Пътуване до…



« | »

Грузия и Армения – снегове през октомври 2016 (2): Армения

Продължавме из Кавказ заедно с Боряна – започнахме с Грузия, а днес сме в Армения.

Приятно четене:

Армения

част втора на

Грузия и Армения – снегове през октомври 2016

Към Гюмри

Гюмри, Грузия

Гюмри

На другата сутрин маршрутката, с която ще пътуваме до Армения идва да ни вземе от квартирата. Пътуваме общо 5 човека. Пътят е кофти, с дупки, но много по-добър от вчерашния. Минаваме границата без проблем. Веднага се вижда, че в

Армения

са чували за ремонт на инфраструктурата. Дупките са изкърпени. Сред голите хълмове се виждат малки селца. След час сме в Гюмри и веднага има маршрутка за Ваназдор. Първоначалната идея да разглеждаме града отпада. А и по пътя видяхме достатъчно. Всички градове в Армения са изградени от тъмнорозов камък. Има и постройки от гранит или най-скъпия – базалт. В тази страна това е естествения строителен материал – цялата е от камък. Строителството не ми харесва – тежки правоъгълни сгради, много от тях – от времето на социализма. В Армения живеят 3 млн. души, а арменската диаспора по света е 7 млн. Сега разбирам защо.

Всичко говори за бедност

Градовете са ниско строителство, разхвърляни нашироко. Няма ново строителство.

Като се заговориш с някой арменец, в първото изречение ще ти каже как се казва, а във второто –„ Знаете ли, че ние първи сме приели християнството за държавна религия?“ и съответно са много горди с техните манастири и църкви, повечето строени след 9 век, многократно разрушавани от персийци, монголи, мюсулмани и възстановявани в по-добри времена. Строени са от камък /че то няма от какво друго/ на високи и панорамни места и оцеляват без много поддръжка.

На другата сутрин се запознаваме с арменския ни гид – около 30 годишен. Поемаме по манастирите. Тук ремонтират пътя и заобикаляме по макадам – около 25 км. М. иска да му се плаща накрая на деня.

Мимино, Армения

Мимино

И понеже му спестихме около 200 км, защото по програма трябваше да ни вземе от Ереван, а самия той живее в Цханадзор, безкрайно се изненадвам , когато ни иска още 25 долара, защото бил заобиколил. И ние го посдъвкахме. Съкратихме програмата с два дни, помолихме го да не пуска музика в колата – беше чалга. Той явно се беше настроил на друг вид туристи – да ни води по ресторанти и да яде за наша сметка. И през следващите дни темата му беше, колко струва бензина на 100 км. И се опитваше да изкрънка още. Чакай бе човек, ти сам си определи за кой ден колко искаш. Ние не сме се пазарили

Манастирите на Армения

Манастирите на Армения

Манастирите на Армения

Манастирите на Армения

Светата Майка присъства неизменно във всеки манастир в Армения

Светата Майка присъства неизменно във всеки манастир

Манастирите на Армения

Манастирите на Армения

През първия ден посещаваме

Пътят минава по долината на река Дебед / само по коритата на реките и в селата има дървета/, а повечето от манастирите са на високото и голо плато над нея. Там беше и коминът на някакъв завод, оцелял от времето на социализма, който гордо пушеше и замърсяваше цялата област. Денят беше слънчев и хладен. На следващите снимки се вижда комина над р. Дебед

комина над р. Дебед – Армения

комина над р. Дебед

и пазар по пътя, където продават местния еквивалент на филе Елена. Направеното от вносно месо е много по-евтино.

Специалитет – Армения

Специалитет

Езерото Севан, Армения

Езерото Севан

И Севанаванк

Севанаванк, Армения

Севанаванк

Севанаванк, Армения

Севанаванк

На втория ден тръгваме

към езерото Севан – Айраванк, Севанаванк и Норатус

– най големия гробищен комплекс, известен с древните си хачкари

хачкари, Армения

Хачкари

Хачкарите са прочутите арменски кръстове, чиито краища разцъфват като цветя. Твърди се, че няма два еднакви, но моето нетренирано око не може да види разлика.

Самото езеро е прекрасно,

а по пътя край него продават кофи с плодчета от облепиха, твърди се, че извлеченото масло действа обезболяващо. Продават и риба – прясна и чирози. По пътя към Джермук М. се обажда в някакъв ресторант да ни приготвят обяд. Ние си поръчваме риба, а той – кебап. Въпросният ресторант е малка колибка на брега на река Воротан. Има 2 – 3 беседки за гости сред дърветата, а рибата ни беше нанизана на шиш, спуснат вертикално във вдълбана в земята пещ, заедно с кебапа, а по стените бяха налепени хлябовете – този път тънки като салфетка. Сиренето, което ни поднасят без да сме го поръчали беше най доброто, което ядохме на тази екскурзия , с вкус на качествено бяло саламурено сирене. Иначе сиренето, което се продава беше с вкус на вар, много солено и на дупки. По същото това шосе, което е международния път Грузия – Иран забелязваме много други подобни „заведения“.

А как ходят децата на училище? – Чудя се аз.

А , те не спят тук, връщат се в града, казва М. След обяда се отклоняваме на север , към

Джермук

Градчето се води балнео курорт и е пълно с хотели. На най-личното място, от същият розов камък, обаче полиран, се извисява огромен прескъп хотел на веригата ХАЯТ. На паркинга има две коли. Под един покрив срещу него са разположени делви, в които се излива минерална вода с различна температура. Всичката има вкус на ръжда.

Jermuk, Армения

Джермук значи гейзер

и наистина, над града има два такива. Пътят е 8 км офроуд. Времето е облачно, но топло, а прогнозата за следващия ден е за сняг.

Водопадът при Джермук – Армения

Водопадът при Джермук

Чешмите с минерална вода – Джемрук, Армения

Чешмите с минерална вода

Гейзер, Армения

Гейзер

Хотел Хаят палас, Армения

Хотел Хаят палас

Направо не мога да повярвам, когато

на другата сутрин виждам от прозореца една педя сняг

Добре че М. беше сложил зимните гуми. Връщаме се на международния път, който си е най-обикновено двулентово шосе, лъкатушещо нагоре и надолу по голите баири. Тирове закъсват по завоите, който има вериги – слага. Не знам дали някога Армения ще приключи със социализма, но това си има и положителните страни. Там няма безработица, всяко селце е газифицирано а по шосето се появи ЗИЛ и двама души разпръскваха с лопати пясък от каросерията. По пътя се отклоняваме към ЗОРАЦ – КАРЕР, или както го наричат – арменския стоунхендж

ЗОРАЦ – КАРЕР - Армения

ЗОРАЦ – КАРЕР

Всъщност прилича повече на нашия кромлехт при с. Главанак – наредени в кръг неодялани камъни, само че техните са с дупки. Някои учени търсят кои звезди се виждат през тези дупки. Другото, много по-прозаично обяснение, че там са си връзвали конете.

Отнасях се скептично към второто обяснение, докато не отидохме там. Че то наистина няма да какво друго да вържеш въже. Толкова е голо.

Бързичко се връщаме в колата, подгонени от снежната виелица. А в интернет пишеше, че октомври бил най-подходящия месец да се посетят тези страни. Местните също казват, че това не е обичайното октомврийско време, обаче това не ни грее.

Сняг, Армения

Сняг

Сняг, Армения

Това се видя от манастира Тетев – Армения

Това се видя от манастира Тетев

Минерални извори под манастира Тетев – Армения

Минерални извори под манастира Тетев

Чудя се, дали да не отложим посещението на

манастира Тетев

за другия ден. Решаваме все пак да отидем. До манастира се стига и по шосе, но туристите ги прекарват да отидат с лифт. Самият лифт и панорамната гледка от него също е атракция. Даже е влезнал в книгата с рекордите на Гинес с най-дълго разстояние между два стълба. Обаче ние, както и група френски и холандски туристи виждаме само облаци и мъгла. На самия манастир мъглата малко се вдига и се разкриват дълбоките каньони, които го заобикалят. За върховете обаче нищо не мога да кажа.

Връщаме се с лифта и слизаме с колата под него. И тук има минерални извори и даже басейнче. През лятото сигурно е чудесно. Арменците много се гордеят с водата си. И имат право – водата се пие навсякъде и е изключително вкусна.

Въжен мост – Армения

Зима в Армения

Центъра на Горис – Армения

Качваме се обратно в колата, подминаваме Горис и стигаме в градче със звучното име

Хндзореск – пещерния град на Армения

До него се стига по стръмна стълба, която слиза дълбоко в клисурата. Пещерите са и от двете и страни, свързани с висящ мост, има и изоставени къщи, скрити сред дърветата. Мостът е дело на архитект, роден в същото това село, което допреди 60 години е било обитаемо?!? При други обстоятелства с часове бих се скитала на това живописно място, обаче вали дъжд, а където не е кално има хлъзгави камъни.

Центъра на Горис – Армения

Центъра на Горис

И така,

връщаме се в Горис,

където срещаме нашите спътници от лифта. Тръгваме из града. В центъра има широк площад, който в момента е преобразен в паркинг, а наоколо са административните сгради в любимия тежък стил и любимия тъмносив цвят. А околността е много живописна, вижда се и Хнзореск. Изобщо в цяла Армения сред еднообразните хълмове се разкриваха невероятни каньони.

На другия ден времето е също толкова отвратително, но с приближаването ни към Ереван снегът минава в дъжд.

Манастира Нраванк - Армения

Манастира Нраванк

Наред е

манастира Нраванк

– намира се в долина на юг от пътя в една розово-оранжева долина и самият той е в същите цветове. Точно на разклона пък е

Птичата пещера,

в нея са открити следи от праисторически хора, а в земята са вградени КВЕВРИ, нещо като огромни делви, в които древните са правели виното си. Арменците се гордеят не само с коняка си, но и с виното, така, че наред е

Виненият завод Арени

и дегустацията. Арени е име, известно на винарите в целия свят именно заради тази пещера. Много страни спорят, коя е родината на виното, включително и ние. Учените, изследващи генома на гроздето смятат, че то произхожда от района в който сме –Грузия, Армения и източна Турция. По шосето продават домашно вино и аз спират ма опитам

вино от нар. Честно казано, има вкус на оцет.

В завода първо правим обиколка на производствените помещения, поточната линия е внос от Италия, с капацитет 1200 бутилки на ден. А те правят толкова годишно. Заедно с виното ни поднасят и чепки грозде – бяло и червено. Виното е много приятно. Да кажа и

две думи за коняка

По време на едно изложение в Париж където питиетата участвали само с номер, изписан на бутилката, арменският коняк се харесал най-много. Именно затова това е единствения коняк, произвеждан извън Франция. Другите питиета от винен дестилат се наричат бренди

Метрото в Ереван – много дълбоко и силно мирише на мазут – Армения

Метрото в Ереван – много дълбоко и силно мирише на мазут

Ереван – Северния проспект - Армения

Ереван – Северния проспект

Каскад – Ереван, Армения

Каскад

В Ереван

сме си букнали квартира в „Традиционен арменски дом“. На снимката имаше един интересен хол. Нас обаче ни вкарват в нещо като килер с легло персон и половина, долепено до стената, а тоалетната е някъде по стълбите между етажите. Дюшечето е дебело два пръста, одеалцето един, а навън е около нула градуса. Има и други гости на горния етаж, но не видяхме как е там. Оставяме си багажа и тръгваме да разглеждаме града.

На две спирки с метрото е Площада на Републиката, който доста наподобява съименника си в италианската столица. След него се навлиза северния проспект – от същия розов камък /но полиран/ са построени съвсем нови сгради в същия тежък стил. Проспектът е пешеходен. От двете страни се редят магазини на Гучи, Валентино и какви ли не дизайнерски магазини, които общо взето стоят като музеи с цените си. Изобщо, целият проспект е като телепортиран от далечното за Армения бъдеще.

След проспекта минаваме покрай операта – в любимия сив цвят и отиваме да видим

КАСКАД – новоизградената забележителност на града

И след като драпаме по стълбите до четвъртата площадка, разбираме , че в лявото крило си има ескалатори. Последните етажи още се изграждат. Комплексът е от светъл варовик, но стилът си е същият. А в ляво съзираме хотел Каскад и отиваме да питаме колко е нощувката. Цената е 80 долара, но ни казват, че на двеста метра по улицата има и хостел със същото име. За смешната цена от 12 долара. Така, че се връщаме в квартирата и аз казвам каквото си мисля през цялото време – че такива квартири ние не предлагаме и на сирийските бежанци, взимаме си багажа и се местим.

Следващия ден е посветен на

манастирите около Ереван – Патриаршеската катедрала Ечмиадзин , Гехард и Гарни, както и вулканичната планина Агарац

При Гарни виждаме и единствения дохристиянски храм. От всички тези места трябва да се вижда планината Арарат, която доминира над цяла Армения, обаче, къде ти, в това време не я видяхме нито веднъж. Тук трябва да кажа, че арменците не са точно православни, те са грегорианци. Църквите им са с открити олтари, както католическите, стените са голи. Естествено Ечмиадзин е изрисуван, напомня ми Св.св. Петър и Павел в Рим. И в Армения и в Грузия се отдава изключителна почит на светата майка с младенеца
Арменска църква – Армения

Нейното изображение присъства неизменно във всички църкви. Късно вечерта потегля влакът Ереван – Тбилиси, който върви на четна дата в едната посока, на нечетна – в другата. Бях чела, че можеш да се качиш и по-рано, ако е композиран. И така, качваме се ние и тъкмо хапнахме, пристига една разлютена шафнерка и ни разпорежда да слизаме. Когато вижда билетите малко се успокоява и казва, че можем да оставим багажа. Слизаме и тя изведнъж се преобразява в любезна и общителна лелка и се заговаря с нас. Е няма такъв влак, такова друсане , изобщо не можахме да мигнем. Сякаш се движеше по калдаръм. С облекчение слизаме в Тбилиси.

Очаквайте продължението

Автор: Боряна Йовкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Армения – на картата:

Армения



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   

Posted by on 16.02.2017.

Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Categories: Армения, Боряна Йовкова

0 Responses

Leave a Reply


« | »




Последни публикации


Страници



About Пътуване до...

Здравейте, Казвам се Стойчо Димитров и съм единият от двамата администратори на този блог. Другият администратор е Комитата. Сайтът е предназначен да разказва за нашите пътешествия из страната и чужбините, като с удоволствие се публикуват и разкази на други пътешественици. Условията на публикуване са малко по-надолу.. Малко история Сайтът започна работа през май 2006г, но […]more →
Switch to desktop version