от османлиите. Турските войници изгарят живи в черквите част от монасите, които са болни, сакати или възрастни. Димът и саждите от тази варварска постъпка са покрили стенописите и по този начин те са се съхранили през следващите векове.

Съхранени средновековни стенописи в скална черква на манастира Вардзиа

Съхранени средновековни стенописи в скална черква на манастира Вардзиа

Разходката сред помещенията в скалата, минаването през тесните и тъмни тунели, както и изкачването по стълбите беше изключително изживяване. Целият комплекс в значителна степен наподобява скалните градове в турската област Кападокия.

През един от тунелите, свързващ помещенията в скалата

През един от тунелите, свързващ помещенията в скалата

Една от трапезариите, където монасите са се хранили

Една от трапезариите, където монасите са се хранили

Интересна е и легендата за произхода на името „Вардзиа“. Когато бъдещата царица Тамара била малко момиче, веднъж си играела с чичо си в тунелите и скалните помещения. Тя се загубила сред тъмните лабиринти и започнала да вика „Аз съм тук, чичо!“, което на грузински звучи „Ак вар, дзиа!“. Царят Георги ІІІ заповядал това възклицание на дъщеря му да стане име на манастира – „Вардзиа“.

Още един поглед към скалния комплекс Вардзиа

Още един поглед към скалния комплекс Вардзиа

Ахалкалаки

има близо 15 хиляди жители като преобладаващата част от тях са арменци. Името му е съставено от две грузински думи: ахал (нов) и калаки (град). Следователно в превод означава „Нов град“. Въпреки името си, градът е основан през 11-ти век, когато става център на областта Джавахети. Тогава наистина е бил нов град, имайки предвид древната грузинска история. След като османските турци завладяват града много от жителите в областта приемат исляма. Тези грузинци-мюсюлмани са изселени в Турция през 1829 година, когато Русия завладява региона. На тяхно място са заселени арменци-християни от турските територии. Този факт обяснява и днешния етнически състав на града.

Пристигнах на свечеряване и започнах разглеждането на Ахалкалаки с останките от средновековната крепост, която въобще не изглеждаше внушително.

Сред руините на сградите, разположени между крепостните стени

Сред руините на сградите, разположени между крепостните стени

Централният площад на града носи името на арменския учен Месроп Мащоц (362г.÷440г.). Той е създател на арменската азбука и се счита за основоположник на арменската литература. Като християнски просветител и преводач на Библията е обявен за светец.

Отдясно е паметникът на Месроп Мащоц в центъра на Ахалкалаки

Отдясно е паметникът на Месроп Мащоц в центъра на Ахалкалаки

Арменската черква в Ахалкалаки

Арменската черква в Ахалкалаки

Ако изключим малкото нови сгради, Ахалкалаки имаше вид на провинциално градче от времето на социализма.

Една от улиците на Ахалкалаки

Една от улиците на Ахалкалаки

Пренощувах в центъра на Ахалкалаки и на разсъмване потеглих към столицата Тбилиси. Пътят минаваше покрай езерата Сагхамо и Паравани. Следваше

язовирът Цалка,

построен през 1946 година. Той е най-големият в Грузия, има две водноелектрически централи и е разположен до града със същото име.

Езерото Сагхамо

Езерото Сагхамо

Заснежените върхове се издигат над езерото Паравани

Заснежените върхове се издигат над езерото Паравани

Смятах, че бързо ще се придвижа в ранната утрин, но не се получи. Хората от селата започваха да изкарват добитъка на паша и стадата минаваха стотици метри по асфалта. Трябваше да се стои с автомобила на едно място докато премине насрещното стадо или пък да се движа едва-едва след някое стадо, докато животните се отклонят към ливадите.

Сблъсках се и с „простотията“ на краварите.

Много често те удряха кравите и им викаха за да се движат по-бързо край изчакващите ги автомобили. По този начин кравите се стряскаха, блъскаха се в спрелите автомобили и една в друга. Тъпите пастири не разбираха, че подплашените животни могат да огънат ламарините на леките коли и да им счупят страничните огледала. В допълнение на това кравешките лайна и бръбошките на овцете покриваха асфалта и тези прясно изакани изпражнения се лепяха по долната страна на автомобила ми.

Изчакването на стадата, които отиваха на паша сутринта, отнемаше доста време

Изчакването на стадата, които отиваха на паша сутринта, отнемаше доста време

Влизането в

столицата Тбилиси

стана бавно, поради задръстванията. Първо отидох до офиса на моята приятелка Нана, защото исках да я изненадам за рождения й ден. Нямаше я там, звъннах й по телефона, видяхме се на по кафе и тя отиде да празнува със семейството си.

Не исках да отделям време на столицата и забележителностите в региона, защото ги бях разглеждал при предишната ми обиколка на Грузия.

Ретро-спомен. Обикаляйки западна и централна Грузия, по пътя ми към Иран, през 2012 година вече бях разгледал много забележителности в тези части от страната. Тогава за шест дни изминах 1300 км. по грузинските пътища. Сега нямаше смисъл да губя време за познати места, включително столицата, а предпочетох да опозная други региони, където не съм бил. Следват няколко снимки от обиколката на Грузия със стария ми Опел четири години по-рано.

Ретро (2012г.): Батуми е черноморски град и столица на автономната република Аджария

Ретро (2012г.): Батуми е черноморски град и столица на автономната република Аджария

Ретро (2012г.): Отбранителни кули в долината Сванети, Западен Кавказ

Ретро (2012г.): Отбранителни кули в долината Сванети, Западен Кавказ

Ретро (2012г.): Авторът пред родната къща на Сталин в град Гори

Ретро (2012г.): Авторът пред родната къща на Сталин в град Гори

Ретро (2012г.): Мцхета е главният религиозен център на Грузия

Ретро (2012г.): Мцхета е главният религиозен център на Грузия

Ретро (2012г.): Към крепостта Нарикала в грузинската столица Тбилиси

Ретро (2012г.): Към крепостта Нарикала в грузинската столица Тбилиси

Край на ретро-спомена от 2012 година.

Двадесет хилядният

Телави

е исторически град в областта Кахетия. Първите сведения за това разположено на търговски кръстопът селище са от 1-ви век. През 11-ти век е столица на Кахетинското царство. През 13-ти век града е завладян от монголците, а през 17-ти век от персите. Те проявяват изключителна жестокост и според грузинските историци избиват 60 хиляди жители на Кахетия, а други 100 хиляди отвеждат като роби в Персия. По-късно местният владетел Ираклий II управлява относително самостоятелно царство, което е васално зависимо от персийската държава. Днес регионът е известен с производството на вино. Паркирах автомобила на площад до крепостта, носещ името на Ираклий II. Паметникът на този цар, изобразен като конник с меч в ръка, доминираше над околните сгради.

Една от стените на крепостта в Телави

Една от стените на крепостта в Телави

Архитектурни стилове от средата на 20-ти и от 21-ви век в Телави

Архитектурни стилове от средата на 20-ти и от 21-ви век в Телави

Малка художествена галерия с балкон в традиционен грузински стил

Малка художествена галерия с балкон в традиционен грузински стил

Авторът в парка на Телави

Авторът в парка на Телави

Домът-музей Чавчавадзе в Цинандали

е разположен в някогашното имение на тази знаменита грузинска фамилия. Първият собственик на имението Гарсеван Чавчавадзе е бил един от инициаторите за присъединяване на Грузия към Русия и подписва така наречения „Георгиевски трактат“. Този договор от 1783 година признава върховенството на Русия над източното грузинско царство Картли-Кахети. Тогавашната аристокрация предпочита покровителството на християнска Русия като начин за противопоставяне на мюсюлманските Персия (Иран) и Турция. Синът на Гарсеван се казва Александър и е по-известният член на фамилията Чавчавадзе. Като офицер от руската армия той участва във войната срещу Наполеон, включително и в превземането на Париж. Запознавайки се с достиженията на европейската цивилизация, Александър решава да ги пренесе в родната си Грузия. Построеният от него голям дом съчетава европейски и традиционни грузински архитектурни стилове.

Домът на Чавчавадзе е съчетание от грузински и европейски архитектурни стилове

Домът на Чавчавадзе е съчетание от грузински и европейски архитектурни стилове

Трапезарията в дома на грузинските аристократи Чавчавадзе

Трапезарията в дома на грузинските аристократи Чавчавадзе

Интериорът е оформен по европейски, а зелените площи на имението са благоустроени в стил Английска градина. Александър Чавчавадзе наема едни от най-добрите западноевропейски винопроизводители и построява първия в Грузия завод за производство на вино по европейска технология. Така се появява известното днес и извън пределите на страната грузинско вино „Цинандали“. В приземния етаж на дома-музей е оформена зала за дегустация на вино.

Авторът в залата за дегустация на вино

Авторът в залата за дегустация на вино

Разходка из имението на фамилията Чавчавадзе

Разходка из имението на фамилията Чавчавадзе

Александър Чавчавадзе е бил не само едър земевладелец и винопроизводител, но така също изключително образован за времето си човек. Той е писател, поет, полиглот и преводач. Имението му се е превърнало в център на интелектуалния живот в Грузия през първата половина на 19-ти век. На традиционните сбирки са присъствали както общественици, така и хора на литературата и изкуството. В имението са идвали руските поети Пушкин и Лермонтов, френският писател Александър Дюма–баща. По този начин грузинската аристокрация опознава руската и европейска култура. Руските интелектуалци от своя страна се запознават с традициите и културата на Грузия. За тези славни времена свидетелстват част от експонатите на дома-музей. Един от посетителите е бил руският драматург, поет, композитор и общественик Александър Грибоедов. Той се запознава с Нина – дъщерята на Чавчавадзе. Двамата се влюбват и по-късно се женят. Скоро след това Грибоедов е изпратен за посланик в Персия (днешен Иран). Местни ислямисти, които са против засилващото се влияние на християнска Русия над мюсюлманска Персия, извършват нападение над руското посолство. Самият Грибоедов и над тридесет дипломатически служители са убити. Персийският шах успява да потуши дипломатическия скандал като изпраща изключително ценни бижута и подаръци на руския император.

Гурджаани

има десетина хиляди жители и е център на лозарството и винопроизводството в района. В това градче не видях някакви забележителности. Приятна беше разходката в добре подържания градски парк.

Сградата на службата за административно обслужване на населението в Гурджаани

Сградата на службата за административно обслужване на населението в Гурджаани

Разходка в парка на Гурджаани

Разходка в парка на Гурджаани

Сигнахи

е селището, което ми хареса най-много в източната част на Грузия. Това малко градче с извиващи се и стръмни улици е разположено на няколко хълма. Както новата, така и старата част са добре запазени и са приятно място за разходка на туристите.

Новата част на Сигнахи

Новата част на Сигнахи

Кът от туристическото градче Сигнахи

Кът от туристическото градче Сигнахи

Основната забележителност е

крепостта Сигнахи,

която е много добре запазена. Стените й с дължина 4 километра ограждат старата част на града и са разположени по планинските склонове. Отбранителните кули са над 20 на брой и от тях се откриват чудесни изгледи към долината Алазани и планините наоколо. Разходката по дългите крепостни стени беше както приятна, така и изтощителна поради многото спускания и изкачвания.

Разходка по стените на крепостта Сигнахи

Разходка по стените на крепостта Сигнахи

Крепостта е добила днешния си вид през 18-ти век при цар Ираклий ІІ. Целта е била да се защитава района от набезите на перси и лезгини (кавказки народ). В старата част на града има реставрирани сгради от 19-ти век, както и няколко добре запазени средновековни черкви.

Поглед към старата историческа част на Сигнахи

Поглед към старата историческа част на Сигнахи

Върнах се в столицата Тбилиси, взех моята приятелка Нана и потеглихме на юг, за

да ми покаже някои не толкова традиционни места от Грузия

Минахме през район, където живеят азербайджанци и посетихме германски селища. Тя ми обясни каква е тяхната история. В началото на 19-ти век в германската област Швабия е имало религиозна секта, която убедила своите членове, че наближава „Края на света“. От „Всемирния потоп“ можели да се спасят само тези, които се изкачат на планината Арарат и там изчакат преминаването му. Т

ези сектанти продали имотите и имуществото си в Германия и тръгнали на югоизток към планината Арарат. След месеци път отминали Тбилиси и дошло времето за „Всемирния потоп“. Да, ама „Потопа“ не настъпил. Започнали да разсъждават какво да правят. Да се върнат в Германия, но какво ще правят там като вече нямат нищо. Да продължават към планината Арарат също нямало смисъл, защото вече няма от какво да се спасяват. Останали там, докъдето са стигнали. Правителството им дало земя за да си построят къщи и да се занимават със земеделие. В началото на Втората световна война, през 1941 година всичките мъже-германци били изселени в Казахстан или Сибир. Останали само тези, които били женени за грузинки.

Посетихме

Болниси,

в който има най-много германски къщи. Това градче се е казвало Катериненфелд. През 1921 година е преименувано на Люксембург в чест на германската марксистка, философ и революционер Роза Люксембург. Тя е убита след потушаване въстанието на берлинските работници в началото на 1919 година. През 1944 година на града е дадено сегашното му име – Болниси. Сега в него живеят 12 хиляди души, предимно грузинци.

Авторът пред германски къщи в Болниси, който преди се е казвал Катериненфелд

Авторът пред германски къщи в Болниси, който преди се е казвал Катериненфелд

Нана ме заведе на обяд в ресторант, който в миналото е бил германска мелница. Днес той носи името „Германската мелница“. Там хапнах традиционно грузинско готвено ястие, чието име не запомних.

По време на обяда Нана ми обясни какви са правилата за вдигане на тостове от така наречения „тамада“. Той е нещо като разпоредител при тържества и при събирания на маса. Вдига тостовете в определен порядък и предоставя думата за тостове на други почетни участници в събирането. Такова грузинско „мероприятие“ обикновено започва привечер и често продължава до ранни зори. Когато се водят туристически групи на вечеря, обикновено се наемат професионални тамади, които знаят как да вдигат тостове и да ръководят протичането на вечерта в ресторанта.

Валентин и грузинската му приятелка Нана в ресторант „Германската мелница“

Валентин и грузинската му приятелка Нана в ресторант „Германската мелница“

След като хапнахме, с Нана продължихме към

Дманиси

Това е археологическо място, където са открити части от скелетите и черепи на пет хуманоиди (ходещи изправени и наподобяващи човека). Те са на възраст 1,8 милиона години. Тези ходещи изправени бозайници са имали „много малко гънки на мозъка“, т. е. били са на ниско умствено равнище с два пъти по-малък от човешкия мозък. Смята се, че са измрели в процеса на еволюционното развитие. Дадено им е научното наименование Homo erectus georgicus (Грузински изправен човек). Съвременният човек не е техен пряк наследник.

Пътят до Дманиси с археологическия музей се оказа в ужасно състояние и по него се извършваха ремонтни работи. Не можех да се движа с повече от 5÷10 км/ч. След половин час решихме да се връщаме, тъй като Нана имаше служебни ангажименти в Тбилиси.

Сагареджо

е малко градче в областта Кахетия. За пръв път се споменава в писмени източници от 11-ти век. Сега в него живеят 12 хиляди души. Пристигнах там привечер и го разгледах набързо.

Централният площад на Сагареджо

Централният площад на Сагареджо

Останах да пренощувам в автомобила, а рано сутринта отворих багажника и изправен започнах да закусвам с бисквити и кефир. Неочаквано един грузинец донесе голям пакет и ми го подаде. Учуден попитах какво е това, а той ми отговори, че е храна за да ям през деня. Благодарих му и му подарих сувенир от България. Преди това единствено в Иран ми се беше случвало непознати хора да ми дават храна. Очевидно, има такава традиция при източните народи.

Пред тази сграда в Сагареджо пренощувах във Форда (втория отдясно), а на сутринта един грузинец ми донесе храна

Пред тази сграда в Сагареджо пренощувах във Форда (втория отдясно), а на сутринта един грузинец ми донесе храна

Давид Гареджа

е комплекс от пещерни скални манастири и манастирски сгради, разположен на границата между Грузия и Азербайджан. Основан е през 6-ти век от сирийски монах на име Давид Гареджийски. Има съхранени средновековни стенописи с изображения на исторически лица. Срещат се надписи на четири езика: грузински, арменски, гръцки и арабски. Това свидетелства за обмяна на културни традиции.

Скала с издълбани в нея параклиси и килии на манастирския комплекс Давид Гареджа

Скала с издълбани в нея параклиси и килии на манастирския комплекс Давид Гареджа

През 9-ти век са изградени черква, трапезария и манастирски помещения. Сега основните сгради принадлежат на манастира с черкви, наречен „Свети Давид“.

Основният манастирски комплекс съчетава скални помещения и построени до тях сгради

Основният манастирски комплекс съчетава скални помещения и построени до тях сгради

Барелефи и надписи на грузински над входната врата

Барелефи и надписи на грузински над входната врата

Една от сградите на манастирско-черковния комплекс „Свети Давид“

Една от сградите на манастирско-черковния комплекс „Свети Давид“

Навигацията ми показваше път от манастира Давид Гареджа до град Рустави. Реших да мина по него, но той се оказа черен и без покритие, с много неравности. След пет километра реших да се върна за да не изпочупя автомобила. Все пак моят Форд е нежна машина, предназначена за асфалтирани пътища.

Пътят от манастира Давид Гареджа към град Рустави

Пътят от манастира Давид Гареджа към град Рустави

Заобиколих Тбилиси от север и за втори път минах през наголям пропаднал участък от пътя, явно поради свлачище. Очевидно от доста време беше в такова състояние и това ме учуди. В цивилизована държава този участък за ден-два би бил запълнен с чакъл, трамбован и асфалтиран. Като цяло, сега грузинските пътища ми се сториха по-занемарени в сравнение с 2012 година.

Продължих на север по така наречения Военно-Грузински път. Носи това име защото е реконструиран от руското военно ведомство през 19-ти век. Той е с дължина 208 км. и свързва грузинската столица Тбилиси с град Владикавказ в Северна Осетия.

Язовирът Жинвали

е изграден на река Арагви и към него има водноелектрическа централа.

Язовирът Жинвали

Язовирът Жинвали

Крепостният замък Ананури

е от 13-ти век. В продължение на столетия от него се е контролирал пътя покрай река Арагви. Придобива днешния си вид през 17-ти век. Дълго време е бил резиденция на местните владетели. От двете черкви действаща е само черквата „Успение“, която е построена в края на 17-ти век. Това, което е запазено и се посещава от туристите е горната част на крепостта. Под нея има разрушени и рушащи се сгради и черкви, както и останки от долните крепостни стени.

Ананури е крепостен замък с две черкви

Ананури е крепостен замък с две черкви

Поглед от крепостта Ананури към язовира Жинвали

Авторът с грузински калпак пред крепостта Ананури

Гудаури

е високопланинско селище, което постепенно придобива вида на съвременен ски-курорт. Като такъв започва да се развива още през 70-те години на миналия век. Сега се строят много нови хотели и ски-влекове. Зимният сезон е от декември до март. През лятото се практикува делтапланеризъм и парапланеризъм.

Поглед към Гудаури и кавказките върхове

Високопланинският ски-курорт Гудаури

Военно-Грузинският път се изкачваше все по-високо. На някои места имаше отбивки за паркиране с кафета и продажба на сувенири. На моменти се разкриваха красиви гледки към планината Кавказ. Най-високият грузински връх е Казбек (5033м.).

Жени продаваха типични грузински сувенири и сушени плодове с ядки на връв, приготвени по традиционна кавказка технология

Склоновете на Кавказ бяха все още заснежени

Времето се разваляше, ставаше по-студено и непрекъснато валеше дъжд.

Stepantsminda, Грузия

Спрях се в селището

Степанцминда

(до 2007 г. се е наричало Казбеги), в което живеят по-малко от две хиляди души. То е изходен пункт за върха Казбеги и за някои черкви в околността. Под дъжда притичах до местната черква, която е с две камбанарии и барелефи на лъвове над входа.

Селището Степанцминда с поглед към два Кавказки върха и черква на по-далечния от тях

Селището Степанцминда се е наричало Казбеги до 2007 година

Продължих към граничния пункт с Русия. Опашката от автомобили беше голяма. Повече от три часа чаках докато премина границата и вляза в Русия.

Черният Форд на автора (отдясно) чака на опашката от автомобили за преминаване в Русия

Южна Русия

Вече се беше стъмнило, когато преминах Грузинско-Руската граница. След руския граничен пункт имаше хубав паркинг със заведения за хранене. Най-много се зарадвах на банята, където се изкъпах и изпрах дрехите си. После пренощувах в автомобила и на разсъмване потеглих към Владикавказ. Бях в руската република Северна Осетия.

След десетина километра ме спря патрул на пътната полиция. Тъй като автомобилът им стоеше от лявата страна върху широкия банкет, а от моята страна имаше мантинела до асфалта, спрях зад тяхната полицейска кола. Полицаят ми взе документите и веднага се заяде защо съм пресякъл непрекъснатата осева линия. Отговорих му, че той ми е подал знак с палката да спра там. Той пък каза, че сигнала е означавал да спра в моята лента. Аз му обясних, че спирайки на платното преча на преминаващите автомобили и нямам право да затруднявам движението. Добавих, че от моята гледна точка на шофьор посочването за спиране с палката съм го възприел като насочване към място на банкета. Полицаят настояваше, че е трябвало да спра на пътната лента и да включа аварийните светлини. А сега съм бил извършил голямо нарушение като съм пресякъл непрекъснатата осева линия за да спра зад техния автомобил. Трябвало да ми състави протокол за нарушение и да платя глоба. Казах му де се качи на моя автомобил, да се върне и да тръгне насам, пък аз ще махна с палката. Така ще разбере, че от гледната точка на шофьора излиза, че трябва да спре на широкия банкет зад полицейския автомобил. Всъщност, от самото начало ми стана ясно, че се надява да „заработи“ пари от мен като чужденец. Да, ама не му се дадох. Накрая ми върна документите и ядосан ми каза да продължавам.

Минах през крайните квартали на Владикавказ, който е столица на Северна Осетия. Напълних резервоара с гориво, което беше над два пъти по-евтино отколкото в България. Пропуснах градовете и забележителностите в Кавказкия регион на Русия, които бях разгледал предишната година, пътувайки към Азербайджан и Централна Азия.

Рано сутринта по пътя през руската република Северна Осетия

Ретро-спомен.

През 2015 година бях опознал руските републики в региона на Северен Кавказ: Адигея, Карачаево-Черкеската република, Кабардино-Балкария, Северна Осетия, Ингушетия, Чечения и Дагестан. Те заемат територии между Черно и Каспийско морета в северната част на Кавказката планинска верига и предпланините на Кавказ. Всяка от републиките има значителна самостоятелност и притежава всичките атрибути на държавната власт: парламент, правителство, президент, столица, национално знаме, химн, герб.

В тези южни републики, принадлежащи към Руската федерация, ми направиха най-силно впечатление две неща. На първо място бях поразен от силната ислямизация на населението (с изключение на Осетия). Имах усещането, че спазването на мюсюлманските религиозни норми е по-силно отколкото в светска Турция. На някои места се чувствах почти като в Иран: жените бяха покрити с бурки (забрадки) и с дълги дрехи до глезените. Имаше множество нови джамии с молещи се в тях мюсюлмани. На второ място, обърнах внимание на ниския жизнен стандарт в севернокавказките републики. Там хората живееха доста по-бедно, отколкото тези в останалата част на Русия. Изключение правеше Чечения, където централната власт „налива“ много пари.

Следват няколко снимки от тази част на Южна Русия, 2015 година:

Ретро: Владикавказ е столица на Северна Осетия

Ретро: С моя Опел влизаме на територията на Карачаево-Черкеската република

Ретро: Кисловодск е един от кавказките курорти с минерални води

Ретро: Вечерен Грозни – столицата на Република Чечения

Край на ретро-спомена от 2015 година.

Сега, през 2016 година, се задържах по-дълго само в района на Ставропол, тъй като не бях разглеждал този регион. Първо се спрях и обиколих

Невиномиск,

който е със 120 хиляди жители. Тук има заводи на химическата промишленост и няколко други по-малки производствени предприятия. Този неголям (по руските стандарти) провинциален град използвах за адаптация към обстановката в Южна Русия. Оказа се, че Невиномиск е побратимен с българското градче Белово.

По широките булеварди на провинциалния град Невиномиск

Ставропол

е град с 430 хиляди жители, административен център на Ставрополския край (голяма област с население 2,8 милиона). Основан е в края на 18-ти век. При строителството на укрепленията руските войници намират огромен каменен кръст. Така се ражда и името, произлизащо от гръцките думи „ставрос“ (кръст) и „полис“ (град), в превод „Градът на кръста“. Днес Ставропол е модерен и благоустроен град. Той е индустриален център с 400 предприятия, произвеждащи изделия на машиностроенето, радиоелектрониката, химията, високите технологии. Развита е хранително-вкусовата промишленост на база произвежданите в региона селскостопански продукти. В града има 4 научно-изследователски института, около 20 университета и 6 музея.

Правителственото здание и паметникът на Ленин в центъра на Ставропол

Разходка по една от пешеходните улици на Ставропол

При мемориалния комплекс в памет на участниците във Великата отечествена война 1941г.÷1945г. ми направи впечатление, че на пост стояха 10-12 годишни момчета с автомати. Осъзнах, че в тази страна децата от малки се възпитават в дух на патриотизъм, в почит към загиналите и в готовност да се защитава Родината.

Смяна на караула пред Вечния огън в мемориала на героите от Великата отечествена война 1941г.÷1945г.

В Ставрополския край е роден съветският партиен и държавен ръководител Михаил Горбачов. В град Ставропол през 60-те и 70-те години на миналия век започва кариерата му на политик. Горбачов се издига до поста Генерален секретар на ЦК на КПСС, става първият и последен президент на Съветския съюз.

Друг популярен жител на Ставропол е Виктор Баранов – най-големият фалшификатор на монети в бившия Съветски съюз. Очевидно той е бил голям талант, защото конструира собствена преса и изобретява трайни бои за покритие на метала. Тези бои продължават да се търсят и сега в чужбина, а негови изобретения се използват при производството на монети, ордени и медали.

В Ставропол има доста зони за отдих, а сградите са от 19-ти до 21-ви век

Ставропол е побратимен с нашия Пазарджик. Друга особеност е, че градът е на еднакво разстояние от Северния полюс и от Екватора, защото е разположен на 45-я паралел. Дори улицата, която минава по него се нарича „45-ти паралел“.

Обикаляйки града попаднах на секс-магазин, който се наричаше „Магазин за сексуална култура“.

Секс-магазин в Ставропол се нарича „Магазин за сексуална култура“

Пътят от Ставропол до Черно море беше второстепепен, но в много добро състояние. Очевидно сравнително скоро е бил ремонтиран, което си личеше по гладкия асфалт и добрата маркировка. Това позволяваше да се пътува бързо, въпреки немалкото автомобили, движещи се и в двете посоки. Минах транзит по руското Черноморско крайбрежие, което бях разгледал през 2015 година.

Ретро-спомен.

През 2015 година бях опознал забележителностите по руското Черноморско крайбрежие: Анапа, Новоросийск, Геленджик, Туапсе, Сочи. Тогава установих, че това е доста развит туристически район. Там планините на Кавказ се спускат към Черно море и осигуряват топъл средиземноморски климат. Общото ми впечатление е, че при вливането на всяка планинска река в морето се образува залив с пясъчна ивица. Съществувалите на тези места села и рибарски селища сега са оформени като малки курорти с нови хотели и множество почиващи. Пътят е планински с много завои и преминава през центровете на курортните селища. Всичко това водеше до големи задръствания и се пътуваше много бавно. Едва в района на Сочи пътищата станаха широки с тунели и шофирането вече беше леко и приятно. На юг растителността преминава в тропическа, но за сметка на това хубавите пясъчни плажове намаляват.

Ретро: Авторът на крайцера „Михаил Кутузов“ в Новоросийск

Ретро: Панорамен поглед от лифта към Сочи и Черно море

Край на ретро-спомена от 2015 година.

Сега в края на май все още не беше настъпил активния туристически сезон. Това позволи да мина сравнително бързо по планинския път, следващ крайбрежието, без да попадам в задръствания. В Сочи спрях само да заредя с гориво и продължих към границата с Абхазия. Не се наложи да чакам дълго на граничния пункт, разположен южно от курорта Адлер.

На следващата карта с черен контур и стрелки за посоките е означен маршрута, изминат с автомобила ми през Южна Русия, от Грузия до Абхазия и след това до Крим, през 2016 година.

Маршрута, изминат от автора с автомобила му през Южна Русия, от Грузия до Абхазия и после до Крим

Май – Юли 2016 година

Продължението:

Република Абхазия (Грузия) или непознатата земя оттатък Черно море (9 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Други разкази свързани с Грузия – на картата:

Грузия



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   

Posted by on 06.03.2017.

Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Categories: Валентин Дрехарски, Грузия

0 Responses

Leave a Reply


« | »




Последни публикации


Страници



About Пътуване до...

Здравейте, Казвам се Стойчо Димитров и съм единият от двамата администратори на този блог. Другият администратор е Комитата. Сайтът е предназначен да разказва за нашите пътешествия из страната и чужбините, като с удоволствие се публикуват и разкази на други пътешественици. Условията на публикуване са малко по-надолу.. Малко история Сайтът започна работа през май 2006г, но […]more →
Switch to desktop version