февр. 09 2017

През Финландия към Мурманск, Русия (7 част на През Източна Европа с джип)

Продължаваме с джипа на Георги през Източна Европа на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония и Хелзинки, а за последно от Хелзинки стигнахме Куусамо. Днес от Финландия ще влезем в Русия – с цел Мурманск.

Приятно четене:

През Финландия към Мурманск, Русия

част седма на

През Източна Европа с джип

Карта – Лапландия, Финландия

Сутринта започна рутинно – събуждане, душ, закуска… Вечерта не бяхме забелязали, че хотела е на брега на

езеро Торанки,

както се оказа по картата… Красиво…
Обаче както ставаше често напоследък – валеше ситен дъжд… Температурите вече бяха поспаднали до 12º – 13ºС, та пресортирахме багажа, като ‘оперативни’ дрехи започнаха да стават зимните… Т.е. пак си бях с тениската – в колата си бе 22ºС, но вече си слагах и грейка 🙂
Натоварихме багажа и отново на

главния път из Лапландия

Движението бе… Умерено за района – т.е. нямаше никой по пътя, само на 5 – 6 минути преминава автомобил…
Или пък не преминава 🙂

Лапландия, Финландия

Не след дълго срещнахме голям изкуствен снежен човек на една отбивка – направихме си персонални снимки с него…
В района щъкаха и елените на Дядо Коледа

Лапландия, Финландия

Лапландия, Финландия

Лапландия, Финландия

Лапландия, Финландия

Хич не им пукаше, че си с кола до тях – напротив – пречкаха се по пътя и то вече доста начесто

Лапландия, Финландия

Дебнех GPS да достигна заветните 66/33 градуса/минути –

Полярния кръг (Arctic circle)

и да влезем в Арктика…
Почнаха вече да се въртят и секундите до заветната точка. След няколко километра гледаме висока метална конструкция… БЕШЕ ЗНАКА ЗА ПОЛЯРНИЯ КРЪГ! Разбира се, че спряхме

Лапландия, Финландия

Преминахме пеш и няколко ‘блатца’ за да се качим и до знака за да си направим снимки… Знакът на снимката изглежда доста семпъл, но в действителност си е доста голям – на бетонната площадка под него спокойно би маневрирал автомобил.
Въпреки навъсеното време, настроението ни бе приповдигнато…

Вече бе станало доста студено, а аз си бях по тениска, та затова снимките не се проточиха много:)
Малко след преминаване в Арктика, GPS най-накрая спомена нещо за отклонение от главния път 🙂

Завихме към Салла

Пътя – нормален двупосочен с добре оформени скосени банкети. Банкетите ги косяха трактори (трактора върви по пътя, а встрани по банкета се движи огромна ‘косачка’ като прикачен инвентар… И почиства целия банкет (навярно 2 м диаметър на косачката)….
Встрани – доста гори, въпреки, че размера на дърветата бе почнал да намалява…
Видях как почистват гората, която прораства към пътя – отново трактор, който има многофункционално устройство на стрелата отзад – хваща дървото (около 6м високо), отдолу го реже. Завърта го хоризонтално, и го изкарва през нещо като дюза – излиза почистен прав стълб, като клоните и голяма част от кората се свалят от машината. Машината поставя дървото на куп, удобен за товарене….
Човешка работа…
Общо взето НИКЪДЕ в преминатите държави не видях клони, които да приближават пътя, пък камо-ли да ти обират огледалата – така, както е в България 🙁 Обикновено пътя е добре почистен поне още 10 метра около асфалта…

Стигнахме

Салла

Странните ‘монументи’ на Финландия продължаваха да ни изненадват – на входа на Салла:

Лапландия, Финландия

Появиха се табели RUS – водихме се по тях, а GPS бе повече за смятане на дистанциите

Лапландия, Финландия

Стигнахме до

границата

И то в работното ѝ време, Сега руския лаф ‘Граница под замок’ / Границата под ключ придоби нов смисъл 🙂 Просто

граничния пункт работи с работното време на магазин

– в извънработно време не можеш да преминеш границата

Граница Финландия – Русия

Нямаше автомобили – защо ли 😀 …
Една спретната зала от

финландска страна

Давам документите, които искат – гледат ги, обсъждайки нещо… Събират се още ‘специалисти’… Накрая отсъждат – проверка на автомобила…
Ами ОК… Ама отвън изведнъж се появиха комари стръвници… Това нещо незнам колко му е дълъг хобота, ама хапе през косата 😀
Граничарите казаха – ‘отвори капака’ – отворих го…
‘Специалиста’ дълго и замислен се чеса по главата (сигурно комарите са го ухапали), накрая попита – а къде е VIN номера. Показвам му онзи зад стъклото – прозорче, през което се вижда набития в купето номер..
– Тц… Искам да видя другия…
– Къде се намира този номер, който искате да видите?
– Не знам, като го намерите, се обадете вътре – Врътна се и си влезе в стаичката…
Реших да звънна на сервиза да ги питам къде са другите номера. Обаче точно в него момент сменях GSM оператора си, и стария оператор реши да ми прехвърли телефона, като старата SIM карта спря да работи.. Сложих новата, но тя пък не сработи на момента.
Имах някакви спомени, че има номер при акумулатора. Обаче при мен акумулатора е под пасажерската седалка, и за да се достигне трябва да се освободи достъп откъм задната седалка, а предната да се премести максимално напред и нагоре… И да няма багаж, който в нашия случай се бе разпрострял навсякъде 😀

Изрових багажа и отворих капака на акумулатора – ТАМ Е 😀
Викнах онзи ‘специалист’ – дойде, хвърли бегъл поглед (не вярвам за 5 секунди да може да го прочете и сравни)… След което сложи ръкавици и пребърка дамската чанта на жената…
С това проверката приключи… Но не и документално…
Влязох вътре в заличката да си чакам личните документи и тези на колата…
И чакането продължи доста…
Онези ми ти финландци продължиха да чешат главите си (явно има много комари – вътре в главите им 😀

––––––––––––

Спомних си вица, за ‘бързите финландци’…
Как двама финландци мързеливо си стояли покрай пътя, и в следващия момент покрай тях прелита автомобил с висока скорост. Единият финландец казва на втория:
– Мика Хакинен
– да, Мика Хакинен – позорът за финландския народ

––––––––––––

Накрая граничарите решиха да направят пълни копия на всичките документи – бориха се с една копирна машина…
Сбориха се… Гледаха пак документите (само дето не ги пробваха на зъб )…
После с известно съжаление ми ги върнаха и вдигнаха бариерата…

Не чаках втора покана –

газ към руската граница

Там отдалеч стои голяма табела ‘забранен видео и аудио запис и т.н.’… Спрях и махнах камерата…
Една формена тьотка стоеше в будка и само провери броя на хората (спуснах и задния прозорец, че иначе нищо не се вижда през затъмнението) и вдигна бариерата…
Отидохме до пункта. Веднага дойде друга формена девойка с едно кученце – явно търси наркотици или взривни вещества…
Посочи ми къде да отидем… Влязохме в руската зала – също добре направена…

Вътре в залата – никой… Видях една отворена врата и викнах някого. Изскочи приветлив граничар (чак ме учуди колко е приветлив). Попита имаме ли имиграционни карти. Подадох му всичките документи, които имахме (разни гаранции, декларации и т.н.)…
В тях нямаше имиграционни карти. Граничаря изкара две карти, посочи формата и ни помоли да ги попълним – работа за 3 минути…
Пуснах жената пред мен…

– Нееее – трябвало шофьора да мине първи…

– Ами ок…
Разменихме се и за 5 минути бяхме оформени
Преминахме към митницата. Там една декларация А4 със ситен шрифт от двете страни…. Започваме попълване…
Дойде митничар и попита ‘вие ли сте с чуждестранния автомобил’… Ами ние сме….
А защо двамата попълвате декларацията – да не би да сте с два автомобила? Не – с един сме…
Няма проблем – съпругата ви може направо да преминава и излезе навън, а вие трябва да попълните декларацията в два екземпляра… Ама тук сте поправяли номера на автомобила (VIN), и затова трябва да я попълните наново… Заповядайте бланки, заповядайте удобно бюро и пишете спокойно.
Докато пиша и преписвам, се натрупа опашка финландци (с вид на пияни селяци / да не се бърка със селяни 😀 ) – с различни автомобили т.н. Митницата работеше доста бавно – един човек обработваше автомобилите.
Приключих с писането и митничаря за да не чакам натрупалата се вече опашка, директно ме извика след като приключи с поредния финландец.
Коментирахме декларацията, поправяхме някои неща, които не му харесаха. Както си трябва – мой подпис и негов подпис с печат 😀
Поправяхме например точка от декларацията ‘имате ли средства под 10х.евро – Да/Не’, където логично бях написал ДА..
Поправихме го на НЕ, защото според митницата, ако напиша ДА, трябва да попълня и табличката какви точно средства имам, въпреки, че под табличката пише с дебел шрифт – ‘попълва се само по желание’…
Както се казва – писахме-брисахме 😀 Накрая стигнахме до консенсус… Но митничаря през цялото време бе изключително любезен и кооперативен…
Питам го – много ли българи минават през границата… Каза ми ‘ами случва се понякога на година веднъж’ 😀 Явно изпълнихме плана за годината.
Митничаря започна да въвежда всички данни – мои, на автомобила, обеми на двигател, стойност, адреси, мощности ….

Абе бавна процедура – виждам, че проблема не е в служителя, а в самата организация, която е принуден да следва…
Зад него – полит-табло с каска на явно убит граничар, оръжия, хванати предмети – да му мислиш….
И навсякъде надписи – ‘забранено снимането, записването и т.н.’…. Мислех да попитам митничаря дали мога да заснема табелата и полит-таблото, обаче той така се бе вглъбил и кълвеше клавиатурата, та не исках да го прекъсвам. А после – забравих…
Приключихме безпроблемно с бумащината… Митничаря ми даде документите и ме помоли да изляза до колата за преглед…
Прегледа – бърз. Не гледаха никакви номера…
Отвори багажника

– ОК…

– Лични вещи?

– Да…
– А задните седалки могат ли да паднат?

– Да.
Свалих едната задна седалка, с което се открива гледка към багажника от вътрешната страна.
А там – Бургас 63… Не им направи впечатление – явно потока на алкохола е в обратна посока – Русия->Финландия 🙂
Имаше и една жълта пластмасова сгъваема касетка от МЕТРО, пълна с тенекия сирене и някои други подаръци…. Но те не се виждат в касетката…
Девойката констатира – ‘аха, инструменти за автомобила – затваряйте’ :uraa: Няма да и противореча я 🙂

Ако бяха видяли сиренето със сигурност щяха да го конфискуват – ембаргото вече бе в сила…
С това проверката приключи… Качихме се в колата. На края на пункта друга тьотка провери дали сме двама в автомобила и вдигна бариерата….

Поехме по хубав асфалт – горички около нас, красота…

Към Мурманск, Русия

Скорост – 90 – 100 км/ч докато зяпаме наоколо. В един момент – ограничение на скоростта в гората! И стигаме до

контролен пункт,

при който пътя е преграден с висока тежка метална врата, а пред нея циркулира военен… Явно това е ‘фалшивата’ граница – на десеттина километра от истинската има изградена граница с ограда, граничари и т.н. – ако някой бяга, да си помисли, че вече е преминал оттатък…
Военният провери броя на хората, и с мъка отвори вратата (май помагаше и хидравлика)…
Питах го как е пътя към Мурманск… Отговори, че никога не е ходил там….
Ясно – ще караме по ориентири ….
Тръгнах, и почти веднага асфалта свърши, започна ‘грунтовка’

Към Мурманск, Русия

Към Мурманск

Към Мурманск, Русия

Към Мурманск, Русия

Към Мурманск, Русия

Към Мурманск

Пътя е много твърд, с остри камъни (притеснявах се за гумите), но може да се кара със 70-100км/ч… Само дето пушилката дето вдигах бе сериозна

Към Мурманск, Русия

На места имаше бетонни полоси, явно за прекосяване на грунтовката от верижни машини – т.е. танкове 😉
Да, понякога друсаше малко повече, но се вървеше с що годе добро за условията темпо…

Преминавахме безименни поточета (с размери на наши реки 😉
Към Мурманск, Русия

Наоколо нямаше жива душа, с изключение на едно селце с неруско име и неруски надписи

Към Мурманск, Русия

След 15-16 км започна да се появява и асфалт

Към Мурманск, Русия

Явно още го правиха, защото бе суров/незавършен. След което пътя започна да се оправя все повече…
Към Мурманск, Русия

Към Мурманск, Русия

Към Мурманск, Русия

Към Мурманск, Русия

Излязохме на федералното трасе Мурманск-Санкт Петербург – перфектен път

Федерален път Ст.Петербург – Мурманск – Към Мурманск, Русия

Федерален път Ст.Петербург – Мурманск

Преминахме пресечки за градчета и селца с оригинални имена като Полярние зоры, Оленогорск, Мончегорск, Лапландия

Към Мурманск, Русия

Но елени тук вече не се виждаха…
Съпругата започна да преритва за цигара с кафенце… И в този момент виждам отбивка с надпис Шашличная – КАФЕ

Към Мурманск, Русия

Спирам… Влязохме вътре, а вътре – две тьотки като по филмите… Мудно и леко тъжно стават от масата…
– Кафе
– Да имаме
– Едно
– С гореща вода ли?
– Не много гореща..
– Аха – ‘вода из под крана’ 🙂 А шашлички не искате ли?
– Не, хапвали сме..
– Всички така казват, и спират само за кафе с цигарка – тъжно отбеляза тьотката…
Кафето струваше копейки. Видях минерална вода и реших да си взема
– добавьте и водИчки
– водОчки? – очите и блеснаха
– водИчки – натъртих аз. Блясъка изчезна
Докато жената пушеше навън, реших да посетя тоалетната. Последвах големия надпис

Туалет

‘Къщичката’ бе сериозно наклонена, стояща на края на скат (на снимката не се вижда добре)… Дупка по стари селски традиции, която обаче гледаше не към изкопан ров, а към една полянка и тревичките по ската 🙂 Ползвах тази, която бе без врата – гледах да не се допирам до нищо 😉

Към Мурманск, Русия

Продължихме нататък…

GPS показваше, че се движим извън пътя… И че в близките 200-300 м път няма 🙂 Или пътя бе съвсем нов, или при тези ширини GPS не бе много достоверен

Към Мурманск, Русия

Постоянно преминавахме мостове над големи реки и обширни водни пространства

Към Мурманск, РусияКъм Мурманск, Русия

Към Мурманск, Русия

Към Мурманск, Русия

Към Мурманск, Русия

Към Мурманск, Русия

В далечината се видяха заснежените върхове на Хибините – първия сняг, който виждаме Юли месец (след Трансфагараш разбира се)

Към Мурманск, Русия

Към Мурманск, Русия

Гълтахме пътя – летяхме… Веднага се усети разликата в манталитета на шофиране

Към Мурманск, Русия

След релаксиращото и видимо безопасно шофиране по пътя досега, тук се включихме в рали 😉
Накрая си избрах един юнак който караше що годе умерено – с около 140 км/ч (при ограничение 100 км/ч)… Камерите не ме притесняваха много – силно се съмнявам да могат да изпратят снимка до България от него край 😉 )…
За нула време стигнахме

Мурманск

На входа видяхме огромни ремонти на пътя – правят някакви грандиозни детелини с по няколко платна и т.н… Абе – работят хората

Към Мурманск, Русия

Най накрая се показа и самият град

Към Мурманск, Русия

Мурманск, Русия

Да, усещането е като нашенско, само че в по-добрите години на соц-а… В смисъл – чисто, подредено, с театрите, рекламите, паметници, чистички детски площадки

Към Мурманск, Русия

Мурманск

Е, разбира се се виждат и ‘стандартните’ блокове, или бабките на пазара 🙂

Към Мурманск, Русия

Към Мурманск, Русия

Приятелите от няколко часа звъняха редовно да се интересуват къде сме, че да ни посрещнели на входа на града…
Казах им да се чакаме в хотела..

пр. Ленина, 82, Мурманск, Мурманская обл., Русия, 183038
GPS ни докара до хотела, който местните наричаха Арктика, а иначе се казваше Азимут…. Като го видях ми стана ясно, че няма начин човек да се обърка – огромна сграда… Която преди цялата е била хотел, а след реновиране преди половин година е разделен на бизнес-част и на хотел… Води се най-високата сграда зад полярния кръг (около 17 етажа)…

Историята е интересна – хотел Арктика е направен 1933 година. При атаката на Мурманск немците са се уговаряли и са се хващали на бас на коя дата ще пият в хотела… Не са успели.
1984 г стария хотел е разрушен и на негово място е построен този ‘мамонт’

Хотел Азимут (Арктика) – Мурманск, Русия

Хотел Азимут (Арктика) – Мурманск, Русия

Спрях през хотела. Потърсих рецепцията – на 2-ри етаж… Уговорихме цената, вида стая (приятелите бяха запазили ‘полу-лукс’ – потвърдихме я)… Настаниха ни на 13-ти етаж (хотелът е от 8 етаж нагоре).
Докато водя разговора и зад мен изникна първия от приятелите – Петрович…
И след прегръдките ентусиазирано каза:
– Така, оставете багажа, и давайте да тръгваме, че ни чакат в ресторанта …
С оставянето на багажа проблеми нямаше, ама казвам да си вземем такси…
Никакви такива – аз съм с колата и няма да пия… Хм…
Все пак имаме многогодишен опит, само че на българска земя с вечери с въпросния човек, това малко ме учуди…
Както и да е – метнахме багажа, натоварихме се в чисто новия Хайлендер на приятеля и отидохме в един ресторант…
Там вече ни чакаха част от приятелите..
И се започна – водки, риба, бира….
Хапнахме скумрия – навярно ви се струва странно… Обаче скумрията нямаше НИЩО ОБЩО с тукашните…
Късо (навярно около 15-20 см без главата) но много дебело тяло (ф-5 _ 7см), без характерната миризма на скумрията, а повече наподобяваше херинга…
Студено веяна и грилована… Мозък 😀
Така в сладки приказки минаха няколко часа и няколко бутилки (водка разбира се)… Решихме да се прибираме… Навън – малко по-светло откакто пристигнахме …
Местните подсказаха, че обикновено през деня често е облачно, а нощем, когато облаците се разсеят грее слънцето….
Объркана работа …
Как да е – върнаха ни в хотела. Пуснах камери, фотоапарати да прехвърлят информацията…
Гледката от стаята бе разкошна – на Колския залив и Мурманск… За съжаление прозорците не бяха отваряеми, и съответно има фон по снимките
Към Мурманск, Русия

Стаята бе доста добре направена – с всичко необходимо, а и доста голяма (навярно към 40 – 50 кв.м.)….
Керамиката в банята бе на Идеал-стандарт – все пак има някакво чувство на национална гордост – може и тоалетна да сме направили, ама поне се цени 🙂
Имаше вградени в телефона зареждачки за USB и Iphone, като телефона бе и радио, и въобще – медиа-център….
Имаше и голям телевизор, но да си призная – телевизията не съм я пускал – то не остана време…
С това този тежък ден приключи и заспахме, любувайки се играта на слънцето навън, което се опитваше да пробие плътните облаци..

Статистика :

  • Изминати за деня: 601 м
  • Средна скорост: 85 м/ч
  • Максимална скорост: 138 м/ч
  • Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 10 ч 00 мин
  • Общо изкачени (по височина) 5,6 км
  • Общо спускане (по височина) 5,7 км
  • Максимална надморска височина: 373 м

Продължението:

Мурманск, Русия (8 част на През Източна Европа с джип)

Автор: Георги Георгиев


Снимки: авторът

Други разкази свързани с Русия – на картата:

Русия



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “През Финландия към Мурманск, Русия (7 част на През Източна Европа с джип)”

  1. […] и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск. разгледахме Мурманск, разходихме се край езерото […]

  2. […] и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск, разгледахме Мурманск, разходихме се край езерото […]

  3. […] и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск, разгледахме Мурманск, разходихме се край езерото […]

  4. […] и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск, разгледахме Мурманск, разходихме се край езерото […]

Leave a Reply


Switch to mobile version