февр. 08 2017

Грузия и Армения – снегове през октомври 2016 (1): Грузия

С Боряна тръгваме към Кавказ – започваме с Грузия. Приятно четене:

Грузия

част първа на

Грузия и Армения – снегове през октомври 2016

Кутаиси – Местия – Ушгули – Поти – Кабулети – Батуми – Ахалцихе – Рабати – Вардзия

Обикновено правя една есенна екскурзия с идеята да си удължа лятото. Този път обаче, си удължих зимата В интернет пишеше, че най-подходящото време да се видят тези страни е октомври, защото през лятото температурите се задържат около 37 градуса, а през зимата вали сняг. Оказа се , че вали и през октомври. След като се начетох на пътеписи, неясни разписания на междуградския транспорт и за отвратителното състояние на пътищата, реших, че ще го направим с местен гид. /цената на кола под наем беше горе-долу същата/.

Арменският език няма сходство с никой друг говорим език , а Грузинския език е от семейството на картвелските езици, и двата абсолютно неразбираеми за нас. След 1990 и в Армения и в Грузия се връщат към старите си азбуки и много се гордеят с тях. Все едно ние да се върнем към глаголицата. Все пак научих някои думи. Така например окончанието СЦИХЕ в имената на градовете значи КРЕПОСТ, а ЦМИНДА – СВЕТИ в Грузия. В Армения ВАНК е МАНАСТИР, а ДЗОР – КРЕПОСТ. Много градове съдържат тези окончания, и след като схванах семантиката, вече можех да запомня имената на много от тях.

Разположени между Кавказ и Малък Кавказ, между Черно и Каспийско море /почти/, на границата между Европа и Азия, на пътя на коприната, тези размирни републики отдавна ме привличаха.

Днес пътят на коприната може да не е актуален, обаче оттам минава и пътя на газопроводите и петролопроводите, а това вече е друга работа. Грузия внася газ от Азербайджан, през нея минават и газопроводите за Турция. От друга страна Армения внася газ от Русия, който газопровод също минава през Грузия. По тази причина 25% от БНП на Грузия се формира от тази именно услуга. Въпреки че не е в добри отношения с Русия по причина на конфликтите заради Абхазия и Южна Осетия, границата не е затворена.

От друга страна Армения , която е затворила границата си с Турция по исторически причини и границата с Азербайджан заради конфликта с Нагорни Карабах разполага само с един транспортен коридор – Грузия – Иран. Въпреки , че няма обща граница с Русия, отношенията между двете страни са много близки, на практика това е единствения съюзник в тази враждебна среда. И двете страни боледуват от КИНТОНЕМИЯ ПАРАЛИПСИС.

Маршрутът е следния

Кутаиси –Местия /Кавказ/, крайбрежието на Черно море, Ахалсцихе /Малък Кавказ/, Армения- Гюмри, Дилижан, ез. Севан, Горис, Ереван, обратно в Грузия – Тбилиси, Казбеги, Мцтеха, Гори, Кутаиси

И така, след двучасов полет слизаме на

летището в Кутаиси

и там ни чака нашият грузински водач Гиорги. Едва ли бихме могли да извадим по-голям късмет. Бивш юрист, бивш военен

Гиорги отлично познава страната си и много я обича

За целия престой нямахме нито един конфликт, нито пък проблеми. Мицубишито на което се качваме е с десен волан. Такива са около 50% от автомобилите в Грузия. От къде я взе – питам го аз. От Япония, поръчваме си ги през интернет. Нещо не мога да си спомня в Япония да имат ляво движение, все пак не са били никога британска колония. Оказва се обаче, че има. И понеже са по-евтини… Поемаме през плодородната Колхидска равнина. От двете страни се нижат големи къщи в големи дворове. Няма цветни градини, но асмата е задължителна. Имам чувството , че тук социализмът никога не е идвал. Навсякъде цари спокойствие. Само преди два дни са минали изборите и нашият гид е силно разочарован, че Саакашвили е изгубил. Новоизбраният президент бил проруски ориентиран. И какво прави Саакашвили след загубата? Отива в Одеса и става кмет! Човекът имал двойно гражданство.

Двореца Дидиани – Грузия

Двореца Дидиани

Разглеждаме двореца на фамилията Дидиани в Зугдиди и продължаваме на север към Местия, навлизайки дълбоко в Кавказ.

Тук се срещаме за пръв път с вкуснотиите на грузинската кухня. Купуваме си хляб Лаваш.

фурна за Лаваш – Грузия

Фурна за лаваш

Пече се в зидани фурни, подобни на полусфера с отвор отгоре, като хлябовете се лепят по стената. По-вкусен хляб не съм яла.

По пътя минаваме през всички стадии на есента: все още зелените гори, се прешарват с жълто, после с червено.

По пътя към Местия – Грузия

По пътя към Местия

По пътя към Местия – Грузия

По пътя към Местия

Накрая остават само жълтите хълмове над горския пояс. На другия ден ни предстои да стигнем до

ледника Ушгули

Грузия

Това, че отстои на 46 км не значи, че ще отидем за един час. Пътят е макадам, освен това започва да вали и околните върхове изчезват в облаците. След 4 часа сме горе, но пътят не стига до самия ледник, само до селото. Изключено да ходим 3 часа в едната посока в това време.

Тук хапваме друг Грузински специалитет – питка с месен пълнеж. Нашия гид се подсмихва и ни обяснява, че нещо липсва, в оригиналната рецепта се слага и хашиш. Самото село Ушгули е прочуто с кулите си. Всяко семейство е имало такава и при нападение всички се прибират вътре заедно с животните.

На връщане срещаме доста автомобили, не по-малко от 50 по този разбит път. Един от тях е спрял, радиаторът бълва облаци пара, а вътре една двойка чужденци се чуди какво да прави. Ето затова се взима кола с гид, мисля си аз и се радвам, че не съм на тяхно място

Ушгули – Грузия

Ушгули

Ушгули – Грузия

Ушгули

… и това, което се вижда от ледника Ушгули – Грузия

… и това, което се вижда от ледника

Любимото домашно животно на грузинеца са кравите. Срещахме ги из цялата страна – крачеха си преспокойно по шосетата и се изживяваха като свещени индийски крави. Другото са кучетата. Тук никой не ги кастрира. В момента в който слезнеш от колата, се появяваха няколко, дружелюбно въртящи опашка. Не чух някое да излае или да ухапе човек.

И прасетата им са щастливи прасета,

тичат си по улиците заедно с кучетата и не са чували за кочина..

Местия, Грузия

Местия

Местия, Грузия

Местия, Грузия

Местия

Поти

На другата сутрин пътуваме към Поти. Стрелка на дясно сочи към Сухуми, но там вече не може да отидем. През 2008., окуражени от американците, грузински войски нахлуват в размирните републики Абхазия и Южна Осетия. След люти битки с помощта на руснаците от Грузия се отцепват и двете републики . Нашият гид също е участвал в тези сражения. По-късно ми каза, че бил в плен при руснаците 2,5 месеца и всеки ден ги извеждали на разстрел. По същото време Косово се отцепва от Сърбия, Европа го признава за отделна държава, Русия използва момента и също признава независимия статут на двете нови държави. (Ще трябва пак да се включа – войната за Косово беше много преди 2008 г. Освен това – Южна Осетия и Аджария са с руски военен контингент още от 1991 г – още от момента на обявяването независимостта на Грузия – може да бъркам с 1 година точната. Руската агресия в Осетия през 2008 г се случи веднага след като НАТО отказа да покани Грузия и Украйна за членове, и беше отмината с мълчание от Запада, вкл. и от нас – иначе щеше ли Путин да си развява кончето днес, ако беше спрян още през 2008 г? В днешна Аджария и Южна Осетия са снимани част от сериите на „След хората“ по National Geographic. Изобщо наличието на руски военни бази води всеки път до окупация и война в приемащата страна – бел.Ст.)

Поти – Грузия

Поти

Поти – Грузия

Поти

Поти е заспало градче

с ниско двуетажно строителство и прилича по-скоро на село. Прекрасно място за живеене. Пристанището е на север от града. По нищо не се познава, че тук е грузинския еквивалент на Солунската митница. Гиорги казва, че сега се строи ново пристанище, пó на север. Дано това да не убие града.

По наша молба излизаме на брега на Черно море. Поти няма плаж официално. Пред на се шири широка ивица от тъмен пясък, а морето не можеш да го познаеш – тихо като езеро, без нито една вълничка. В момента строят път и скоро явно ще има плаж. Покрай шосето виждаме малко кварталче с нови блокове. Че кой ще дойде да живее тук? – недоумявам аз. Това е строено с европейски помощи за бежанците, обяснява Гиорги.

Грузия напира да влезе в Евросъюза, обаче Русия стопира този процес

и сега приемането е отложено за неопределено бъдеще. Цялата селскостопанска продукция на Грузия : плодове, зеленчуци, месо в момента се предлага само на вътрешния пазар. Руснаците са затворили границата за внос, а как да обясниш на грузинците, че техните прекрасни екологично чисти ябълки нямат никакъв шанс да се появят в магазините в Европа.

Пътуваме към Батуми. По пътя минаваме през

курортното градче Кобулети

И там ниски двуетажни вили и рушащи се хотели от времето на социализма. Покрай пътя продават киви , мандарини и лешници.

Кобулети, Грузия

Постепенно растителността става тропическа. В

Батуми

спираме на ботаническата градина. Под нея има малък плаж от дребни камъчета а морето е като огледало.

Батуми, Грузия

Батуми

Батуми, Грузия

Батуми

Тук влиянието на Черно море е много силно, прониква далеч навътре в сушата, от север и юг Кавказ и малък Кавказ спират ветровете и това определя субтропичния климат. На изток климатът е континентален.

Азбучната кула в Батуми, Грузия

Азбучната кула в Батуми

Не можах да повярвам, когато , след по-малко от месец Гиорги ми изпрати снимка на същия този крайбрежен проспект: Черно море се беше разлютило и след това от проспекта не беше останало нищо

Батуми, Грузия

Батуми

БАТУМИ е единствения град в който чух шумът на парите,

предполагам парите на южната съседка Турция.

Градът е оживен , строи се нов университет,

оформя се центърът. Нашата хазайка е възрасна жена, чудесно говори руски, за разлика от по-младите. Много от тях разбират, обаче предпочитат да отговарят на английски. Всички надписи по музеи и др. туристически обекти са на английски, въпреки, че огромното мнозинство от туристите са от Русия.

Та хазайката ни обясни, какво се е случило в Абхазия. Просто руснаците са решили проблема по сталински: няма човек, няма проблем, и са изселили от областта всички грузинци. (в днешния свят това се нарича етническо прочистване – за тези, които ги домързя да прочетат предишния ми коментар – бел.Ст.)

На другия ден потегляме през Малък Кавказ на изток към Ахалцихе – 150 км . Пътят постепенно се изкачва в планината , влошава се и накрая става макадам. Същевременно времето също се влошава, никаква видимост. В нищото се появява малък зимен курорт. Виждат се няколко разхвърляни хотелчета, никаква инфраструктура. Че как стигат дотук през зимата, недоумявам аз, с вертолет ли? И всички други курортни центрове изглеждаха по същия начин. Тук е и най високата точка от маршрута. Пътя слиза надолу, времето постепенно се оправя, растителността изчезва и пред нас се ширват пожълтели хълмове. След 6 часа сме в

Ахалцихе

На снимките градчето изглеждаше по-добре, отколкото наяве. Разглеждаме набързо

крепостта Рабати

Името говори за ислямската и същност и наистина , чудесно са я възстановили, с джамията, фонтаните, парковете, беседките и всичко останало.

Крепост Рабати – Грузия

Крепост Рабати

Крепост Рабати – Грузия

Рабати

Продължаваме към

скалния град Вардзия

от който ни делят още 65 км. Това е първият от четирите скални града от нашата програма. Издълбан в отвесна скала градът предлага изненадващи удобства: обособени апартаменти, църква и даже бани. Според легендата е създаден по идея на царица Тамара – най- прочутия владетел на Грузия.

Вардзия – Грузия

Вардзия

Грузия

На другата сутрин маршрутката, с която ще пътуваме до Армения идва да ни вземе от квартирата.

Продължението

Грузия и Армения – снегове през октомври 2016 (2): Армения

Автор: Боряна Йовкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Грузия – на картата:

Грузия



Booking.com


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Грузия и Армения – снегове през октомври 2016 (1): Грузия”

  1. Teodora каза:

    много се радвам на разкази за по-непознати дестинации. Ще чакам с нетърпение следващата част. Надявам се и на повече детайли за хората, местата, кухнята

  2. Danny каза:

    Привет,
    Предстои ни пътуване в тази посока.
    Бихте ли ми дали подробности относно състоянието на пътя от Batumi – Khulo – Akhaltsikhe -Borjomi?
    Предварително благодаря!

Leave a Reply


Switch to mobile version