май 30 2009

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(1): Подготовка и съвети за пътуване

Published by at 9:09 under САЩ,САЩ - Общо,Христо

Днес, мили наши читатели, редакцията започва да изпълнява една от детските си мечти — да обиколи Щатите с кола. Засега само с помощта на пътеписа на Христо, който е направил 40 дневна обиколка с кола из Северна Америка. В днешната първа част ще прочетем за подготовката за пътуването, като следващата част (началото на самото пътуване) чакат само реакцията ви на настоящата част, за да разберем дали да я публикуваме и следващата. И така, приятно четене и си(ви) пожелавам желанието и мерака и успеха на автора да обиколи Щатите с кола заедно със семейството си:

Обиколка на Америка (САЩ) с кола

част първа

Подготовка и съвети за пътуване

Всяко пътуване започва, разбира се, с подготовката за него. За САЩ това на първо място е

получаването на визи

Процедурата за това не е сложна — след изтегляне на необходимите формуляри от сайта на Посолството на САЩ, осигуряване на снимки 5×5 см. и внасяне на такса от $100 на човек /след 01.01.2008г. тази такса стана $130/ в Юнион банк, остава да се насрочи дата и час за интервю в същия сайт. Всичко това направихме в дните преди Коледа, а за интервю имаше свободни часове в почивните дни между Коледа и Нова година, така че в един от тях рано сутринта бяхме пред посолството. Оформи се малка опашка и точно в 8,30 часа отвориха едно гише до входния портал, където млад мъж, българин, преглеждаше документите.

Изненадах се, че още от тук бяха върнати 2—3 човека, но очевидно причината си беше в тях — на една от върнатите се наложи да й обясняват къде наблизо има фото, за да си направи снимки. Ние нямахме никакви проблеми и можеше да влезем за интервю с консул.

В залата, където се провеждат интервютата има няколко отделени с прегради едно от друго гишета, като на първото от тях се предават документите. Прие ги друг млад мъж, също българин, който ни каза да седнем и да изчакаме да бъдем повикани. След 15—20 минути ни извикаха на едно от гишетата, където от другата страна беше консул — мъж на средна възраст, американец, говорещ прилично български. Първото, което трябваше да направим бе да си поставим

първо десния, после левия показалец

на някакво устройство за снемане на отпечатъци. Последва въпрос къде отиваме, на което отговорих, че искаме да посетим много места в Щатите за срок от 30—40 дена, но нямаме още уточнен маршрут, което си беше напълно вярно.

По това време все още не бяхме мислили за точно определен маршрут и ни се струваше, че цялата тази работа е несериозна и надали ще успеем да реализираме намеренията си, но все пак пробвахме да видим какво ще стане. Тази неувереност я имахме още дълго време и след това. А и си имаше основания за съмнения — освен, че можехме да засечем още с визите, нямаше гаранция, че всичко после ще се нареди — може да изникне проблем и при получаването на разрешение за престой в САЩ, което се определя от служителя на имиграционните служби при влизането в страната.

Известно е, че

американските визи важат за срок от една година

и са за многократно посещение на страната в рамките на тази година, но дали това да стане и кога, колко дена ще ти бъде престоят се решава на границата. Може да се получи проблем и с наемането на колата под наем и с какво ли още не, което да провали всичко. Следващият въпрос на консула беше кой ще плати за това пътешествие — разбира се, че сами ще го плащаме. Последва въпрос с какво се занимава всеки един от нас и с това май интервюто завърши. Консулът проведе свободен разговор на английски с най-младия член на нашата тричленна фамилия, като я попита в кой клас е, в кое училище учи и къде е учила английски. В първия работен ден след Нова година ми се обадиха от DHL, че имам пратка. Това беше паспортът с издадена виза в същия ден, в който беше интервюто. След 2—3 дни получихме и другите два паспорта с издадени визи в първия работен ден след Нова година.

Отделям толкова внимание на процедурата с визите, защото много често тя излишно се драматизира. Считам, че когато човек е с ясни и добре мотивирани намерения не може да има проблем с получаването на виза за посещение на САЩ. За Канада не споменавам нищо, защото визи за там оставихме да си извадим от консулството им в Buffalo, като смятахме, че за транзитно преминаване през Канада в рамките на 24 часа няма да имаме проблем. Buffalo е най-големият град близо до Ниагарския водопад и съответно до границата с Канада.

Важна част от подготовката е определяне целта на едно такова пътуване. При нас тя беше ясна — да посетим колкото се може повече емблематични места в САЩ за не повече от 40 дни, да видим големи световно известни градове и колкото се може повече от това, което е между тях.

В средата на февруари закупих

самолетните билети от Austrian Airlines през Виена до Ню Йорк

— тръгване от София на 01.07 и връщане на 09.08. Известно е, че ранното закупуване на билети осигурява по-ниски цени, а австрийците имаха специална „red-тарифа“, която беше за определен брой места и за 4-те полета: София — Виена, Виена — Ню Йорк и обратно. Билетите по тази намалена тарифа се изчерпаха скоро след като закупихме нашите. Недостатъкът в тези случаи също е известен — можеш да пътуваш само в избраните полети и няма възможност за връщане на билетите или промяна на датите.

Самото

пътуване в САЩ може да стане по много начини:

  • със самолет — най бързо и удобно, но и най-скъпо;
  • с автобуси на компанията Greyhound /тя осигурява връзка със всички селища в САЩ/;
  • с влак, което е най-евтино, но и най-неудобно и разбира се
  • с автомобил под наем.

Леко притеснен от задължението да шофирам 38 дни в тази огромна и непозната страна, първоначално разглеждах подробно разни маршрути на Greyhound с намерението да направим някаква комбинация с автобуси, таксита до хотелите и евентуално някой вътрешен полет със самолет — примерно от град Flagstaff в щата Аризона /който е най близо до Големия каньон/ до щата Флорида.

Твърде скоро се убедих, че тези варианти са неприложими за хора като нас. Ако бяхме група студенти, които предвид младостта си могат да приемат спокойно всякакви битови неудобства от рода на да спиш в автобус, без да вземеш душ преди лягане, то за нас това щеше да бъде голямо изпитание. Така че трябваше да приема, че нямам избор и трябва да се нагърбя с отговорността на това продължително пътуване по непознати пътища и места.

Карал съм доста в Европа, включително и в Англия, но знаех, че Америка си е нещо съвсем различно.

Оказа се че това е вярно, само че в положителна посока и то в полза на Америка… Приех варианта с

автомобил под наем,

въпреки че щяхме да разчитаме само на един шофьор /в мое лице/, а пътуването предполагаше да се оформи някъде към 10000 мили или 16000 км. След закупуването на самолетните билети, за по-голямо подсигуряване направих резервации за автомобил под наем и в трите големи агенции Hertz, Avis и Budget, всичките за сходни автомобили от среден клас. За тези резервации не се изисква кредитна карта, което е по-скоро лошо, защото това освобождава компанията от някакво задължение да изпълни резервацията и ако след като се явиш при тях ти кажат нещо от рода на „Сори, но е станала малка грешка в системата и не можем да изпълним резервацията Ви…“. Остава само да си платиш още един път билета за самолета, да преспиш евентуално на летището и да се върнеш обратно.

Веднага искам да подчертая дебело — такова нещо е невъзможно да се случи в САЩ. Всички видове системи там работят безотказно и не може да има каквото и да е съмнение за тяхната коректност. Но едно е да декларирам това сега, когато съм го „видял и опитал“, друго е по онова време когато пред нас стояха достатъчно много неизвестни.
След това предприех едно продължително резервиране, отказване или промяна на направени вече

резервации на хотели,

в зависимост от промените на маршрута, които правехме „в движение“ и дните на престой на различните места. Направените откази и промени бяха много повече от направените резервации, но нямаше нито един „пробив“, например някъде да ни нямат резервацията или да ни таксуват наказателно отказана резервация. Даже от някои от хотелите 2—3 дни преди пристигането ми изпращаха мейл в смисъл как ни очакват с нетърпение и тръпнат при мисълта, че ще им окажем честта да ги посетим. Е, не чак така, но почти…

Хотелите в САЩ са безброй, а и цените им са в много голям диапазон.

Необходимо е да се обръща особено внимание на условията за отказ на направена вече резервация, защото има вериги, които независимо кога си направил отказа ти таксуват една вечер. Резервациите се правят с кредитна карта.

За нас най-удобни се оказаха веригите хотели Best Western и хотели/мотели Choice hotels. При тях отказите може да се правят до 24 часа преди резервирания първи ден на престой. Ако изпуснеш тези 24 часа, изтеглят от картата ти такса за една вечер. Но и тук не се размина без изненади — малко след резервацията на хотел Best Western в Grand Canyon, разбрах от известието, получено от банката, че са ми удържали цялата сума за едната вечер резервиран престой. Не бях обърнал внимание, че само за този хотел прилагат такава практика — предплащаш си първата вечер веднага, а при нас тя беше и единствена. Това беше и най-скъпия хотел, който ползвахме. Но с това се постави и трети ограничителен „репер“ на пътешествието ни, освен първия и последния ден, на 22 юли трябваше да сме на Grand Canyon, т. е. до тогава трябваше да сме минали по северния маршрут, както и през Калифорния, а в останалите дни да стигнем до Флорида и НюЙорк.

Друг важен момент от подготовката е

осигуряването на налични средства.

Говори се много за това как в САЩ се плаща само с кредитни карти. Това не е вярно. А имах и печалния опит от предната година на една бензиностанция в Словения, когато безnинджията ме изгледа като престъпник и ми каза, че картата е блокирана. С цената на няколко телефонни разговора с банката успях да отстраня проблема, но това отне два дена и слава Богу, че имахме и пари кеш. Не можех да си представя положението, в което щяхме да изпаднем, ако сме на другия край на света и се получи такъв проблем /и да изпреваря събитията — този проблем се получи някъде към 25-тия ден на пътуването ни/. Така че за по-сигурно е

добре да се носят и пари кеш

лимитът за внос на валута в Щатите е $10000, които могат да бъдат или в долари, или в пътнически чекове, или и в двете, но всичко общо в рамките на лимита. Въпросният лимит обаче е хубаво да се знае, че е на човек, но остава същият и за семейство. В самолета преди кацане раздават формуляри декларации, които са два вида — ако се попълват индивидуално по един за всеки и ако се попълват за цяло семейство, също един за цялата фамилия.. Предполагам, че не могат да минат хитрини от рода на тази всеки член на семейството да попълни отделна декларация, защото няма начин да не разберат.

Може би тук му е мястото да обърна внимание на нещо, което сигурно повечето хора знаят, но което е много важно и не е зле да се повтаря — още с подготовката за пътуване до САЩ и през цялото време след това, човек трябва да се откаже от всякакъв род дребни хитрини, които у нас са нещо обичайно при контактите с администрацията, а и в много други случаи. Там това е немислимо, недопустимо, а и опасно.

Следващият важен момент от подготовката е

уточняването на маршрутите,

по които ще се минава. С http://maps.google.com/ това вече става много лесно, даже за много от хотелите имах възможност не само да видя как се стига до тях, но да зърна и изгледа им от към улицата. Също така, в сайтовете на хотелите има опция, с която се изкарва подробен маршрут от хотела до дадена друга точка на територията на САЩ, или от коя да е точка до хотела. Тези маршрути е хубаво да се разпечатат, за да се има под ръка и нещо сигурно, напечатано на хартия. Необходим е и GPS с карта за САЩ, в който е добре предварително да ca вкарани всички маршрути. Ние поне така направихме. Но и на GPS-а не бива да се разчита напълно, защото не са изключени моменти, в които да загуби връзка по някакви си свои причини. Това също ни се случи и то в едно от важните влизания- към хотела край Сан Франциско.

Нещо, което имах предвид при резервирането на хотели в големите градове с престой повече от един ден /и което бих препоръчал на всички, които пътуват до големи градове в чужбина/ и което не аз съм открил, но което съм ползвал много пъти и в Европа и считам за практично: това е

да се избягват хотели в централната част на градовете,

а да се ангажират такива, които са в близост до станция на метро и извън града. Губи се малко повече време при придвижване до центъра, но то е за сметка на търсене място за паркиране, което в повечето случаи излиза по-скъпо а и с повече нерви.

Друго, което също може да се направи предварително, е

резервация на места в туристическите автобуси

в големите градове /това става за точно определена дата и важат за 48 часа/, както и за посещението на някои от по-атрактивните места /например Empire State Building и Статуята на свободата в Ню Йорк/. Това обаче не го препоръчвам напълно, защото, първо за тези резервации се плаща веднага /в момента на направата им си изтеглят парите от кредитната карта/ и второ, американците така са уредили всичко, че понятия като „няма места“ в тези случаи са изключени и всичко може да си платиш в момента на ползването.

Необходим е и адаптер за американски контакт и наш щепсел,

а ако има устройства, които се зареждат на 220 волта, трябва да се носи и трансформатор 110/220 волта. Хубаво е да се има и някакъв бинокъл.

Последно — препоръчителна е международна шофьорска книжка.

С това май приключва всичко по-важно от подготовката, която направихме в месеците преди пътуването за САЩ.

Продължението със самото пътуване из Щатите и Канада:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(2): Заминаване и първи часове в САЩ

Автор: Христо

Снимка: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


18 коментара

18 коментара to “Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(1): Подготовка и съвети за пътуване”

  1. Златомир каза:

    Много полезна практическа информация! Надявам се и продължението да се появи в скоро време!
    П.п. Имам една странична незначителна забележка-визите за Щатите не са само едногодишни. Преди две години на жена ми (бившата) и отказаха виза за САЩ и понеже се заядох и се хванахме на бас, че проблема е в нея, а не в системата, отидох ей така на майтап да кандидатствам за виза и ми положиха 10 (десетгодишна) виза! Защо за толкова време не знам! Така или иначе никога не съм я ползвал, нито имам намерение в близко бъдеще да я ползвам, но я имам… Апропо, по същото време ми отказаха виза за Босна, което направо ме разби! Още повече, че аз исках да ходя не в САЩ, а в Босна и Херцеговина:)))

  2. Vanko каза:

    Днес визи за БиХ вече няма, но за САЩ все още има, а нямам намерение да се редя на разни опашки и да ходя на разпит, все едно съм престъпник.

  3. Антония каза:

    Първата виза на съпруга ми беше еднократна и важеше само за 6 месеца. На мен ми дадоха 5-годишна с multiple влизания в страната. Е, след това и него ъпгрейднаха с 10-годишна виза. Но поне в началото доста се занасях с „неблагонадеждността“ му 🙂

    Хитрините наистина не вървят, ама грам. Но пък и няма нужда, всичко е достатъчно добре организирано, наистина. Освен това ако си внимателен – може да получиш огромно количество бонуси. Промоциите не са символични, напротив, много осезаеми са си, просто трябва да си разумен потребител и ще се окаже, че спестяваш много пари така.

    Ние планираме едно прекосяване на континента от изток на запад (вече сме пътували по East Coast с кола от Бостън до Маями), ама да видим кога ще стигнем до него 🙂

  4. Lora Nielsen каза:

    Наистина много полезни съвети! Имам един недотам дискретен въпрос – в какъв диапозон се движеха цените на рент-а-кар среден клас за летния период през който бяхте? Или поне ориентировъчна едномесечна цена:) Защото съпругът ми сподели, че вместо да наема, би си купил някоя нелоша кола, ако прави round trip на САЩ за период не по-малък от 3 месеца. Чудех се кое е по-изгодно като цена. И още един финансов въпрос – може ли да дадете ориентировъчна цена на мотелите, в които сте спали, защото съм чувала, че цените там са не съвсем лоши.Очаквам с нетърпение продължението на разказа!

  5. Nieez каза:

    Здравей
    С пряителката ми сме запланували да правим също трип от East to West coast в следващите няколко години, още не сме стигнали до сериозно обмисляне на маршрути и т.н , a това наистина не е лесно. Въпросът за колата под наем и купването на някоя по старичка кола на старо за който пита „Lora Nielsen“ , обаче и на мен ми изникна в главата.Ако трипа ще е с продължителност 3 месеца то със сигурност е по изгодно да се купи кола, но ние едва ли ще може да си позволим толкова , така че гледах цени за кола среден клас под наем за около 30 дни м/у 3500-5000$. За хотелите има наитина много евтини за по около 25$ – 40$ нощувка , но все пак бих се зарадвал ако наистина може да споделиш повече за разходите и цените който си използал за хотели и кола под наем!

  6. Христо каза:

    Lora i Nieez,
    за всичко има подробна информация в описанията по-нататък, но ето малко инфо и сега-за колата под наем и застраховката за нея платих $1887,17 за 38 дена. Не смятам, че със собствена кола е по добре- ако е нова не си заслужава да й въртиш толкова много мили, ако пък е стара не си заслужава риска, защото рент-а-кар-а ти дават почти нова кола и ти осигуряват бърз ремонт, или смяната й, при някакъв проблем. Ако пък ще се купува стара кола само за round trip-а, то след това трябва да се продава, за което се иска време. За хотелите ще дам много информация Подробностите следват:-)

  7. svetlana каза:

    Чудесен начин за опознаване на северна Америка.Благодаря Христо!Очаквам следващата „среща“ с теб и разказа ти!

  8. irenako каза:

    И аз очаквам с нетърпение продължението, но имам един въпрос от гореописаните указания за вадене на виза оставам с впечатление, че вие не сте имали покана от някой вече живеещ в САЩ? Ако е така, това би ме обнадеждило и ние да помислим сериозно към тази дестинация:), ако все в близко бъдеще не стане чедо и отпаднат визите все пак.

  9. Peter каза:

    За внос на пари в САЩ няма лимит. Парите само трябва да се декларират, за да може данъчните да си вземат тяхния „десятък“.

  10. Христо каза:

    $10000 е лимит за сумата, която не се декларира!

  11. Христо каза:

    Irenako,
    разбира се, че не сме имали покана. Необходимо е да се покаже, че притежаваш някаква сума-банково извлечение,справка за получаване на месечно възнаграждение, или нещо каквото сам прецениш. Това го има в указанията за попълване на формулярите. Трябва да се вижда, че разполагаш със средства с които да си покриеш разходите по престоя.Чудото с отпадане на визите, мисля че няма да стане скоро. Така че, действай и ….успех!

  12. […] за пътешествието му из САЩ и Канада. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка. Днес […]

  13. @Lora Nielsen:
    Евтиното винаги излиза по-скъпо 😉 Ако желаеш да ме послушаш, по-добре е да се наеме кола. Христо спомена някои от предимствата на колата под наем, а аз ще изброя минусите на варианта „купуване на стара кола за обиколка из Америка“:

    Цената: за $2000-3000 много рядко ще може да се намери кола, която да е достатъчно надеждна за изминаване на 10,000 мили. Трябва да се рискува – но нервите, хвърлени в такова притеснение, също си имат цена…
    Регистрация: в зависимост от това в кой щат се купува колата, трябва да се регистрира след това. Регистрацията без притежаване на американска шофьорска книжка e доста трудна, а ако помня правилно, без наличието на американски номер за социална осигуровка може и да е почти невъзможна. Но ако оставим тези две неща настрана, регистрацията ще струва между $50 и $200.
    Застраховка: преди колата да се регистрира, трябва да се направи застраховка „Гражданска отговорност“ (liability insurance). За човек с туристическа виза ще е доста трудно на си намери застраховател, който да се съгласи на такава сделка. Цената може да варира между $150 и $300+ на месец.
    Ремонти: коли за $2-3К редовно се нуждаят от по-големи или по-малки ремонти – а цената за тази дейност в САЩ е $100 на час (не, не се шегувам). А ако човек е имал лошия късмет да закъса близо до някое село с 580 жители в средата на пустинята в Невада, например, цената може и да се удвои…

    Като се сравни всичко това с цена от $1,254.74 за 30 дни от Avis на JFK за Pontiac G6 за български гражданин, става ясно, че е много по-изгодно да се вземе кола под наем!

  14. Lora Nielsen каза:

    @Владо Георгиев:
    Аз не съм споменавала цена на кола втора употреба, която бих похарчила – за 2000$ и в ЕС не може да се купи нормална кола, аз все пак пътувам достатъчно често и не си правя илюзии, че в САЩ всичко е без пари:) Определено съм съгласна с гореизложеното за предимствата на рент-а-кар. Но в моя специален случай споменах за пътуване с продължителност поне 3 месеца. Колата, която Христо е наел не е била точно 1200$ на месец е поне 1500$ – умножено х 4 месеца= 6000$ -> една доста стабилна сума, която зависи от човека дали би похарчил. Още една подробност. Споменавате туристическа виза – да, но съпругът ми няма нужда от такава и съответно съм почти убедена, че дори да се наложи изкарването на американска книжка (което силно ме сънява!) то това едва ли е проблем. Всички сме слушали и продължаваме да слушаме за бързото и доста прилично като цена взимане на изпит за книжка в САЩ. Друга подробност – но тя е стара като информация – точно роднини на съпруга ми ни предложиха варианта със закупуването на кола в САЩ – те самите са направили така, НО преди 10г. В момента не сме се ровили за детайлна информация така че не мога да твърдя, че все още процедурата е безпроблемна или пък бърза. При тях обаче проблеми не е имало – все пак не сме изпадали в подробности. И отново – определено рент-а-кар е перфектното решение за едномесечно пътуване из САЩ, но бих се замислила за 3-4 месечно такова. Има и вариант „обади се на приятел“ и му „задигни колата“ за 3 месеца;) Ако разбира се, разполага с 2-ра.

  15. Поредната изключително полезна статия в този блог. Браво от мен.

  16. rumiana каза:

    Доколкото разбрах, за да шофира българин в Щатите, необходима е международна шофьорска книжка. А откъде може да се извади такава международна шофьорска книжка в България?

  17. Стойчо каза:

    Доколкото знам от СБА или Шипка (на уличката, свързваща Лавеле и Витошка, първата успоредна на Позитано)

  18. Антония каза:

    Ние карахме с обикновена шофьорска книжка. Преди да тръгнем за първото пътуване до Щатите се обадихме на компанията, от която наемахме коли, и изрично ги питахме приемат ли български книжки. Приемат. И важат – на няколко пъти сме се идентифицирали с тях, всичко е ОК.

    По-забаваният момент е, че не може да наемеш кола без кредитна карта. Не приемат дебитни карти, плащане в брой и прочие екзотичности (според американците :)), искат кредитна карта като гаранция.

Leave a Reply


Switch to mobile version