юни 03 2009

Белград: AC/DC – концертът

Published by at 9:03 under Белград,Гонзо

Да не стане грешка: не харесвам метъла, хард рока и „песните на нашата младост“ — в частност не харесвам А-це-де-це, Ивана, Металика, Мадона, Азис, Майкъл Джексън и Мерилиън. Това е положението — слушам друга музика. Обаче се радвам на факта, че в последните години световни изпълниетели идват в България — това е едно от хубавите неща, които ни се случват в последните 20 години и всячески го приветствам. И сега съм много доволен, че AC/DC направиха великолепен концерт в съседен Белград и искрено се надявам, че ще ги чуем и в София (аз няма да ходя да ги гледам, но ще се радвам да дойдат и тогава със сигурност ще ги чуя, както слушах Металика от Попа;-)). Та докато ги чакаме да дойдат нека прочетем първия разказ за концерта им в Белград преди седмица. Очаквам още един, но още не е написан — така че — търпение.

Настоящият разказ няма снимки, т. к.авторът е бил очевидно замаян — ако някой има снимки, които можем да качим тук, да праща.

Всъщност — приятно четене:

На концерт на AC/DC

Белград

Вторник, работен ден, преди осем сутринта. Обикновенно по това време още съм в леглото, но днес вече съм станал, направил съм две големи чаши кафе — едното със захар за мен, другото без, щото Джини така го пие — и съм пред входа. Проверката на маслото и водата на колата показа, че един литър мазно няма да навреди на успешното завръщане. Към осем и малко пристигна Сашо, паркира си колата и отиде за закуска, а от свирката на моята вече подгряваме квартала. Оказа се, че Толи и Джини закъсняват, така че тръгваме да ги вземем от Баба Яга и поемаме на запад.

ЗУУУУМММ…

Шест часа по-късно вече сме в Белград,

паркираме близо до стадиона и се отправяме на лов за бира.

Първо налазихме малко магазинче, където стъкло не продават, та се наложи да се задоволим с кутийки (кенчета за по-модерните). След кратка разходка прекосихме магистралата и медицинския университет и в близост до една голяма църква (няма време за забележителности, културната програма започва след малко) намерихме къде да седнем. Поръчваме домашна ракия и пиво, но се оказва, че храна сервират само вътре, а времето и сръбкините са толкова хубави отвън… Нищо, от съседната сергия си купуваме по една плескавица, Джини да му мисли, щото без месо не може! Хапваме, пийваме, няколко приказки с компанията унгарци от съседната маса, и вече затварят (всяка сряда ли ще работиме?). Отправяме се към стадиона, като пътьом пак пием по бира от магазинчето на една полянка — детска площадка (такива у нас нема, и ми е трудно да обясня).

ЗУУУУМММ…

Проверки на билетите, на съдържанието на джобовете (дайте си ми динарите, беее!!! взеха ми ситните монети динари и ги хвърлиха сред купчината бутилки и кутийки от бира), и вече сме на стадиона. Разменяме приказки с хората около нас — една група мъже с двама млади тийнейджъри от Монтана и няколко младежи от Бургас. Излиза подгряващата група и ни отнася — тея па от къде се взеха, толко добри, а никой не ги е чувал! Младежа отпред показва картичка — пичовете се казват The Answer, после ще питам чичо Гугъл за тях. Мноо са добри, кефя се! После тишина… Бирата на стадиона много скъпа!

Тутуф — тутуф, тутуф — тутуф… Ride, ride on the track… ГРХГРХРХРХРХБУРХГХГХРХГРХ!!!!!!

Ето за това бихме 400 километра до Белград!

Тука вече не мога да разказвам, няма думи, които да опишат емоциите по време на концерт на AC/DC! Въпреки, че няколко часа по време на пътуването подгрявахме с концертни записи в колата, сме напълно неподготвени за това, което ни очаква на стадиона — китарите на Малкълм и Ангъс разсичат пространството с мощния ритъм и толкова характерните рифове, само австралийци с шотландски корени могат така да свирят рокендрол! Шоуто е на ниво, каквото в България не е било! Брайън Джонсън и Ангъс Йънг търчаха здраво по сцената, без да спират нито за миг да бълват извънземен рок, сигурен съм, че цял Белград е бил на крака тази вечер. Раздаването беше пълно, чухме всички емблематични стари парчета, както и някои нови (познахме, че са нови по това, че нямаше познати припеви). Братята Йънг и компания разтърсиха града както и американските бомби не можаха, и събраха на едно място млади и стари от цяла югоизточна Европа — румънци, унгарци, македонци, сърби и българи от 15 до 50 нямаха какво да делят тази вечер!

Но всичко хубаво си има край и след концерта трябваше да изминем на обратно четиристотинте километра до София и да си легнем да спим на зазоряване, за да отидем недоспали на работа, че да има парички за следващия концерт.

Нямаше как да не направя сравнение с всички концерти, на които съм бил до сега — Ян Гилън, Металика, Дийп Пърпъл, Форинър, Уайтснейк, Деф Лепард, Джетро Тъл… Единствения концерт, с който мога да сравня този на AC/DC е концерта на Ролинг Стоунс през 1995 в Будапеща. Малко са групите, които за толкова години успяват да запазят енергиата в музиката си и да я предадат на публиката. Като казах години, оказва се, че с AC/DC сме набори, даже съм по-голям от тях с няколко месеца. Ако не сте успели да отидете на концерта, проверете сайта на групата, много е як. А аз ще чакам други впечатления от концерта, и Мишел и Ани да разкажат как е било в Атина.

Автор: Милен Петрински — Гонзо

Снимки с права има на сайта на Дневник

PDF24 Creator    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Белград: AC/DC – концертът”

  1. Joruel каза:

    Ахааа, значи все пак сте изпуснали културната програма разходка из Белград 🙂 Е, да взема да питам Стойчо да драсна и аз един пътепис, включающ обиколката из Калемегдан 🙂

    Мерси за линка към снимките ми в „Дневник“! 🙂

  2. LoveHate каза:

    Доживях да видя Metallica и Азис в едно и също изречение… останалото няма да го прочета, защото се налага да отида да повърна, извинявам се за което:)

  3. Стойчо каза:

    @Joruel – давай, пиши, с радост ще го кача:-)
    @LoveHate – важното е, че пишеш коментари:-)

  4. Бай Асен каза:

    Аз имам снимки от концерта но не знам как да ги кача. Също и от Калемегдан Земун и Ада Цигарлия

  5. Стойчо каза:

    Бай Асене, прати ми ги на stojtscho@яху.ком – ще ги кача

  6. Гонзо каза:

    @Joruel, не сме изпуснали културната програма, нали за това бяхме там! но тя започна от 6 – 7 часа. Изпуснахме разглеждането на забележителности, щото не бяхме в настроение. А и контакта със сръбски сервитьори си е един вид културен обмен.

    Държа да уточня, че снимки няма, щото нямам навик да мъкна фотоапарат на концерти. Все си мисля, че охраната ще го фане, и ще го захвърли на купчината при бутилките и динарите ми. А замайването настъпи на стадиона още с подгряващата група и ме държа до към Ниш.

Leave a Reply