юни 05 2009

До Белград с влак за плескавици и рок

Концертът на AC/DC в Белград минаката седмица напирави нещо наистина добро — отпуши зрителите на това представление да пишат пътеписи, което мен изключително много ме радва:-). Днешният е точно „пътеписната“ част на преживяното от Георги Грънчаров — за Белград „около“ концерта. Авторът е пътувал като акредитиран журналист на концерта и предоставеният пътепис е именно „нежурналистическата“ част от впечатленията му. Приятно четене и чакам следващите престрашили се да пишат рокаджии:

До Белград с влак за плескавици и рок

Концерт на AC/DC е добър повод да се разходиш до столицата на западната ни съседка в разгара на пролетта. Разбира се, ако го направиш в влак, било то „рокендрол влака“ на Цонко Цонев, рискуваш да пристигнеш в Белград в насипно състояние. В общи линии така изглеждахме всички ние, акредитираните журналисти от ВИП-вагона на специалния „Каварна рокендрол трейн“, организиран за концерта на австралийците, рано сутринта в деня на шоуто. Близо 11 часа път, през които постоянно си казвах „Сега ако скоча в движение, няма дори да се одраскам, егати!“. Било заради неелектрифицираната линия около Ниш, било заради лошия релсов път, желязната машина се движеше убийствено бавно и отчайващо към заветната спирка…

Времето е с нас, при това с един час аванта, сменяйки стрелките на часовника в Белград. От гарата автобус ни кара

до стадиона на „гробарите“ от „Партизан“.

Там директивата е „Волна програма!“. С фотографа на вестник „Дневник“ Асен Тонев се спускаме към все още строящата се църква „Свети Сава“ за кратко кръгче из центъра.

Пешеходната алея пресича целия град, не е като в София едва леко загатната на места. От рано сутринта напича страшно слънце, сръбкините са излезли по улиците като мажоретки от сценично изпълнение по Пинк ТВ, а денят тепърва започва. Навсякъде стените са изписани с графити, най-често повтарящият се рефрен е „Правда за Уроша“. След кратка справка в интернет се оказва, че това е някакъв сръбски младеж, не знам по какви причини осъден на 10 години затвор. Общественото мнение явно го има за невинен, както разбирам от специалната страница във Фейсбук със същото име.

Църквата „Св. Сава“

е мегаломански проект в стил — Сталин-Тито-Димитров-Дедо Боже. Опит да се надмине по величие нашия храм Св. Александър Невски, но се е получило по-скоро чудовищно мавзолейоподобно сдание, по което продължават да се трудят работници. Мащабно, наистина, но въпросът кому е нужно подобно нещо остава отворен. Прави впечатление обаче, че в недовършения храм постоянно има хора, които се кръстят набожно, а групи ученици под строй влизат вътре, водени от учителките си. Идеологическата закалка е сменена с религиозна…

От хотел „Славия“ белградската „Витошка“ опъва почти права линия към брега на Сава, където голямата река се влива в още по-голямата Дунав, а на високия бряг издига снага внушителната

средновековна крепост Калемегдан.

Оставям Асен на сигурно място в „Costa Cofffee“ с wi-fi и бира, а аз се отправям към крепостта под вече палещите лъчи на пролетното, направо лятно слънце. Като голям почитател на военната техника, предварително съм проучил, че в двора на крепостта сърбите поддържат интересна колекция от бронирани машини, танкове и всякакво оружие, най-вече от периода на Втората световна война. Сърце не трае да се види туй чудо, защото снимките в нета показват, че състоянието на въпросните машини е на светлинни години от жалките руини в родния военен музей. След около половин час ходене покрай лъскави бутици с маркови дрешки и обувчици, стигам Калемегдан. Прохладен, добре поддържан парк, пълен с деца, хванати за ръчичка, явно организирани от училище. Вече започват да прииждат първите групички от български фенове в черни тениски, пристигнали сутринта с трите влака от София.

Никъде не ми искат вход за историческото съоръжение. Влизам и директно се отправям към танковете.

Те са още в началото на крепостта, подредени в дълга редица и представляват основно трофеи на сръбските партизани, пленени от немските окупатори. На друга площадка са съветските машини и средновековните оръдия, насочени към реката. И да, няма нищо общо с българския музей — машините са изрядно поддържани, боядисани с камуфлаж, блестящи. Подскачам около всяка от тях, правя десетки снимки, ровичкам из невероятните образци на немските Panzer I, Panzer III, StuG III, чешкия „Шкода“ и други.

Крепостта е запазена много добре и представлява огромно отбранително съоръжение, каквото у нас е може би само Баба Вида. Намирам перфектно място с изглед към „прегръдката“ между двете големи реки и сядам да се наслаждавам на гледката.

Вече минава обяд, поемам по обратния път и се спирам на разни сергийки, в магазини и магазинчета, разглеждам интересни примери за сръбското остроумие. Взех си значка, на която се мъдри заплашителния надпис

„Fuck Off, bre!“,

а на една сергия с ръчно направени цървули стои глинена плочка с думите „Europe, nothing without Serbia, бре!“. Умилително…

Следобедът вече дава признаци на засилени емоции, породени от предстоящия концерт.

Тълпи от хора обсаждат улиците и потичат към стадиона.

Размесвам се с тях и с почуда установявам, че повечето говорят чист български. Очевидно родната агитка е внушителна. Хапвам две плескавици, преднамерено от две различни места, за да направя разлика, ако има такава, и отивам към стадиона.

На полянката пред него намирам Асен, който снима колоритни фенове. Един от тях е дошъл само по халат за баня, а на огромния си корем чистосърдечно е написал „Born to kill“. Навсякъде, докъдето стигат очите, гъмжи от хора с тениски „AC/DC“. Към 7 всички се вливат към стадиона и тук вече се отваря една друга тема, която би трябвало да е обект на отделен пътепис.

Прескачаме лентата и след концерта, сред море от празни чаши и кенчета от бира, се отправяме към гарата. В „рокенрол влака“ всички са прекалено уморени, за да говорят. Заспиваме за следващите 11 часа, в които се клатим едва доловимо към София…

Автор: Георги Грънчаров

Снимки: авторът

PDF24 Tools    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “До Белград с влак за плескавици и рок”

  1. Гонзо каза:

    Ааа, сега разбирам какво сме пропуснали в Белград! Като момче израснало във Военно-историческия музей крепостите и военната техника не са ми безразлични. Нищо, тъкмо повод да идем пак, и то с децата, да се радват и те.

Leave a Reply