апр. 29 2008

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (3): Яхтата и нейната подготовка

Продължаваме с подготовката на яхтата за пътуване. Предишната част: До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (2): Ниагара и Ню Йорк>>>

а началото: До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (1): Яхта от Чикаго>>>

Приятно четене:

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан

част трета

Яхтата и нейната подготовка

В тази статия ще бъде описана работата, извършена по яхтата, предназначена да преплава Атлантика от Америка до България. Отделям го в отделна статия, с цел да не се отклонява пътеписа от основната му цел: пътеописанието, хората и страните. Но пък лодката заслужава и специалното ни внимание:

Още преди да тръгнем към USA си давахме сметка за това, че Лодката не сме я виждали, че ще има работа по нея, че може да има „изненади“ и пр. всичко това бяха просто хипотези и разговори на база имейли, снимките от обявата и онези дето Весо и Елена направиха допълнително… И така до момента в който самолета ни се приземи в Chicago. Посрещнаха ни Алекси и Весо — Косьо е написал за тях а аз мога само да допълня, че остаивм с много топли чувства от срещата си с тях и Елена и благодарност за тяхната подкрепа. Наистина. Макар и размазани от ’найсе-часовият път, първото нещо което искахме да направим е да я видим -така и се случи. Наехме си автомобила и хайде към марината (демек яхтеното пристанище) от където я взехме — Lockwood.


Аз лично си отдъхнах след като я видях за сефте — работа по Лодката си имаше, но беше измерима, т. е. дайте да започваме, че път ни чака;-)! Мисля, че такова беше настроението на всички — Косьо, Стас, Бисер и аз (тъпата рима беше неумишлена иначе името ми е Емил) — леко приповдигнато но вече знаейки с какво се захващаме… или поне откъм работа по лодката;-)!
И така се появиха списъците със задачки, материали и оборудване, които в последствие доста понабъбнаха. Още на следващият ден сутринта се отправихме към споменатото THE HOME DEPOT по препоръка на Алекси, като място „дето всичко е накуп и по много, говорейки за инструменти, материали, крепежи и всякакви джунджурии които в крайна сметка накупихме за Лодката след около 5 посещения. Този ден си купихме основни инструменти с които да започнем работа и някои материали за първите задачки които си бяхме набелязали, естествено тогава още нямахме представа за всичко което трябва да свършим — затова и не купувахме наизуст. Естествено първата ни работа беше да разопаковаме Лодката, и да се заровим по всички кьошета с официалната причина наречена чистене — иначе да погледнем за течове, пукнатини в корпуса, осмоза (деструкция на смолата), деформации,изгнили елементи и пр. За щастие повечето от тия вируси ги нямахме с изключение на няколко малки прокапвания оттук-там покрай леерни стойки, уплътнения на финистрини (имаме си няколко които се отварят към кокпита) и оков. Работата по отстраняването на тези прокапвания не е тежка или неприятна, даже напротив, и я свършихме в следващите няколко дни “ в почивките“ като си оставихме малко и за New Jersey. Всъщност първото, с което се срещнахме онзи ден, бяха няколко кофи с вода под пайолите за които коментара беше, че щом водата е там значи не излиза а щом е така — значи има шанс и да няма теч отдолу… Оказа се, че водата се е събрала от стичания по мачтата от многобройните дъждове — повече от нормално. Тук е мястото да уточня, че Лодката беше вдигната на стапел — за онези които се опитват да направят връзка със снимките от галериите. Този ден проверихме електрическата инсталация, тръбите и клапите, заварените акумулатори, навигационните уреди, двигателя, абе, накратко — нещата тръгваха по план. Оказа се, че Лодката има работеща хидравлична система, управляваща обтяжката на гика и ахтерщага — които започва да се кефи колкото нас да вдигне ръка!

Следвашите дни в Chicago преминаха в „разходки“ по магазините, и подготовка на Лодката за транспортиране. Купихме си радио с MP3 (Стас и Косьо пуснаха музиката за секунди!), обрахме един малък луфт във руля и рани други дреболийки. Всъщност една от интересните такива беше дублирането на едно прозрачно кръгло плексигласово илюминаторче на дъното на Лодката, точно над валолинията, очевидно направено за проверка в случай на оплетено във винта въже. Не знам защо на всички вкупом ни се стори, че не може просто ей-така да си имаме дупка в корпуса през която да си гледкаме и да не сме я проверили.. ами ако се спука или счупи? Е за това си сложихме второ пачре плексиглас от вътрешната страна на корпуса което не промени особеногледката към винта, както се оказа след като пуснахме Лодката на вода. Голям кеф — имаме си океан-аквариум;-)!

В деня преди да дойде камиона подготвихме мачтата за демонтиране започвайки с гика и хидравликата на обтяжката. Казвам подготвихме защото една от екстрите на капитализма се оказа, че срещу солидна сума хорицата идват, грабват ти мачтицата, и без да си изцапаш белите ръкавици даже я демонтират по чудесен, безмълвен и високо-технологичен начин.. Всъщност бяхме свидетели нанаистина добре организирана и свършена работа на добра цена — както трябва и да е! Друга екстра се оказа че срещу нескромно доплащане човек може да продължи да наблюдава как му обгрижват мачтата….. хм.. демонтират му такелажа (пак „…хм“) и я подготвятза транспорт, срещу още малко пари могат да ти я натоврятна камиона с високо-технологичните си подемниции като за финал могат да ти я укрепят на камиона..пак срещу заплащане разбира се. Е ние се възползвахме само от първата;-)! Препоръчвам и на други в подобна на нашата ситуация да направят същото не защото ще спестите някой долар (естествено и това е основателна причина) ами защото когато ви се наложи да си сглобите мачтата на около 1000 км. от мястото където е разглобена е повече от полезно да знаете кое от къде е и как трябва да се сглоби. Демонтирахме си прилежно вантите, щазите багщазите, краспиците и уредите от топа, маркирахме кое откъде е и ги навихме на ролки. Вантите и щазите са ни от плътен метал та някои от ролките си ги вързахме отгоре на лодката защото не можахме да гиприберем вътре. Иначе си пренесохме мачтата с ниско-технологична рчна количка до камиона вдигнахме си я на ръце и си я натоварихме.. Е, поизгърбихме се доста (мачтата тежи над 150 кг.) ама и поспестихме някой долар — то не е голям келепир с тоя курс на долара ама нейсе! (Роско, извинявай!;-))) Купихме проволки да дублираме форщаг и ахтерщаг (доста полезно е при подобно начинане) и измислихме как да ги монтираме после — когато дойде време да вдигаме мачтата. Всъщност за моя радост тя се оказа доста солидно направена, макар и гъвкава. Толкоз за мачтата засега…

По товаренето на Лодката на камиона нямаше особени драми — възползвахме се изцяло от благата на обкръжаващия ни високо-технолгичен свят. Последното нещо което ни се наложи да направим преди да изпратим Лодката на път бе да демонтираме релинга на носа и всички леерни стоики — с тях се оказахме малоко по-високи клиренса на някои мостове по трасето. Отначало доста ни (ми) се накриви шапката от тази необходимост защото ден преди това бяхме обслужили релинга на носа (дали е правилно да се каже фор-релинг?) но впоследствие когато ги монтирахме обратно си дадохме сметка, че тази профилактика изобщо не беше излишна.. Е сега си имаме вече чудесно монтирани и изолирани леерни стойки! Най-мощните!

Ако пропускам нещо да допиша за нещата които направихме в Chicago е защото в момента е около 1:30 сутринта, днеска.. вчера пуснахме Лодката, свършихме много, много работа, размазан съм от умора ама всъщност доволен.. всички сме.. Но нека първо Косьо да напише за това и да публикува някоя и друга снимчица направена от Бисер с новото му фото а аз после ще хлъзна втори поглед на нещата..ако има нужда. Правописните грешки не са от умора — просто е момчето;-D!

……………………………………………………………………..

Тези дни се случиха много неща, както можете да се сетите. Като за начало лодката пристигна. Всичко по нея е ОК, няма никакви щети от пътуването, човека с камиона ни взе парите, които се бяхме уговорили…абе като цяло съм много доволен от организацията на транспорта(хехе…да, гордея се с това, аз го организирах). Имаше малко забавяне от 3—4 дена в графика, но като цяло мисля, че ще наваксаме. Няма да успеем да се измъкнем понеделник, но предполагам, че средата на седмицата вече ще сме напълно готови за отдаване на въжетата и откъсване от цивилизацията за 1-2-3 седмици…колкото метеорологичните условия ни позволят.

Второто, което се случи е, че мачтата е сложена обратно на мястото и. Това беше един сравнително сложен процес, защото първо изискваше доста работа(от съображения за сигурност направихме дублиране на 2 от важните метални въжета, както и направихме стойка за радара) и второ изискваше съобразяване с местните хора, защото ние бяхме готови точно в края на работния ден, пък на тях вече никак не им се работеше и остана за следващата сутрин. Както и да е де, работата стана, рано сутринта вчера я вдигнахме и всичко изглежда много добре.

Друг важен момент около лодката беше сервизирането на двгиателя — колкото и малко да разчитаме на този метод за придвижване, той все пак е изключително важен елемент от цялата система…може да ни потрябва за малко, но ако е в сублимен момент и не работи — много неприятно. Та днес направихме малко сервизни дейности като смяна на горивен филтър, маслен филтър и масло. Доста учудващо, но цялата процедура стана доста бързо и най-вече без никакви спънки. Другото характерно е, че стана без никакви омазвания, окаквания и други подобни неприятни случки. Та в момента си имаме един доста добре работещ двигател, на който смея да твърдя можем да разчитаме.

Стига за лодката…

Продължението:

До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (4): На път за Азорските острови

Автори: Екипаж: Константин Заимов, Станимир Стойков, Емил Иванов, Бисер Паскалев

Оформление: Стойчо (демек, аз)


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (3): Яхтата и нейната подготовка”

  1. […] Продължението следва: До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (3): Яхтата

  2. […] Нашите смели пътешественици вече плават в Атлантическия океан. Днес започваме с преживяванията им в безкрайното море на път от Америка към Азорските острови. Иначе ето началото: До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (1): Яхта от Чикаго>>>, предишната част: До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (2): Ниагара и Ню Йорк>>>, и специалната глава До Чикаго и назад – през Атлантическия океан (3): Яхтата

  3. […] както и специалната глава До Чикаго и назад — през Атлантическия океан (3): Яхтата… […]

Leave a Reply


Switch to mobile version