февр. 22 2017

Пътуване до остров Крит (1 до 4 ден)

Днес Галена ще ни води на Крит – започваме с Лиманас и ще стигнем до райския плаж Елафонисос. Приятно четене:

Пътуване до остров Крит

първа част (1-и до 4-и ден)

Лименас Херсонисос – Агиос Николаос – Елунда – Ретимно – Ханя – плажът Елафониси

Мечтаех да посетя Крит от много отдавна,

но все си мислех, че е твърде далече, твърде непознато за мен място и нямах никаква представа как мога да осъществя едно пътуване до там. Мечтата ми взе да придобива реални очертания преди около две години, когато бяхме на пътешествие из Гърция. Тогава решихме, че непременно трябва да посетим и Крит. После дълго време обмисляхме дали да тръгнем с колата и да се качим на някой от фериботите от Пирея или да вземем самолета, дали да резервираме по интернет хотели на няколко места, за да ни е по-лесно за разглеждане или да спим на едно място. Но накрая установихме, че полетите до там са само чартърни, осъществяват се само в събота в периода от април до октомври и се предлагат от туроператорите само в комплект със седем нощувки в посочени от тях хотели. Така, че се съобразихме с този факт, избрахме фирма, хотел и оставаше само аз да напиша програмата, а съпругът ми да подготви информация за избраните забележителности.

Ден първи

Полетът от София до Ираклион

продължава около час и половина. Докато се подкрепим с кроасан и кафе в самолета и прегледаме предложените списания, вече се приготвяхме за приземяване. Когато кацнахме на летище „Никос Казандзакис” часът беше 15:40. Времето беше доста по-меко отколкото в София, затова бързо прибрахме тънките якета в раниците. След известно суетене около лентата за багаж (около половин час) затъркаляхме куфарите към изхода. Още тук установих, а после и си потвърдих, че

критяните изобщо не си дават зор за нищо

Добре са си направили сметката, че ти като си дошъл тук по собствено желание, автоматично приемаш всички предимства и недостатъци на техния живот и култура на поведение. Но пък служителите от посрещащата фирма бяха пъргави и любезно ни упътиха с табели и реплики накъде да вървим и после в кой автобус да се качим за трансфера към хотелите. Бях изненадана (защото не се бях поинтересувала предварително), че фирмата е руска и доста добре развита, с много рекламни пана още на летището, собствен парк от автобуси и бусчета, екскурзоводи и всичко беше в жълто-сини отличаващи ги цветове. Гидовете бяха все млади хора, мобилни, комуникативни, разполагащи с много информация и готови да ти предложат всичко от кола под наем до индивидуална екскурзия с яхта и вечеря на борда само като си отвориш устата. И естествено на доста солени цени. Като си отишъл там при всички положения си се подготвил със средства, но аз не съветвам да се ползват услугите на посрещащите фирми за каквото и било. По-нататък ще обясня защо.

И така пътувахме около 20 мин. като през това време оставяхме част от групата в избраните хотели. Хотелът, който бяхме избрали ние беше в

гр. Лименас Херсонисос

– курортно градче на 26 км от Ираклион с около 3 000 жители, които през време на дългия туристически сезон се увеличават в пъти. В единия край на пристанището има останки от крепост от времето на минойския период, като пристанищното селище достига своя връх по време на римската и ранновизантийската епохи. В днешно време градчето е оживено курортно селище, с много приятни таверни покрай пристанището и многобройни магазини по главната улица, в които можеш да намериш всякакви сувенири и подаръци. Препоръчвам козметиката с маслиново или арганово масло, както и уникалния за Крит мед от мащерка, който съм виждала само там.

остров Крит, Гърция остров Крит, Гърция

По главната улица, която всъщност е част от стария главен междуселищен път покрай Критско море или Old Road има и много местни туристически агенции и агенции за коли под наем, от където може да се наеме кола или организира екскурзия за доста прилична сума, по-ниска от предложенията на туроператорите. След средата на септември промоциите стигат от 20% до 70% отстъпка.

И така в буса получихме брошури и рекламни материали от туроператорската фирма, както и бележка, в която ни уведомяваха, че ще имаме среща с гида за нашия хотел на следващия ден в 14:00ч. Това изобщо не ми хареса. Ние имахме индивидуална програма, която бях написала с много труд и желание и в нея изобщо нямаше място за среща с някакъв гид. Изчаках нашия придружител от фирмата да си изприказва заучената информация, която се чувстваше длъжен да ни сподели и когато попита дали някой от нас има въпроси веднага вдигнах ръка и му заявих, че няма как да се срещнем с нашия гид, защото на следващия ден потегляме още от сутринта по нашата програма и няма да бъдем в хотела до вечерта. Той проведе няколко разговора и когато се настанихме в хотела и се върнахме на рецепцията гидът вече ни чакаше. Отвори една карта на острова и взе да ни обяснява какви екскурзии предлагат, къде е интересно да се отиде и т. н. От начина по който го гледах и кимах му стана ясно, че знам всичко, което се опитва да ни разкаже на родния си руски език. Накрая само въздъхна и ме попита има ли нещо, което би могъл да ми каже. Аз поклатих отрицателно глава и той си тръгна. В хотела предлагаха коли под наем, но ние излязохме на главната улица и след две-три спирания си избрахме кола – Volkswagen Polo, 1,4 бензин с включена застраховка. След като изпълнихме тази отговорна задача, се спуснахме от хотела към брега.

остров Крит, Гърция

Това е първата снимка, запечатана на фотоапарата ми, първия ми поглед към Критско море. От тук започва разказа ми за острова на митичния минотавър, на големия строител Дедал и неговия син Икар, великия цар Минос и прекрасната му дъщеря Ариадна, за неземните плажове на Критско, Йонийско и Либийско море, отбелязани със син флаг или като „топ” плажове за Европа и света Вълните се разбиваха в скалите, а топлият следобеден бриз ме галеше нежно по бузите. Беше ми топло и приятно да седя на нагретите скали и да слушам вечерното “дзадзики” на щурците.

Ден втори

В програмата ми за този ден бях предвидила обиколка на североизточното крайбрежие и следобеден плаж на Вай – единствения европейски плаж с естествено растящи там над 5 000 финикови палми. След като взехме набелязаната кола под наем и най-необходимия багаж потеглихме по Old Road на изток. Включих навигацията и зададох първата точка-

Агиос Николаос

Само след 9 км на пътя ни изникна табела

Malia, Archeological site

3 км на ляво. Решихме, че непременно трябва да разгледаме един от четирите големи минойски дворци, които се намират в Малия, Кносос, Фестос и Закрос.

Дворецът в Малия

е с доста внушителни размери. В руините му се трудят от години френски археолози.

Дворецът в Малия – остров Крит, Гърция

Дворецът в Малия

Трябва обаче голямо въображение за да си представиш величието на двореца в неговия апогей.

остров Крит, Гърция

Затова в музея към двореца са направили макет на това, което според тях е било. Прави впечатление, че двореца е на няколко етажа с голям вътрешен двор, където са се провеждали всички обществени мероприятия-срещи, процесии, жертвоприношения. Но има още много за разкопаване и показване. Входната такса в момента е 4 евро. На място можеш да си наемеш и екскурзовод. По време на нашето пребиваване имаше група с гид на немски език, както беше указано на входа. Т. е. ако има още желаещи, могат да се присъединят.

След обиколка от около 45 мин. продължихме по пътя, следвайки навигацията. Както обичайно, ни предложи най-краткия маршрут, който обаче не винаги е най-бързия и лесно изпълним. Така, че ни засили по „козите” пътеки на източен Крит, докато не излязохме на върха и не стаихме дъх пред невероятната гледка пред нас – Елунда и остров Спиналонга (острова на прокудените) долу в краката ни. А наоколо – пустош и камъни. Тишина. И песента на щурчетата.

остров Крит, Гърция

Нито за миг не съжалихме, че сме послушали навигацията. Спуснахме се по острите завои и след малко бяхме в

Елунда – малко крайбрежно градче

Решихме, че градчето не си заслужава да се разглежда, макар, че там има много скъпи хотели и тузарски вили (има 4 – 5 звездни хотели, в които можете да отседнете царски на база All Inclusive, ако искате просто да почивате и да се излежавате на шезлонг пред басейна) и отидохме направо накрая на крайбрежната алея, откъдето започва тесния 60 метров път през канала, свързващ Елунда с полуостров Спиналонга. Снимахме старите вятърни мелници по брега и потопихме крака в прозрачните води на Критско море. Само след 12 км се озовахме пред

Агиос Николаос и прехваления залив Мирабело

Спряхме в пресечка близо до вътрешното езеро Вулизмени, дълбоко над 60м, отделено от морето посредством канал, за което има доста изписано. Около езерото наистина е пълно с кокетни таверни, които в края на сезона бяха почти празни, но ние просто направихме една обиколка за да снимаме уникалното езеро и да попием с очи спокойната обедна картина на китното Критско градче и тихите води на „Мъртвото езеро”.

Агиос Николаос – остров Крит, Гърция

Агиос Николаос

Разходката ни отне около час, след което поехме към Сития и плажа Вай. По пътя снимахме тази интересна кариера, която май почти всички спират да снимат.

Агиос Николаос – остров Крит, Гърция

Тук е момента да покажа и колата, с която минахме над 1 500 км за тези 6 незабравими дни:

остров Крит, Гърция

Колата се държа по немски прецизно и точно, не се изложи и на най-стръмните и тесни пътища, на безкрайните завои към Франгокастело и дори по неасфалтирания, неравен и опасен път до Балос.

И така продължихме по все по-стръмния и

лъкатушещ път през Сития към Вай,

който е само на 24 км от Агиос Николаос, но се стига за около час, просто е невъзможно да се кара с нормално разрешената скорост. Платихме 2,5 евро за престой на големия паркинг (няма начин да се спре другаде) и се „гмурнахме” в палмовата гора, за да излезем на широкия, равен плаж с едър пясък.

Плаж – остров Крит, Гърция

Тази композиция от скали в морето беше първото нещо, което ме впечатли, но за съжаление ме достраша да плувам до там сама. Другото беше, че подухваше съвсем лек горещ ветрец откъм сушата, макар да беше вече следобед. Свикнала съм по нашето Черноморие следобед винаги да духа доста силен хладен вятър откъм морето, който на моменти те засипва с пясък, ако лежиш. Този обаче духаше откъм сушата и поради това нямаше никакви вълни в кристалночистите изумрудени води, което се вижда и от снимката.

В сянката на високите финикови палми има таверна, където човек може да похапне местни специалитети, наслаждавайки се на гледката към брега. Точно от тази таверна започват стръмни стъпала нагоре към върха на скалата, които завършват с беседка, от където може да се направят страхотни снимки на плажа и горичката.

остров Крит, Гърция

Но за любопитните като мен пътят не свършва до телената ограда с надпис “Natura 2000”. Само буташ паянтовата дъсчена вратичка и продължаваш по стръмната пътека още малко нагоре и после стръмно надолу до така наречения „нудистки плаж”. Същият чист плаж и море, на които за изненада беше абсолютно пусто.

Плаж – остров Крит, Гърция

Следва връщане по обратния ред до официалния плаж, хапване на минибананчета, които могат да се намерят на разклона от главния път към плажа или изпиване на кенче бира и потегляне обратно. Тук мога да спомена, че единият от четирите минойски дворци – Закрос е само на 35 км на юг от Вай, но пътят е с доста завои, така, че преценихме, че няма да ни стигне времето и за него.

Чакаха ни около 130 км или 2 ч. и 30 мин. до Лименас

и то срещу залязващото слънце. По пътя запечатах в движение един панорамен поглед към белите къщи на Сития.

остров Крит, Гърция

В 20:00 ч. благополучно паркираме пред хотела, щастливи от видяното през деня през изминатите 280 км и намереното по случайност паркомясто за колата и отиваме на вечеря. Закуските и вечерите в хотела ни бяха на шведска маса, но винаги разнообразни и задоволяващи всякакви непретенциозни вкусове – паста, лазаня, баница със спанак, свинско или агнешко филе с гъбен или друг сос, броколи, карфиол или брюкселско зеле, морски дарове и всяка вечер пържени картофи и сладолед, за радост за децата. В хотела се оказа, че само ние сме българи, но това не ни притесняваше – персонала говореше доста приличен руски език и беше много забавно да ги слушаш как се мъчат със славянската реч.

Тук е моментът да спомена, че

бензинът в Крит

струва около 1,70 евро. Според мен по-добре е да се наеме по-малка кола, по възможност с дизелово гориво, но за съжаление те се намират по – трудно. В началото имах намерение да наема по-скъпа кола, от по-висок клас, но и с по-висок разход от типа на Сузуки „Джимни”, но не съжалих за Поло-то, което успешно ни закара до Балос и обратно.

И още един съвет – ако целта на което и да е пътуване е почивка, релакс и четене на книжка на басейна си наемете скъп СПА хотел, ако обаче искате да видите повече от местните забележителности и атракции – си наемете по-скромен хотел, а спестените средства дайте за входни такси и гориво.

Ден трети

В програмата за този ден, като първа спирка бях предвидила Ретимно и по – точно венецианската крепост „Фортеца” до пристанището.

Ретимно

е третият по големина град в Крит по население, макар и с не повече от 90 000 жители. От Лименас разстоянието е около 100 км и се взема за час и половина по Критската магистрала. Магистрала е трудно да се каже, според европейските критерии за магистрала, но пътят е добър. Хората са предвидили изграждане на магистрала от запад на изток чак до Сития по цялото северно крайбрежие на острова, но на изток за сега е пусната в експлоатация само до Агиос Николаос. По пътя направих една – две снимки на пейзажа.

остров Крит, Гърция

И така паркирахме в една от уличките под южната крепостна стена. Направи ми впечатление, както и предния ден в Агиос Николаос, че е пълно с паркирани коли от двете страни на улиците до бордюрите, въпреки изричната забрана за паркиране със съответните знаци. Така, че и ние се присъединихме към стотиците нарушители. За разглеждане на крепостта цената е 4 евро. Размерите на

„Фортеца”

са много големи. Тя е разположена на хълма Палеокастро, затова от южната стена се открива страхотна гледка към града.

Ретимно – остров Крит, Гърция

Интересни ми бяха отлично съхранени постройки (аресенал със сводести входове – за съжаление гюллетата бяха доста тежки и не можах да вдигна нито едно,

Фортеца – остров Крит, Гърция

За крепостта „Фортеца” може да се прочете много, има подробна информация в интернет. По принцип всички венециански крепости по крайбрежието на Крит заслужават респект и възхищение. Критяните пък заслужават искрената ни завист, че докато ние сме били 500 години под турско присъствие, те са живели 400 години с венецианско присъствие и само около 100 години са търпели турците. Според мен има още много за разкопаване от великолепната крепост „Фортеца”, мисля, че под големите площи от пръст и камъни се крият много помещения, тунели и коридори, но за съжаление в момента няма никаква активна дейност за разчистването им, така, че се задоволихме с обиколка на това, което ни се предлага в момента.

Фортеца – остров Крит, Гърция

Продължавайки обиколката покрай крепостните стени пред очите ми се откри прекрасна гледка към старото венецианско пристанище, където забелязах акостирал малък круизен кораб, както и част големия паркинг около крепостта

Фортеца – остров Крит, Гърция

За съжаление установих, че жегата става нетърпима и неусетно е станало обяд и трябваше да приключваме с разходката в Ретимно, защото ни чакаха още интересни места, предвидени за днешния ден. Напуснахме Ретимно с нежелание и натрупани много прекрасни моменти, запечатани в паметта ни или в картите на фотоапаратите. Зададох на навигацията следващите координати неусетно се „гмурнахме” в острите зъбери на

планината Лефка Ори или „Бялата планина”

планината Лефка Ори – остров Крит, Гърция

То по-скоро са сиво – черни, ама няма значение. Много ми напомнят пустинния „лунен” пейзаж на остров Палеа Камени до Санторини – острова с тлеещия вулкан.

планината Лефка Ор – остров Крит, Гърция

А това е пътя в началото – просто идилия. Изкачвахме се, изкачвахме се все нагоре и като се изкачихме ето какво ни чакаше надолу – каньона Имброс в цялото си величие, а долу – бреговете на Либийско море.

Либийско море - остров Крит, Гърция

Как се разминават две коли по завоите и оттук слизат ли автобуси – идея си нямам, но дъхът ми спря пред тази „зловеща” гледка. Все пак успешно спуснахме хълма и след общо около час път от Ретимно и 60 км се „приземихме” на паркинга на

крепостта „Франгокастело”

Крепостта е по-малка в сравнение с тази в Ретимно, била е построена като гарнизон за защита на венецианските благородници в района на Сфакия от пирати. Наречена е така от местните хора и името й означава „замъка на франките” или на католическите чужденци. Замъкът е с проста правоъгълна форма и кула на всеки ъгъл. Зад стените на крепостта почти нищо не е останало от сградите, строени по време на турската окупация. Но това не пречи на съобразителните гърци да сложат такса от 1,5 евро за да влезеш и да се изкачиш по дървена стълба до върха на югозападната кула. Но си заслужава поне гледката:

Към вътрешния двор…крепост „Франгокастело”– Крит, Гърция

И към брега крепост „Франгокастело”– остров Крит, Гърция

Виждайки носа, който веднага ми напомни „Златни Рат” на остров Брач в Хърватска, реших, че огледът на историческите забележителности в района приключва до тук и е

време за плаж

Времето беше превъзходно – горещо с пълно безветрие. От снимката се вижда, че в морето няма почти никакви вълни.

остров Крит, Гърция

Но приликата със „Златни Рат” беше само до тук. Плажът е покрит със ситен тъмнозлатист пясък, морето е тихо, водата е приятно топла и кристално чиста, а в източната част на полуостровчето се е образувало нещо като езеро от скалите. Там водата е още по – топла и е толкова плитко, че малки деца спокойно могат да се разхождат и плискат без никаква опасност. Потопих се в

топлите води на Либийско море

и се оставих да ме обгърнат като в мека прегръдка. Отпуснах се блажено в солените прозрачни води и си представих, че това е раят. Още не знаех, че на Крит раят е на няколко места.

Опитах се малко по – късно тръгвайки си от плажа да заснема от долу пътя в страховития каньон.

остров Крит, Гърция

Потеглихме с нежелание от Франгокастело, водени от любопитството дали следващата ни спирка ще бъде по-впечатляваща. След около 50 мин. и 40 км по тесния криволичещ път, минавайки над Плакияс и неговата дълга и широка плажна ивица се озовахме на паркинг на ръба на почти отвесни скали. Платихме 2 евро и с раниците на гръб започнахме трудно стръмно 10 – 15 минутно спускане по камъните до

екзотичния плаж Превели

По стръмната пътека са оформени нещо като стъпала в камъните, но са толкова неравни и високи, че е невъзможно да се слезе без удобни обувки.

Плажът наистина е екзотичен – от едната страна е морето с небесносините си солени и топли води, а от другата – реката, изумруденозелена и значително по – хладна. До устието на реката започва неголяма палмова гора, която се скрива навътре в каньона Кортальотико. Легендата гласи, че тук акостирали пирати, които хвърляли костилките на фурмите по брега и така са се появили палмите. След час и половина релакс на Превели трябваше да си тръгваме и от тук. Чакаха ни два часа и половина до хотела ни, като част от пътя минаваше през самия каньон. Направихме няколко снимки за почивка при изкачването обратно по пътеката.

плаж Превели – остров Крит, Гърция

И за спомен от

страховития каньон Кортальотико

каньон Кортальотико - остров Крит, Гърция

каньон Кортальотико

Интерес представлява и

манастирът „Св. Йоан” в Превели,

който е играл важна роля по време на турската окупация и по-късно по време на Втората световна война, но за съжаление нямахме време да го посетим.

Тъй като само на 10 км от хотела ни в посока Ираклион е

най-големият аквариум на Крит – Cretaquarium Thalassocosmos

с водна такса от 9 евро, свихме в посока на кафявата табела.

аквариум на Крит – Cretaquarium Thalassocosmos – остров Крит, Гърция

Наистина е голям, а близо до него се намира и Dinosauria, с макети на динозаври в реалните им размери, което за децата със сигурност е истинска атракция.

Прибрахме се отново към 20:00 ч. , като бяхме изминали 342 км и бяхме натрупали нови и незабравими емоции. Навигацията не се изложи този път и ни предложи най – добрия маршрут

Ден четвърти

Този ден поехме около 15 минути по – рано от предните два или в 08:45ч. в посока Ханя. Пътят до Ретимно ни беше познат от предния ден, така, че нямахме проблем. От Ретимно до Ханя е същият – Критската магистрала. Пътуването до

Ханя

отнема около 3 часа и половина. Вторият по големина град на Крит е с население около 160 000 жители. Предвидили сме обиколка на уличките в стария град и старото пристанище.

Ханя – Остров Крит, Гърция

Невероятно е съчетанието на Венециански, ориенталски и гръцки стилове. Едната уличка напомня на Венеция с шарените стени на къщите и надвесените тесни балкончета, другата навява типичен балкански възрожденски дух .

Ханя – Остров Крит, Гърция

Тесните улички ни отведоха до

покрития пазар или „Agora market”,

където може да се намери почти всичко от сувенири до сирене местно производство, месо, мед и разбира се риба.

покрития пазар или „Agora market” – Остров Крит, Гърция

Оттам минахме и покрай крепостните стени, които се реставрират и в момента

Остров Крит, Гърция

Спряхме се на обширния площад „Елефтериос Венизелос” пред

катердралата „Св. Трима мъченици”

През периода на турското присъствие катедралата е превърната във фабрика за сапун.

катердралата „Св. Трима мъченици” – Остров Крит, Гърция

Минахме покрай скромния Археологически музей на Ханя, в който решихме, че не си струва да влизаме и излязохме на старото Венецианско пристанище, копие на пристанището в Марсилия:

Ханя – Остров Крит, Гърция

На пристанището има и стара турска джамия, която също привлича част от туристите.

Тук в момента акостират само местни круизни корабчета с туристи, които по това време на годината вече не са толкова многобройни, както през летните месеци. Заснехме едно такова, приличащо на малък пиратски кораб на фона на фара.

Остров Крит, Гърция

Минахме покрай музея на морския флот – заслужава си да се влезе в него, има невероятни експонати свързани с историята на корабоплаването на Крит, дори и такива от Втората световна война, входа е 3 евро.

Elafonisos, Гърция

Време беше да поемем към прехваления

плаж Елафониси,

който бяхме виждали само от невероятните снимки от птичи поглед в интернет. Още щом поехме по отбивката след Кисамос и навигацията се изложи – прекара ни по един тесен път през едно село, минахме едва ли не през къщите на хората, но слава богу това беше само за около 10 км и щом излязохме на основния път се зарекох повече да не й се доверявам на сляпо. От тук нататък щом зададях нови координати, първо проверявах какъв маршрут е предложила и потегляхме едва след сверяване с хартиената карта и одобрение или корекция.

И така след час и половина по сравнително добър път се озовахме на огромния паркинг пред плажа на Елафониси, пълен с коли и автобуси с туристи. Бързо приготвихме най – необходимото в раниците и поехме към брега. „Ей тук някъде трябва да е Раят!” , това си помислих, заровила крака в мекия бял пясък на едно от десетките мини – островчета в лагуната.

плаж Елафониси - Остров Крит, Гърция

Обикалях с раницата на гърба из топлите, галещи нозете ми води и малките островчета из тях и не мислех за нищо друго, освен, че успях да стъпя тук и да видя с очите си тази неземна красота. Обзе ме някакво усещане за безкрайност и безвремие.

плаж Елафониси – Остров Крит, Гърция

Елафониси е една безкрайна лагуна,

в която мекият нежнорозов (образуван от малки розови раковинки) пясък под краката ти неусетно прелива в кристалночистите прозрачни тюркоазени води на морето и обратно. Можеш да ходиш като Христос „по водата”, която едва покрива глезените ти. Почувствах се като някоя гръцка богиня в градините на рая. Или може би като монойската богиня на плодородието – изпъчила гола гръд, вдигнала змии в ръцете си, докосвайки с босите си нозе водите на Либийско море.

Най – плитката част на лагуната нарекох „биволското езеро”, защото там водата беше направо гореща и беше толкова плитко, че трябваше да се отъркалям легнала, за да се намокря.

Плаж Елафониси – Остров Крит, Гърция

Към 18:00ч. решихме, че е крайно време да тръгваме. Бяхме си резервирали хотел в Малеме за една нощувка, за да сме по – близо и до Елафониси и до Балос, който бяхме предвидили в програмата за следващия ден. Стъмняваше се, когато влязохме в Малеме и докато намерим хотелчето и се настаним се стъмни съвсем. Хотелът беше само на около 50 м от плажа, но духаше доста силен, макар и топъл вятър и решихме, че няма да се разхождаме из курортното селище. Искахме да си починем и да се върнем пак към видяното днес, като прегледахме снимките от фотоапаратите.

Продължението

Пътуване до остров Крит (5 до 8 ден)

Автор: Галена Спасова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с о.Крит – на картата:

о.Крит



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Пътуване до остров Крит (1 до 4 ден)”

  1. Margarita Valkova каза:

    Чудесно написано , ще чакам и следя с нетърпение продължението .

Leave a Reply


Switch to mobile version