апр. 30 2008

Великден в Халкидики

Време е за посрещане на Възкресението Христово. Приятно четене:

Великден в Халкидики

Ще започна от самото начало както си му е реда. Събрахме се 6 мотора сутринта на Лукойл-а на Княжево, от които 5 продължавахме за Халкидики. Роси (OSHE) дойде да ни изпрати до към Градешница. Пътят беше необичайно спокоен и ненатоварен. На Кресна по дефилето нямаше много коли и можеше да се кара бързо и да се заляга по завоите.

Спряхме на Градешница да се подкрепим въпреки, че бяхме закусвали скоро. Хапнахме лекичко по едно омлетче. Роси запали на обратно, а останалите продължихме.

Спряхме преди границата на Лукойл-а да заредим минахме границата и решихме да не караме по главния път, а за по весело да минем през континента по-бавно, но по-спокойно — иначе по това време магистралата щеше да е пълна с сериозен трафик.

Халкидики, Гърция

Настроих GPS-а с подходящ маршрут, който да ни изкара от границата през планините и директно в началото на

първия ръкав на полуостров Халкидики, а именно Касандра.

Потеглихме с прилично темпо до към 120 км/ч, минахме през Серес и хванахме по околовръстното от там. GPS-а малко ме изнерви, щото бях качил нови карти за iGO и за Destinator7, на тях обаче го нямаше околовръстното на Серес и постоянно се опитваше да ни вкара в града. Както и да е, по табелките уцелихме правилната посока към Нигрита.

Както си мислех, нямаше кьорава кола по пътя — супер спокойствие, все пак беше и предпразнично. Оказа се, че по селата картата на iGO има само централните улици. Достигнахме Нигрита — GPS-а съответно ни наби баш през центъра, където се оказа, че имаше някакъв празничен събор и е пълно с народ: задръстили улиците, скачат, играят и… пълен блокаж. Асфалтът свърши и почнаха някакви плочки. Хората, насядали на столове — гъмжило!

Спряхме и почнахме да се лутаме. Гледам: GPS-а казва след 50 метра на ляво и, наистина, има улица на това разстояние, ама има и една огромна тълпа на нея. Някакъв грък маха с ръка да караме през тълпата. Хората се размърдаха малко, колкото да се промушим. От там — наляво и излязохме от селото.

Хванахме по много красив път който се виеше из планината времето захладня чувствително. На едно място реших да спрем да се снимаме виждаше се долината и езерата, които са над полуострова.

halikidiki1.JPG

Предстоеше да слезем при езерото и да превземем планината, която се вижда насреща. Поехме надолу. Оказа се, че асфалта лъже много и е доста хлъзгав, та имаше малко изпълнения, но без падания, за късмет. Слязохме при езерата и от там GPS-а ни набута по някакъв още по-хубав маршрут, който без такова устройство е малко вероятно да го уцелиш. Почнахме да катерим планината и се откри още по уникална гледка.

После решихме да си направим групова снимка на всички участници.

halikidiki3.JPG

Понагласихме се и потеглихме на татък оставаха още около 100 км до дестинацията.
„НаGPS-ихме“ се пак в още едно село, както в Нигрита, само че по-малко: с някакви стръмни калдъръмени улички, с коловоз за оттичане на вода по средата, ама точно като ти падне там гумата и си на земята. Страхотен наклон! Трябваше да завием на края на наклона в дясно, ама точно стигаме горе и някакъв камион, от дясната страна, се заклещил между спрелите коли и не може да мръдне, а ние спряхме в края на наклона и не можем да мръднем… Камиона мръдна леко и се промушихме между него и спрелите коли, ама страничните куфари едвам минаха — с навигация, разбира се, но успяхме да се измъкнем и продължихме.

Включихме се в началото на ръкава Касандра на Халкидики

и потеглихме към края му където трябваше да е къмпинга към който се бяхме насочили температурата беше около 13 градуса. Тук отново неточност на картата щеше да ни затрие — оказа се, че пътищата на ръкава са отделени и са еднопосочни, а тоя GPS вика „на ляво включвай се в пътя“, ама к’во ляво — там е еднопосочно и, таман решавам да завивам и, гледам в огледалото в съседната лента лети нек’ъв грък със 160 сигурно. Добре, че реагирах своевременно и кривнах на дясно — иначе ни отнасяше като малка гара… ейййй, мноо’о лудо карат тези гърци.

Както и да е, стигнахме до къмпинга. Обаче греда не работи — отваряли от Май месец ни осведоми някакъв чичка, който го вардеше явно, и беше на N на брой узота. От там Oza знаеше едно диво място, където може да се разпънем, но решихме, че е добре да потърсим къмпинг и запалихме на обиколка на полуострова. Навъртяхме още 70 км, но нямаше работещи къмпинги и се наложи да се ориентираме към една горичка до плажа, където да разпънем палатките, а си беше и захладняло вече.

Тръгнахме да спускаме един черен път към мястото и пред мене кара Влади с черния VFR и леко на 2-ра с 30 (км/ч) — обаче, гледам, почва нещо да му се онася мотора и да танцува и да мята краци. Викам — „к’о пра’и тоя бе? хахаха!“ и, точно си го помислих, и почна и моя мотор да играе, ама както съм натоварен с целия багаж и жената и — познай, вече бях сигурен, че съм на земята. Оказа се изведнъж дълбок пясък, който ни изненада и не знам как не паднахме.
Слязохме до горичката на плажа и почнахме да си разпъваме палатките. Времето въобще не беше добро — духаше доста силно, но все още не валеше.

halikidiki4.JPG

Вижда се ясно как е надуло палатката

halikidiki5.JPG

Събрахме се на завет зад една каравана. Вече беше станало късно и всеки момент щеше да се стъмни, затова разпънахме един чаршаф и опънахме софрата: здраво мууане, някой пийнаха по едно узо или там, как се казваше, цантини, не знам и аз. Понеже не пия алкохол, не съм и запознат. После, изморени, легнахме, но аз лично не можах да спя добре първата вечер, защото вятърът беше много силен и беше много шумно в палатката, а и заваля дъжд през нощта и блъскаше яко по палатката. Въпреки, че е еднослойна от Метро, въобще не пропусна при тази буря. Събудихме се сутринта и си валеше кротичко, но поне вятърът стихна.

halikidiki6.JPG

velikden-halkidiki.JPG

Тъй като беше Великден, имаше бой с яйца. Бияча се оказа при Влади

velikden-halkidiki2.JPG

Видно нямаше изгледи да спре скоро дъжда и решихме да облечем дъждобраните и да се поразходим до близкото село на 5 — 6 км пеша да напазаруваме ядене и да разгледаме.
Определено имаше какво да се види по шосето

halkidiki7.JPG

По пътно слезнахме до едно пристанище да огледаме яхтите но беше много кално и не се задълбочихме. Продължихме по пътя посока селото опаковани сериозно в дъждобрани тъй като си валеше ситно и продължително.

halkidiki7a.JPG

Стигнахме до селото Пефкохори имаше табелки на български. Явно бизнесът с недвижими имоти покрай морето не е само в България

halkidiki8.JPG

Дъждът спря, което беше добре, тъй като ни се бяха поизмокрили краката на идване от водата, която се стича по края на пътя. Напазарувахме прилично количество ядене за обед и вечеря и закуска на другия ден и поехме леко по обратния път. В края на селото спряхме на една сладкарничка да хапнем по нещо сладко. Аз си взех някаква гигантска толумбичка доста безвкусна за 1,50 Евро. Другите пиха фрапе, а някой понеже са бързи в ръцете се наложи да си купят още едно фрапе

halkidiki8a.JPG

Поехме по обратния път някой по бързо други по бавно. По средата на пътя поспряхме да починем малко. Поседнахме малко на пътя.

halkidiki9.JPG

Прибрахме се в базовия лагер. Имаше 3-ма човека българи, които си живееха там около караваните. Не разбрах каква функция изпълняват, но бяха пенсионери. Нищо по-хубаво от това, да си доживееш на спокойствие… Та говорихме с тях да ни пуснат в преддверието на една от караваните, да хапнем там и да седнем. Имаше масички и столове, а вънка пак задуха силно и прехвърчаше дъжд.

Наредихме осветлението за вечерта и приготвихме софрата

halkidiki10.JPG

halkidiki11.JPG

Наслаждавахме се на прекрасната гледка към морето и как си беше сменило цветовете. После се разположихме на масата на сладка приказка

halkidiki12.JPG

Полегнахме вятъра беше стихнал дъжда спрял и се наспах като хората. Сутринта почнахме да се приготвяме да събираме багажерите.

Сгънахме цирка и на 20 тина километра от мястото където бяхме се разпънали спряхме да пийнем по едно фрапе за по 3 евра но пък със страхотна гледка.

halkidiki13.JPG

Бяхме изгладнели и решихме да запалиме по магистралата, за да се приберем по на време да хапнем на Градешница. Пуснахме SMS на Роси, да ни пресрещне от София там, и да се прибираме заедно и потеглихме.

По пътя беше скучно — магистрала, всичката газ! хахаха, скука, само направо по табелките и караш сравнително бързо с трафика, иначе има опасност да те отнесат. Бързо стигнахме до границата. Мене, малко преди границата, на около 25 км, почна да ми свети лампата за бензина, но бях твърдо решен, че ще зареждам в България.

Спряхме на Лукойл-а след границата да заредим и видях, че Роси ми пуснала SMS, че няма да дойде. Звъннах ѝ и се оказа, че мотора сдал багажа по Дупнишката магистрала — както си карала и угаснала бензиновата помпа скапала се. Дошли да я вземат с един бус и точно пътуваше с буса към София.

halkidiki14.JPG

Седнахме да хапнем на Градешница където изневиделица се появиха Змея, Бойко73 с Вики и един приятел на Змея.

Те пътуваха надолу към долната част на Гърция за съжаление ние бягахме от гонещия ни от долу дъжд те отиваха към него черни гадни облаци и доста студено. Хапнахме и газ към София. Трафика беше просто ужасен всякакви състезатели с коли се опитват да те премажат ръчкат се кошмар не знам тези хора за къде бързат за гробищата най- вероятно. Качихме се на Дупнишката магистралата и по едно време почна да пръска и част от групата спря да си облича дъждобрана аз и Оза продължихме оказа се, че няма да вали толкова и не се стреснахме чак да обличаме дъждобрани. Спряхме на Княжево да ги изчакаме. Чакаме чакаме никой не идва поглеждам си GSM-а гледам Stuman званял. Обаждам му се и се оказва, че спукал гума точно там където са спрели да се преобличат. Предна гума със 120 в режим на спиране чист късмет, че не са паднали влади каза, че доста му заиграл мотора погледнато отзаде. Решихме Ники да го кара с неговия мотор и да видят дали може да намерят от някъде гума. Неговия мотор е с вътрешна гума и вентила се беше откъснал. Пробвали със спрей но изкарал още 10 км и пак спаднала. Аз отидох до Люлин да разтоваря багажа и жената и тръгнах към тях пак. Бяха стигнали до края на Дупнишката магистрала точно преди разклона за Перник. Тръгвайки на там срещнах в Люлин kalinsto с още един чопър дадоха ми акъл да видя за гума при Карчев. Оказа се, че има и го раздигнах през почивния ден но ми намери нова гума човека. Тръгнах към мястото през това време се засякох с Роси която беше оправила мотора вече и беше тръгнала и тя към „черната дука“ която взе в жертва два мотора този ден Smile за щастие само мотори без пътниците им. На Stuman му беше паднала батерията и нямаше как да се свържа с него да му кажа, че съм намерил гума. През това време с Ники отишли и взели буса на Stuman и всички пристигнахме по почти едно и също време. Така и така буса беше там вече натоварихме се.

Вързахме го криво ляво и тръгнаха към София останалите с моторите и газ към Stumana да разтоварваме. Ники си окачваше BMW-то с багажа който беше разтоварил за да обикалят да търся гума и не знам как стана ама BMW то изведнъж ми се озова полегнало в краката. При което се счупи стойката която държи огледалото баси деня тази магистрала някаква черна дупка този ден. Стигнахме пред Stuman-а и зачакахме буса. Дойде, разтоварихме.

Тръгнахме надолу и на околовръстното страхотна гледка не можеше да не спра да го заснема.

sofia.JPG

Чудесен завършек на деня.

Всичко е прекрасно когато завършва добре важното е, че задружно решихме проблемите. Благодаря на всички за чудесната компания и отзивчивостта в трудните моменти.

Всички снимки: http://www.zetle.net/tony/pictures/Velikden_26_04_2008/

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version